НЧХД 8177/2012 - Мотиви - 30-09-2013

МОТИВИ

МОТИВИ

към присъда по НЧХД № 8177/2012 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

            Тъжителят И.И.И. е повдигнал пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия И.К.Б. за престъпление по чл.130 ал.2 от НК за това, че на 09.11.2012 г. в гр. С. е причинил лека телесна повреда на И.И.И. с ЕГН **********, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.

            За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство е приет предявен от тъжителя И.И.И. против подсъдимия И.К.Б. за сумата от 2000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия.

            Тъжителят и граждански ищец И.И.И. се явява в съдебно заседание като поддържа казаното от процесуалния му представител.

Упълномощеният процесуален представител на тъжителя и граждански ищец адв. К. моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание, като не конкретизира желаното наказание по вид и размер. Иска се също така от съда да уважи предявения граждански иск изцяло.

            Защитникът на подсъдимия адв. П. моли съда да приложи института на реторсията по чл.130 ал.3 от НК и клиентът й да не бъде наказан. Не изразява становище относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

Подсъдимият И.К.Б. се явява в съдебно заседание за провеждане на съдебно – следствени действия с негово участие, не се признава за виновен, дава обяснения. Не отрича да е нанасял удари на тъжителя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимият И.К.Б. е роден на *** ***, живущ ***, с адрес по лична карта гр. С., ***********, българин, български гражданин,  разведен, с основно образование, работещ, не осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият И.К.Б. е баща на три деца, едно от които е свидетелят М. И. Б. – роден на *** г. И трите му деца живеели с майка си – свидетелката М.М.К., с която подсъдимият се развел през 2006 г.

На 09.11.2012 г. св. М. Б. бил при баща си в жилището, което обитавал последния в гр. С. на ул. „П.. Около 23.00 ч. на детето му прилошало – св. Б. бил болен от астма, и помолило подсъдимия да го заведе при майка му. Двамата тръгнали пеша към дома на св. К. – на ул. „Р..” № ** в гр. С., като пътят им минавал покрай ж. п. гарата на града. До ж. п. гарата имало чешма, до която се спрял св. Б.. Там по същото време били и познатите му от училището свидетели И.А.С. и Д.К.М., с които се заприказвал. От изхода на близко намиращият се подлез пък излезли тъжителят И.И.И. и приятелката му свидетелката Е.П.Т., на които също пътят им минавал покрай чешмата, до която стояли горните свидетели. Тъжителят И.И. ***, а със свидетелката Т., която му била и колежка, същата вечер ходили на заведение, където И. консумирал алкохол – пил вино.

Св. Б. се изплюл на земята, което действие било прието от току що миналия покрай него тъжител като провокативно /тъжителят не познавал св. Б., нито знаел за заболяването на последния/. Пред приятелката си и под въздействието на изпития алкохол И.И. се приближил до св. Б. и го попитал дали него плюе. Свидетелят М. Б. му отвърнал, че му е лошо и на свой ред задал въпрос дали има проблем. При такъв отговор тъжителят започнал да бута свидетеля и го ударил с ръце в областта на лицето от страни на челюстта му.

Тези действия на тъжителя били видени от подсъдимия Б., който стоял малко по – встрани от младежите и опитвал да набере по мобилния телефон бившата си съпруга. Бащата отишъл до И.И., попитал го какъв е проблема и защо удря сина му. Тъжителят запитал какъв е и какво иска и започнал да бута и него. И. ударил подс. Б. с юмрук, последният му отвърнал и между двамата започнала размяна на удари. Те паднали на земята като продължавали да се удрят. Свидетелите Б. и Т. се опитали да ги разтърват като свидетелката удряла с дамската си чанта подсъдимия. Свидетелите С. и М. се изплашили и не се намесили, още повече, че възприели поведението на тъжителя И. от самото му начало като агресивно и спрямо тях. Докато двамата – подсъдимият и тъжителят, се търкаляли по земята и удряли, покрай тях минала друга групичка от хора, като един от нея ударил с крак в областта на лицето подсъдимия Б.. Биещите се били разтървани, като и двамата били окървавени по лицето. На тъжителя били причинени от ударите на подсъдимия кръвонасядания и охлузвания по главата /по лявата лицева половина и лява странична повърхност на шията, под дясното око/, охлузвания по гръдния кош и по горните крайници /по задните повърхности на лакътните стави на ръцете/. Подсъдимият пък получил при боя от тъжителя разкъсно – контузна рана по долната устна, кръвонасядане по лицето, имал и кръвонасядане в областта на окото – от удара от третото неустановено лице, намесило се в побоя.

