НЧХД 7703/2012 - Мотиви - 04-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 7703/2012г.

МОТИВИ ПО НЧХД № 7703/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав

 

         С внесена в съда частна тъжба от И.К.К. същият е повдигнал обвинения против Н.М.Ч. за извършени престъпления по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр.с чл.147, ал.1 от НК, както и по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл.147, ал.1 от НК,  за това, че на 15.08.2012 г. в гр. С., публично е приписал престъпление на тъжителя, в качеството му на представител на обществеността – член на УС на ФК “Г.” гр. С., при и по повод изпълнение на функцията му, като е заявил за него, че е “откраднал няколко хиляди лева от футболния клуб”, както и че по същото време и на същото място  публично е нанесъл обида с думата “крадец” на тъжителя, в качеството на представител на обществеността на последния, при и по повод изпълнение на функцията му. 

         За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от частния тъжител граждански иск за причинени от всяко от двете престъпления неимуществени щети, като претенцията е в общ размер от 10 000 лева, а именно за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл.146, ал.1 от НК – 3000 лева и за престъплението по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл.147, ал.1 от НК – 7000 лева, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 15.08.2012 г. до окончателното изплащане, както и направените от тъжителя разноски. Тъжителят К. е конституиран и като граждански ищец в производството.

         Повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв.Е. моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на деянията, за които са му повдигнати обвинения, както и да бъде уважен предявения граждански иск. Изложено е подробно становище по същество.

         Тъжителят К. заявява, че поддържа становището на повереника си, като излага и собствено становище по съществото на делото.

         Защитникът на подсъдимия Ч., адв.И., излага подробно становище при пледоариите, като прави искане подсъдимият да бъде признат за невиновен. Претендира направените по делото разноски.

         Подсъдимият Ч. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, дава обяснения по делото, излага лично становище по същество и моли да се отхвърлят обвиненията и гражданския иск, като се присъдят в негова полза направените разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият Н.М.Ч. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, пенсионер, с ЕГН **********.

По фирмено дело № 1728/1994 г. по описа на Пловдивски окръжен съд било регистрирано юридическото лице с нестопанска цел под формата на сдружение - Футболен клуб “Г.”- С.. За известно време, в рамките на периода от 1997 г. до 2002 г., тъжителят К. изпълнявал длъжността Председател на Управителния съвет на сдружението. В тази връзка и същият изпълнявал организационни задачи, като включително разходвал средства на сдружението за целите на футболния клуб, за което представял отчети. С решение на ПОС от 20.03.2002 г., били вписани промени в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а именно отмяната на стария устав на сдружението и приемането на нов, промяна в наименованието на същото на ФК “Г.”, избиране на тъжителя К., който към този момент вече бил член на Управителния съвет на сдружението със старото наименование, за член на УС на ФК “И.-Г.”, избирането на Председател на Управителния съвет, а именно свидетеля Ив.Д., определяне вида на дейността като дейност в частна полза. Към този момент паричните средства за развитието на футболния клуб се предоставяли от свидетеля Д., който бил основен спонсор на клуба, като отделно се получавали и дарения. Съгласно устава на ФК, въпросите, свързани с разпореждане с имуществото на сдружението, се решавали от управителния съвет. Свидетелят Д. бил този, който извършвал проверка за разходването на предоставените от него средства, като на същия се предоставяли отчетни документи в тази връзка за извършените разходи. От 2006 г. Община С. започнала да субсидира футболния клуб, като размерът на годишните субсидии постепенно се увеличавал, но през 2006 г. бил в размер от 5000 лева, а през 2007 г. – 15 000 лева. По отношение на разходваните средства за футболния клуб от предоставените общински субсидии се изготвяли годишни отчети, които били приемани от Общинския съвет. Във връзка с работата си като член н Управителния съвет, тъжителят К. изпълнявал организационни задачи, включително и такива, свързани с разходване парични средства на клуба, състоящи се в извършване на различни разплащания по повод на организирани футболни срещи. През 2008 г., по предложение на покойния кмет на Община С., във връзка с реализирани слаби спортни резултати от футболния клуб, с дейността по организацията и също разходването конкретно на общинската субсидия за клуба били натоварени свидетелите Д. и П.. От този момент К. вече не се занимавал с организационните въпроси и нямал и досег до паричните средства на клуба.

