НЧХД 4069/2013 - Мотиви - 30-05-2016

Мотиви по Наказателно дело 4069/2013г.

М  О  Т  И  В  И  към Присъда N 374/03.12.2015г., постановена  по  НЧХД № 4069/2013г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н.с.

 

         С тъжба от 12.04.2013г. Г.К.В., ЕГН: ********** *** е повдигнала обвинение срещу В.И.В., ЕГН: **********,***, понастоящем живущ *** N 61 за това, че на 12.10.2012г. в гр.Пловдив, е отнел чужди движими вещи – сумата от 2 000 /две хиляди/ лева от владението на Г.К.В., ЕГН: **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК.

Със същата тъжба частния тъжител Г.В. е повдигнала обвинение срещу В.И.В. и за това, че в периода 13.10.2012г. – 14.10.2012г. в гр.Пловдив, е причинил на Г.К.В., ЕГН: **********, лека телесна повреда, а именно: оток и кръвонасядане на двата десни и долния ляв клепач, кръвонасядане отляво лицево с умерен оток, кръвонасядане в областта на лявото рамо, кръвонасядане по външно странична повърхност на лявата мишница, кръвонасядане на лявото бедро, две кръвонасядания на дясното бедро, кръвонасядане на дясното коляно, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК.

 

         Повереникът на тъжителя Г.В. – адв.А. счита, че двете обвинения са доказани по категоричен начин, поради което моли Съда да признае подс.В.В. за виновен и по двете повдигнати му обвинения. Прави анализ на доказателствата по делото, като констатира, че са налице противоречия в свидетелските показания, по те били незначителни и доказвали обвиненията. Счита, че от показанията на свидетелите, в това число и полицейските служители, се установявало, че на 14.10.2012г. е имало скандал между тъжителката Г.В. и подс.В.В., който бил нанесъл множество удари и така причинил телесните увреждания, предмет на обвинението. В подкрепа на това е и заключението на съдебно – медицинската експертиза, която установила нанесените телесни увреждания по тъжителя, а за последната са налице доказателства от единствения очевидец – св.Й.В.. Именно от показанията на този свидетел се установява начина, по който били нанесени телесните увреждания, техния интензитет, фактът, че се опитвала да извика полиция, но била спирана от подсъдимия, както и последващото състояние на тъжителя Г.В.. Наред с това се установило, че вечерта подс.В. отправял закани, че искал да довърши започнатото, което се подкрепяло от показанията на св.Т.. Повереникът анализира и показанията на двамата полицейски служители, от които се установявало, че отношенията между тъжителя и подсъдимия били обтегнати, а тъжителят била видимо разстроена и уплашена. Нямало как полицейските служители да забележат уврежданията, които се появили около 48 часа след причиняването им. По отношение на показанията на св.Ц., който е в приятелски отношения с подс.В., повереникът счита, че последният също посочил, че имало конфликт между тъжителя и подсъдимия, макар да се опитвал да го омаловажи. Повереникът навежда твърдения, че цялото поведение на подс.В. е било агресивно и негативно към тъжителя и децата му, същият им налагал постоянно забрани, а към тъжителя бил изключително агресивен и често й нанасял физически увреждания, което довело и до непоправимо разстройство в отношенията им. Именно за това тъжителят В. потърсила друг партньор, което отново отключило арогантното и агресивно поведение на подсъдимия, а то пък отключило и физическата му агресия, която довела до нанасяне на удари и блъскането на тъжителя в мебелите. По този повод имало и производство за защита от домашно насилие пред ПРС и ПОС. По отношение на второто обвинение за отнемането на 2000 лева, повереникът счита, че се събрали достатъчно доказателства, от които се установявало, че през есента на 2012г. отношенията между тъжителя и подсъдимия били толко охладнели, че тъжителя В. обмисляла развод. Тази сума била дарена от майката на тъжителя и била необходима за разходите при евентуално изнасяне от семейното жилище. Предвид и на това повереникът счита, че тази сума била лично предадена от майката на тъжителя и не била семейна имуществена общност. Данни за тази сума, каква била, кога е предадена и къде се съхранявала се установявали от показанията на св.П.. С оглед на всичко изложено до тук повереникът моли Съда да признае подс.В.В. за виновен по двете повдигнати обвинения и да му наложи справедливо наказание за всяко едно от деянията.

         Частният тъжител Г.В. поддържа изложеното от повереника си.

 

         Защитникът на подс.В.В. – адв. С. счита, че двете обвинения са останали недоказани в хода на съдебното следствие и моли Съда да оправдае изцяло подзащитният му. По отношение на обвинението за откраднатите 2 000 лева защитникът навежда твърдения, че за последното нямало никакви доказателства. Дори и единственият очевидец – св.Й.В. не заявява, че баща й – подс.В.В. е взел пари, нито се споменава, че това е бил предмет на разговор между родителите й. Нямало каквито и да било конкретни доказателства, че в апартамента на тъжителя и подсъдимия имало такава сума, а това не било предмет на спора между двамата, който се бил развил и пред останалите свидетели – св.Ц. и полицейските служители. Ето защо и поради липса на доказателства за това престъпление моли Съда да оправдае подзащитният му по това обвинение. По отношение на обвинението за нанесените телесни увреждания, защитникът сочи, че основен свидетел за това обвинение е детето на страните – св.Й.В.. Разпитът на последната бил изключително дълъг и начинът на отговаряне на поставените въпроси наложил да бъде изготвена съдебно психиатрична експертиза. Именно от последната се установило, че е налице категорично негативно отношение от страна на св.Й.В. към баща й – подс.В.В.. Именно тези негативни чувства давали влияние в показанията на св.Й.В., която в стремежа си да покаже негативното си отношение давала категорични отговори на фактите, която категоричност не била осъзната, но целяла да омаловажи положителните действия на бащата. Предвид на тези данни защитникът счита, че св.Й.В.. е предубедена и преекспонира това, което е видяла. Така например св.Й.В. подробно описала как видяла на 12.10.2012г. как баща й тършувал в стаята на майка й, а след това отишла на училище. От писмените доказателства по делото – писмо от училището на свидетеля, се установява, че Й.В. не била на училище именно на 12.10.2012г. Обратно, от показанията на св.Й.В. се установява, че на 15.10.2012г. била на училище, но отсъствала последните часове, а от справката се установява, че няма нито едно отсъствие на 15.10.2012г. Имало разминаване и в останалата част на показанията на Й.В., а св.М. заявил, че Й.В. му казала, че баща й не плащал никаква издръжка, но от писмените доказателства се установява друго. Всичко това мотивирало защитника да приеме, че показанията на св.Й.В. не могат да бъдат приети като годно доказателство, което пък води до извода, че само на тях не може да се основава осъдителната присъда. От показанията на св.Ц. не се установило, че не е имало удари от страна на подс.В. върху тъжителя Г.В., но се установявало, че последната се хвърляла на пода и с тялото си защитавала компютъра, който Ц. следвало да изнесе. Ц. видял и някакво сбутване между подсъдимия и тъжителя, както и чул, че подсъдимия забранил на св.Й.В. да позвъни в полицията. Именно тези показания мотивират защитника да приеме, че св.Ц. е дал достоверни показания, като е казал това, което е видял, предвид на което моли Съда да ги кредитира изцяло. Защитникът анализира и заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза, от което се установява, че доказателствата не сочели на това установените увреждания да са причинени от продължителен побой, както се твърдяло в тъжбата. Уврежданията били леки, като нямало наранявания по шията и лицето. Това не кореспондирало с показанията на св.Т., която развихрила своята фантазия и твърдяла, че видяла тъжителя с множество наранявания по лицето, по врата, по двете й ръце, по краката. Наред с това св.Т. се опитала да намекне за някаква изневяра на подсъдимия преди повече от шест години, но не могла да уточни подробности. После обвинила В. и за връзка с някаква студентка, но така и не посочила коя е тази жена, въпреки, че й било ясно коя е. Защитникът счита, че показанията на св.Т. били заинтересовани и моли Съда да не ги кредитира. От показанията на полицейския служител се установявало, че тъжителя В. била разстроена, но нямало видими следи от наранявания. А това било неминуемо да се види, ако действително подсъдимият е нанесъл ударите, за които бил обвинен. В този ред на мисли защитникът изказва съмнение и относно обвинението за нанесения побой на предния ден – 13.10.2012г., тъй като ако действително били необходими около 24 часа за поява на синините, то тези от предния бой следвало да бъдат видими за полицейските служители, който имали контакт с тъжителя на 14.10.2012г. Единствените оплаквания от страна на тъжителя пред полицейските служители били, че била държана за ръцете, но не и удряна. Всъщност причината за този скандал била намесата на трети човек – тъжителят Г.В. имала любовник и подс.В. разбрал, тъй като открил флашка със снимки. Именно тези снимки предизвикали последния и той искал обяснения от тъжителя, което явно довело и до тези спречквания, на които станал свидетел дъщеря им Й.В.. Защитникът счита, че тъжителят е достатъчно наясно с правата си, тъй като имала необходимите знания и умения да тяхната защита. От показанията обаче на другите свидетели – две баби и дядо защитникът констатира, че нито един от тези свидетели не одобрява това, което се е случило и съжаляват за разрива между децата им и това, което става с внуците им. Предвид на всичко изложено моли Съда да признае подзащитният му за невинен и по двете повдигнати обвинения, тъй като последните останали напълно недоказани.

         Подсъдимият В.В. не се признава за виновен. Счита двете обвинения за абсурдни, като счита, че по този начин тъжителят Г.В. се опитва да се справи с вината си, че има любовник и трябва да излезе с чисто лице пред децата си. Твърди, че има много противоречия в показанията на свидетелите Й.В.,Т., както и в твърденията, посочени в тъжбата. Подсъдимият бил предложил на тъжителя да уредят отношенията си, но вместо това последвало делото за домашно насилие, което било изненада за него. Решението било изцяло на база на декларация на тъжителя, която нямало как да се обори със свидетели. По същия начин счита и това производство за абсурдно, като моли Съда да го оправдае изцяло. Твърди, че тъжителят Г.В. звъняла на тел 112 два пъти на 14.10.2012г., като на второто обаждане казала, че се страхувала, че ще бъде бита, като явно тогава изобщо не била бита, иначе щяла да каже.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимият В.И.В. е роден на ***г***, живущ ***, ****, български гражданин, женен, с висше образование, безработен, неосъждан, ЕГН: **********.

 

През далечната 1997г. подс.В.В. се оженил за тъжителя Г.В. и през 1998г. им се родила дъщеря – св.Й.В.. Те били скромно семейство и не разполагали със сериозни доходи, като известно време живеели при бабата на тъжителя В.. Подс.В. бил преподавател и работел като учител, като преподавал и частни уроци по български език, от което печелел допълнителни средства. Във времето подсъдимият и тъжителя успели да закупят апартамент, който се намирал в гр.П., с адрес в ЖК „Т.“, бл.***, вх.**, ет.**, ап.**, където се преместили да живеят. Семейните отношения били нормални, като се сдобили с още една дъщеря – Д.В., която от малка боледувала от астма. Това наложило полагането на сериозни грижи, като тъжителят Г.В. решила, че следва да спи с малката си дъщеря в семейната спалня, а подс.В.В. се преместил да спи в друга спалня в семейният им апартамент в ЖК „Т.“. Всъщност това било и началото на охладняването на отношенията между двамата съпрузи, които престанали да спят в едно легло и започнали да странят един от друг. В този ред на мисли следва да се спомене, че и отношенията между родителите на подсъдимия и тези на тъжителя също не били много топли. Тъжителят основно контактувала със своите родители и много рядко с родителите на подсъдимия, а последният също контактувал със своите родители и по-рядко с родителите на тъжителя. Този вид контакти били още от самото начало на семейния им живот, като родителите на тъжителя не харесвали особено подсъдимия, а родителите на подсъдимия не контактували често с тъжителя. Въпреки това родителите и на подсъдимия и на тъжителя полагали грижи за отглеждането на децата на В. и Г. В., като често това ставало в апартамента на последните.

Подс.В.В. бил преподавател в основно училище,  като наред с това преподавал частни уроци по български език, който му давали допълнителни доходи. Подсъдимият също така бил и преподавател в Духовната семинария в гр.Пловдив. Там се запознал и с приятеля си св.Р.Ц..

От своя страна тъжителят Г.В. в началото на семейният им живот била безработна и се занимавала с отглеждане на децата си, като в последствие започнала работа в Регионален инспекторат по образование – гр.Пловдив. През 2012г. тъжителят Г.В. получавала заплата от около 500-600 лв., които й били превеждани по сметка, до която последната имала достъп посредством дебитна карта. Подс.В.В. работел през 2012г. като директор на основно училище, като получавал заплата от 720 лв., а наред с това бил и преподавател в Духовната семинария гр.Пловдив, където получавал заплата от 220 лв. или общо на месец доходите му били около 940лв., като в тази сума не влизали доходи от частни уроци. За семейният бюджет подсъдимият и тъжителя се разбрали да отделят средства от заплатите си, като тъжителя Г.В. отделяла около 400лв. а останалите пари били давани от подс.В. и общо на месец разполагали с около 1200-1300лв., които се съхранявали в една от стаите в семейният им апартамент. Достъп до тези пари имали и двамата – подсъдимият и тъжителя, като използвали тези средства за покриване на битовите си нужди, за закупуване на храна и заплащане на комунални услуги, както и за всички останали нужди. Тъжителят Г.В. обикновено разполагала с малка сума пари от заплатата си – около 100-200лв., който й оставяли за лични нужди и те били налични по сметката й, за която ползвала дебитната си карта.

През цялата 2012г. родителите на тъжителя Г.В. – св.Д.П. и нейния съпруг били безработни и няма данни да са получавали доходи, като единствено по твърдения на св.Д.П. през август 2012г. получили сумата от 2 000 лева като аренда и наем на земи.

Децата на подс.В.В. и тъжителя Г.В. контактували и с двете родителски семейства, като често св.Д.П. взимала в дома си да гледа св.Й.В. и Д.В.. или ги гледала в семейния апартамент, като много често и св.И.В. – баща на подс.В.В. също ходел да гледа децата в семейния апартамент и полагал грижи основно за по-малкото дете, а съпругата му – св.П.В. контактувала повече със св.Й.В., която с времето започнала и по-често да й гостува в дома на П. и И. В..

От началото на съжителството си като семейство В. и Г. В. контактували и със св.М.Т.. Последната живеела в съседство на В. и нейния първи съпруг бил съученик с подс.В.В.. В последствие обаче св.Т. се развела и в по-късен етап заживяла с друг мъж, от който имала и дете. Във времето  продължила контакта си основно с тъжителката Г.В., с която станали много близки и тъжителя станала кръстник на детето на св.Т.. Така св.Т. и тъжителят В. си споделяли много за своите семейни отношения и си давали съвети.

Тъй като семейният живот между подс.В. и тъжителя Г.В. не вървял много добре и двамата нямали нормални семейни отношения и не спели в едно легло, тъжителят В. решила да намери утеха в интернет, където се запознала с лице на име Х.И.. Двамата започнали да разменят съобщения основно в интернет, като част от тези съобщения били любовни писма, които тъжителят В. съхранявала на лаптоп, подарен й от подс.В.В.. Така отношенията между тъжителя В. и Х.И. се задълбочили и двамата започнали да се срещат на различни места – в хотели или в автомобила на И., където се отдавали на интимни ласки. Това породило желание у двама им да запечатват тези ласки и много често при срещите си двамата снимали всеки един момент от интимните си отношения. По този начин тъжителят В. натрупала значителен брой снимки, на който основно е снимана тя по бельо и гола, като на част от снимките е заснето голо мъжко тяло и половият му член, заснети са отделни моменти от сексуалните им отношения, както и един видео файл, на който тъжителят В. била заснета как прави фелацио на мъж, който еякулира в устата й, след което тъжителят се изправя и се усмихва към лицето, което я снима и с това приключва записа. Голяма част от тази колекция от снимки тъжителят В. съхранявала на флаш памет в спалнята си, а любовните писма се намирали на много файлове, разположени на десктопа на лаптопа й, където имало и част от снимките, заснети при някои от срещите.

