НЧХД 4790/2013 - Мотиви - 13-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 4790/2013г.

Мотиви към присъда по НЧХД № 4790/13г.

по описа на ПРС - ХVІ н.с.

 

 

С частна тъжба И.Д.Г. е повдигнала обвинение срещу И.С.С. и същата е предадена на съд за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, за това, че на 13.08.2013г. в гр. П. й е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето; и за престъпление по чл. 146, ал.1 от НК за това, че на същата дата и място е казала нещо унизително за честта и достойнството й в нейно присъствие, като я е нарекла “алкохолички”, “****” и я е напсувала - “****”. По делото са приети за съвместно разглеждане и граждански иск за сумата от 1000 лв., претендиран като обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 130, ал.2 от НК неимуществени вреди, както и граждански иск в размер на 1000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на нанесената обида, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите.

В съдебно заседание частният тъжител лично и чрез упълномощения от нея повереник – адв. К.Д. поддържа обвиненията в частната тъжба, като пледира за признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатите й обвинения, както и за уважаване на гражданските искове в пълен размер. Претендират се направените по делото разноски. ЧТ Г. поддържа становището на повереника си.

Подсъдимата И.С. се представлява в съдебно заседание от адв. Л.Л., който излага съображения за недоказаност на обвиненията. При условията на евентуалност моли съда да приеме, че са реализирани съставите на реторсията и за двете престъпления.

Подсъдимата И.С. не се признава за виновна по повдигнатите й обвинения, дава обяснения, в които отрича да е причинявала телесни увреждания по тъжителката, както и да й е отправяла обидите, за които е предадена на съд. Моли съда да бъде оправдана.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата  И.С.С. е родена на ***г***, живее в същия град, тя е българка, българска гражданка, не е омъжена - живее на семейни начала със свид. Б. не е осъждана, със средно образование, безработна, с ЕГН **********.

Тъжителката Г. и подсъдимата С. ***. Тъжителката Г. живеела в един апартамент заедно с дъщеря си – свид. Й. М., нейния съпруг и внучката й. Подс. С. живеела в отсрещния апартамент със свид. Я. Б. на семейни начала. През лятото на 2013г. свид. Б. бил нает от свид. М. и съпруга й да извърши ремонт на жилището на тъжителката, като уговорката им била свидетелят да работи само в свободното си време. Закупените строителни материали, необходими за ремонта, били съхранявани в дома на подс. С. по молба на М. и съпруга й. На 13.08.2013г. около 15,00 часа свид. Б. позвънил на вратата на жилището на тъжителката. По същото време той с помощта на подс. С. пренесли две торби със строителни материали до вратата на тъжителката. В този момент в дома на тъжителката се намирали дъщеря й, внучката й, свид. Я.И. – сестра на тъжителката и свид. Г. – тяхна позната, които им гостували. На позвъняването от страна на свид. Б. отишла да отвори свид. М., като при излизането й отвън обаче възникнал спор между нея и свид. Б. във връзка с осъществявания ремонт. Свид. Б. и подс. С. на висок тон й обяснявали, че Б. ще преустанови ремонта, тъй като се чувствал обиден от упреците на съпруга на М., че ремонта се бави. Дъщерята на М. също била до входната врата и тъй като се притеснила от високия тон, на който С. и Б. разговаряли с майка й, влязла обратно и повикала баба си. Тъжителката излязла на входната врата. Тъй като свид. М. страдала от редица заболявания, майка й се притеснила стреса от този разговор да не й се отрази зле, поради което й казала да се прибере, като я хванала за ръката. Свид. М. заявила също на висок тон на съседите си, че същата се  чувства ограбена от тях. В този момент подс. С. хванала с дясната си ръка Г. за лявата мишница, стиснала я силно, като я ударила с юмрук в дясната част на лицето. След това я блъснала, като тъжителката Г. залитнала към стената на етажната площадка, блъснала се леко в нея, като наранила и дясното си рамо. Заявила на подсъдимата, че ще си търси правата по съдебен ред, на което С. отвърнала, че двете с дъщеря й били алкохолички, Г. е ****, а дъщеря й шизофреничка. Последвала ругатня от нейна страна по адрес на Г., като я наругала – „***”, а после отправила клетва към семейството й „Да пукнете дано”. Тъжителката Г. и свид. М. се прибрали разстроени в дома си, като свидетели на случилото се след излизането на тъжителката на вратата станали свид. Г., внучката на Г. и свид. И., като последната била с гръб към случващото се на етажната площадка.