На 15.08.2012 г. за 10,00 часа било свикано Общо събрание на сдружението в гр. С., за вземане решение за промяна относно дейността на сдружението, а именно от дейност в частна – на дейност в обществена полза, приемане промени в Устава, гласуване на нов управителен съвет. Същинската част на събранието започнала по-късно от предварително обявения час поради липса на кворум. Същото се провело в гр. С. в зала, находяща се в сградата на фирма “ИТД”, където присъствали общо около 15 човека, сред които членове на управителния съвет, какъвто бил и тъжителят К., Председателя на управителния съвет на сдружението свидетеля Ив.Д., както и запалянковци на футболния клуб, сред които и подсъдимия Ч.. Членовете на управителния съвет и Председателя, както и част от поканените на събранието запалянковци, включително и подсъдимият Ч. били седнали на голяма елипсовидна маса, като след откриване на събранието, ръководено от свидетеля Д., започнали обсъждания по дневния ред, като било проведено и явно гласуване за избор на членове на Управителния съвет, сред които бил преизбран и тъжителя К.. Междувременно подсъдимият Ч. поискал да се постави на гласуване избор на контролен или надзорен съвет, но молбата му била отклонена от свидетеля Д. с обяснението, че не е сред лицата, които могат да правят искане за промени в дневния ред на събранието. Когато изборът на управителния съвет бил обявен от председателстващия събранието, което станало около обяд на същия ден, подсъдимият Ч., когато чул името на тъжителя, раздразнено и на висок тон заявил лично във връзка с този избор, че “Този крадец И.К. открадна няколко хиляди лева от футболния клуб! Той е крадец!”.  Въпреки, че свидетелят Д. се опитал да обясни, че като основен спонсор на футболния клуб не е установил подобно поведение на К., както и че първоначално клубът не е разполагал с такива по размер парични средства, каквито се твърдяло да са откраднати от тъжителя, подсъдимият повторил още веднъж описаните реплики. Засегнат от същите, които чул ясно, тъжителят К. междувременно станал прав и поискал от подсъдимия да не споменава името му и да не се разправя с него, като посочил, че от години не се занимава с парите на клуба. За да се преустанови по-нататъшен конфликт част от присъстващите свидетели се намесили с реплики, с които да успокоят подсъдимия и тъжителя. Изречените от подсъдимия реплики били непосредствено възприети от свидетелите Д., М., Р.Б., Б.А., Н.Б., М., Г., а само отчасти били чути и от свидетеля Т., тъй като в залата имало шум от едновременното провеждане на разговори между присъстващите. На всички присъстващи на събранието, които възприели случилото се, станало неприятно от възникналия инцидент. След същия тъжителят К. споделял пред свидетели, като например пред свидетеля Д., както и пред свидетеля Р.Б., че не се чувства добре, че е притеснен от репликите на подсъдимия Ч., които се отразявали зле както на него лично, така и на бизнеса му, тъй като се занимавал с търговия.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена на базата на събраните по делото доказателства.

 Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите М., Т., Р.Б., Д., Б.А., Н.Б., М., Г., като логични, последователни и в съответствие с останалите доказателства по делото. Тези гласни доказателства са от основно и съществено значение за изясняване обстоятелствата по повдигнатите обвинения. Косвено от значение се явяват и показанията на свидетелите Кърджалийски, Р., П., Д., които също се възприемат от съда като логични и дадени добросъвестно. Съдът не възприема твърденията на защитата и самия подсъдим за заинтересованост конкретно на свидетелите Н.Б. и Г., по причина на това, че са съобщили да са в родствена връзка с тъжителя, като се има предвид, че техните показания са съответни на тези на останалите посочени по-горе свидетели, както и на писмените доказателства по делото.

 От значение за изясняване на делото са и показанията на свидетелите Л. и М.чешки, които не са очевидци на инкриминирания случай, но свидетелстват относно факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, като според съда и тези показания са логични и няма основание да не бъдат кредитирани.

 По отношение на показанията на свидетелите П., П. и Ш., съдът възприема същите само отчасти и то само доколкото не противоречат на останалия значителен обем доказателствен материал, като ги разглежда критично, като се има предвид, че съдържат твърдения, които са в пълно противоречие с показанията на по-голямата част от свидетелите – очевидци, а освен това, нито един от тези трима свидетели не е могъл да даде логично и конкретно обяснение относно описаното от всеки от тях поведение на тъжителя К..

