НЧХД 7919/2011 - Мотиви - 24-10-2013

Мотиви по Наказателно дело 7919/2011г.

МОТИВИ

По НЧХД №7919/2011 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХVІ н.с., с подсъдим С.М.К. ***

 

Подсъдимият С.М.К. *** е предаден на съд за това, че в периода от 02.05.2011 г. до 04.08.2011г. в гр.П. при условията на продължавано престъпление е разгласил позорни обстоятелства за другиго - В.Х. Л., ЕГН ********** и е приписал престъпление на В.Х. Л., ЕГН **********, разпространени чрез печатно произведение : вестник “М.” от 02.05.2011 г., „Тв. д.” от 02.05.2011 г. – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.”, и вестник „М.”, рубрика „Р.” от 04.08.2011 г. – престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

В последните по делото съдебни заседания са направени изявления от частния тъжител и от повереника му, че след развода си с подсъдимия, В.К. сменя фамилията си от К. на Л.. Представената е лична карта, въз основа на която е констатирано, че същата е издадена на 01.07.2013 г. на В.Х. Л., ЕГН **********. В този смисъл В.Х.К., ЕГН ********** и В.Х. Л., ЕГН ********** са имена на едно и също лице, съответно преди и след развода му с подсъдимия С.М.К.. С оглед на това и в протоколите от последните съдебни заседания при вземане на съответните становища, частният тъжител е посочван с настоящите си имена В. Л.. Предвид настъпилата промяна във фамилното име на частния тъжител преди приключване на делото пред първоинстанционния съд, то в настоящите мотиви частният тъжител ще бъде посочван навсякъде с имената, които понастоящем има, а именно В.Х. Л. /макар от инкриминирания период до настъпване на промяна във фамилното й име същата да е с имена В.Х.К./.

В съдебно заседание частният тъжител В. Л., редовно и своевременно призован, се явява лично. Поддържа подадената тъжба. Повереникът й адв.К. ***, редовно упълномощена, предлага на съда да признае подсъдимия  за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Подсъдимият С.К., редовно и своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Разбира в какво е обвинен и  дава обяснения. Моли съда да го признае за невиновен и оправдае по повдигнатото обвинение. Защитникът му адв.Б. ***, редовно упълномощен, моли съда да признае подзащитния му за невиновен и постанови оправдателна присъда.      След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено  следното от фактическа страна:

С.М.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, на работа, ЕГН **********.

От приложената справка за съдимост, ведно с бюлетин /л.257-258/ се установява, че подсъдимият е неосъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван от  наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.

През 2006 г. В. Л. се развежда със съпруга си И. А., от брака си с когото има две дъщери. Няколко години по-късно същата сключва брак със С.М.К.. Последният към този момент също има две деца – М. К. и С. С. К.. Заедно с частния тъжител и подсъдимия живеят и двете дъщери от първия брак на Л.. През 2008 г. се ражда синът им Г. К.. В началото на съвместния си живот К. и Л. поддържат добри съпружески отношения. Междувременно бащата на последната – Х. Л., заболява от онкологично заболяване, което налага многократни пътувания както до С., така и до Г. с оглед извършване на онкологични операции, консултации, прегледи и други медицински манипулации. При по-голямата част от тях Л. е придружаван от дъщеря си и от подсъдимия, а при други – и от съпругата му Е. Л.. Разноските по пътуванията в чужбина са поемани преимуществено от С.М.К., като тъща му настоява да запише заплатените парични суми с оглед възстановяването им. По-голямата част от разходите относно осъществените оперативни намеси по отношение на Х. Л. както в България, така и в Германия са поети от съответната здравната каса в посочената държава, тъй като същият е здравно осигурен в страната ни, от една страна, а от друга, притежава европейска здравна карта. Непокритите разходи са заплатени от съпругата му. С оглед намаляване на разноските по престоя извън Б. по повод извършваните в чужбина на Х. Л. оперативни намеси, пътуванията се осъществяват посредством лек автомобил, към който е прикрепена каравана, закупена от подсъдимия.

Междувременно през 2010 г. поради настъпили финансови затруднения  при осъществяване на търговската си дейност, свързана с внос и износ на автомобили, С.М.К.  продава на сина си С. С. К. / с когото са съдружници в ”Т.-**” ООД гр.П., съгласно дружествен договор /л.231-236/ и на дъщеря си М. К. притежаваните от същия 400 дяла от капитала на ”Т.-**” ООД гр.П., съотв. 150 дяла на първия и 250 дяла на втория въз основа на договор за покупко-продажба на дружествен дял от 12.04.2010 г. /л.229-230/. Поради горепосочената причина, на 16.06.2010 г. подсъдимият продава на тези си две деца и недвижим имот, представляващ ателие, намиращо се в гр.П., ул.Б. №*, за което е изготвен нотариален акт №***, том *, рег.№****, нот.дело №***/2010 г. /л.228/. Относно кредитната задлъжнялост на „Т.-**” ООД гр.П. към дата 21.01.2011 г. е издадено удостоверение за кредитна задлъжнялост на кредитополучателя по изтегления на 31.12.2010 г. паричен заем /л.227/.

Виждайки, че съпругът й държи изключително много на двете си деца от първия му брак, от една страна, и разбирайки, че същият прехвърля притежаваното от него имущество именно на тях, В. Л. започва да демонстрира неодобрението си към това негово поведение. Постоянните й намеци в тази насока водят до влошаване на отношенията между двамата до степен, че в началото на 2011 г. В. Л. заедно с двете си дъщери и сина си Г. К. отива да живее в дома на родителите си. Добре облечен, чист и много лъчезарен Г. К. към този момент вече проговаря. Макар и преимуществено за последния да се грижи майка му, като негов баща подсъдимият взема детето от време на време при себе си, отглеждайки го заедно с децата си от първия брак.  При смяна на обстановката, в която живее, и хората, които полагат грижи за него, Г. К. като всяко малко дете, ненавършило все още три години, първоначално се смущава от настъпилите промени в обкръжението, но постепенно се адаптира към същите.

На 04.02.2011 г. е издадено нареждане – разписка от О.Б.Б. /л.129/, съгласно която е наредено от страна на „*** Т.” ООД сума в размер на 14 000 евро, равняващи се на 27 361,62 лева да бъде изплатени в полза на С. С. К..

На 01.03.2011 г. Университетската клиника Т., Г. издава потвърждение за получаване на внесена от Х. Л. сума в размер на 4 900 евро относно амбулаторно лечение /л.213-214/, като в писмо също от 01.03.2011 г. /л.217-218/ е отбелязано, че относно пациента Х. Л. е налице частно здравно осигуряване – пациентът заплаща сам.

На 02.03.2011 г.  Университетска болница Т., Г. издава нареждане за изплащане /л.215-216/, с което дава упътване на касата на Университетската клиника Т. на основание –обратно изплащане по предварително инкасиране, да изплати в брой сумата от 4 900 евро на семейство Л., което да бъде вписано в книгите /л.215-216/.

В началото на месец април 2011 г. след поредната направена на Х. Л. в Г. операция във връзка с онкологичното му заболяване, последният заедно със зет си и В. Л. се прибират в Б. с лекия автомобил и прикрепената към същия каравана. След последната оперативна намеса Л. не може да говори, тъй като е направен отвор на гърлото му, през който да диша. Единствено шепне, а при необходимост изписва на лист това, което иска да каже. Малко след завръщането в страната раната на гърлото на тъста на подсъдимия се отваря и от същата изтича гной, което налага извършване на нов преглед в Г., Университетската клиника Т..  Представител на последната при проведен разговор съобщава, че онкологично болният може да бъде приет в здравното заведение след Великденските празници.