Тъжителката Г. се почувствала унизена и обидена от отправените й думи от страна на съседката й, както и изпитвала болка от ударите по тялото й. След като се успокоили, двете с М. решили да посетят полицейското управление на МВР, за да се оплачат от действията на подсъдимата. Междувременно подсъдимата също позвънила в полицията, като на подадения от нея сигнал били изпратени полицейски служители А. и Х.. Същите я посъветвали да посети районното управление. Там подсъдимата се срещнала с тъжителката и дъщеря й, като Г. и С. дали и писмени обяснения пред пол. служител Б.. На следващия ден тъжителката посетила и Катедрата по съдебна медицина към МУ Пловдив, където била прегледана и й било издадено СМУ.

По делото бе назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и компетентно изготвено, с необходимите професионален опит и познания в съответната област. Вещото лице Ш. дава заключение, че на тъжителката са били причинени кръвонасядане по лявата мишница, контузия на дясното рамо и на гръдния кош в дясната половина, като тези травматични увреждания са й причинили болка и страдание. Според вещото лице е възможно същите да се причинени по механизма, описан в тъжбата. Оздравителният процес е траял около десетина дни.

За да приеме за установена посочената по-горе фактическа обстановка съдът се позовава преди всичко на показанията на свид.И., М. и Г., също така от показанията на полицейските служители и обясненията на подсъдимата и показанията на свид. Б. досежно мястото и времето на срещата между тъжителката и подсъдимата, както и от експертното заключение на вещото лице, преписка рег.№ ИЯ/04-7478/27.08.2013г. на ІV РУП ОДМВР Пловдив.

Свидетелските показания очертават две противоположни тези – от една страна свидетелите на частния тъжител с показанията си потвърждават обвиненията, изнесени в тъжбата, от друга страна им противостоят показанията на свидетеля Б. и обясненията на подсъдимата. Процесуално издържано е съдът да посочи първо защо кредитира показанията именно на първата група свидетели. Установи се, че същите са в родствена връзка с тъжителката, изключая свид. Г., която е нейна позната. Близката родствена връзка между първите две и тъжителката обаче не разколебават съда да кредитира именно показанията на свидетелите на тъжителката, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви помежду си, като твърденията им за нанесените удари по тялото на  пострадалата изцяло се подкрепят от констатациите от СМУ на тъжителката от Катедрата по съдебна медицина и от изготвената в последствие СМЕ по писмени данни. Свидетелката Г. пък не се установи да е в каквато и да било зависимост или близки отношения с тъжителката, за да се поставят под съмнение показанията й. И напротив - категоричното отричане на свид. Б. и подсъдимата да е нанасяла удари по Г. на инкриминираната дата, се опровергават именно от становището на медика, прегледал пострадалата на 14.08.2013г. в Катедрата по съдебна медицина. Да се твърди, че тъжителката би си самопричинила посочените увреждания – е крайно нелогично предвид сравнително напредналата й възраст, а и водените от нея свидетели точно и ясно описаха по какъв начин и къде точно подсъдимата я е наранила. Не може и да се приеме предвид становището на вещото лице за давността на уврежданията, изразеното в защитата, че тъжителката се е наранила при извършване на селскостопанска дейност предходни дни.

За да постави под съмнение показанията на свидетеля на защитата, съдът прецени също така, че свид. Б. е лице, с което подсъдимата живее на семейни начала и поради това счита същия за необективен в показанията си.

Депозираните показания на полицейските служители съдът също кредитира като незаинтересовани и неопровергани от останалите доказателства по делото. Следва обаче да се изтъкне, че свидетелите Х. и А. не пресъздават лични възприятия от случилото се, тъй като не са очевидци, а единствено разказаното им от самата С..

