НЧХД 8610/2012 - Мотиви - 07-08-2014

Мотиви по Наказателно дело 8610/2012г.

М О Т И В И

към Присъда по НЧХД № 8610/2012г. по описа на

ПРС, ХХ н.с.

 

           Производството е образувано по тъжба от  Т.А.К. *** срещу  Н.А.И. *** за извършено престъпление по чл.148, във връзка с чл.147 от НК, за това, че на 06.12.2012г. в гр.П., около 11,00 часа в сградата на Районен съд – Пловдив по време на съдебно заседание по гр. дело № 17296/2011г. по описа на ПРС, II гр.състав е отправил и разпространил по адрес на тъжителката неверни, позорящи факти и обстоятелства, които са засегнали тъжителката по груб и недопустим начин честта и, достойнството и и доброто и име.

          С тъжбата е предявен граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тъжителката К. неимуществени вреди в резултат на деянието, който е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство от съда.

           В съдебно заседание частната тъжителка не се явява. Повереникът на частната тъжителка – адв.Г.Д. твърди, че в хода на съдебното производство от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява обвинението повдигнато с частната тъжба.  Сочи се, че на инкриминираната дата по време на съдебно заседание по гражданско дело №17296/2011г. по описа на ПРС, II гр.състав подсъдимият е нанесъл публична клевета по отношение на тъжителката, правейки недопустими внушения за извършени неправомерни действия от страна на служители на П.**** по отношение на дългогодишни клиенти на банката, поради занижен контрол който е в задълженията и прерогативите на ръководителя на банката в лицето на тъжителката К. Твърди се, че деянието е осъществено от субективна страна, за което аргументи се извеждат от факта, че И., във връзка с познанията си като адвокат, е знаел че ще предизвика правни последици във връзка с извършеното.   Пледира се съдът да постанови осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, с която да се уважи в пълен размер предявения граждански иск и да се присъдят разноските в полза на тъжителката К..

           В хода на съдебното производство подсъдимия Н.А.И. се явява лично, не се признава за виновен и дава подробни обяснения по случая. Посочи се, според естеството на работата му се познава с банкови служители, частната тъжителка и други служители на П***., тъй като дълго време е бил клиент на банката като физическо лице и като пълномощник на различни търговски дружества. В пледоарията си релевира факти по съществото на спора, въз основа на които обоснова извод за неизвършителство на твърдяното престъпление, както и че се касае за интерпретации и асоциации на казаното от него по повод на правен спор повдигнат пред РС Пловдив.

           В съдебно заседание защитникът на подсъдимия И. – адв.С.Л. *** пледира, че в хода на съдебното заседание не са събрани достатъчно доказателства, които по несъмнен начин сочат, че на инкриминираната дата подзащитния му да е изрекъл клеветнически твърдения по отношение на тъжителката, поради знанието му какво означава бивш директор или бивш управител, както и поради неперсонализирането на лицето от страна на подсъдимия за което е направил изложение в съдебната зала при разглеждане на гражданското дело и релевира факти по съществото на спора. Пледира се предвид изложените аргументи, съдът да оправдае И..  Поради не направени разноски не прави искане за присъждането на такива.

            Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            Подсъдимият Н.А.И. е роден на *** ***, адресно регистриран и живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан,  ЕГН **********.

            От приетата по делото справка съдимост съдът намира като установено по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият не е осъждан и същия не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.

            През 2011 година в Районен съд гр.Пловдив по повод правен спор е било образувано гражданско дело № 17296 по описа на съда за 2011 година и разпределено на Втори граждански състав при съда за неговото разглеждане. По насрочено по делото съдебно заседание на 06.12.2012г., като процесуални представители на страните са се явили адв.Г.Д. за ищеца и подсъдимия Н.А.И. ***, известен с презимето си  А. за ответника. Във връзка с направени доказателствени искания  по делото / лист 42 и лист 43 от наказателното дело/ подсъдимия заявил „ Това ще са **** на банката, от когото имам информация от неофициален разговор, че документа е представен впоследствие, и друг служител. Те ще установяват, че като практика на банките никога не се прилагат договори и че по това досие няма такива приложени договори, че са приложени впоследствие – обстоятелство, което ми бе споделено в частен разговор”.  Съдържанието на искането е било предадено лично на тъжителката още същия ден, след заседанието от адв.Д., в присъствието и на свидетел Г. И.. Изложеното от подсъдимия И. пред съдебен състав на Пловдивски районен съд, в присъствието и на други лица ангажирани със заседанието сериозно засегнали тъжителката К., тъй като изложеното дълбоко контрастирало с изградената и репутация, и засегнало обществената оценка за тъжителката като гражданин и служител на „******” АД и управител на клон Пловдив.