Що се касае до обясненията, които е дал подсъдимият Ч., то и тях съдът възприема само отчасти, а именно, само доколкото не противоречат на останалите кредитирани доказателства, като ги разглежда критично, като отчита и значението им на средство за защита.

   Съдът при постановяване на присъдата си взе предвид и приложените писмени доказателства – служебна бележка от ФК И.-Г., протокол от заседание на УС на ФК от 15.08.2012 г., копия на решения на ПОС по фирмено дело 1728/1994 г., медицинско направление, служебна бележка от Община С., молба - уведомление от кмета на Община С., уведомление от Община С. със счетоводни извлечения, справка от деловодна програма за НЧХД № 6488/12 г. на 26 н.с. на ПРС, справка за съдимост.

С оглед на така посочените доказателства, съдът е на становището, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на едно престъпление, а именно такова по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.3, вр. с чл.147, ал.1 от НК, като на 15.08.2012г. в гр. С. публично е приписал престъпление на тъжителя И.К.К. и е разгласил позорно обстоятелство за същия, в качеството му на представител на общественосттачлен на управителния съвет на ФК „Г.” гр.С., при и по повод изпълнение на функцията му, с репликите: „Този крадец И.К. открадна няколко хиляди лева от футболния клуб! Той е крадец!”

 Що се касае до инкриминираните реплики, то по отношение на това, че същите са били изречени на инкриминираната в тъжбата дата и то двукратно от страна на подсъдимия Ч., свидетелстват категорично свидетелите М., Р.Б., Д., Б.А., Н.Б., М., Г.. Така свидетелят М. е заявил, че бил чул думите “ти си измамник, мошеник и крадец на пари..., откраднал няколко хиляди лева”; свидетелят  Р.Б. е заявил да е възприел, че подсъдимият Ч. е заявил по адрес на тъжителя, че е “...измамил..., окрал касата на клуба”, както и възприел употребата на думата “крадец” по адрес на тъжителя; свидетелят Д. е заявил да е възприел казаното от подсъдимия, че тъжителят бил “...крал от отбора”, като същият свидетел сочи, че мисли, че е чул и думата “крадец”; свидетелят Н.Б. е посочил да е чул думите “мошеник”, както и “крадец” по адрес на тъжителя, както и обвинението, че е “откраднал няколко хиляди лева”; свидетелят М. е заявил да е чул от подсъдимия думите “мошеник” и “крадец”, както и твърдението, че тъжителят е “откраднал хиляди лева”, а свидетелят Г. е заявил, че е възприел репликите на подсъдимия, отправени към тъжителя, съдържащи твърдение, че последният е “откраднал няколко хиляди лева”, че “откраднал пари от клуба”, както и думата “крадец”, употребена един – два пъти. Както посочените свидетели, така и свидетелят Т., който е бил очевидец, е посочил да е възприел твърденията на подсъдимия, че “И. е окрал клуба”, като свидетелят Т. е заявил в показанията си, което е потвърдил и при проведените с негово участие очни ставки, че не помни в конкретика репликите, както и не помни дали е била употребена думата “крадец”. В тази насока и съдът намира, че е неоснователно оспорването на достоверността на показанията му от страна на защитата и подсъдимия, доколкото тези показания се явяват по своята същност на практика подкрепени от показанията на значителна група от свидетели. 

Видно е от съдържанието на показанията на изброените свидетели, че на практика, макар и същите да не посочват абсолютно по идентичен начин изреченото от страна на подсъдимия към тъжителя К. на инкриминираната дата, което е напълно обяснимо предвид субективния и индивидуален начин на възприятие и на изразяване на всеки от тях, както и изминалия период от време от събитието, а също и тъй като все пак тези реплики не са били насочени пряко към тях, а към друго лице, те все пак се явяват с достатъчно сходен характер, както и напълно еднакъв смисъл, значение и общо звучене. В крайна сметка, показанията на посочените свидетели, макар не навсякъде дословно, но в достатъчно голяма степен отговарят на репликите, описани в рамките на тъжбата от страна на частния тъжител.

