НЧХД 7027/2012 - Мотиви - 18-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 7027/2012г.

МОТИВИ

към присъда по НЧХД № 7027/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, Двадесет и първи наказателен състав.

Частният тъжител А.С.Д. е повдигнал обвинение срещу подсъдимия Ю.К.Д., ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, изразило се това, че на 06.09.2012 г. в гр. К., обл.П. е причинил лека телесна повреда – разкъсно-контузна рана на кожата в лявата половина на челото с дължина 2 см. на А.С.Д., ЕГН ********** ***, което е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. С тъжбата частният тъжител е предявил граждански иск против подсъдимия за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди, както и разноските по делото.

Частният тъжител А.Д., чрез повереника си - адв. Г.Б. поддържа обвинението и счита, че то е доказано  по несъмнен начин от събраните доказателства и следва да се наложат съответните наказания за това на подсъдимия. Моли да му се присъдят направените от него разноски в наказателното производство. По отношение на предявения граждански иск за обезщетение от претърпените неимуществени вреди счита, че той следва да бъде уважен в предявения размер във връзка с безспорно установеното деяние, осъществено от подсъдимия.

Подсъдимият Ю.Д. не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по делото. Счита, че се касае за влошени лични отношения, които са инициирали спрямо него да бъде водено наказателно производство. Дава мнение, че без причина е бил ударен първи от частния тъжител и е действал при самоотбрана. Затова счита, че не е налице негово виновно поведение и не следва да бъде наказван. Моли да бъде оправдан и признат за невиновен.

Упълномощения защитник на подсъдимия - адв. З.Т. счита, че подсъдимият не е осъществил вмененото му престъпление нито от обективна, нито от субективна страна. Дава становище, че не са събрани доказателства за съставомерно поведение, а се касае за случай на законна самоотбрана. Затова счита, че Ю.Д. не следва да бъде наказван и следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения, а гражданският иск да се отхвърли като неоснователен. Моли да бъдат присъдени в полза на подсъдимия направените от него разноски в наказателното производство и за адвокатско възнаграждение.

