НЧХД 1512/2014 - Мотиви - 30-03-2015

Мотиви по Наказателно дело 1512/2014г.

МОТИВИ  към Присъда № 46/03.02.2015г., постановена по НЧХД    1512/2014г.  по  описа  на  ПРС, ХІ н. с.

 

Частният тъжител Н.Ш.К. е повдигнал обвинение срещу подс. Ш.Р.П. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 19.03.2014г. в землището на гр. К. му е причинил травматичен оток и кръвонасядане на лицето, кръвонасядания и охлузвания на двата горни крайника – лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.   

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от тъжителя К. срещу подс. П. граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от инкриминираното деяние. Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски. Тъжителят К. е конституиран и като граждански ищец по делото.

Тъжителят К. чрез процесуалните си представители адв. Г.И. и адв. И.Р. поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. П. обвинение, като моли съда да го признае за виновен и да му наложи предвиденото от закона наказание, както и да уважи предявения граждански иск.

Защитниците на подс. П. – адв. Л.М. и адв. Ж.П. молят съда да признае подзащитния им за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение, както и да отхвърли предявения граждански иск.

Подс. П. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.

Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. Ш.Р.П. е роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. П. и тъжителят К., които били роднини, живеели в гр. К.. И двамата притежавали лозя в местността „К.”, намираща се в землището на гр. К.. Тъжителят К. и съпругата му – св. С.К. обработвали две лозя, едното от които било тяхна собственост, закупено от св. К. въз основа на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *** том * рег. № **** дело № *** от 02.04.2002г., а другото ползвали въз основа на пълномощно, издадено от И.Р.Ю., с което упълномощавал тъжителя К. да движи всички въпроси, свързани с наследствените му земеделски земи и да ги обработва. Подс. П. също притежавал лозе в местността „К.”, което било в съседство с лозята на тъжителя К.. Между лозето на подсъдимия и това на тъжителя, имало необработваемо лозе, собствениците на което били упълномощили подс. П. да извършва всякакви действия на управление и разпореждане. В последствие този имот бил придобит от подсъдимия въз основа на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ** том * рег. № *** дело № ** от 25.03.2014г.

На 19.03.2014г. преди обяд тъжителят К. и неговата съпруга се намирал в лозето, което обработвали въз основа на посоченото по – горе пълномощно. По същото време подс. П. и неговата майка – св. А.П. се намирали в тяхното лозе. Тъй като в необработваемото лозе, което се намирало между лозята на тъжителя и подсъдимия и което било стопанисвано от последния, имало изхвърлени лозови пръчки, които подс. П. решил, че са изхвърлени от тъжителя К. след резитбата на лозето, отишъл при него и съпругата му, за да му каже да изчисти изхвърлените боклуци. Тъй като тъжителят отричал да е изхвърлял лозови пръчки, двамата тръгнали към мястото, за да изяснят ситуацията. За да стигнат до мястото, в което подс. П. твърдял, че тъжителят К. е изхвърлил пръчките, минали през собственото на последния лозе, което, както беше посочено по – горе, граничало с необработваемото лозе. Св. К. останала в лозето, в което се намирала. По това време св. П. се намирала в тяхното лозе. Когато стигнали до необработваемото лозе възникнал конфликт, тъй като подсъдимият твърдял, че тъжителят е изхвърлил боклуци в неговото лозе и искал да ги изчисти, а последният отричал това. В един момент подсъдимият нанесъл на тъжителя удар с юмрук в областта на лявата скула на лицето, в резултат на което последният паднал на земята. След това подсъдимият продължил да нанася удари с ритници по тялото на тъжителя. В този момент св. К. чула говорене на висок тон, от което се притеснила и тръгнала към подсъдимия и тъжителя. Приближавайки се към тях, св. К. видяла, че съпругът и е на земята, а подсъдимият му нанасял удари. Тогава св. К. започнала да вика за помощ, при което подсъдимият избягал. Тъжителят станал от земята, като по тялото му имало травматични увреждания.