Предстоящото пътуване до Г. с посочените по-горе пътни превозни средства налага вземането на спешни мерки за отстраняване на настъпилата повреда в агрегата на караваната. На 27.04.2011 г. подсъдимият получава съобщение на мобилния си телефон от Х. Л., че агрегатът е отремонтиран. Любопитен да разбере как последното е осъществено, след като редица майстори не успяват, С.М.К. отива в дома на тъста си. След като двамата се срещат, влизат в находящото се в близост хале, където се намира агрегатът. Подсъдимият приклеква до последния и докато разглежда същия усеща потупване по рамото. При изправянето си, за да разбере какво Х. Л. иска да му каже /тъй като други лица освен двамата в халето няма/, С.М.К.  е залят от последния с някаква течност, след което тъстът му насочва горящата в ръката му горелка към тялото на зет си, в резултат на което същото пламва. Изплашен от случилото се, подсъдимият сваля връхната си друга и успява да загаси пламъците по себе си. Излизайки навън, С.М.К. вижда, че няма от кого да получи помощ, поради което се качва в автомобила си и се прибира в дома си. Взема сина си С. С. К. и заедно се отправят към  Спешния център в Х. в гр.П.. По време на пътуването до здравното заведение от повърхността на кожата на потърпевшия излиза дим и същият разказва на сина си относно случилото се – че е залят с бензин и запален.

При постъпването в „Клиника по изгаряния, пластична и реконструктивна хирургия” при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П., подсъдимият е приет от д-р Е.З.. На последния посочва, че изгарянията му са от огън. С.М.К. отговаря адекватно за поставените му от лекаря въпроси, контактен е и ориентиран в обстановката. Поради тежкото изгаряне е настанен в реанимация, поставени са му системи, вливани са му банки с плазма.  В деня на приемането му и след осъществяване на същото подсъдимият е посетен от сина си и от една жена. Нито един от последните двама не съобщава на д-р З., че пациентът не е адекватен или че не може да води разговор с тях. По време на престоя в болничното заведение лекуващи лекари на С.М.К. са д-р Г.Ж. и д-р В. М. /видно от представената справка – л.191/. Наличието на над 20 % изгаряния при подсъдимия води до термичен шок при същия, което му състояние продължава до около 72 часа след настъпване на изгарянето. През това време същият е възбуден, но контактен и адекватен. По време на престоя му в реанимация са му вливани банки с високомолекурярни разтвори и биопродукти- плазма и кръв. Давани са му симптоматични и обезболяващи лекарства, като приемът на последните не променя адекватността на пациента. Предвид наличието на изгаряния и на двете ръце, подсъдимият не може да се самообслужва, а изгарянията по лицето му също затрудняват самообслужването му, поради което е подпомаган от своите посетители, сред които са дъщеря му М. К., синът му С. С. К. и приятелката на последния – С. К.. Нито едно от посочените лица не съобщава на д-р Ж., че пациентът се държи или говори неадекватно. В хода на проведеното лечение на подсъдимия и във връзка с направена операция на част от ръцете му, са поставени превръзки на последните, които превръзки достигат до средата на пръстите на ръцете, като върховете на пръстите и ноктите на същите не са бинтовани. Превръзка в областта на лицето на С.М.К. не е поставяна.

Още в деня на постъпване в горепосоченото здравно заведение полицейски служители провеждат оперативна беседа с подсъдимия  относно случилото се и причинените му увреждания. Непосредствено след това са проведени разпити на д-р Е.З. за времето от 21.50 часа до 22.10 часа на 27.04.2011 г. и на С. С. К. за времето от 00.10 часа до 00.40 часа на 28.04.2011 г. в хода на образуваното досъдебно производство №***/2011 г. по описа на І-во РУП при ОД на МВР-Пловдив / л.31 и л.33-34 от последното/.

Когато посещава баща си непосредствено след настаняването му в горепосочената Клиника при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П., М. К. вижда полицейските служители, от които разбира, че въпросната вечер поради прилошаване в болницата се намира и Х. Л.. Малко по-късно забелязва В. Л. с бащата на последната в здравното заведение, като на въпроса на дъщерята на подсъдимия няма ли да види съпруга си, частният тъжител й посочва, че той не я интересува.  Получения отговор М. К. съобщава на баща си.

По време на престоя си в болничното заведение С.М.К.  не контактува нито чрез телефонни разговори, нито чрез съобщения по мобилния си телефон с Х. Л., тъй като преценя, че не може да говори с човек, който се е опитал да го убие. Същевременно се обажда от ползвания мобилен телефон на Й. К.-приятелка на негова братовчедка, както и на съпругата му. Пита я не чете ли вестници, а на въпроса й защо да го прави, същата получава отговор от подсъдимия, че бащата на частния тъжител е запалил С.М.К. и се е опитал да го убие. Последният й посочва, че се намира в болница, но въпреки изразеното от К. желание да го посети, той й указва да не идва при него, тъй като няма да бъде допусната. Заявила му, че не вярва на съобщеното й, С.М.К. й казва, че явно не познава приятелката си – В. Л., която иска да вземе имотите му. К. не възприема като отговарящо на истината заявеното й от подсъдимия, тъй като й е известно от частния тъжител, че още от 2010 г. С.М.К. прехвърля имуществото си, както и че има кредитна задлъжнялост относно необслужван кредит в размер на 400 000 лева. Последното К. научава от В. Л. по повод кандидатстване от страна на частния тъжител за закупуване на автомобил от лизингова компания, но й е отказано поради посоченото обстоятелство, касаещо съпруга й С.М.К..

След случилото се с баща й на 27.04.2011 г. и след приемане на същия в Клиниката при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П., М. К. се среща с П.И. – криминален репортер във вестник „М.”. На последната е известен инцидент, свързан със заливане на подсъдимия със запалителна течност и  запалването му, по повод на който е публикувана статия във вестник „М.” непосредствено след случилото се. Дъщерята на пострадалия й показва снимки от болницата, в която е настанен баща й, посочва й каква е неговата теза относно случилото, както и й предоставя номера на мобилния му телефон. След приключване на срещата с М. К., П.И. позвънява на посочения й от последната телефонен номер. На отговорилото й от мъжки пол лице се представя по имена, посочвайки, че е криминален репортер във вестник „М.” и има телефонния номер от дъщеря му. Лицето, с което кумуникира, й се представя като С.К.. Гласът му не наподобява детски такъв, както и самото лице не отрича да има дъщеря. И. му съобщава, че ще публикува статия относно запалването му, а самото лице й заявява, че иска именно това. Посочва й, че се намира в болницата по термични травми, а преди това е залят с гъста запалителна течност, поради което и репортерът във вестник „М.” няма никакви съмнения, че разговаря именно с бащата на М. К.. Проведеният разговор И. записва с диктофон.

Въз основа на направения запис и изразеното от лицето, с което кумуникира, желание да бъде публикувана статия относно запалването му, на 02.05.2011 г. във вестник „М.” е публикувана статия, изготвена от П.И., със заглавие „Бягах и горях, а Л. ме гонеше с нож!” /л.156-159/, в която са поставени снимки, предоставени й от архива на печатното произведение. В същата поставените на С.М.К. въпроси и дадените от последния отговори репортерът обособява като пряка реч. Това, което не е отразено като пряка реч, са направени констатации. В отбелязаната статия като посочено от С.М.К. при проведения с последния разговор е отразено : ”Този човек се опита да ме убие...излязох от халето и крещях за помощ. Онези двете – В. и майка й, веднага изскочиха-явно са чакали да видят какво ще стане. Изобщо не се опитаха да ми помогнат. Майка й само изсъска : „Малко ти е!”. Жена ми пък каза : „Е, какво толкова е станало.”, „Това решение е взето на семейния съвет от фамилията Л. и всички са замесени.”, „Явно семейният съвет на Л. е решил да ме ликвидира, за да може жена ми да наследи моите имоти.”,   „Жена ми много пъти ми се е заканвала, че ще направи така, че цял живот да съм труп. „Тя иска да ме убие и да остане да си царува.”, „Причината е, че тъст ми дължи голяма сума пари.”

На 02.05.2011 г. вестник „М.” е с тираж 10 410 броя. Същият е публикуван и в електронен вариант, като на тази дата посетителите на последния са 10 942, съгласно представената справка /л.161/. 

След излизане на статията във вестника репортерът И. не съхранява изготвените преди това на диктофона записи от проведения разговор със С.М.К., посочил й, че се намира в болницата по термични травми. След публикацията подсъдимият не се свързва с П.И., за да й посочи, че никога не е разговарял с нея относно случилия се с него инцидент, че не й е давал интервю по повод на същия или че отпечатаното във вестника не отговаря на казаното й от него при проведения телефонен разговор.

