НЧХД 8163/2012 - Мотиви - 29-07-2013

Мотиви по Наказателно дело 8163/2012г.

М О Т И В И

по НЧХД №8163/2012 год., ПРС - І н.с.

         Частният тъжител Х.П.П., ЕГН ********** *** е повдигнал обвинение против подсъдимия Д.С.Д. *** за престъпление по чл.130, ал.1 от НК за това, че на 21.**.2012г. в с. С., обл. Пловдивска е причинил на тъжителя Х.П.П., с ЕГН ********** разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразено  в кръвонасядане на дясната очна ябълка, както и му е причинил кървонасядане на клепачите на дясното око.

         Ведно с тъжбата е инкорпориран и е приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя П. срещу подс.Д. за сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, извършено на 21.**.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума от посочената дата до окончателното й изплащане.

         Частният тъжител лично и чрез повереника си поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Д.  обвинение изцяло. Предлага на същия да се наложи справедливо наказание, а гражданския иск да се уважи изцяло.

Подсъдимият Д.Д. дава обяснения по делото като намира, че не е извършил престъплението. Лично и чрез защитника си настоява за оправдателна присъда.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият Д.С.Д. е роден на ***г***, обл. Пловдивска, ул. „П.В.” № **. Той е българин, български гражданин, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

         На 20-ти срещу 21.**.12г. тъжителя П., заедно със свид.К.С. ,свид.К.И. и други техни приятели се предвижили с два автомобила до с.С..  Там на центъра на селото имали кратка словесна схватка с местни момчета, след което вече около 3.30-4.00ч се насочили към бензиностанцията на с.С., тъй като по това време тя работела, а в кафето към нея продавали бира.  Там свид.С. се скарал с намиращия се на маса свид.И. ***. По това време на бензиностнцията пристигнали още момчета от с.С., които заели свободните места на масите. По повод възникналия конфликт обаче между свид.С. и Б. последния се притеснил, че може да стане жертва на физическа агресия от първия и затова потърсил помощ от свои приятели в с.С. по мобилния си телефон. По този начин и подс.Д. разбрал за „проблема” и заедно със свид.Г.З. се качил на колата си и пристигнал в района на бензиностанцията. Паркирал при останалите автомобили и се насочил пеша към масата, на която в този момент се намирали тъжителя П., а срещу него свидетелите С. и И.. Подсъдимия се приближил и застанал отстрани на масата, взел една стъклена бутилк от бира, 0.500л и с нея нанесъл удар в главата на тъжителя. В резултат на това на послдния било причинено кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане на дясната очна ябълка, а последното довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Това било съпроводено с обилно кръвотечение, поради което свид.И. подложил кърпа да спре кръвотечението на пострадалия. Последния от своя страна бил паднал от пейката , където седял преди това и с помощта на посочения свидетел се изправил. Междувременно свид.С. бил подгонен от свид.Р.Л. и В.Г., които също пристигнали с друг автомобил междувременно. Тъжителя П. бил съпроводен от свид.И. до един от автомобилите на паничерци, а след като преследването на свид.С. завършило и той се завърнал при колите, всички се отправили обратно към с.П.. С. от своя страна също се разотишли, а свид. Г.Д.-роднина по съребрена линия на подсъдимия, работещ на бензиностанцията заличил следите от кръвта на тъжителя, които останали до масата. На 26.**.12г. пострадалия се обърнал към органите на МВР в гр.Хисар за случая, но с писмо от 19.11.12г. бил уведомен, че Д. само бил предупреден по чл.56 от ЗМВР да не ес саморазправя с него.

