НЧХД 5440/2013 - Мотиви - 07-06-2014

Мотиви по Наказателно дело 5440/2013г.

МОТИВИ към Присъда №175/09.05.2014г. по НЧХД 5440/2013г. по описа на ПРС – ХVІІІ н.с.

Частният тъжител Т.П.П., ЕГН:********** е повдигнал обвинение срещу Н.Д.П., ЕГН:********** по реда на частното наказателно преследване за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК, за това, че на 02.09.2013г. в гр. Пловдив е казал нещо унизително за честта и достойнството на Т.П.П., ЕГН: **********, в негово присъствие, наричайки го „марионетка”, като обидата е била разпространена по друг начин – във възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС - Пловдив.

С тъжбата е повдигнато обвинение от Т.П.П. срещу Н.Д.П. и за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, за това, че на 01.08.2013г. в гр. Пловдив е разгласил позорни обстоятелства за Т.П.П., ЕГН: **********, а именно: „че Т.П.П. се е оплакал в полицията, които са му се изсмели в очите – резил за един адвокат, какъвто е всъщност, който не спазва дори законите на държавата и който с крадена питейна вода, съборил стената между тях”, като клеветата е разпространена по друг начин - във възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС – Пловдив.

В настоящото производство е приет за съвместно разглеждане предявеният от частния тъжител Т.П.П. против подсъдимия Н.Д.П. граждански иск за сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението - 02.09.2013г. до окончателното й изплащане.

Приет е за съвместно разглеждане и предявеният от частния тъжител Т.П.П. против подсъдимия Н.Д.П. граждански иск за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението - 01.08.2013г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и се представлява от повереник – адв. С.Я., който поддържа обвиненията и излага становище, че същите са доказани от обективна и субективна страна. Моли за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият П. да бъде признат за виновен и по двете обвинения, като му бъде наложено наказание, съобразено със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. По отношение на предявените граждански искове моли същите да бъде уважени изцяло. Прави искане за заплащане на направените от тъжителя по делото разноски. Тъжителят изцяло поддържа казаното от повереника му.

Подсъдимият Н.Д.П. не се признава за виновен по възведените му обвинения. В хода на съдебното следствие дава обяснения. Моли съда да бъде оправдан. Изцяло поддържа казаното от служебния му защитник.

Служебният му защитник - адв. А.Ш. *** счита, че обвиненията не са доказани от обективна и от субективна страна, като излага аргументи в хода на съдебните прения. Моли съда да оправдае подсъдимия и да отхвърли предявените граждански искове като неоснователни. Алтернативно прави искане за уважаване на гражданските искове в по – малък от претендирания размер.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Н.Д.П. е роден на ***г. в гр. ***, живущ ***, бълг., бълг. гр., женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер, ЕГН:**********.

Частният тъжител Т.П.П. и съпругата му – свид. Т.К.П. били съсобственици в режим на СИО на дворно място, находящо се в с. ***, обл. Пловдив, общ. ***, ул. „***” №***, съставляващ УПИ ХІІ – 299 в кв.40 по плана на селото от 1976г., ведно с построената в него жилищна сграда. Собственици на съседния имот – УПИ І – 300 от кв.40, с административен адрес: с. ***, обл. Пловдив, общ. ***, ул. „***” №*** били подсъдимият Н.Д.П. и съпругата му – свид. В.Б.П..

По подадена искова молба от частния тъжител Т.П.П. и съпругата му – свид. Т.К.П. срещу подсъдимия Н.Д.П. и съпругата му – свид. В.Б.П., с вх. № *** от 08.07.2013г., било образувано гражданско дело №***/2013г. по описа на РС – Пловдив. Искът бил с правно основание чл.109 от ЗС.

В срока на отговор по исковата молба на 01.08.2013г. подсъдимият П. депозирал по гражданското дело подписано от него възражение с вх. №*** от 01.08.2013г. Това възражение било получено от частния тъжител лично на 02.09.2013г., като именно на тази дата възприел съдържанието му. В същото подсъдимият наричал частният тъжител „марионетка”. Наред с това твърдял и следното: „ че Т.П.П. се е оплакал в полицията, които са му се изсмели в очите – резил за един адвокат, какъвто е всъщност, който не спазва дори законите на държавата и който с крадена питейна вода съборил стената между тях”.

С решение от 09.01.2013г., постановено по гр. д. №***/2013г. по описа на РС – Пловдив, *** гр.с., в сила от 30.01.2014г., подсъдимият П. и съпругата му – свид. П., били осъдени на осн. чл.109 от ЗС да премахнат изграденият от тях в УПИ І – 300 в кв.40 по регулационния план на с. ***, до границата със собствения на тъжителя и съпругата му – свид. П., изкоп на кладенец с приблизителна форма с диаметър от 4.00 м. и дълбочина от 5.90 кв.м., обозначен със зелен контур в скицата към заключението на вещото лице по СТЕ Я.П.Ш.. Постановено било скицата към заключението на вещото лице Я.П.Ш. /приложена на л.33 от гр.д./ да се счита за неразделна част от решението.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – частично от обясненията на подсъдимия П., изцяло от показанията на свидетелите Х.Г., Т.П. и М.Г. и отчасти от показанията на свид. В.П.. Показанията на свидетелите Х.Г., Т. П. и М.Г. са последователни, логични, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване, като всеки от тези трима свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Противоречие в тези гласни доказателства не се наблюдава, като същите са съответни и на приложените по делото писмени доказателства.

Обясненията на подс. П. се ценят единствено в частта им, в която изнася твърдения, че той е подписал възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС - Пловдив. В останалата част обясненията му представляват единствено израз на възприетата от него защитна позиция, тъй като са изолирани и не са подкрепени от останалата доказателствена съвкупност, кредитирана от съда. Действително обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като освен защитна позиция са и доказателствено средство. Но за да може да се изграждат изводите от фактическа страна върху неговите обясненията, същите следва да кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, което в случая не е така. Същите са съответни единствено на показанията на неговата съпруга – свид. В.Б.П., която е заинтересовано от изхода на делото лице и изнесените от нея факти в по – голямата им част всъщност представляват опит на тази свидетелка да подкрепи защитната версия на подсъдимия. Показанията на свид. П. се ценят единствено относно заявеното от нея, че именно съпругът й е написал възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС - Пловдив. В останалата част показанията й не се възприемат от съда при изграждане на изводите му за фактическата установеност на стореното, тъй като изолирани и неподкрепени с останалите събрани доказателства, които пък от своя страна не се конфронтират помежду си.

Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на осн. чл.283 от НПК – заверено копие на възражение /л.9/, заверено копие на призовка по гр.д. №***/2013г. /л.13/, справка за съдимост /л.17/, удостоверение с рег. №*** от 13.01.2014г. от ОДМВР – Пловдив /л.40/, заверено копие на епикриза от МБАЛ – Медицински комплекс „***” – гр. Пловдив /л.48/, заверено копие на експертно решение №*** от *** от 20.07.2007г. /л.49/, заверено копие на молба с вх. №***от 20.12.2013г. /л.50/, заверено копие на отговор от Директор на басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив с изх. №*** от 03.01.2014г. /л.51 – 52/, заверено копие на АУАН №***/л.53/, заверено копие на известие за доставяне /л.54/, заверено копие на възражение /л.55/, заверено копие на сигнал от Директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив с изх. №***от 01.02.2013г. /л.56/, заверено копие на  справка от І РУП – Пловдив /л.57/, заверено копие на НП № *** от 20.12.2012г. /л.58/, удостоверение от РП – Пловдив № ***/2013г. от 02.01.2014г. /л.59/, заверено копие на отговор от „*** ” – ЕООД с изх. №***/11.09.2013г. /л.60/, заверено копие на възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС – Пловдив /л.61/, заверено копие на искова молба с вх. №*** от 08.07.2013г. /л.73/, заверено копие на нотариален акт за продажба срещу задължение за гледане и издръжка №*, том ***, дело №***/1997г. /л.74/, заверено копие на Удостоверение за граждански брак /л.75/, заверено копие на скица №***/19.06.2013г. /л.76/, заверено копие на удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК /л.77/, заверено копие на отговор от Директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив с изх. №***от 31.07.2012г. /л.78/, заверено копие на Решение от 09.01.2013г., постановено по гр. д. № ***/2013г. по описа на ПРС – *** гр.с., ведно със скица /л.79 – 81/, заверено копие на Решение №*** от 05.04.2001г., постановено по бр.д. №***/2001г. по описа на РС – Пловдив /л.97/, заверено копие на решение №*** от 01.11.2001г., постановено по бр.д. №***/2001г. по описа на РС – Пловдив, заверено копие на Удостоверение за наследници с изх. №*** от 24.02.2014г. /л.100/

