НЧХД 3163/2013 - Мотиви - 17-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 3163/2013г.

Мотиви към присъда по НЧХД № 3163/2013г.

по описа на ПРС - ХVІ н.с.

 

 

С частна тъжба Н.Н.Я., ЕГН ********** е повдигнал обвинение срещу Р.Д.Д., ЕГН ********** за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК за това, че на 24.04.2013г. в гр. П. му е причинил разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК. Ведно с депозираната частна тъжба тъжителят е предявил против подсъдимия граждански иск за сумата от 3000 лв., представляващ обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди – болки и страдания.

Тъжителят се представлява в съдебно заседание от адв. П.Б. от АК Х., който поддържа частното обвинение. Повереникът на тъжителя пледира към съда за доказаност на обвинението, като моли съда да признае подсъдимия за виновен, както и да уважи изцяло предявения граждански иск.

Тъжителят Я. поддържа повдигнатото от него обвинение.

Защитникът на подсъдимия - адв. К. от АК Х. в съдебно заседание излага доводи за недоказаност на повдигнатото обвинение. В този смисъл моли съда да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

Подсъдимият Р.Д. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Дава обяснения, като моли съда да го оправдае.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Р.Д.Д. е роден на ***г***, живее в същия град, той е българин, български гражданин, женен е, не е осъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН **********.

Подсъдимият се занимавал с ремонт и продажба на бяла техника втора употреба. Обектът, в който осъществявал стопанската си дейност, се намирал в гр. П., на ул. „К. Ш.”. Неговият баща също имал сервиз за ремонт на такава техника, като осъществявал дейността си на пл. „Ш.”.

На 24.04.2013г.  около 10,00 часа в сервиза на подсъдимия дошъл тъжителя Я., когото Д. не познавал преди това. Я. му заявил, че Д. следва да му даде сумата от 300 лв., като му заявил, че толкова му е струвал ремонта на пералня, осъществен от неговия баща, който бил некачествен. Тъжителят настоявал или да му даде парите, или друга пералня, като Д. категорично отказал и заявил на Я. да напусне обекта. Тъй като последният отказвал да стори това преди да бъде компенсиран, Д. го хванал за рамената и го избутал назад към изхода на сервиза. Това подразнило Я., който, излизайки навън, го заплашил, че има и други братя и щял да дойде и да му счупи ръцете и краката. Свидетели на случилото се станали двама от служителите на Д. – свидетелите М. и Л. и клиент на сервиза – свид. Б..

На 25.04.2013г. Я. посетил Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „С. Г.”, където бил прегледан и освидетелстван. На 29.04.2013г. му бил направен допълнителен преглед след консултация с неврохирург.

По делото бе назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на тъжителя, според чието заключение на последния са били причинени охлузване и кръвонасядане по лявата лицева половина, кръвонасядане в дясната тилна област и долния клепач на лявото око, леко разклащане на изкуствени зъби – мост и на един отделен зъб по горната челюст /при наличие на парадонтозни изменения/, кръвонасядания по лявата гръдна половина, по лявото бедро и лявата колянна става, церебрастенен синдром. Последният според вещото лице е довел до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а останалите увреждания – са му причинили болка и страдание.  Заключението, изготвено от д-р Б., съдът приема като обективно и компетентно изготвено, с необходимите професионален опит и познания в съответната област. Експертизата не бе и оспорена от страните в производството, като съдът го кредитира изцяло.

За да приеме за установена посочената по-горе фактическа обстановка съдът изхожда преди всичко от показанията на свид. М., Л. и Б., от обясненията на обвиняемия, както и от приетите по делото писмени доказателства – приложените съдебно-медицински документи, преписка под № ВЯ/01-4093/2013г. по описа на І РУП, както и протоколът на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на тъжителя.

Няма спор относно датата и мястото, посочени в тъжбата – установява се както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от обясненията на подсъдимия. Страните по делото не спорят и относно причината за възникване на конфликтната ситуация между тъжителя и подсъдимия - претенцията на първия да му бъде заплатена от подсъдимия сума, която същият бил платил по-рано за ремонт на пералня, извършен от бащата на подсъдимия в друг сервиз. Доказателство за това са и показанията на присъствалите в обекта свидетели, които също сочат, че двамата са спорели за някаква пералня.

Спорните обстоятелства по делото се свеждат до поведението на всеки един от участниците в спора и начина на причиняване на телесните увреждания по тъжителя. В тази връзка се отграничават две позиции – тази на тъжителя, подкрепена от показанията на свид. Я., от една страна и от друга – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М., Л. и Б..

