НЧХД 8716/2012 - Мотиви - 08-07-2014

МОТИВИ

МОТИВИ

по ЧХД № 8716/2012 г. по описа на ПРС – VІІ н.с.

 

Тъжителката М.В.Д., ЕГН ********** е повдигнала обвинение срещу В.А.В., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като го обвинява в това, че на 14.11.2012 г. в с. Б., община Р., обл. П., ул. “О. “ № ** й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причинена телесна повреда без разстройство на здравето -  контузия на главата, повърхностна травма с неуточнена локализация – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Ведно с депозираната частна тъжба, за съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от М.В.Д. срещу подсъдимия В.А.В. граждански иск за сумата от 1000 /хиляда/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на претърпени болки и страдания от контузията на главата, ведно със законната лихва от датата на причиняването – 14.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира на подсъдимия да му се възложат и направените разноски по водене на делото и адвокатско възнаграждение. Същата е конституирана по делото като граждански ищец.

В съдебно заседание частния тъжител М.В.Д. лично и чрез повереника си - адвокат И., поддържа повдигнатото обвинение с описаната фактическа обстановка в тъжбата, като моли съда да наложи на подсъдимия подходящо наказание и да уважи в пълен размер предявения граждански иск. Претендира и направените разноски за адвокатски хонорар. 

         Подсъдимият В.А.В. чрез процесуалния си представител – адв. Г.Б., моли съда да го оправдае изцяло, както и да бъде отхвърлен предявения граждански иск.

         Подсъдимият В. не се признава за виновен и не дава обяснения в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Тъжителката М.Д., заедно с двамата си сина В.Д. и Й. Д. и съпруга си – З.Д. ***. Подсъдимият В.В. заедно със семейството си живеел в същото село. Отношенията между двете семейства към ноември месец 2012 г. били обтегнати, поради твърдяни от тъжителката парични задължения от страна на В. към нейния син – Й. за заплащане на положен труд от последния като тракторист във фирмата на първия.

Така на 14.11.2012 г. през деня при срещу между тъжителката и съпругата на подсъдимия възникнало пререкание по повод на заявения по-горе спор. Около 17:45 ч. на същия ден, Г.В. съобщила по телефона на съпруга си за инцидента, който веднага се прибрал в дома си заедно със свидетелите А. и А. – негови приятели, с които обикаляли по автосалони в П., за да избират автомобил, тъй като и двамата се занимавали с ремонтна дейност и имали добри познания в тази насока. След кратък разговор помежду им, В. се насочил към къщата на Й. Д. за изясняване на ситуацията. При пристигането на ул. „О.“ № **, в двора на Д. влязъл само В., а А. и А. останали пред входната врата, за да пушат цигари. Разговорът започнал между подсъдимият и Д. и неиния съпруг – З. като бързо прераснал в скандал, който се чувал ясно от находящите се на около 10 метра пред входната врата свидетели А. и А.. Към спорещите на висок глас, се присъединил и по-малкия син на тъжителката – В.Д.. Семейство Д. претендирали неизплатено трудово възнаграждение в полза на Й. Д., а В. отказвал да го заплати. След като решение по спорния въпрос не се постигнало, В. напуснал ядосан дома на тъжителката Д. и се отправил към с. Б. п., където да закара двамата си придружители. Веднага след това В.Д. повикал Бърза помощ и се обадил в полицията.

На 16.11.2012г. тъжителката се явила за преглед в катедра „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Св. Г.“*** и на същия ден подала заявление до районния инспектор да предупреди с протокол подсъдимия да не се саморазправя с нея, което било сторено на 18.11.2012 г.

Междувременно на 17.11.2012 г. тъжителката Д. сезирала съда с частна тъжба срещу В.В. за нанесена лека телесна повреда.

            Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на свидетелите В.А., Т.А. и П. К., частично от показанията на пострадалата З.Д. и В. Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от останалите приети и приложени по делото писмени доказателства.

В хода на делото е назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, според заключението на която на М.Д. й е било причинено контузия на главата – повърхностна травма на главата с неуточнена локализация. Според вещото лице, напълно възможно е описаната в диагнозата травма да е причинена от действието на твърд, тъп предмет – удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и по начин и време е напълно възможно те да са получени така, както е отразено в представените по делото материали, а именно от един удар в областта на лицето, с последващо падане на земята. Описаното увреждане – контузията е най-малкото, най-незначителното травматично такова. Вещото лице заявява, че не са били установени видими травматични увреждания и при двата прегледа на пострадалата – непосредствено след инцидента – в СО на УМБАЛ, като и два дни по-късно – от специалиста – съдебен лекар. От това може да се направи извод, че силата на удара не е била голяма, но достатъчна за да причини така описаното по-горе. В такива случаи, при обичаен ход на възстановяване, болките отзвучават за около 3-4 до 5-7 дни. Тези травми отзвучават бързо и напълно без да оставят каквито и да било последствия за човека, след оздравяването им.

