НЧХД 7031/2012 - Мотиви - 26-06-2014

Мотиви по Наказателно дело 7031/2012г.

 

Мотиви към присъда по НЧХД № 7031/2012г.

по описа на ПРС, ХVІ н.с.

 

 

С частна тъжба К.Г.Г. е повдигнала обвинение срещу Н.А.И. за това, че на 09.07.2012г. в гр. Пловдив, по време на съдебно заседание по НЧХД №  5129/11г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., в качеството си на длъжностно лице  - адвокат при и по повод изпълнение на службата му, публично е разгласил позорно обстоятелство за К.Г.Г. и й е приписал престъпление – лъжесвидетелстване по чл. 290 ал. 1 от НК, като е заявил „пред съда е извършено лъжесвидетелстване от тези лица“ и „заявявам и твърдя, че е извършено престъпление от тези лица“ - чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 4, във вр. с чл. 147, ал. 1  от НК.

В съдебно заседание тъжителят не се явява, като същата се представлява от упълномощения от нея адв. Г.Д.. Адв. Д. поддържа обвинението в частната тъжба, като пледира за признаване на подсъдимия за виновен и уважаване на гражданския иск в пълен размер. Претендира разноски.

Подсъдимият се представлява в съдебно заседание от адв. С.Л. ***. Защитниците пледират, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което същият е предаден на съд с тъжбата, поради което молят да бъде оправдан.

Подсъдимият Н.А.И. дава подробни обяснения, не се признава за виновен, посочва, че изказванията му като защитник на подсъдимата по  НЧХД 5129/11г. по описа на ПРС, ХХІV н.с. са били насочени към мотивиране на негови доказателствени искания и се позовават на заявени му обстоятелства от самата подсъдима по това дело и от писмени доказателства. Моли да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Н.А.И. е роден на  ***г***, живущ ***, той е българин, български гражданин, женен е, не е осъждан, с висше образование, работи като адвокат, с ЕГН **********.

Свидетелят Г. Н.. и лицето Н. П. били съдружници във фирма „Никдоналд 95“ ООД  при равни дялове.  Към 2010-2011г. двамата не били в добри отношения. В същата фирма като счетоводител работела и свид .М. Н. – съпруга на свид .Н.., като във връзка с дейността на дружеството същата изготвила докладна записка, адресирана до двамата управители, която на 18.07.2011г. била изпратена с куриерска фирма на адреса на управление на дружеството, а именно: гр. П., ул. „Б.ш.“ № **. По това време на този адрес се помещавал не само офис на фирма „Никдоналд 95“ ООД, но така също и офиса на фирма „Димисто“ ЕООД, стопанисвана от свид. С.. Към дружеството на последния като главен счетоводител към месец юли 2011г. работела и тъжителката Г., която била упълномощена от С. да го представлява във връзка с дружествените дела при негово отсъствие. По същото време тя работела и като счетоводител на фирма „Никдоналд 95“ ООД.

Докладната записка, изпратена в запечатан плик, била получена на 20.07.2011г. в офиса на фирма „Никдоналд 95“ ООД от свид. Н. А., който по същото време работел като счетоводител в дружеството. Същият я отворил, тъй като имал това право, дадено му от управителите, прочел същата, видял, че е адресирана до управителите и се обадил по телефона на Н. П., който по същото време се намирал по работа на морето, като го уведомил за получената докладна записка, а след това я изпратил по факса на П., като за остатъка от деня и за следващия ден си взел отпуск по негова препоръка. Очевидец на получаването на докладната записка от свид. А. станал свид. С., който по това време също се намирал в офиса.

Предходния ден свид. Н.. бил посетил офиса на фирма „Никдоналд 95 “ ООД, ползван и от фирма „Димисто“ ЕООД, но видял , че няма достъп до документацията на дружеството, тъй като документите били заключени в шкаф с катинар. На 20.07.2011г. той отново посетил адреса със съпругата си, като двамата изготвили и констативни протоколи, подписани от свидетели относно това обстоятелство. При посещението си, на тях също им направило впечатление, че в офиса се намират само свидетелите А. и С., като от първия разбрали, че тъжителката Г. и свид. Й. Д. били в отпуск и се намирали на морето. По същото време свид. Й. Д. работела като технически секретар във фирма „Димисто“ ЕООД.

