НЧХД 19/2013 - Мотиви - 16-12-2013

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НЧХД № 19/2013 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

         Тъжителката В.Я.Д. е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия В.М.Т. за престъпление по чл.130 ал.1 от НК за това, че 13.11.2012 г. в гр. Пловдив е причинил на В.Я.Д. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана по лигавицата на горната устна, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявен от тъжителката Д. граждански иск против подсъдимия Т. за сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от деянието, за което е предаден на съд подсъдимия, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увредата.

         Процесуалният представител на тъжителката и граждански ищец адв. Ч. поддържа обвинението спрямо подсъдимия и моли съда да признае последния за виновен и да му се наложи справедливо наказание, което искано наказание не конкретизира по вид и размер. По отношение на гражданския иск взема становище за уважаването му в пълен размер.

         Тъжителката и граждански ищец В.Я.Д. се придържа към казаното от процесуалния й представител.

         Защитникът на подсъдимия адв. Г. моли съда да признае подзащитният й за невинен по повдигнатото му обвинение, като излага съображения за недоказаност на обвинението и липса на съставомерност на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна. Излага се и алтернативно искане – за преквалификация на деянието като сторено при условията на афект по см. на чл.132 от НК, или евентуално при призната вина от съда да се приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагането на административно наказание по чл.78 А от НК. Относно гражданския иск предвид твърдяната недоказаност на обвинението моли съда да го отхвърли изцяло, като също алтернативно се иска евентуалното намаляване на размера на исканото обезщетение.

         Подсъдимият В.М.Т. се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения като отрича да е нанасял побой над тъжителката. Заявява, че й бил ударил само един шамар. Иска от съда да бъде оправдан.

         Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

         Подсъдимият В.М.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,  работещ, не осъждан, с ЕГН **********.

         Към м. ноември 2012 г. тъжителката и граждански ищец В.Я.Д. и подсъдимият В.М.Т. живели на съпружески начала под наем в квартира в кв. П. на гр. Пловдив на УЛ. „Е.” № **. Двамата били сгодени, живели там отпреди почти две години, работели и в едно и също предприятие в гр. Пловдив – във „Ф.” АД гр. Пловдив. Отношенията помежду им към този момент били обтегнати, като тъжителката Д. не одобрявала по – близките отношения, които подсъдимият поддържал с близките си – в частност с майка му – св. М.М., и сестра му – св. Д.М.. Майката на подсъдимия живеела в родния си град гр. Рудозем, откъдето бил родом и В.Т., а сестра му живеела на квартира в гр. Пловдив.

         На 13.11.2012 г. Д. и Т. били заедно на работа в една смяна от 06.00 ч. до 14.00 ч. След работа те се прибрали в квартирата си. Вечерта около 20 ч. подсъдимият се чул по телефона с майка си св. М. М., с която обсъждал рецепта за приготвяне на кисело зеле – следобеда той подготвял зелето, като помощ му оказвал наемодателят му св. П.П.. Разговорът продължил почти половин час, което провокирало намеса и забележки от страна на тъжителката, която нарекла майката на Т. циганка. Словесната намеса на В.Д. била чута по телефона и от св. М. М.. Влошените дотогава отношения и направената забележка с обида към майка му ядосало подсъдимия и той се нахвърлил да бие Д.. В.Т. я хванал за косата и я блъснал на земята, удрял я в областта на главата и тялото с юмруци и ритници. За да се защити, В.Д. го ударила в областта на тестисите. След като подсъдимият нанесъл побоя над пострадалата, която била и зашеметена от ударите, той отишъл в другата стая, където запалил цигара за успокоение. На В.Д. били причинени от подсъдимия контузия на главата и мозъчно сътресение, травматичен оток и кръвонасядане в лявата челна област, по клепачите на лявото око, по лявата ушна мида, по лявата скула /ябълчната област/, по лигавицата на горната и долната устна, кръвонасядане по гърба на носа, разкъсно – контузна рана по лигавицата на горната устна, две ивичести кръвонасядания по лявата раменна става /задна повърхност/.

         Св. М. М. изпратила дъщеря си да провери какво става с брат й и годеницата му, като св. Д. М., която по същото време била в Пловдив, се отправила към квартирата на В. и В..

