НЧХД 2816/2013 - Мотиви - 21-08-2014

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НЧХД № 2816/2013 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

         Тъжителят П.Н.Н. е повдигнал обвинение пред Районен съд гр. Пловдив спрямо подсъдимия П.Г.Г. за престъпление по чл.130 ал.1 от НК за това, че на 18.11.2012 г. в гр. Пловдив е причинил на П.Н.Н. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и за престъпление по чл.146 ал.1 от НК за това, че на 18.11.2012 г. в гр. Пловдив е обидил П.Н.Н. с ЕГН **********, като е казал нещо унизително за честа и достойнството му в негово присъствие, а именно го е напсувал.

По делото са приети за съвместно разглеждане предявени от тъжителя Н. граждански искове против подсъдимия Г. за сумата съответно 4500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увредата, и за 1000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от деянието по чл.146 ал.1 от НК.

Процесуалният представител на тъжителя и граждански ищец адв. Е. поддържа обвинението спрямо подсъдимия и за двете престъпления с посочена в тъжбата правна квалификация на деянията, моли съда да признае извършителя за виновен и да му се наложи наказание, което искано наказание не конкретизира по вид и размер. По отношение на гражданските искове взема становище за уважаването им в пълен размер.

Тъжителят и граждански ищец П.Н. допълва само процесуалния си представител с изявлението, че бил потърпевш.

Защитникът на  подсъдимия адв. Л. моли съда за оправдателна присъда спрямо клиента му. За обвинението за престъплението по чл.130 ал.1 от НК развива доводи, че подсъдимият е действал при самоотбрана, като се иска отпадане на наказателната отговорност заради приложение на института на неизбежната отбрана. Застъпва се и алтернативно искане – за прилагане на реторсията и ненаказване на дейците. За обвинението за престъплението по чл.146 ал.1 от НК развива доводи за недоказаността му и моли Г. да бъде оправдан. Относно приетите за съвместно разглеждане граждански искове моли съда да ги отхвърли като неоснователни.    

Подсъдимият П.Г.Г. не се явява във всички заседания, но участва в хода на съдебното следствие за провеждане на разпита му. Не се признава за виновен, дава обяснения. Не отрича, че може да е ударил тъжителя, но с обясненията си застъпва позицията, че е бил нападнат.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимият П.Г.Г. е роден на *** ***, живущ ***, б., български гражданин, неженен, с основно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

Към 2012 г. тъжителят и граждански ищец П.Н.Н. и съпругата му св. М.Х.Н., както и подсъдимият П.Г.Г. били собственост на апартаменти в новопостроена жилищна кооперация на ул. „Р.” №  в гр. П.. Апартамент в кооперацията притежавал и сина на Н. – св. Н.П.Н., както и свидетелите М.Н.Н. и зет му С.А.Г.. Сградата нямала издадени актове обр.15 и обр.16, нямало и поради това и пуснато електрическо захранване за всеки от апартаментите. Захранването с електрическа енергия било сторено от св. Н. посредством прекаран ел. кабел от общо външно ел. табло само за някои от апартаментите, като тези на Н. имали ток.

Отношенията между Н. и Г. не били добри, като влошаването им се дължало на неразбирателство помежду им, породено още от процеса на изграждането на жилищната кооперация.

Преди обяд – около 10 часа, на 18.11.2012 г. св. Г. бил в апартамента си в кооперацията на ул. „Р.” № , където работел с помощта на майстор – правел баня. В апартамента си били и подсъдимият Г. и св. Я.Д.С. – живуща на семейни начала с него. Заради това, че някои имали електричество, а други, между които и той, не, подсъдимият преустановил захранването на кооперацията с ток като издърпал временния кабел от таблото. Св. Г. се обадил на тъста си да дойде и да пусне отново захранването, а след като видял и дошлата св. М.Н. й казал за действията на подсъдимия. Двамата свидетели Г. *** да потърсят съдействие от полицията. Дежурен по управление същият ден бил св. С.Д.Ч.. Ч. изслушал дошлите двама свидетели и по телефон призовал подсъдимия. П.Г. отишъл в полицейското управление със св. С. и на свой ред заявил претенциите си към действията на другите съседи относно ползването на ел. захранване за кооперацията. Св. Ч. им казал, че той не може да определи кой и кога да включва и изключва захранването с електричество и предупредил подсъдимия и св. Н. да не се саморазправят.