 Така, както са свидетелствали посочените свидетели да са възприели  репликите на подсъдимия Ч., отправени към тъжителя К., не се поражда съмнение относно факта, че тези реплики са били насочени именно към тъжителя, както и липсва каквото и да било съмнение относно тяхното общо съдържание и вложен смисъл, а също така и няма съмнение, че са били възприети и лично от тъжителя именно като насочени към него. 

Тук не се възприемат като достоверни твърденията на свидетелите П., П. и Ш. относно това, че подсъдимият Ч. не бил отправял изобщо инкриминираните реплики към тъжителя, а единствено включването му в разговорите било, за да предложи създаването на контролен съвет с оглед по-голяма отчетност. В тази насока например, свидетелят П. не е могъл да обясни в показанията си каква е била тогава причината за твърдяното от него скачане от страна на тъжителя срещу подсъдимия с репликата “негодник”, като на практика и от показанията на тези трима и на останалите свидетели –очевидци по делото се потвърждава, че искането за гласуване на надзорен, или контролен съвет, е било адресирано до свидетеля Д., а не до К. и  Д. е отговорил на същото веднага и го е отклонил. От показанията на свидетеля П. също не става ясно какво конкретно според него е провокирало тъжителя да стане и да нагруби подсъдимия, като се има предвид, че подсъдимият се е обърнал с реплика и искане към свидетеля Д.. Отделно от това, свидетелят П., в хода на разпита му, е променил показанията си досежно репликата, която твърди тъжителят да е изрекъл към подсъдимия Ч., което в значителна степен внася съмнение в достоверността на тези показания. Като цяло показанията на посочените трима свидетели П., Ш. и П. според съда се явяват изолирани от останалия доказателствен материал, като тук се имат предвид и показанията на свидетеля Р. например, който, макар да не е заявил да е възприел репликите на подсъдимия към тъжителя, сочи, че все пак е разбрал за възникнал инцидент, както и че от думите на самия Ч. след това разбрал, че последният е споменал на събранието името на тъжителя, с което обстоятелство подсъдимият бил свързал и твърдението си пред свидетеля Р., че тъжителят му бил скочил да го удря с бутилка. Обстоятелството, че изобщо е било споменато от подсъдимия конкретно името на тъжителя, се отрича от свидетеля П. при една от проведените очни ставки, а именно тази със свидетеля М.. Това обстоятелство се отрича и от подсъдимия в обясненията му. Обаче, както се каза, свидетелят Р. е предал в показанията си именно думите на подсъдимия Ч., който сам е заявил пред него да е споменавал името на тъжителя, а че е споменато името на тъжителя при употребата на инкриминираната реплика става ясно и от показанията на посочената по-горе група от свидетели – очевидци.  Освен това, свидетеля Р. е посочил, че искането за гласуване на контролен съвет е било преди, или след караницата, на която е бил свидетел без да чуе репликите. Това обстоятелство е в противоречие с изтъкнатото от страна на свидетеля Ш., че причина за реакцията на тъжителя било именно това предложение на подсъдимия. Показанията на тримата свидетели П., П. и Ш. се явяват в противоречие и с тези на свидетеля Кърджалийски, който съвсем добросъвестно е заявил, че макар да не е присъствал на инцидент, е разбрал от други лица, че тъжителят и подсъдимият са се карали, като подсъдимият бил казал на тъжителя “крадец”, а тъжителят на подсъдимия – “педераст”, което впрочем не противоречи на приетите по делото писмени доказателства – извлечението от деловодната програма досежно друго водено дело и неговия предмет, както и е съответно на обясненията на подсъдимия. В тази насока и с оглед на установената недостоверност на показанията на свидетелите П., П. и Ш., в частта им относно основния факт от значение за разследването, съдът поставя изцяло под съмнение и твърдението им за изречена от страна на тъжителя реплика “негодник” към подсъдимия, което не се потвърждава да е станало в действителност от нито един от останалите свидетели. Поради това и е изобщо безпредметно обсъждането наличието или липса на предпоставките за приложение на института на реторсията. 