За да кредитира втората група гласни доказателства, съдът преценя, че те са кореспондиращи помежду си, логично изложени са. Обясненията на подсъдимия в процеса освен като процесуална позиция се преценяват и като доказателствено средство наред с останалите събрани доказателства. В случая те не остават изолирани, като се подкрепят от показанията на водените от него свидетели. И докато за свидетелите М. и Л. би могло да бъде направено евентуално възражение за заинтересованост в показанията им, предвид обстоятелството, че и към момента на разглеждане на делото същите са в служебна зависимост от подсъдимия, то съдът не намира основание да постави под съмнение показанията на свид. Б.. Не се установи същият да е в приятелски или други отношения с подсъдимия, така, щото обективността на показанията му да бъде поставена под съмнение от съда. Крайният извод на настоящия състав да кредитира показанията именно на тази група свидетели е пълното им припокриване и липсата на каквито и да било противоречия между тях. От друга страна  - обвинителната теза от тъжбата не се доказа в процеса, а напротив – ангажираните от страна на тъжителя гласни доказателства не бяха в унисон с твърденията от тъжбата. Несъответствията обаче съдът ще обсъди по-долу. От друга страна и свид.Я. не е бил очевидец на случилото се, а пресъздава обстоятелства, които - както той сочи – са му били предадени от неговия брат.

От показанията на свидетелите М., Л. и Б. категорично се установява, че на процесната дата при посещението на Я. в сервиза на подсъдимия, последният не го е удрял, нито заплашвал. Напротив – гласните доказателства установяват едно укоримо поведение на самия тъжител, тъй като и тримата свидетели категорично сочат, че са чули как посетителят започнал да обижда Д. и да му се заканва. Свидетелите М. /л.25-гръб/ и Б. твърдят как ясно са чули Я. да заявява на Д., че ще му счупи краката, а свид. Л. /л. 26/ - как му се заканва, че щял да го „оправи”. Изложените от тях обстоятелства се потвърждават и от разпита на подсъдимия в съдебно заседание. И тримата свидетели са категорични, че след като го подканил да си върви и го побутнал към дворната врата на обекта, едва след това Я. се заканил на подсъдимия с посочените по-горе фрази. Свидетелите са категорични, че при това „побутване” /както го описват/, което всеки един от тях определя като слабо по интензитет, тъжителят не е падал, нито е залитал. Показанията им не се опровергават и от становището на вещото лице Б., изразено в съдебно заседание, че при по-леко съприкосновение, може да не останат видими травматични увреждания по тялото на пострадалия. Подсъдимият и свид. Б. посочват, че Д. го бил побутнал за рамената, като описват неговото поведение по-скоро като „хващане”, за да го отпрати към вратата. Аналогични са и твърденията на свид. Л., като обаче същият посочи, че шефът му го бил побутнал леко по гърдите /л.26/. Противоречието в показанията на този свидетел досежно анатомичната област на съприкосновение между двамата не е съществено, още повече, че и свидетелят посочи да е стоял настрана вътре в двора.

Свидетелите са категорични, че престоят на Я. в сервиза е продължил не повече от 10 минути. Самият той в уточнението в тъжбата си претендира, че след нанесения му побой от страна на Д. не помни „накъде е тръгнал”, бил „зашеметен” и се свестил след 30-40 минути в полето. Също така допълва – „Как съм отишъл там не помня” , като едва след това разказал на близките си за случилото се. Ангажираните от него гласни доказателства в лицето на неговия брат обаче категорично опровергават тези твърдения, като противоречията са толкова съществени, че правят обвинението изцяло недоказано. Свид. Я.  в разпита си на л. 24 – гръб от делото посочва, че е взел брат си около 10,30 часа от спирката на ул. „К.ш.” на около 200 метра от сервиза на Д.. Веднага му направило впечатление неговото състояние, като още тогава тъжителят му разказал, че бил ритан и удрян от Д.. Показанията на този свидетел обаче влизат в съществено противоречие с твърденията на тъжителя досежно неговото поведение след напускане на сервиза. Още повече, че според този свидетел, неговият брат му бил разказал, как след излизането от сервиза е потърсил помощ от полицейски автопатрул, а после и в заведение. Това не кореспондира с твърденията в тъжбата-уточнение относно безпаметното състояние на тъжителя и неговото свестяване извън населеното място. Показанията на  свид. Я. не кореспондират и със становището на вещото лице, тъй като според брата на тъжителя, последният е нямал кръв по лицето, докато вещото лице Б. е категоричен, че охлузването по лявата лицева половина, доколкото е свързано с нарушаване целостта на кожата, започва да кърви веднага и то всякога е видимо.

