НЧХД 5164/2012 - Мотиви - 08-06-2014

Мотиви по Наказателно дело 5164/2012г.

                                                           Мотиви

         към присъда по НЧХД  5164/2012г.  по описа на ПРС-ХХІІІ н.с.

 

         С тъжба от 20.07.2012г. Й.М.П.,                 ЕГН: **********, от гр. П. е повдигнала обвинение срещу В.П.К.,***, за това, че:

На 13.07.2012г., около 18:30 ч.,  в гр. П., на публично място –първия етаж в ТЦ „Ф” ж.к „Т”       , е казал нещо обидно за честта и достойнството на тъжителката, при изпълнение на служебните й задължения като  управител на „Т 2002” ООД – престъпление по  чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 146 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание тъжителката П. е конституирана и в качеството на граждански ищец, като е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от нея срещу подсъдимия К. граждански иск за сумата от 10 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени от вмененото във вина на подсъдимия престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 146 ал. 1 от НК неимуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието - 13.07.2012г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски.

Тъжителката Й.П., лично и чрез повереника си адвокат Н.А., поддържа обвинението с горната правна квалификация, като не формулира конкретни искания относно наказанието. Моли да бъде уважен изцяло гражданският иск.

Подсъдимият В.  К. не се признава за виновен, но дава подробни обяснения по обвинението. Лично и чрез защитниците си адвокат К.П. и адвокат Д.Г. застъпва тезата за недоказаност на обвинението, излагайки съображения в тази насока, както и за несъставомерност на деянието от субективна страна досежно това обидата да е нанесена на длъжностно лице. Настоява за  постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск или алтернативно, при условие че се приеме за доказано отправянето от подсъдимия към тъжителката на някои от твърдените обиди, да се приложи институтът на реторсията със съответните последици.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 Подсъдимият В.П.К. е роден на ***г***, българин български гражданин, женен, с висше образование, едноличен търговец, неосъждан, ЕГН: **********.

Отношенията между тъжителката и подсъдимия били обтегнати през продължителен период от време, преди настъпване на конфликтната ситуация от 13.07.2012г.

На 13.07.2012г. около 18:30 часа в гр. П., на първи етаж на ТЦ “Ф”, пред входа на магазини № 73 и № 74, собственост на съпругата на подсъдимия, тъж. П. отишла до подс.  К. с намерението да му предостави за подпис документи относно наемните отношения, с оглед регламентиране заплащането на суми за управление и поддръжка на общите части, на което подсъдимият се противопоставил. След кратък диалог помежду им относно проведени по-рано  ОС  на “Т 2002” ООД и ОС на Етажната собственост на ТЦ „Ф” настъпила размяна на обиди. Тъжителката заявила на подсъдимия: “В.К., знаех, че си простак, но не знаех, че си такъв голям”, при което последният нарекъл тъж. П. “дебела свиня”. След това двамата се разделили, като тъжителката съобщила за конфликта в Пето РУП – П. и на място в ТЦ „Форум” пристигнали полицейски служители.

Горната фактическа обстановка съдът прие за категорично установена от: показанията на разпитите свидетелите К.С., С.Т., Е К, В П, П.Т., Б.Б., А.Й., М.К. и И.К.; приетото заключението на назначената СТЕ; събраните в хода на производството писмени доказателства, в т.ч. схема на търговските обекти, разположени на първи етаж от ТЦ ”Ф”, нотариални актове, удостоверяващи собственост върху магазините; служебна бележка от „М 81С” ЕООД; справки от Агенцията по вписванията; протоколи от ОС на Етажната собственост на ТЦ „Ф”; справки от Търговския регистър, заявление за обявяване на ГФО на  „Т 2002” ООД; Протоколи от ОС на „Т - 2002” ООД; решение по гр. дело от 09.12.2011г; заповед № 6-Z12-715/01.08.2012г. на гл. арх. на Община П., Район „Т”; заповеди до „М 81С” ЕООД; писмо до „С и” ООД; известие от В.К. *** – 2002” ООД, отговор на искова молба от същия; както и от приобщения като веществено доказателствено средство 1 бр. диск със записи от видеонаблюдението на сградата на ТЦ „Ф” ет. 1.