След като били разтървани биещите се тъжителят заедно с приятелката си отишли до полицията, оттам до поликлиниката в гр. С., след което били закарани от бащата на тъжителя свидетелят И. И. И. за оказване на медицинска помощ на пострадалия И..    

Според заключението на вещото лице по изготвената СМЕ /л.68 – 72/ при инцидента на 09.11.2012 г. в гр. С. на лицето И.И. *** му е било причинено кръвонасядане по главата, охлузвания по главата, шията, гръдния кош и горните крайници. Кръвонасядането по главата, охлузванията по главата, шията, гръдния кош и горните крайници са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане със или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да се получат по начина, по който се посочва от пострадалия в тъжбата. Оздравителният процес е траел около 8 – 10 дни при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него. 

Според заключението на вещото лице по изготвената СМЕ /л.99 – 103/ при инцидента на 09.11.2012 г. в гр. С. на лицето И.К.Б. – на 41 г., му е било причинено най – вероятно разкъсно – контузна рана по долната устна, кръвонасядане по лицето и окото. Разкъсно – контузната рана по долната устна му е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Кръвонасядането по лицето и окото са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане със или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат по начина, по който се посочва от подсъдимия и свидетелите. Оздравителният процес е траел около 10 – 15 дни при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него. 

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите К., Б. и И., частично от показанията на свидетелите Т., С. и М., от заключенията по двете СМЕ, съдебно – медицинско удостоверение, лист за преглед на пациент в спешно отделение, фиш за спешна медицинска помощ, допълнителен лист към лист за преглед, удостоверение, трудов договор, експертно решение, удостоверения за раждане, материали по преписка № ВЯ/С – 5678/2012 г. по описа на РУП гр. С., материали по НЧХД № 85/2008 г. по описа на РС Пловдив ХV н. с., карта за обвиняемо лице и справка за съдимост.

Сред събраните гласни доказателства съдебният състав констатира разминавания между показанията на св. Т. от една страна и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Б., С. и Т. от друга относно съществени факти и обстоятелства за случилото се на 09.11.2012 г. в гр. С., а именно относно това дали подсъдимият Б. се е изплюл в краката на тъжителя И., кой е бил първи измежду подсъдимия и тъжителя, който е ударил другия, използвал ли е подсъдимия връзка с ключове, с която да е удрял тъжителя, както и по кого от биещите се е имало удар впоследствие от намесели се младежи. Свидетелката Т. като приятелка и колежка на тъжителя заяви при разпита си, че именно подсъдимия Б. се е изплюл в краката на приятеля й, тоя е ударил първи, а и впоследствие само той е удрял тъжителя И., вкл. и с ключове в областта на главата, както и че дошлите впоследствие група от лица са били приятели на св. Б. и са ударили приятелят й. Тези й показания изцяло в тази им част се опровергават от показанията на посочените по – горе свидетели, които също са били очевидци – свидетелите Б., С. и Т., както и от обясненията на подсъдимия Б.. При това противоречие между изложеното от тези лица съдът даде вяра на казаното от Б., доколкото същото се затвърждава от показанията на другите двама свидетели очевидци – свидетелите С. и Т., а за техните твърдения настоящата инстанция не откри основания да не им ги кредитира. Така както свидетелката Т. се явява според съда заинтересована от изхода на делото като приятелка на тъжителя, то и свидетелят Б. и подсъдимият Б. също се приемат за такива, но казаното от Б. не се приема от съда предвид на посочената подкрепа от показанията на другите двама странични свидетели очевидци като защитна позиция, а за правдиво възпроизвеждане на случилото се. За да не бъдат ценени като достоверни показанията на свидетелката Т. за горните обстоятелства, съдът отбелязва и констатираната избирателност в разпита на тази свидетелка относно възприети и възпроизведени обстоятелства – при положение, че двамата – тъжителят И. и подсъдимият Б. са си разменяли удари, падали са заедно на земята, търкаляли са се и са се удряли и легнали и през цялото време са били пред нея като и тя се е намесила да ги разтървава, удряйки подсъдимия с дамската си чанта, същата заяви, че не е видяла И. да е удрял И.. Налице е и нелогичност в показанията на тази свидетелка за това подсъдимият да е инициатор на случилото се съприкосновение като да се е изплюл в краката на тъжителя и да го е ударил първи – двамата не са се познавали от по – рано, тъжителят е минал покрай свидетелите Б., С. и Т., а не покрай подсъдимия, който е бил малко по – встрани от тях.