Около 13.00 часа св. М.Н. бил в жилищната кооперация да постави свой личен кабел от външното табло до вътрешното и съответно до апартамента на зет си, за да може последния да довърши ремонта си. Подсъдимият П.Г. видял св. Н. и казал, че нямал да допусне никой да бара в таблото, докато и той не бил готов, след което се насочил към външното табло. Св. Н. видял с периферията на зрението си св. С., която била на терасата на апартамента им.

При отиването към външното табло подсъдимият видял, че там били свидетелите М. и Н. Н. и тъжителят Н.. Между него и св. М. Н. отново възникнал словесен конфликт, но този път същия прерастнал и във физически сблъсък. Жената била избутана, тя пък от своя страна посегнала и ударила Г.. Намесил се и тъжителят П.Н., който се насочил към подсъдимия. Между П.Г. и П.Н. били разменени удари с ръце в областта на главата. Намесил се и св. Н.. Удари понесли както тримата от семейство Н., така и подсъдимия. При този физически сблъсък Г. блъснал тъжителя, който си ударил главата в колона и паднал на земята. От раната потекло много кръв, което и постъписало биещите се и сблъсъкът бил преустановен. Последователно и подсъдимият Г., и св. Н. осъществили телефонно обаждане към единен европейски номер за спешни повиквания 112, за да съобщят за инцидента и че са пострадали съответно самия подсъдим и съпругът й. Съобщенията били предадени чрез 112 на ЦСМП Пловдив и на І РУП.

На мястото на инцидента била изпратена линейка с екип от доктори на спешна помощ, както и автопатрул от І РУП Пловдив – в състав полицаите свидетели Л.К.Х. и Д.Т.В.. Свидетелят Ч. също се отправил към кооперацията на „Р.” . При пристигането на линейката конфликтът между четиримата бил потушен, медицинска помощ на място най – напред била оказана на тъжителя Н., чиято рана на главата кървяла най – много. Свидетелите Ч., Х. и В. също при пристигането си на място установили преустановения инцидент, възприели наличието на линейка, пострадали лица – както тъжителя, така и подсъдимия, който също имал кръв по лицето си. Пред полицаите Н. от една страна и подс. Г. и св. С. от друга заявявали, че били бити от насрещната страна. Тъжителят и граждански ищец бил откаран с линейката в болнично заведение за оказване на медицинска помощ, а подсъдимият бил откаран също за оказване на медицинска помощ, но с автомобил от св. С..

При побоя на 18.11.2012 г. П.Н. получил наранявания в областта на главата – контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана в дясната челна област, травматичен оток и кръвонасядане в лявата челно – слепоочна област, кръвонасядане по долния клепач на лявото око, а подсъдимият П.Г. – в областта на главата и тялото – лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана по лигавицата на долната устна, разклащане на първи и втори долни десни зъби и на първи долен ляв зъб, кръвонасядане по външната половина на лявата очна ябълка, по лигавицата на лявата буза, по дясната половина на гърба, охлузвания по лявата скула, по лигавицата на долната устна в дясно, травматичен оток в тилната област и по долната челюст вдясно.