          По тъжба на Т.К. е образувано и проведено настоящето производство. В хода на съдебното следствие от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че тъжителката е работила в „*****” АД като управител на клон Пловдив в периода от 01.03.2005г. до 02.04.2012г. След тази дата тъжителката работи в „******” АД като регионален мениджър. Установи се също така,  че тъжителката е била призована и разпитана като свидетел по гр. дело № 17296/2011г. по описа на ПРС, Втори гр.състав и което дело е приключило с Решение № 3277 от 22.07.2013г., / лист 111 – 114 от наказателното/  потвърдено с Решение № 508 от 12.03.2014г. по гр. дело № 2874/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х състав / лист 107 – 110 от наказателното/.  Относно обстоятелствата предмет на настоящето производство, в мотивната си част и двата съдебни състава във своите актове са посочили, че основанието на цесията е договора за заем между Н. П. и фирма „Димисто” ЕООД от 13.07.2011г., като неговото сключване и предаването на заемната сума на така посочената дата 13.07.2011г. е несъмнено установено по делото от представените от банката документи в тази връзка. Документите в банката са били номерирани и подредени в класьори, след което архивирани, съгласно стандартната процедура при подобни случаи. Договорът за заем между страните, представен от тях в банката и изискан от нея от Съда е със съдържание напълно идентично със съдържанието на представения такъв от ищеца П. по делото.  Съгласно акта на съда относно правния спор, точно защото съдържанието на оригиналния договор, който е приет като доказателство по делото, е напълно идентично в оспорената му първа страница с наличното в банката копие на същия, прието там по повод вноската по заема, номерирано и хронологично подредено в архивното досие на клиента, следва изводът, че това е въпросният договор за заем, който е обвързвал страните и по него те дължат изпълнение. Именно утвърдените правила за сигурност в банковата институция по контрол на съхранението на книжата изключват възможността за подмяна на веднъж представени там документи в последствие с други с различно значение, както и че банката съхраняваща тези документи е „П***.” АД клон Пловдив, на който през 2011 година управител е била тъжителката К.

          Във връзка с проведеното производство и за изясняването на същото от фактическа и правна страна се изискаха и приложиха, както и се представиха от страните и се приложиха  писмени доказателства съотносими с предмета на делото. По искате на процесуалния представител на тъжителката се допуснаха и разпитаха като свидетели Г.С. И. и Д.Т.К..

          Така очертаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г.С. И., Д.Т.К. / лист 70 – 72 от наказателното /, от прочетените и приети писмени доказателства до делото а именно: Протокол от съдебно заседание от 06.12.2012г. по гр.дело № 17296/2011г. по описа на ПРС, Втори гр.състав / лист лист 41 – 48 от наказателното /, Решение № 3277 от 22.07.2013г. по  гр.дело № 17296/2011г. по описа на ПРС, Втори гр.състав / лист 111 – 114 от наказателното/, Решение № 508 от 12.03.2014г. по гр. дело № 2874/2013г. по описа на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, Х състав / лист 107 – 110 от наказателното/, Служебна бележка от „П.” АД / лист 39 от наказателното /, Разпечатка интернет справка относно Членовете на Управителния съвет на П. АД / лист 60 – 68 от наказателното /, справка съдимост / лист 10 – 11 от наказателното /, карта на обвиняемо лице.

          Така представените по делото писмени доказателства не се оспорват от страните относно компетентността на органите издали същите и относно съдържанието  им, поради което  съдът кредитира изцяло отразеното в тях и ги приема и кредитира във вида както са представени.

          Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г.С. И. и Д.Т.К. които като цяло са не противоречиви по отношение на основните факти възпроизведени от тях, а именно установеното стриктно спазване на процедурата по отчетност, номериране и завеждане на всички документи, както и че утвърдените правила за сигурност в банковата институция по контрол на съхранението на книжата изключват възможността за подмяна на веднъж представени там документи в последствие с други с различно значение.

           В хода на съдебното следствие подсъдимият Н.А.И. не се призна за виновен по предявеното му обвинение и даде обяснения, които освен доказателствено средство са и основно средство за упражняване правото му на защита. Относно обясненията на подсъдимия И. за кредитирането на  тяхната достоверност, съдът взе предвид че освен средство за защита същите са и доказателствено средство, както и че за да бъдат обясненията на подсъдимия преценени като достоверни, законът не изисква те да се подкрепят от останалите доказателства по делото, а единствено да не се опровергават от тях.  След подробен и критичен анализ на обясненията на подсъдимия И. на плоскостта на собствената им логическа последователност и на съотносимостта им към останалите доказателства съдът не кредитира посоченото от подсъдимия, че никога не е посочвал тъжителката, като лицето с което е водил частен разговор, тъй като с оглед посоченото по горе, същото се опровергава с призоваването именно на тъжителката и разпита и като свидетел по гр. дело № 17296/2011г. по описа на ПРС, относно обстоятелства по отчетност, номериране и завеждане на всички документи по така наречените кредитни досиета в П**АД клон Пловдив. Съдът не кредитира посоченото от подсъдимия, че съдържанието на неговите твърдения изложени в съдебното заседание на 06.12.2012г. не носи информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, тъй като това се опровергава от установеното в хода на гражданското дело а именно, че документите в банката са били номерирани и подредени в класьори, след което архивирани, съгласно стандартната процедура при подобни случаи, че договорът за заем между страните, представен от тях в банката и изискан от нея от Съда е със съдържание напълно идентично със съдържанието на представения такъв с исковата молба по делото и че именно утвърдените правила за сигурност в банковата институция по контрол на съхранението на книжата изключват възможността за подмяна на веднъж представени там документи в последствие с други с различно значение.

           При така изложената като установена фактическа обстановка съдът е на становище че подсъдимият Н.А.И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1,  вр. чл.147, ал.1 от НК  тъй като на 06.12.2012г. в гр.П. е разгласил публично позорно обстоятелство за тъжителката Т.А.К..

          Твърдението съдържащо неверни и позорящи обстоятелства е изречено в съдебно заседание в присъствието на служебно ангажираните за разглеждането на посоченото по горе гражданско дело, както и на други лица имащи отношение по другите дела насрочени за разглеждане в този ден от втори граждански състав на ПРС.  Посоченото е клевета по смисъла на наказателното право и като такава по смисъла на чл.147 от НК се разглежда като наказателно дело от частен характер, което се образува с частна тъжба. Тъжителката К. с частна тъжба е възбудила настоящето производство, в законоустановения срок от узнаването на обстоятелствата определящи ги същите като клевета.

          Непосредствен обект на това посегателство са обществените отношения, свързани  с репутацията, доброто име на засегнатия, оценката на обществото за неговата обществена стойност. В случая подсъдимия е разгласил обстоятелство че тъжителката, като длъжностно лице  и ръководител на клон Пловдив на П.*** АД е допуснала неправомерни действия от страна на служители от подчинения и клон на тази банкова институция с което са били нанесени вреди на неговия повереник.   За да е осъществен съставът на престъплението клевета е необходимо от  обективна страна разгласените обстоятелства да са неистински, като е необходимо те да са адресирани и достигнали до едно трето лице различно от самия пострадал. При това правната теория и практика приема че от обективна страна за да е осъществена клеветата   е  достатъчно само разгласяване – съобщаване само на едно трето лице, а не е нужно разпространяване – уведомяване на повече лица. В настоящия случай разпространяването е достигнало до повече от едно лице, и с оглед съдебната практика и теория с това достигане се осъществява и квалифицирания състав на престъплението клевета а именно публичност, като не е необходимо да се определи деянието като осъществено публично да е на публично място в неговия тесен смисъл. Престъплението клевета е резултатно , те да имаме  узнаване на неверен факт от едно трето лице, при което то не е нужно да е повярвало или да си е съставило лошо мнение за пострадалия . 