На основата на събраните доказателства от съда в хода на проведеното от него съдебно следствие, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ю.К.Д. е роден на *** ***. По произход е българин и български гражданин. Семейното му състояние е неженен. Не е осъждан. Има образователна степен средно образование, като понастоящем е служител към б.”Л.О.” – гр. П.. Постоянно живее на адрес в гр.К., общ.К., обл.П., ул. „Н.П.” № **. Има ЕГН:**********. Подсъдимият и семейството му – свидетелите К.А.Д. и Ю.А.Д., живеели на един адрес *** с братовчед му - частният тъжител А.С.Д. и неговото семейство – свидетелите Ф.М.Д. и С.А.Д. и с бабата и дядото на подсъдимия и на частния тъжител – свидетелите А.Л.Д. и А.Ю.Д.. Семейството на подсъдимия и семейството на частния тъжител живеели в една сграда - нова постройка, на различни етажи, а възрастните баба и дядо живеели в стара постройка в двора на общия имот. Семействата на подсъдимия и на частния тъжител не били в добри отношения от 7-8 години, като техните бащи - братята С.Д. и К.Д. не си говорили заради стар инцидент, при който К.Д. бил ударил свидетеля Ф.Д.. Конфликтите между семействата били и по повод разделяне ползуването на имота, в който съжителствали. Свидетели А.Л.Д. и А.Ю.Д., които били собствениците на имота в гр.К., ул.”Н.П.” №**, не приписали на всеки от синовете си по един етаж, като това станало причина за влошените отношения между семействата. Като проявление на тези им отношения се явили и проблемните обстоятелства, свързани с това, че К.Д. спрял тока по стълбите към етажа на С.Д., а също така и не давал на брат си да се свърже с канализацията. Отношенията им ескалирали и в редовни закани, клетви и заплахи. Динамиката на влошените им семейни отношения се отразили на състоянието на отношенията между подсъдимия и частния тъжител. На 06.09.2012 година около 20.00 часа подсъдимият Ю.Д. се върнал от работа с приятелката си – свидетелката Н.Р.Т., и седнали пред дома на подсъдимия, на тротоара върху стари седалки от лек автомобил, марка „Трабант”. Там бил и съседът им свидетелят А.А. и бащата на подсъдимия – свидетеля К.Д.. Четиримата си говорили, като К.Д. се качил на козирката на гаража, провесил крака и започнал да разказва истории от казармата. Около 20.30 часа на двора излязла майката на частния тъжител, свидетеля Ф.Д. и видяла, че външната врата към пътя е отворена. Тъй като в имота живеели много хора, а самата тя не искала да се гледа какво става в двора, свидетелят отишла да затвори вратата, но веднага забелязала, че след това подсъдимият пак я отворил. На двора излязъл и бащата на частния тъжител С.Д. и след кратък разговор със съпругата си Ф. и той отишъл да затваря вратата. Подсъдимият бил в приповдигнато настроение, в компанията на приятелката си, и поискал да бъде отворена вратата. За да спре затварянето и, той се намесил, като попречил на свидетеля С.Д. да я затвори. Този битов факт бил съпроводен и с думи, изречени от подсъдимият Ю.Д., който започнал да говори на висок тон на чичо си, викайки „Какво искаш, бе?” и спрял с крак вратата. Намесил се и свидетеля К.Д., който също настоявал брат му да не затваря вратата. Към мястото се приближила и свидетеля А.Д., която направила забележка на подсъдимия, да не удря чичо си. Частният тъжител, чувайки разправиите в двора, слезнал от етажа им и отишъл при баща си и братовчед си. Попитал подсъдимия какво иска от баща му, а Ю.Д. започнал да се кара и с него – това се случило в пространството, образувано между входната врата на къщата и входната врата на улицата. В един момент подсъдимият ударил частният тъжител в челото, после го сграбчил с ръце, завъртял го и го ударил с гръб към циментовата колона на вратата, където нанесъл удари. Частният тъжител направил опит да се защити, като се опитал да се отбранява. Двамата разменили удари, един от които уцелил свидетеля А.А., който се намесил да предотврати конфликтната ситуация помежду им. В същото време подсъдимият вече успял да хване през кръста братовчед си А.Д., съборил го по гръб на тротоара от външната страна на оградата, където били струпани кофи за боклук и дърва, натиснал го с коляно върху гърдите и започнал да му нанася силни и системни удари по главата. В това време бащата на подсъдимия – свидетеля К.