На 25.07.2011г. сутринта, което се падало като ден от седмицата понеделник, свидетелката Й. Д. посетила офиса на фирмата, където се срещнала с тъжителката Г., която вече била  на работа. При тях дошъл свид. А., който подал на Г. получената предходната седмица докладна записка, Г. се запознала с нея и я прочела на глас по телефона на Н. П. в присъствието на свид. Д.. Във връзка с тази докладна записка, изготвена и подписана от свид. М. Н..а, Н. П. сезирал ПРС с тъжба против нея за извършено от последната престъпление „клевета“, по повод на което било образувано НЧХД № 5129/2011г. по описа на ПРС, ХХІV н.с. По това дело свид. Н. – в качеството си на подсъдима - била защитавана от адв. Б. и от подсъдимия по настоящото дело адв. А.. В проведено на 01.03.2012г. съдебно заседание по това дело, на което не присъствал подс. А., били разпитани като свидетели Г., А. и Д., които дали показания относно момента на получаване на кореспондентската пратка в офиса на дружеството „Никдоналд 95“ ООД, кои лица са присъствали при получаването й, както и начина, по който съдържанието на същата е станала достояние на тях и на Н. П. /тъжителят по НЧХД № 5129/2011г./. На подсъдимата по това дело М. Н. й направило впечатление показанията на свидетелите, като Г. и Д. по това дело твърдели, че са присъствали при получаване на докладната записка и още същия ден са се запознали със съдържанието й. Същеврменно тя знаела, че обратната разписка от куриерската фирма за получаване на докладната записка била подписана и с посочена дата на получаването й 20.07.2011г., а при посещението им със съпруга й на адреса в офиса на същата дата те били разбрали, че Г. и Д. са на море, поради което Н. споделила тези несъответствия със защитника си – адв. А.. Последният разговарял и със свид. С., който потвърдил, че към дата 20.07.2011г. Г. и Д. не са се намирали в офиса, че са били на море по същото време, както и предоставил на подсъдимия А. достъп до документацията на управляваното от него дружество „Димисто“ ЕООД, при запознаване с която подс. А. установил, че има изготвени две заповеди за отпуск на Г. и Д., подписани от Г. като пълномощник на „Димисто“ ЕООД за времето от 18.07.2011г. до 22.07.2011г.- за Г., а за Д. – от 18.07.2011г. до 02.08.2011г.

На следващото съдебно заседание по НЧХД № 5129/2011г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., провело се на 09.07.2012г. подс. А. неколкократно е изискал от съдебния състав да допусне до повторен разпит свидетелите по това дело – А., Г. и Д. с мотива, че е налице противоречия между показанията на тези свидетели и обстоятелствата, изложени в тъжбата, досежно това кога е получена докладната записка, от кого  и по какъв начин и кога е станала достояние на тъжителя по това дело Н. П.. Цитирал /на л. 253-гръб/ конкретните обстоятелства, по които са налице противоречия в тези показания. В същото съдебно заседание подс. А. посочил, че при евентуален преразпит на тези свидетели ще се открият и други противоречия, както и че в показанията на тези трима свидетели „има радикални промени или са изложени лъжливи такива“, както и е посочвал други доказателства, които подкрепяли искането му –писмени обяснения на тези лица от приобщена по делото прокурорска преписка. Като съдебният състав е оставил без уважение това искане на А. и на два пъти е отказал да ревизира определението си в тази насока. Независимо от това подс. А. настоял съдът да преразгледа определението си, като в съдебната зала посочил, че  „По времето, когато твърдят, че са получили  тази докладна записка Г. ***, видно от техните показания по делото. Пред съда е извършено лъжесвидетелстване на тези три лица. Приложената по делото прокурорска преписка  има изрично изявление, че са били в отпуск по това време. Говоря и твърдя, че е извършено престъпление от тези лица“ /л. 25- гръб от наст. дело или л. 254-гръб, долу и л. 255 горе от НЧХД № 5129/2011г./.