Според заключението на вещото лице по изготвената СМЕ /л.83 – 89 от делото/ при инцидента на 18.11.2012 г. в гр. Пловдив на лицето П.Н. *** му е било причинено контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана в дясната челна област, травматичен оток и кръвонасядане в лявата челно – слепоочна област, кръвонасядане по долния клепач на лявото око. Разкъсно – контузната рана в дясната челна област и мозъчното сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на зашеметяване, са довели според експерта до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Контузията на главата, травматичния оток и кръвонасядане в лявата челно – слепоочна област, кръвонасядането по долния клепач на лявото око са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с такъв и е възможно да се получат по начина, който се посочва от пострадалия в тъжбата и от свидетелите, а именно при удари с юмруци по лицето и при блъскане с последващо падане и удар в дясната челна област в твърд тъп предмет с цилиндрична форма.

Според заключението на вещото лице по изготвената СМЕ /л.91 – 98 от делото/ при инцидента станал на 18.11.2012 г. в гр. П. на лицето П.Г. *** му е било причинено лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана по лигавицата на долната устна, разклащане на първи и втори долни десни зъби и на първи долен ляв зъб, кръвонасядане по външната половина на лявата очна ябълка, по лигавицата на лявата буза, по дясната половина на гърба, охлузвания по лявата скула, по лигавицата на долната устна в дясно, травматичен оток в тилната област и по долната челюст вдясно. Лекостепенното мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство зашеметяване, разкъсно – контузната рана по лигавицата на долната устна, разклащането на първи и втори долни десни зъби и на първи долен ляв зъб поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Кръвонасяданията по външната половина на лявата очна ябълка, по лигавицата на лявата буза, по дясната половина на гърба, охлузвания по лявата скула, по лигавицата на долната устна в дясно, травматичния оток в тилната област и по долната челюст вдясно са му причинили поотделно и в съвкупност болка и страдание. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с такъв и е възможно да се получат по начина, който се посочва от пострадалия в показанията дадени пред съда и от свидетелите, а именно при удари с юмруци по главата, падане на земята и ритане в дясната половина на гърба.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: частично от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Н., Г., Х., В., частично от показанията на свидетелите Ч., Н., Н., С. и П., от заключенията на вещото лице по изготвените две СМЕ, съдебно – медицински удостоверения, справка за съдимост, справки, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, листове за преглед на пациент в спешно отделение, докладни записки, извлечение на хартиен носител на разпечатки от електронни карти за обаждания от/към тел.112, от вещественото доказателство – диск CD – R с 4 бр. аудиозаписи на аудиофайлове и 5 бр. снимки на електронни карти.

Няма спор по делото между страните, както и са категорични доказателствата, относно време и място, на което се е случил инкриминирания инцидент – 18.11.2012 г. в гр. П. на ул. „Р.” № , както и на участващите при възникналия физически сблъсък лица – подсъдимият Г. и свидетелите Н. и тъжителят Н., поради което и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите за тези обстоятелства се кредитираха от съда като обективни, категорични и непротиворечащи си. Категорични са и доказателствата за това, че и на двете лица – подсъдимия Г. и тъжителя Н. са били причинени травми и им е била оказана медицинска помощ, както и че линейката е била ползвана за оказване на помощ на гражданския ищец по делото.