Иначе безспорни са констатираните телесни увреждания по пострадалия, намерили отражение и в изготвената СМЕ по писмени данни – охлузване и кръвонасядане по лявата лицева половина, кръвонасядане в дясната тилна област и долния клепач на лявото око, леко разклащане на изкуствени зъби – мост и на един отделен зъб по горната челюст /при наличие на парадонтозни изменения/, кръвонасядания по лявата гръдна половина, по лявото бедро и лявата колянна става, церебрастенен синдром. Що се касае до вида и характера на телесните увреждания на тъжителя, съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото СМЕ. Също така не е спорно, че оздравителният процес е протекъл нормално, без данни за усложнения, а такива не съобщава и свид. Я. в разпита си.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че по делото не се доказа несъмнено, че с деянието си подсъдимият Р.Д.Д. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 130, ал.1 от НК, като на 24.04.2013г. в гр. П. да е причинил на Н.Н.Я. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК.

Безспорно на 24.04.2013г. на тъжителя са били причинени описаните в съдебно-медицинското заключение телесни увреждания. Безспорно церебрастенния синдром е довел до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а останалите увреждания – са му причинили болка и страдание. Според задължителната съдебна практика /Постановление № 3/27.09.1979г. по н.д. 6/1979г. на ПВС/, разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК касае всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно и временно опасно за живота. Касае се до кратковременно разстройство на организма или тъканите, както и до леки изменения във физиологичните функции извън болката и страданието /т.15 от ППВС/. и съгласно т. 18 от Постановление № 3/27.09.1979г. по н.д. 6/1979г. на ПВС, когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това е така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия.

Безспорно е също така, че на инкриминираната дата подсъдимият е имал физическо съприкосновение с тъжителя, което обаче се доказа да се е ограничило единствено до отблъскване с неголяма по интензитет сила в областта на рамената, като конкретни увреждания в тази анатомична област не са констатирани от вещото лице, нито се претендират такива да са били причинени на тъжителя в тъжбата или уточнението към нея.

Не се доказа обаче описаните в съдебно-медицинската експертиза по писмени данни травматични увреждания по тъжителя да са били причинени от подсъдимия, т.е. каквато и да било причинна връзка между поведението на подсъдимия и телесните увреждания по пострадалия. Нещо повече – не се доказа активно противоправно поведение от подсъдимия, насочено към причиняване на описаните в тъжбата и в СМЕ телесни увреждания по пострадалия. При това положение, съдът намира, че следва подсъдимият да бъде признат за НЕВИНОВЕН  и ОПРАВДАН по така повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК по отношение на тъжителя Я..

Тук е мястото и да се посочи, че аналогично на обвинителния акт, чрез тъжбата тъжителят развива в пълнота своята обвинителна теза. Главното й предназначение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по този начин се поставят рамките на процеса на доказване и осъществяване правото на защита на подсъдимия. Ето защо, съдът намира, че обстоятелствата, изложени в тъжбата не се доказаха в процеса. Напротив – изложените в нея обстоятелства досежно противоправното поведение на подсъдимия се опровергаха от показанията на свидетелите М., Л. и Б., а досежно поведението на пострадалия след излизането от сервиза - се опровергаха от гласните доказателства, ангажирани от самия тъжител.

За съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес на основание чл. 45 от ЗЗД тъжителят е предявил против подсъдимия граждански иск за сумата от 3000 лв., представляващ обезщетение за причинените му от престъплението по чл. 130, ал.1 неимуществени вреди – болки и страдания.

Предвид изложеното по-горе, че не се доказа извършено от подсъдимия престъпление против тъжителя, съдът намира, че този иск не се доказа  по основание и следва да бъде отхвърлен, ведно с претенцията за заплащане на законна лихва върху претендираната сума.

Следва с оглед на постановената присъда в тежест на тъжителя да бъдат възложените реално направените от подсъдимия в това производство разноски на основание чл. 190, ал.1 от НПК. Те са в размер на 10 лв. – разноски за призоваване на свидетели. Договореното адвокатско възнаграждение за защитника на подсъдимия, видно от представения договор за правна защита и съдействие, не е било заплатено.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                             

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.