         За случилото се вечерта разбрала и св. С.Д. – майка на пострадалата В.Д., която на телефона си получила обаждане от телефона на дъщеря си. Подсъдимият взел телефона от ръцете на тъжителката и заявил на св. Д., че се разделят с дъщеря й. След кратък разговор помежду им В.Т. счупил телефона на пострадалата като го ударил в стената.

         След като св. Д. М. отишла до квартирата на брат си подсъдимият й казал, че се разделят с В., и излезнал със сестра си към нейната й квартира. След като двамата се прибрали в квартирата на св. Д. М. последната разбрала от брат си, че бил ударил шамар на годеницата си, а тя пък го била ударила в областта на тестисите, където и свидетелката видяла драскотини.

Като останала сама тъжителката В.Д. се обадила от другия си телефон на майка си, на която й разказала, че й бил нанесен побой от Т..

В ранната сутрин на 14.11.2012 г. Д. на излизане за работата си уведомила хазайката си – съпругата на св. Петровски, че напуска В. и квартирата им, и че била бита от подсъдимия. След това тя се отправила към работата си, за да уведоми работодателя си, че няма да може да работи в следващите дни, заради злополуката. Пострадалата била видяна от св. Л. – нейна колежка, която възприела нараняванията в областта на лицето и главата на Д..

Сутринта в Пловдив пристигнали и родителите на В. ***/ и нейни близки, които изчакали дъщеря си да излезе от местоработата си и я завели за освидетелстване в Отделението по Съдебна медицина към УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД гр. Пловдив. От Съдебна медицина те отишли до ІІ РУП гр. Пловдив за подаване на жалба за случилото се срещу подсъдимия Т.. По жалбата на Д. във ІІ РУП била образувана преписка с № 1938/2013 г., в хода на която били снети обяснения от Д. и Т., а последният бил предупреден с протокол по чл.56 от ЗМВР. След полицейското управление Д. с близките си посетила квартирата си на УЛ. „Е.” № **, където събрала багажа си, след което си тръгнали в посока гр. Смолян. В гр. Смолян пострадалата била приета същия ден в хирургичното отделение на МБАЛ „Д – р Братан Шукеров” АД гр. Смолян, където и останала на стационарно лечение до 16.11.2012 г.

Според заключението на вещото лице по изготвената СМЕ /л.130 – 136 от делото/ при сатналия на 13.11.2012 г. инцидент на В.Я.Д. били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата и мозъчно сътресение, болезнен травматичен оток и кръвонасядане в лявата челна област, травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око, оток и кръвонасядане по лявата ушна мида, кръвонасядане по гърба на носа, оток и кръвонасядане по лявата скула /ябълчната област/, оток и кръвонасядане по лигавицата на горната и долната устна, разкъсно – контузна рана по лигавицата на горната устна, две ивичести кръвонасядания по лявата раменна става /задна повърхност/. Установените травматични увреждания по главата и по гърба са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така, както е отразено в тъжбата на В.Я.Д., а именно при нанесен побой и множество удари с юмруци и с ритници по главата и по гърба. Разкъсно – контузната рана по лигавицата на горната устна е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания по главата и по гърба са й причинили болка и страдание. Контузията на главата, с множество отоци и кръвонасядания в лицевата област е била придружена от сътресение на мозъка, което мозъчно сътресение е протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/, без пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома. Така протекло мозъчното сътресение се преценява като довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Според заключението на вещото лице по изготвената СПЕ /л.87 – 95 от делото/ В.М.Т. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив и не страда от психично заболяване. Т. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си при инцидента на 13.11.2012 г. В.Т. е изпитвал неудоволствени изживявания от поведението и отношението на пострадалата, но не е бил в състояние на физиологичен афект към този момент. Волевите актове на Т. не са били качествено нарушени.

         Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: частично от обясненията на подсъдимия Т., от показанията на свидетелите Д., Л., П., Р., частично от показанията на свидетелите М. М., Д. М.,  СМЕ, СПЕ, съдебно – медицинско удостоверение, епикриза, полицейски преписки под № 9462/2012 г. и № 10034/2012 г. по описа на ІІ РУП Пловдив – в заверени копия, болнични листове, трудова характеристика, удостоверение за настоящ адрес, договори за наем на имот, разписки, характеристики, писма, длъжностна характеристика, справки за телефонни разговори, извлечения от фактури, карта за обвиняемо лице, справка за съдимост.

