НЧХД 2558/2013 - Мотиви - 10-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 2558/2013г.

МОТИВИ  към Присъда № от 15.11.2013г., постановена по НЧХД    2558/2013г.  по  описа  на  ПРС, ХІ н. с.

 

Частният тъжител Г.Х.В. е повдигнал обвинение срещу Д.Т.С. – роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 18.04.2013г. в гр. П. като извършител в съучастие с А.Т.Б., ЕГН ********** като извършител му е причинил лека телесна повреда – разкъсно – контузна рана на кожата на горната устна, която прониква в кухината на устата, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК

и срещу А.Т.Б. – роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 18.04.2013г. в гр. П. като извършител в съучастие с Д.Т.С., ЕГН ********** като извършител му е причинил лека телесна повреда – разкъсно – контузна рана на кожата на горната устна, която прониква в кухината на устата, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от тъжителя В. солидарно срещу подсъдимите граждански иск за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2013г. до окончателното изплащане на същата, като се претендира и за направените по делото разноски. Тъжителят В. е конституиран и като граждански ищец по делото.

Тъжителят В., чрез процесуалния си представител адв. С.С., поддържа изцяло повдигнатото срещу подсъдимите обвинение, като моли съда да ги признае за виновни в извършване на престъплението и да им наложи съответните, предвидени от закона наказания, както и да уважи предявения срещу граждански иск. Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски.

Защитникът на подс. С. – адв. А.А. моли съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение, да отхвърли предявения срещу него граждански иск и да му присъди разноските по делото.

Подс. С. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.

Защитникът на подс. Б. – адв. К.Д. моли съда да признае подзащитния му за невинен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и да го оправдае, както и да отхвърли предявения граждански иск.

Подс. Б. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.

Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. Д.Т.С. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Пдос. А.Т.Б. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Тъжителят В. работел в „И.” ЕООД, представлявано от подс. С., във връзка с което между тях бил сключен трудов договор № **/13.11.2012г., съгласно който работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява длъжността барман с място на работа кафе – бар „Б.”, находящ се в гр. П., ул. “К.”. Тъй като тъжителят не бил доволен от условията на труд, решил да напусне, което се случило на 21.01.2013г. На 17.04.2013г. тъжителят В. посетил кафе – бар „Б.” и поискал от св. К.Д. – управител да му върне трудовата и здравна книжки, тъй като имал намерение да започва нова работа. Св. К.Д. предала на тъжителя здравната му книжка, като му казала да дойде отново на следващия ден, за да получи и трудовата си книжка. На 18.04.2013г. тъжителят В. посетил отново кафе – бар „Б.” и влязъл в офиса на заведението, в който се намирала св. К.Д.. Докато тъжителят бил в офиса, дошъл подс. С., влязъл и затворил вратата. Известно време след това от офиса излязла св. К.Д. и затворила вратата. Малко след като св. К.Д. излязла, към офиса тръгнал подс. Б. и в момента, в който бил пред вратата тя се отворила отвътре. Опитвайки се да излезе от офиса тъжителят В. бил пресрещнат от подс. Б., който се намирал пред вратата, а зад тъжителя във вътрешността на офиса се намирал подс. С.. Тогава подс. Б. нанесъл удар с ръка на тъжителя в областта на главата. След това подс. Б. и подс. С. нанесли на тъжителя В. множество удари в областта на главата, в резултат на което последният паднал в клекнало положение, като подсъдимите продължили да му нанасят удари както с ръце, така и с крака в областта на главата, в резултат на което последният паднал на земята. Тогава св. К.Д., който работел като барман в заведението и видял случващото се, се притекъл на помощ на тъжителя и видял, че същият е паднал на земята срещу шкафа, който се намирал отдясно на офиса, на около три метра от него. Подс. Б. тръгнал към намиращата се в съседство на заведението фитнес зала, на която бил собственик и управител. Св. Д. казал на подс. С., който се намирал до шкафа: „Стига, шефе, стига, шефе”, дал салфетки на тъжителя, тъй като последният имал кръв по лицето, в резултат на причинените му наранявания, и го извел навън, след което се върнал на работното си място. Тъжителят В. се обадил за помощ на телефон 112, в резултат на което на място пристигнали служители Четвърто РУ „Полиция” гр. П. - св. Е.А. и св. Д.Б., които разговаряли с участниците в инцидента и предвид състоянието на тъжителя, се обадили на Бърза помощ, с която последният бил откаран в УМБАЛ „С. Г.”***, където му била оказана медицинска помощ.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на тъжителя В. се установява, че на същия са били причинени разкъсно – контузна рана на кожата на горната устна, която прониква в кухината на устата, контузия на лицето, кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око, оток и кръвонасядане по лигавицата на горната уста в ляво, охлузване на кожата в ляво слепоочно, травматичен оток на лявата половина на лицето и на горната устна в ляво. Разкъсно – контузната рана на кожата на горната уста, която прониква в кухината на устата е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Контузията на лицето, кръвонасядането на горния и долния клепач на лявото око, отокът и кръвонасядането по лигавицата на горната устна в ляво, охлузването на кожата в ляво слепоочно, травматичният оток на лявата половина на лицето и на горната устна в ляво са му причинили болка и страдание. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с такъв или негово тангенциално действие и е възможно да се получат при удари с юмруци и ритници по главата. Оздравителният процес е траел около 15 – 29 дни при благоприятен ход без настъпването на усложнения в него, за което няма данни.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на подс. С. се установява, че на същия са били причинени травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани на лицето, кръвонасядане на кожата на гръдния кош и дясното бедро. Травматичният оток и кръвонасядането на меките тъкани на лицето, кръвонасядането на кожата на гръдния кош и дясното бедро са му причинили болка и страдание. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с такъв и е възможно да се получат при удар с юмрук по главата и гръдния кош и последващо падане върху стол. Оздравителният процес е траел около 10 – 15 дни при благоприятен ход без настъпването на усложнение в него, за което няма данни.