Моментът на начало на връзката на тъжителят В. и лицето Х. И. не бил установен, но през пролетта на 2012г. св.Й.В. забелязала комуникацията на майка си с лицето И.. Това сериозно я смутило и св.Й.В. споделила със своята баба – св.П.В., че майка й си има любовник и видяла кореспонденцията им. Св.П.В. се притеснила от казаното, но преценила, че не следва да съобщава за това на сина си – подс.В.В., тъй като не искала да се меси в отношенията му с тъжителя. Тогава П.В. предупредила св.Й.В., че не трябва да казва това на родителите си, като те сами следвало да изяснят отношенията си. След това св.П.В. споделила наученото от Й.В. със съпруга си – св.И.В., като двамата решили да не обсъждат разбраното с подс.В.В., защото се съмнявали, че последният може да не им повярва, тъй като бил затворен и не им споделял нищо за семейният му живот.

Подс.В.В. отделял голяма част от времето си в преподаване и често работел и в дома си, като липсата на семеен уют бавно и полека отдалечила членовете на семейството му. Така подс.В. се опитвал да мотивира дъщеря си Й.В. да има по-здравословен начин на живот и да полага повече старание в учението си, но последната не приемала думите му и постоянно се обиждала, като контактувала основно с майка си и съответно копирала отношенията на тъжителя към подсъдимия, които с времето сериозно охладнели.

Подсъдимият забелязал, че тъжителят В. страняла от него и се усъмнил в поведението й. В началото на м.октомври 2012г. подс.В. решил да ползва лаптопа, който преди това бил подарил на тъжителя и така видял множество текстови файлове на десктопа му. Полюбопитствал и отворил няколко от тях, като видял, че същите съдържат любовни стихотворения. Така подс.В. разбрал, че съпругата му – тъжителят Г.В. си има любовник. Подсъдимият продължил да разглежда файловете и намерил една папка със снимки на тъжителя и лицето Х. И., който били актови снимки и били заснети сексуалните им отношения. Всички снимки били от месец юни 2012г. Подсъдимият записал тези снимки и в последствие ги показал на тъжителя В., като поискал обяснения за действията й. Г.В. заявила на подсъдимия, че това е някаква краткотрайна връзка и ще я прекрати. Подс.В.В. бил шокиран от тази информация, като се доверил на съпруга си и се надявал последната да прекрати своята връзка с лицето И.. Въпреки това у подсъдимия останало съмнение, че едва ли тази връзка е била краткотрайна, след като преди три месеца са правели снимки с любовника си, като започнал да наблюдава действията на тъжителя. Следващите дни били напрегнати, като подсъдимият се опитвал да разбере дали тъжителя действително ще прекрати отношенията си с любовника си. Междувременно тъжителя Г.В. предприела действия, като посетила „Кризисен център за жени, жертви на домашно насилие“ в гр.Пловдив и сключила договор за предоставяне на социална услуга, а именно съдействие при домашно насилие, който договор бил сключен на 10.10.2012г. и бил със срок от три месеца. На 11.10.2012г. тъжителят В. имала консултация с адвокат от „Джендър алтернативи“, като получила необходимата консултация. В срещите си тъжителят В. споделила за системно психологическо насилие, като била уведомила служителите на центъра, че няма медицинско свидетелство за физическо насилие и не може да докаже както физическото, така и психическото насилие.

На 12.10.2012г. тъжителят Г.В. заминала с колеги на тийм билдинг в с.Яврово, който продължил до следващия ден – 13.10.2012г.

Същият ден – 12.10.2012г. бил ден петък и подс.В., който тогава бил в отпуск, бил през деня в апартамента си. В апартамента била и св.Й.В., която се приготвяла за училище и около обяд излязла. Тогава подсъдимият решил да намери някакви знаци за отношенията на тъжителя с нейния любовник и започнал да проверява спалнята, в която спяла тъжителя В.. Подсъдимият започнал да преглежда гардероба, след което етажерка и на един от рафтовете намерил флаш памет. Подсъдимият решил да провери какво е съдържанието на тази памет и я поставил в компютъра си. Тогава видял, че в нея има още снимки на тъжителя и нейния любовник, както и един клип, на който тъжителя Г.В. прави фелацио на мъж, който еякулира в устата й, след което тъжителя се изправя и се усмихва към мъжа, който снима и с това записа приключва. Подс.В. се шокирал от видяното и не знаел къде се намира. Продължил да рови в спалнята на съпругата си, като намерил презервативи и червено бельо, което той не й бил подарявал, но подсъдимия го видял, че съпругата му го носи на някои от снимките. Друго значимо в тази спалня не открил, като не намерил и пари. По-късно през деня в апартамента се прибрала и св.Й.В., на която подс.В.В. не споменал нищо за намерената флашка, презервативи и червено бельо.

На 13.10.2012г. тъжителят Г.В. се прибрала от тийм билдинга около обяд в семейния апартамент и си оставила багажа. Тогава подс.В. я извикал и й пуснал на стационарния компютър намерения от него предния ден видеоклип. Така тъжителката видяла клипа, на който прави фелацио на мъж и поискала да спре компютъра. Успяла да спре излъчването на видеоклипа, като поискала обяснения от подсъдимия как се е сдобил с него. Подс.В. казал, че е намерил флаш памет, на която бил този клип и други снимки, при което тъжителя поискала подсъдимия да й предаде флаш паметта. Подсъдимият върнал флаш паметта на тъжителя, която поискала да изтрие всички снимки и видеклипа от стационарния компютър. Подсъдимият сторил това, като искал обяснения от тъжителя за видяното, но последната не коментирала нищо докато не видяла, че подсъдимият изтрива всичко. Тъжителят обаче не знаела, че подсъдимият бил записал снимките и клипа на друг диск, който скрил. След това напуснала стаята, а после излязла навън. Звъннала по телефона на дъщеря си – св.Й.В., като двете седнали на кафе. През това време подс.В. многократно звънял на тъжителя, но Г.В. не вдигала телефона си. По-късно тъжителят В. се прибрала в апартамента си със св.Й.В.. През цялото това време подсъдимият бил в тежко състояние, не проумявал какво му се случва и всичко това за него бил един кошмар.

Когато се прибрали в дома си тъжителят Г.В. се нахвърлила към подс.В.В. и започнала да го обвинява, че я е окрал. Виковете й привлекли вниманието на св.Й.В., която отишла при родителите си, като пред нея тъжителят Г.В. ударила два шамара на подсъдимия и казала на дъщеря си да извика полиция. Подсъдимият успял да хване тъжителят Г.В. за ръцете, като казал на дъщеря си да спре и да не вика полиция, тъй като нищо лошо не се е случило. Въпреки това св.Й.В. позвънила на тел.112 като от там започнали да я разпитват от къде е и какъв е проблема, при което св.В. затворила. Последвало позвъняване на стационарния номер на В., но св.Й.В. не вдигнала. Подсъдимият успял да успокои тъжителят Г.В. и двамата започнали да разговарят за проблема им, като на този разговор не присъствала св.Й.В., която се прибрала в стаята си. Тъжителят Г.В. заявила на подсъдимия, че отношенията им са прекратени и поискала да се разведат с подсъдимия, който следвало да се изнесе от семейният им апартамент. Това бил нов шок за последния, но разговорът продължил на тази тема. Малко по-късно двамата се разделили и всеки останал в стаята си. След като останал сам, подсъдимият цяла нощ размишлявал над случилото се.

Сутринта на 14.10.2012г. около 6,30ч. подс.В.В. станал и излязъл от семейния апартамент. Отишъл в дома на родителите си – св.И. и П. В. и ги събудил. Казал им, че е предаден и ще се изнася от апартамента си, като помолил да остане да живее при тях. Родителите му не възразили, като заявили, че го приемат, а в хода на разговора св.П.В. казала на подсъдимия, че няколко месеца преди това дъщеря му – св.Й.В. й споделила, че майка й си имала любовник. Подсъдимият помолил баща си да му помогне да отидат до апартамента му за да си изнесе багажа и позвънил на своя приятел – св.Р.Ц., като поискал от него съдействие да пренесе багажа си с неговия автомобил. Подсъдимият се уговорил със св.Ц. да го чака на Централна гара в гр.Пловдив. Малко след това подсъдимият и св.И.В. отишли до Централна гара, където се срещнали със св.Р.Ц. и с автомобила на последния отишли до апартамента на подс.В. ***.

Около 8,30ч. на 14.10.2012г. подс.В.В., заедно с баща си св.И.В. и св.Р.Ц. влезли в апартамента на подсъдимия, като последния казал на св.Ц. да влезе в неговата стая, която била първата в дясно и да отдели на части стационарния му компютър. Св.И.В. влязъл в стаята на св.Й.В. и я събудил, като я успокоил и й казал да не се притеснява и че ще изнесат багажа на баща й. Св.Й.В. отишла и събудила майка си – тъжителят Г.В.. През това време подс.В. събирал документи, дрехи и други свои вещи във стаята, където св.Ц. отделял компютъра му. При тях влязла тъжителят В. и нарекла св.Ц. крадец, тъй като взимал семейните й вещи. Започнала да се нахвърля върху подсъдимия, да се увисва на раменете му, като В.В. я дърпал за ръцете й, хващайки я за китките, с намерение да я отдръпне от себе си. След това св.И.В. слязъл долу пред блока, тъй като му станало мъчно и не искал да присъства. Тъжителят Г.В. успяла да издърпа кутията на компютъра и отишла с нея в хола, като легнала на земята върху кутията и не давала да я вземат. През цялото това време тъжителят В. крещяла и не давала да се вземе стационарния компютър. Въпреки това подс.В. успял да убеди тъжителя да остави компютъра и да му го даде, при което тъжителя започнала да вика към дъщеря си – св.Й.В. да вика полиция. Тъй като стационарният телефон бил в спалнята, св.Й.В. влязла в тази стая за да позвъни на полицията, а след нея влезли подсъдимия, който искал да я спре да звъни, а след него била тъжителя. Тъжителят В. продължила да вика на Й.В. да извика полиция, а подсъдимият я държал за ръцете, при което двамата се дърпали и блъскали. Св.Й.В. успяла да позвъни на тел 112, при което в стаята влязъл св.Ц., който видял св.Й.В. в единия край на стаята, а подс.В. как държал тъжителя Г.В. за ръцете, близо до раменете. Св.Ц. казал на подсъдимия да ги остави, след което го хванал през раменете и го издърпал от стаята. В това време св.Й.В. успяла да обясни на оператора на тел.112, че има инцидент между майка й и баща й. Подс.В.В. и св.Ц. взели компютъра и други вещи, които приготвили и ги свалили до автомобила. Подсъдимият казал на св.Ц. и св.И.В. да тръгват към дома на родителите на подсъдимия за да оставят багажа, а последния щял да чака евентуалното идване на полицията. Така подс.В.В. се качил в апартамента си, за да изчака полицаите, а тъжителят Г.В. излязла на терасата и позвънила от мобилния си телефон на спешен номер 112, като обяснила, че съпругът й е в апартамента й и тя се страхувала, че може да я бие. Повикванията били регистрирани в електронния картон на V РУП – Пловдив, от където изпратили патрул в състав от полицейските служители – св.Г.М. и св.Д.К.. Последните посетили апартамента, където заварили подс.В.В., тъжителя Г.В. и тяхната дъщеря – св.Й.В.. При разговора с полицаите тъжителят Г.В. заявила, че била удряна в ръката и я боляло, като полицейските служители не видели някакви наранявания, като за такива не им било и съобщено. Те разбрали, че между двамата съпрузи е имало скандал, но тъжителят не съобщил за откраднати вещи или нанесен побой. Така полицаите отвели подс.В.В. и тъжителя Г.В. ***, където св.К. съставил предупредителен протокол на подс.В.В.. В полицейското управление подсъдимият и тъжителя били посрещнати от дежурният служител – св.Д.М., който провел разговор и с двамата и съставил предупредителен протокол на тъжителя Г.В., която отказала да го подпише. След това подс.В.В. и тъжителя Г.В. напуснали заедно полицейското управление и пеша се прибрали до апартамента им. През това време пред апартамента отново пристигнали св.Р.Ц. и св.И.В., който видели как се прибират подс.В.В. и тъжителя Г.В., които били видимо спокойни и разговаряли нормално. След това св.Ц. и подс.В. отново взели вещи от апартамента и ги качили в автомобила, след което тримата потеглили и пренесли вещите до дома на родителите на подсъдимия.

Около обяд на 14.10.2012г. св.М.Т. позвънила на тъжителя Г.В., като имала намерение да я покани на кафе. Тъжителят В. й разказала за случилото се и това, че подс.В. ги напуснал, като се разбрали на следващия ден да се видят. Около 16ч. същия ден св.Д.П. пристигнала в апартамента на тъжителя В. за да доведе дъщеря й Д.В... Св.Д.П. разбрала от тъжителя какво се е случило и останала вечерта при тъжителя. По-късно същата вечер пред апартамента дошъл подс.В.В. за да вземе още вещи, но тъжителя не му отворила. Звънял по телефона на тъжителя, но тя не вдигнала, след което подсъдимият звънял на телефона на св.Й.В., която отговорила и казала да не я безпокои и му затворила телефона.

На 15.10.2012г. тъжителят Г.В. сутринта посетила съдебен медик, който й издал медицинско удостоверение N 1286/2012г., в което констатирал наранявания по главата и крайниците. След това тъжителят отишла на работа, като споделила на колеги за случилото се. Поискала да бъде сменена от участие в езиково състезание от колега, но в последствие участвала в награждаването. На колегите си показала нараняванията си по лицето, ръцете и краката си. Вечерта се прибрала в дома си и там била посетена от св.Т.. През деня св.Й.В. посетила училище, като била втора смяна и присъствала на всички часове, след което се прибрала в дома им. По-късно в апартамента им пристигнала и св.Д.П..

Подс.В.В. направил няколко опита на 15.10 и на 16.10.2012г. да се срещне с тъжителя, като й звънял по телефона, но последната не вдигала. Подсъдимият посетил апартамента, но не му отваряли. На 20.10.2012г. отново посетил апартамента заедно с баща си, като му отворили, била тъжителя В. с нейния баща. Тъжителят показала на подс.В.В., че се е снабдила със заповед за незабавна защитна, която забранява на подсъдимия да я доближава нея и децата, както и че е отстранен от семейното му жилище. След това подсъдимия посетил полицията, като обяснил за тази заповед и поискал съдействие за да си вземе някои вещи. Така придружен от полицаи подсъдимия посетил отново апартамента си, където тъжителят му предала исканите вещи.

Във времето подсъдимият бил ограничен да доближава тъжителя, децата си и да посещава жилището си, като последният стриктно изпълнявал ограниченията. Тъжителят започнала бракоразводно дело пред Районен съд – Пловдив, където подсъдимият поискал привременни мерки, а именно да се вижда с децата си. Съдът определил такива, които били през почивни дни, като подсъдимият редовно използвал това време за да се среща с децата си. Вземал ги от тъжителя и ги отвеждал в дома на родителите си, където подс.В. прекарвал времето с децата си, обядвали всички, а ако св.Й.В. имала нужда да учи и предоставял възможност за това. Тези срещи продължили няколко месеца, при които св.Й.В. ходела, тъй като се притеснявала, че ако не се среща с баща си ще има негативни последици за майка й. След като привременните мерки били снети, св.Й.В. прекратила всякакви отношения с баща си – подс.В.В., не му вдигала телефона и не желаела да контактува с него. Прекратила и контактите си с родителите на баща си.