         Съдът ползва като обективни в по – голямата им част обясненията на подсъдимия В.Т. – относно съвместното си съжителство с пострадалата, влошените им отношения и проявена нетърпимост към роднините му от последната, местоживеенето им и местоработата им, относно време и място на възникналия инцидент, прераснал и във физически сблъсък, телефонните разговори с майка му и с майката на пострадалата, присъствието впоследствие на сестра му и отиването и до квартирата на последната, вземането на дрехи и вещи от Д. на следващия ден и наличието на полицейски преписка за случилото се. В тази им част обясненията се потвърждават от останалите гласни и писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда. Това, което настоящият съдебен състав не прие за достоверно от страна на обясненията на Т., е в частта им, че бил ударил само един шамар на В.Д.. Тези му обяснения се опровергават от категоричната съдебно – медицинска експертиза, от съдебно – медицинско удостоверение, епикриза, болнични листове – удостоверяващи множество травматични увреждания в различни части по главата на пострадалата, такива в областта на тялото – гърба, които няма как да бъдат получени само от един удар с шамар, от показанията на св. Д. и Л. възпроизвеждащи състоянието на тъжителката при първите им възприятия на лицето след нанесения й побой, които възприятия, кореспондират с писмените доказателства относно причинените травми. В тази им част обясненията са насочени към възможността за отпадане евентуалната реализация на наказателна отговорност за стореното – защитна позиция, а не обективно и коректно възпроизвеждане на реализиралото се в действителността.

         Поради противоречието и с медицинските документи и заключението на вещото лице по СМЕ съдът изключи като недостоверни и показанията на свидетелите М. и Д. М. – майката и сестрата на подсъдимия, които описват пострадалата при срещата им с нея само с нараняване – синина, под едното око. В останалата им част, касаеща релевантните за предмета на делото факти, показанията на тези две свидетелки се приеха от съда за достоверни, доколкото кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства.

         Съдът кредитира и показанията на свидетелите Д., Л., П., Р. като последователни и логични, съответстващи на останалите гласни и писмени доказателства. При тази си преценка отново следва да се изтъкне, че този извод на съда касае само основните подлежащи на доказване факти с оглед на предмета на делото.

         Нужно е да се укаже също, че при изграждане на изводите си за случилото се на 13.11.2012 г. при физическия сблъсък между тъжителката и подсъдимия, както и за конкретните действия на подсъдимия, единствените преки гласни доказателства са обясненията на подсъдимия, но пък неговите обяснения както се посочи и по – горе се опровергават от писмените доказателства – СМЕ и медицински доказателства. Останалите гласни доказателства са възпроизвеждане на случилото се, което им е било предадено по телефонен разговор или впоследствие преразказано при последвалия контакт със съответната страна по тази физическа разпра. липсва пряк незаинтересован свидетел, който да е очевидец на случилото се. В тази и връзка се констатират от съда противоречия в показанията на свидетелите, които обаче касаят несъществени факти за правните изводи относно съставомерност на инкриминираното деяние – кой инициирал телефонните разговори вечерта на 13.11.2012 г., какво точно било казано от подсъдимия на майката на пострадалата или от пострадалата на подсъдимия пък чуто от майката на подсъдимия, как се държала пострадалата като си вземала вещите на следващия ден от квартирата.  

         Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената СМЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото.

         Съдът изцяло кредитира и заключението на вещото лице по изготвената СПЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област, макар и оспорено от страна на защитата. Това заключение вещото лице е изготвило освен въз основа на материалите по делото и въз основа на проведено лично интервю с подсъдимия. Според съда доказателствата поделото са безспорни, че подсъдимият е имал нараняване в областта на тестисите, причинени му от Д., но действията на пострадалата в насока на увреждане на Т. *** били защитни, последвали вече проявената спрямо нея физическа агресия от страна на подсъдимия и насочени към преустановяването й. За липсата на афект, за какъвто защитника твърди да е съществувал и под чието действие да е действал подсъдимия, заключението на вещото лице се подкрепя и от обясненията на подсъдимия, в които той заявява, че след като ударил шамар и избутал тъжителката отишъл в другата стая, където запалил цигара – целенасочен волеви акт, насочен към постигане на душевен мир.   