Във връзка с настъпилия на 27.04.2011 г. инцидент с подсъдимия, на мястото на същия отива журналистът от „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „24 часа” И.В.. Разговаря с В. Л. и с баща й, а след това по телефона – и с М. К.. След разговора с последната репортерът не успява да се свърже с подсъдимия, за когото му  е известно, че се намира в болница, с оглед получаване на допълнителна информация в подкрепа на предоставените от дъщеря му сведения. В. не проверява достоверността на казаното му от М. К., доверявайки й се относно представените му данни като дъщеря на пострадалия К.. Уведомява редактора, че за подготвената  статия не осъществява контакт с подсъдимия. При подготовката на статията репортерът търси мнението и на В. Л., но същата му заявява, че не желае да коментира случая. Въз основа на получените от М. К. сведения и след като е уведомена от И.В., че казаното му от нея ще бъде публикувано във вестника, посоченият журналист изготвя статия със заглавие, поставено от отговорния редактор на печатното произведение С.К., „К. - тъстът ме подпали, опита да ме убие” и подзаглавие /също поставено от С.К./ „Бизнесменът проговори за „Т. д.” от  болничната стая, смята, че му бил заложен смъртоносен капан”, публикувана на 02.05.2011 г. в „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” /л.166-168/. Към нея са поставени снимки, предоставени от архива на печатното произведение. В статията отразява посоченото му от М. К., а именно :  „При посещението на В. в болницата С. скочил вбесен от леглото, измъквайки системите от вените си. И заявил на лекарите, че не желае да я пускат при него в интензивното отделение.”, ”К. : Тъстът ме подпали, опита да ме убие”, „За всичко /6 операции на Х. Л./ на лекарите плащал С.К..”, „Операцията беше за 94 хил. евро, аз станах гарант на г. болница. Оттам дадоха фактура за 14 хил. евро, като чужденците смятаха, че тук нашата здравна каса ще поеме останалото. Това едва ли ще стане. И остава аз да погасявам огромната сума, защото съм гарант...И осъзнах, че искат да ми вземат всичко.”

На 02.05.2011 г. сумарният реализиран тираж на вестниците „Т.” и „** ч.”, които съдържат приложението „Т. д.”  за региона на гр.П., е 7 598 екземпляра. Статията с горепосоченото заглавие не е включена в онлайн изданията на вестниците „Т.” и „** ч.”. В този смисъл са представените справки /л.194 и л.201/.

След публикуване на указаната статия на 02.05.2011 г. в „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” И.В. не си спомня подсъдимият или дъщеря му да осъществяват контакт с него, при който да му заявят, че нещо от отразеното в статията не отговаря на истината или че е погрешно отразено. С.М.К. се свързва с колега на И.В. към този момент – Е.Т., съобщавайки й, че е запален. Предвид ангажираността на последната към този момент, препраща подсъдимия за връзка с нейни колеги.

На 12.05.2011 г. подсъдимият е изписан от „Клиника по изгаряния, пластична и реконструктивна хирургия” при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П., видно от издадената му епикриза /л.31/, в която е отразена историята на заболяването му, и представената справка /л.191/.

С писмо, наименувано „официална бланка с атрибути” от Университетска клиника Т., Г. от 12.05.2011 г. /л.225-226/ до г.К., последният е уведомен, че повече няма да му бъде предоставена никаква информация за заболяването и терапията на Х. Л..

Съгласно представеното писмо от Университетска клиника Т., Г. от 14.05.2012 г. / л.211-212/, С.М.К. не е предавал на Университетската клиника никаква декларация за поемане на разходите за 94 000 евро относно лечението на Х. С. Л., роден на *** г., както и С.М.К. не е превеждал на Университетската клиника и не е внасял по никакъв друг начин никакви 94 000 евро за лечението на посочения в писмото пациент.

С писмо от 30.05.2011 г. /л.222-224/ представител на Университетска клиника Т., Г. уведомява С.К., че се забранява влизането му в парцела на Университетската клиника Т., в обсега на „Клиниката за уши, нос, гърло”.

С нарочно писмо от месец юли 2011 г. /л.219-221/ Здравна каса АОК Б. уведомява Х. Л. и му изпраща личната му осигурителната карта, която да използва при лечение в болница.

По инициатива на Х. Л. през юни-юли 2011 г.  същият се среща с подсъдимия, синът му - С. С. К., приятел-съсед на последните двама, както и с бившия си зет И. А. в заведение в кв.К. П. в гр.П.. Бащата на частния тъжител, шепнейки предвид здравословното си състояние, се извинява на А. относно взети по-рано машини, както относно опитите на семейството на Л. да отнеме всичко от бившия му зет. Бащата на частния тъжител се извинява и на С.М.К. относно заливането му със запалителна течност, посочвайки на последния, че В. Л. и Е. Л. му оказват непрекъснат натиск, твърдейки, че след смъртта на Х. Л. подсъдимият ще му вземе халето.

Въз основа на отново предприета от страна на М. К. инициатива е проведена нова среща между нея и криминалния репортер във вестник „М.” П.И.. След същата последната отново се свързва с предоставения й от дъщерята на  подсъдимия телефонен номер. При осъществения контакт лицето, с което се свързва, отново й се представя като С.К., а И. му съобщава за срещата си с дъщеря му. В хода на проведения разговор у криминалния репортер не остава  никакво съмнение, че разговаря с лицето, показано на снимките в публикуваната от нея по-рано статия. Посочва на лицето, с което разговаря, че ще публикува казаното й от същото при проведения разговор, като самото то иска именно това. Използва диктофон за записване на разговора, който запис понастоящем не е наличен. Въз основа на направения запис изготвя статия със заглавие „Дъщерята на изгорелия С.К. се жалва от телефонен терор”, публикувана на 04.08.2011 г. във вестник „М.”, рубрика „Р.” /л.114/. В същата думите на С.М.К. са посочени в кавички. Това, което не е поставено в кавички, са направени констатации. В отбелязаната статия като посочено от С.М.К. при проведения с последния разговор е отразено :   „Интересно, след като разказа на вестниците, че съм й опората в живота, защо нито веднъж не дойде в болницата да ме види, нито ме попита по телефона как съм.”, ”3-годишният ни син Г. живее при мен, защото тя очевидно не може да се грижи за него. Когато го взех, детето не можеше да говори, напикаваше се, изобщо не искаше да контактува с хора. Беше мръсно, с някакви дрипи.”, „Само веднъж ми се е обадила и поиска да види дали е живо, и толкова.”, „В. трябва да потърси лекарска помощ, тъй като всичките й действия били далеч от границите на разумното.”, „Грижех се за него като за роден баща, когато се разболя, го водих до Г. по болници, дал съм сума пари, станах му гарант. Просто не мога да разбера как му даде сърце да вдигне ръка срещу мен. Но аз дори не го обвинявам, защото знам, че зад всичко стои В..”

На 04.08.2011 г. вестник „М.” е с тираж 9 010 броя. Същият е публикуван и в електронен вариант, като на тази дата посетителите на последния са 8 508, съгласно представената справка /л.161/. 

И след публикуваната на 04.08.2011 г. статия във вестник „М.”, рубриката „Р.” С.М.К. не се свързва с П.И., за да й посочи, че никога не е разговарял с нея относно публикуваното или че отпечатаното във вестника не отговаря на казаното й от него при проведения телефонен разговор.

Много разстроена след като прочита публикуваните на 02.05.2011 г. във вестник „М.” и в „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.”, както и на 04.08.2011г. във вестник „М.”, рубриката „Р.” статии, В. Л. се затваря в себе си, контактувайки единствено с децата си. Част от клиентите на счетоводната й къща се отказват от предоставяните им счетоводни услуги, нежелайки да бъдат обслужвани от нея, докато не се изясни случая относно настъпилия със съпруга й инцидент, а други прекратяват счетоводните си контакти със същата поради неспазване на задължението й като техен счетоводител за внасяне на дължимите от съответните клиенти осигурителни вноски. Приятелите също се отдръпват от В. Л., намалявайки контактите си с нея.