Относно характера на изречените реплики, съдът счита, че, както отправеното твърдение на подсъдимия относно извършено от тъжителя престъпление кражба, така и използваният епитет “крадец”, разгледани и поотделно, и в съвкупност, като се има предвид начина на подреждане на изразите, самият им изказ и обстоятелството, че едната част от израза на практика се явява пояснение на другата, съставляват клеветнически твърдения по смисъла на чл.147, ал.1 от НК. Досежно твърдението, че тъжителят  “открадна няколко хиляди лева от футболния клуб”, то същото съставлява по съществото си приписване на престъпление – кражба, доколкото конкретно е използвана и думата “открадна”, която е разговорната форма на изпълнителното деяние на престъплението кражба. Прието е в практиката на ВКС /ВС/, че дори да не е напълно конкретизирано, например по време, място на осъществяване, за да е налице клевета под тази форма, приписаното престъпление следва да е достатъчно ясно посочено по начин, че да е определяемо и да може да се свърже с личността на пострадалия. В конкретния случай подсъдимият изрично е посочил, че именно тъжителят е извършил престъпление кражба, като е пояснил, че се касае до кражба на пари- няколко хиляди лева, от футболния клуб, на чието общо събрание са се намирали към момента на изричане на инкриминираната реплика. Престъплението, което се приписва е достатъчно конкретизирано, като за третите лица, адресати на изнесеното, е станало ясно каква точно е информацията, която се изнася, а именно, че тъжителят е злоупотребил и то по конкретен начин с пари на клуба, като в тази насока са показателни показанията на очевидците, посочили, че тъжителят бил обвинен, че е “окрал касата на клуба”, че е “крадец на пари”, че “крал от отбора и отклонявал средства”, че “откраднал пари от клуба”. Според съда, с оглед цялостното съдържание на инкриминираната реплика, както и цялостния контекст на изказването на подсъдимия и последователността на фразите, неправилно би било да се отделя като самостоятелно осъществяваща състав на друго по своя характер престъпление употребата на думата “крадец”. Тук следва да се има предвид факта, че клеветата под формата на разгласяване на позорно обстоятелство съставлява твърдение за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия, който е от значение да накърни неговото добро име в обществото, но също така, тя може да се отнася и до минало или настоящо поведение на жертвата на престъплението, което е укоримо и да описва нейни отрицателни качества, които характеризират негативно личността /С., Ал., Наказателно право на Република България, С., УИ „С.К.О.”, 1995/. В тази насока, употребената дума “крадец”, която действително в определени случаи би могла да се разглежда и като обидна, а по съществото си на практика обозначава човек, който е извършил кражба /тоест описва качество на личността, свързано с предходно поведение на лицето, за което е употребена/, в контекста на цялостното изказване на подсъдимия, в конкретния случай съставлява твърдение за наличие на позорно обстоятелство, доколкото е изнесен отрицателно обрисуващ тъжителя факт, свързан с поведението на последния, определено от приписаното му  престъпление като престъпно. Така употребената дума “крадец” е включена в изречението, с което преди това се приписва престъпление на тъжителя К.. Поради това и същата, на още по-голямо основание, като свързана с цялостната реплика със значението, че К. е “крадец”, защото е извършил кражба /”откраднал няколко хиляди лева от футболния клуб”/, според съда следва да се разглежда именно като клеветническо твърдение, а не да бъде разглеждана отделно като обида.

Отделно от това, в конкретния случай следва да се има предвид времето, мястото, повода и начина на изричане на въпросната реплика, а именно по време на общо събрание на футболния клуб, по повод работата на К. в същия и във връзка с избора му в управата на сдружението. С оглед на това и предвид разлика в обекта на престъпленията обида и клевета, в случая е видно, че изреченото от подсъдимия Ч. е целяло засягане и на практика е засегнало не самооценката на пострадалия /което е обектът на засягане от престъплението обида/, а обществената оценка за него, съставляваща обект на престъплението клевета. При това положение престъплението по чл.147, ал.1 от НК се явява извършено при едновременно осъществяване от подсъдимия Ч. и на двете му изпълнителни форми – разгласяване на позорно обстоятелство и приписване на престъпление - с употребата на едно, а именно на инкриминираното изречение. Касае се до едно единно престъпление, което е било довършено при едновременното осъществяване на двете му изпълнителни форми, при единен умисъл на дееца и преследване на една и съща цел, а именно да злепостави тъжителя пред обществеността, чрез изнасяне на клеветнически твърдения за негово предходно поведение. Тук според съда става дума за продължавано престъпление, защото на практика, понеже се касае до осъществяване на престъплението с казването на едно изречение от подсъдимия без прекъсване във времето,  не е налице разграничаване на отделни по своя характер деяния.