В следващото съдебно заседание по това НЧХД на 21.09.2012г. /копие от протокола на л. 285-294 от делото/ А. като защитник на подс. Н. отново настоял съдът да допусне повторен разпит на свидетелите по това дело Г. и Д. досежно същите обстоятелства, като се е позовал на представените в това съдебно заседание писмени доказателства -  молби за ползване на отпуск от двете до „Никдоналд 95“ ООД и „Димисто“ ЕООД, както и справки за начислени суми за този месец, отново във връзка с това, че са ползвали отпуск към датата на получаване на докладната записка в офиса на „Никдоналд 95“ ООД. Като съдът отново е оставил без уважение искането на А. за повторен разпит на А., Г. и Д..

Няколко дни след съдебното заседание на 09.07.2012г., повереникът на тъжителя Н. П. - адв. Г.Д. уведомил К.Г. за заявеното от А. в съдебното заседание. Същата се почувствала засегната и огорчена. Споделила със своите приятелки свид. Т. и П. Д., че изпитвала безпокойство, постоянно напрежение и главоболие, като свързвала тези оплаквания със заявеното по неин адрес от А. в съдебното заседание.

В последствие присъдата по НЧХД № 5129/2011г. по описа на ПРС, ХХІV н.с. била отменена и делото върнато за ново разглеждане на друг състав, преобразувано под НЧХД № 1879/2013г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с. По същото била постановена на 12.05.2014г. оправдателна присъда за М. Н. /невлязла в сила/, която е обжалвана от повереника на тъжителя П. – адв. Г.Д..

Горната фактическа обстановка съдът приема за категорично установена  от показанията на свидетелите И.С., М. Н..а, Г. Н.., А., Д., частично от показанията на свид. П. Д. и Т. /досежно провежданите разговори с тъжителката/, от обясненията на подсъдимия, както и от приложените по делото изключително голям обем от писмени доказателства – копия от съдебните протоколи по НЧХД № 5129/2011г. по описа на ПРС,  от копията от прок.преписки под № 7727/12г. и № 7788/2011г. и двете на РП Пловдив, приобщените копия от заповеди за ползване на отпуск на тъжителката и свид. Д., от представените частни документи, съставени от свид. Н.. при посещенията му през юли 2011 г. в офиса, от деловодните справки  за хода на НЧХД № 5129/2011г.

Събраните доказателства установяват непротиворечива фактическа обстановка. Редно е първо да се отбележи, че съществени противоречия в показанията на разпитаните свидетели досежно релевантните за настоящото дело обстоятелства не се установиха. Според съда както от свидетелските показания, така и от съдебните протоколи по НЧХД № 5129/2011г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., а и от извадката от деловодната програма на ПРС се установява, че подс. А. е бил защитник на М. Н..а – подсъдима по горното дело, както и че на същата е било повдигнато обвинение за извършено престъпление клевета, разпространена публично. Предимно от свидетелските показания на Н.., Н., С. и А. се установява, че към месец юли 2011 година отношенията между двамата съдружници в „Никдоналд 95“ ООД Н.. и П. вече са били влошени, като по този повод достъпът на Н.. до документацията на дружеството е бил ограничен. За това свидетелства и образуваната прокурорска преписка под № 7788/2011г. по описа на РП Пловдив, образувана по жалба на Н..  /копие от същата на л.187 от делото/, като видно от жалбата на Н.., РП е сезирана на 25.07.2011г. По тази прокурорска преписка Г. и А. са давали писмени обяснения за това къде са се намирали при получаването на докладната записка в офиса.  