Съдът приема заключението на вещото лице като компетентно, изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните.

         Съдът възприема и кредитира показанията на свидетелите В.А., Т.А. и П. К., които цени като достоверни, логични и последователни, кореспондиращи помежду си, както и с останалите приложени по делото писмени доказателства. Видно от доказателствата по делото, първите двама свидетели са присъствали случайно на инцидента и не се намират в никаква служебна или лична зависимост от подсъдимия или тъжителя. Що се касае до последния такъв -  главен полицай К., по делото няма каквито и да е данни за заинтересованост или опосреденост на фактите, които е съобщил в съдебно заседание. Още повече, показанията и на тримата свидетели намират подкрепа в представените по делото писмени доказателства – лист за преглед на пациент Спешно отделение № 083890/14.11.2012 г., на л.9 и л.37 от съдебното следствие, справка до началника на І РУП при ОД на МВР Пловдив от 24.06.2013 г. на л.41-42 от делото, справка до началника на І РУП при ОД на МВР Пловдив от 18.12.2012 г., находяща се по приложената по делото преписка с вх. № ВЯ/01-1766/21.02.2013 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР - Пловдив. Категорично се установи от показанията на свидетеля З.Д., че външната врата към двора на дома им е била през цялото време отворена, а от показанията на свидетеля В.Д., че мястото на инцидента е било осветено добре, които факти категорично подкрепят заявеното от коментираните свидетели А. и А., че са били очевидци на случващото се и са могли правилно да възприемат всички факти и детайли от него.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.Д. и З.Д., като ги намира за опосредени, обслужващи единствено защитната позиция на тъжителя и оставащи изолирани от останалия събран доказателствен материал. Не на последно място, свидетелите се явяват син и съпруг на пострадалата и като такива са пряко заинтересовани от изхода на настоящото производство. Ето защо, съдът намира, че тези показания не следва да бъдат кредитирани като неистинни и опосредени. Нещо повече, съобщения и от двамата свидетели механизъм на нанасяне на телесната повреда не се подкрепя в никаква степен нито от първоначалния медицински преглед на СО на УМБАЛ, нито в последващия такъв пред специалист на съдебна медицина, нито от показанията на лично възприелия пострадалата Д. свидетел К., както в деня на твърдения инцидент, така и два дена по-късно, когато пред него е пуснала и заявлението си за предупреждение на подсъдимия по реда на чл.56, ал.2 от ЗМВР. Следва да се отбележи, че в медицинската документация липсват каквито и да е данни за налични травматични увреждания – няма нито посиняване или зачервяване на кожата, няма подуване, характерни за меките тъкани на главата, след нанесен удар от или върху твърд, тъп предмет, няма никакви следи – охлузвания или натъртвания от пострадалата от падането на колене по долните крайници  или от изправянето й от страна на сина й и съпруга й по горните крайници или в областта под мишниците, каквито задължително биха останали и биха били забележими, ако показанията на двамата свидетели отразяваха обективната действителност. Налице е и вътрешна противоречивост в показанията на свидетеля В.Д.. Първоначално в показанията си в съдебното заседание от 16.05.2013 г. твърди, че от мястото на инцидента към пътната врата няма пряка видимост и трябва да се стигне до ъгъл на къщата, за да се получи такава. Веднага след това заявява, че след като е вдигнал заедно с баща си пострадалата, която е била на стълбите към входа за приземния етаж, „бил погледнал из зад ъгъла“, понеже чул, че колата на подсъдимия потегля, като видял че автомобила е с отворена врата и че даже има още един пасажер. Впоследствие пък заявява, че майка му е била само приклекнала на колене и заедно с баща му са я вдигнали и са я сложили на пейка в двора, като той веднага се е обадил на линейка от личния си телефон, който взел като се качил на етаж от къщата. Съобщава също така, че съобразно зимния период в тази част на деня, вече се е било стъмнило, но мястото на инцидента е било осветено от лампата, както и че разстоянието от пътната врата до входа на приземния етаж е около 20 метра, а до ъгъла на къщата – 15 метра. От съобщеното по-горе, съдът формира извод за наличие на съществени времеви и ситуационни несъответствия в показанията на В.Д. за основните факти по делото. Логически и житейски необясними са действията му, съобщени от самия него: твърдейки, че подсъдимия изведнъж е нанесъл удар на майка му, след което на бегом е напуснал дома им като е дал „голяма газ и имало въртежи и с отворена врата е потеглил“, свидетелят твърди, че през този кратък интервал от време е успял да попита майка си как е, на което тя му е съобщила, че я боли главата, успял е да помогне на баща си да я вдигнат и да я поставят на пейка в двора, след което да възприеме от тази си позиция - на двадесет метра извън пътната врата, при затруднена видимост от настъпилата нощна тъмнина, потеглящия автомобил на подсъдимия, както и пасажер в него, който е разпознал извън разпитаните свидетели по делото. Съдът намира за неправдоподобно, неистинно и логическо непоследователно, ако Д. е била ударена и изпитала болка, присъствалия на това неин син, да не направи всичко зависещо от него да помогне на майка си и да облекчи страданията й, а да тръгне да събира данни с какъв автомобил е потеглил извършителя и дали е имало някой с него. Във времево отношение, това „възприятие“ на В.Д. съвпада с обяснението му за съобщаване на инцидента на полицията и викане на линейка. Ето защо, съдът намира показанията на свидетеля В.Д. за вътрешно противоречиви и логически непоследователни.