Д., слезнал от гаража и предприел поведение, с което пазил сина си, докато той нанасял множество удари с ръце в главата на пострадалия. В следствие на ударите, нанесени му от подсъдимия,  частният тъжител получил множество контузии в областта на главата и гръдния кош - разкъсно-контузна рана на кожата в лявата половина на челото с дължина 2 см., контузии в тилната област на главата и в областта на носа; кръвонасядане и охлузване в областта на левия долен клепач и долната устна на устата с малки размери; кръвонасядане на кожата в областта на лявата лопатка и охлузване по дясната поясна област. Бабата А.Д. ясно видяла единия си внук – А.Д. по гръб на земята, а другия – Ю.Д. върху него, нанасяйки удари върху частния тъжител. Тя се опитала да  се намеси, но и попречило присъствието на сина и К.Д., затова заобиколила дървата като притеснена и уплашена се развикала с думите „Чакайте, какво направихте? Отрепахте ми детето!”. В следващия момент приятелката на подсъдимия Н.Т. минала зад нея и започнала да я удря по гърба. След това и свидетелят К. се намесил и бутнал майка си върху дървата, като вследствие на удара А.Д. си наранила лакътя и главата, като викала „помощ!”. Майката на частния тъжител също се опитала да раздели двамата младежи от схватката им, като дръпнала подсъдимия за косата, но не успяла да помогне на сина си да се освободи. На място дошла и свидетеля Ф.Т.,***, както и други съседи, като помогнали на А.Д., който бил в безсъзнание, да се освободи. След това го вкарали в двора до чешмата, понеже целият бил в кръв, и му сложили една кърпа на лицето. Междувременно подсъдимият и неговото семейство се прибрали на етажа си. Понеже частният тъжител имал видими наранявания, като се стичала и кръв по лицето му, свидетеля Ф.Д. повикала племенника си - свидетелят И.М.М., който закарал нея и сина и до поликлиниката в К., където след преглед бил препратен по спешност за медицинско обслужване в град П.. Свидетелят И.М. ги закарал до там, като по време на пътуването частният тъжител се държал с кърпа за главата, по която имало кръв, и че излеждал видимо притеснен и уплашен. В МБАЛ „П.”- гр.П. пострадалият бил прегледан и се установило, че са му причинени телесни увреждания в резултат на нанесените му удари, като раната на челото му била зашита. След необходимите медицински манипулации той бил изписан, като му било предписано домашно лечение за 15-20 дни и лекарства. Свидетелят И.М. върнал частния тъжител, който вече бил с превръзка на челото, заедно с майка му и баща му в гр. К., като по време на целия път А.Д. бил стресиран и не говорел. На 08.09.2012 год. в РУП – гр.С. от свидетеля К.Д. е постъпило заявление с вх.№ ВЯ/С-5009/09.10.2012 г., за това, че майка му А.Д. и съпругата на брат му Ф.Д. обиждали и отправяли закани срещу него и семейството му. На 11.09.2012 год. частният тъжител отишъл в МБАЛ „С.Г.” ЕАД, където му било издадено съдебномедицинско удостоверение №1111/2012 год. На 13.09.2012 год. А.Л.Д. и пострадалият А.С.Д. депозирали жалба в РУП – гр.С. срещу Ю.К.Д. и К.А.Д., в които сочели, че спрямо тях са осъществени заплахи, застрашаващи здравето им и живота им. Била извършена проверка на адрес гр.К., ул.„Н.П.” №** от младши полицейски инспектор – свидетелят С.А.К.. При наблюдението той установил капки кръв на тротоара и редица свидетели на деянието. Снети били обяснения от подсъдимия Ю.Д., от частния тъжител А.Д. и от свидетелите А.Д., Ф.Д., К.Д., С.Д.. Съставени им били протоколи за полицейско предупреждение и всички те били предупредени по чл. 56 от ЗМВР да не се саморазправят и да решават спорните въпроси помежду си по законоустановения ред. В последствие полицейски инспектор към РУП-гр.С. – свидетелят Д.П.С. изготвил обобщаващи докладни записки от 19.10.2012 год. и от 28.09.2012 год., в които посочил изяснените от него обстоятелства. Той прекратил преписките, тъй като установил, че няма достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер. В последствие се установила, че в резултат на нанесения побой, здравето на А.Д. е било засегнато, като са му причинени разкъсно-контузна рана на кожата в лявата половина на челото с дължина 2 см., която е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като оздравителния процес е траел около 15-20 дни без настъпване на усложнения; контузии в тилната област на главата и в областта на носа; кръвонасядане и охлузване в областта на левия долен клепач и долната устна на устата с малки размери; кръвонасядане на кожата в областта на лявата лопатка и охлузване по дясната поясна област. Сами до себе си тези контузии, кръвонасядания и охлузвания са довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, като оздравителния процес е траел около 15-20 дни без настъпване на усложнения.