От показанията на свид. А. и Д., депозирани пред настоящия състав, се установява, че към момента на получаване на докладната записка в офиса Д. и Г. не са се намирали там. Това се потвърждава и от показанията на свид. С.. В тази насока показанията на тези свидетелите по настоящото дело са непротиворечиви и съдът има дава вяра. От друга страна, досежно датата на получаване на докладната записка, подписана от Н..а, известно разминаване се получава в показанията на свид. А., от една страна /същият твърди да я е получил на 21.07.2011г./ и от оформеното известие за доставяне, носещо датата на получаване 20.07.2011г. Това противоречие за настоящото конкретно дело е без каквото и да било значение предвид твърдението на свид. А., че през цялата седмица, т.е. както на 20.07.2011г., така и на 21.07.2011г. Г. и Д. са отсъствали от офиса. Именно от показанията на А., подкрепени от тези на Д. се установява, че на 25.07.2011г. съдържанието на докладната записка е била прочетена по телефона на П., като А. признава, че още при получаването й я е изпратил по факса на П..

Към датата на съдебното заседание на 09.07.2012г. по НЧХД № 5129/2011г. по описа на ПРС, подс. А., като защитник на Н. е бил запознат със съдебния протокол  от 01.03.2012г., в което са били разпитани като свидетели Г., А.а и Д. /копие от този протокол на л. 95 от делото/. Действително и Г., и Й. Д. /на л. 107 от настоящото дело/ в показанията си посочват, че при получаване на докладната записка, те са били в офиса. От показанията на А., разпитан като свидетел по това дело – л.103, последен абзац, също се оставя с впечатлението, че  при получаването на докладната записка той я отворил и веднага я предал на главния счетоводител Г., като самият той я бил зачел не при получаването й, а едва при получаване на призовка за НЧХД №5129/2011г. по описа на ПРС.

От показанията на М. Н..а, депозирани по настоящото дело /които съдът намира за логични, кореспондиращи си и с писмените доказателства досежно водените между нея и защитника й по дело 5129/2011г. разговори/, се установява, че същата е коментирала с  А. за така депозираните от тримата показания в с.з. от 01.03.2012г. по делото, водено против нея, както и че заявеното от тях относно присъствието си в офиса при получаване на докладната записка, не кореспондира с личните й спомени при посещението в офиса на 20.07.2011г., нито с известието за доставяне на кореспондентската пратка. Свидетелят С. също посочи пред настоящия състав, че във връзка с това наказателно дело от частен характер, водено против Н..а, е предоставил достъп на адвоката й – подс. А. до документацията на фирма „Димисто“ ЕООД, чийто собственик и управител към този момент е бил, във връзка с проверка твърденията за ползван годишен отпуск от страна на свидетелите по НЧХД №5129/2011г. по описа на ПРС, както и лично е коментирал с него за това кога е била получена докладната и кои са присъствали в офиса. Показанията на същия в съдебно заседание пред настоящия състав потвърждават показанията на свид .Н. и на съпруга й – свид. Г. Н.. относно заявеното от самия С., че когато Н..и са посещавали офиса през юли 2011г., Г. и Н..а не са били на работа, като съдът като неопровергани и незаинтересовани ги кредитира изцяло.

Видно от протокола от с.з. от 09.07.2012г. по НЧХД № 5129/2011г. по описа на ПРС, ХХІV н.с. /който като официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 от НК, неоспорен от страните, съдът кредитира изцяло/ е, че в това съдебно заседание подс. А. за първи път, след като на предходното – на 01.03.2012г. не е присъствал, е имал възможност да коментира събраните в предходно съдебно заседание свидетелски показания. И в тази насока е маркирал в становището си, обективирано в протокола на л. 10 от същия, кои са наличните противоречия според него между показанията на тримата свидетели по това дело – Г., Д. и А., както и между тях и твърденията в тъжбата, с която съдът е бил сезиран. Направил е доказателствено искане за повторен разпит на посочените три лица по обстоятелствата „досежно  получаването и разпространението на тази докладна записка“ /л.25 от настоящото дело, горе и л. 254 от НЧХД № 254/. Посочил е, че  тримата излагат различен начин  за запознаване с докладната и различни обстоятелства. След като, видно от протокола съдебният състав е оставил без уважение това му искане, А. повторно е настоял, като е заявил, че „По времето, когато твърдят, че са получили тази докладна записка Г. ***, видно от техните показания по делото. Пред съда е извършено лъжесвидетелстване на тези три лица. Приложената по делото прокурорска преписка има изрично изявление, че са били в отпуск по това време. Говоря и твърдя, че е извършено престъпление от тези лица“ /л. 25-26 от наст. дело или л. 254-гръб, долу и л. 255 горе от НЧХД № 5129/2011г./. Мотивирал се е и с изложени от Г. и А. в писмените им обяснения по прокурорска преписка № 7788/2011г. по описа на РП Пловдив некореспондиращи си с дадените по това дело пред съда твърдения относно получаването на докладната записка.