         Описаната фактическа обстановка съда намира за категорично установена от показанията на свидетелите К.В.С. и К.Н.И., както и от писмените доказателства по делото- СМУ №1352/25.**.12г., карта и справк съдимост на пос.Д., писмо от 19.11.12г. от РУП Хисар, протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР. Приложените докладна записка и обясненията снети в хода на полицейската проверка по своето съдържание не могат да се ценят като писмени доказателства, защото представляват показания в писмен вид, което е недопустимо, а от друга страна не са събирани в хода на настоящото производство. Същите обаче само сочат на факта, че е имало полицейско разследване на случая. Следва да се посочи, че всички по-горе посочени показания и писмени доказателства ценени от съда са в хармонична и последователна съвкупност, поради което се ценят от настоящата инстанция като обективни и логични.     Частично горното се установява и от обясненията на подс.Д., както и от показанията на свидетелите И.В. Б, Г.С.З., Л.Т.К., Н.П.К., Г.Н.Д., С.С.М., Р.К.Л., В. М Г., Г.И.Д., които пък в противовес на първите двама свидетели сочат, че действително тъжителя П. бил ударен в главата и имал кръвотечение, но не видели кой му причинил това и как. Твърдят обаче, че не било възможнотова да е подс.Д., тъй като той пристигнал след като вече главата на пострадалия била наранена. В тази част тези показания и обясненията на подсъдимия не се кредитират от настоящата инстанция, тъй като те очевидно не отговарят на истината. Свид.Б. например се намирал на една маса с пострадалия, но въпреки това твърди, че не възприел момента на удара, кой и как го нанесъл. Същото касае и останалите свидетели, които в различна степен на близост все пак се намирали в същия район и на практика нищо не е възперпятсвало възможността да видят случващото се. Следователно показанията им, че не видели кой и как ударил тъжителя не може да са истинни. При това положение същите не са надежден източник на доказателства. Обратното касае показанията на свид.С. и И.. Няма съществени противоречия в показанията на тези свидетели, противно на твърдението на защитата. Напротив , двамата добросъвестно сочат на правнорелевантните факти, от които става ясно, че първо е нанесено увреждането на тъжителя от подс.Д.Д., а в последствие свид.С. е бил подгонен от свид.Г. и Л., което като по-големи и силни могли да му се противопоставят. Прави впечатлние и факта, че свид.Г.Д. , чийто племенник е подсъдимия, като работещ на бензиностанцията и най-възрастен и зрял, вместо да се намеси и предотврати разпрата, след като инцидента приключил въсщнос заличил следите от кръв и по този начин от местопрестъплението. Същия възприел , че тъжителя П. с чужда помощ се качил на автомобил и след като обективно не е знаел състоянието му, вместо да сигнализира за случая и потърси дори медицинска помощ, всъщност се заел да прикрива следите. Близката родствена връзка с подсъдимия е възможното и  логично обяснение на тези негови действия. Защитата спекулира с твърдението за въможно нанасяне на телесна повреда от лице с прякор Китарата и работещо в състава на полицията, но такива доказателства по делото не се събраха. А всички свидетели са длъжни да посочат пред съда какво точно се е случило и затаяването на обстоятелства в тази връзка освен, че би било престъпление по чл.290 от НК, сочи и нанедажност на показанията им. Досежно обясненията на пос.Д. от своя страна пък следва да се посочи, че освен доказателство по делото, те са и средство за защита. Именно на това ги отдава и настоящата инстанция, на което закона му дава право предвид процесуалното му качество, но същите се оборват от показанията на свид.С. и И.. Последните двама са незаинтересовани от изхода на делото. Ето защо според съда с доверие следва да се кредитират именно те, въпреки че същите са в малцинство по количествен признак. Истината обаче в едно дело не се установява с математически величи.

         От изготвената по делото съдебно медицинка експертиза е видно, че на тъжителя П. е било причинено кръвонасядане на клепачите на дясното око и кръвонсядане на дясната очна ябълка. Последното е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, а уврежданията е напълно възможно да се получат от удар с бутилка. Вероятността да са резултат от удар в масата на практика беше изключена от вещото лице, тъй като тогава биха останали и други следи по наранената повърхност. От друга страна удара вероято е бил от обект с неголяма изпъкнала площ, но без остри ръбове. И именно бирена бутилка отговаря на такова описание. Подобни увреждания отшумяват за **-12 дни като в началото пострадалия е изпитвал умурени по сила болки и страдания, които в последсвие затихват.