При така установената фактическа обстановка и на база на събраните доказателства съдът намира, че подсъдимият Н.Д.П., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 02.09.2013г. в гр. Пловдив е казал нещо унизително за честта и достойнството на Т.П.П., ЕГН: **********, в негово присъствие, наричайки го „марионетка”, като обидата е била разпространена по друг начин – във възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС - Пловдив.

От обективна страна – с действията си подсъдимият е осъществил обективните признаци на престъплението “обида”, тъй като безспорно по делото се установи, че на инкриминираната дата в гр. Пловдив, във възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС – Пловдив, е отправил към тъжителя думата „марионетка”, с която е изразил своето негативно отношение и презрителна оценка към неговата личност и е унизил честта и достойнството му. Казаното от подсъдимият е дума, унизителна по своето естество и обективно е засегнала честта и достойнството на пострадалия П., като е било наранено неговото самоуважение и самооценка. Засегнати са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за чест и достойнство и положителна оценка. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, като е била използвана квалификация, съдържаща негативна оценка по отношение на адресата. Обидната дума е била възприета по съдържание от пострадалия на 02.09.2013г., когато лично е получил и прочел възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС – Пловдив.

Налице е и квалифициращият белег на престъплението по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 от НК – разпространена по друг начин – във възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС – Пловдив.

От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.  Умисълът на подсъдимия за осъществяване на престъплението се обективира чрез личните му действия. Той напълно съзнателно е използвал  горепосочената обидна дума, като я е написал във възражението, съзнавайки, че то ще бъде прочетено от тъжителя, както и ефектът на обидната дума, значението и отражението, което тя ще има върху душевния мир на пострадалия.

При така установената фактическа обстановка и на база на събраните доказателства съдът намира, че подсъдимият Н.Д.П., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, тъй като на 01.08.2013г. в гр. Пловдив е разгласил позорни обстоятелства за Т.П.П., ЕГН:**********, а именно: „че Т.П.П. се е оплакал в полицията, които са му се изсмели в очите – резил за един адвокат, какъвто е всъщност, който не спазва дори законите на държавата и който с крадена питейна вода, съборил стената между тях”, като клеветата е разпространена по друг начин - във възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС – Пловдив.

От обективна страна – с действията си подсъдимият е осъществил обективните признаци на престъплението “клевета”, тъй като безспорно по делото се установи, че на инкриминираната дата в гр. Пловдив, чрез депозираното от него по гр.д. №***/2013г. по описа на РС – Пловдив възражение с вх. №***/01.08.2013г. е разгласил за тъжителя позорни обстоятелства, а именно: „че Т.П.П. се е оплакал в полицията, които са му се изсмели в очите – резил за един адвокат, какъвто е всъщност, който не спазва дори законите на държавата и който с крадена питейна вода, съборил стената между тях”. Във възражението, лично подписано от подсъдимия, последният е посочил цитираните обстоятелства, които са позорни.

Налице е и квалифициращият белег на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НК – разпространена по друг начин – във възражение с вх. №***/01.08.2013г., депозирано по гр.д. №***/2013г. по описа на РС – Пловдив.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Той е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Същият е осъзнавал, че тъжителят П. не се е оплакал в полицията, че полицейските служители не са му се изсмивали в очите, че не е адвокат, който не спазва законите на държавата и който с крадена питейна вода е съборил стената между тях”.