Така изяснената фактическа обстановка се извлича по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. От една страна тя се извлича от обясненията на подсъдимия, в кредитираната от съда им част, който не отрича, че отношенията му с частния тъжител са били изострени, както и обстоятелството, че е нанесъл удари в областта на лицето и тялото му на тротоара пред входната им врата. В настоящият случай съдът частично кредитира тези негови обяснения, които се отнасят до събитието на побоя и участието на подсъдимия в същия, нанасянето на  ударите по пострадалия, защото в хода на съдебното следствие те се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. Съдът не кредитира твърденията на подс.Ю.Д., че частният тъжител пръв му е нанесъл удар с юмрук зад тила. В хода на съдебното следствие не се събраха необходимите неоспорими гласни доказателства в подкрепа на това твърдение, като липсват и медицински документи, които да потвърждават факта на нанасен удар от страна на А.Д. на Ю.Д.. Тези негови твърдения се явяват негова защитна позиция, целяща да се избегне наказателна отговорност. Фактическата обстановка се изяснява и от останалите гласни доказателства: показания на разпитаните свидетели А.Д., Ф.Д., С.Д., А.Ю.Д., И.М.М., М.Ю.М., Ю.Ш.М., Ю.Ш.Т., С.К., Д.С., Е.К.-Ш., които съдът също изцяло кредитира като достоверни, непредубедени, последователни и обективни. Те разкриват по безспорен начин извършеното деяние, механизма на извършваните действия от подсъдимия, причините за неговото настъпване и ефектът, който то е имало върху частния тъжител. По несъмнен и безспорен начин се изяснява чрез тях участието на подсъдимия в извършването, така и какви са неговите конкретни действия и тези на пострадалия. Установява се и от събраните гласни доказателства с показанията на свидетелите К.Д., А.А., Н.Т., Ю.Д., в кредитираната им от съда част. Установява се и от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, приобщени и включени в  доказателствения  материал – заключение на проведената съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р С.С., която съдът кредитира като обоснована, научно и методологически правилна, без съмнения в нейната достоверност. Изяснява се приетата фактическа обстановка и от приобщените в хода на съдебното следствие и по реда на чл.283 от НПК документи -  полицейски преписки за извършена проверка №ВЯ/С-5009/2012 и №ВЯ/С-4590/2012 година, от съдебно-медицинско удостоверение №1111/2012 год., от приложената справка за съдимост. Съдът кредитира с доверие показанията на всички посочени свидетели А.Д., Ф.Д., С.Д., А.Ю.Д., И.М.М., М.Ю.М., Ю.Ш.М., Ю.Ш.Т., С.К., Д.С., Е.К.-Ш. като логични, непротиворечиви, непредубедени и изцяло кореспондиращи с останалия доказателствен  материал по делото. Показанията на свидетелите в тази връзка се явяват последователни, логични. Свидетелите са очевидци на това, как частният тъжител е станал жертва на жесток побой. Чрез тях по един категоричен и несъмнен начин се изяснява факта по влошените лични отношения между семейството на подсъдимия и семейството на частния тъжител, поведението на всеки един от тях по време на инцидента на 06.09.2012година, факта, че подсъдимият е започнал саморазправата с пострадалия, че същият го е притиснал с коляно и е нанесъл множеството удари с ръце върху братовчед си А.Д., последващото им поведение. Изясняват се причините, поради които се е стигнало до този инцидент: между двете семейства – на подсъдимия и на частния тъжител, е имало стара роднинска вражда, което се потвърждава от множество свидетелски показания. Битовият факт дали входната врата да остане отворена или да бъде затворена е бил поводът за ескалиране на напрежението и е провокирал подсъдимия към проява на агресия към семейството на пострадалия, прехвърлила се към физическа саморазправа с частния тъжител, в резултат на ударите от която са му били причинени посочените травматични увреждания. Ударите, нанесени от подсъдимият са попаднали в предната част на тялото, като са причинили разкъсно контузна рана на челото а другите контузии и охлузвания са в гърба в лопатката и отговарят на начина, описан от частния тъжител в тъжбата, а именно: че е паднал на тротоара между дървата и кофите и са му били нанесени удари, като подсъдимият е бил охраняван, за да се постигне този резултат. От доказателствата и от свидетелските показания е видно, че частният тъжител не е направил опити да удря пръв, като ударите, които е отправил за самозащита са уцелили свидетеля А.А.. Това показва, че пострадалият е бил изненадан, станал е жертва, претърпял е тази разкъсно-контузна рана на кожата в лявата половина на челото с дължина 2 см., която е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и други контузии и охлузвания, като самият той не е успял да отговори на ударите. По посочените основания съдът счита, че деянието не може да попадне под хипотезата на реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК. Настъпилата ситуация не е била в резултат на конкретно неправомерно поведение от пострадалия. Последващото му поведение също е било на човек, станал жертва на физическа саморазправа. По думите на свидетеля М.  той е бил много уплашен и затворен по времето, когато го е закарал в болницата и който казва „беше уплашен, не говореше”.  В тази връзка съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля А.Д. като счита, че чрез тях по несъмнен и категоричен начин се изяснява конкретното поведение на подсъдимия и пострадалия по време на инцидента. В тази връзка не може да се изключи обстоятелството, че като близка тяхна родственица- баба и на двете лица, тя се стреми да бъде обективна и последователна в отразяването на възприетите факти. Не може да се изключат нейните възприятия като такива, насочени към равно отношение и към двете страни в процеса. Свидетелят последователно е непредубедено разкрива фактите, които са настъпили- обстоятелството, че подсъдимият е предизвикал побоя, че той е бил лицето, което безспорно физически е омаломощило пострадалия, като го е бутнал на тротоара пред входната врата, притиснал го е с крак и му е нанесъл множество удари с юмрук в лицето, в резултат на които е настъпила разкъсно-контузна рана на кожата в лявата половина на челото с дължина 2 см., която е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като оздравителния процес е траел около 15-20 дни без настъпване на усложнения.

