НЧХД 2101/2013 - Мотиви - 27-12-2013

Мотиви по Наказателно дело 2101/2013г.

МОТИВИ

по НЧХД № 2101/2013 год. по описа на ПРС, І н.с.

 

Частната тъжителка Е.Д.К., ЕГН ********** е повдигнала обвинение против подсъдимия И.Т.К., ЕГН **********, в това че на 11.11.2012 г. в гр. Пловдив, е причинил на същата разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразило се  в сътресение на мозъка, протекло със степен на разстройство на съзнанието /зашеметяване/, както и кръвонасядания в окосмената част на главата и в областта на горните и долните крайници – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Граждански иск не е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.

          Частния тъжител К. лично и чрез повереника си поддържа изцяло така повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимия К.. Предлагат на последния да бъде наложено справедливо наказание. Претендират и разноски.

          Подсъдимия И.К. намира, че не е извършил вмененото му престъпление. Лично и чрез своите защитници моли за оправдателна присъда.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:                 

          Подсъдимият И.Т.К. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

Тъжителката и подсъдимия имали сключен граждански брак по време на който се родили и двете им деца. В последните години обаче отношенията им се влошили и в края на 2012г. тъжителката К. депозирала молба за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен. Междувременно на 11.11.12г. тъжителката К. заедно със свид.В. К. прекарали деня заедно като пътували с автомобила на последната до гр.Я.. Вечерта на същия ден преди 20.00ч се върнали в гр.Пловдив и спрели пред дома на тъжителката находящ се на ул.”Б.”№*. Същото жилище към момента било и семейно такова на страните по делото. Първа се качила тъжителката, а свид.К. изостанала назад, тъй като имала да довърши телефонен разговор. В това време тъжителката К. влязла в апартамента, където се срещнала с подсъдимия. Последния разбирайки, че съпругата му има намерение пак да излиза влязъл в словесна разпра с нея, но не се ограничил с това, а дори с длани нанесъл няколко удара по окосмената част на главата на тъжителката, хванал я за ръцете в областта на китките, а в последствие извил едната ръка й зад гърба, а с другата си ръка я хванал за гушата. В този момент свид.В. К. влязла в апартамента и тъй като вратата на кухнята /където се намирали тъжителката и подсъдимия / била отворена, възприела момента, в който К. била с извита зад гърба ръка от подсъдимия, както и държането за гушата й от последния. Двамата борещи се също възприели свидетелката, ето защо подс.К. пуснал съпругата си и се отдалечил. След това свид.К. издърпала извън жилището тъжителката и двете слезли до автомобила на свидетелката. Насочили се с колата към дома на майката на тъжителката като по пътя същата споделила, че повод за разпрата било намерението й да излезе с приятелки си.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свид.В.А. К., както и от приложените  по делото СМУ 1439/14.11.12г., амбулаторен лист от 13.11.12г., допълнение към него, справка съдимост и карта за обвиняемо лице. Частично светлина върху фактите по делото хвърлят и показанията на свид.И. Л., който в показанията си сочи, че малко преди 20.00ч на процесната дата посетил жилището на К. и там заварил само подсъдимия, с когото свалили една машина до колата на свидетеля. Към 20.30 двамата се разделили като по същото време никакви конфликти не е имало в дома им. Тези показания според настоящата инстанция не опровергават показанията на свид.К., а сочат на събития развили се след инцидента с тъжителката. В този смисъл те само допълват картината на събитията, които обаче не са от интерес за делото.

Съдът кредитира показанията на свид.К., защото те са подкрепени с обективнито доказаталество – СМУ. Последното сочи по недвусмислен начин уврежданията на пострадалата, а показанията на свид.К. доказват и кой е причинителя им – подс.К..

По делото е назначена и извършена СМЕ от чието заключение е видно, че на тъжителката К. са били причинени сътресение на мозъка, протекло със степен на разстройство на съзнанието /зашеметяване/, както и кръвонасядания в окосмената част на главата и в областта на горните и долните крайници. Последните са довели до болка в момента на насянето им и страдание, което е продължило във времето болка. Мозъчното сътресение обаче е преценено като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите специални знания в съответната област, неоспорено от страните и в съответствие с доказателствата по делото.

          При така установената по делото категорична фактическа обстановка Съдът е на становище, че подсъдимият И.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК за това, че на 11.11.2012 г. в гр. Пловдив, е причинил на същата разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразило се  в сътресение на мозъка, протекло със степен на разстройство на съзнанието /зашеметяване/, както и кръвонасядания в окосмената част на главата и в областта на горните и долните крайници.

От обективна страна с нарушаване на телесния интегритет на тъжителката в резултат от ударите и бутането на същата в стената, за което е споделила със свид.К., са нанесени от страна на подсъдимия увреждания и е настъпил вредоносния резултат. Същевременно въпреки няколкото увреждания налице е едно престъпление, тъй като законът дава защита на телесния интегритет като цяло на конкретното лице и са нарушени именно обществените отношения в тази една сфера.

          От субективна страна престъплението е извършено умишлено, като подсъдимият И.К. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желал тяхното настъпване. Това е видно от насочеността на неговите действия като сила и местоположение на уврежданията.

          С оглед на посочената правна квалификация, Съдът счита, че подсъдимият И.Т.К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А, ал.1 от НК, вр. с чл.305, ал.5 изр. последно от НПК и да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА, тъй като в случая са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт. Подс.К. е с чисто съдебно минало, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78А от НК, а за осъщественото от него престъпление, което е умишлено, законът предвижда наказание лишаване от свобода по-малко от три години. С деянието не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Като се съобрази със наличието на смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, добрата му характеристика и необходмостта да полага грижи за малолетни деца, настоящата инстанция намира, че следва да се наложи глоба в минимално предвидения от закона размер – 1000 /хиляда/лева. Това наказание се явява най-справедливо и ще постигне поправителен ефект.

Подсъдимият И.К. следва да бъде осъден да заплати на пострадалата Е.Д.К. и направените от нея разноски по производството в размер на 492 лв. разноски за повереник, експертиза, държавна такса за образуване на делото на осн.чл.189, ал.1 НПК.

                  

          Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.