Въпреки многократно извършените консултации, прегледи и оперативни намеси, в резултат на онкологичното си заболяване на 10.08.2011 г. настъпва смъртта на Х. Л.. Всички операции на последния, както и конвенционална телегаматерапия и брахитерапия, осъществени в периода от 2009 г. до 2011 г. в УМБАЛ „Ц. Й.- И.С.У.Л.” ЕАД гр.С. / 30.03.2009 г. - 13.04.2009 г., 22.04.2009 г. - 24.06.2009 г., 21.04.2010 г. – 26.04.2010 г. и 22.07.2010г. – 12.08.2010 г./ са заплатени от НЗОК/СЗОК, съгласно представената справка /л.209/. Извършеното на същия оперативно лечение за времето 21.06.2010 г. - 24.06.2010 г. в УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П. е отчетено и заплатено от РЗОК-гр.П., видно от представеното писмо /л.210/.

Наказателното производство по образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство №***/2011 г. по описа на І-во РУ „Полиция” при ОД на МВР-Пловдив за това, че на 27.04.2011 г. в гр.П. е причинил на С.М.К. тежка телесна повреда- престъпление по чл.128 ал.1 от НК, е прекратено с постановление от 21.09.2011 г. на прокурор при РП-Пловдив /л.30/. В същото е посочено, че в хода на разследването са събрани достатъчно доказателства, сочещи за автор на престъплението Х. С. Л., но на 10.08.2011 г. настъпва смъртта на последния, поради което и на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.4 от НПК е произнесено горепосоченото постановление.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства /постановление от 21.09.2011 г. на прокурор при РП-Пловдив /л.30/, епикриза /л.31/, заверено копие от стр.9 на вестник „М.”, рубрика „Р.” от 04.08.2011 г. /л.114/, нареждане- разписка от 04.02.2011 г. /л.129/, заверени копия от стр.1 и стр.3 на вестник „М.” от 02.05.2011 г. /л.156-159/, справка от вестник „М.” /л.161/, заверени копия от стр.1, стр.3 и стр.4 от  „Т. д.” - регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” /л.166-168/, справка от „Клиника по изгаряния, пластична и реконструктивна хирургия” при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П. /л.191/, справки от редакцията на вестник „*** ч.” относно „Т. д.” - регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” /л.194 и л.201/, писмо от НЗОК от 08.03.2012 г. /л.209/, писмо от РЗОК-П. от 24.01.2012 г. /л.210/, писмо от Университетска клиника Т., Г. от 14.05.2012 г. /л.211-212/, потвърждение за получаване от Университетска клиника Т., Г. от 01.03.2011 г. /л.213-214/, нареждане за изплащане от Университетска болница Т., Г. от 02.03.2011 г./л.215-216/, писмо от 01.03.2011г. /л.217-218/, писмо от Здравна каса АОК Б. за здравно осигурителната карта на Х. Л. от юли 2011 г. /л.219-221/, писмо от Университетска клиника Т., Г. от 30.05.2011 г. /л.222-224/, писмо наименувано „официална бланка с атрибути” от Университетска клиника Т., Г. от 12.05.2011 г. /л.225-226/, удостоверение за кредитна задлъжнялост на кредитополучателя „Т. **” ООД /л.227/, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том *, рег.№**, нот. дело №***/2010 г. /л.228/, договор за продажба на дружествен дял от 12.04.2010 г. /л.229-230/, дружествен договор на дружество с ограничена отговорност „Т. – **” ООД /л.231-236/, справка за съдимост, ведно с бюлетин /л.257-258/, материали по досъдебно производство №***/2011 г. по описа на І-во РУ „Полиция” при ОД на МВР-Пловдив/,  прочетени и приети по надлежния ред, и гласни доказателствени средства /показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П.И., Е. Л. /въпреки възможната й заинтересованост като майка на частния тъжител/, Г. В.,  И. А., М. К. /въпреки възможната й заинтересованост като дъщеря на подсъдимия/ - с изключение на посочената по-долу част, И.В., М. А. /въпреки възможната й заинтересованост като дъщеря на частния тъжител/ - с изключение на посочената по-долу част, С. К. / с изключение на посочената по-долу част, която по изложените съображения съдът намира, че не следва да бъде анализирана/, С.К., Е.З. / с изключение на посочената по-долу част, която по изложените съображения съдът намира, че не следва да бъде анализирана/, Г.Ж. / с изключение на посочената по-долу част, която по изложените съображения съдът намира, че не следва да бъде анализирана /, В. М., Е.Т., С. С. К. /въпреки възможната му заинтересованост като син на подсъдимия/  - с изключение на посочената по-долу част и Й. К., на които показания / с изключение на посочените по-долу части/ съдът дава вяра като обективни, незаинтересовани, логични и последователни и кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото.

Съдът намира, че не следва да бъдат анализирани приобщените към доказателствения материал по делото четири броя снимки /л.128/, тъй като същите не са изготвени по установения в закона ред и в този смисъл са изготвени при неспазване на реда за събиране на доказателствен материал, установен в НПК. С оглед на изложеното не следва да бъдат анализирани не само посочените четири броя снимки, но и показанията на свидетелите С. К.,  Е.З. и Г.Ж. в частта относно дадените от тях показания при предявяване на всяка една от посочените четири броя снимки.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля М. К. в частта, в която посочва, че нито една фирма на баща й не й е прехвърлена, тъй като не намира опора в доказателствения материал по делото. Видно от представения договор за продажба на дружествен дял от 12.04.2010 г. /229-230/, подсъдимият прехвърля на дъщеря си собствените си 250 дяла от капитала на „Т. **” ООД гр.П..

От показанията на свидетеля И. А. безспорно се установява, че неговите дъщери, сред които и М. А., му споделят, че подсъдимият като втори съпруг на майка им се грижи добре за тях, както и не са му казвали за упражнено насилие над майка им от страна на С.М.К.. На посочения свидетел е известно, че когато В. Л. напуска семейния си с подсъдимия дом, същата отсяда с трите си деца на хотел и това е причината, поради която често сочи на частния тъжител да доведе децата при него, за да се грижи той за тях. С оглед на изложеното съдът не кредитира показанията на свидетеля М. А. в частта, в която посочва, че относно лошото отношение на подсъдимия спрямо нея и сестра й, както и за изгонването на майка й и децата й от семейното жилище, споделя на баща си И. А..

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С. С. К. в частта, в която посочва : * че по време на престоя на С.М.К. в болничното заведение, телефонът на последния не се намира при подсъдимия, като в посочения период от време свидетелят и сестра му говорят по телефона на баща им; * че по време на престоя на баща му в интензивното отделение същият не може да говори; * че баща му заплаща за лечението на Х. Л.  в Б. и в чужбина сумата от 1500 евро.

От доказателствения материал по делото се установява по безспорен начин, че след настаняването му в здравното заведение поради настъпилия на 27.04.2011 г. инцидент, С.М.К. по своя инициатива провежда разговор от мобилния си телефон със свидетеля Й. К., на която споменава, че бащата на съпругата му го е запалил. В този смисъл са показанията на свидетеля К., на които съдът дава вяра като обективни и последователни. Същата именно от подсъдимия научава за случилото се, а по-късно споделя чутото и с В. Л.. Отново по време на престоя си в Клиниката при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П. С.М.К. разговаря по мобилния си телефон с криминалния репортер във вестник „М.” П.И., но след като последната се свързва с него. Същата е категорична, че проведения разговор осъществява именно с подсъдимия и няма никакви съмнения относно това, тъй като гласът на лицето, с което кумуникира, в никакъв случай не е детски такъв, от една страна, а от друга, след като му заявява, че преди това се среща с дъщеря му, лицето не отрича да има такава, както и самото то посочва, че се намира в болница по термични травми поради това, че е залято със запалителна течност. По изложените съображения, както и посочените по-долу такива, съдът намира за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия, че последният не е провеждал разговор с П.И., въз основа на който е изготвена публикуваната на 02.05.2011 г. статия във вестник „М.” „Бягах и горях, а Л. ме гонеше с нож!”