След случилото се тъжителят К. отишъл в Кметството на гр. К., където имало стая за прием към Първо РУ „Полици” гр. Пловдив, за да съобщи за инцидента. По това време там се намирали *** – св. И.Д. и св. З.Ч.. Пред *** тъжителят заявил, че с подсъдимия са имали спор за имот и поискал да му бъде оказано съдействие. Във връзка с това оплакване и след проведена беседа, тъжителят заедно със св. Д. отишли на мястото на инцидента и последният огледал района. Тъй като подсъдимият не бил там, св. Д. казал на майка му - св. П., която все още се намирала на лозето, да каже на сина си да се яви в приеманата стая на полицейското управление. Подс. П. се явил и бил предупреден със съставянето на Протокол за полицейско предупреждение от 19.03.2014г. да не извършва самоуправни действия спрямо Н.К.. Протокол за предупреждение бил съставен и на тъжителя, с който и той бил предупреден да не се саморазправя с Ш.П., да не му нанася побой, физически и психически тормоз.

В деня на нанесения му побой тъжителят К. посетил Съдебна медицина на Медицински университет Пловдив, където бил прегледан в амбулаторията на отделението и му било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 224/2014г. В предварителните сведения тъжителят съобщил, че същия ден е ударен с юмрук по лицето от познат мъж, в резултат на което паднал на настилката, след което бил ритан с крака. При прегледа на лицето били установени травматичен оток и кръвонасядания на меките тъкани на лицето, кръвонасядяния и охлузване на двете предмишници и китки.

На 21.03.2014г. в амбулаторията на отделението по Съдебна медицина бил прегледан и подс. П., за което му било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 236/2014г. В предварителните сведения било съобщено от подсъдимия, че на 19.03.2014г. е бил нападнат от негов съсед, който го ритнал с крак в гърдите, в резултат на което паднал на земята и си ударил главата. При прегледа на лицето били установени кръвонасядане в окосмената част на главата, кръвонасядане в лявата половина на гръдния кош.

От заключението на изготвената по отношение на тъжителя К. съдебномедицинска експертиза се установява, че на същия е било причинено травматичен оток и кръвонасядане на лицето, кръвонасядания и охлузвания на двата горни крайника. Описаните травматични увреждания са по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени при нанесен побой с удари по главата и тялото с юмруци и ритници и падане на земята. Било е причинено болка и страдание без разстройство на здравето.

В резултат на причинените телесни увреждания пострадалият е претърпял леки по степен болки, които са били най – силни непосредствено след случилия се инцидент и които са изчезнали напълно с приключване на оздравителните процеси, които при нормален ход приключват до 10 – 14 дни. В конкретния случай оздравяването на травмите по лявата ръка е продължило по – дълго от нормалното, имайки предвид, че от описаните травматични увреждания е започнало да се отделят секрети и се е наложило да се правят превръзки с антисептични препарати.

Описаната като придружаващо заболяване в Амбулаторен лист № 002025/20.03.2014г. контузия в областта на тазобедрената става е спомената само като диагноза, която не се обосновава с налични клинични данни в обективното състояние, за диагностиката на същата не е направено образно изследване и консултация със специалист и не е назначена терапия за нея, поради което същата не се приема от вещото лице.

Описаната в образно изследване от 06.06.2014г. артроза на десния долен крайник, установена на пострадалия, представлява едно хронично дегенеративно заболяване на ставите, което няма травматичен характер. Същото е диагностицирано няколко месеца след въпросния инцидент и няма причинно – следствена връзка с него.

От представените медицински документи отпреди инцидента, както и в част от тях от времето след инцидента, става ясно, че пострадалият К. има множество минали и настоящи заболявания, включващи заболявания на отделително – половата, дихателната, зрителната, сърдечно – съдовата, опорно – двигателната и нервната системи, както и на обмяната на веществата. Всички тези описани заболявания, представящи се с наличие на хиперплазия на простатата, хроничен тубулоинтерстициален нефрит, наличие на пердета на двете очи, хипертония /високо кръвно налягане/, хронична обструктивна белодробна болест, увреждания на междупрешленни дискове в шийния отдел, диабет /захарна болест/, мозъчносъдова болест, не са с травматичен характер и нямат причинно – следствена връзка с настъпилия инцидент. Част от тях единствено могат да повлияят хода на оздравителните процеси на получените травматични увреждания.

От заключението на изготвената по отношение на подс. П. съдебномедицинска експертиза се установява, че на същия е било причинено едно кръвонасядане в дясната челно – теменна област на главата, едно кръвонасядане в областта на лявата половина на гръдния кош, контузия на главата. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане и или върху твърд тъп предмет.

В заключението си вещото лице е посочило, че в данните от медицинската документация и свидетелските показания има разминаване относно това по какъв точно начин са причинени тези травматични увреждания. В медицинските документи се споменават две версии – че пострадалият е бил нападнат, ритнат, след което е паднал на земята и си е ударил главата, а също така, че само му били нанесени удари по главата и гърдите, след което паднал и си ударил главата. В свидетелските показания по делото, се казва, че пострадалият е бил ударен с ножица по главата, след което паднал на земята. Поради тези разминавания вещото лице не може да се ангажира да каже коя от версиите е меродавна. Възможно е описаните травматични увреждания да са причинени и по трите упоменати начина. Описаните травматични увреждания са причинили болка и страдания без разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

Нормалният оздравителен период за този вид травматични увреждания е около 15 дни, при нормален ход на оздравителните процеси. В медицинските документи, приложени по делото във връзка с инцидента, няма данни за възникнало усложнение, поради което е редно да се приеме, че оздравителните процеси са протекли в рамките на нормалния срок.

В разпита си в съдебно заседание вещото лице *** И.Ц. е уточнил, че при действие на ножицата с нейната остра част, се получават травми, които са типични за предмети с остър или режещ връх. Такива увреждания обикновено са прободни рани или прободно – порезни рани, каквито при медицинското освидетелстване на Ш.П. не са били установени. Вещото лице изрично е заявил, че установеното при Ш.П. травматично увреждане в челната част не е получено от острата част на ножицата, включително и когато същата е в затворено положение, тъй като и тогава се обособява остър връх.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена частично от обясненията на подс. П., изцяло от показанията на свидетелите – С.Н.К., М.Д.О., И.К.Д., З.С.Ч., К.Г.С. и Г.П.С., както и частично от показанията на свидетелите – А.Р.П., А.А.С., С.М.Б. и Г.Р.О.. 

Подс. П. не само, че отрича да е нанасял удари на тъжителя К., но и твърди, че тъжителят го е ударил в дясната страна на главата с острието на лозарска ножица, която държал в дясната си ръка, в резултат на което подсъдимият паднал на земята. Действително обясненията на подсъдимия са не само израз на правото на защита на лицето, но и доказателствено средство и следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Обясненията на подс. П. се опровергават от показанията на св. К., която заявява, че съпругът и не е удрял подсъдимия. Относно твърденията на подсъдимия и неговата майка – св. П., че съпругата на тъжителя е била на голямо разстояние от случващото се, поради което и не е видяла какво точно е станало, следва да се отбележи, че и св. К. посочва, че от мястото, на което се е намирала не е могла да чува какво си говорят тъжителят и подсъдимият, нито е видяла как съпругът и е паднал на земята, а в последствие е разбрала от него, че е бил ударен с юмрук от подсъдимия в областта на лицето. От мястото, на което се намирала св. К. чула само виковете в резултат на говоренето на висок тон между съпруга и и подсъдимия, от което се притеснила и тръгнала към тях. И когато се приближила тогава видяла, че съпругът и е на земята, а подсъдимият му нанася удари, и започнала да вика за помощ. Св. К. като съпруга на тъжителя също е заинтересовано от изхода на делото лице. Но обясненията на подс. П. в посочената им по – горе част се опровергават не само от нейните показания. Както беше посочено подсъдимият твърди, че е бил ударен от тъжителя в дясната страна на главата с острието на лозарска ножица, която последният държал. Действително в подкрепа на обясненията на подс. П. са показанията на неговата майка, която твърди, че тъжителят е ударил сина и с лозарска ножица в окосмената част на главата, като ножицата била затворена, в резултат на което подсъдимият паднал на земята. С коя страна на ножицата обаче е била ударен подсъдимият, св. П. твърди, че не е видяла. В показанията си св. С. посочва, че подсъдимият му е казал, че е бил ударен от тъжителя с лозарска ножица от дясната страна на главата, в резултат на което е паднал на земята. За нанесен на подс. П. от тъжителя К. удар с лозарска ножица по главата, от който последвало падане, са и показанията на св. Б., което му е било разказано от подсъдимия. В същото време обаче сестрата на подс. П. – св. О. посочва, че брат и и е казал, че тъжителят само му е посегнал с ножицата, за да го удари, но той го е хванал за ръцете, за да му я вземе, поради което и до удар с ножицата не се е стигнало. Т. е. обясненията на подс. П. не само, че не се подкрепят, но и се опровергават от показанията на св. О., която е негова сестра. Наред с горното в дадените от подс. П. при освидетелстването му в отделението по Съдебна медицина предварителни сведения, същият не само, че не твърди да му е бил нанасян удар с ножица в областта на главата, от който да е паднал на земята, но и посочва, че си е ударил главата при падане на земята, което е станало в резултат на ритане с крак. И в издадените в последствие медицински документи на подсъдимия никъде не е отбелязано същият да е бил удрян с ножица в областта на главата. Обясненията на подс. П. се опровергават и от изготвената по отношение на него съдебномедицинска експертиза и от заявеното от вещото лице в разпита му в съдебно заседание. Действително от експертизата се установява, че на подсъдимия е било причинено кръвонасядане в дясната челно – теменна област на главата, като относно механизма, по който това е станало, вещото лице посочва, че това травматично увреждане може да бъде причинено от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет. В същото време обаче вещото лице посочва, че поради разминаване на данните между медицинската документация и свидетелските показания относно това по какъв начин е било причинено увреждането, не може да се ангажира с това да каже коя от версиите е меродавна, като е възможно кръвонасядането в дясната челно – теменна област на главата да е причинено по всички, посочени в медицинската документация и свидетелските показания начини, с изключение на удар с острата част на ножицата, каквото уточнение е направил експертът в съдебно заседание. В тази връзка *** И.Ц. посочва, че при действие на ножицата с нейната остра част, се получават травми, които са типични за предмети с остър или режещ връх. Такива увреждания обикновено са прободни рани или прободно – порезни рани, каквито при медицинското освидетелстване на Ш.П. не са били установени. Вещото лице изрично заявява, че установеното при Ш.П. травматично увреждане в челната част не е получено от острата част на ножицата, включително и когато същата е в затворено положение, тъй като и тогава се обособява остър връх. Предвид всичко изложено по – горе не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс. П. относно това, че тъжителят му е нанесъл удар с лозарска ножица в областта на главата, нито показанията в този смисъл на св. П., която като майка на подсъдимия, е заинтересована от изхода на делото. Не следва да бъдат кредитирани и показанията на св. С. и св. Б. в тази им част, доколкото те преразказват това, което им е било казано от подсъдимия. Ето защо не може да се приеме, че травматичното увреждане на подс. П. в областта на главата е било причинено от тъжителя К., доколкото дори самият подсъдим не твърди тъжителят да му е нанасял други удари по главата. Подс. П. твърди, че е паднал на земята, но самият той посочва, че е паднал на лявата си страна, поради което дори това падане да се установяваше по делото, то от него не би могло да се причини увреждането на главата, доколкото то е било в дясната челно – теменна област. Наред с горното подс. П. твърди, че след като е паднал на земята, тъжителят му е нанасял удари с ритници по краката и гръдния кош. Не твърди обаче тъжителят да го е удрял с ритници по главата.

Съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява подс. П. да е падал на земята в какъвто смисъл са обясненията му и показанията на неговите роднини и приятели, от които само св. П. е била на мястото на инцидента, а останалите свидетели възпроизвеждат това, което им е било казано от подсъдимия. Налице са обаче противоречия между посочените лица относно начина, по който подсъдимият е паднал на земята. В обясненията си подс. П. посочва, че това е станало в резултат на нанесения му от тъжителя К. удар с ножица в областта на главата, в какъвто смисъл са и показанията на св. П., св. С. и св. Б.. На св. О. подсъдимият е казал, че е паднал от нанесените му от тъжителя удари с юмруци. В предварителните сведения, които подсъдимият е дал при издаване на съдебномедицинското удостоверение е посочил трети начин, по който е паднал на земята, а именно в резултат на ритане с крак в гърдите. Предвид горното и доколкото самият подсъдим посочва няколко различни начина, по които е паднал, не могат да бъдат кредитирани обясненията му в тази им част. На тези обяснения не следва да се дава вяра не само с оглед на посочените по – горе разминавания, но и доколкото същите се опровергават от показанията на св. К.. Макар и заинтересована от изхода на делото, нейните показания са логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Във връзка с горното, следва да се посочи и това, че св. П., както посочва самата тя, не се е притекла на помощ на сина си, дори не е отишла да види какво се е случило с него. Ако същият беше паднал на земята и то в резултат на удар с лозарска ножица по главата, най – малкото, което св. П., която е майка на подсъдимия, щеше да направи е да отиде при него, за да види в какво състояние е, така, както е реагирала съпругата на тъжителя.

Не се установява и това тъжителят да е нанасял удари с ритници на подсъдимия. В тази връзка подс. П. твърди, че това е станало след падането му на земята в резултат на удара с ножицата. Тези обяснения обаче на подсъдимия се опровергават дори от показанията на неговата майка, която посочва, че тъжителят е ударил сина и само в главата. „Другаде не го е удрял”, казва св. П.. Св. С. посочва, че не може да каже дали тъжителят е продължил да нанася удари на подсъдимия, докато последният е бил на земята. Не може да даде категоричен отговор на този въпрос и св. Б.. Св. О. освен, че не може да каже дали след като брат и е паднал на земята, тъжителят е продължил да го удря, посочва и това, че брат и и е казал, че са му били нанасяни удари само с юмруци, за разлика от заявеното от подсъдимия, че тъжителят не го е удрял с юмруци.  Св. К., както беше посочено по – горе, също твърди, че съпругът и по никакъв начин не е удрял подсъдимия.

Предвид изложеното съдът приема, че травматичните увреждания на подс. П., установени със съдебномедицинската експертиза, не са били причинени от тъжителя К.. В подркепа на това са и показанията на свидетелите О., С. и С., на които тъжителят е разказал за инцидента, включително и за това, че той по никакъв начин не е отвърнал на нанесените му от подсъдимия удари. 