Настоящият съдебен състав дава вяра на депозираните от подсъдимия обяснения, тъй като, макар да са освен доказателствено средство, също  и основно средство за защита,  в случая обясненията му се подкрепят напълно от останалия кредитиран доказателствен материал, в т.ч. писмените доказателства, поради което биват ценени като източник на обективна и достоверна информация.

Неоспореното от страните заключението на СТЕ съдът цени като добросъвестно и компетентно,  изготвено с необходимите професионални знания и опит в съответната област. 

 

Показанията на всеки от свидетелите С., Т., Б., Й., К, П, Т., К. и К. съдът възприема доколкото кореспондират помежду си и с видеозаписите от охранителните камери на ТЦ “Ф”.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка, съдът зае становището, че подсъдимият К. и частният тъжител П. са реализирали обективните и субективни прицнаци от състава  на  престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК.

Извън всяко съмнение в случая е, че на 13.07.2012г. около 18:30 часа пред входа на магазин, собственост на съпругата на подсъдимия е настъпила  размяна на обидни изрази между тъжителката и подсъдимия. Тъж. П. е нарекла подсъдимия “голям простак”, а той от своя страна и е отвърнал с израза “дебела свиня”, като тези изрази безспорно представляват по съдържанието си нещо унизително за честта и достойнството на личността. Наред с това, категорично изяснено в случая е, че конкретните обидни  думи, са изречени от тъжителката и подсъдимия на висок глас и на оживено публично място – първи етаж от ТЦ „Ф” гр. П., където са възприети, както от страната, към която са били насочени, така и от много други лица.

От субективна както подсъдимия, така и тъжителката са извършили тези деяния с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Всеки от тях напълно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, чиито забранени от закона последици непосредствено е  преследвал, като отлично е разбирали, че казват публично нещо унизително за честта и достойнството на другия, което ще бъде чуто и от всички намиращи се наблизо граждани.

  Същевременно, дори към процесната дата тъжителката обективно да е имала качеството на управител на “Т 2002” ООД, то у подсъдимия категорично е липсвало съзнание за това обстоятелство. В краткия разговор помежду им той категорично е отрекъл именно качеството й на длъжностно лице, заявявайки й, че е никоя, защото не са вписани резултатите от проведените събрания, касаещи нейния избор за управител на дружеството.

  Ерго, налице е хипотезата на реторсията, поради което съдът признава подсъдимия В.П.К. и частния тъжител Й.М.П. за ВИНОВНИ в това, че на 13.07.2012г. в гр. П.., ТЦ „Ф” ж.к „Т”, публично са казали един на друг в тяхно присъствие нещо унизително за честта и достойнството на другия, поради което и на основание чл. 148 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 2 вр. ал. 1 от НК ОСВОБОДИ и двамата от наказание, като ПРИЗНА подсъдимия В.П.К. за НЕВИНЕН в това да е нанесъл обидата на Й.М.П., при условията на чл. 148 ал. 1 т. 3 от НК, т.е. в качеството й на длъжностно лице, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му с тъжбата обвинение в този смисъл.

         Съдът прецени, че сумата от 700 лева е оптимален и справедлив паричен еквивалент на претърпените от тъжителката Й.М.П. страдания, съответно ОСЪДИ подсъдимия В.П.К. да й заплати обезщетение в размер 700 лева като обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.07.2012г., а в останалата му част намери предявения граждански иск за прекомерно завишен, поради което и го ОТХВЪРЛИ за разликата над 700 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева.

  С оглед изхода на делото, на основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират  от съдилищата по ГПК, подсъдимия В.П.К. следва  да заплати по сметка на ПРС сумата от  50  лева, представляваща държавна такса върху уважения  граждански иск.

         Освен това  всяка от страните е длъжна да понесе направените от нея разноски по делото, както и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати по сметка на ВСС половината от сторените в производството разноски за СТЕ (възлизащи общо на 150) лева, т.е.  по 75  лева.

 

         По изложените мотиви съдът постанови присъдата си

                                     

     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                         ВЯРНО СЕКРЕТАР Н.Т.