По отношение на показанията на свидетелите К.Д., А.А., Н.Т., Ю.Д., съдът ги прецени на база останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. Така съдът не кредитира свидетелските показания на А.А. и Н.Т. в частта им, касаеща изложеното от тях, че първият, който е нанесъл юмручен удар, е частния тъжител. Тези техни показания не съответстват на останалите гласните доказателства, кредитирани от съда и най- вече на показанията на свидетеля А.Д., която сочи как самата тя е пострадала, опитвайки се да защити частния тъжител, как в последствие от поведението на К.Д. са и причинени допълнителни болки и страдания, свързани с хващането и за косата и дърпането и, както и на заключението на приетата съдебно медицинска  експертиза. Така изложените от свидетелите факти се явява изолирани, нелогични и несъответни на другите изяснени обстоятелства. С техните показания се цели да се подкрепи защитната позиция на подсъдимия. Безспорно е, че причина за настъпилата свада не може да се яви поведението на частния тъжител, който инцидентно слиза на двора при настъпили вече междуособици, в които активно участие взима Ю.Д., предупреден от свидетеля А.Д. да не се саморазправя с чичо си. Ясно е изяснен факта, че подсъдимият вече е бил в раздразнено състояние, готов да прояви агресия. Появата на частният тъжител е била съпроводена единствено с реплика, която е предизвикала и гневно агресивното поведение на подсъдимия спрямо него, изразило се в грабването му, бутането на земята и нанасянето на ударите в лицето, след като е сломил с крак възможността му за самоотбрана. Изразената позиция на посочените двама свидетели, че поведението на частният тъжител е било насочено към нанасянето на физически удари спрямо подсъдимият не намира опора в показанията на свидетелите Ф.Д., С.Д., А.Д., А.Ю.Д., И.М.М., М.Ю.М., Ю.Ш.М., Ю.Ш.Т., чрез които се изясни механизма на причиняването на телесните увреждания на пострадалия и авторството, както и последващото поведение на частния тъжител. Те се явяват и предубедени спрямо случилото се, защото свидетеля А. поддържа приятелски отношения със семейството на К.Д., а свидетеля Т. е близка със самият подсъдим и поддържа с него интимни отношения. По посочените съображения съдът не кредитира и показанията на свидетелите К.Д. и Ю.Д. в частта им, в която сочат на първоначално неправомерно поведение от частния тъжител. В тази си част техните показания са предубедени и заинтересовани, като те не изразяват обективно случилите се факти, а се стремят да подкрепят защитната позиция на Ю.Д. Тя се явява защитна, защото не съответства на събраните гласни доказателства - показанията на А.Д., А.Ю.Д., Ф.Д. и С.Д., които съдът изцяло кредитира. От събраните доказателства за личността на частния тъжител се установи, че той не е конфликтен, не е криминално проявен, ползва се с добро име, работи в склад за строителни материали. При инцидента той е бил унижен, накърнено е било човешкото му достойнство от нанесените му удари и са му причинени болки и страдание. Тези болки са с продължителност около три седмици, а травмите, които се установяват със СМУ, са наложили пострадалият да ходи често на превръзки в поликлиниката на гр. К.. От побоя на частния тъжител му е останал белег за цял живот.  Съдът не приема за доказан твърденият от защитата факт, че частният тъжител пръв е нансъл удар върху подсъдимия. Няма и приложени писмени доказателства в подкрепа на тази теза. Становището на защитата, че се касае за самоотбрана от страна на подсъдимия не може да бъде споделено. Самоотбрана е, когато има равно по сила и направление действие. Няма доказателства Ю.Д. да е претърпял физическо въздействие – всички доказателства сочат, че той е бил активната страна, той служейки си с ръцете, с които е нанасял целенасочено удари на пострадалия, съборил го е на земята и го е притискал с коляно, за да може да сломи физическата му самоотбрана. Безспорно те се подкрепят и от свидетелските показания на А.Д. и изясняват в пълнота механизма на причиняване на уврежданията, както и последващото поведение на подсъдимия и настъпилите вредоносни последици.