Съда кредитира заключението на вещото лице кате изготвено обстойно, с нужните специални знания и съобразно доказателствата по делото. То не бе оспорено от страните.

При така установените фактически положения Съдът намира, че подс.Д.Д. е осъществил състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК като на 21.**.2012г. в с. С., обл. Пловдивска е причинил на тъжителя Х.П.П., с ЕГН ********** разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразено  в кръвонасядане на дясната очна ябълка, както и му е причинил кървонасядане на клепачите на дясното око.

От обективна страна безпорно е налице действие, по нанасяне на удар с бутилка в главата и по-точно в областта на дясното око от подсъдимия на тъжителя П.. Това действие е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат по нарушаване телесния интегритет  на последния. Настъпилите анатомични изменение в областта на кото обуславят квалификациията на деянието именно по ал.1 на чл.130 от НК, а факта, че болките са продължили **-12 дни сочат, че същите вече са прерастнали в страдание.

От субективна страна деянието е извършено умишлено с целени общественоопасни последици, които са искани от подсъдимия. Това е видно от последователността и насочеността на действята му, мастото и силата на удара. Спорен е действително въпроса с мотивировката на дееца в настоящия казус. Дали това са скорошни предишни отношение във връзка с обработваема земя както твърди обвинението или пък е хпосто факта, че се е получил конфликт между лица от съседни населени места / защото именно по този повод е бил извикан и подсъдимия на бензиностанцията, а и останалите свидетели като Г. и Л./ в случая не е от съществено значение. В крайна сметка за умисъла съдим от действията на дееца. В никакъв случай обаче не става дума за телесна повреда по хулигански подбуди / което било престъпление от общ характер/, тъй като по делото все пак се събраха доказателства, че подс.Д. е имал лично отношение към пострадалия, независимо дали го е възприемал като причина за проблеми по повод спорно грозде, или по повод възникнал конфликт със свид.Базитов на бензиностанцията.

С оглед гореизложеното и съобразявайки обстоятелствата ,че подс.Д. е неосъждан, за посоченото по-горе престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, Д. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.8 от НК, не са причинени и съставомерни имуществени щети, то на осн. чл. 305, ал.5, изречение последно от НПК, вр. чл. 78а, ал.1 от НК следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на администраивно наказание Глоба. Отчитайки чистото съдебно минало на същия, както и факта , че е безработен съда намира, че наказание глоба в размер на 1500 лева се явява най-подходящо и в състояние да постигне коригиращ ефект, както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото. От друга страна отегчаващи вината обстоятелства липсват, но пък и наказание под този размер би било твърде снизходително, отчитайки, че се касае до телесно увреждане на пострадало лице.

По отношение приетия за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя П. срещу подс.Д. за сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, извършено на 21.**.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума от посочената дата до окончателното й изплащане настоящата инстанция намира същия за доказн по своето основание – чл.45 от ЗЗД, а така също и по размер. Деянието се доказа от показанията на свид.С. и И., а така също и от приможеното СМУ и извършената съдебно медицинска експертиза. Що касае размера на обезщетението за претърпените от пострадалия болки и страдания, в което са се изразили неимуществените вреди, то съгласно чл.52 от ЗЗД сумата е от 2500лева е в сътояние да ги овъзмезди. По този начин постр.П. би компенсирал страданията , което е търпял в продължение на около **-12 дни, както и първоначалната болка от удара в областта на главата.

На основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден подсъдимия Д.Д. да заплати сумата от 394 /триста деветдесет и четири / лева разноски  по делото на тъжителя Х.П. за адвокатка защита/ 300 лева по приложеното пълномощно/, СМЕ /80лв/ и такса по образуване на делото/ 12+2лв/, а по сметка на ВСС сумата от **0 / сто / лева -ДТ 4%, върху така уважения размер на гражданския иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия:

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК