НЧХД 6226/2013 - Мотиви - 12-03-2014

М О Т И В И

М  О  Т  И  В  И

по НЧХД № 6226/2013г.

 

Частният тъжител  М.Н.М. е повдигнал обвинение против подсъдимия  -В.А.П. както следва :  за престъпление по чл. 148 ал. 1 т.1 и т. 3 вр. с чл. 146 ал. 1 от НК- за  това  че на 22.07.2013г., в гр. Пловдив, в сградата на КСУДС да е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.Н.М., ЕГН ********** в качеството му на длъжностно лице – п. в КСУДС –гр. Пловдив по повод изпълнение на функцията му, нарекъл го е „с.- п.”, като деянието е извършено публично,.

 както и за престъпление по чл.148 ал. 1 т.1 вр. с чл. 146 ал. 1 от НК- за това на 08.11.2013г., в гр. П., в ресторант „Р.”, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.Н.М., ЕГН ********** в негово присъствие,  нарекъл го е: „Вижте го, това е с.- п.”, като деянието е извършено публично, чл. 148 ал. 1 т.1 вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.

         Частният тъжител, лично на съдебните прения поддържа така повдигнатите на подсъдимия обвинения. Предлага на същия за горепосочените   деяние да  му бъде наложена справедливо наказание.

         В настоящия казус  няма предявен граждански иск и няма конституирани акцесорни страни.

Встъпилият  в производството защитник  на подсъдимия- В.П.  -адв.Д.А.  в хода на съдебните прения пледира за оправдателна присъда, тъй като счита за напълно недоказано от обективна и субективна страна състава на повдигнатите с тъжбата обвинения за извършени от подзащитния му деяния -клевета.

Подсъдимият –В.П.  не признава вината си  и подържа искането на своя защитник  за оправдателна присъда .

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         ПОДСЪДИМИЯТ  В.А.П., българин, български гражданин, висше образование, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

         Частният тъжител М.М. работил в  КСУДС на трудов договор - първоначално като с.р., а по-късно като п. Като за последното има завършено висше образование. Във връзка с работата си служебно се познавал с подсъдимия В.П.. В периода от 22.03.2013 до 14.05.2013г. бил ангажиран да изготви оценка на психоемоционалното състояние на дъщерята на В.П. ,във връзка с взаимоотношенията на детето с баща му.В същото време през същия период М. работил и като с. в ресторант Р. .Според частния тъжител П. е наясно и с двете длъжности ,които упражнява М. и това довело до неглижиране на работата му като п. и до критикуване на работата му лично и пред негови колеги.На проведена мултидисциплинарна среща в КСУДС- гр.П. на дата 22.07.2013г .,на която не присъствал М. ,който трябвало да предостави социален доклад по възложената му работа с дъщерята на П.,възникнал разговор между  А. /с. р. / и подс.П.  ,при което станало въпрос за М. .В.П. попитал  дали М. е на другата си работа като с., а А. отговорил :”не като с.”, а П. отговорил :”да ще му отива”.След като срещата приключила А. споделил още същия ден за казаното от П. на М. ,а именно че го нарекъл-с. –п.На 08.11.2013г .след работно време М. бил с приятели- Х. и К.в ресторант „Р.”, а там бил и подс.П. заедно с негови приятели ,сред които –свидетеля Д. П. .Подсъдимият и частния тъжител провели разговор, в който подсъдимия поискал да му изпрати на електронната поща становището си, на което частния тъжител отговорил, че в момента не е на работа .При приключване на разговора и отправяйки се към своите приятели подсъдимия П. казал на приятелите си-„това е с. –п.”.Така изреченото било чуто от М. ,който се почувствал засегнат от казаното.

         Горната фактическа обстановка  и формулираните въз основа на нея изводи от правна страна се потвърждават и от съвпадащата се част от показанията на разпитаните свидетели -св.Х., св. А., св. К., П., Т. и  Т.  , както и от писмените доказателства -трудов договор ,длъжностна характеристика ,протоколи от мултидисциплинарни срещи. Като свидетелите  са възприели последователно различни фази  от развитието на процесния случай и ще бъдат разгледани от съда поотделно.