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият В.М.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК за това, че 13.11.2012 г. в гр. Пловдив е причинил на В.Я.Д. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана по лигавицата на горната устна, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

за настоящата инстанция обвинението спрямо подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се явява категорично и несъмнено доказано, като не се споделя становището на защитника за недоказаност.

От обективна страна с действията си на 13.11.2012 г. в гр. Пловдив, насочени към телесния интегритет на тъжителката В.Я.Д., подсъдимият В.М.Т. е причинил, удряйки с ръце и крака пострадалата в областта на главата и тялото, контузия на главата и мозъчно сътресение, болезнен травматичен оток и кръвонасядане в лявата челна област, травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око, оток и кръвонасядане по лявата ушна мида, кръвонасядане по гърба на носа, оток и кръвонасядане по лявата скула /ябълчната област/, оток и кръвонасядане по лигавицата на горната и долната устна, разкъсно – контузна рана по лигавицата на горната устна, две ивичести кръвонасядания по лявата раменна става /задна повърхност/. Травматичното увреждане разкъсно – контузната рана по лигавицата на горната устна е довела до разстройство на здравето, което разстройство на здравето не попада в хипотезите на чл.128 и чл.129 от НК. Разстройството на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, със съзнаван, целен и настъпил вредоносен резултат.

С оглед на посочената правна квалификация на приетото за осъществено от страна на подсъдимия В.Т. престъпление по чл.130 ал.1 от НК настоящата инстанция счита, че подсъдимият трябва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78 А ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание глоба, тъй като в случая са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт. Т. е пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78А от НК, за осъщественото от него престъпление, което е умишлено, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, а и от деянието не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

Що се касае до размерът на наказанието съдът като взе предвид от една страна смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, а от друга отегчаващите отговорността обстоятелства – причиняване на други травматични увреждания извън определящото правната квалификация на инкриминираното деяние, а именно контузия на главата и мозъчно сътресение, болезнен травматичен оток и кръвонасядане в лявата челна област, травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око, оток и кръвонасядане по лявата ушна мида, кръвонасядане по гърба на носа, оток и кръвонасядане по лявата скула /ябълчната област/, оток и кръвонасядане по лигавицата на горната и долната устна, две ивичести кръвонасядания по лявата раменна става /задна повърхност/, прие, че този размер следва да се определи в  размер към минимално предвидения – с превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. За това и съдът прие, че най – справедливият размер за административното наказание глоба в конкретния случай, съответстващ на личността на дееца, неговата обществена опасност и обществената опасност на самото престъпление, е 1500 лева.

Относно приетия за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск за сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от причинените телесни увреждания на тъжителката и граждански ищец Д. – нанесени чрез удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, изразяващи се в контузия на главата и мозъчно сътресение, болезнен травматичен оток и кръвонасядане в лявата челна област, травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око, оток и кръвонасядане по лявата ушна мида, кръвонасядане по гърба на носа, оток и кръвонасядане по лявата скула /ябълчната област/, оток и кръвонасядане по лигавицата на горната и долната устна, разкъсно – контузна рана по лигавицата на горната устна, две ивичести кръвонасядания по лявата раменна става /задна повърхност/, настоящият състав счита, че той също е доказан по основание, тъй като увреждане здравето на пострадалата В.Д. се явява пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия В.Т.. Съдът като взе предвид че болезнените изживявания на тъжителката са били обичайни по сила, интензитет и продължителност за този вид травми, изчезнали са при обичаен ход на оздравителния процес /и според вещото лице по СМЕ/ настоящият състав е на мнение, че така претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер от 2000 лева, който размер на уважен граждански иск като обезщетение за неимуществени вреди се явява справедлив и съответстващ на преживяното от пострадалата Д. това деяние. За разликата обаче, от тази сума до пълния предявен размер от 3000 лева, искът според съда е завишен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази му част.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът с настоящия си акт присъди в тежест на Подсъдимият В.М.Т. да заплати на тъжителката и граждански ищец по делото В.Я.Д. сумата от 332 лева, представляващи направени от тъжителката разноски по делото – за процесуално представителство, за експертиза – СМЕ, за завеждане на дело чрез подаване на тъжба. Доказателства за други направени от тъжителката и граждански ищец разноски не се съдържат по делото.

         По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА ! В.Т.