Относно времето на случилото се настоящата инстанция не прие да ползва като достоверни твърденията на показанията на свидетелите С. и М. в тази им част – че е било дата 12 – ти, както и че е било м. октомври, доколкото времето като дата и час се доказва категорично от останалите гласни, и най – вече писмени доказателства, вкл. докладни записки, СМУ.

Въз основа на приетото за безспорно установено и при съпоставка на всички доказателства помежду им и в цялост съдът прие изцяло да кредитира обясненията на подсъдимия И.Б. като последователни и логични съответни на останалите кредитрани от съдебния състав гласни и писмени доказателства относно релевантните с оглед на предмета на делото факти и обстоятелства. По същата причина като последователни и логични, кореспондиращи си с гласните и писмени доказателства относно случилото се на 09.11.2012 г. се кредитираха и показанията на свидетелите Б., С. и М. /за последните двама с посоченото по – горе/.

По отношение на показанията св. Т. се цениха като непротиворечиви и необорени от останалия доказателствен материал показанията й в частта за познанството й и отношенията й с тъжителя, съвместната им работа, посещенията им след боя в полиция, поликлиника и впоследствие в болницата в гр. Пловдив със св. И., относно употребата на алкохол от приятеля й. В останалата им част по причини посочени по – горе показанията й не се приеха за обективни.

Относно показанията на свидетелите К. и И. съдът прие да ги цени  като обективни, доколкото същите макар и като дадени от лица, които са близки на страните по делото, възпроизвеждат казаното им от техните близки – тези свидетели не са били очевидци на побоя. Показанията им са от по – голямо значение за изясняване и събиране на доказателства за личността на подсъдимия и тъжителя, както и за състоянието им в дните непосредствено след побоя, в който са участвали Б. и И..

Съдът кредитира заключението на вещото лице по СМЕ /л.68 – 72/ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото.

Също се кредитира и заключението на вещото лице по СМЕ /л.99 – 103/ пак като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област и неоспорено от страните по делото. Следва да се посочи, че при изготвяне на заключението си вещото лице се е позовало на всички материали по делото, които са от значение за правилно и обективно заключение, но такива материали са само гласни доказателства, поради липсата на медицински документи /доколкото подсъдимият не е търсил и получавал медицинска помощ след случилото си, въпреки, че е претърпял телесни травми/. Ползваните от вещото лице гласни доказателства са изцяло кредитирани от съдебния състав, така че и не се поставя под съмнение изготвения от експерта извод, обективиран в неговото заключение.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка настоящата инстанция счете, че с действията си на 09.11.2012 г. подсъдимият И.К.Б. формално е осъществил признаците от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на същата дата в гр. С. е причинил лека телесна повреда на лека телесна повреда на И.И.И. с ЕГН **********, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, но заради приетата от съда явна незначителност на обществената опасност на деянието – по см. на чл.9 ал.2 пр.ІІ от НК, не следва спрямо подсъдимият да бъде реализирана наказателната отговорност за това деяние спрямо извършителят му.

За да бъде определено като престъпно конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено приемливи. Установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения. Въпреки че от страна на подсъдимия са причинени телесни увреждания на пострадалия И., изразяващи се в кръвонасядане по главата, охлузвания по главата, шията, гръдния кош и горните крайници, които увреждания са причинили болка и страдание без разстройство на здравето, то по делото са налице фактори, обуславящи явно незначителната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В конкретния случай деянието на подсъдимия И.Б. се характеризира с явно незначителна обществена опасност, т. е. с деянието е реализирана обществена опасност, но тя не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие деянието качеството на престъпление. Явната незначителност на обществената опасност на деянието в случая се обуславя от една страна от обстановката, при която е осъществено и подбудите на дееца, за да предприеме тези си действия – след като е възприел, че непознато нему лице се е насочило без видим и съществен повод към сина му и го е ударило в лицето, и след като това същото лице при запитване какъв е проблема се насочва към него, бута го и започва да го удря, така и от друга страна и от личността на извършителя – подсъдимият е с чисто съдебно минало, без данни за противообществени прояви, с трудова ангажираност, оценен като добър – като родител, многодетен баща, с добросъвестно процесуално поведение, което го очертава като личност с явно незначителна обществена опасност. 