По отношение на обстоятелствата, касаещи съставомерните действия на подсъдимия Ю.Д., гласните доказателства изясняват фактите, които факти са потвърждаващи относно физическото въздействие от страна на подсъдимия върху пострадалия и съдът изцяло ги приема. Безспорно тези обстоятелства се изясниха с кредитираните от съда гласни доказателства, като приоритетно се кредитираха показанията на бабата – свидетеля А.Д.. Съдът счита, че тя е непредубедена и непристрастна – и частният тъжител и подсъдимият са и внуци, и за двамата се е грижила, когато са били малки, и двамата ги обича. В показанията си тя казва, че частният тъжител не е нанасял удари, не се е отбранявал, а е бил повален на земята от подсъдимия, който е нанесал множество удари – „Сто пъти не бяха, ама много удари бяха” – казва с тъга свидетелката А.. Тя е дала показания как пострадалия е бил удрян в бетоновата колона, от което е получил цицина на главата, как е бил съборен върху дървата с множество удари и как пострадалият, лежейки на земята, притиснат с коляно от подсъдимия, е получил множество контузии в следствие на тези удари. Бабата А.Д. разказва как с викане е бил бит пострадалият. Тя се е опитала да ги разтърве, но бащата на подсъдимия го е пазел, за да може спокойно да нанесе тези удари, в следствие на които частният тъжител е бил окървавен и се е нуждаел от медицинска помощ. И двете страни са еднакво приближени на възрастните Д. – А. и А., но е факт, че те не удобряват поведението на семейството на подсъдимия, изказват се критично за начина по който Ю.Д. търси конфликт и решава проблемите със физическо насилие, и са били принудени да помолят семейството на Ю.Д. да напусне къщата. След инцидента дядото – свидетелят А.Д., е прехвърлил имота на бащата на частния тъжител – С.Д., и семейството на подсъдимия е предприело действия по изнасяне от общия дом. Причина за това е, както заявяват бабата и дядото, че не може трите семейства да продължават така, защото се страхуват, че или те, или семейството на частният тъжител ще станат жертва на агресията от страна на семейството на подсъдимия. Фактът, че в последтвие семейството на подсъдимия са купили нов имот, само показва, че те са нежеланите, че те са семейството, с отсъствието на което семейно-битовите конфликти биха се туширали.