Междувременно след 14.10.2012г. тъжителят Г.В. подала няколко жалби в полицията, като една от тях била и срещу полицаите. Посещавала V РУП – Пловдив с адвокат и се интересувала за последиците от жалбите си. След около шест месеца – на 12.04.2013г. депозирала частна тъжба срещу подс.В.В., дала основание за образуване на настоящото наказателно производство.

 

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от обясненията на подс.В.В., както и изцяло от показанията на свидетелите К.Н.А., И.В.В., Д. Борисов К., Г.М.М., Д. Огнянов М., Д. – П.Ф.М., Р.С.Ц. и П.И.В.. Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на цитираните свидетели като непротиворечиви, обективни и кореспондиращи помежду си. Гореописаната фактическа обстановка се установява и частично от показанията на свидетелите Й.В.В., Д.С.П. и М.И.Т..

Описаната фактическа обстановка се установява и от приобщените по делото писмени доказателства, а именно справка от V РУП – Пловдив за шест броя преписки, образувани по инициатива на тъжителя Г.В., както и извлечения от деловодната програма; писмо от Районен център 112 за постъпили повиквания на 13.10.2012г. от Й.В.В. и на 14.10.2012г. от Й.В. и Г.К.В., както и тяхното съдържание, заедно с диск със звукозапис; Договор N 5 за предоставяне на социална услуга между „Кризисен център за жени, жертви на домашно насилие“ и тъжителя Г.В., както и заключителен доклад за предоставената услуга; писмо до Министъра на образованието, младежта и науката за провеждане на семинар на 12 и 13.10.2012г.; служебна бележка на Г.В., за участие в този семинар; решение по ВГрД N 3189/2013г. на ПОС, с което подс.В.В. е отстранен от жилището си и му е забранено да приближава тъжителя Г.В. за срок от 12 месеца, като е наложено и наказание глоба; съдебно медицинско удостоверение N 1286/2012г.; заповед за незабавна защита от 16.10.2012г. по гр.д.N 16298/2012г. на ПРС и определение по същото дело; писмо от V РУП – Пловдив по гр.д.N 16298/2012г. на ПРС; докладна записка по преписка N ВЯ/05-6607/16.11.2012г. на V РУП – Пловдив; докладна записка по преписка N ВЯ/05-6577/12г. на V РУП – Пловдив; писмо от Служба по вписванията гр.Пловдив при Агенция по вписванията, с което са представени актове с името на Д. С. П., а именно договор за наем от 30.08.2013г., договор за аренда от 07.10.2008г., договор за доброволна делба, договор за аренда от 14.10.2005г. и продажба, ведно с копия от актовете; протокол от съдебно заседание, проведено на 10.12.2012г. по гр.д.N 16298/2012г. на ПРС, XXI гр.с.; копие от дневник от V РУП – Пловдив; писмо от ГХП „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Пловдив за това, че през периода 12.10.2012г. – 15.10.2012г. учебните занятия в гимназията се провеждали II-ра смяна – от 13,00ч. до 18,50ч.; писмо от V РУП – Пловдив за получен сигнал на 14.10.2012г.; писмо от ГХП „Св.Св.Кирил и Методий“  с извлечение от дневника на IX „а“ клас, съдържащ информация за часовете и посещението на ученика Й.В. с N 15; 13 бр. платежни нареждания, пощенска разписка и разписка, като всички тези документи се отнасят за платена от подс.В.В. издръжка за децата си за периода 29.03.2013г. – 02.06.2014г. Съдът кредитира изцяло цитираните писмени документи като относими към предмета на настоящото производство, кореспондиращи изцяло с обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, които Съдът кредитира изцяло, посочени по-горе.

Следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие се събраха гласни доказателства, а именно разпити на свидетели, които условно се оформиха в две групи: група, подкрепяща тезата на тъжителя Г.В., в която попадат свидетелите Й.В., Д.П. и М.Т. и втора група, състояща се от всички останали свидетели. Именно втората група свидетели в своите показания даде възможност на Съда да възприеме и изясни описаната по-горе фактическа обстановка, предвид на което следва на първо място да бъдат обсъдени тези свидетелски показания.

Съдът кредитира изцяло показанията на тримата свидетели Д. Б. К., Г.М.М. и Д. О.М., които към момента на инцидента – 14.10.2012г. са работели като полицейски служители и са имали контакт с подс.В.В. и тъжителя Г.В..

От показанията на свидетеля Д. Б.К. /л.226-227 от делото/ се установява, че е работел като полицай и бил автопатрул към V РУП – Пловдив в деня на инцидента. Бил изпратен по сигнал за семеен скандал в блок в ЖК Т., като си спомня, че видял подсъдимия и тъжителя в апартамента им. Тъжителят заявила, че била ударена и ръката я боляла, но св.К. не помни да е забелязал синини, нито да е била викана Бърза помощ. Няма спомен да е съставена докладна записка, нито да има наранявания по тъжителя, тъй като ако е имало е цяло да съставят докладна. Единствено било отразено в дневника на управлението, че посетил лицата в апартамента им и съставил протокол за предупреждение на подс.В.В.. От показанията на св.К. се установява, че завел подсъдимия и тъжителя в полицейското управление и ги предал на дежурния, който поел случая. От обясненията на тъжителя св.К. разбрал, че подсъдимия я дърпал за ръката и че имало спречкване между тях. Тъжителят В. била видимо разстроена.

От показанията на св.Г.М. /л.288 гръб-289 от делото/ се установява, че към октомври 2012г. работел в V РУП – Пловдив на длъжност патрулно – постова дейност. Познавал подсъдимия и тъжителя като семейство, което имало проблемен развод и често посещавало сградата на управлението. Описаното в дневника на управлението било стандартна дейност, като св.М. нямал конкретен спомен за случая, нито му е направило впечатление на състоянието на някой от двамата, а именно подсъдимия и тъжителя.

От разпита на св.Д.М. /л.289 от делото/ се установява, че към октомври 2012г. работел като дежурен по управление в V РУП – Пловдив, като за конкретния случай помни, че имало оплакване за физическо насилие от страна на мъжа. Така патрулът докарал в управлението подс.В. и тъжителя В.. По обяснения на тъжителя, които пазел в компютъра си, св.М. заявява, че тъжителят В. сочела, че подсъдимият я хванал за гушата и й извил ръцете. Подсъдимият В. отказал да дава обяснения и заявил, че това са глупости. Двамата преживявали тежък развод и до този инцидент се стигнало, тъй като подсъдимият трябвало да изнесе вещи, а тъжителят не му позволила. В полицейското управление св.М. поканил тъжителя В. в стаята си и беседвали, тя била видимо много разстроена, но свидетелят не забелязал да има видими следи от удари или някакви травматични увреждания. От показанията на свидетеля М. се установява, че В. били доведени в полицейското управление бързо след подаване на сигнала и били предупредени с протоколи, като тъжителя В. отказала да подпише своя протокол.   

 Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.К., Г.М. и Д.М. като пълни, обективни и кореспондиращи с останалите гласни доказателства, кредитирани изцяло от Съда, както и кореспондиращи с писмените доказателства, приети по делото, а именно копие от дневник от V РУП – Пловдив /л.220 от делото/, писмо от V РУП – Пловдив по гр.д.N 16298/2012г. на ПРС /л.157 от делото/, както и писмо от V РУП – Пловдив за получен сигнал на 14.10.2012г./л.300 от делото/. От цитираните писмени доказателства се установява, че именно св.Д.К., заедно със св.Г.М. са посетили на 14.10.2012г. сутринта жилището на подс.В.В. и тъжителя Г.В. във връзка с инцидент между последните двама, като случаят е отразен в наряден дневник, докладван е на дежурния и са съставени протоколи по чл.56 от ЗМВР. Наред с това от писмото от V РУП – Пловдив се установява, че Г.В. и В.В. са били отведени в сградата на V РУП – Пловдив в 9,30ч. и са напуснали последната в 10,00ч.

Следва да се кредитират изцяло показанията на свидетеля Д. – П.Ф.М. /л.290 от делото/, от чийто показания се установява, че познава св.Й.В., с която е съученик от 8-ми клас. През 2014г. св.Й.В. била заедно със св.М. в двора на училището, в което учели, като Й.В. започнала разговор за това, че майката на М. била съдия по настоящото наказателно производство срещу баща й. Св.М. отговорил, че не било редно да обсъждат този случай и не знаел за него, при което св.В. спряла да коментира тази тема за момент, но след това продължила, като започнала да обяснява за своя баща – подс.В.В., че не й плащал издръжка и малтретирал нея и майка й. Св.М. отново отказал да коментира този разговор, тъй като заявил, че не е негова работа. След това М. споделил разговора със своята майка – съдия ** Е.Г., която не останала доволна. На следващия ден св.Й.В. отново видяла св.М. и го дръпнала настрани, като го питала защо е говорил с майка си за делото. Св.М. отново и заявил, че не следва да обсъжда тези теми с него  и не може да скрие това от майка си. Третата им среща била след отвода на майката на св.М. по делото, при което св.Й.В. отново срещнала св.М. и му казала, че майка му си е направила отвод по делото. Св. М. заявил, че не се учудва за действието на майка си и е нямало смисъл от воденето на този разговор. Съдът кредитира показанията на св.М., тъй като от последните се събират доказателства относно отвода на съдия ** Е.Г. и действията довели до последния, а именно поведението на св.Й.В. и споделеното от нея на св.М., с което е искала да го запознае с данни по настоящия казус. Тези показания са обективни и кореспондират с посоченото в мотивите на определението на съдебния състав от 03.06.2014г. по настоящото наказателно производство.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К.Н.А. /л.178-179 от делото/, в които  свидетелят сочи, че познава тъжителката Г.В. като колега в Регионалния инспекторат по образованието гр.Пловдив и работят в една стая. Имат колегиални отношения и през средата на м.октомври 2012г. били на обучение с колегите си в хижа в с.Яврово. Свидетелят заявява, че първият работен ден след това тъжителят Г.В. дошла с очила на работа около 9,00ч., не се чувствала комфортно и след като свалила очилата си св.А. видял, че била с подути очи, като само лявото й око било синьо.Свидетелят видял, че на дясната й ръка между лакътя и рамото имала синини, като по краката не се загледал дали има синини. Тъжителката се оплаквала, че я боли. Свидетелят А. заявява, че същия ден следвало да бъде на проверка, но се наложило да замени тъжителката в неин ангажимент, тъй като началникът на инспектората му се обадил и му разпоредил да замени тъжителката в нейния ангажимент, което му се сторило странно. Според свидетеля А. тъжителят Г.В. не била в състояние да участва в церемонията, била тревожна, изпитвала притеснения от вида си и била уплашена. Тъй като състезанието било по-специално се наложило тъжителя да го обучава, но на самото награждаване тъжителят Г.В. се явила. Принципно не искала да се среща в подс.В. в сградата на инспектората и молела св.А. да я придружава и изпраща. Въпреки това св.А. заявява, че след този ден не бил ставал свидетел на срещи между подс.В.В. и тъжителя Г.В.. Синините по лицето й изчезнали след около две седмици, но св.А. не бил точен във времето. Съдът кредитира тези показания, въпреки, че е налице разминаване между последните и констатираните увреждания със съдебномедицинско удостоверение N 1286/2012г. /л.154 от делото/, което било съставено около 15-20 мин. преди срещата на св.А. и тъжителя В. тъй като в удостоверението се сочи, че двата клепача на дясното око имали синкаво-червен цвят, а на лявото око имало синкаво кръвонасядане на долния клепач, а св.А. забелязал единствено синина на лявото око. Последното мотивира Съда да приеме, че св.А. е обективен в показанията си, като сочи, че единствено забелязал синина на лявото око и синина по дясната ръка, като не видял други синини, тъй като последните са малки по размер и явно не са били толко видими за трети лица.

Следва да се кредитират изцяло и показанията на свидетеля И.В.В. /л.222-226 от делото/, от които се установява, че отношенията му с тъжителя Г.В. били ограничени и основно кореспондирал с нея през подсъдимия. За въпросния инцидент св.И.В. помни, че се е случил на 13 или 14 октомври 2012г., като рано сутринта в домът им пристигнал подс.В.В.. Казал им, че е предаден и поискал да се пренесе да живее при св.И.В. и съпругата му. Тогава св.И.В. попитал подсъдимия къде му отивал 15-годиния труд и децата му, но не получил отговор. Досещал се каква е причината за желанието на сина му, тъй като през м.май внучка му – св.Й.В. била споделила на съпругата му – св.П.В., че майка й си има приятел и питала какво да прави. Въпреки това св.И.В. и съпругата му решили да не споделят наученото със сина си, тъй като смятали, че няма да им повярва. Въпреки наученото св.И.В. продължавал да ходи да гледа малката си внучка, а и двете внучки прекарвали голяма част от времето през лятото в тяхната къща. От показанията на св.И.В. се установява, че последните 2-3 години отношенията между подс.В.В. и тъжителя Г.В. били хладни, като такива били и отношенията на тъжителя към него и съпругата му. Не били близки отношенията на св.И.В. и съпругата му с родителите на тъжителя, но не са се карали и не е имало конфликти. От показанията на св.И.В. се установява, че редовно ходел да гледа малката си внучка в апартамента на В. и Г. В. и обичал и двете си внучки много, като въпреки разрива между родителите им, той не е променил отношението си към тях. За въпросния инцидент св.И.В. заявява, че тръгнал с подсъдимия да му помогне да събере багаж и отишли до Централна гара, където ги чакал св.Р.Ц.. Тримата отишли в апартамента на подс.В.В., влезли вътре, като започнали да разскачат компютъра на подсъдимия. Св.И.В. отишъл в хола където спяла внучка му Й.В., като я събудил и й казал да не се притеснява, че ще изнасят багажа на баща й. След това св.И.В. отишъл в стаята на подсъдимия, където бил последния и св.Ц.. Подсъдимият започнал да маха кабелите на един стар компютър, като в това време в стаята влязла тъжителя Г.В.. Тъжителят В. се нахвърлила върху подсъдимия за да го спре да разскача кабелите при което се сборичкали, а Г.В. казала на Й.В. да вика полиция. Сборичкването било в дърпане на кабелите и компютъра. На св.И.В. му станало много тъжно, при което подс.В.В. му дал папка с документи и му казал да слезе долу при колата. Св.И.В. слязъл пред блока до автомобила, като чакал около половин – един час, при което долу слезли св.Р.Ц. и подс.В.В.. После св.И.В. и св.Р.Ц. тръгнали, а малко по-късно се върнали за още багаж. Тогава видял как подс.В.В. и тъжителя Г.В. се връщали от някъде. Отново се качили за още багаж, като тъжителя Г.В. наблюдавала какво се взима, а св.И.В. не забелязал по тъжителя да има някакви наранявания. След това свалили багажа в автомобила и си тръгнали, като занесли багажа в дома му. От тогава подс.В.В. живеел при тях, тъй като нямало къде да отиде. Няколко дни след този инцидент отново ходил със синът му да вземе багаж от апартамента му, при което отпред имало полиция. На тази среща тъжителят Г.В. показала на св.И.В. синина на ръката си и му казала, че това й било причинено от подсъдимия, но св.И.В. изразил съмнение, като казал, че може да се е ударила в някой ръб. След това разбрал, че против сина му имало издадена заповед да не доближава децата си и нямал право да ги вижда. От тогава не бил виждал тъжителя, като веднъж дори ходил да вземе децата, тъй като не идвали и искал да разбере защо е това. Обикновено имало срещи с внучките му през лятото, когато те ходели на гости, но изведнъж Й.В. спряла да ходи и прекратила контакта си с тях. Нямал обяснения защо се е получило така, тъй като св.И.В. твърди, че отношенията с внучките му преди инцидента били много добри, разхождали се често заедно, виждали се 2-3 пъти месечно, като Й.В. имала и добри отношения с неговата дъщеря, нейна леля, която била доктор и я водела в болницата, тъй като Й.В. искала да учи медицина. От показанията на св.И.В. се установява, че Й.В. имала страх от майка си и не смеела да закъснява, а веднъж дори Г.В. я нарекла „В.***“. Същевременно отношението към баща й не било много добро, като веднъж го нарекла „***“. Според св.И.В. семейството на подс.В.В. и тъжителя Г.В. не било заможно, оженили се по време на кризата през 1997г. и единствено труда на подсъдимия, който постоянно давал уроци по целия град, му донесъл средства, с които успял да си оправи апартамента. Св.И.В. не знаел да имат спестявания или да са разполагали с много пари, защото за всички им било трудно.

