НЧХД 3116/2013 - Мотиви - 30-04-2014

Мотиви по Наказателно дело 3116/2013г.

МОТИВИ

по НЧХД № 3116/2013 год. по описа на ПРС, І н.с.

 

Частният тъжител А.С.Т., ЕГН ********** е повдигнал обвинение против подсъдимият А.П. П., ЕГН **********, в това че на 18.05.2013 г. в землището на с. П., обл. Пловдивска е причинил на тъжителя А.С.Т., ЕГН ********** разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК изразило се в контузия на главата, разкъсно - контузна рана на главата, контузия на дясната коленна става, изливане на кръв в дясната коленна става и непълно счупване /спукване/ на дясната малкопищулна кост в горната трета, а също така и кръвонасядания по главата, контузия на лявата мишница, кръвонасядания по лявата и дясната ръка, кръвонасядания по лявото бедро – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес е граждански иск от тъжителя А.Т. срещу подс. А.П. за сумата от 10 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, извършено на 18.05.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от тази дата до окончателното й изплащане.

          Частния тъжител Ал. Т. лично и чрез повереника си адв.К. поддържа изцяло така повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимият П.. Предлагат на последния да бъде наложено справедливо наказание, както и да бъде уважен предявения граждански иск изцяло.

          Подсъдимият А.П.П. намира че не е извършил вмененото му престъпление. Лично и чрез своя защитник моли за оправдателна присъда. Последния алтернативно предлага да се приложат правилата на чл.12 НК или нормата на чл.130, ал.3 НК. Гражданския иск намира за неоснователен.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:                 

          Подсъдимият А.П.П. е роден на *** г. в гр. П., живущ ***. той  българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимия П. стопанисвал ливада в землището на с.П., което ставало по силата на договор за наем. В съседство със стопанисвания от него имот пък имало градина, както и друг блок със земеделски култури, покрай които по карта следвало да минава път, но всъщност и той бил обрасъл с трева и люцерна. Последната култура отглеждал и подс.П.. Тъй като тъжителя Ал.Т. и съпругата му – свид.Г. Т. на 17.05.13г. били да си купуват бали, провели разговор със свид.М. Н., който пък работел във фирмата работеща съседен имот на стопанисвания от подсъдимия. За разлика от П., фирмата вече окосила своите площи и балирала. Пак по този повод на посочената дата и свид.Г. С. Т. и Г. И. Т. /съпрузи/ също били в района, за да си купят бали. Докато били на място тъжителя, съпругата му и свидетелите Т. останали с впечатление, че покрай имота на фирмата, а така също и на лицето М. Д., стопанисващ в близост лешникова градина, има необработваема земя, която по план била път и решили на другия ден да си окосят трева и люцерна растяща отгоре. Свид.Н. им казал, че там е и имота на подс.П., но да правят каквото си решат. Така на 18.05.13г. на същото място пристигнали тъжителя с неговата съпруга, като за целта се придвижили с малко тракторче, за което било закачено ремарке. След тях на место пристигнали с каруца и свидетелите Т.. Всички те започнали да косят мястото , което смятали за път, но което всъщност се стопанисвало от подс.П.. Тъй като тъжителя и съпругата му трябвало да се върнат в селото, те около 9.10ч натоварили ремаркето с окосена трева и люцерна и се насочили обратно към дома си. Свид.Т. останали да косят на местото. Когато тракторчето стигнало до края на черния път и вече трябвало да се качи на шосето, тъжит.Т. и съпругата му били пресрещнати от колата на подс.П., който след като я установил, слезнал от нея и се приближил до двамата съпрузи. Потърсил им сметка защо косят негов имот. В този момент тъжителя Т. слезнал на свой ред от тракторчето и отвърнал, че не е косил в имота на подсъдимия. От своя страна свид.Г. Т. помолила да не стават скандали, а ако има грешка някаква да се разберат с добро. Вместо това подс.П. се нахвърлил върху тъжителя и го ударил с юмруци в лицето, последния пък се вкопчил в нападателя си и двамата паднали на земята. Настилката била твърд почвен път осеян с камъни. При падането тъж.Т. си ударил коляното в камък. В този момент се намесила и свид.Г. Т., която опитала да изтласка подсъдимия от мъжа й Подс.П. се изправил и нанесъл няколко ритника на падналия Т., които попаднали в областта на лявото бедро и дясната мишница. Тъй като свид.Т. продължавала да се опитва да препречи досега му с мъжа й, застанала между двамата. Това позволило на последния да се изправи и да вземе носена от него вила в ремаркето. Със същата Ал.Т. нанесъл удар на подсъдимия, при който му причинил повърхностна прободна рана на лявото бедро в горната трета. Отделно при боричкането на земята му причинил охлузвания по коленните стави, в раменната област, както и по шията. Подс.П. успял все пак да хване вилата и да попречи на нанасянето на втори удар. След това предложил да извикат полиция, за да се установи кой е прав. От своя страна свид.Т. се свързала с оператор на тел.112 като това станало в 9.29.36ч и съобщила за инцидента. Подсъдимия П. пък настоял Т. да останат на место, а той самия продължил по пътя към свид.Г. и Г. Т.. Заварил ги да косят, изразил недоволството си от това и ги снимал с мобилния си телефон. След това се върнал отново към мястото , където станала схватката с Т. Последните обаче вече се били качили на тракторчето и потеглили към дома си. Подс.П. на свой ред в 9.34.54ч се свързал с оператор на тел.112, за да поиска съдействие от полицията, но бил уведомен , че сигнала вече е предаден и полиция ще ги чака в центъра на с.П.. Ето защо той се насочил натам и изчакал органите на реда. От там бил насочен към болнично заведения, за да му бъде превързана раната на бедрото. Тъжителя П. от своя страна се прибрал в дома си, където пристигнала спешна помощ и също му била оказана медицинска такава. Тъй като още преди инцидента страдал от тежка деформираща гонартроза, след удара положението се усложнило като вече се наложило да ходи с патерици, докато преди това използвал бастун с който да се подпира. Било проведено лечение с инжекторна терапия, което обаче по-скоро облекчавало донякъде болките , но поради хроничното заболяване така и не могло да повлияе на състоянието на тъжителя и той продължил да се придвижва с патерици.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по частично от обясненията на подс.А.П., частично от показанията на свидетелите Г. Т., Г. и Г.Т., а така също и от тези на свидетелите М. Н. и В. Т., а така също горното е видно и от писмените доказателства по делото.