Съществени разминавания относно релевантните с оглед на повдигнатите обвинения спрямо подсъдимия съдът констатира в обясненията на Г. и показанията на св. С. от една страна и в показанията на свидетелите Н. и Н. от друга – относно това кой пръв е посегнал – дали подсъдимият на св. Н. като да я е изблъскал, и св. Н. като да е ударила подсъдимия, както и в показанията между свидетелите Н. дали е имало отправяне на обидни изрази от подсъдимия към тъжителя и кога са осъществени. Разминаванията в твърденията на лицата от двете семейства относно инициатора на сбиването и конкретните му действия е разбираем за съда предвид качеството им на участници по делото и връзката им с другите участници и желанието им за постигане на конкретен изход по делото. За това обстоятелство съдът не бе в състояние да ползва други гласни доказателства, тъй като прие, че други преки очевидци на физическия сблъсък между Г. и Н. не е имало – св. Н. е бил до ел. таблото, св. Г. е бил в апартамента си, а свидетелите полицаи са отишли след приключване на конфликта. За това и съдът, за да прецени кой всъщност е първият потърсил физически сблъсък – дали св. Н. или подс. Г., се води от останалите косвени доказателства – относно личностовите особености – физически данни, от това, доколко останалите твърдения във възпроизвеждане на възприятията им се потвърждават или опровергават от останалите гласни или писмени доказателства. Тъй като съдебният състав прие да се довери и кредитира показанията на незаинтересованите от изхода на делото свидетели Н. и Г., даващи показания за действията на подсъдимия по прекъсване на захранването с електричество чрез издърпването на кабела, което се отрича в обясненията на подсъдимия – сторено като форма на защита, съдът счете, че и при възникването на физическия сблъсък най – напред между св. Н. и подс. Г. първи действия по изблъскване на жената е осъществил подсъдимия. Такова му поведение е и житейски по – проемливо, доколкото едва ли свидетелката сама ще инициира удари по подсъдимия и то така, че да му разклати зъбите, при положение, че подсъдимият е много по – здрав физически от жената /което бе възприето визуално и от съда при участието на тези лица в производството/, той е спортист, бивш борец. За това пък и обясненията на подсъдимия в тази им част, както и относно отричането да е прекъсвал той захранването към онзи момент, а и показанията на св. С. в частта, че първо Н. му била налетяла, не се кредитираха от съда като обективни и достоверни.

Другото съществено с оглед пък на обвинението по чл.146 ал.1 от НК противоречие се констатира в показанията на свидетелите Н. за времето, когато била отправена от подсъдимия Г. псувня спрямо тъжителя Н. – според св. Н. – малко преди инцидента, за който е образувано делото, а според св. Н. – в конкретната ситуация не бил чул обиди, а няколко часа преди това е имало псувня. За такова псуване твърдят само тези двама свидетели, а предвид родствената им близост с тъжителя – съпруга и син на П.Н., взаимното им противоречие на показанията и липсата на опора в останалия доказателствен материал, съдът прие, че тези им показания са неистински, не отговарят на обективната действителност, заради което и не се цениха като достоверни.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Н. и в частта, с която отричат да са удряли те и тъжителят Н. подсъдимия Г.. Безспорни са нараняванията по тялото на подсъдимия – и според събраните гласни доказателства – показанията на св. С. и на незаинтересованите свидетели Н., Г., Х., В. – последните възприели налични наранявания и по Г., налице са листове за преглед на пациент, съдебно – медицинско удостоверение, заключение по СМЕ, които в съвкупността си опровергават показанията на свидетелите Н. в тази им част.     

В останалата им част – относно фактите от значение за делото с оглед на инкриминираните деяния обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н. и С. се кредитираха от съда като съответстващи си и допълващи се.                     

Съдът изцяло ползва като обективни показанията на свидетелите Н., Г., Х., В., доколкото са дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото, не съдържат твърдения, които биха сочили пристрастност към някоя от страните по делото, взаимно се допълват и кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

Показанията на св. Ч. също се кредитираха почти изцяло с изключение на частта, че на мястото на инцидента имало две линейки. Това не кореспондира с останалите гласни и писмени доказателства и се изключи от доказателствения материал като необективно твърдение.