Следва да се кредитират изцяло и показанията на св.П.В. /л.339 гръб – 340 гръб от делото/, от които се установява, че около три години преди датата на разпита й – 22.10.2015г. подс.В.В. дошъл рано в дома им, около 7,30ч. като денят бил неделя. Завил, че нямал разбирателство в семейството си искал да се прибере при родителите си. Ходил няколко пъти до апартамента си с баща му, за да си прибере багаж, като св.П.В. се опитвала да разбере причината за раздялата, но не разбрала. През м.март същата година, около шест месеца преди този инцидент, внучката на св.П.В. – Й.В. посетила дома на св.П.В. и й споделила разтреперана, че майка й си имала любовник и била сигурна в това. Тогава св.П.В. питала внучка си дали е сигурна, тъй като това обвинение е сериозно, като Й.В. й казала, че е сигурна в това. Тогава св.П.В. казала на внучка си да не коментира това с баща си, а когато той научи сам да реши какво ще прави. След време, когато синът й се пренесъл в дома й св.П.В. му споделила за наученото от Й.В., като за нея причината за раздялата между подсъдимия и тъжителя е именно любовника на последната. От показанията на св.П.В. се установява, че имала добри отношения с внучка си Й.В., която й гостувала в дома й, като двете имали доверени отношения и Й.В. споделяла често с баба си преживяванията си. Същата имала страх от майка си, която не я пускала да ходи при св.П.В., не я пускала да ходи по екскурзии, често й се карали за телефона. След раздялата на подсъдимия и тъжителя Й.В. ходела няколко пъти да ги вижда, след което спряла и нямала никакви контакти, тъй като майка й и забранила. Дори разбрала от съпруга й, че при едно посещение на подсъдимия и неговия баща, за да ги вземат на гости, Й.В. нарекла подсъдимия „идиот“ и „луд“, като му казала, че не иска да ходи при тях. Св.П.В. заявява, че не е присъствала на конфликт между подсъдимия и тъжителя, като за изнасяне на багажа на подсъдимия помагал нейния съпруг. В последствие разбрала за ограничителна заповед срещу подсъдимия. При едно от посещенията на Й.В. в дома й, св.П.В. я помолила да събере багаж на подсъдимия, като тъжителя В. и нейната майка събрали багаж на подсъдимия и го изпратили.  

Съдът кредитира изцяло показанията на св.И.В. и на св.П.В. като обективни, пълни, кореспондиращи по между си, както и с  останалия доказателствен материал, посочен до тук и кредитиран от Съда.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Р.С.Ц. /л.338-339 от делото/, от които се установява, че една неделя му звъннал подс.В.В., който бил разтревожен. Помолил го да отидат с неговата кола, която била като бус, до апартамента му за да пренесат багаж. Разбрали се да се срещнат на Централна гара и когато подсъдимия пристигнал му казал, че се изнася от апартамента. Това изненадало св.Ц., тъй като с него често си говорели за семейството и децата, но подсъдимия не искал да коментира защо се изнася. Били тримата – св.Ц., подс.В. и баща му, като заедно отишли до апартамента в ЖК „Т.**“. Влезли в апартамента като св.Ц. влязъл в  първата стая в дясно, където подсъдимия му посочил един компютър и помолил св.Ц. да го разглоби. По-късно бащата на подсъдимия слязъл долу пред блока, тъй като му станало неудобно. Докато събирали вещи в стаята влязла тъжителя Г.В., а след нея и дъщеря им Й.В.. Тъжителят Г.В. нарекла св.Ц. „крадец“ и го обвинила, е взима чуждо имущество, но св.Ц. заявил, че подсъдимия му казал да разглобява компютъра, понеже бил негов. Докато махал кабелите св.Ц. се обърнал, при което тъжителя излязла от стаята, след което св.Ц. забелязал, че кутията на компютъра я няма. Чул викане и крещене от съседната стая и отишъл там, като видял тъжителя В. да лежи върху кутията на компютъра и я била прегърнала с ръце. Св.Ц. се учудил защо тъжителя е прегърнала кутията на компютъра, като я попитал дали е толкова ценен този компютър, че чак така я пази. Подсъдимият отново поискал от св.Ц. да извади и останалите кабели, при което Ц. се върнал в първата стая за да извади кабелите. Кратко време след това св.Ц. отново чул, че подс.В. и тъжителя В. се карат и отново отишъл в съседната стая. Там видял подсъдимия, които бил застанал до дъщеря си Й.В., а последната се опитвала да вземе телефона за да извика полиция. Подс.В. казал на Й.В. да не вика полиция, защото щяло да стане по-лошо и се опитвал да я спре, като тъжителя В. също се опитвала да вземе телефона. Й.В. се тресяла цялата, а тъжителя Г.В. била в истерия, като за да ги спре, подс.В.В. хванал тъжителя В. през раменете и я дръпнал назад и я възпирал да отиде до телефона. Й.В. била пребледняла и не знаела да вземе ли телефона или не. Св.Ц. се намесил, като казал да спрат, че травмират детето и за да ги раздели хванал подс.В. през раменете и го издърпал извън стаята, като цялата тази сцена траела няколко секунди. Причината тъжителя Г.В. да бъде в истерия била кутията на компютъра, която тя не давала, като В. бранела компютъра с тялото си, мятала се по земята, лягала върху кутията и викала. След като издърпал подс.В., последния му казал, че трябва да остане, защото тъжителя и дъщеря му са извикали полиция, при което св.Ц. слязъл с багаж до колата си и потеглил с бащата на подсъдимия към домът на родителите му. След това св.Ц. се прибрал до дома си, но около половин час по-късно му звъннал подсъдимия, като го помолил да се върне за да вземе още багаж. Св.Ц. отново се върнал до блока в ЖК „Т.***“ и позвънил на подсъдимия, който го уверил, че ще дойде след малко. Св.Ц. останал да чака пред блока, като по-късно видял подс.В.В. и тъжителя Г.В. да идват от някъде, били заедно и изглеждали спокойни. Нямало викове и крясъци като по-рано сутринта в апартамента. После се качили в апартамента, от където св.Ц. и подс.В. свалили още багаж и чанти, които закарали в дома на родителите му. В последствие св.Ц. бил викан в полицията да дава обяснения за някакви наранявания по тъжителя В., тъй като била бита, но св.Ц. заявява, че в този ден не видял никакви наранявания по тъжителя или синини. През този ден, докато бил с подс.В. и тъжителя В. не ставало въпрос за пари или за някаква парична сума. В последствие подс.В. също бил викан в полицията да дава обяснения, че бил крадец. Св.Ц. заявява в показанията си, че познавал подсъдимия като изключително спокоен човек, като бил виждал няколко пъти тъжителя В.. Смятал ги за перфектно семейство, но след това разбрал, че причината за раздялата била това, че тъжителя Г.В. имала нов мъж в живота си.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Р.Ц. като обективни, безпристрастни и кореспондиращи с показанията св.И.В..

В хода на съдебното следствие подс.В.В. даде подробни обяснения /л.138-142 от делото/, които Съдът кредитира изцяло. От обясненията на подс.В.В. се установява, че в началото на м.октомври 2012г., около две седмици преди датата, посочена в тъжбата, подсъдимият намерил снимки на тъжителя Г.В. с неин любовник, които били на един от двата лаптопа, които имали. Снимките били от м.юни същата година и били актови, порно снимки, което за подсъдимия бил голям шок, тъй като се оженил за тъжителя по любов. Подс.В. поискал обяснения от тъжителя В., която му обяснила, че това била краткотрайна връзка и ще я прекрати. Подсъдимият имал намерение да й прости, тъй като искал да запази семейните си отношения, защото имали две деца, които тогава били на шест и четиринадесет години. Тъжителят обещала да прекрати отношенията с любовника си, като подсъдимия установил, че снимките са правени през работно време. Към онзи момент тъжителят работела в Регионалния инспекторат по образованието гр.Пловдив, като подсъдимия разбрал, че връзката им датирала от по-рано. Предвид на това подс.В. започнал да се вглежда по-сериозно в поведението на тъжителя, опитвал се да разбере какво е отношението й към него, какво и тежи и какво е довело до тази изневяра. Ходел да я посреща след работа, разговаряли, при което тъжителят го уверила, че е разговаряла с другия мъж и е прекратила всичко. В средата на м.октомври 2012г. подс.В. бил в отпуск, а тъжителят заминала в командировка. Това било на 12.10.2012г., като подс.В. останал сам в дома си, тъй като дъщеря му Й.В. тръгнала на училище. Тогава подсъдимият започнал да търси в спалнята, където спяла съпругата му и на една етажерка открил флашка. Отворил последната и в нея имало още снимки и видео клип, като подс.В. разбрал, че връзката между тъжителя и нейния любовник била от около две години, което установил от датите на снимките. Имало снимки на мъжа, на тъжителя, които били порно снимки, а видеото било също с много сериозно порно съдържание. Като го пуснал подс.В. преживял страхотен кошмар и не знаел къде се намира в този момент. След това подс.В. записал снимките и видеоклипа на компютъра си и на друга флашка, а после продължил да търси други маркери, доказващи връзката на тъжителя. Така подсъдимия открил червено бельо на съпругата му, което той не помнел да е купувал или тя да е била облечена с него, но го забелязал на някои от снимките. Открил и презервативи, като подс.В. и тъжителя не ползвали. Докато търсел подсъдимият не открил никакви пари. За семейния бюджет подс.В. сочи, че той се образувал от неговите заплати, които били общо около 940 лв. и от пари, които тъжителя давала – сумата от около 400лв. на месец. Така общата сума била около 1200 – 1300 лв., които държали в друга стая и всеки имал достъп до тях. Тези пари се използвали за пазаруване, за заплащане на ежедневните нужди. Тъжителят получавала заплата около 500 – 600 лв., която й била превеждана по дебитна карта. По-късно на 12.10.2012г. в домът му се прибрала дъщеря му Й.В., която не видяла подсъдимия да рови в спалнята, а последният не й показал какво е намерил.

От обясненията на подсъдимия се установява, че на следващия ден – 13.10.2012г. тъжителят Г.В. се прибрала от обучението на обяд. Веднага след като се прибрала в апартамента, подс.В. извикал тъжителя, като й пуснал на стационарния компютър намерения от последния видеоклип. Тъжителят В. се притеснила от видяното и поискала да спре видеоклипа, като сама успяла да го спре. Питала подсъдимия от къде е намерил този клип, като В.В. й обяснил, че е намерил флашка в спалнята й, в която била клипа. Тъжителя настоявала да й предаде флашката, без да обяснява нищо за клипа. Подсъдимият предал на тъжителя флашката, след което тъжителя отишла в другата стая, а подсъдимия останал сам. По-късно вечерта тъжителят В. отишла отново при подс.В. и му се нахвърлила, като го обвинила, че я е окрал. Тогава при тях отишла и Й.В., като тъжителят й казала да извика полиция. Докато се карали тъжителя ударила подсъдимия два пъти по лицето. При тези удари подс.В. хванал тъжителя за ръцете, като казал, че не иска да се вика полиция, тъй като не се е случило нищо. Въпреки това св.Й.В. се обадила в полицията, но после прекъснала разговора. През това време подс.В. започнал да говори с тъжителя и последната се успокоила. Тогава получили обаждане от спешен номер 112, но св.Й.В. не вдигнала. Продължил разговора между подсъдимия и тъжителя, като последната за кратко изпаднала в истерия, но в последствие се успокоила. Тогава тъжителят В. поискала да се разведат и подсъдимия да се изнесе от жилището им, което бил нов удар срещу последния. След това се разделили, като тъжителят се прибрала в стаята си, а подсъдимия останал да спи в кабинета, който бил неговата стая. Всъщност подсъдимият не спал вечерта, а размишлявал върху всичко, което му се случило. Станал около 6,30ч. на следващата сутрин – 14.10.2012г. и излязъл от апартамента, като отишъл до дома на родителите си. Събудил ги, като им казал, че се чувства предаден от това, което видял и поискал да се премести при тях да живее. Тогава разбрал от родителите си, че те знаели за любовника на жена му, тъй като св.Й.В. им казала няколко месеца преди това – през м.април-май. От майка си подс.В. разбрал, че дъщеря му Й.В. видяла кореспонденция на тъжителя В. и нейния любовник, но майка му казала на Й.В. да не споделя с подсъдимия, който сам трябвало да разбере това. Родителите на подсъдимия го приели при тях и му казали, че няма проблем да остане, докато се успокоят нещата. Подсъдимият нямал намерение да разваля семейството си, но в последствие променил мнението си. След разговора с родителите си подс.В. позвънил на свой приятел – св.Р.Ц., който имал малко бусче, като го помолил да му помогне да си пренесе багажа. В апартамента му се намирали дрехите му, компютъра, теми и други материали, които му били нужни в ежедневните му задължения. Разбрал се със св.Ц. да се видят около 8ч., като на срещата подсъдимия отишъл с баща му – св.И.В.. На срещата св.Ц. се учудил защо го вика толко рано, а подсъдимият му казал само, че иска да се изнесе от семейния апартамент. Така отишли с бусчето до блока и тримата се качили в апартамента на подсъдимия, като влезли и започнали да събират багажа му. Бащата на подс.В. – св.И.В. излязъл от апартамента и слязъл пред блока. Докато събирали компютъра, книгите и други документи, в стаята влязла тъжителя В. и се нахвърлила върху подсъдимия, като се увисвала на раменете му, което било наблюдавано от св.Ц.. Тъжителя нарекла св.Ц. крадец и да не пипа нищо в апартамента. Докато се нахвърляла върху подсъдимия, последния я държал за ръцете и се опитвал да я изблъска от себе си. Държал я за китките и се опитвал да я отстрани. След това отишъл със св.Ц. в хола и видял как тъжителя В. била легнала върху компютъра, като викала и крещяла и не давала компютъра. Подсъдимият се опитал да й обясни, че следва да му даде компютъра и тъжителката малко се успокоила, но казала на св.Й.В. да извика полиция. Подсъдимият продължил да ги успокоява, но в последствие тъжителя се преместила в спалнята и отново казала на Й.В. да извика полиция, тъй като в спалнята им бил стационарния телефон. Подсъдимият последвал тъжителя и Й.В. в спалнята, тъй като не искал да се вика полиция, защото се изнасял и нямало нужда. Тъжителят обаче започнала отново да вика и крещи и отново се нахвърлила срещу подсъдимия, който се опитвал да я задържи за ръцете. В това време в спалнята влязъл св.Ц., който видял как подсъдимия държи тъжителя, а Й.В. се тресяла. След това подсъдимия и св.Ц. излезли с част от вещите от апартамента, а тъжителят В. отишла в друга стая за да се обади в полицията. Пред блока подс.В. казал на баща си и св.Ц., че ще остане, тъй като са извикали полиция, а те да пренесат сваления багаж. Така подс.В. се качил в апартамента си, където били тъжителя и св.Й.В.. Няколко минути след това в апартамента пристигнали двама полицаи, на които подсъдимия и тъжителя обяснили каква е ситуацията, а именно, че подсъдимият се изнася от апартамента и имало конфликт. Тогава тъжителя В. казала, че имало насилие към нея. Полицаите отвели двамата в полицейското управление, където двамата дали обяснения. Тъжителят В. казала, че имало насилие, но полицаите не открили следи от насилие по нея. В полицейското управление подсъдимият и тъжителя били официално предупредени, след което си тръгнали пеша към апартамента, който бил наблизо. Преди това подс.В. бил звъннал отново на св.Ц. и баща му да се върнат до апартамента, за да вземат дрехи и други неща. В апартамента подсъдимият си събрал дрехи и други неща, след което си тръгнал заедно със св.Ц. и баща му. Този ден – на 14.10.2012г. подс.В. повече не ходил до апартамента.