Безспорно налице са редица противоречия в обясненията на подс.П. и показанията на свидетелите по делото, атака също и между показанията на различните свидетели. Досежно самата схватка между подсъдими и пострадал преки доказателства са показанията на свид.Г. Т. – съпруга на тъжителя, и обясненията на подс.П.. Според настоящата инстанция и двамата пресъздават схватката , така че да е изгодна за тях. Според подсъдимия той удари не е нанасял, а само се боричкал с падналия тъжител. Това очевидно не е възможно, тъй като както и вещото лице посочи в експертното си мнения, тогава нараняванията по лицето биха били различни. Всъщност те са от удари с юмрук най-вероятно, което пък сочи че подсъдимия П. не дава истинни обяснения в тази част изцяло. От друга страна самия той също е имал нараняване, което и според вещото лице е напълно възможно да е от вилата. Свидетелката Т. обаче в показанията си твърди, че никой не му е нанесъл удар, а още по-малко съпругът й. Освен това тя твърди, че също била ударена с юмруци от подсъдимия. Обективни данни за това обаче няма /СМУ например/. Това кара настоящата инстанция да не дава вяра на показанията й, че всъщност тя взела вилата от ремаркето, а и била също обект на физическа саморазправа с подсъдимия. Според съда именно тъжителя е нанесъл удара на подсъдимия с вилата и в крайна сметка само те двамата имат обективно нанесени увреждания, което са освидетелствани след преглед от лекар след инцидента. Свидетелите Г. и Г. Т. не са имали видимост към мястото на произшествието. Налице са обаче противоречие и в техните показания относно решението да отидат да косят. Така свид.Н. отрече в показанията си да им е казвал, че  мястото е път и да косят ако искат там, докато те твърдяха обратното. Такава теза застъпи и свид.Т.. С оглед настъпилата след това схватка, разбираемо е, че те не могат да бъдат надежден източник на правдиви показания. Ето как единственото сигурно установено по делото е факта, че тъжителя, съпругата му и свид.Г. и Г. Т. са накосили в имот стопанисван от подсъдимия и по този повод подсъдимия е влязъл във физически сблъсък с първия. Пак само те двамата имат обективни доказателства за нанесени телесни повреди.