 С оглед на изложеното и съдът счете, че следва да признае за невиновен подсъдимия в това да е извършил и отделно престъплението обида, доколкото, както се каза, използваната дума “крадец” се явява също клеветническо твърдение, което обаче е подчинено и е определящо по отношение на останалата част от инкриминираната реплика, като в случая обозначава отрицателно качество на пострадалия, което е определено от неговото поведение, проявяващо се като факт от действителността и определено от подсъдимия в същата инкриминирана реплика като престъпно. 

         Досежно квалифициращите белези на престъплението, то според съда е категорично доказано, че клеветата е нанесена публично по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 от НК, доколкото репликите на подсъдимия са казани с достатъчно силен за възприемане тон на публично място, в присъствието на множество лица, които са могли и на практика част от тях са ги възприели лично.

         Що се касае до качеството на пострадалия, то според съда, категорично се установява, че същият, към инкриминирания момент е имал качеството на представител на обществеността по смисъла на чл.93, т.3 от НК. Това е така, доколкото към момента на провеждане на Общото събрание на ФК “Г.” – С., същият е бил член на управителния съвет на това сдружение с нестопанска цел, като на същото това събрание е бил и преизбран като такъв. Тъжителят е бил част от предвидения в ЗЮЛНЦ управителен орган на сдружението, което съгласно закона е организация за осъществяване на дейност в обществена или частна полза. В тази връзка и същият е бил избран от общото събрание на организацията да изпълнява функциите на член на управителния съвет, съгласно указаното в закона. Неоснователно е твърдението на защитата, че тъжителят не е имал посоченото качество, предвид факта, че решението на ПОС за вписване на новия избор следва /а това е съвсем логично/ датата на инкриминираното деяние, доколкото и преди, и след гласуването, проведено на събранието на 15.08.2012 г., тъжителят е имал качеството на представител на обществеността, в това си качество е бил поканен и е участвал на събранието и то с право на глас, гласувал е избора на Председател на управителния съвет, което е било ясно и видно за всички присъстващи, като последвалото вписване в изпълнение на ЗЮЛНЦ не променя този факт.

 Клеветата е била нанесена на тъжителя в посоченото му качество, както при, така и по повод на изпълняваната от него функция. Това е така, тъй като към момента на произнасяне на клеветническите твърдения тъжителят е бил на общо събрание именно като член на УС на сдружението, което влиза в рамките на функцията му, тоест престъплението е извършено при изпълнение на същата, а същевременно е налице пряка връзка между деянието и обществената функция на пострадалия, доколкото същият е бил наклеветен именно по повод новия му избор в управителния съвет и в тази връзка са били изречени клеветническите твърдения на подсъдимия, за което свидетелстват очевидците.

         Установява се от доказателствата по делото, че разгласеното  безспорно позорно по своя характер обстоятелство и приписаното престъпление, което също е от естество да накърни доброто име на тъжителя, е неистинско, респективно неизвършено. Както става ясно от част от гласните и от събраните писмени доказателства, тъжителят К. е председателствал управителния съвет основно по време, когато все още Община С. не е субсидирала футболния клуб. В тази насока, в показанията си свидетелят Д., който е бил основен спонсор на клуба, е посочил, че не е установил при проверките си тъжителят да е откраднал, или да е присвоявал суми, като освен това е заявил и че по това време на практика клубът изобщо не е разполагал с хиляди левове. В подкрепа на тези показания е и издадената служебна бележка от футболния клуб. Освен това, съгласно ЗЮЛНЦ, а това е отразено и в едно от приложените съдебни решения относно вписване на обстоятелства в РЮЛНЦ, управителният съвет, като колективен орган, а не неговите членове еднолично, взема решенията относно разпореждане с имуществото на сдружението.