От доказателствения материал по делото се установява, че травматичните увреждания на тъжителя са били причинени от подсъдимия. В подкрепа на горното са показанията на св. К., която приближавайки се към мястото, на което се намирали подсъдимият и тъжителят, видяла че съпругът и е на земята, а подсъдимият му нанася удари. Макар св. К. да не е видяла как съпругът и е паднал на земята, в последствие е разбрала от него, че това е станало в резултат на нанесен му от подс. П. удар с юмрук в областта на лицето. Наред с горното св. К. посочва и какви са били причинените на съпруга и от нанесените му удари увреждания, а именно по ръцете и краката. В подкрепа на това, че подс. П. е нанасял удари на тъжителя К. са и показанията на св. О., на когото тъжителят е казал, че подсъдимият го е удрял, без последният да е бил предизвикан по някакъв начин, като освен това св. О. е видял и уврежданията, причинени от ударите. Действително св. О. посочва, че тъжителят К. е бил удрян от подсъдимия с някакъв предмет, но уточнява, че това са негови изводи, тъй като тъжителят не му е казвал по какъв начин са му били нанесени ударите. За нанесени на тъжителя от подсъдимия удари се говори и в показанията на св. С. и св. С.. Изцяло в подкрепа на показанията на посочените по – горе свидетели относно начина, по който са били нанесени удари на тъжителя и причинените в резултат на тях травматични увреждания, е съдебномедицинската експертиза, от заключението на която се установява, че на тъжителя е било причинено травматичен оток и кръвонасядане на лицето, кръвонасядания и охлузвания на двата горни крайника. Описаните травматични увреждания са по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени при нанесен побой с удари по главата и тялото с юмруци и ритници и падане на земята. В заключението си вещото лице е посочило, че е възможно травматичните увреждания по начин и време да се получат така, както твърди тъжителят, т. е. изнесеното в тъжбата е изцяло в съответствие със съдебномедицинската експертиза. И в предварителните сведения при изготвяне на съдебномедицинското удостоверение, тъжителят е съобщил, че е бил ударен с юмрук по лицето, в резултат на което паднал на настилката, след което бил ритан с крака.

В обясненията си подс. П. твърди, че единствено е хванал тъжителя за ръцете, за да му вземе лозарската ножица. От съдебномедицинската експертиза обаче се установява, че на тъжителя са били причинени няколко кръвонасядания и охлузвания на двата горни крайника, като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че на левия горен крайник са били установени две кръвонасядания, които се намират в долната половина на лява предмишница, като в средите им се установяват охлузвания. Подобно охлузване се установява и на кожата дясна предмишница по гривнената стана. По гръбните повърхности на двете китки се установяват кръвонасядания, както и охлузване върху дясната китка. Вещото лице посочва, че тези травматични увреждания няма как да са получени с един удар, получени са с няколко удара. Наред с горното в заключението е посочено, че оздравяването на травмите по лявата ръка е продължило по – дълго от нормалното, имайки предвид, че от описаните травматични увреждания е започнало да се отделят секрети и се е наложило да се правят превръзки с антисептични препарати. Т. е. предвид множеството травматични увреждания на различни места по горните крайници, както и сериозността на травмите по лявата ръка, няма как същите да са причинени от хващане за ръцете. Освен това на тъжителя е било причинено и травматично увреждане в областта на главата, а именно травматичен оток и кръвонасядане на лицето.

*** – св. Д. и св. Ч. посочват, че не могат да си спомнят дали на тъжителя или на подсъдимия са били причинени травматични увреждания, но те не дават категоричен отговор на този въпрос, поради което и от техните показания не може да се прави извод, че такива увреждания не са били причинени, доколкото това безспорно се установява от останалите доказателства по делото.

Следва да се посочи, ме именно тъжителят К. е сигнализирал *** за случилото се, а не подсъдимият, което е в подкрепа на извода, че при инцидента е пострадал тъжителят.

Действително установява се от доказателствата по делото, че в необработваемото лозе, което се намирало между лозята на тъжителя и подсъдимия и което било стопанисвано от последния, имало изхвърлени лозови пръчки. Не се установява обаче, че тези пръчки са били изхвърлени там от тъжителя. Дори самият подсъдим посочва, че не е видял тъжителят да изхвърля пръчките. В този смисъл подс. П. казва: „Убеден съм, че той го е изхвърлил, няма кой друг. Аз не съм го видял той да го е изхвърлил”. Дори обаче да се установяваше, че лозовите пръчки в стопанисваното от подсъдимия лозе са били изхвърлени от тъжителя, това по никакъв начин не оправдава нанесените от него удари на пострадалия. Горното представлява и мотив, поради който подс. П. е нападнал тъжителя, докато не се установява последният да е имал мотив за нападение над подсъдимия.