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на подс. Б. се установява, че на същия са били причинени травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани на лицето. Травматичният оток и кръвонасядането на меките тъкани на лицето са му причинили болка и страдание. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с такъв и е възможно да се получат при удар с юмрук по главата. Оздравителният процес е траел около 10 - 15 дни при благоприятен ход без настъпването на усложнения в него, за което няма данни.

Описаната по – горе фактическа обстановка съдът приема за установена частично от обясненията на подсъдимите, изцяло от показанията на свидетелите – Е.М.А., М.Б.Р., А.В.Г., Т.Д.А., К.Л.Д. и Д.И.Б., както и частично от показанията на свидетелите – К.П.Д. и Н.И.И..  

 Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите в частта им, в която отричат да са нанасяли удари на тъжителя В., като подс. Б. твърди, че го е ударил едни път с юмрук в лявата половина на лицето, но след като преди това е бил ударен от тъжителя. Подсъдимите не само отричат да са нанасяли удари на тъжителя, но и твърдят, че те са пострадалите в случая лица. Подс. С. заявява, че докато заедно с тъжителя са били в офиса, последният го е нападнал, като го е ударил с глава в областта на лицето, след което му нанесъл удар с юмрук в корема и ребрата, в резултат на което подсъдимият паднал настрани към един стол. В момента, в който тъжителят тръгнал да излиза от офиса подсъдимият го хванал за крака, но тъжителят успял да се отскубне, при което залитнал и паднал върху ръба на шкафа, който се намирал пред офиса. Тогава дошъл подс. Б. и двамата с тъжителя се сдърпали, при които последният ударил подсъдимия с юмрук в лявата половина на лицето, след което, както беше отбелязано по – горе, подс. Б. отвърнал на тъжителя. Действително обясненията на подсъдимите са не само израз на правото им на защита, но и доказателствено средство и следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че обясненията на подсъдимите в посочената им по – горе част се подкрепят от показанията на свидетелите К.Д. и Н.И., които обаче лица се намират в служебни отношения с подс. С., поради което същите се явяват заинтересовани от изхода на делото лица. Обясненията на подсъдимите се опровергават от показанията на свидетелите Т.А. и К.Д.. Св. К.Д. е бил очевидец на случилото се извън офиса на заведението, видял е подсъдимите да нанасят удари на тъжителя, на когото се притекъл на помощ. В подкрепа на неговите показания са и тези на св. Е.А., който посочва, че при проведения с подс. Б. разговор, последният му е заявил, че е видял сдърпване и нанасяне на удари между тъжителя В. и подс. С., при което се е намесил и е ударил тъжителя. Обясненията на подсъдимите се опровергават и от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи. От заключението на изготвената по отношение на тъжителя съдебномедицинската експертиза се установява причиняването на травматични увреждания, а именно разкъсно - контузна рана на кожата на горната устна, която прониква в кухината на устата, контузия на лицето, кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око, оток и кръвонасядане по лигавицата на горната уста в ляво, охлузване на кожата в ляво слепоочно, травматичен оток на лявата половина на лицето и на горната устна в ляво. Относно механизма на причиняване на травматичните увреждания, вещото лице д – р М.