Видно е от приобщеното копие от съдебния протокол от следващото съдебно заседание по това дело - от 21.09.2012г. / л. 285-294 от делото/, че подс. А. като защитник на Н. отново настоял съдът да допусне повторен разпит на свидетелите по това дело досежно същите обстоятелства, като се е позовал на представените в това съдебно заседание писмени доказателства - молби за ползване на отпуск от двете до „Никдоналд 95“ ООД и „Димисто“ ЕООД, както и справки за начислени суми за този месец, отново във връзка с това, че са ползвали отпуск към датата на получаване на докладната записка в офиса на „Никдоналд 95“ ООД. Като съдът отново е оставил без уважение искането му.

Обясненията на подсъдимия като израз от една страна на процесуалното му право на защита и от друга – като доказателствено средство, съдът обстойно анализира, като съпостави с останалите гласни и писмени доказателства по делото и счита, че следва да кредитира изцяло, тъй като откъм фактическа страна се подкрепят от показанията на свид. Н..а, С., на свид. Н... Подсъдимият посочи, че при запознаването си със съдебния протокол от с.з. на 01.03.2012г. от показанията на А., Г. и Д. също като подзащитната си е останал с впечатлението, че и тримата са присъствали в офиса при получаването на докладната записка. Същевременно същият е бил запознат със становището на подзащитната му по това дело Н., че по нейни сведения Г. и Д. не са присъствали в офиса, което се потвърждавало и от извършен проверка в деловодните документи на „Димисто“ ЕООД, достъп до които му бил осигурен от свид .С.. Свид. Н. заяви „Аз открих, че има несъответствия и това го коментирах с адв. А.… От техните показания по делото аз останал с впечатлението, че те са били там и това ме смути … Споделих този факт с адвоката ми, че не е възможно те да са били там, при положение, че ги няма.“ Показанията на свид. С. са в същата насока – че „във връзка с делото на П. за клевета към М. Н.“ е коментирал с А. кога е била получена докладната записка в офиса, кои са присъствали. Именно въз основа на тези данни, предоставени му от свид. С. и от М. Н..а, както и коментирана прокурорска преписка, съдържаща изявления на А. и Г., подсъдимият А. е настоявал за повторен разпит на А., Г. и Д. досежно обстоятелствата около получаване на докладната записка в офиса.

Иначе от показанията на свид. П. Д. и на Т. се установява, че тъжителката Г. се била разстроила, след като й бил предадено от настоящия й повереник – адв. Д., че А. бил заявил в залата, че тя е лъжесвидетелствала по делото, водено срещу Н.. От техните показания се установява, че пред тях споделила за проблеми със съня и безпокойство, които отдавала като последица от заявеното в частност за нея в съдебното заседание от подс. А.. Съдът не счита, че се наведоха обстоятелства, които да компрометират показанията им.

Останалите писмени доказателства, касаещи дейността на  дружества, в които свидетелите или трети лица имат ръководни функции или дялово участие, според съда нямат каквото и да било отношение към конкретиката на казуса.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че подсъдимият на 09.07.2012г. в гр. Пловдив по време на съдебно заседание по НЧХД № 5129/2011г. по описа на ПРС не е осъществил от обективна и от субективна страна квалифицирания състав на престъплението клевета /която да е разпространена публично/ в нито една от двете й изпълнителни форми, още по-малко същият да е бил и в качеството си на длъжностно лице, поради което следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.4, вр. с чл. 147, ал. 1  от НК.