От съществено значение за преценката за обществена опасност на деянието, което да е сторил подсъдимият, е и това, че И.Б. е претърпял и по – тежки с оглед на степента на засягане на неговото здраве увреждания, които му са причинени от тъжителя, отколкото самият тъжител И.И., който е повдигнал обвинението за причинена спрямо него телесна увреда от страна на подсъдимия. Разкъсно – контузната рана по долната устна на Б. му е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което се приема като лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.1 от НК, докато кръвонасядането по главата, охлузванията по главата, шията, гръдния кош и горните крайници на тъжителя И. са му причинили болка и страдание без разстройство на здравето, което се приема пък за лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.2 от НК.  

За това и с оглед най – вече на казаното за предизвикване на физическата разпра не от подсъдимия, а от тъжителя, предприетото поведение на физически контакт от страна на подсъдимия след намеса в защита срещу противоправно поведение спрямо сина му, пак осъществено от тъжителя, както и на получаване на по – тежки травми отколкото е получил тъжителя, съдебният състав прие, че осъщественото на 09.11.2012 г. от страна на подсъдимия Б. спрямо тъжителят И. се характеризира с явно незначителна обществена опасност.

Приетата явна незначителност на обществената опасност на деянието по см. на чл.9 ал.2 пр.ІІ от НК мотивира съда да признае с присъдата си подсъдимия за невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.2 от НК, а именно в това на 09.11.2012 г. в гр. С. да е причинил лека телесна повреда на И.И.И. с ЕГН **********, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. 

Съдебният състав не споделя искането на защитника на подсъдимия за приложението на института на реторсията, уреден в нормата на чл.130 ал.3 от НК, съгласно която норма ако пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда съдът може да освободи и двамата от наказание. За да бъде приложен този законов институт, следва степента на телесно увреждане като лека телесна повреда да бъде еднаква и за двете лица – пострадал и нападател, а не различна. Следва да бъде или лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляващо увреждане анатомическата цялост на организация или тъканите, както и леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието, или лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.2 от НК, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, представляващо кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото. В този см. е и ТР № 51/1989 г. на ОСНК на ВС на РБ. В настоящия случай в резултат на действията на подсъдимия И.К.Б. при възникналия на 09.11.2012 г. побой е причинено на тъжителя кръвонасядане по главата, охлузвания по главата, шията, гръдния кош и горните крайници, които телесни увреждания представляват причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, съставляващи лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.2 от НК. В резултат пък на действията на тъжителя И.И.И. при възникналия на 09.11.2012 г. побой е причинено на подсъдимия разкъсно – контузна рана по долната устна, кръвонасядане по лицето, като разкъсно – контузната рана като по – тежък вредоносен резултат представлява разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, съставляващо лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.1 от НК. Налични са различни по степен засягания на здравето на двете лица – причинена лека телесна повреда по см. на чл.130 ал.1 от НК за подсъдимия и причинена лека телесна повреда по см. на по чл.130 ал.2 от НК за тъжителя, поради което и е неприложим искания от защитника на подсъдимия институт на реторсията по чл.130 ал.3 от НК.

Относно приетия за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство граждански иск за сумата от 2000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от причинената телесна повреда на гражданския ищец И.И. – нанесена чрез удари в областта на лицето и тялото, настоящият състав счита, че той е доказан по основание, тъй като увреждането на пострадалия И. – кръвонасядането по главата, охлузванията по главата, шията, гръдния кош и горните крайници, се явява пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия на 09.11.2012 г. Изключването на реализацията на наказателна отговорност за процесното деяние не изключва приложението на деликтната гражданска отговорност. Доколкото от една страна травматичните увреждания са довели до изпитване на неприятни усещания и болка, а от друга страна травмата е обичайна по характер, не е довела до някакви необичайни и характеризиращи се с по – силна степен болки от обикновените случаи на увреждания от този характер, то настоящият състав е на мнение, че така претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер от 1000 лв., който размер на уважен граждански иск като обезщетение за неимуществени вреди се явява справедлив и съответстващ на преживяната болка от пострадалия И.. За съда при определяне на този размер се взеха предвид и доказателствата за материално и имотно състояние на подсъдимия и семейно положение. За разликата обаче, от тази сума от 1000 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., искът според съда е завишен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази му част.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.