Б. е посочило, че същите са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да се получат при удари с юмруци и ритници. Относно причиняване на разкъсно - контузната рана на кожата на горната устна, която прониква в кухината на устата, в разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че това травматично увреждане може да бъде причинено от удар с или върху твърд тъп предмет със значителна кинетична сила, като предвид анатомичното му разположение е невъзможно да се получи при падане върху ръб. Вещото лице посочва, че ако лицето е паднало върху ръб, то същият следва да е с много ограничена повърхност, тъй като при падане върху ръб с по – широка повърхност, предвид това, че травматичното увреждане е в близост до носа, ще има повече наранявания. При падане обаче върху ръб с ограничена повърхност, предвид инерцията на тялото и на това, че цялата маса пада върху тази повърхност, то тогава травматичното увреждане ще е много по – сериозно, като би се стигнало до увреждане на съзъбието. Наред с горното вещото лице посочва, че за да бъдат причинени установените при изготвяне на съдебномедицинската експертиза травматични увреждания следва на тъжителя да са били нанесени най – малко четири удара. Обясненията на подсъдимите се опровергават и от заключението на изготвената по отношение на подс. С. съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че на същия са причинени травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани на лицето, кръвонасядане на кожата на гръдния кош и дясното бедро, които са причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане с такъв и е възможно да бъдат причинени от удар с юмрук по главата и гръдния кош и последващо падане върху стол. В разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че травматичните увреждания на меките тъкани на лицето най – вероятно са причинени от удар с юмрук, като е възможно да са причинени от удар с чело, но в този случай извършителят и пострадалият следва да са били на едно и също ниво или пострадалият да е бил по – ниско разположен от извършителя, тъй като тялото няма възможност при отскок да нанесе удар с такава сила. В случая, предвид височината на подс. С., респ. на тъжителя В., следва да се приеме, че не е възможно травматичните увреждания в областта на лицето да са били причинени от удар с чело, така, както твърди подсъдимият. Относно кръвонасядането на кожата на гръдния кош, вещото лице посочва, че това травматично увреждане не може да бъде причинено от удар в корема. Ударът трябва да бъде в областта, в която е причинено увреждането, в случая в лявата гръдна половина. Подс. С. твърди, че тъжителят В. му е нанесъл удар с юмрук в областта на корема и ребрата. Доколкото, както беше посочено по – горе, кръвонасядането на гръдния кош не може да бъде резултат от удар в корема, следва че същото не е било причинено от тъжителя. Що се отнася до кръвонасядането на кожата на дясното бедро, вещото лице заявява, че същото може да бъде получено при падане върху стол. Доколкото обаче от кредитираните от съда доказателства по делото не се установява подс. С. да е падал, не може да се приеме, че това травматично увреждане е причинено при инцидента с тъжителя. Относно причинените на подс. Б. травматичен оток и кръвонасядане на меките тъкани на лицето, следва да се отбележи, че единствено св. К.Д. посочва, че подс. Б. е имал наранявания в областта на лицето към момента на инцидента с тъжителя. От показанията обаче на останалите свидетели се установява, че единствено от носа на подс. С. е текла кръв. Предвид горното не може да се приеме, че травматичното увреждане на подс. Б. е било причинено от тъжителя.                  