Установява се, че Община С. е започнала да субсидира сдружението ФК “И.-Г.” от 2006 г., както и че тъжителят е преустановил организационната работа по разходване на средства за нуждите на футболния клуб от 2008 г., когато с тази дейност, а именно да разходват средствата, предоставени от общината, са се заели свидетелите Д. и П.. От приложените счетоводни извлечения е видно, че субсидията за 2006 г. е била в размер на общо 5000 лева, а за 2007 г. – 15 000 лева. В обясненията си, потвърдени от показанията на свидетеля Л., подсъдимият Ч. твърди да е разбрал от покойния кмет М.чешки, както и от свидетеля Л., че тъжителят е разходил средства безотчетно, както твърди подсъдимият, като за една година е отчел в точкаразниразход от общо 21 000 лева. От показанията на свидетеля М.чешки става ясно, че той е получавал информация от сина си /бившия покоен кмет на С./ досежно направените разходи за футболния клуб, като синът му се позовавал на отчети, които самият свидетел не бил виждал. От смисъла на показанията на свидетелите М.чешки, Л., както и от обясненията на подсъдимия, съпоставени с показанията и на свидетелите Д. и П., може да се направи извод, че в обясненията на подсъдимия досежно въпросната информация, във връзка с която той твърди, че ако е казал инкриминираната реплика, то тя не е неистинско твърдение, става ясно, че въпросната сума от 21 000 лева, която се споменава, е парична сума от отпуснатата общинска субсидия, за която именно се е дължал отчет, който пък е могъл да стане достояние на кмета на общината. Обаче, както се посочи, от счетоводните документи е видно, че субсидия в такъв голям размер не е била отпускана за времето 2006 г. -2007 г., когато се твърди тъжителят да е разходвал  средствата. Отделно от това, от приложените служебна бележка и уведомление от Община С. се установява, че не са били констатирани финансови нарушения в работата на тъжителя, свързана с футболния клуб. При това положение и тъй като подсъдимият не е доказал истинността на разгласеното позорно обстоятелство, а именно, че тъжителят е крадец, както и на приписаното престъпление, а именно че е откраднал хиляди лева от футболния клуб, те се явяват неистински.

  Престъплението според съда е извършено умишлено от подсъдимия, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, както и последиците му и е целял настъпването им. В тази насока не се възприемат твърденията на подсъдимия и защитника му, че подсъдимият Ч. не бил съзнавал всички съществени характеристики на престъплението, а именно не е съзнавал, че изнесените от него твърдения са неистински. Тук следва да се има предвид, че клеветата по своята същност представлява разпространение на факти, а не на мнения и именно конкретни факти във връзка с поведението на тъжителя, които го злепоставят в обществото, е посочил подсъдимият на инкриминираната дата. Отделно от това, подсъдимият не е посочил в изказването си на инкриминираната дата, нито това би могло да бъде извлечено от контекста, че препредава думи на други лица, а напротив, от самия текст на репликата е видно, че е изложил свое лично и конкретно твърдение за престъпно поведение в миналото на тъжителя К., за което подсъдимият обаче, не разполага с каквито и да било доказателства. Това, че същият твърди да е чул за финансови злоупотреби на тъжителя при разговори със свидетеля Л., което впрочем се потвърждава от последния, обаче не е оправдаващо поведението на подсъдимия обстоятелство, доколкото съставът на престъплението клевета се осъществява дори и когато неистинските и позорящи обстоятелства са изнесени като слух, тоест нещо чуто от другиго, или дори като съмнениетози см. е решение 51/80 г. на ІІ н.о. на ВС/. В случая, освен всичко останало, от показанията на свидетелите Л. и М.чешки става ясно, че се е коментирало по адрес на тъжителя, че по повод работата му във футболния клуб са  били налице несъответствия в премиите, често фактуриране на направени излишни разходи, отчетени суми, за които не било ясно за какво са разходени, заплащане на голяма сметка за личния телефон на тъжителя, а също и негово поведение във връзка със снабдяване на детски заведения, което е извън работата му във футболния клуб. В тази връзка, твърденията на подсъдимия, че е чул от трети лица изнесената на 15.08.2012 г. информация, която иначе той в обясненията си едновремнно с това твърди да не е изнасял на инкриминираната дата, не съответстват на заявеното от свидетеля Л. и М.чешки относно съдържанието на тази информация, доколкото, нито един от двамата свидетели не е съобщил да е уведомявал подсъдимия, че тъжителят е крадец, или че е извършил престъпление кражба на парични суми от хиляди лева от футболния клуб. Напротив, свидетелят Л. е посочил по-различни по съдържанието си обстоятелства, за които твърди действително да е имало коментари. Поради това и съдът намира, че инкриминиранато изказване на подсъдимия Ч., при това така конкретизирано от него, а именно с приписване на точно определено по вид престъпление и употребата на позорно обстоятелство, свързано с това приписан престъпление и по същество означаващо същото, има за свой автор именно подсъдимия Ч.. Нещо повече, това изказване е направено по време и на място, които са пряко свързани с него, доколкото то се отнася до дейността на тъжителя именно във футболния клуб като общественик и цели накърняване на достойнството и доброто му име именно като такъв. А относно това, че се е твърдяла кражба на пари именно от футболния клуб, както вече се посочи и по-горе са налице изобилни гласни доказателства.