По отношение на показанията на св. К.П. съдът прие да даде вяра само на част от тях – относно познанството му с подсъдимия и св. С., местоживеенето му, ползването на заведение до мястото на инцидента от по – рано, на това, че има куче и го разхожда и в района на ул. „Р.” – като логични и неопровергани от другите доказателства по делото. Съдът обаче прие, че това лице изобщо не е било до мястото на инцидента във времето на осъществяването му и не е станал очевидец на действията на замесените лица, поради което и дадените му показания за възприетото от него като случило се не се приеха за достоверни от съдебния състав. Основание за изключване на показанията им в тази им част като неистински се извлекоха от обясненията на подсъдимия, който твърди, че същият ден не е виждал П. и не е разговарял с него – нещо което е в противоречие с казаното от П., че отишъл до П., обадил му се, питал го дали всичко било наред, и че Г. му казал, че е наред. Освен, че както се посочи по – горе обясненията на подсъдимия се кредитираха в останалата им част – вкл. и за казаното по отношение на св. П., то и самият подсъдим с отричането на виждането и разговора с този свидетел сам се лишава от гласни доказателства в своя подкрепа на заеманата позиция, коте е и нелогично ако не бе вярно. Освен това дни преди съдебното заседание, в което се проведе разпита на св. П. според показанията на самия свидетел същият е имал среща с подсъдимия и са разговаряли за случая. Друга причина, за да се приеме, че този свидетел изобщо не е очевидец на случилото се, е и нелогичността в поведението му, за което той твърди да е осъществил – след като видял пострадалия и като видял, че идва полицейска кола си бил тръгнал. Твърди и че линейка не бил виждал, а че идва полицейска кола – твърдения в противоречие с безспорно установеното по делото – че първо на мястото на инцидента е дошла линейката и след това полицейския автопатрул към І РУП Пловдив. Предвид на така дискредитираните показания на св. П. в тази им част съдът изключи като достоверни и показанията на св. С., в частта, с която твърди, че е видяла П. и той бил спрял долу на едно място.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице по изготвените две СМЕ като компетентни, изготвени с нужните познания и опит в съответната област и неоспорени от страните по делото.        

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият П.Г.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 18.11.2012 г. в гр. П. е причинил на П.Н.Н. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в  разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От обективна страна с действията си на 18.11.2012 г. в гр. П., насочени към телесния интегритет на тъжителя П.Н., подсъдимият П.Г. е причинил, удряйки с ръце в областта на главата пострадалия, контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана в дясната челна област, травматичен оток и кръвонасядане в лявата челно – слепоочна област, кръвонасядане по долния клепач на лявото око. Разкъсно – контузната рана в дясната челна област е настъпила след като подсъдимият е ударил пострадалия и последният от силата на удара е политнал назад, ударил се е в колона, при който удар е настъпила тази травма, след настъпването на която на практика биещите се са преустановили действията си помежду си, виждайки многото кръв по главата на П.Н..

Травматичното увреждане разкъсно – контузната рана в дясната челна област и мозъчното сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на зашеметяване, са довели до разстройство на здравето, което разстройство на здравето не попада в хипотезите на чл.128 и чл.129 от НК. Разстройството на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено и то като евентуален умисъл – с предвиждане на вероятното настъпване на конкретните общественоопасни последици, със съзнаване на общественоопасния характер на деянието и с допускане от страна на подсъдимия на съставомерния резултат. Предвид на множеството удари в областта все на главата на тъжителя и интензитета на същите съдът прие, че Г. цели именно засягане здравето на пострадалия свидетел. Съзнанието за общественоопасните последици при евентуалния умисъл е свързана само с представата за отрицателното засягане на обществените отношения в случай, че настъпят престъпните последици.

Въпреки наличието на осъществен според настоящата инстанция състав от обективна и субективна страна на престъплението по чл.130 ал.1 от НК от страна на подсъдимия П.Г., съдът прие с настоящата си присъда да не го накаже – заради налични основания за приложение на института на реторсията, уреден в чл.130 ал.3 от НК.