Времето и мястото на деянията остава безспорно установено както от гласните доказателства, така и от приложеното копие от журнала за постъпили сигнали в ОДЧ ІV РУП Пловдив. Не са спорни между страните и наличните договорни отношения между семейството на свид. М. и свид. Б. по повод осъществяван ремонт в апартамента на първите, както и че повод за възникване на конфликта между тях на инкриминираната дата е упрек от М. към свид. Б. за забавения ремонт и похарчените средства, на което последният се обидил. Съдът обаче приема, че именно свид. М. се е появила първо на входната врата на апартамента им и между нея и съседите им е възникнал скандала, а не тъжителката Г., както се сочи в показанията на Б. и обясненията на подсъдимата. Освен от показанията на свидетелите М., И. и Г., това се установява и от показанията на свид. Б., който посочи, че това му било съобщено при разговора с всеки един от участниците в конфликта. Последващата поява на тъжителката на входната врата и нейното поведение, както и това на подсъдимата категорично остава установено от показанията на свид. М. и Г., които по идентичен начин описват как подсъдимата, непредизвикана от Г., я хванала с едната си ръка за лявата ръка над лакътя, после я ударила с юмрук в дясната част на лицето, като след това подсъдимата блъснала Г., тя залитнала надясно и тялото й се ударило с неголяма сила в областта на дясното рамо на стената на етажната площадка. Свид. И. заявява, че поради положението на тялото си – с гръб към етажната площадка, не могла да види физическото съприкосновение между двете жени, но след като се прибрали в апартамента й било разказано и тя видяла зачервеното й рамо. Показанията на свидетелките касателно хващането за лявата ръка в областта на мишницата от страна на подсъдимата, както и блъскането на пострадалата в стената се доказват и от становището на вещото лице, изготвило назначената съдебно медицинска експертиза по писмени данни, като същият изрично е коментирал, че е напълно възможно травматичните увреждания по пострадалата да са получени така, както същата претендира в тъжбата си. Изрично вещото лице подчерта в изложението си пред съда, че категорично констатирано при направения на 14.08.2013г. преглед на пострадалата в Катедрата по съдебна медицина е единствено кръвонасядането в областта на лявата предмишница, като получените там кръвонасядания отговарят да са се получили именно при стискане с пръсти на ръце. Що се касае до останалите констатации от СМУ – контузията на дясното рамо и на гръдния кош в дясната половина, вещото лице Ш. посочи, че заявените оплаквания от пострадалата при прегледа на 14.08.2013г. за болки в тези области е дало основание да бъдат отразени  и посочените две контузии, макар при прегледа видими травматични увреждания да не са били констатирани. Вещото лице Ш. уточни в съдебната зала, че е напълно възможно да са били получени тези увреждания при удряне тялото на пострадалата с гладка повърхност на стената, когато е получила и травмата в дясната част на гръдния кош. Становището на вещото лице е за увреждания, които по давност отговарят да са били причинени на 13.08.2013г. При така изразеното становище на вещото лице, включително и относно възможността да не останат каквито и да било видими увреждания по лицето на пострадалата след отправен удар с юмрук, напълно кореспондира и с показанията на свид. Б., че при посещението на двете жени на 13.08.2013г. и разговор с тях той не е видял видими увреждания по коя да е от тях. Както вече изтъкна по-горе, съдът кредитира изцяло показанията на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, като същото е в унисон и с твърденията на свидетелите М. и Г..

Съдът не споделя становището на подсъдимата, че не е могла да нанесе удар с лявата си ръка в дясната част на лицето на пострадалата, тъй като ръката й е била контузена преди време, като представя копие от образно-диагностично изследване от МБАЛ Пловдив. Без да притежава специални медицински познания съдът, очевидно е, че се касае до травма от 2008г., т.е. близо пет години преди настоящото деяние и няма данни за конкретни травматични увреждания по ръцете на подсъдимата непосредствено преди инкриминираната дата. Още повече – и според вещото лице, ударът по лицето не е бил с голяма кинетична сила, след като не са останали никакви видими травматични следи по лицето пострадалата. Впрочем за подобно увреждане не се претендира в тъжбата да бъде призната подсъдимата за виновна, независимо, че още в тъжбата,  а и от свидетелските показания се излагат факти, че такъв удар е бил нанесен по Г. от С..

Също така съдът не споделя и твърдението на подсъдимата и на свид. Б., че самата тя е била блъсната от Г., тъй като освен неподкрепени от каквито и да било други доказателства, тези им твърдения страдат и от противоречие. Докато свид. Б. посочва, че Г. блъснала приятелката му „леко в корема” /л.42-гръб/, то подсъдимата обясни, че тъжителката я блъснала „с две ръце по рамената”, т.е. в друга анатомична област. Наличното противоречие в гласните доказателства на защитата и изолираността им – категорично останалите свидетели, присъствали на етажната площадка отрекоха Г. да е удряла или блъскала  съседката си, мотивират съда да не приеме с доверие обясненията на С., както и показанията на приятеля й. Съответно твърденията на двамата, че входната врата на Г. била затворена и не са присъствали други лица, се опровергава от същите гласни доказателства.