В обясненията си подс.В. сочи, че след раждането на малката му дъщеря Д. започнали да спят със съпругата му в различни стаи, тъй като детето имало астма и тъжителят В. държала да бъде под постоянен надзор. Така към 2012г. тъжителят В. спяла в спалнята, където били и всички дрехи на подсъдимия, а последния спял в малка спалня, която наричал кабинет. В кабинета нямало гардероб, поради което дрехите на подс.В. били в гардероба в спалнята, където имало и втори гардероб за връхните дрехи. Докато търсел на 12.10.2012г. в спалнята, подсъдимият не намерил никакви пари. В гардероба имало чекмеджета, в които било бельото на тъжителката, като подсъдимият открил и презервативите. В стаята имало тоалетка, в която имало вещи на съпругата му, където подсъдимият открил червените чорапи, а флашката била на етажерката. От обясненията му се установява, че на 14.10.2012г. когато Й.В. е звъняла в полицията, подсъдимият не разбрал какво била казала, но чул обратното обаждане от телефон 112. В последствие видяла, че тъжителя В. се обадила, а от писмото на национален тел 112 разбрал, че тъжителя казала, че се притеснявала от съпруга си да не я бие. На 15.10. и на 16.10 подс.В. посетил апартамента с желание да говори с тъжителя В., като след това се прибирал при родителите си. Около 20.10.2012г. отново отишъл до апартамента, за да си вземе дрехи. Звънял, но не му отворили, както и при предните посещения, поради което подс.В. отишъл до полицията и помолил за съдействие, тъй като искал да си вземе дрехи. Обадил се и на баща му да отиде да му помогне. С полицаите се върнали до апартамента и дълго звънели, като им отворил бащата на тъжителя В.. След това дошла и тъжителя В. и показала, че има заповед, с която подсъдимия бил ограничен да посещава апартамента и да доближава тъжителя и децата. Това озадачило подсъдимия, но въпреки тази заповед тъжителя го пуснала да си вземе това, за което бил отишъл. Всичко това се случило в присъствието на полицаите. От обясненията на подсъдимия се установява, че на 14.10.2012г. в апартамента и в полицията по тъжителя В. нямало никакви увреждания, което било забелязано и от полицаите. Няколко дни след това – в четвъртък, подс.В. посетил тъжителя в Регионалния инспекторат, където видял последната, а тя нямала видими белези. На посещението в апартамента също нямала видими белези. В инспектората нямало нищо видимо по лицето и ръцете, но тъжителя не пожелала да разговарят. Едва на 20.10.2012г. разбрал за ограничителната заповед.

В обясненията си подс.В. сочи, че са имали скандали с тъжителя, като са спорели за всякакви неща, дори за отглеждането на децата, но никога не са се били.

Съдът кредитира изцяло обясненията на подс.В.В., които кореспондират изцяло с показанията на полицейските служители – св.Д.К., св.Г.М. и св.Д.М., които са били непосредствено след инцидента в контакт с подсъдимия и тъжителя и са имали възможност да видят и чуят от последните какво точно се е случило. Обясненията на подсъдимия изцяло кореспондират и с показанията на неговите родители И. и П. В., в частта относно посещението му в дома на родителите, какво са разбрали последните от Й.В., както и показанията на св.И.В. за действията на 14.10.2012г. и на 20.10.2012г. Обясненията на подс.В.В. кореспондират изцяло и с показанията на св.Р.Ц., а именно за това, че са се срещнали сутринта на 14.10.2012г., посетили са апартамента на подсъдимия и какво се е случило в самия апартамент.

 

В хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетели и лицата М.Т., Д. П. и Й.В.. Показанията на тези свидетели Съдът приема за заинтересовани и необективни в определени части, като следва да бъдат подложени на подробен анализ.

 От показанията на свидетеля М.И.Т. /л.227 гръб – л.233 от делото/ се установява, че познавала подс.В.В. повече от 20 години, тъй като бил съученик на бившия й мъж, а в последствие се запознала и с тъжителя Г.В.. Живеели в съседни блокове в ЖК „Т.“ и децата им били на близка възраст. Около седем години преди разпита се развела с бившия си съпруг и прекратила отношенията си с него. С тъжителя В. била по-близка, като последната станала кръстница на малкото й дете. От нея разбрала, че между тъжителя и подсъдимия имало чести скандали, но последната криела от нея. Тъжителя също била споделила, че спели в отделни стаи. Предвид на това мнението на св.Т. за подс.В.В. било отрицателно и се оформило като такова около година преди инцидента и било продиктувано от казаното й от тъжителя. Св.Т. си спомни, че преди инцидента посрещнали заедно с В. нова година, като на път за нейния дом Й.В. изгубила мобилния си телефон в снега. Тогава подс.В. нарекъл тъжителя Г.В. и дъщеря си Й.В. „разсеяни патки“ и ги изпратил да търсят мобилния телефон. Не го намерили и това развалило настроението в първите часове на вечерта. Така разбрала за отрицателното отношение на подсъдимия към тъжителя и я посъветвала да се разведат. Наред с това разбрала от тъжителя В., че подс.В. имал извънбрачна връзка, както и любовница, което било доста преди инцидента и това развалило отношенията между подсъдимия и тъжителя. Въпреки това св.Т. не помнела точно кога била тази случка с любовницата и коя била тя.  Съдът кредитира посочените до тук показания на св.М.Т., тъй като за тези данни няма други доказателства, поради което Съдът приема последните за обективни. От тези показания се установява и отрицателното отношение на св.Т. към подс.В.В., което мотивира Съда да приеме, че този свидетел е заинтересован от това да представи подсъдимия в негативна светлина, тъй като никъде в пространните си показания св.Т. не изтъкна нито едно добро качество на подсъдимия, а единствено помни за последния само негативни факти, голяма част от които са и споделени именно от тъжителя В.. Въпреки това в показанията си до тук св.Т. заявява, че не е присъствала на скандали и не е била наясно за такива.

От показанията на св.Т. се установява, че тъжителя В. получавала около 500-600лв. месечно по сметка с дебитна карта, която преди години била в подс.В.. В последствие тъжителя В. си взела картата, като след като давала пари за общи разходи разполагала с около 100 лева месечно, които не й стигали. Тези показания следва да се кредитират, тъй като кореспондират изцяло с обясненията на подс.В. относно размера на получаваното от тъжителя възнаграждение и това, че то се получавало по дебитна карта от тъжителя.                  

От показанията на св.Т. се установява, че на 14.10.2012г. св.Т. се обадила в късния следобед около 15-16ч. на тъжителя В. за да я покани на кафе, но последната била много разстроена и заеквала. Казала, че имало голям скандал и чакала родителите й да доведат малката й дъщеря. Св.Т. разбрала от тъжителя, че скандалът бил голям, бил преди обяд и са викали полиция. Предложила да отиде на гости, но тъжителя отказала, тъй като чакала родителите си и се разбрали да се видят на следващия ден. Тези показания също следва да бъдат кредитирани, тъй като кореспондират с цитираните по-горе гласни доказателства за инцидента между подсъдимия и тъжителя, а и не са налице други доказателства, които да оборват фактът, че св.Т. е разговаряла с тъжителя на 14.10.2012г.

В показанията си св.Т. заявява, че на следващия ден – 15.10.2012г. около 16-17ч. се видяла с тъжителя в дома й, като на срещата присъствала и дъщеря й Й.В., която този ден не ходела на училище, тъй като била разстроена. Св.Т. свършила работа в 16,00ч. и след това веднага отишла в дома на тъжителя, която била там с голямата си дъщеря. На тази среща Т. разбрала за станалия скандал, който бил за пари. Тъжителят В. имала множество синини – по двете очи имала синини, като по-силно изразени били на дясното око. На лявата ръка до рамото имала очертани пръсти, на другата ръка също имала синини, но по-бледи, около бедрата също имала синини. Имала синини по шията, които били от пръсти, които били очертани. От тъжителя В. разбрала, че в шкаф или скрин в нейната стая били откраднати 2 000 лева. Тези пари била получила от майка й, тъй като имала намерение да се изнася от апартамента й. Това било по настояване на подс.В., който искал тъжителя и децата му да се изнесат от апартамента им, поради което тъжителя била получила тези пари от майка си за да има средства да се изнесе. От показанията на св.Т. се установява, че тъжителя В. и св.Й.В. били изключително стресирани, състоянието им било тежко, плачели и се притеснявали от подсъдимия.  Съдът не кредитира тези показания, тъй като счита, че последните не са обективни, а близостта на св.Т. с тъжителя В. мотивира свидетеля да представи пред Съда теза, която максимално да съвпада с тезата на тъжителя, изложена в тъжбата й. До този извод Съдът достига след съпоставяне на тези показания с останалия доказателствен материал, кредитиран по-горе, а именно съдебно-медицинското удостоверение, от което не се установяват уврежданията, описани от св.Т. /например синините от пръсти по шията – такива не са установени от съдебния медик, очертания от пръсти по ръката – отново неустановени от прегледа при съдебния медик/. Наред с това от показания на св.К.А. не се установява тъжителят Г.В. да е отсъствала от работа същия ден, поради което не е възможно срещата да бъде проведена във времето между 16-17ч. Тук следва да се отбележи, че от писмо от ГХП „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Пловдив /л.297 от делото/ се установява, че през периода 12.10.2012г. – 15.10.2012г. учебните занятия в гимназията се провеждали II-ра смяна – от 13,00ч. до 18,50ч., в която към този момент учела св.Й.В.. От писменото доказателство писмо от ГХП „Св.Св.Кирил и Методий“  с извлечение от дневника на IX „а“ клас, съдържащ информация за часовете и посещението на ученика Й.В. с N 15 /л.345-351 от делото/ се установява, че св.Й.В. е присъствала на всички часове до 18,50ч., което води до извода, че не е присъствала на евентуална среща между св.Т. и тъжителя на 15.10.2012г. във времето между 16 и 17ч. Всичко това мотивира Съда да приеме, че в тази част показанията на св.Т. не са обективни и целят единствено да убедят Съда в истинността на тезата на тъжителя за проведената среща, получените наранявания, както и да дадат информация относно изчезнали пари, собственост на тъжителя, за които св.Т. твърди, да са получени от нейната майка. Тезата за отнетите пари и тяхното предназначение също е несъстоятелна, тъй като св.Т. твърди в показанията си, че парите били дадени на тъжителя, тъй като подсъдимият настоявал тъжителя и децата му да се изнесат. Последното не кореспондира с обясненията на подсъдимия, който до 13.10.2012г. не е имал никакви намерения да се разделя с тъжителя и не е настоявал за нейното изнасяне, още повече, че от неговите обяснения се установява, че именно тъжителя пожелала той да се изнесе, както и направил на следващия ден.  Не следва да се пропусне и фактът, че в съдебно заседание по гр.д.N 16298/2012г. на ПРС, XXI гр.с., проведено на 10.12.2012г., за което по делото е представен заверен препис от протокола от съдебното заседание /л.210-215 от делото/, св.Т. заявява, че се видяла с тъжителя В. два дни след инцидента на 14.10.2012г. като при този разпит не е посочила наличието на синини по шията, за които навежда твърдения в настоящото производство. Ето защо посочените до тук показания на св.Т. Съдът приема за необективни, заинтересовани и противоречащи на останалия доказателствен материал, цитиран по-горе.

         В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитана майката на тъжителя Д.С.П., от чийто показания се установява, че през цялата 2012г. св.П. и нейния съпруг били безработни, като св.П. се грижела за свекърва си и за децата на В.. Отношението на св.П. към подс.В.В. било лошо, но свидетеля проявявала някаква търпимост и не контактувала често с подсъдимия. За това отношение св.П. сочи няколко събития, които помни, като първото от тях е това, че подс.В. и дъщеря й Г.В. живеели в апартамент на нейната свекърва, но заради някакъв скандал, пресъздаден от съседи, свекървата на св.П. казала на Г. и В. В. да напуснат апартамента и след това настанила брата на съпруга на св.П.. Така св.П. заявява, че заради поведението на подс.В., Г.В. не могла да получи апартамента от нейната баба, която в към момента на разпита живеела в жилището на св.П.. Наред с това св.П. твърди, че имала лошо отношение към подсъдимия, тъй като той биел голямата си дъщеря. Съдът кредитира тези показания на св.Д.П., тъй като няма други доказателства за изложените тези от св.П. и дава важна информация относно личното мнение на св.П. към подс.В., което оказва влияние в последващите й показания. Тук следва да се отбележи, че св.П. отчита като негатив възможността на дъщеря й – тъжителя В. да получи апартамент от нейната свекърва, като вменява изцяло отговорността за този пропуск на подс.В..

         Съдът кредитира показанията на св.Д.П. и в частта им, с която свидетеля сочи, че към 2012г. тъжителя Г.В. получавала заплата от около 600 лева, която се превеждала по сметка, за която тъжителят имала дебитна карта, а подс.В.В. бил директор на училище и получавал около 1000 лв. заплата. В. и Г. В. имали място в апартамента, където слагали общи пари и с тях плащали всички разходи, като основно сметките били заплащани от подсъдимия. От показанията на св.Д.П. се установява, че полагала грижи за децата на тъжителя и подсъдимия, като по време на инцидента малката им дъщеря била при нея. Заедно със съпруга й полагали грижи за децата, водели ги на цирк, кино, на разходки, като полагали специални грижи за малката им дъщеря, която страдала от астма.  Тези показания Съдът кредитира изцяло, тъй като кореспондират с останалите гласни доказателства, а именно обясненията на подс.В.В. относно семейния бюджет, начинът му на съхранение и полагането на грижи за децата от родителите на тъжителя и подсъдимия.

         В показанията си св.Д.П. заявява, че на 12.10.2012г. взела Д.В.. от детска градина и гледала детето до 14.10.2012г. На 13.10.2012г. около обяд се чула с тъжителя Г.В., която поискала детето й да остане в дома на майка й до следващия ден. Така на 14.10.2012г. следобед  завела заедно със съпруга си детето до дома на тъжителя Г.В.. От показанията й се установява, че когато тъжителя Г.В. отворила вратата, св.П. видяла, че последната е с насинени очи, като по-синьо било дясното око. Св.П. влязла в апартамента и попитала, дали това било направено от подс.В., при което тъжителя отговорила утвърдително и започнала да плаче, като с нея започнала да плаче и Й.В.. В апартамента тъжителя В. разказала на св.Д.П., че в петък /12.10.2012г./ подс.В.В. се прибрал от работа и започнал да тършува в спалнята, което било забелязано от св.Й.В.. Тя попитала подсъдимия какво търси, но той не й обяснил, при което Й.В. позвънила на тъжителя Г.В. и обяснила, че подсъдимия рови в спалнята. В събота на обяд тъжителя Г.В. се прибрала от тийм билдинг и отишла веднага в спалнята за да провери дали парите й са били там, които пари й били дадени от св.Д.П.. От показанията на св.Д.П. се установява, че в началото на 2012г. чула от малката си внучка, че подсъдимия често биел тъжителя и при разговор с последната разбрал, че имало много скандали и подсъдимия я бил ударил. Тъжителя В. споделила през м.май 2012г., че няма пари и всички пари били в банковата сметка на подсъдимия. Предвид на това св.Д.П. разговаряла с мъжа й и решили да дадат на тъжителя Г.В. 2000 лева. Това били техни спестени пари, с  които имали намерение да си закупят нова кола. От показанията на св.Д.В. се установява, че има земи около 70 декара от които взимала около 2000 лв. аренда и около 1000лв. наем и всички тези пари св.П. получила през м.август 2012г. Тъй като съпругът й получавал заплата от около 1000 лв. двамата живеели с тези пари, а на тъжителя дали 2000 лв., които пари били предназначени за тъжителя да заведе дело за развод и да има средства, тъй като подсъдимият щял да ги изгони от жилището с децата. Парите били дадени в плик и св.П. видяла как тъжителя В. ги поставя в чекмедже в тоалетката, която се намирала в спалнята. Св.П. направила забележка на тъжителя, че така не се съхранявали пари, но последната заявила, че подсъдимият не пипал там. След това от тъжителя Г.В. разбрала, че когато се върнала събота на 13.10.2012г. от тийм билдинга на обяд, първо влязла в спалнята за да провери дали са там парите й. Установила, че ги няма и отишла при подсъдимия за да иска парите си, при което подс.В. й заявил, че той ги е взел и ще ги съхранява по-добре. Започнали да се карат, като на скандала присъствала Й.В.. Тогава подсъдимият бил хванал тъжителя В. за носа и го натискал. Св.П. разбрала от Й.В., че се обаждала на тел 112. От показанията на св.Д.П. се установява, че разбрала от дъщеря си, че в неделя подс.В. станал много рано и излязъл, а тъжителя В. започнала да се оправя, тъй като трябвала да вземе участие в някакво състезание. Тогава подс.В. се върнал с баща му и негов приятел и започнал да събира нещата си. Тогава отново станало скандал за парите и за стационарния компютър, тъй като според св.П., тъжителя В. имала свой компютър – лаптоп, но се развалял често и затова ползвала стационарния компютър. Тъй като подсъдимият искал да вземе само стационарния компютър, станал скандал и подсъдимият започнал да удря и блъска тъжителя в мебелите. След това боя продължил в спалнята, където подсъдимия хванал тъжителя за гушата и я стискал до посиняване на лицето. Всичко това св.П. разбрала от тъжителя Г.В. и Й.В.. Тогава Й.В. се опитала да звънне на 112, но подс.В. я ударил, при което Й.В. получила синина. Докато подсъдимия стискал за гушата тъжителя се заканвал, че ще я убие. От показанията на св.Д.П. се установява, че когато видяла тъжителя Г.В. на 14.10.2012г., последната имала синини по лицето, по двете рамена, по лявата ръка над лакътя, на левия хълбок, по бедрото и черти под колената от ритници. Тъжителят изпитвала болки по цялото тяло. От тъжителя разбрала, че имала удар по челото и очите, където било синьо-мораво. Имало и следи по шията, като от тъжителя разбрала, че докато я удрял и душел се заканвал, че ще я убие. Същия ден на Й.В. й станало лошо и викали линейка. Тъжителката трябвало да отиде на езиково състезание, но й било много зле и не отишла. Вечерта св.Д.П. останала да спи в апартамента на тъжителя, а мъжа й си тръгнал. Тогава пред апартамента пристигнал подс.В.В. и се опитвал да отключи. Тъжителят Г.В. не отворила и го попитала защо бил дошъл, а подсъдимия завил, че се върнал да довърши започнатото. Тогава по думите на св.Д.П. извикали полиция, но преди да дойде патрула подсъдимият си тръгнал. Тези негови действия ужасно много уплашили тъжителката, Й.В. и Д.П.. На следващия ден понеделник – 15.10.2012г. св.П. заявява, че Й.В. не била добре и не отишла на училище, а си останала в апартамента. Плачела непрекъснато и й приписали успокоителни. Предвид на това св.Д.П. останала целия ден с Й.В. в апартамента й и не излизали навън. От показанията на св.Д.П. се установява, че по тъжителя Г.В. имало множество синини, някои от които избили понеделник и последната се притеснявала да ходи на работа. Имала синини в областта на корема и ребрата, но св.П. не ги видяла. В очите си имала червени петна като кръвонасядания. Тези синини останали около месец, като през това време тъжителя Г.В. пиела болкоуспокояващи, успокоителни и мазала синините с крем. Св.Д.П. разбрала от тъжителя, че подс.В. бил взел и общите пари и нямало как да си плащат сметките. Няколко дни след инцидента св.Д.П. посетила енергоразпределителното дружество за да плати сметката за ток на тъжителя и разбрала, че токът не бил плащан за два месеца назад.

         Изложените до тук показания на св.Д.П. Съдът не ги кредитира, като счита последните за необективни, а св.Д.П. за заинтересована от това да представи теза, която да кореспондира с тъжбата на Г.В.. В подкрепа на този извод на първо място е фактът, че св.Д.П. пресъздава факти и събития, на които не е присъствала, а са й били разказани от тъжителя Г.В.. Фактът, че тъжителя е дъщеря на св.Д.П. е достатъчен да мотивира последната да пресъздаде чутото по драматичен начин, с което цели да убеди Съда за това, че тъжителят е получила такива увреждания и стрес и по този начин тъжбата да бъде уважена. Следва да се отбележи, че по-горе Съдът кредитира показанията на св.П. за това, че последната и нейния съпруг през цялата 2012г. са били безработни. Това мотивира Съда да приеме, че св.П. не е имала доходи, а и не са представени доказателства в тази насока, което да мотивира Съда, че може да спестява пари. Твърденията на св.П., че са получили пари от аренда и наеми не се потвърдиха, тъй като не бяха представени доказателства за това /напр.документ за банков превод или разходни ордери за получени суми/. Служебно Съдът изиска информация за да установи твърденията на св.П., като с писмо от Агенция по вписванията – Пловдив по делото като писмени доказателства бяха приети копия от договори за наем и аренда /л.193-205 от делото/. От тези документи се установява, че към 2012г. е бил в сила договор за аренда от 01.09.2008г. /л.199 от делото/, видно от който св.П. е била дала под аренда земеделска земя с приблизителна площ от около 43 дка /а не както твърди св.П., че отдава под аренда 70 декара/, за което е следвала да получава в началото на м.август аренда в размер на 48 кв. хлебна пшеница и 32 кг. ечемик на декар. Нито от св.П., нито от тъжителя, който има тежестта на доказване, не бяха представени документи, които да удостоверят, че св.П. е получила цитираното по-горе зърно или неговата равностойност, което не доказва твърдението на св.П., че през м.август 2012г. е получила сумата от 2000 лв. от аренда. Тук отново следва да се отбележи, че през цялата 2012г. св.П. е била безработна и ако е получила арендата, то това биха били единствените й доходи за цялата година, което мотивира Съда да приеме, че св.П. не е разполагала с тази сума за да може да я даде на тъжителя Г.В.. Следва да се отбележи, че именно от показанията на св.П. се установява, че тъжителя е искала да има сигурност за да води дело за развод и да се изнесе от апартамента, като за тази сигурност е могла да внесе тези пари в банковата си сметка, до която имала постоянен достъп с дебитната си карта. Остава неясна причината защо тъжителя се е лишила от тази сигурност, като на този въпрос и св.П. не можа да даде смислен отговор. Налице са и множество противоречия между показанията на св.Д.П. и останалите гласни доказателства. Така показанията на св.П. не кореспондират с обясненията на подс.В.В., от които се установява, че не е посещавал апартамента си вечерта на 14.10.2012г. Напротив – св.П. твърди, че подс.В. посетил апартамента, опитал се да влезе и заплашвал тъжителя, че ще довърши започнатото, като това наложило да извикат полиция. Няма данни в писмата от V РУП – Пловдив да е подаван сигнал за инцидент вечерта на 14.10.2012г. от тъжителя В. или друго лице за този адрес, нито има данни за позвъняване на тел.112, което води до извода, че тези показания на св.Д.П. са неистински. Не кореспондират показанията на последната и с установените от нея увреждания по тъжителя и тези от съдебно медицинското удостоверение. От показанията на св.Д.П. се установява, че по тъжителя имало множество синини по краката, по челото, по корема и ребрата, под колената, по шията, червени кръвонасядания вътре в очите. Всички тези увреждания не са установени от съдебния медик, издал съдебно медицинско удостоверение N 1286/2012г., което отново мотивира Съда да приеме, че тези показания са неистински и не отговарят на събраните гласни и писмени доказателства. Не отговаря на истината и показанията на св.Д.П. за това, че Й.В. била в тежко състояние и била викана линейка на 14.10.2012г., а на следващия ден – 15.10.2012г. Й.В. не отишла на училище и останала целия ден в апартамента, където била и св.Д.П.. От писменото доказателство писмо от ГХП „Св.Св.Кирил и Методий“  с извлечение от дневника на IX „а“ клас, съдържащ информация за часовете и посещението на ученика Й.В. с N 15 /л.345-351 от делото/ се установява, че св.Й.В. е присъствала на всички часове от 13,00ч. до 18,50ч. Това отново мотивира Съда да приеме, че показанията на св.Д.П. не отговарят на действителността и целят единствено да убедят Съда в истинността на тезата на тъжителя, но противоречат на останалия доказателствен материал. Тук следва да се отбележи, че твърденията на св.Д.П., че присъствала целия ден в апартамента на В. не кореспондират с показанията на св.Т., която заявява, че посетила Г.В. в апартамента и около 16-17ч. на 15.10.2012г. и в него били само Г. и Й.В., което би противоречало на показанията на св.Д.П., която твърди, че била целия ден в апартамента.  Необективни и заинтересовани са показанията на св.Д.П. и за това, че подс.В. бил взел и общите пари от апартамента, тъй като тези факти св.П. заяви, че са й известни от тъжителя, но тези факти не фигурират нито в тъжбата, нито в показанията на останалите свидетели. Всичко изложено до тук мотивира Съда да приеме, че показанията на св.Д.П., описани по-горе, за необективни, заинтересовани, не кореспондират с останалите доказателства, както и с действителните факти и събития, случили се по време на инцидента, а и след това, поради което не следва да бъдат кредитирани.                

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитана Й.В. – дъщеря на подс.В.В. и тъжителя Г.В.. Последната е и единствен очевидец на инцидента, предмет на настоящото производство. Ето защо показанията на св.Й.В. /л.163 гръб – 173 от делото/  следва да бъдат подложени на по-обстоен анализ.

Съдът кредитира показанията на св.Й.В. в частта им, с която същата заявява, че отношенията между родителите й не били добри, не спели заедно и често се карали. От показанията на св.Й.В. се установява, че често баща й – подс.В. й правел забележки за наднорменото й тегло, за подготовката й за училище, ядосвал се, че не се подготвяла добре и оценките й не били високи. Така св.Й.В. не успяла да получи необходимия успех и не могла да вземе стипендия, което също не се харесало на подсъдимия. От показанията на св.Й.В. се установява, че последната помни единствено моменти на скандали с баща й, че при всеки разговор той й крещял, обиждал я за наднорменото й тегло, питал я кога ще отслабне и не помни нито един добър момент с него. След инцидента св.Й.В. спряла да контактува известно време с баща си, като след това имало привременни мерки, като св.Й.В. и сестра й посещавали баща й и родителите му. Спомените й за срещите с баща й и родителите му ги свърза с посещения в къщата на баба си и дядо си, където се събирали заедно, обядвали, а ако имала за учене оставала сама да се подготви.За посещенията св.Й.В. твърди, че така искала да даде шанс на баща си, но не уточнява какъв шанс и за какво. Мислела, че с посещенията си той щял да стане по-добър, но не се променил. Всъщност св.Й.В. заявява, че посещавала баща си, тъй като смятала, че ако не го прави ще навреди на майка си и можело да я накажат за това. Именно и това била причината да посещава баща си, а едва след отпадане на привременните мерки св.Й.В. престанала да се вижда с баща си, престанала да вдига телефона и нямала никакви контакти с подс.В. и с неговите родители. Спомените от времето, през което живеела с баща й свързва единствено със скандали от негова страна, ограничения за парите, като твърди, че получавала малко пари от баща си, който искал тя да вземе стипендия, за да не му мърмори за повече пари. Определя баща си като агресор, а майка й като жертва. Съдът кредитира тези показания, от които се установява единствено негативното отношение на св.Й.В., която помни баща си – подс.В.В. единствено с отрицателни неща – всеки разговор е крещене, темите са само за пари, а въпросите му за наднорменото й тегло и успеха й в училище св.Й.В. приема за обидни. Всичко това мотивира Съда да приеме, че св.Й.В. е изцяло негативно настроена към подс.В.В. и цели да го представи само в негативна светлина и не сочи нито един положителен момент в нейните контакти с подсъдимия. Наред с това св.Й.В. разказва за посещенията си при баща си и родителите му, когато имало привременни мерки, но не сочи нищо конкретно при тези срещи, а единствено твърди, че давала шанс на баща си, но не може да определи какъв шанс и за какво.

На внимателен анализ следва да бъдат подложени пространните показания на св.Й.В. относно събитията в периода 12-14.10.2012г. В показанията си св.Й.В. твърди, че била в дома си на 12.10.2012г. и видяла баща си да тършува в спалнята, където спяла майка й. Св.Й.В. отишла при него и го питала какво търси там, но не получила отговор. Видяла, че подсъдимият ровел навсякъде, дори й в бельото на майка й, което й се сторило странно. Св.Й.В. се обадила на майка си – тъжителя Г.В. и й казала за действията на баща си. След това св.Й.В. останала в стаята си, а баща й също останал в апартамента. На следващия ден майка й се прибрала от тийм билдинга и се чули по телефона, като се видели навън на кафе. По време на кафето не помни темата на разговор, но си спомня, че баща й звънял многократно на тъжителя В., която не вдигала телефона. Накрая последната отговорила на подсъдимия, който я питал къде е, с кой и казал да се прибира веднага. Когато се прибрали в апартамента, майка й посетила нейната спалня и след това възникнал скандал с подсъдимия за това, че последния откраднал сумата от 2 000 лв. от стаята на тъжителя. Св.Й.В. била в стаята си и като чула скандала излязла в коридора. Питала баща си защо е взел парите, но последния отговорил, че не е взимал никакви пари. Св.Й.В. не смятала, че майка й лъже, поради което питала подсъдимия защо тъжителя да лъже за тези пари. Освен спора за парите св.Й.В. не помни друго да са говорели родителите й. Тогава св.Й.В. видяла, че подс.В. застанал зад тъжителя и хванал с ръка устата й, като с пръстите запушил носа на тъжителя. Св.Й.В. позвънила на тел.112 за да потърси помощ, но започнали да я разпитват и тя затворила. Опитала се да освободи майка й, като дърпала ръката на баща си, с която я държал за устата, но не видяла майка й да се опитва да се освободи. Малко след това домашния телефон позвънил, като връщали обаждане от спешен тел.112, но св.Й.В. не вдигнала. След това родителите й се разделили и тя се прибрала в спалнята си. На следващата сутрин св.Й.В. се събудила от шум и станала. Видяла в съседната стая подс.В., заедно с баща му и негов приятел да събират багаж, а при тях била и тъжителя Г.В.. Баща й – подс.В. започнал да прибира папка с документи, които не били само негови – в тази папка бил акта за раждане на св.Й.В., свидетелството за сключен граждански брак, гаранционни книжки и др. След това приятеля на подс.В. започнал да разскача стационарния компютър, което било забелязано от тъжителя и му направила забележка, че не трябва да взема лични вещи. Тъй като кутията на компютъра била свободна, тъжителя я взела и отишла в хола, като била последвана от подсъдимия, а след тях вървяла св.Й.В.. Там подсъдимия започнал да удря тъжителя и я блъскал с компютъра, искал да го вземе, а тъжителя го държала. Подсъдимият блъскал тъжителя в стената и мебелите, започнал да я рита по краката и нанесъл множество ритници по двата крака на тъжителя. Г.В. казала на св.Й.В. да се обади в полицията, като св.Й.В. отишла в спалнята, където бил стационарния телефон. Последвал ги подсъдимия, който казал на св.Й.В. да не звъни в полицията и искал да я спре. Тъжителя В. се опитала да спре подсъдимия, който я държал силно за ръката, а с другата започнал да й нанася удари с юмрук по лицето, по очите, като наред с това се опитвал и да хване св.Й.В. за да й попречи да се обади в полицията. Подсъдимият хванал отново за ръцете тъжителя и започнал да я блъска в гардероба, в тоалетката, след което започнал да извива ръцете й, като по този начин извивал и своите. Тъжителя през цялото време плачела. Св.Й.В. се опитала два пъти да се обади на тел.112, но от там много я разпитвали, като през това време подс.В. успявал да натисне прекъсвача. През цялото време, по думите на св.Й.В., подс.В. е нанасял удари с юмруци по главата и ритници по краката на тъжителя, като св.Й.В. не може да посочи броя на ударите, нито къде подсъдимия е държал тъжителя, нито начина на извиване на ръцете. След като се свързала с полицията и й казали, че ще изпратят полицейски екип, подс.В. пуснал тъжителя и излязъл от стаята. Докато се карали и удряли в стаята влязъл приятеля на баща й, който казал, че били големи хора и да се оправят, след което излязъл. Малко след това подс.В. и неговия приятел свалили някои неща пред блока, а след това пристигнали полицаите. Преди да дойдат полицаите тъжителя позвънила отново на тел.112 от служебния си телефон и тогава полицаите пристигнали. Подсъдимият бил в апартамента и там полицаите разговаряли с родителите й. След това всички те отишли в полицейското управление, а св.Й.В. останала в апартамента.