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства, а именно: трудов договор от 13.11.2012г. /л.9/, епикриза /л.10/, съдебномедицинско удостоверение № ***/2013г. /л.11/, рецепта и касов бон /л.12/, договор № ********* /л.25 – л.26/, приложение към договор № ********* /л.27/, писмо рег. № ****/19.06.2013г. /л.38/, писмо рег. № **** – ****/21.06.2013г. /л.49/, съдебномедицинско удостоверение № ***/2013г. /л.100/, медицински документи /л.101 – л.107/,  съдебномедицинско удостоверение № ***/2013г. /л.108/.

От обективна страна, изложената по – горе фактическа обстановка се подкрепя и от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 18.04.2013г. в гр. П. като извършител в съучастие с А.Т.Б., ЕГН ********** като извършител е причинил на Г.Х.В. лека телесна повреда – разкъсно – контузна рана на кожата на горната устна, която прониква в кухината на устата, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 18.04.2013г. в гр. П. като извършител в съучастие с Д.Т.С., ЕГН ********** като извършител е причинил на Г.Х.В. лека телесна повреда – разкъсно – контузна рана на кожата на горната устна, която прониква в кухината на устата, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

От обективна страна, с действията си подсъдимите са реализирали обективните признаци от състава на посоченото по – горе престъпление, тъй като в резултат на нанесените от тях удари на тъжителя В. са били причинени разкъсно – контузна рана на кожата на горната устна, която прониква в кухината на устата, контузия на лицето, кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око, оток и кръвонасядане по лигавицата на горната уста в ляво, охлузване на кожата в ляво слепоочно, травматичен оток на лявата половина на лицето и на горната устна в ляво. Разкъсно – контузната рана на кожата на горната уста, която прониква в кухината на устата е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, от което следва, че на тъжителя В. е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдание.

Престъплението подсъдимите са извършили в съучастие като извършители, тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението.

Налице е и субективният обединяващ признак на съизвършителството, а именно – общност на умисъла и това е така, тъй като всеки от извършителите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, като е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с друго лице, което също действа с пряк умисъл. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия подсъдим и е искал от тяхната обща дейност да бъдат причинени телесни увреждания на пострадалия. В този случай не е необходимо да бъде установено кой от подсъдимите какви точно телесни увреждания е причинил на пострадалото лице. И това е така, тъй като и двамата са нанасяли удари на тъжителя, като всеки един от тях е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с друго лице и е искал от тяхната обща дейност да бъдат причинени телесните увреждания на пострадалия.

За извършеното от подсъдимите престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация. От приложената към делото справка за съдимост се установява, че подс. С. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Наред с горното от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че подс. С. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и трудовата ангажираност на подсъдимия. Предвид горното съдът намира, че на подс. С. следва да бъде наложено административно наказание глоба при смекчаващи обстоятелства, а именно в размер на 1 000 лв. Предпоставките за приложение на чл.78а от НК, са налице и по отношение на подс. Б., тъй като от справката за съдимост се установява, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, като наред с това, както беше посочено по – горе, от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи обстоятелства се отчитат отново чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност. Предвид горното съдът намира, че на подс. Б. следва да бъде наложено административно наказание глоба при смекчаващи обстоятелства, а именно в размер на 1 000 лв.

Както бе посочено в началото за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от тъжителя В. солидарно срещу подсъдимите граждански иск за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2013г. до окончателното изплащане на същата. Така предявеният граждански иск се явява доказан по основание, тъй като в следствие на нанесените от подсъдимите удари, на тъжителя са били причинени травматични увреждания. Съдът намира, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер на 600 лв. Посоченият размер е справедлив и ще репарира неимуществените вредни последици за пострадалия. За разликата обаче до пълнопредявения размер от 8 000 лв., гражданският иск според съда следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като над 600 лв. претенцията се явява прекомерно завишена. Посочената по – горе сума следва да бъде заплатена ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 18.04.2013г. до окончателното изплащане на същата.

На основание чл.189 ал.3 то НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплати на тъжителя сумата от по 339.50 лв., представляваща направени по делото разноски.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВСС сумата от по 60 лв., представляваща направени по делото разноски, както и сумата от по 25 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                        

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

АМ