Вътрешни противоречия са констатирани и в показанията и на другия свидетел - съпругът на тъжителката. Първоначално в съдебно заседание, З.Д. твърди, че съпругата му никога не е работила, а в последствие в проведената очна ставка с В.Д., се отказа от показанията си като заявява, че се е бил объркал и е заявил неверното обстоятелство, имайки предвид работа на трудов договор.

На следващо място, показанията на свидетелите З. и В. Д. не кореспондират и с заявеното в тъжбата, относно резултата от нанесения удар. В описателната част на инкриминираното деяние, тъжителката твърди, че след нанесения удар от страна на В. й е причерняло, залитнала е назад и е паднала на земята. В обясненията си обаче, и двамата свидетели твърдят, че след удара, М.Д. се е свлякла надолу, без да се хваща за парапета и е останала на колене,  след  което те веднага са я изправили. По тези съображения, съдът не възприема данните и фактите от показанията на двамата свидетели като опосредени и заинтересовани от изхода на делото.

Видно от изложеното по-горе, съдът намира, че не се събраха достатъчно доказателства в хода на съдебното следствие, които да формират несъмнен и безпротиворечив извод у съда за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК от страна на подсъдимия В. с пострадала тъжителката Д.. Наличието на множество противоречия в показанията на подкрепящите обвинителната версия свидетели З. и В. Д., несъответствията в заявеното от Д. в тъжбата, и съобщеното от нея на полицейския служител К. и при прегледа й в лечебното заведение, относно ефекта от нанесения удар – дали е залитнала и паднала назад или само се е свлякла надолу, непосочването от страна на тъжителката нито в тъжбата, нито при прегледа й в лечебното заведение, къде точно й е нанесен удара , а и липсата на обективни данни за това в показанията на всички свидетели, както и липсата на каквито и да е следи от нанесен удар – всички тези обстоятелства подкопават основите на обвинителната теза и дават основания същата да се счита за неиздържана и недоказана.

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна, с деянието си подсъдимият В.А.В. не е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, за това на 14.11.2012 г. в с. Б. да е причинил на М.В.Д. контузия на главата, повърхностна травма на главата с неуточнена локализация – лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето, поради което следва да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.304 от НК да бъде оправдан.

         С оглед постановената оправдателна присъда по повдигнатото обвинение по чл.130 ал.2 от НК, съдът отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от тъжителя граждански иск в размер на 1000 лева за причинени неимуществени вреди – болки и страдания поради това, че подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск трябва да се основава и да е свързан с деянието - предмет на наказателното производство.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, тъжителката Д. следва да заплати сумата от 800/осемстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар на подсъдимия по водене на делото.

Водим от касателното и предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 от НК, следва частния тъжител М.В.Д. да заплати по сметка на ВСС сумата от 110 /сто и десет/ лева, представляваща направените разноски за съдебномедицинска експертиза.

            Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата си.                 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

            Вярно с оригинала! М.Т.