Както самият свидетел С. С. К., така и баща му в обясненията си като подсъдим по настоящото дело посочват, че още в деня на инцидента на 27.04.2011 г., но в здравното заведение е проведен разговор относно последния между подсъдимия и полицейските служители. Същевременно при постъпване на С.М.К. в Клиниката при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П. приелият го лекар д-р З. провежда разговор с него и разбира причините за състоянието му, наложило потърсване на лекарска помощ, както и от този именно разговор докторът установява, че макар и стресиран от случилото се, подсъдимият отговаря адекватно на поставените му въпроси.

По делото липсват каквито и да е доказателства, че С.М.К. заплаща сумата от 1500 евро за лечението на Х. Лу. в Б. и в чужбина. Установява се единствено, че същият поема разноските по пътуванията на онкоболния и придружаващите го лица до Г. и обратно, но не и разходите по самото лечение.

Възприетата фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимия с изключение на тази част, в която посочва : * че по време на престоя си в здравното заведение е бинтован и няма как да борави с телефон; * че не е контактувал с представител на медиите и че няма идея от кого е получената от тях  информация; * че не е разговарял с д-р З. при постъпването си в Клиниката при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П.. Съдът кредитира останалата част от обясненията на подсъдимия като кореспондиращи на показанията на отбелязаните по-горе свидетели /с изключение на посочените от същите части/.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в указаните  части, тъй като не намират опора в доказателствения материал по делото и в този смисъл остават изолирани, а от друга страна, са насочени изцяло към облекчаване на процесуалното положение на подсъдимия с оглед оневиняването му по повдигнатото обвинение.

От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че в хода на проведеното лечение в Клиниката при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П. и във връзка с направена операция на част от ръцете на подсъдимия, са поставени превръзки на последните, но видно от показанията на свидетеля Ж., лекуващ лекар на С.М.К., тези превръзки достигат до средата на пръстите на ръцете,  като върховете на пръстите и ноктите на същите не са бинтовани. Следователно не съществува никаква пречка подсъдимият да борави с мобилен телефон, след като частта от ръцете му, която се използва за експлоатиране на мобилното устройство, не е ограничена посредством бинтоването й.  Както бе посочено по-горе, именно от мобилния си телефон С.М.К. се свързва и провежда разговор с Й. К., от една страна, а от друга, по този телефон с него се свързва криминалният репортер във вестник „М.” П.И.. Последната, след като се представя и съобщава от кого има номера на телефона /дъщерята на подсъдимия/, чува гласа на лице, който в никакъв случай не е детски такъв и което именно лице се представя като С.К. и не отрича да има дъщеря, а същевременно посочва, че се намира  в болница по термични травми поради това, че е залято със запалителна течност. И с оглед така изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия, че последният не може и не разговаря с П.И. по мобилен телефон.

Именно при приемане на подсъдимия в Клиниката при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П.  д-р З. научава от същия, че изгарянето му е от огън, като в хода на проведения разговор, лекарят установява, че макар и стресиран, пациентът отговаря адекватно на поставените му въпроси.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна страна извършеното от С.М.К. е съставомерно по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че в периода от 02.05.2011 г. до 04.08.2011 г. в гр.П. при условията на продължавано престъпление е разгласил позорни обстоятелства за другиго - В.Х. Л., ЕГН ********** и е приписал престъпление на В.Х. Л., ЕГН **********, разпространени чрез печатно произведение : вестник “М.” от 02.05.2011 г. и вестник „М.”, рубрика „Р.” от 04.08.2011 г., както следва :

 

-на 02.05.2011 г. чрез печатно произведение - вестник “М.”:

       „Жена ми много пъти ми се е заканвала, че ще направи така, че цял живот да съм труп. Тя иска да ме убие и да остане да си царува.” и

 

-на 04.08.2011 г. чрез печатно произведение - вестник „М.”, рубрика „Р.” :          

       ”3-годишният ни син Г. живее при мен, защото тя очевидно не може да се грижи за него. Когато го взех, детето не можеше да говори, напикаваше се, изобщо не искаше да контактува с хора. Беше мръсно, с някакви дрипи.”, „Само веднъж ми се е обадила и поиска да види дали е живо, и толкова.”, „В. трябва да потърси лекарска помощ, тъй като всичките й действия били далеч от границите на разумното.”

 

От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че на 02.05.2011 г. във вестник „М.” от страна на репортера П.И. е публикувана статия, озаглавена  „Бягах и горях, а Л. ме гонеше с нож!”. В същата поставените на С.М.К. въпроси и дадените от последния отговори репортерът обособява като пряка реч. Това, което не е отразено като пряка реч, са направени констатации. В отбелязаната статия като посочено от С.М.К. при проведения с последния разговор е отразено : „Жена ми много пъти ми се е заканвала, че ще направи така, че цял живот да съм труп. Тя иска да ме убие и да остане да си царува.” От друга страна, на 04.08.2011г. във вестник „М.”, рубриката „Р.” криминалния репортер П.И. публикува статия със заглавие „Дъщерята на изгорелия С.К. се жалва от телефонен терор”,  в която думите на С.М.К. са посочени в кавички, като това, което не  е отразено в кавички, са направени констатации. В отбелязаната статия като посочено от С.М.К. при проведения с последния разговор е отразено :    ”3-годишният ни син Г. живее при мен, защото тя очевидно не може да се грижи за него. Когато го взех, детето не можеше да говори, напикаваше се, изобщо не искаше да контактува с хора. Беше мръсно, с някакви дрипи.”, „Само веднъж ми се е обадила и поиска да види дали е живо, и толкова.”, „В. трябва да потърси лекарска помощ, тъй като всичките й действия били далеч от границите на разумното.”

Посочените изявления / на 02.05.2011 г. във вестник „М.” и на 04.08.2011 г. във вестник „М.”, рубриката „Р.”/ С.М.К. представя на репортера П.И. в хода на проведени с последната разговори. От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че в периода на проведеното му лечение в Клиниката при УМБАЛ „Св.Г.” ЕАД гр.П. действително са поставени превръзки на ръцете на подсъдимия, но съгласно показанията на свидетеля Ж., лекуващ лекар на С.М.К., тези превръзки достигат до средата на пръстите на ръцете, като върховете на пръстите и ноктите на същите не са бинтовани. Следователно не съществува никаква пречка подсъдимият да борави с мобилен телефон, след като частта от ръцете му, която се използва за експлоатиране на мобилното устройство, не е ограничена посредством бинтоването й.  Както бе посочено по-горе, именно по мобилния телефон със С.М.К. се свързва криминалният репортер във вестник „М.” П.И., която, след като се представя и съобщава от кого има номера на телефона /дъщерята на подсъдимия/, чува гласа на лице, който в никакъв случай не е детски такъв и което именно лице се представя като С.К. и не отрича да има дъщеря, а същевременно посочва, че се намира  в болница по термични травми поради това, че е залято със запалителна течност. Същевременно въз основа на отново предприета от страна на М. К. инициатива е проведена нова среща между нея и П.И. през лятото на 2011 г. След същата последната отново се свързва с предоставения от дъщерята на  подсъдимия негов телефонен номер. При осъществения контакт с лицето, представило й се отново като С.К., И. му съобщава за срещата си с дъщеря му. В хода на проведения разговор у криминалния репортер не остава никакво съмнение, че разговаря с лицето, показано на снимките в публикуваната от нея по-рано статия. Същевременно от показанията на свидетеля С. С. К. се установява по категоричен начин, че предоставя информация за състоянието на баща си по телефона, но никой не му се представя като журналист, както и не предоставя такава на журналист от вестник „М.”. Предвид изложеното съдът приема, че на подсъдимия е известно, че и двете, взети му от П.И. интервюта, ще бъдат публикувани във вестника, чийто репортер е И.. В подкрепа на посочения извод е и обстоятелството, че след публикацията на първата статия във вестник „М.” на 02.05.2011 г. С.М.К. не се свързва с П.И., за да й посочи, че никога не е разговарял с нея относно случилия се с него инцидент, че не е давал интервю по повод на същия или че отпечатаната във вестника статия не отговаря на казаното от него при проведения телефонен разговор с П.И.. И след публикуваната на 04.08.2011 г. статия във вестник „М.”, рубриката „Р.” С.М.К. не се свързва с П.И., за да й посочи, че отпечатаното във вестника не отговаря на казаното й от него при проведения телефонен разговор.