Поради изложеното и съдът счете с присъдата си, че следва да признае за виновен подсъдимия Ч. за това с инкриминираните изрази да е изпълнил състава на престъплението квалифицирана клевета.

Що се касае до реализиране на отговорността, като се съобрази с предвиденото наказание, с обстоятелството, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ на НК и от деянието не се причинени имуществени щети, съдът счете, че при наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК, подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. С оглед тежестта на конкретно извършеното деяние, като взема предвид от една страна, факта, че инкриминираните твърдения са станали достояние на значителен кръг от лица над необходимия брой за квалифицирането й като публична, че клеветническите реплики са били повторени от подсъдимия, а от друга страна, като съобразява чистото му съдебно минало, степента на личната му обществена опасност, която не е висока, а също и предвид имотното състояние на подсъдимия, съдът счете, че най-справедливо ще бъде наказание глоба в размер над минималния, но все пак около този размер. Затова и прецени, че достатъчно и съобразено с целите на наказанията  е административното наказание глоба от 1200 лева.

Предвид признаването на Ч. за виновен в извършване на престъпление с инкриминираното в тъжбата негово поведение, предявеният граждански иск, който е с правно основание по чл.45 от ЗЗД, се явява принципно основателен, доколкото от престъплението са настъпили преки и непосредствени неимуществени вреди за тъжителя. Установява се от гласните доказателства, че още на самото общо събрание, когато са били произнесени клеветническите реплики, тъжителят веднага е реагирал засегнат от казаното, като е предупредил подсъдимия да не се занимава с него и е оспорил твърденията му, заявявайки, че не се занимава отдавна с пари на клуба. От показанията на свидетелите Р.Б., М., Д. се установява, че тъжителят е преживявал нанесената клевета, особено поради това, че същата е била свързана с работата му като дългогодишен деятел в областта на футбола. В тази насока свидетелят М. е заявил, че К. не бил добре след случая, защото много бил дал на футбола, или както се е изразил свидетелят за К., че “е дал сърцето си за футбола”. Свидетелят Д. също е потвърдил, че на К. не му било леко по повод на инкриминирания случай и бил разочарован от отношението, като е обяснил това възприемане на случилото се от К. с полаганите усилия от тъжителя за развитието на футболния клуб и получените срещу това неоснователни обвинения от страна на подсъдимия. Свидетелят Р.Б.  пък е посочил, че когато се е виждал след случая с тъжителя, последният го споменавал и бил притеснен за доброто си име, като сочел, че подобни клевети се отразявали зле на търговската му дейност.

С оглед обезщетяването на този тип вреди по справедливост и като се вземе предвид, че не се установява от доказателствата по делото  описаното състояние на пострадалия да е продължило значително във времето, или да е било особено тежко, или да се е задълбочило, или  да се е отразило съществено върху нормалния му начин на живот, като според съда не се установява от доказателствата твърдяното в тъжбата дълбоко  по своя характер засягане на честта и личното достойнство на тъжителя, съдът счита, че най-справедливо е да се осъди подсъдимият да заплати сумата от 1500 лева на пострадалия като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението клевета, изразили се в засягане на доброто му име в обществото. За разликата до пълния предявен размер на гражданският иск от общо 10 000 лева, съдът счете, че същият следва да се отхвърли като недоказан. Съдът разгледа претенцията на тъжителя в общ размер на претендираната сума и се произнесе по този начин с присъдата си, доколкото, както се посочи по-горе в мотивите, счете, че се касае до едно единно престъпление, като отхвърли доводите на тъжителя за осъществяване с инкриминираната реплика на съставите на две по своя характер отделни престъпления.

Подсъдимият бе осъден да заплати на тъжителя  и направените от последния разноски в производството за образуването му и за възнаграждение на повереник, а също и държавна такса върху уважения граждански иск на основание чл.189, ал.3 от НПК и съобразно с чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.

                     

                                                                      Районен съдия:

        ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.