По делото е назначена и извършена СМЕ от чието заключение е видно, че на тъжителя при инцидента на 18.05.13г. са били причинени контузия на главата, разкъсно - контузна рана на главата, контузия на дясната коленна става, изливане на кръв в дясната коленна става и непълно счупване /спукван/ на дясната малкопищулна кост в горната трета, а също така и кръвонасядания по главата, контузия на лявата мишница, кръвонасядания по лявата и дясната ръка, кръвонасядания по лявото бедро. Контузията на главата, разкъсно - контузна рана на главата, контузия на дясната коленна става, изливане на кръв в дясната коленна става и непълно счупване /спукван/ на дясната малкопищулна кост в горната трета са причинили самостоятелно всяко едно от тях и в съвкупност  разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а вторите болки и страдание. Пак според това заключение тъжителя Т. още преди инцидента е страдал от тежка деформираща гонартроза.

Извършена бе съдебно - медицинска експертиза и по отношение уврежданията на подс.П. и от заключението на вещото лице е видно, че при същия инцидент на него му е било причинено  разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразило се в повърхностна прободна рана на лявото бедро в горната трета, както и охлузване и кръвонасядания по лявата и дясната колянна става, ивичести охлузвания към дясната раменна област и охлузване по шията двустранно.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице като компетентно изготвени, с необходимите специални знания в съответната област и в съответствие с доказателствата по делото /гласни и писмени/.

          При така установената по делото фактическа обстановка Съдът е на становище, че подсъдимия А.П. е осъществил състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК за това, че на 18.05.2013 г. в землището на с. П., обл. Пловдивска е причинил на тъжителя А.С.Т., ЕГН ********** разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК изразило се в контузия на главата, разкъсно - контузна рана на главата, контузия на дясната коленна става, изливане на кръв в дясната коленна става и непълно счупване /спукван/ на дясната малкопищулна кост в горната трета, а също така и кръвонасядания по главата, контузия на лявата мишница, кръвонасядания по лявата и дясната ръка, кръвонасядания по лявото бедро.

От обективна страна с нарушаване на телесния интегритет на тъжителя в резултат от ударите нанесени от страна на подсъдимия е настъпил вредоносния резултат с настъпили изменения в организма на пострадалия, които след относително непродължителен период 8около 20-25 дни според експерта/ от време са отзвучали. Падането на земята в резултата на физическата активност от страна на подсъдимия при това целенасочена, за да причини вреда на пострадалия, което е видно от силата и мястото на удара / в главата/ пък логично е причинило контузия в областта на колянната става. Същевременно въпреки няколкото увреждания налице е едно престъпление, тъй като законът дава защита на телесния интегритет като цяло на конкретното лице и са нарушени именно обществените отношения в тази една сфера. Естествено по-тежкия резултат поглъща по-лекия, а именно контузия на главата, разкъсно - контузна рана на главата, контузия на дясната коленна става, изливане на кръв в дясната коленна става и непълно счупване /спукван/ на дясната малкопищулна кост в горната трета поглъщат кръвонасяданията по главата, контузия на лявата мишница, кръвонасядания по лявата и дясната ръка, кръвонасядания по лявото бедро. Броя на всички обаче потвърждава механизма от удари с ръце и крака от страна на подсъдимия. Същевременно настоящата инстанция намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.12 от НК, тъй като няма доказателства тъжителя да е започнал първи нападението. Той е с повече увреждания, поради което е налице индиция, че той е бил нападнат. На следващо място няма доказателства и за хипотезата на чл.133 Нк, тъй като П. е бил в раздразнение, но не поради обстоятелство визирано в посочената норма. Още повече, че в момента, когато е срещнал тъжителя и съпругата му, това е било почти на самия асфалт и той не е могъл да е сигурен, че накосеното е именно от неговия имот. Едва след сблъсъка е отишъл до пасището си и заварил там свид.Г. и Г. Т.. Освен това видни са разликите във физическата сила и телосложение, възраст, а и здравословно състояние между подсъдимия и тъжителя. Всичко това води до извод за извършено противоправно деяние, което представлява по същество престъпление по посочената по-горе квалификация.