Подсъдимият осъществява обективните признаци на състава на престъплението чрез две от формите на изпълнителното деяние, а именно :

чрез разгласяване на позорни обстоятелства за другиго - В.Х. Л., ЕГН ********** :  ”*-годишният ни син Г. живее при мен, защото тя очевидно не може да се грижи за него. Когато го взех, детето не можеше да говори, напикаваше се, изобщо не искаше да контактува с хора. Беше мръсно, с някакви дрипи.”, „Само веднъж ми се е обадила и поиска да види дали е живо, и толкова.”, „В. трябва да потърси лекарска помощ, тъй като всичките й действия били далеч от границите на разумното.” и

чрез приписване на престъпление на В.Х. Л., ЕГН ********** :  „Жена ми много пъти ми се е заканвала, че ще направи така, че цял живот да съм труп. Тя иска да ме убие и да остане да си царува.”

Посочените обстоятелства, които подсъдимият разгласява за  В. Л., са позорни такива, тъй като се отнасят до личността на частния тъжител и по своето естество накърняват доброто му име в обществото, а подсъдимият разгласява тези обстоятелства именно с такава цел.

Изявлението на подсъдимия : „3-годишният ни син Г. живее при мен, защото тя очевидно не може да се грижи за него. Когато го взех, детето не можеше да говори, напикаваше се, изобщо не искаше да контактува с хора. Беше мръсно, с някакви дрипи.”, „Само веднъж ми се е обадила и поиска да види дали е живо, и толкова.”, „В. трябва да потърси лекарска помощ, тъй като всичките й действия били далеч от границите на разумното.” представлява твърдения относно обстоятелства, с които се преследва да се въздейства негативно върху доброто име на В. Л. пред читателите на печатното произведение /вестник „М.”, рубриката „Р.”/. Същите съдържат твърдения за факти, които са обществено укорими и създават отрицателна репутация за личността на В. Л.. Разгласените обстоятелства, че „3-годишният ни син Г. живее при мен, защото тя очевидно не може да се грижи за него. Когато го взех, детето не можеше да говори, напикаваше се, изобщо не искаше да контактува с хора. Беше мръсно, с някакви дрипи.”, „Само веднъж ми се е обадила и поиска да види дали е живо, и толкова.” налагат извод за поведение на В. Л., което е морално укоримо от гледна точка на майчинските грижи, които полага за отглеждане на сина си, и от гледна точка на заинтересоваността й от съществуването на това й дете, а  изнесеното обстоятелство „В. трябва да потърси лекарска помощ, тъй като всичките й действия били далеч от границите на разумното.” създава една негативна и отрицателна оценка за  личността на частния тъжител.

Изявлението на подсъдимия :  „Жена ми много пъти ми се е заканвала, че ще направи така, че цял живот да съм труп. Тя иска да ме убие и да остане да си царува.” съставлява приписване на престъпление на В. Л.. Няма спор, че именно последната е съпруга на С.М.К. към 02.05.2011г., както и че с посоченото изказване на нея е приписано престъпление - закана с убийство по смисъла на чл.144 ал.3 от НК.  От доказателствения материал по делото не се установява  престъплението, което подсъдимият приписва на частния тъжител, да е действително извършено от последния.

Посочените изявления на С.М.К. представляват разгласени от страна на подсъдимия позорни обстоятелства по отношение на В. Л., от една страна, а от друга приписване на престъпление на В. Л., с които се засяга нейното добро име в обществото, разбирано като оценка, която останалите хора формират и изразяват за личността й въз основа на нейните лични, професионални и обществени прояви. Същевременно от доказателствения материал по делото безспорно се установява, че така разгласените позорни обстоятелства не отговарят на истината, а приписаното престъпление не е извършено от частния тъжител. В тази насока са показанията на свидетелите Е. Л., Г. В., М. А. и Й. К., които посочват, че В. Л. – съответно дъщеря, леля, майка  и приятелка на отбелязаните свидетели, е изключително добра и грижовна майка, полагаща грижи за отглеждането и на трите си деца / две момичета от първия си брак и сина си Г. К. от втория си брак/. Посоченото от свидетелите М. К., С. С. К. и С. К., че когато Г. К. е вземан за по няколко дни от баща си, детето има херпеси, пъпки, мръсотия под ноктите и е облечено с дрехи, различни от закупените му от подсъдимия и от децата от първия му брак такива, по никакъв начин не води до извод, че В. Л. не полага грижи за отглеждането на сина си. Касае се за дете, ненавършило три години към инкриминирания период, чийто имунитет на първо място не е така силен както при възрастните хора, от една страна, а от друга, става въпрос именно за малко дете и няма нищо ненормално в това ноктите да са му зацапани, защото негов приоритет в тази му възраст са игрите и любовта на заобикалящите го лица. Същевременно отглеждането на три деца единствено от майка им, дори и при осигурена материална обезпеченост от страна на бащите им,  е свързано с изключителни грижи и усилия, които безспорно В. Л. полага към инкриминирания период. Нормално е едно ненавършило три години дете да бъде гладно, нормално е  първоначално да не е контактно с деца, които не вижда постоянно в обкръжението. Невъзможността да говори на тази възраст, както и смущенията, водещи евентуално до напикаване, са свързани с особеностите на организма на самото дете и развитието на същото, но те по никакъв начин не обосновават извод, че майка му не е грижовна.

След като провежда разговори с подсъдимия, въз основа на изготвените записи от тези разговори П.И. изготвя статии. С публикуване на първата статия със заглавие „Бягах и горях, а Л. ме гонеше с нож!” във вестник „М.” на 02.05.2011 г., в която е посочено казаното от подсъдимия :  Жена ми много пъти ми се е заканвала, че ще направи така, че цял живот да съм труп. Тя иска да ме убие и да остане да си царува.” и с публикуване на втората статия, озаглавена „Дъщерята на изгорения С.К. се жалва от телефонен терор”, във вестник ”М.”, рубриката „Р.” на 04.08.2011 г., в която е посочено казаното от подсъдимия : ”3-годишният ни син Г. живее при мен, защото тя очевидно не може да се грижи за него. Когато го взех, детето не можеше да говори, напикаваше се, изобщо не искаше да контактува с хора. Беше мръсно, с някакви дрипи.”, „Само веднъж ми се е обадила и поиска да види дали е живо, и толкова.”, „В. трябва да потърси лекарска помощ, тъй като всичките й действия били далеч от границите на разумното.”, горепосочените изявления на С.М.К. са възприети от трети лица.

Както самият вестник „М.”, така и вестник „М.”, рубриката „Р.” са печатни произведения /издадени в множество екземпляри - 10 410 броя на 02.05.2011 г. и 9 010 броя на 04.08.2011 г., съгласно представена справка/, предназначени за разпространение между много читатели.

Разгласените позорни обстоятелства за другиго - В.Х. Л., ЕГН ********** и приписването на престъпление на В.Х. Л., ЕГН ********** са възприети от трети лица чрез печатно произведение вестник “М.” от 02.05.2011 г. и вестник „М.”, рубрика „Р.” от 04.08.2011 г., което обосновава и извод за наличието на квалифициращия признак “разпространени чрез печатно произведение”, предвиден в разпоредбата на чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НК.

Така осъществената от С.М.К. престъпна дейност е продължавана такава по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като същият извършва две деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на извършване; едното от тях осъществява квалифицирания състав на клевета по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 пр.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, а другото – по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК; извършени са през непродължителни периоди от време,  при една и съща обстановка /сходство на начина и условията, при които са извършени/ и еднородност на вината /умисъл/, като последващото деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващото. Всяко едно от деянията е насочено срещу един и същ непосредствен обект, а именно обществените отношения, свързани с духовните блага и ценности на личността, и следващото деяние прибавя нов към вече настъпилия общественоопасен резултат.      