Пак от показанията на М., И. и Г. категорично се установява и че след нанасяне на травматичните увреждания на пострадалата, при заканата на последната да потърси правата си, подсъдимата е отправила към нея обидни реплики, като я е нарекла “алкохолички” / отправена към нея и дъщеря й/, нарекла тъжителката “***” и я е напсувала - “****”. И трите свидетелки посочиха в показанията си идентични използвани обидни фрази от страна на подсъдимата по адрес на пострадалата, което било станало в нейно присъствие. Свид. Б. също посочи в показанията си, че пред него Г. цитирала отправените по неин адрес обидни реплики от подсъдимата. И напротив – подсъдимата и свид. Б. категорично отрекоха С. да е заявявала нещо унизително за честта и достойнството на съседката си, като напротив – самата тя била наричана от нея с обидни квалификации – „***”. Следва да се посочи, че изключая М., свидетелките И. и Г. са излезли малко по-късно, т.е. не са присъствали на водения разговор от началото на появата на Г. пред входната врата. И двете обаче посочват, че жените са говорили на висок тон и именно това ги е подтикнало да излязат скоро след Г., но категорично отричат Г. да е нагрубявала по какъвто и да е начин подсъдимата. Ето защо, съдът не кредитира твърденията на С. и Б. в тази част.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от правна страна, с деянието си подсъдимата И.С.С. е осъществила от обективна и субективна страна признаци от състава на чл. 130, ал.2 от НК, тъй като на 13.08.2013г. в гр. П., е причинила на И.Д.Г. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

От обективна страна – с действията си подсъдимата е реализирала съставомерните признаци на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, тъй като с активни действия –  стискане в лявата предмишница е  причинила на тъжителката телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по лявата мишница, последвано от блъскане на тялото на Г. в стената, довело до контузия на дясното рамо и на гръдния кош в дясната половина. Всички травматични увреждания според вещото лице сами по себе си и поотделно са довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето. Установява се по делото както от събраните гласни доказателства, така и от писмените такива, че причинените на тъжителката травматични увреждания са пряка и непосредствена последица от поведението на подс. С. на инкриминираната дата.

Независимо, че с деянието си подсъдимата е причинила на тъжителката повече от една телесна повреда, те са еднакви по характер, налице е едно престъпление – такова по чл. 130, ал.2 от НК. В този смисъл е и т.18 от цитираното Постановление на ПВС – т. 18, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление.

От субективна страна – престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици.

Следва да се посочи, че всички разпитани свидетели сочат, че деянието е било предхождано от конфликт по повод на извършвания ремонт, което изключва хулигански подбуди при извършване на процесното деяние. Подсъдимата категорично отрече да е удряла или посягала на тъжителката, а и от гласните доказателства не се установява Г. пък да я е провокирала. Ето защо не може в настоящия случай да се обсъжда евентуалното приложение на чл. 132, ал.1 от НК.

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от правна страна, с деянието си подсъдимата И.С. е осъществила обективните и субективни признаци от състава на чл. 146, ал.1 от НК, за това, че на 13.08.2013г. в гр. Пловдив е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. в нейно присъствие, като я е нарекла “алкохолички” /адресирано и към дъщеря й/, “****” и я е напсувала - “****”.

От обективна страна – с действията си подсъдимата е реализирала обективните признаци на престъплението “обида”, тъй като чрез отправянето на посочените по-горе изрази по адрес на Г., тя е казала нещо унизително за честта и достойнството й. Употребените по адрес на пострадалата обидни реплики са отправени към нея в нейно присъствие, като тя ги е възприела непосредствено след изричането им.

Чутите от свидетелите обидни изрази са идентични по съдържание с цитираните в тъжбата. Значението на употребената дума „алкохоличка” конкретно по адрес на Г. в контекста, в който е изречена, дава асоциация за човек, който прекалява с употребата на алкохол, синоним на пияница и съдържа укор от морална гледна точка, а „***” – за негоден човек, за човек, който няма никаква ценност или е загубил качествата си. Съпроводен и с отправянето на ругатня по адрес на тъжителката в употребения смисъл засилва изразената с обидната квалификация неприязън на подсъдимата към Г.. Псувнята е с нецензурен и обиден характер, със сексуално съдържание, като използваният ругателен израз е унизителен от гледна точка на морала.