От показанията на св.Й.В. се установява, че вечерта на 14.10.2012г. подс.В. отново се върнал до апартамента им, като се опитвал да влезе и викал, че се връщал да довърши започнатото. Не го пуснали в апартамента, тъй като ги било страх от подсъдимия. Затова и баба й Д. – св.Д.П. останала да спи в тях. На следващия ден – 15.10.2012г. св.Й.В. отишла на училище, но започнала да повръща и си тръгнала по-рано, преди края на часовете. Св.Й.В. заявява, че на 12.10.2012г. била сутрин на училище и след като се върнала видяла баща й да рови, като в последствие се поправи и заяви, че била следобед на училище, като видяла баща й да рови в стаята на майка й преди да тръгне на училище и след като се върнала, като този ден имала 6 или 7 часа. На 12.10.2012г. излязла за училище около 12ч. и се прибрала след 19ч. На 15.10.2012г. се приготвила за училище нормално, оправила си чантата, гримирала се, яла и излязла както обикновено. Следващите дни подс.В. се опитал още два пъти да отиде в апартамента, но не го пускали, а след това майка й се снабдила с ограничителна заповед. Св.Й.В. заявява, че подписала исковата молба за ограничителната заповед и била съгласна с написаното в нея. Баща й няколко пъти нарушавал ограничителната заповед, като дори я посетил и в училище. Св.Й.В. заявява, че в училище коментирала за баща й единствено с две съученички, като едната била свидетел и за посещението на баща й.

Описаните до тук показания на св.Й.В. Съдът приема за необективни, като св.Й.В. е заинтересована от изхода на делото, което е заведено от нейната майка, при която св.Й.В. е останала да живее след този инцидент. Следва да се отбележи, че за събитията от 12.10.2012г. св.Й.В. даде коренно различни показания, което мотивира Съда да приеме, че тези показания не са обективни. На първо място следва да се отбележи, че св.Й.В. бе категорична, че на 12.10.2012г. се прибрала в апартамента им, като заварила баща й да рови в стаята на майка й и го питала какво прави там. В тази част от показания й св.Й.В. не посочи, че след това е напускала апартамента, а напротив, че останала в стаята си. В последствие св.Й.В. заяви категорично, че на 12.10.2012г. е била сутрин на училище и именно след прибирането й видяла баща й, затова и в последствие останала в апартамента и не излизала. На въпроса за посещението й в училище на 15.10.2012г. св.Й.В. се сети, че този ден е била втора смяна, след което се поправи и заяви, че и на 12.10.2012г. е била втора смяна и се объркала. При тази поправка св.Й.В. заявява, че видяла баща й да рови в стаята на майка и преди да тръгне за училище, което правела около 12ч. и отново го видяла да рови в спалнята след 19ч., когато се прибрала. Съдът приема, че св.Й.В. е изключително заинтересована от изхода на делото и от представяне на тези показания, тъй като е единствен свидетел за този ден и се стреми да посочи достоверни показания за това, че баща й ровел в стаята на майка й. Именно с цел да излъже за това, че видяла подсъдимия да рови, св.Й.В. пренебрегна фактът, че този ден изобщо не е посещавала училище, така както категорично заяви няколко пъти в показанията си, че е посетила учебните часове през целия ден. От писмо от ГХП „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Пловдив /л.297 от делото/ се установява, че през периода 12.10.2012г. – 15.10.2012г. учебните занятия в гимназията се провеждали II-ра смяна – от 13,00ч. до 18,50ч., в която към този момент учела св.Й.В.. Именно от това доказателство се установява, че св.Й.В. на 12.10.2012г. не е могла да посещава училищните часове сутринта, както първоначално бе заявила, тъй като занятията се провеждали втора смяна. От писменото доказателство писмо от ГХП „Св.Св.Кирил и Методий“  с извлечение от дневника на IX „а“ клас, съдържащ информация за часовете и посещението на ученика Й.В. с N 15 /л.345-351 от делото/ се установява, че св.Й.В. не е присъствала във всички учебни часове на 12.10.2012г., като за последните имала извинени отсъствия. Това мотивира Съда да приеме, че показанията на св.Й.В. за посещаването на учебните часове в училище за времето от 12ч. до 19ч., каквито показания даде св.Й.В., са недостоверни и именно желанието на св.Й.В. да убеди Съда, че е наблюдавала как баща й рови в стаята на майка й доведе до объркване в посещението на училището й на 12.10.2012г. и това, че св.Й.В. е забравила, че този ден изобщо не е посетила учебните часове.  Предвид на това следва да се отбележи, че тези показания не са обективни и противоречат на обясненията на подс.В.В., от които се установява, че последният е ровел в спалнята, но не и в присъствието на св.Й.В., като изчакал последната да излезе. Подобно объркване настъпва и за учебните часове на 15.10.2012г. като от показанията на св.Й.В. се установява, че излязла както обичайно за училище, но последните часове отсъствала, тъй като й станало лошо и повръщала. От извлечението от дневника на IX „*“ клас се установява, че този ден св.Й.В. не е имала нито едно отсъствие, което мотивира Съда да приеме, че св.Й.В. не си е тръгнала по-рано от часовете, както твърди св.В., с цел да убеди Съда, е състоянието й било лошо именно заради скандала предния ден между родителите й. Тук не следва да се пропусне и несъответствието между показанията на св.Й.В. и показанията на св.Д.П.. От показанията на последната се установява, че през целия ден на 15.10.2012г. Й.В. си стояла в апартамента, тъй като й било много лошо, а от показанията на св.Й.В. се установява, че излязла нормално за училище, не помни да е имала проблеми, като се прибрала по-рано и отсъствала последните часове. Съдът не кредитира показанията на св.Й.В. и за това подс.В.В. да е посетил апартамента на 14.10.2012г. вечерта и да е искал да довърши започнатото. Отчасти тези показания кореспондират и с твърденията на св.Д.П., че подсъдимият посетил апартамента тогава и извикали полиция. Св.Й.В. също лансира тази теза, но забравя да посочи, че са извикали полиция, като от данните от V РУП – Пловдив не се установява вечерта на 14.10.2012г. да е имало позвъняване от апартамента на В. за инцидент. Тези показания не кореспондират и с обясненията на подс.В.В., които Съдът кредитира изцяло като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Не следва да се кредитират показанията на св.Й.В. и за вечерта на 13.10.2012г. в които сочи, че между родителите й имало скандал единствено за отнети пари. Св.Й.В. умишлено не помни друг разговор, освен този за парите, като в показанията си последната не сочи и категорично, че баща й отказвал да върне парите. Именно в показанията си св.Й.В. заявява, че подс.В. хванал през уста тъжителя В., което накарало св.Й.В. да се обади в полицията. Съдът приема тези показания за необективни, тъй като св.Й.В. цели да убеди Съда, че вечерта родителите й спорели единствено за пари с цел да мотивира Съда да приеме, че подс.В. е откраднал парите на майка й. Следва да се отбележи, че св.Й.В. не бе сигурна в показанията си, като в последствие заявява, че подс.В. не е отказал да върне парите, а въобще отричал да е взел някакви пари. Св.Й.В. обаче заявява, че не приема, че майка й може да лъже, като я учудва фактът, че тя би лъгала за това. Съдът не кредитира показанията на св.Й.В. в частта й, че видяла как подс.В. държал тъжителя В. за устата и поради това се обадила на тел.112 за да извика полиция. В тази част показанията на св.Й.В. не кореспондират с обясненията на подс.В.В., от които се установява, че тъжителя В. го ударила и след това казала на св.Й.В. да се обади в полицията. Обясненията на подсъдимия кореспондират изцяло и с писмо от Районен център 112 /л.81 от делото/  за постъпили повиквания на 13.10.2012г. от Й.В.В., в което се сочи, че последната съобщила, че баща й искал да бие майка й. Именно от това писмо Съдът приема, че не е имало душене и хващане на устата и носа от страна на подсъдимия – както твърди св.Й.В., тъй като ако последния е осъществил тези действия, то това би било съобщено от св.Й.В.. Тук следва да се отбележи, че св.Й.В. е прекъснала телефонния разговор и после не вдигнала на позвъняването на тел.112, което отново води до извода, че за тъжителя не съществувала опасност от страна на подсъдимия.

Съдът не кредитира показанията на св.Й.В. по отношение на инцидента на 14.10.2012г. в частта, с която свидетеля заявява, че тъжителя взела компютъра и го закарала в хола, където подсъдимият започнал да я удря и блъска в мебелите, като я ритал по краката. Тези показания не кореспондират с показанията на св.Р.Ц. и обясненията на подс.В.В.. От показанията на св.Ц. и обясненията на подс.В. се установява, че тъжителя взела компютъра и го оставила на пода, като го криела с тялото си, тръшкала се в пода и крещяла. От съдебно медицинското удостоверение не се установяват по краката на тъжителя В. под колената да има наранявания, както твърди св.Й.В., не са установени и наранявания по гърба на тъжителя, както твърди св.Й.В., които да са получени от блъскането й в мебелите в хола и в спалнята. Съдът приема показанията на св.Й.В., с която последната заявява, че подс.В. е нанесъл удари в лицето, челото и краката на тъжителя за недостоверни, тъй като не кореспондират със съдебно медицинското удостоверение, както и с показанията на полицейските служители и присъствалия св.Ц.. Именно от показанията на последния се установява, че чул викове и влязъл в спалнята, като видял подсъдимия да задържа тъжителя през раменете, а св.Й.В. да звъни по телефона на полицията. От показанията на св.Ц. се установява, че издърпал подсъдимия, като по този начин го отдръпнал от тъжителя и не се установява подсъдимия да е нанасял удари. Тези показания Съдът прие за достоверни и не кредитира показанията на св.Й.В., че св.Ц. не се намесил, а заявил, че подсъдимия и тъжителя са интелигентни хора и да се оправят сами. Показанията на св.Й.В. в тази част не кореспондират и с писмо от Районен център 112 /л.81 от делото/  за постъпили повиквания на 14.10.2012г. от Й.В.В. и Г. К. В.. От описаното в писмото се установява, че на 14.10.2012г. св.Й.В. позвънила на спешен телефон 112 и заявила, че баща й е нападнал майка й, след което напуснал апартамента. Св.Й.В. не сочи никакви данни за нанасяне на удари, побой или каквито и да било наранявания. Св.Й.В. заявила на оператора, че не може да прецени дали майка й има нужда от медицинска помощ. В по-късен момент на спешния тел. 112 позвънила тъжителя Г.В., която съобщила на оператора, че се намира на терасата на апартамента и че съпругът й В.В. се прибрал, а тъжителя В. се страхувала, че ще я бие. От описаното до тук в писмото се установява, че няма каквито и да било данни за нанесени удари от страна на подсъдимия срещу тъжителя, както и за нанасяне на побой. Предвид на всичко това Съдът приема, че обясненията на подсъдимия и показанията на св.Р.Ц. са достоверни и коереспондират помежду си, а показанията на св.Й.В. в частта, с която последната описва нанасянето на удари от подсъдимия срещу тъжителя за необективни и заинтересовани от изхода на делото.

Не следва да се пропусне фактът, че св.Й.В. заявява в показанията си, че разговаряла в училище за отношенията между баща й и майка й единствено с две свои съученички, като не спомена каквито и да било данни за разговор между нея и св.Д.-П.Ф.М.. Именно от показанията на последния се установява, че св.Й.В. се опитала да разговаря няколко пъти със св.М. относно инцидента, предмет на настоящото производство, тъй като майката на св.М. била съдия-докладчик по това дело. Опитите на св.Й.В. да представи баща си в лоша светлина, че се държал зле с нея и майка й, както и че не плащал издръжки, мотивира Съда да приеме, че св.Й.В. е заинтересована от това да даде лъжливи показания относно поведението на подсъдимия на 12, 13 и 14.10.2012г. като цели да подкрепи тезата на тъжителя. В този ред на мисли следва да се отбележи, че твърденията на св.Й.В. пред св.М. за това, че баща й не плащал издръжки не кореспондират с представените по делото писмени документи за превод на дължима издръжка от страна на подс.В..

Съдът кредитира показанията на св.Й.В. в останалата част, необсъдена по-горе, тъй като кореспондира с кредитирания от Съда доказателствен материал.

За анализ на достоверността на показанията на св.Й.В. и предвид твърденията на присъствалия на разпита й психолог, който не успя да обоснове нападките си към Съда за начина на водене на разпита на св.Й.В., бе назначена съдебно – психиатрична експертиза по отношение на последния свидетел с въпроси дали св.Й.В. може да участва пълноценно в процеса, какви са възприятията й от инцидента, предмет на делото, налице ли е пристрастност към някой от родителите и може ли тези отношения да повлияят на показанията й. От заключението на вещото лице д-р Д.К., прието в съдебно заседание, се установява, че е извършен обстойна беседа и анализ на изложеното от св.Й.В. и е проведено изследване със свидетелката. Вещото лице приема, че св.Й.В. може да участва пълноценно като свидетел в процеса. Възприела е случилото се между родителите й, като е налице категорично негативно отношение към баща си и трайна доверителна връзка на обич с майка си. Св.Й.В. не желаела да бъде свидетел на критики към майка си и се отнасяла крайно негативно към такива опити, приемайки ги за манипулация. Не била наясно за причините за раздялата на родителите си и подробности относно делата. Категорично негативното отношение към баща й мотивирало св.Й.В. да омаловажава всички положителни действия на баща си. Св.Й.В. участвала в няколко разпита и осъзнавала отговорността от показанията й, както и това, че е основен свидетел – очевидец.