Безспорно е, че в съдебно заседание от 09.07.2012г. по посоченото наказателно дело от частен характер подс. А. е посочил, че  „Пред съда е извършено лъжесвидетелстване на тези три лица“ и „Говоря и твърдя, че е извършено престъпление от тези лица“. Само за прецизност следва да се отбележи, че в тъжбата се сочи подсъдимият да е изрекъл малко по-различна втората използвана фраза - „заявявам и твърдя, че е извършено престъпление от тези лица“. По същество това не променя общия смисъл на използваната фраза.

При решаване на въпроса дали инкриминираните в тъжбата твърдения са клеветнически и представляват приписване на престъпление /в случая по чл. 290, ал.1 от НК/ или позорящи за тъжителката, следва да се анализират всяко едно от тях. Съдържанието и на двете посочени фрази - „пред съда е извършено лъжесвидетелстване от тези лица“ и „заявявам и твърдя, че е извършено престъпление от тези лица“ имат сходно съдържание, като второто изречение като семантика подсилва първото.

Не е спорно, че така произнесеното от страна на подсъдимия, доколкото е било заявено в съдебно заседание, е станало достояние на много лица, т.е. думите са бил произнесни публично. Заявеното от него и цитирано в тъжбата на тъжителката Г. обаче е изведено извън контекста на цялостното становище на подс. А. в това съдебно заседание, като преди да заяви цитираните по-горе фрази, той е коментирал наличните противоречия в показанията на посочените три лица както помежду им, така и с обстоятелствата от самата тъжба, а и съотнесени към приобщени по същото време материали по прокурорска преписка №7788/2011г. Внимателният прочит на отразеното в протокола от съдебно заседание цялостно становище на защитника на Н. е за това, че при така наличните противоречия, наложително е провеждане според него на повторен разпит на тези свидетели досежно конкретно посочените от него обстоятелства. Т.е. същият е застъпил становището, че тези противоречия в свидетелските показания следва да бъдат преодоляни чрез допускането им до повторен разпит. И от субективна страна дори е нямал умисъл да излага клеветнически твърдения.

На следващо място – становището си адв. А. е базирал на декларираното от самите свидетели в предходно съдебно заседание, обективирано в съответния протокол от с.з., от които при прочита на показанията им действително недвусмислено става ясно, че и тримата твърдят да са присъствали при получаването на кореспондентската пратка. От друга страна, към този момент А. вече е разполагал с данни от своята доверителка, че към датата, посочена на върнатото й известие за доставяне – 20.07.2011г. – нито Г., нито Д. са се намирали в офиса, тъй като същите са ползвали отпуск. Същото е било декларирано пред адв. А. и от страна на свид. С., който лично му е осигурил достъп до документацията на управляваното от него дружество за проверка на тези обстоятелства. И на база материалите в прокурорска преписка № 7788/2011г. по описа на РП Пловдив по повод жалба на свид. Н.. срещу неправомерно задържана фирмена документация, подс. А. е бил запознат с изложеното по тази прокурорска преписка от страна на Г. и А. под формата на техни писмени обяснения в хода на проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ, в които били посочили, че към този период са отсъствали от гр. Пловдив. Т.е. чрез заявеното от А. в с.з. на 09.07.2012г. по време на съдебното заседание, същият е предал становището на други лица, в случая базиран и на разполагаемите писмени данни за времето, когато Д. и Г. са били в отпуск.

За да е съставомерно деянието по първата изпълнителна форма, е необходимо от обективна страна да е разгласено позорно обстоятелство за другиго, такова, което е морално укоримо и води до засягане на неговия авторитет и чест. Изпълнително деяние "разгласи", отнесено до лицето, което извършва действието, изисква разгласяващият да съобщи свои твърдения; такива, които изхождат от него лично и зад които той застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са факт, а не както в случая се установява – подсъдимият да се позовава на чужди твърдения и документи. В това отношение, логиката на закона се свежда до един от основните, залегнали в наказателното право принципи, че всеки трябва и може да отговаря само за собствените си деяния. Лице, което преразказва чужди, а не - свои твърдения, като заявява това обстоятелство, не следва да отговаря, че е извършил престъплението клевета, защото не осъществява изпълнителното деяние в нито едно от двете й форми, тъй като единствено пресъздава нечии чужди думи, позовава се на източника, от който е узнал обстоятелствата – в становището си пред съда А. посочва прокурорската преписка, по която лицата са депозирали по-различни писмени обяснения.