         На първо място следва да бъдат обсъдени свидетелските показания на –Х.,А.и К..Същите са поискани като свидетели от частния тъжител  ,като са и преки очевидци на посочените в тъжбата събития. Така посочените свидетели са както колеги ,така и приятели на частния тъжител. Като свидетел на случилото се на 22.07.2013г мултифункционална среща е свидетелят  А., а на дата -08.11.2013г. в ресторант Р. са  свидетелите – Х. и К. .Същите не са заинтересувани от изхода на делото показанията им разгледани в тяхната съвкупност  дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката си са логични ,безпротиворечиви  и кореспондират  с установеното по делото. Според св.А. ,подс.П. имал несъгласие с работата ,която извършвал П. по отношение на детето му и изводите, които правел .Като на посочената среща в КСУДС ,тъй като частния  тъжител М. отсъствал , подс.П. в проведен между двамата разговор заявил по адрес на М.-„с.–п.”.Съответно употребените думи по адрес на М. му били споделени след срещата от А.Като последния твърди,че реакцията на М. била уравновесена ,в същото време споделя ,че по отношение на него и на Т. ,подс.П. не е давал определения и между тях нямало конфликт .Самият той изразява лична оценка ,че в посочените професии няма нищо унизително ,но в израза „с. –п.”,намира че  целта е  да осмее или унизи човека. Същите изрази ,но вече употребени на дата 08.11.2013г в ресторант Р. се споделят от свидетелите Х. и К.. Като св.К. твърди ,че отново подс.П. ги е употребил след проведен разговор с М., като по този начин подсъдимия е представил частния тъжител пред своите приятели .Като това е чуто и възприето от тях. Така депозираните показания според съда са добронамерени и пресъздават случилото се ,както и отражението му върху М. .Ето, защо съдът ги възприема и ползва в крайния си съдебен акт. Като единствено  в своите показания- св.Х. изразява несигурност относно конкретно цитираните думи от подс.П., а именно не е категоричен дали същият е казал:”Ето ,това е с. ,което е п.” или пък „п., който  е с.. Според него в един от двата варианта са били отправените думи по отношение на неговия приятел М.М.. Така е възприел той казаното и съдът не може да го пренебрегне и няма основание да  подмине показанията или пък да ги изключи от доказателствения материал. Тъй като неговата работа по никакъв начин не е свързана с подс.П. и проверката правена и възложена по отношение на детето му.

         Безспорно от показанията  на всеки от тях  в цялост се  изясни, че на въпросните  дати   - първо на 22.07.2013г/на мултифункционална среща в КСУДС/ и на дата 08.11.2013г/ в ресторант Р. /-  е имало разговор по отношение на частния тъжител в негово отсъствие  -22.07.2013г и разговор между частния тъжител и подсъдимия на дата 08.11.2013г вече в негово присъствие ,при които подсъдимият  е направил връзка между двете длъжности ,които извършва М. –с. и п., което наранило частния тъжител. Дадените от тях  показания относно видяното и чутото  съвпадат в известна степен ,но не напълно  с показанията на останалите свидетели – с тези на П. свидетел от дата 08.11.2013г  ,и на Т. и Т. от дата 22.07.2013г,които също са очевидци. Присъствалите на мултифункционалната среща на 22.07.2013г Т. и Т. ,споделят за това че срещата е била бурна, емоционална ,като е имало разменени реплики между присъстващите на място - подс.П. и св.А.,като според Т. ,подс.П. попитал дали М. работи на другата работа ,като с. ,при което А.му отговорил „не като с.”, а подс.П. отговорил „да ще му отива”.За същата среща и възприетото от този разговор ,св.Т. споделя, че при размяната на думи между св.А. и подс.П. последният споделил, че “престилката на с. ще отива на г-н М. “.Тоест безспорен е факта за протеклата среща при размяна на много реплики ,при които основно участвали св.А. и  подс.П. и същите касаели отсъствието на частния тъжител М. .Не е безспорен факта за съдържанието на  употребените думи от подсъдимия ,тъй като за същите има различни версии на присъстващите на мястото .Като всеки от тях по свой начин прави интерпретация и възпроизвежда изразите и контекста им .В показанията на св.П. ,присъствал на 08.11.2013г в ресторант “Р.” се посочва ,че действително подс. П. ,който той познава от известно време и са в приятелски отношения  ,след разговор с М. въпросната вечер  той му го показал ,като употребил думите-„това е моят п.  и работи като с. „.Съответно в споделената информация св.П. не намира нищо лошо , а напротив отвърнал ,че това  следва да се адмирира. Като макар всеки от тези свидетели да преразказва по различен начин думите изречени от подс.П., то съдът възприема изложеното от тях ,тъй като всеки е с различна способност да запомня ,възпроизвежда и различна способност да отсява чутото и да го пресъздава след време. Като съдът не установи някой от свидетелите да е предубеден и по недостоверен и необективен начин да дава своите показания пред съда. Тоест така обсъдените гласни доказателства допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

         В материалите по делото са приобщени и писмени доказателства , а именно –длъжностна характеристика за длъжността п. ,подписана и от М.М. ,длъжностна характеристика за длъжността с. р.,заповед № **/08.01.2014г.за прекратяване на трудов договор и протоколи от мултифункционални срещи от дата 18.05.2013г и 22.07.2013г.всички в заверени копия.