Причините за извършване на престъпленията съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия,  слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

За престъплението по чл.148, ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказания глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание. При индивидуализиране наказанието на подс. П. за това престъпление, съдът отчете  съобразно разпоредбите  на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, влошеното му здравословно състояние и затрудненото му материално положение /пенсионер/. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус следва на подсъдимия да се наложи наказание ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

За престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказания глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. При индивидуализиране наказанието на подс. П. за това престъпление, съдът отчете съобразно разпоредбите  на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, влошеното му здравословно състояние и затрудненото му материално положение /пенсионер/. Като отегчаващо отговорността обстоятелство прецени това, че са били разгласени повече от едно позорни обстоятелства. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус следва на подсъдимия да се наложи наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

На осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено едно общо най – тежко наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С оглед размера на така наложеното едно общо най – тежко наказание и предвид посочените по – горе смекчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.24 от НК.  

По гражданския иск относно престъплението по чл.148, ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК:

С оглед признаването на подсъдимия Н.Д.П. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.146, ал.1 от НК, то така предявеният от тъжителя Т.П.П. граждански иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан в размер на 500 /петстотин/ лева. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безсъмнено по делото беше установено, че в резултат на извършеното от подс. П. престъпление пострадалият П. е претърпял неимуществени вреди. В резултат на извършеното от подсъдимия, тъжителят е имал негативни психологически изживявания -  унижение и душевен дискомфорт, почувствал се е засегнат и е изпитал притеснения и неудобство. Посочените негативни психически преживявания представляват неимуществени вреди, които съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД подлежат на обезщетяване по справедливост. Предвид принципа на справедливостта съдът счита, че предявеният граждански иск за неимуществени вреди в резултат на обидата е основателен и доказан до размер от 500 /петстотин/ лева, като оптимален паричен еквивалент за репариране на причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на престъплението – 02.09.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск за разликата между пълния предявен размер от 1000 /хиляда/ лева и уважения размер от 500 /петстотин/ лева съдът намира за недоказан, поради което и го отхвърли в тази част. Уважаването на граждански иск в по –  висок от 500 лева размер би било в нарушение на изискването за справедливост и съответствие между причинените вреди и дължимите за същите обезвреди.

По гражданския иск относно престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК:

С оглед признаването на подсъдимия Н.Д.П. за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, то така предявеният от тъжителя Т.П.П. граждански иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безсъмнено по делото беше установено, че в резултат на извършеното от подс. П. престъпление пострадалият П. е претърпял неимуществени вреди. В резултат на извършеното от подсъдимия, тъжителят е имал негативни психологически изживявания -  унижение и душевен дискомфорт, почувствал се е засегнат и е изпитал притеснения и неудобство. Посочените негативни психически преживявания представляват неимуществени вреди, които съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД подлежат на обезщетяване по справедливост. Предвид принципа на справедливостта съдът счита, че предявеният граждански иск за неимуществени вреди в резултат на клеветата е основателен и доказан до размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като оптимален паричен еквивалент за репариране на причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на престъплението – 01.08.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск за разликата между пълния предявен размер от 3000 /три хиляди/ лева и уважения размер от 1500 /хиляда и петстотин/ лева съдът намира за недоказан, поради което и го отхвърли в тази част. Уважаването на граждански иск в по –  висок от 1500 лева размер би било в нарушение на изискването за справедливост и съответствие между причинените вреди и дължимите за същите обезвреди.

С оглед уважения размер на гражданските искове подсъдимият П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Пловдив сумата от 110 /сто и десет/ лева, представляваща държавни такси върху уважените размери на гражданските искове.

Следва подсъдимият П. да бъде осъден да заплати на тъжителя П. сумата от 1522 /хиляда петстотин двадесет и два/ лева, представляваща направени по делото от последния разноски.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ДТ