И на следващо място - за да е налице клевета под формата на „приписване на престъпление“, следва  да се сочат конкретни обстоятелства, които да позволяват да се направи извод за осъществено престъпно деяние от пострадалия. Взети сами по себе си инкриминираните изрази не съдържат каквато и да било конкретика за това кой, кога и под каква форма, т.е. с какво е реализирал състава на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК., т.е. не сочат по недвусмислен и категоричен начин на осъществяване на престъпление. Едва разчетени в контекста на цялостното изказване на подсъдимия в съдебното заседание от 09.07.2012г. по делото, може да се приеме, че авторът визира депозиране на твърдения от някое от тези три лица, които не отговарят на действителността. Но във всяко свое изказване подс. А. се е мотивирал с противоречия в твърденията на самите лица по друг повод, депозирани пред държавни органи /по прок. преписка/. Дори да се приеме, че посочените два израза в тъжбата се съдържа достатъчна конкретика за извършено престъпление и то точно от тъжителката Г., то изказванията му не представляват приписване на престъпление, защото не съдържат  негови твърдения, а данни, дадени му от неговата доверителка и от свид. С., подкрепени и от документи на „Димисто“ ЕООД, от коментираната прокурорска преписка, от посоченото гражданско дело.

От друга страна, становището на подсъдимия следва да бъде възприемано в неговата цялост, а не отделни изречения да бъдат разглеждани изолирано извън контекста на цялостната му позиция. А безспорно заявеното от А. в това съдебно заседание е било в контекста на основно поддържано неколкократно искане за повторен разпит на тримата свидетели с оглед осъществяване в плен обем защитата на доверителката му.

В своята дейност всяко лице, включително такова, което упражнява адвокатска професия има задължението да се ръководи и да спазва стриктно трайно изградените фактически правила при осъществяване на дейността си, залегнали и в Етичния кодекс на адвоката, приет от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ, бр. 60/22.07.2005г. Тези правила са в тясно  съответствие и с нормите на чл. 39 от Конституцията, с установените в тях изисквания и ограничения при упражняването  на изброените в тях права.

Ето защо,  категорично настоящата инстанция не може да приеме, че у подсъдимият е бил налице умисъл за разпространяване на клеветнически твърдения. Подс. А. е бил убеден в достоверността на фактите, че към момента на получаване но докладната записка в офиса, Г. и Д. не са били там, респективно – няма как да са узнали за съдържанието й още при получаването на докладната записка и тези му изводи се базират както на заявеното от самите тях в с.з. на 01.03.2012г., така и извлечено противоречието в твърденията им на база писмените обяснения от прокурорската преписка, подписани от самите тях, както и информацията от Н. и С., че действително към този момент те са се намирали извън гр. Пловдив.

Респективно – категорично не може да се приеме, че А. е извършил и другата форма на престъплението по чл. 147 от НК – приписване на престъпление. Също така, за прецизност следва да се отбележи, че адвокатът по едно дело няма качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 от НК. Не се вмества качеството му в даденото легално определение от законодателя – нито по б.“а“, нито по б.“б“ от същия текст.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск по реда на чл. 45 от ЗЗД. С оглед приетото по-горе от съда относно липсата на престъпление, не следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на подсъдимия, като следва да бъде отхвърлен предявения от тъжителката против подс. А. граждански иск в размер на 5000 лв., като обезщетение за претъпени от същата неимуществени вреди  в следствие на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Неоснователна е и претенцията да  й бъдат присъдени направените по делото разноски с оглед на така постановената от съда присъда. Напротив - с оглед крайното становище на съда, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение, следва на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените от последния разноски по делото в размер на 8,50 лева да бъдат възложени в тежест на тъжителката.

      

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.