Не на последно място съдът ,следва да отчете и изразеното от подс.П. отношение към повдигнатите му обвинения, а именно същия не признава вината си, като се възползва от дадената му възможност от НПК ,с оглед качеството му на подсъдим,  да не дава  обяснения по изложеното в тъжбата и в повдигнатите му с нея обвинения.

          При така установената  фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият не  е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъпленията, които са му повдигнати с тъжбата, а именно по чл.148 ал. 1 т.1 и т. 3 вр. с чл. 146 ал. 1 от НК и по чл. 48 ал. 1 т.1 вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.

 

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

 

От обективна страна - с деянието си подсъдимият В.П.  не е реализирал обективните признаци на престъплението, а именно на  22.07.2013г., в гр. П., в сградата на КСУДС да е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.Н.М., ЕГН ********** в качеството му на длъжностно лице – п. в КСУДС –гр. П. по повод изпълнение на функцията му, нарекъл го е „с.- п.”, като деянието е извършено публично,.

както  на дата  08.11.2013г., в гр. Пловдив, в ресторант „Р.”, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на М.Н.М., ЕГН ********** в негово присъствие,  нарекъл го е: „Вижте го, това е с.- п.”, като деянието е извършено публично, чл. 148 ал. 1 т.1 вр. с чл. 146 ал. 1 от НК.

 Обсъдено беше по-горе, че на първата дата 22.07.2013г по време на мултифункционалната среща в КСУДС- П. ,подс.П. е попитал защо М. го няма и дали не е на другата си работа като с. ,при което е имало отговор от А.,” не като с.”.Също така подс.П. заявил, че престилката на с. ще му отива .Нещо подобно било изречено според свид.Т. и Т. ,а според А.- подс. П. е нарекъл частния тъжител- “с.- п.” .В този смисъл  не е безспорен  факта какво е съдържанието на изречените от П. думи по адрес на М. ,тъй като същите са пресъздадени по три различни начини ,макар да са свързани с двете длъжности ,които изпълнява М. ,а именно като с. и п.. В този смисъл нито един от посочените изрази , а дори и споделения в тъжбата такъв “с.–п.” не се явява унизителен  за честта и достойнството на другиго, а именно в конкретния случай на М.. Самият тъжител , а и свидетелите не посочват това да е срамно, а именно да се изпълняват и двете длъжности едновременно от даден човек .Не е унизително , а още по-малко за честта и достойнството на конкретния човек. Нито професията с. ,нито пък п. се явяват унизителни  и срамни , а не такава и оценката на обществото за тях. Тоест употребени по отделно ,а и във фразата с. –п. да могат да се явят обидни за този ,който ги упражнява , особено когато това е факт и не се оспорва и от самия него .С изреченото подс.П. не е дал негативна оценка ,с което да засегне  личното достойнство на  М.. Изречените думи не са обидни, тъй като чрез посочената  словесна  форма не са изречени унизителни от гледна точка на морала епитети. Не са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на личното чувство за достойнство и самооценка на  М. , същите не са отрицателна   оценка за  него .

Така описаното по-горе е съответно и се отнася в цялост и за дата 08.11.2013г.,за която е повдигнато второто обвинение на подс.П.. Тук отново не е напълно категорично доказано ,съгласно чл.303 ал.2 от НПК какви са били думите на П. по отношение на М. .И в цялост изложеното от обективна страна се отнася напълно и за тази дата.

В този смисъл при изложеното по-горе ,не е необходимо да се изследват и квалифициращите белези ,тъй като не е доказана съставомерността по основните състави ,за да се обсъждат допълнителните квалифициращи белези по чл.148 от НК.

При така изложената фактическа обстановка и въз основа на същата, съдът намира, че подсъдимия П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по НК.А именно от обективна  и субективна страна не  е осъществил състава на престъплението   по чл.148 ал. 1 т.1 и т. 3 вр. с чл. 146 ал. 1 от НК и по чл. 48 ал. 1 т.1 вр. с чл. 146 ал. 1 от НК .От субективна страна деянието не  е извършено с  пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Поради което и с оглед разпоредбата на чл.304от НПК, че присъдата не може да  се постановява върху предположения , а да стъпва на категорични доказателства ,обвиняващи дадено лице в конкретно престъпление ,настоящия състав ,оправда изцяло по това повдигнато обвинение – подс. В.П.. Не са налице и система от множество косвени доказателства ,които в своята съвкупност безспорно  да водят до единствения правен извод – за изречени обиди от страна на П. по отношение на М.. Няма безспорни ,категорични доказателства, които да доказват това.

         С оглед изхода на делото и на основание чл.190ал.1  НПК ,съдът осъди тъжителя   М. да заплати на подсъдимия П. ,направените от него разноски по делото в размер на 700  лв. за упълномощаване на защитник -доказано с приложеното по делото пълномощно и упоменато в него възнаграждение.

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.            

                                                       

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала!

ЙТ