         Деянието е извършено умишлено, при форма пряк умисъл. Подсъдимият И. с оглед и заявеното от него в съдебно заседание е съзнавал, че довежда до знанието на трети лица обстоятелства за които знае че не са истина и които представляват негативна оценка за дейността на тъжителката като ръководител на клон Пловдив на П*** АД. Съзнавал е също така, че извършва деянието публично – като изложеното от него е станало по време на съдебно заседание, в съдебна зала където присъства широк кръг от лица, включително и такива имащи решаващо значение за изхода на делото по което е направено това изявление. Престъплението е довършено със самия факт на разгласяването, без значение дали някои се е убедил в основателността на разгласеното или дали честта на засегнатия е била действително уронена.  Деянието е квалифицирано с оглед мястото на извършването - на общодостъпно място, където е имало поне две лица, които са възприели значението на извършеното, че лицето за което се излагат тези обстоятелства е служебно лице и че тези обстоятелства са свързани именно при осъществяване на неговите служебни действия.

          При извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1 от НК законодателят е предвидил да се налага наказание ГЛОБА от три хиляди лева до десет хиляди лева  и Обществено Порицание. С оглед признаването на подсъдимия Н.И. за виновен за извършено престъпление с посочената квалификация, както и установеното относно него че същия не е осъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а от НК,  че от деянието не са настъпили съставомерни вреди, съдът счита, че подсъдимия Н.И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание “Глоба”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото –  наличието на трудова ангажираност, отношение към поведението си,  не установен размер на доходи,  както и че отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното, съдът счита, че най-справедливо е на подсъдимия Н.И.  да се определи и наложи наказание “Глоба” в размер на 1000 / хиляда / лева. Съдът намира че така наложеното административно наказание изцяло ще изпълни целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК спрямо подсъдимия И..

        Пред съда е предявен за разглеждане и приет граждански иск с правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД за причинени от престъплението неимуществени вреди - уронване на честта и достойнството на тъжителката.  При гореизложената фактическа обстановка са налице всички признаци на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. Налице е поведение на подсъдимия И. което е противоправно.  Публично –  пред съдебен състав на ПРС и присъстващите на съдебното заседание лица на 06.12.2012г. в сградата на съда в гр.Пловдив подсъдимия И. устно е изложил клеветнически твърдения.  От поведение на подсъдимия И. тъжителката К. е претърпяла неимуществени вреди, видно от показанията на свидетел Г.И. представляващи уронване на честта, достойнството на личността, доброто име, с което се ползва в обществото и оценката на обществото за нея. Налице е и причинна връзка между поведението на подсъдимия И. и претърпените от пострадалата К. неимуществени вреди. В този смисъл налице са всички признаци на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. При определяне  размера на обезщетението по реда на  чл.52 от  ЗЗД, съдът отчита обстоятелството, че позорните обстоятелства са разгласени публично и в този смисъл е налице възможност да станат достояние на неограничен кръг от хора. Следва да се отчете и обстоятелството, че тъжителя е публична личност – регионален мениджър на банкова институция в гр.Пловдив и в този смисъл засягайки личността и неминуемо се засята и името, с което се ползва в професионалните среди. С оглед изложеното за съда се налага извод, че справедливо и обосновано е за причинените неимуществени вреди да се присъди обезщетение в размер на 1000 лв., като до пълния предявен размер на иска от 5000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото отговорносттта е деликтна съдът присъди и законна лихва, считано от датата на деянието – 06.12.2012г.  до окончателното изплащане на сумата.

            С оглед изхода на делото Съдът намира че подсъдимият И. следва да  заплати на пострадалата К. направените от нея разходи по воденето на делото в размер на 515,50 лева,  а по сметка на РС Пловдив  държавна такса върху уважения размер на граждански иск в размер на 50 лева / Съгласно ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието , ДТ която следва да се плати  е в размер на 4% върху размера на уважения иск, но не по малко от 50 лева /.

            По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

 

                                                               

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.