Както се посочи и по – горе освен увреждане здравето на тъжителя и граждански ищец П.Н. при инцидента му с подсъдимия П.Г. на 18.11.2012 г. е било увредено и здравето на предаденото на съд лице Г.. Той също е претърпял телесни увреждания, изразяващи се в лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана по лигавицата на долната устна, разклащане на първи и втори долни десни зъби и на първи долен ляв зъб, кръвонасядане по външната половина на лявата очна ябълка, по лигавицата на лявата буза, по дясната половина на гърба, охлузвания по лявата скула, по лигавицата на долната устна в дясно, травматичен оток в тилната област и по долната челюст вдясно. Тези му телесни увреждания на подсъдимия са причинени от общите действия на тримата от семейство Н. – М., П. и Н., които с оглед на множеството увреждания сочат на целенасоченост увреждането на здравето на съседа им. При такава общност в умисъла и действията на двамата свидетели Н. и тъжителя Н. всеки следва да бъде ангажиран със самостоятелна както и за останалите отговорност за постъпките си. За това и съдът прие, че тъжителят и граждански ищец се явява извършител по отношение на посочените увреди на здравето на подсъдимия. Травматичните увреждания лекостепенно мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство зашеметяване, разкъсно – контузна рана по лигавицата на долната устна, разклащане на първи и втори долни десни зъби и на първи долен ляв зъб поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето, което разстройство на здравето не попада в хипотезите на чл.128 и чл.129 от НК. Както се посочи и по – горе разстройството на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Причинени са от страна на подсъдимия Г. спрямо тъжителя Н. и обратно от страна на тъжителя Н. на подсъдимия Г. еднакви по степен телесни повреди – все по см. на чл.130 ал.1 от НК. Без значение според съда е кое лице в случая първи е нанесло тесните травми на другото – дали подсъдимият или тъжителят, доколкото законодателят борави с понятията пострадал и деец, а в случая при едно такова сбиване, при което всеки нанася удари на другия, и двамата се явяват както пострадали от действията на другото лице, така и дейци за своето си активно поведение. За това и съдът прие, че са налице основанията на чл.130 ал.3 от НК за прилагане на института на реторсията – пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда – по чл.130 ал.1 от НК. Доколкото това е една възможност по чл.130 ал.3 от НК, настоящата инстанция прие да я приложи, като счете че и при така приключване на наказателното производство би се постигнала индивидуалната превенция и за двамата – тъжител и подсъдим, би се стигнало и до подобряване на междусъседските им отношения.

По тези съображения съдът с настоящата си присъда призна подсъдимия П.Г.Г. за виновен  в това, че на 18.11.2012 г. в гр. П. е причинил на П.Н.Н. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, което е престъпление по чл.130 ал.1 от НК, но тъй като пострадалият П.Н.Н. е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, освободи и двамата от наказание на основание чл.130 ал.3 от НК.