Безспорно и всеки един от употребените изрази е с обиден характер. Те са били лично възприети от пострадалата. Засегнати са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и самооценка на човека /в случая тъжителката/, при това засягането не е нищожно, щото да оправдае действията на подсъдимата, а напротив – от поведението й тъжителката се е почувствала засегната. С думите си подсъдимата е изразила отрицателната си, презрителна оценка за личността на тъжителката и е засегнал честта и достойнството на същата, собствената й оценка за нейната личност, имайки предвид негативното съдържание на използваните квалификации. Деянието е довършено. Съдът вече изложи доводи, че не счита и тъжителката да е отправяла обиди към подсъдимата, за да се приеме евентуална реторсия, както пледира защитата на подсъдимата.

От субективна страна – престъплението по чл. 146, ал.1 от НК е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици, включително е съзнавала, че отправя обидите в присъствието Г.. От думите й, отправени към пострадалата, в нейно присъствие явно се обективира, че деецът е съзнавала обидния характер на отправените реплики и че те ще бъдат възприети от пострадалата именно по този начин /в този смисъл са Решение № 22/1995г. на ІІІ н.о. на ВС и Решение № 664/1972 г.-І н.о. на ВС/.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

За извършеното престъпление по чл. 146, ал.1 от НК-  законодателят е предвидил наказание глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може и да наложи наказание обществено порицание. При индивидуализиране на наказанието съдът преценява следните обстоятелства – подсъдимата е неосъждана, с добри характеристични данни, на сравнително млада възраст. Следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство и породилото се чувство на недоволство спрямо негодуванието на съседите й от работата на нейния приятел – свид. Б., тъй като същият полагал труд след редовното си работно време. Като прецени обстановката, при която са изречени обидните квалификации от подсъдимата, съдът приема, че така изложените обстоятелства са многобройни такива, щото и най-лекото предвидено в закона наказание /а то е само глоба в посочения по-горе размер/ се оказва несъразмерно тежко. Ето защо, съдът приема, че така предвиденото от законодателя наказание „ГЛОБА” следва да бъде определено под най-ниския си предел, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1,т.1 от НК, като съобразено и с разпоредбата на чл. 55, ал.2 от НК наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, следва да е в размер на 500 лв. Този размер на глобата е съобразен от съда и с имотното състояние на подсъдимата и факта, че същата е безработна. Действително, отправени са повече от една обидни квалификации по адрес на пострадалата, като съдът намира, че това обстоятелства следва да бъде отчетено най-вече при преценка на предявения граждански иск. Съдът счита, че в случая не може да се обсъжда изобщо дали да се наложи и по-лекото наказание – обществено порицание, предвидено от законодателя в нормата на чл. 146, ал.1 от НК, тъй като същото е предвидено само като една възможност от съда, а не задължително кумулативно с по-тежкото наказание, за да се обсъжда евентуалното приложение на чл. 55, ал.3 от НК.

За извършеното престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, съдът преценява същите изложени по-горе смекчаващи обстоятелства, които не ще преповтаря за икономия. Макар и многобройни обаче, предвиденото най-леко от законодателя наказание за това деяние – глоба от сто до триста лева – съдът не счита, че е несъразмерно тежко. Още повече, че се касае до причиняване на повече от едно увреждания по отношение на по-възрастна от подсъдимата жена. Така изложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че наказанието й за това деяние следва да се определи при условията на чл. 54, ал.1 от НК. Съдът приема, че следва да наложи на подсъдимата най-лекото, предвидено в закона наказание, а именно – глоба, при това в минималния размер от сто лева, които намира за съобразено и с имотното й състояние.

За прецизност следва да се посочи, че в случая не е възможно приложението на чл. 78а от НК, тъй като е налице законова пречка за това - подсъдимата е извършила множество престъпления – в случая две. Поради законова забрана на чл. 78а, ал.7 от НК същата не може да бъде освободена от наказателна отговорност с ангажирането й на административно-наказателната такава.

Следва обаче да й бъде наложено на основание чл. 23, ал.1 от НК най-тежкото измежду горните две наказания, което в случая се явява глоба в размер на 500 лв., които съдът не намира за необходимо да завишава по реда на чл. 24 от НК, тъй като и в този си вид и размер биха се постигнали целите на наказанието по чл. 36 от НК.