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението  умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава  противоправния характер на осъщественото престъпление, като цели и иска настъпването на забранените му последици. Горепосочените изявления на подсъдимия, с които разгласява позорни обстоятелства относно другиго - В. Л. и приписва престъпление на В. Л., представляват твърдения относно обстоятелства, с които се преследва да се въздейства негативно върху доброто име на частния тъжител пред читателите на горепосочените печатни произведения и същите са обективирани именно с тази цел.

Предвид изложените съображения съдът призна С.М.К. за виновен в това, че в периода от 02.05.2011 г. до 04.08.2011 г. в гр.П. при условията на продължавано престъпление е разгласил позорни обстоятелства за другиго - В.Х. Л., ЕГН ********** и е приписал престъпление на В.Х. Л., ЕГН **********, разпространени чрез печатно произведение : вестник “М.” от 02.05.2011 г. и вестник „М.”, рубрика „Р.” от 04.08.2011г., както следва :

 

-на 02.05.2011 г. чрез печатно произведение - вестник “М.”:  

         „Жена ми много пъти ми се е заканвала, че ще направи така, че цял живот да съм труп. Тя иска да ме убие и да остане да си царува.” и

 

-на 04.08.2011 г. чрез печатно произведение - вестник „М.”, рубрика „Р.” :          

         ”3-годишният ни син Г. живее при мен, защото тя очевидно не може да се грижи за него. Когато го взех, детето не можеше да говори, напикаваше се, изобщо не искаше да контактува с хора. Беше мръсно, с някакви дрипи.”, „Само веднъж ми се е обадила и поиска да види дали е живо, и толкова.”, „В. трябва да потърси лекарска помощ, тъй като всичките й действия били далеч от границите на разумното.” -  престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за  освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на С.М.К. за престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. Подсъдимият е пълнолетно лице; не е осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК; престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание “глоба” от 5 000 до 15 000 лева и “обществено порицание”; от престъплението не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Поради това, след като съдът призна С.М.К. за виновен в извършване на горепосоченото престъпление, на  основание чл.78А от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева.

При определяне на размера на административното наказание „глоба” съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия и трудовата му ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете : осъществяване на престъплението и чрез двете форми на изпълнителното деяние, недобрите характеристични данни на подсъдимия предвид предходното му осъждане въпреки настъпилата реабилитация за същото, както и високия интензитет на разгласените по отношение на В. Л. позорни обстоятелства и приписаното й престъпление.

Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,  достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция.

 

От доказателствения материал по делото безспорно се установява, че на 02.05.2011 г. във вестник „М.” от страна на репортера П.И. е публикувана статия, озаглавена „Бягах и горях, а Л. ме гонеше с нож!”, в която поставените на С.М.К. въпроси и дадените от последния отговори са обособени като пряка реч, а неотразеното в пряка реч са направени констатации. В отбелязаната статия като посочено от С.М.К. при проведения с последния разговор е отразено :  ”Този човек се опита да ме убие...излязох от халето и крещях за помощ. Онези двете – В. и майка й, веднага изскочиха-явно са чакали да видят какво ще стане. Изобщо не се опитаха да ми помогнат. Майка й само изсъска : „Малко ти е!”. Жена ми пък каза : „Е, какво толкова е станало.”, „Това решение е взето на семейния съвет от фамилията Л. и всички са замесени.”, „Явно семейният съвет на Л. е решил да ме ликвидира, за да може жена ми да наследи моите имоти.”, „Причината е, че тъст ми дължи голяма сума пари.”

По категоричен начин се установява и че след проведен разговор с М. К. журналистът в „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” И.В., без да проверява достоверността на казаното му от М. К., доверявайки й се относно представените данни като дъщеря на пострадалия К., на 02.05.2011 г. публикува в „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” статия със заглавие, поставено от отговорния редактор С.К., „К. - тъстът ме подпали, опита да ме убие” и подзаглавие, също поставено от С.К.,  „Бизнесменът проговори за „Т. д.” от  болничната стая, смята, че му бил заложен смъртоносен капан”. В същата И.В. отразява посоченото му  М. К., а именно :  „При посещението на В. в болницата С. скочил вбесен от леглото, измъквайки системите от вените си. И заявил на лекарите, че не желае да я пускат при него в интензивното отделение.”, ”К. : Тъстът ме подпали, опита да ме убие”, „За всичко /6 операции на Х. Л./ на лекарите плащал С.К..”, „Операцията беше за 94 хил. евро, аз станах гарант на г. болница. Оттам дадоха фактура за 14 хил. евро, като чужденците смятаха, че тук нашата здравна каса ще поеме останалото. Това едва ли ще стане. И остава аз да погасявам огромната сума, защото съм гарант...И осъзнах, че искат да ми вземат всичко.”

От друга страна, на 04.08.2011 г. във вестник „М.”, рубриката „Р.” криминалният репортер П.И. публикува статия със заглавие „Дъщерята на изгорелия С.К. се жалва от телефонен терор”,  в която като посочено от С.М.К. при проведения с последния разговор е отразено :  „Интересно, след като разказа на вестниците, че съм й опората в живота, защо нито веднъж не дойде в болницата да ме види, нито ме попита по телефона как съм.”, „Грижех се за него като за роден баща, когато се разболя, го водих до Г. по болници, дал съм сума пари, станах му гарант. Просто не мога да разбера как му даде сърце да вдигне ръка срещу мен. Но аз дори не го обвинявам, защото знам, че зад всичко стои В..”

Съдът намира за установено по категоричен начин, че статиите, написани от П.И. и публикувани с горепосочените заглавия във вестник „М.” на 02.05.2011 г. и във вестник „М.”, рубриката „Р.” на 04.08.2011 г. са изготвени въз основа на проведени от криминалния репортер разговори именно с подсъдимия, а не с трето лице, въз основа на посочените по-горе в тази насока съображения, поради което не намира за необходимо да повтаря същите. В този смисъл следва да се приеме, че на подсъдимия е известно, че и двете взети му от П.И. интервюта ще бъдат публикувани във  вестника, в който репортер е последната. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че след нито една от публикацията на отбелязаните статии С.М.К. не се свързва с П.И. било за да й посочи, че никога двамата не са разговаряли относно отразеното в статиите, било че отпечатаното не отговаря на казаното й от него при проведените телефонни разговори.

С публикуване на всяка една от трите статии с горепосоченото съдържание  във вестник „М.” на 02.05.2011 г.,  в „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” на 02.05.2011 г. и във вестник „М.”, рубриката „Р.” на 04.08.2011 г. съдържанието им е възприето от трети лица.

Както вестник „М.”, така и „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” и вестник „М.”, рубриката „Р.” са печатни произведения /издадени в множество екземпляри - 10 410 броя на вестник „М.” на 02.05.2011 г.,  7 598 броя е сумарният реализиран тираж на вестниците „Т.” и „** ч.”, които съдържат приложението „Т. д.” за региона на гр.П. на 02.05.2011 г., и 9 010 броя на вестник „М.” рубриката „Р.” на 04.08.2011 г., съгласно представена справка/, предназначени за разпространение между много читатели.