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства, а именно: медицински документи /л.6, л.7/, съдебномедицинско удостоверение № 224/2014г. /л.8/, медицински документи /л.25, л.26, л.27/, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № *** том * рег. № **** дело № *** от 02.04.2002г. /л.28/, скица № ******/06.04.2002г. /л.29/, пълномощно /л.30/, съдебномедицинско удостоверение № 236/2014г. /л.31/, медицински документи /л.32, л.33, л.34/, Протоколи за предупреждение от 19.03.2014г. /л.54, л.55/, нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ** том * рег. № *** дело № ** от 25.03.2014г. /л.66 - л.67/, безсрочно генерално пълномощно /л.68 – л.69/, справка за съдимост /л.112/, медицински документи /л.113 – л.155/, карта за подс. П..  

От обективна страна, изложената по – горе фактическа обстановка се подкрепя и от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.130 ал.2 от НК за това, че на 19.03.2014г. в землището на гр. К. е причинил на тъжителя К. травматичен оток и кръвонасядане на лицето, кръвонасядания и охлузвания на двата горни крайника – лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

От обективна страна, с действията си подс. П. е реализирал обективните признаци от състава на посоченото по – горе престъпление, тъй като в резултат на нанесените от него удари на тъжителя са били причинени травматични увреждания - травматичен оток и кръвонасядане на лицето, кръвонасядания и охлузвания на двата горни крайника, които са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

Подс. П. следва да бъде признат за невинен в това да е причинил на тъжителя К. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, в какъвто смисъл е повдигнатото с тъжбата обвинение. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че на тъжителя е било причинено болка и страдание без разстройство на здравето. Предвид горното подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. П. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Не може да се приеме, че извършеното от подс. П. деяние е при неизбежна отбрана, поради което и направеното в тази връзка възражение от неговите защитници е неоснователно. За да е налице хипотезата на чл.12 ал.1 от НК следва да е налице непосредствено противоправно нападение, каквото не се установява да е имало от страна тъжителя по отношение на подсъдимия.

Съгласно чл.130 ал.3 от НК, ако в случаите на предходните алинеи пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. В настоящия случай обаче не може да бъде приложен институтът на реторсията, тъй като не се установява травматичните увреждания на подсъдимия да са били причинени от тъжителя.     

За извършеното от подс. П. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. От приложената към делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Наред с горното от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че подс. П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото – чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Предвид горното съдът намира, че на подс. П. следва да бъде наложено административно наказание глоба при смекчаващи обстоятелства, а именно в минимално предвидения размер от 1 000 лв. Така определеният размер на глобата се явява справедлив и съобразен и с имотното състояние на подсъдимия.

Както бе посочено в началото за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от тъжителя К. срещу подс. П. граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от инкриминираното деяние. Така предявеният граждански иск се явява доказан по основание, тъй като в следствие на нанесените от подс. П. на тъжителя К. удари, на последния са били причинени травматични увреждания, довели до болка и страдание. Претърпените неимуществени вреди се установяват както от заключението на съдебномедицинската експертиза и медицинските документи, така и от показанията на свидетелите К., О., С. и С.. Съдът намира, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер на 800 лв. Посоченият размер е справедлив и ще репарира неимуществените вредни последици за пострадалия. В тази връзка следва да се отбележи освен, че на тъжителя са били причинени няколко травматични увреждания и това, че съгласно съдебномедицинската експертиза оздравяването на травмите по лявата ръка е продължило по – дълго от нормалното, имайки предвид, че от описаните травматични увреждания е започнало да се отделят секрети и се е наложило да се правят превръзки с антисептични препарати. Следва да се има предвид и възрастта на тъжителя. За разликата обаче до пълния предявен размер от 3 000 лв., гражданският иск според съда следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като над 800 лв. претенцията се явява прекомерно завишена. Установява се, че тъжителят страда от редица заболявания, но вещото лице посочва, че същите не могат да се обострят и усложнят от причинените травматични увреждания. Освен това не се установява тези заболявания да са оказали влияние на оздравителния процес на уврежданията.   

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. П. следва да бъде осъден да заплати на тъжителя К. сумата от 704 лв., представляваща направени по делото разноски.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. П. следва да бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на ПРС сумата от 70 лв., представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                       

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АМ