В хода на съдебното следствие бе назначена съдебно – медицинска експертиза, която да отговори какви наранявания е получила тъжителя Г.В., описани в съдебно медицинско удостоверение N 1286/2012г. и имат ли тези увреждания връзка с инцидента от 13.10.2012. и 14. 10.2012г., както се твърди в тъжбата. От заключението на вещото лице ** С.С. се установява, че на 15.10.2012г. съдебен лекар е установил следните травматични увреждания: В областта на главата – оток и кръвонасядане на двата десни и долния ляв клепач /като оттоците и кръвонасяданията не ангажирали целите клепачи/, кръвонасядане отляво лицево с умерен оток; В областта на шията, гръдния кош и корема не били установени видими травматични увреждания; В областта на горните крайници: кръвонасядане в областта на лявото рамо с диаметър 4 см, подобно по големина и форма кръвонасядане по външно странична повърхност на лявата мишница, овално кръвонасядане на лявото бедро с диаметър 4 см., две кръвонасядания на дясното бедро с подобни размери и  кръвонасядане на дясното коляно със същия размер. Вещото лице приема, че тези травматични увреждания са изолирани кръвонасядания по лицето и крайниците с малки размери, които не съответстват да са получени от ритане с крака, тъй като в областта на подбедриците нямало нито едно увреждане. По отношение на кръвонасяданията в областта на лицето вещото лице приема, че не може да са получени от един удар, а са получени от поне два удара в областта на корена на носа или челото и един контакт от ляво лицево. Травматичните увреждания по лявото рамо и лявата мишница вещото лице приема, че са получени от удар или притискане с или върху ръце или друг твърд тъп предмет. Всички тези увреждания не отговаряли на тезата на тъжителя и показанията на св.Й.В. и М.Т. за нанесен тежък и продължителен побой с много удари. Констатираните травми били лекостепенни и отзвучали в рамките на седмица до 10 дни. Вещото лице приема, че тези увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето – по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Вещото лице приема, че след нанасянето на ударите кръвонасяданията може да се проявят от 15-30 мин. от нанасянето им до към края на денонощието. Така тези увреждания по видимите части на тяло могат да бъдат забелязани и от непрофесионалист при един близък контакт с лицето. Вещото лице приема, че тези наранявания не може да са получени от самопричиняване.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като пълни, обективни и компетентно изготвени, с оглед поставените задачи и специалните знания на вещите лица.

В съдебно заседание, в присъствието на страните, бе извършен оглед на прието по делото веществено доказателство диск, съдържащ снимки и видеофайл. От огледа на снимките се установи, че на голяма част от тях е заснет тъжителя Г.В., която е гола или с бельо, на някои от снимките е в хотелска стая или в автомобил, като за всички тези снимки подс.В.В. заяви категорично, че не ги е правил, не притежава автомобил и не е подарявал бельото, което е носела тъжителя В.. На част от снимките е заснето мъжко тяло, като има и снимки на лицето на мъжа, като подс.В. заявява, че тялото и лицето не са негови. При огледа на видеофайла се установява, че е снимано в купето на автомобил, на задната седалка и се вижда тъжителят В. как прави фелацио на мъж, който еякулира в устата й, след което тъжителят се изправя и се усмихва към лицето, което я снима и с това приключва записа. За огледа на видеофайла подс.В. заявява, че не е правил този запис, не притежава автомобил и това не е неговото тяло. За мъжкото тяло подс.В.В. сочи, че е на любовника на тъжителя Г.В. – Х. И., а всички тези снимки е намери в лаптопа и във флаш памет в спалнята на апартамента им. Съдът кредитира вещественото доказателство и съдържащите се в него снимки и видеофайл, които кореспондират изцяло с обясненията на подс.В.В., който заявява, че е открил част от тези снимки в началото на м.октомври 2012г., а останалата част от снимките и видеофайла е открил на 12.10.2012г. и след това е представил на 13.10.2012г. около обяд видеофайла на тъжителя Г.В.. Именно в обясненията си подс.В. сочи, че тези снимки са дали повод за разговор между него и тъжителя Г.В., която на 13.10.2012г. е поискала да се разведат и подсъдимия да се изнесе от апартамента им.

 

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка, която се извежда от кредитираните гласни и писмени доказателства,  Съдът приема, че подсъдимият В.И.В. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194 ал.1 от НК за това, че на 12.10.2012г. в гр.Пловдив, да е отнел чужди движими вещи – сумата от 2 000 /две хиляди/ лева от владението на Г.К.В., ЕГН: **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

От изложените по-горе мотиви се установява, че Съдът не приема твърденията на св.Д.П., че е имала достатъчно доходи през 2012г. за да може да спести и даде на тъжителя Г.В. сумата от 2000 лева. Това е така, тъй като св.Д.П. заяви, че заедно със съпруга й били безработни през цялата 2012г., като не бяха представени доказателства за изплащане на аренда по наети 43 декара земи. Предвид на това Съдът прие, че св.Д.П. не е разполагала с парични средства за да предаде тази сума, а от останалите гласни доказателства се установява, че бюджета на Г. и В. В. не надвишавал месечната сума от 1200-1300лв., а самия тъжител Г.В. не разполагала с повече от 100-200 лв. на месец по дебитната си карта. Ето защо Съдът изключва и възможността тъжителя Г.В. да е спестявала във времето пари и така да е успяла да спести сумата от 2 000 лева. Липсват и доказателства за това именно подс.В.В. да е взел тези пари на 12.10.2012г., тъй като Съдът не кредитира показанията на св.Й.В. за това да е видяла подс.В.В. да рови в стаята на тъжителя и да е намерил пари, а от показанията й за скандала на 13.10.2012г. не се установява подс.В. да е заявил, че е взел пари, както бе наведено от св.Д.П., тъй като именно св.Й.В. заявява, че подсъдимият отричал да е намирал и взел пари. В подкрепа на това са и обясненията на подс. В.В., че е търсел следи за извънбрачната връзка на тъжителя и е открил флаш памет със снимки и видеофайл, описани по-горе в огледа на вещественото доказателство – диск. Не следва да се пропусне и фактът, че в показанията си св.Д.П. твърди, че тези пари били предназначени за обезпечаване на разходите за адвокат в бракоразводното дело и за средства при изнасяне на тъжителя и децата от апартамента им. Тук е необходимо да се отбележи, че до 13.10.2012г. не е коментиран изобщо въпросът за развод между тъжителя Г.В. и подс.В.В., а едва вечерта на този ден тъжителя е заявила, че иска развод и подс.В. да се изнесе от апартамента. Т.е. до този момент тъжителя не само не е искала, но дори и не е планирала развода си, тъй като тази тема не е била поставяна между страните. Едва след откриване от страна на подс.В. на снимките, доказващи връзката на тъжителя В. с друг мъж, последната е предприела действия, като на 10.10.2012г. тъжителя В. е посетила „Кризисен център за жени, жертви на домашно насилие“ при Община Пловдив. Там е получила консултация / безплатна/ с адвокат от „Джендър алтернативи“ на 11.10.2012г., на която среща тъжителя е посочила, че е жертва на системен психологически тормоз, който не можела да докаже и нямала медицинско свидетелство за физическо насилие. Именно с този адвокат в последствие тъжителя В. ***, където е искала информация за подадените жалби срещу подсъдимия. Това води до извода, че тъжителя В. не е имала планове да ангажира свой адвокат и да води бракоразводно дело, нито пък да се изнася от апартамента, като тази теза за получените пари Съдът приема за несъстоятелна. Предвид и на това Съдът приема, че не се събраха категорични доказателства, че тъжителя В. е разполагала със сумата от 2000 лева, която да е съхранявала в стая в апартамента, ползван от семейство В. и тази сума да е отнета противозаконно от подс.В.В.. Не се събраха каквито и да било доказателства и за субективната страна на обвинението, тъй като в обясненията си подс.В. заявява, че е търсел информация за извънбрачната връзка на тъжителя В. и така е попаднал на флаш паметта, както и на бельо, което видял на снимките, но което не е купувал и подарявал.

С оглед на всичко изложено до тук Съдът счита, че единственият правилен извод е да признае подс.В.И.В. за НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК за това, че на 12.10.2012г. в гр.Пловдив, да е отнел чужди движими вещи – сумата от 2 000 /две хиляди/ лева от владението на Г.К.В., ЕГН: **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои и на основание чл. 304 от НПК да го ОПРАВДАЕ  по така повдигнатото му обвинение.

 

Предвид описаната по-горе фактическа обстановка, установена по несъмнен и категоричен начин, Съдът достига до извода, че подсъдимият В.И.В. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК  за това, че в периода 13.10.2012г. – 14.10.2012г. в гр.Пловдив, да е причинил на Г.К.В., ЕГН: **********, лека телесна повреда, а именно: оток и кръвонасядане на двата десни и долния ляв клепач, кръвонасядане отляво лицево с умерен оток, кръвонасядане в областта на лявото рамо, кръвонасядане по външно странична повърхност на лявата мишница, кръвонасядане на лявото бедро, две кръвонасядания на дясното бедро, кръвонасядане на дясното коляно, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.

Както бе описано по-горе Съдът не кредитира показанията на св.Й.В. за това, че на 13.10.2012г. подс.В.В. да е хващал тъжителя Г.В. за устата и носа и да е я душил. Следва да се отбележи, че в самата тъжба Г.В. сочи, че на 13.10.2012г. на обяд се прибрала от командировка и заварила подс.В.В. сам в апартамента им. Установила липсата на 2 000 лева от нейната стая, след което възникнал скандал с подсъдимия, който я заплашвал, че ще я убие и започнал да я души. Тогава се намесила св.Й.В., която позвънила на тел 112 за помощ, а подс.В.В. се прибрал в стаята си. Именно тези факти, изложени в тъжбата от 12.04.2013г. за събитията от 13.10.2012г. не бяха установени в хода на съдебното следствие, а безспорно се установи, че същия ден около обяд, когато тъжителя се прибрала в апартамента, подс.В.В. е бил сам. Последният й показал видеоклип с нейно участие, след което тъжителя е спряла излъчването на клипа, а малко по-късно излязла навън и се срещнала със св.Й.В.. Предвид на това Съдът счита, че на обяд на 13.10.2012г. не е имало съприкосновение между тъжителя и подсъдимия, при което последния да я е душил или да я заплашвал. В този момент и св.Й.В. не е присъствала в апартамента и да е станала свидетел на това. Ето защо единствените доказателства за срещата между тъжителя и подсъдимия на обяд на 13.10.2012г. са обясненията на подс.В.В., които Съдът кредитира изцяло. Вечерта на същия ден, тъжителят Г.В. се прибрала в дома си заедно със св.Й.В. и е предизвикала скандал с подс.В.В., като го е обвинил, че я е окрал. В този момент се намесила св.Й.В., която след това е позвънила на тел.112. Съдът по-горе изложи мотиви защо не кредитира показанията на св.Й.В., която до преди това е била дълго време с майка й, а в последствие заема нейната страна и се стреми да посочи баща си като агресор, с цел да докаже обвинителната теза на майка си. В писмото от Регионален център 112 се установява, че от повикването на св.Й.В. на 13.10.2012г. около 20:02ч., последната съобщила, че баща й искал да бие майка й, след което прекъснала разговора. На обратното повикване никой не отговорил. Именно тези доказателства мотивират Съда да приеме, че на 13.10.2012г. вечерта подс.В.В. не е душил и не е използвал каквато и да било физическа сила спрямо тъжителя, тъй като ако действително е била употребена такава, то св.Й.В. е щяла да съобщи за това на оператора на тел.112. В този ред на мисли Съдът не кредитира и показанията на св.Й.В. за случилото се сутринта на 14.10.2012г., а именно подс.В.В. да е нанасял удари с юмрук по лицето и челото на тъжителя, да я ритал с крака по нейните крака и да я блъскал в мебелите в апартамента. Това е така, тъй като констатираното от съдебния лекар в съдебно медицинското удостоверение, както и в последствие от вещото лице в съдебно-медицинската експертиза, се установява, че по тялото на тъжителя Г.В. няма наранявания по краката под колената, нито в задната част на тялото по гърба. Констатираните кръвонасядания по клепачите на двете очи са изключително малки и вещото лице приема, че може да се получат от удар с твърд тъп предмет. Налице са обаче разпити на няколко свидетели – св.Р.Ц. и полицейските служители, пристигнали малко след повикването, както и в полицейското управление, които не са установили никакви наранявания, а и пред тях не е било налице оплакване за такива. Отново следва да се отбележи, че в писмото от Регионален център 112 се сочи, че св.Й.В. е съобщила в 9,03ч., че баща й напада майка й, след което напуснал апартамента, а по-късно тъжителя Г.В. сама е позвънила на тел.112 и се съобщила, че се намира на терасата и се страхувала, че мъжа й ще я бие. Т.е. и в двете позвънявания на тел.112 нито св.Й.В., нито тъжителя Г.В. сочат, че подс.В.В. е нанасял удари с ръце и крака, както твърдят св.Й.В. в показанията си, а тъжителя Г.В. в тъжбата си. Именно тези твърдения са отчетени от вещото лице в съдебно-медицинската експертиза, който сочи, че няма никакви данни за побой или толко нанесени удари, както се сочело в показанията на св.Й.В. и св.М.Т.. Не следва да се пренебрегват показанията на св.Ц., който заявява, че тъжителят В. се тръшкала по пода, обгръщала с тялото си стационарния компютър за да не го даде, което мотивира Съда да приеме, че тъжителя може да е получила наранявания по тялото си именно от тези действия. Пред полицейските служители тъжителят В. не е посочила, че е бита, нито пък е заявила, че подс.В.В. е откраднал сумата от 2 000 лева, за които се предявява обвинение с настоящата тъжба. Последната е подадена на 12.04.2013г. – последният ден преди да изтече предвидения в чл. 81 ал.3 от НПК шестмесечен срок за подаване на частна тъжба, което води до извода, че целите на това производство не са доказване на отнемането на сумата от 2 000 лева и нанасяне на телесни увреждания, а да послужи в производството по бракоразводното дело между тъжителя и подсъдимия. Следва да се посочи, че въпреки доводите за скандали между тъжителя и подсъдимия, тъжителят В. е предприела действия едва през октомври 2012г. след като подс.В. й показал откритите от него снимки за извънбрачната връзка на тъжителя. Така Г.В. посетила консултация при адвокат на „Джендър алтернативи“ където посочила, че страда от психически и физически тормоз, но нямала доказателства за това. И така три дни след консултацията тъжителят В. станала изключително стриктна и за всеки скандал използвала своята дъщеря Й.В., която в рамките само на два ни – 13.10 и 14.10.2012г. позвънила два пъти на спешен тел.112 за скандал между родителите си, без да уточнява какво се случва между тях. Така и на 14.10.2012г. след като посетила V РУП – Пловдив, където полицейските служители не констатирали видими увреждания и след разговор с близката й св.М.Т. и посещение на св.Д.П., сутринта на 15.10.2012г. тъжителя Г.В. посетила съдебен медик, който издал съдебно медицинско удостоверение N 1286/2012г., в което са констатирани леки телесни увреждания по клепачите на двете очи, които обаче не обхващали целите клепачи и по мнение на вещото лице били незначителни. Съдът счита, че именно това медицинско удостоверение е било необходимо на тъжителя, с оглед проведените консултации с адвокат, като в последствие с последното е било образувано производство пред Районен съд – Пловдив за реда на ЗЗДН и подс.В.В. е бил отстранен от жилището им. В последствие тъжителят Г.В. станала и много активна в посещенията си в V РУП – Пловдив и до месец след инцидента в полицейското управление са били регистрирани общо шест нейни сигнала, при положение, че до този момент тъжителят не бил регистрирал нито едно оплакване.

Изложеното до тук, както и с оглед на събраните доказателства, които Съдът кредитира в мотивите си по-горе, води до единственият и несъмнен извод, че не са налице каквито и да било категорични доказателства, че подс.В.И.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК и единственият правилен извод е същият да бъде признат за НЕВИНЕН и на основание чл.304 от НПК да бъде ОПРАВДАН  по повдигнатото му в този смисъл обвинение.

На основание чл. 190 ал.1 от НПК тъжителят Г.В.  следва да бъде осъдена да заплати на подс.В.В. направените по делото разноски за защита в размер на 700 лева.

На основание чл. 190 ал.1 от НПК тъжителят Г.В.  следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПРС в полза на Държавата сумата от 65 лева, представляващи разноски за хонорар на вещи лица.

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

                              

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

М.Г.