          От субективна страна престъплението е извършено умишлено, като подсъдимия П. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желаел тяхното настъпване. Това е видно от насочеността на неговите действия като сила и местоположение на ударите. Падането на пострадалия т. на земята е също предизвикано от ударите на П., ето защо и удара в камък на земята в коляното е също вредоносен резултат в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия. Освен това той е ритал падналия Т., с което също е целял нанасянето на увреждания на неговия телесен интегритет.

          На следващо място самия Т. също е причинил телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК на подсъдимия и то от същата степен по вид – разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК, макар и с по-малко на брой увреждания. Според настоящия състав той не може да се позове в конкретния случай на чл.12 НК, тъй като нападението на подсъдимия вече е било приключило като свид.Г. Т. ги е разделила. А за да има неизбежна отбрана трябва нападението да не е приключило. Непосредствено след това обаче тъжителя е взел вилата и с нея е нанесъл прободната рана в бедрото на подсъдимия, с което на практика той е отвърнал със същата по вид увреда като отмъщения на причиненото на него самия.

С оглед на посоченото Съдът счита, че подсъдимия А.П. и тъжителя А.Т. следва да бъдат освободени от наказание с оглед нормата на чл.130, ал.3, вр. ал.1 НК.

Относно гражданския иск досежно престъплението по чл.130, ал.1 от НК причинено от подс.П. на тъжителя Ал.Т. настоящият състав счита, че той е доказан по основание, тъй като уврежданията на пострадалия Т. се явяват пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия. Увреждането и неговите последствия се установяват въз основа на свидетелските показания на свид.Т. и съпрузите Т., а също и приетите писмени доказателства - съдебно-медицинско удостоверение, болничен лист, а и от съдебно-медицинската експертиза и изнесеното в съдебно заседание от вещото лице. Настоящия състав е на мнение, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер на 2000 / две хиляди / лева. Тази сума е напълно достатъчна да компенсира болките и страданията причинени на пострадалия в период от 20-25 дни , както сочи вещото лице. То се явява напълно в съответствие с правилата на чл.52 ЗЗД. Основанието на гражданския иск е деянието, което пък представлява деликт по чл45 от ЗЗД и въпреки, че и тъжителя е отвърнал с телесна повреда, то обезщетението по гражданския иск не се явява гражданскоправна санкция, та да се влияе от това поведения на тъжителя. То има за цел да обезщети болките и страданията /продължителна във времето болка/ , неудобствата, стреса и смущението, което тъжителя Т. е изпитвал в рамките на почти месец след инцидента и нанесените му неимуществени вреди.

За разлика обаче, от тази сума до пълния предявен размер от 10000 лева, искът според Съда е завишен, прекомерен и недоказан като съотношение на преживени болки и страдания, поради което следва да бъде отхвърлен в тази му част. Тъжителя е страдал от тежко заболяване на крака и преди този инцидент и състоянието му свързано с нуждата да ходи с патерици, не е в пряка причинна следствена връзка с деянието на дееца. В противен случай и деянието би представлявало средна телесна повреда, която се преследва по общия ред, а не по пътя на частната тъжба. Тъй като в случай на деликт дееца изпада в забава още с причиняването му, то в настоящия случай следва подс.П. да бъде осъден да заплати законната лихва върху сумата от 2000 лева считано от 18.05.13г. до окончателното й изплащане на тъжителя.

Подсъдимият П. следва обаче да бъде осъден да заплати на по сметка на ПРС сумата от 80 /осемдесет/ лева ДТ от 4% върху така уважения размер на гражданския иск на основание чл.189 НПК. Разноски не бяха поискани от тъжителя и повереника му, поради което и такива не му се присъждат с настоящата присъда.

          Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.