Изявленията на С.М.К., публикувани          във вестник „М.” на 02.05.2011 г. :

”Този човек се опита да ме убие...излязох от халето и крещях за помощ. Онези двете – В. и майка й, веднага изскочиха-явно са чакали да видят какво ще стане. Изобщо не се опитаха да ми помогнат. Майка й само изсъска : „Малко ти е!”. Жена ми пък каза : „Е, какво толкова е станало.” и

 „Това решение е взето на семейния съвет от фамилията Л. и всички са замесени.”, „Явно семейният съвет на Л. е решил да ме ликвидира, за да може жена ми да наследи моите имоти.”, „Причината е, че тъст ми дължи голяма сума пари”,

 

както и тези, публикувани във  вестник „М.”, рубриката „Р.” на 04.08.2011 г. :    

 „Интересно, след като разказа на вестниците, че съм й опората в живота, защо нито веднъж не дойде в болницата да ме види, нито ме попита по телефона как съм.” и

 „Грижех се за него като за роден баща, когато се разболя, го водих до Г. по болници, дал съм сума пари, станах му гарант. Просто не мога да разбера как му даде сърце да вдигне ръка срещу мен. Но аз дори не го обвинявам, защото знам, че зад всичко стои В..”,

 

по никакъв начин не представляват такива относно обстоятелства, с които да се преследва да въздействат негативно върху доброто име на В. Л.. Същите не съдържат твърдения за факти, които да са обществено укорими, да противоречат на общоприетите норми за поведение или да създават отрицателна репутация за личността на самата В. Л.. Не са налице и конкретни обстоятелства, които да позволяват да се направи извод за поведение на частния тъжител, което да е морално укоримо. Не следва отразеното да се тълкува като факт, свързан с личността на частния тъжител, който да е от естество да накърни неговото добро име в обществото, разбирано като оценка, която останалите хора формират и изразяват относно неговата личност въз основа на професионалните му и обществени прояви. В публикуваните статии липсва разгласяване на такива обстоятелства относно поведение на В. Л., което да е укоримо от морална гледна точка или да отразява нейни отрицателни качества и по този начин да характеризират личността й негативно. След като посочените по-горе разгласени чрез печатни произведения обстоятелства не могат да бъдат определени като позорни такива, то е безпредметно да се обсъжда въпросът доколко верни или неверни са те.

Същевременно с нито едно от посочените изявления, публикувани на 02.05.2011 г. във вестник „М.” и на 04.08.2011 г. във вестник „М.”, рубриката „Р.” не е приписано престъпление на В. Л.. С изявлението на подсъдимия, публикувано във вестник „М.” на 02.05.2011 г. ”Този човек се опита да ме убие...излязох от халето и крещях за помощ.” действително е налице приписване на престъпление на другиго, но това друго лице не е частния тъжител, а баща му – Х. Л., като на последния е приписано престъпление - опит за убийство по смисъла на чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК /”Този човек се опита да ме убие...”/.  Доколкото обаче с тъжбата на подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление „клевета”, пострадал от което и при двете форми на изпълнителното деяние се твърди, че е В. Л. / „разгласил позорни обстоятелства за мен” и „ми е приписал престъпления”-стр.1 и стр.2 от конкретизираната тъжба/, а не баща й – Х. Л. / в който случай на осн чл.80 от НПК  в тъжбата изрично следваше да бъде посочено, че същата се подава от частния тъжител включително и като наследник на Х. Л., което не е направено/, то не е в компетентността на съда в настоящото наказателно производство да се произнесе относно престъпление, от което пострадал е Х. Л.. След като с посочените изявления не е налице приписване на престъпление на частния тъжител, разпространено чрез печатно произведение, то е безпредметно да се обсъжда въпросът извършено ли е или не същото.

 Относно публикуваната на 02.05.2011 г. в „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” статия, в която е посочено :„При посещението на В. в болницата С. скочил вбесен от леглото, измъквайки системите от вените си. И заявил на лекарите, че не желае да я пускат при него в интензивното отделение.”, ”К. : Тъстът ме подпали, опита да ме убие”, „За всичко /6 операции на Х. Л./ на лекарите плащал С.К..”, „Операцията беше за 94 хил. евро, аз станах гарант на г. болница. Оттам дадоха фактура за 14 хил. евро, като чужденците смятаха, че тук нашата здравна каса ще поеме останалото. Това едва ли ще стане. И остава аз да погасявам огромната сума, защото съм гарант...И осъзнах, че искат да ми вземат всичко.” безспорно се установи, че отразените в същата изявления са предадени на журналиста И.В. от дъщерята на С.М.К.. След разговора с последната В. не успява да се свърже с подсъдимия. Не проверява и достоверността на казаното му от М. К., доверявайки й се относно представените данни като дъщеря на пострадалия К.. Уведомявайки редактора, че за подготвената статия не осъществява контакт с подсъдимия и въз основа на получените от М. К. сведения, И.В. изготвя статията, която е публикувана  на 02.05.2011 г. в „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.”.

След като горепосочените изявления не са представени на журналиста И.В. от С.М.К., от една страна, а от друга, същият не проверява достоверността на съобщеното му от М. К. чрез разговор с баща й, то следва да се приеме, че С.М.К. не носи наказателна отговорност за разпространяването на позорни обстоятелства за другиго - В. Л. и приписване на престъпление на В. Л., разпространени чрез печатно произведение - „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” на 02.05.2011 г. Такава следва да се търси от източника на отразената в статията информация, посочен от журналиста И.В., а именно от М. К.. На последната с тъжбата не е повдигнато обвинение за извършено престъпление, поради което и не е от компетентността на съда в настоящото производство да се произнесе в тази насока.

Съдът намира за необходимо да посочи, че отразеното в указаната по – горе статия в „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.” на 02.05.2011 г. не съдържа и в този смисъл чрез нея не се разгласяват позорни обстоятелства за В. Л., а от друга страна, налице е приписване на престъпление, но на лице, различно от частния тъжител, а именно на Х. Л., като на последния е приписано престъпление - опит за убийство по смисъла на чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК / Тъстът ме подпали, опита да ме убие.”/.   След като не е налице приписване на престъпление на частния тъжител, то не е в компетентността на съда в настоящото наказателно производство да се произнесе относно престъпление, от което пострадал е Х. Л..

Предвид изложените съображения съдът призна С.М.К. за невиновен в това в периода от 02.05.2011 г. до 04.08.2011 г. в гр.П. да е разгласил позорни обстоятелства за другиго – В.Х. Л., ЕГН ********** и да е приписал престъпление на В.Х. Л., ЕГН **********, разпространени чрез печатно произведение : вестник “М.” от 02.05.2011 г., „Т. д.” от 02.05.2011 г. – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.”, и вестник „М.”, рубрика „Р.” от 04.08.2011 г., както следва:

 

-на 02.05.2011 г. чрез печатно произведение - вестник „М.”:

         ”Този човек се опита да ме убие...излязох от халето и крещях за помощ. Онези двете – В. и майка й, веднага изскочиха-явно са чакали да видят какво ще стане. Изобщо не се опитаха да ми помогнат. Майка й само изсъска : „Малко ти е!”. Жена ми пък каза : „Е, какво толкова е станало.” и

        „Това решение е взето на семейния съвет от фамилията Л. и всички са замесени.”, „Явно семейният съвет на Л. е решил да ме ликвидира, за да може жена ми да наследи моите имоти.”, „Причината е, че тъст ми дължи голяма сума пари;

 

-на 02.05.2011 г. чрез печатно произведение - „Т. д.” – регионално приложение към вестниците „Т.” и „** ч.”:

        „При посещението на В. в болницата С. скочил вбесен от леглото, измъквайки системите от вените си. И заявил на лекарите, че не желае да я пускат при него в интензивното отделение.” и

       ”К. : Тъстът ме подпали, опита да ме убие”, „За всичко /6 операции на Х. Л./ на лекарите плащал С.К..”, „Операцията беше за 94 хил. евро, аз станах гарант на г. болница. Оттам дадоха фактура за 14 хил. евро, като чужденците смятаха, че тук нашата здравна каса ще поеме останалото. Това едва ли ще стане. И остава аз да погасявам огромната сума, защото съм гарант...И осъзнах, че искат да ми вземат всичко.”,

 

-на 04.08.2011 г. чрез печатно произведение вестник „М.”, рубрика „Р.” :    

         „Интересно, след като разказа на вестниците, че съм й опората в живота, защо нито веднъж не дойде в болницата да ме види, нито ме попита по телефона как съм.” и

         „Грижех се за него като за роден баща, когато се разболя, го водих до Г. по болници, дал съм сума пари, станах му гарант. Просто не мога да разбера как му даде сърце да вдигне ръка срещу мен. Но аз дори не го обвинявам, защото знам, че зад всичко стои В..”,

 

поради което и на осн. чл.304 от НПК оправда същия по повдигнатото в този смисъл обвинение.

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Г.П.