Безспорно при така събраните доказателства липсват съществени разминавания относно факти, пряко свързан с предмета на доказване. Съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени доказателства, които изясняват в цялост осъщественото престъпно деяние. Тези съвпадения между показанията им разкриват онази достоверност на случилото се, която води съда до извода, че те са напълно обективни и може да се има доверие за всички факти, съобщени в тях. По един логичен начин се изяснява механизма на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, обстоятелствата по започване на физическата саморазправа, характерът и размера на телесните увреждания, причинени на А.Д.. Детайлно е описана причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия, свързани с нанасянето на множество удари с ръце и довели до причинените телесни увреждания. Фактите са безспорно установени пред настоящия състав на съда.

При така установените фактически положения, на база събраните и обсъдени гласни и писмени доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимия Ю.Д. е годен субект на осъщественото деяние, защото е пълнолетен, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи своите постъпки. Той е бил под влияние на кумулирани негативни чувства към братовчед си А.Д. и семейството му от продължително време. Подсъдимият е осъществил от обективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 130 ал. 1 от НК, защото на 06.09.2012 год. в гр. К. е причинил другиму – А.С.Д., лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на кожата в лявата половина на челото с дължина 2 см., която представлява разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. От обективна страна подсъдимият е осъщестъвил изпълнителното деяние чрез действие, изразило се в грабването му, бутането на земята и след като е сломил с крак възможността му за самоотбрана, в нанасянето с ръце на удари в областта на лицето и на тялото, с което му е причинил разкъсно-контузна рана в лявата половина на челото. Характерът и степента на увреждането се установява от заключението на вещо лице по реализираната съдебно-медицинска експертиза.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно при пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.      Субективните елементи се извличат от цялостното поведение на подсъдимия, а не само от неговите обяснения. Характерът нанесените от него удари върху частния тъжител е такъв, че те да доведат до увреждането на неговото здраве по посоченият начин. Подсъдимият е съзнавал последиците от нанасянето на тези удари в лицето на А.С.Д.,  целял е те да попаднат  в лицето му по начин, по който да причинят и съответните възприети телесни увреди - разкъсно- контузна рана на кожата в лявата половина на челото с дължина 2 см .

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимия Ю.Д.. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 130, ал. 1 от НК, съдът отчете, че предвиденото наказание е „лишаване от свобода” до две години или пробация. Налице са основанията спрямо него да бъде приложен института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, защото за престъплението се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, не е осъждан за престъпление от общ характер и спрямо него до настоящият момент не е прилаган този институт, няма причинени от деянието имуществени, съставомерни вреди, които да подлежат на възстановяване. Отчетоха се от съдебния състав следните смекчаващи отговорността обстоятелства: добрите характеристични данни, липсата на други противообществени прояви, чистото съдебно минало, младата му възраст, факта, че същият е трудово ангажиран, като получава редовни доходи. Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства. Налице е превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като те могат да се определят като многобройни. Подсъдимият е личност с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – стара родова вражда. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Затова с оглед личността на подсъдимият, при наличие на многоброен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, мотивите за извършване на настоящото престъпление спрямо конкретния пострадал, времето на противоправно въздействие върху неговата личност, степента на засегнатост на пострадалия, обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че подсъдимият при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК и при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства следва да се освободи от наказателна отговорност, като най-съответно на извършеното следва да се наложи административното наказание глоба, определена в минимален размер от 1200.00 /хиляда и двеста/ лева. При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от НК. Съдът е убеден, че така определеното административното наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се поправи подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще допринесат според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция.

Съгласно изискванията на чл. 307 от НПК, съдът се произнесе по предявения граждански иск. В случаят на основание чл. 45 и следващите от ЗЗД е предявен от пострадалия против подсъдимия Ю.Д. граждански иск в размер на 5000 лева, съставляващ обезщетение за причинени на същия неимуществени вреди, свързани със засягане на телесната му неприкосновеност в резултат от деянието, за което е повдигнато обвинение по чл. 130, ал. 1  от НК. Настоящият съдебен състав счита, че той е доказан по основание, тъй като увреждането на пострадалия се явява пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на подсъдимия. Засегнати са честа и достойнството на тъжителя в социума, като така подсъдимият е засегнал обществените отношения, които гарантират неприкосновеността на личността. Гражданският иск е изцяло доказан по основание, независимо от обстоятелството, че за това деяние подсъдимия не следва да носи наказателна отговорност. Причинно следствената връзка между неговото неправомерно поведение и причинените телесни увреждания е безспорна. С оглед спазване на принципа, че обезщетението се определя от съда по справедливост, се взе в предвид, че е недопустимо определено лице да получава такива наранявания по лицето, които за кратък период от време са влошили неоправдано неговото здраве и са му попречили да изпълнява трудовата си дейност. Затова настоящия състав е на мнение, че претендираното обезщетение следва да бъде уважено в размер на 1 500 лева. За разлика обаче, от тази сума до пълния предявен размер от 5 000 лева, искът, според Съда, е завишен, прекомерен и недоказан като съотношение на преживени болки и страдания и неимуществени вреди, поради което следва да бъде отхвърлен в тази му част. Така уваженият граждански иск в размер на 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди, се явява напълно справедлив и съответства на преживените болки и страдания от тъжителя.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият Ю.К.Д. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец А.С.Д. сумата в размер на 612.00/шестотин и дванадесет/ лева, представляващи разноски по водене на делото и адвокатски хонорар.

Подсъдимият следва да заплати в полза на Държавата сумата от 60 лева, представляваща Държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск по сметка на ВСС – гр.С..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.