Съдебният състав не споделя становището на защитника за отпадане на наказателна отговорност за подсъдимия, поради извършени от него действия по причиняване на увреждане на здравето на тъжителя при действие на неизбежна отбрана – по см. на чл.12 ал.1 от НК. Физическият сблъсък между подсъдим и тъжител е възникнал след като е имало физически контакт между св. Н. и подсъдимия Г.. Ударът от страна на съпругата на тъжителя и последвалото тръгването на последния към подсъдимия да иска обяснения за това защо бил ударил жена му съдът счита, че не съставлява такава реална заплаха за увреждане здравето на Г., което да води до засягане здравето на физически по – силният и здрав подсъдим /бивш спортист – борец, с успехи на републиканско първменство/ до степен на причиняване на лека телесна по см. на чл.130 ал.1 от НК, и което да предопределя и ответното защитно поведение.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият П.Г.Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.146 ал.1 от НК по повдигнатото му обвинение, заради което и го призна за невинен в това на 18.11.2012 г. в гр. П. да е обидил П.Н.Н. с ЕГН **********, като да е казал нещо унизително за честа и достойнството му в негово присъствие, а именно да го е напсувал. Според изложените обстоятелства в тъжбата твърдяната от П.Н. нанесена му от подсъдимия П.Г. обида се състои в отправянето на думите „Мамичката ти да е.., ти в тази къща няма да живееш”, които думи се обвинява да е изрекъл Г. пет минути преди да му бил нанесъл безпричинен жесток побой. От разпитаните по делото свидетели и в частност тези които са имали възприятия от поведението на подсъдимия П.Г. непосредствено преди физическия сблъсък – свидетелите Н., Н. и С., както и от обясненията на подсъдимия само съпругата и сина на тъжителя и гражданки ищец твърдят, че имало напсуване на П.Н. и заплаха, че нямал да живее в кооперацията. Нито св. Н., нито св. Н. обаче конкретизират каква е била тази псувня, така че да е ясно чрез какви обидни думи е засегнато доброто име и чест на тъжителя. Освен това св. Н. твърди в показанията си, че в конкретната ситуация от П.Г. не бил чул обиди, няколко часа преди това е имало. Само тези показания на тези двама свидетели, които показания са непълни с оглед на възпроизвеждане на твърдян за реализирал се в тъжбата конкретен обиден израз, съдът не прие за достатъчни да обусловят постановяване на осъдителен съдебен акт. Твърдението че имало псувня, без да се конкретизират словата в нея, с неяснота за времето на отправянето й и с противоречие за времето на отправянето й в показанията на св. Н. с изложеното в тъжбата като рамка на обвинението, мотивираха съда да не признае за виновен подсъдимия по обвинението му за престъплението по чл.146 ал.1 от НК. За това и с присъдата си настоящата инстанция призна П.Г. за невинен в това на 18.11.2012 г. в гр. Пловдив да е обидил П.Н.Н. с ЕГН **********, като да е казал нещо унизително за честа и достойнството му в негово присъствие, а именно да го е напсувал, и на основание чл.304 от НПК го оправда изцяло по повдигнатото му обвинение  за престъплението по чл.146 ал.1 от НК.

Относно приетия за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск за сумата от 4500 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от причинените телесни увреждания на тъжителя и граждански ищец П.Н. – нанесени чрез удари с ръце в областта на главата на пострадалия, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана в дясната челна област, травматичен оток и кръвонасядане в лявата челно – слепоочна област, кръвонасядане по долния клепач на лявото око, настоящият състав счита, че той е доказан по основание, тъй като увреждане здравето на пострадалия П.Н.Н. се явява пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия П.Г.. Ненаказването на подсъдимия, заради приложението на института на реторсията с настоящата присъда, не изключва приложението на деликтната гражданска отговорност. Съдът като взе предвид, че болезнените изживявания на тъжителя са обичайни за този вид травми – не са довели до някакво последващо влошаване здравословното състояние на лицето или до продължително лекуване за пострадалия, до необичаен ход на оздравителните процеси, съдебният състав е на мнение, че така претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер от 2000 лв., който размер на уважен граждански иск като обезщетение за неимуществени вреди се явява справедлив и съответстващ на преживяното от пострадалия Н. от това деяние. За разликата обаче, от тази сума до пълния предявен размер от 4500 лева, искът според съда е завишен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази му част като неоснователен.

С оглед на уважения размер на гражданския иск съдът присъди в тежест на подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд гр. Пловдив сумата от 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. 

По отношение на другия приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от нанесена от подсъдимия П.Г. обида спрямо тъжителя и граждански ищец П.Н., предвид постановяването на оправдателен диспозитив на присъдата по обвинението за престъплението по чл.146 ал.1 от НК, заради приетата недоказаност на обвинението, съдът прие да го отхвърли изцяло като недоказан.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът с настоящия си акт присъди в тежест на подсъдимия П.Г.Г. да заплати на тъжителя и граждански ищец по делото П.Н.Н. сумата от 325.50 лв., представляващи направени от тъжителя разноски по делото – за процесуално представителство, за експертиза – СМЕ, за завеждане на дело чрез подаване на тъжба.

         По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

  

 

Вярно с оригинала! МК