 

ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД са приети два граждански иска.

1. Първият граждански иск, предявен от пострадалата против подсъдимата, е в размер на 1000 лв. - обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в следствие на причинената й телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата по иска.

Съдът, с оглед на изложените по-горе мотиви досежно наличието на престъпление, неговото авторство и вина, намира искът за доказан по основание, тъй като по делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимата престъпление - нанасяне на лека телесна повреда. Причинените на пострадалата неимуществени вреди се изразяват в причинените й болки и страдания, съгласно заключението на изготвената СМЕ. Съгласно задължителната практика на ВС болката  се определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, а страданието - като продължаваща болка – Постановление № 3/1979г. на ПВС. Вещото лице посочи, че болезнените изживявания на тъжителката са били обичайни по сила и продължителност за този вид травми, като в началото са били по-силни и постепенно са намалявали до пълното им изчезване, като оздравителният процес е траял около десетина дни. По делото няма и данни за настъпили усложнения. Според цитираното по-горе Постановление на ВС не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия.

И все пак, доколкото болката е субективно възприятие, за определяне конкретния размер на обезщетението, което в достатъчна степен да се явява адекватно да репарира причинените на Г. неимуществени вреди, съдът отчете и показанията на св. Ма. и И., които са имали пряко наблюдение върху състоянието й непосредствено след случилото се и следващите няколко дни. Посочените свидетели излагат твърдения за изпитвани от тъжителката болки в наранените области, като не се наведоха доказателства от страна на тъжителя за настъпили усложнения, които да превишават нормалните такива, констатирани за този род телесни повреди.

С оглед на изложените по-горе мотиви, съдът счита предявения размер на претенцията за прекомерно завишен, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, искът за обезщетение следва да се уважи до общо размер от 500 лв., както следва -  200 лв. за болките от кръвонасянето по лявата мишница, 100 лв. за нараняванията в областта на дясното рамо и 200 лв. за причинените болки в областта на гръдния кош в дясната половина. Искът в този размер съдът намира за най-справедлив и съответстващ на претърпените неимуществени вреди от Г.. Над тази сума до пълния предявен размер от 1000 лв. гражданският иск следва да се отхвърли като неоснователен. Основателна в този смисъл е и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху уважения размер на гражданския иск, считано от датата на увреждането – 13.08.2013г. до окончателното й изплащане.

2. За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД е приет граждански иск, предявен от Г. против подсъдимата - за сумата от 1000 лв., представляващ обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената суми от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. В тъжбата се сочи, че от отправените от подсъдимата обидни фрази, тъжителката се е почувствала тежко обидена и засегната, разстроила се много. Искът за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на тъжителката от подсъдимата от нанесените обидни думи, съдът счита, че се явява доказан по основание, тъй като по делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимата престъпление “обида”. Причинените на Г. неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на чувството й за достойнство и чест, са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на дееца и е налице причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Досежно размера на претенцията, съдът го счита за прекомерно завишен. Претърпените от пострадалата негативни вредни последици от деликта се доказват предимно от показанията на св. И., Г. и М., възприели реакцията на тъжителката веднага след възприемането на обидата – същата била разплакана и разтреперана, като свид. И. посочва, че сестра й не могла да преглътне обидите, а М. – че майка й била потисната от случилото се. По делото обаче не бяха ангажирани други доказателства, които да установят случилото се да е оказало по-сериозно отражение върху душевния мир на тъжителката, респ. да е довело до други значителни вредни последици, касаещи промяна в негативна посока на обществената оценка за нейната личност. Ето защо и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че искът за обезвреда следва да се уважи до размер от 500 лв., който се явява най-справедлив и съответстващ на претърпените неимуществени вреди от И.Г., т.е. за отправените две обидни квалификации преценката на съда е за обезвреда в размер на по 150 лева, а за отправената псувня – в размер на 200 лв. Над тази сума до пълния предявен размер от 1000 лв. гражданският иск следва да се отхвърли като неоснователен. Основателна е и акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената сума от датата на деликта до окончателното й изплащане.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата следва да заплати на частния тъжител сумата от 782 лв. разноски, направени от същата по делото. Наред с това в нейна тежест е да заплати и сумата от 50 лв.  – общо ДТ върху уважения размер на гражданските искове.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.