НОХД 846/2019 - Мотиви - 01-11-2019

Мотиви по Наказателно дело 846/2019г.

Мотиви към присъда по НОХД № 846/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI н. състав

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против А.Д.К., ЕГН: ********** за това, че на 03 април 2018 година в град Куклен, област Пловдив чрез нанасяне на удар с юмрук е причинил средна телесна повреда на Д.С. ***, изразяваща се в счупване на лявата ябълчна кост - с разместване /приравняващо се на към счупване на челюст/, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното обвинение срещу подсъдимия К., предлага на съда да кредитира фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, която намира за доказана по несъмнен начин. Взема становище подсъдимият да е осъществил престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК както от обективна, така и от субективна страна и моли да бъде постановено осъдителна присъда. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК, което да бъде към общия минимум за този вид наказание, а изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Повереникът на частния обвинител изцяло поддържа становището на прокурора в хода на съдебната му реч, като се присъединява и към искането за постановяване на осъдителна присъда. Намира обвинението за доказано по категоричен начин от събраните доказателствени материали.

Частният обвинител Д.А. в хода на съдебните прения изразява съгласие със становището на повереника си и заявява, че няма какво да добави.

Защитникът адв. Д. взема становище обвинителната теза да се крепи единствено на показанията на свид. Д.Т., които предлага на съда да не бъдат кредитирани. Поддържа подсъдимият да не е имал умисъл към причиняване на телесна повреда от съответния вид, поради което деянието да не е съставомерно от субективна страна. Моли да бъде постановена оправдателна присъда. При условията на евентуалност, ако съдът намери подсъдимият да е извършил виновно вмененото му във вина престъпление, поддържа да е налице смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като пострадалият бил предизвикал подсъдимия чрез поведението си. Пледира да са налице предпоставките за налагане на наказание при условията на чл. 55 НК, но отправеното до съда искане е при признаване на подсъдимия за виновен наказанието да бъде лишаване от свобода в размер на три месеца, чието изпълнение да бъде отложено.

Подсъдимият А.Д.К. се възползва от правото си да не дава обяснения по делото. В хода на съдебните прения поддържа изцяло наведените доводи и възражения от защитника си. С последната си дума подсъдимият заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

         Подсъдимият А.Д.К. е роден на *** ***, б., с българско гражданство, живущ ***, с основно образование, неженен, неработещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

Между частния обвинител Д.С.А. от една страна и подсъдимия А.Д.К. от друга били налице влошени междуличностни отношения, защото подсъдимият А.Д.К. подозирал, че частният обвинител Д.С.А. му е откраднал част от оградната мрежа. Последният се оправдавал, че не я бил откраднал, а му била дадена от трето лице. По този повод между двамата съществувало напрежение.

На 03 април 2018 година частният обвинител Д.С. ***, където продавал лук. Към 09:00 часа при него отишъл подсъдимият А.Д.К. и подхванал разговор за оградната мрежа. В хода на разговора двамата се скарали и започнали да си говорят на висок тон. Подсъдимият А.Д.К. не можел да се примири с това, че частният обвинител Д.С.А. отричал да му е откраднал мрежата, ядосал се и поради тази причина подсъдимият хванал с лявата си ръка частния обвинител А. за шията, а с дясната си ръка, свита в юмрук, го ударил в лицето. Следствие на удара подсъдимият А.Д.К. причинил на частния обвинител Д.С.А. счупване на лява ябълчна кост със събиране на кръв в левия максиларен синус, разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око, кръвонасядане по горния и долния клепач на лявото око и травматичен оток в лява лицева половина. В резултат от удара частният обвинител Д.С.А. паднал на земята. Подсъдимият А.Д.К. се надвесил над него и продължил да настоява да му върне коловете и мрежата. Тези негови действия били наблюдавани от свидетеля Д.К.Т., стоящ наблизо. Той се намесил и разделил подсъдимия и частния обвинител. К. послушал свидетеля Т. и се отдалечил от мястото на инцидента. Частният обвинител Д.С.А. се изправил на краката си и взел от земята един камък. Огледал се, за да види накъде се е отправил подсъдимият А.Д.К. и като го видял, хвърлил камъка в неговата посока, но не го уцелил. Подсъдимият А.Д.К. се върнал при частния обвинител Д.С.А. и двамата отново се сграбчили в схватка, но били разтървани от присъстващите. След това подсъдимият А.Д.К. си тръгнал от мястото на произшествието, а частният обвинител Д.С.А. отишъл да търси медицинска помощ.

В резултат от нанесения му от подсъдимия удар на частния обвинител Д.С.А. му било причинено счупване на лява ябълчна кост, наложило оперативна намеса; кръв в левия максиларен синус разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око; кръвонасядане по горния и долния клепач на лявото око; травматичен оток в лява лицева половина. Счупването на лявата ябълчна кост с разместване, наложило извършването на оперативна интервенция /наместване/, се приравнявало към счупване на челюст, което е затруднило дъвченето и говоренето по смисъла на чл. 129 от НК.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.С.А. (частично), С.Д.Ш., Д.К.Т., Я.Х.С., А.К.А., К.Г.П. (частично), М.Р.М. и Р.М.М.; писмени доказателства – справка за съдимост за подсъдимия А.Д.К. (лист 117-118 от делото); съдебномецинско удостоверение № 350/2018 г. от 05.04.2018 г. и допълнение (лист 6-8 от досъдебното производство); епикриза на Д.С.А. (лист 9 от досъдебното производство) епикриза на Д.С.А. (лист 10 от досъдебното производство); характеристична справка (лист 49 от досъдебното производство), както и от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 306/2018 г. (лист 27-33 от досъдебното производство) и от заключението на съдебномедицинска експертиза с вх. № 54459/22.08.2019 г. (лист 107-108 от делото).

Съдът изцяло кредитира показанията на свид. Д.Т., които намира за подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и депозирани от незаинтересован свидетел. В тази връзка изясни, че Т. е видял частния обвинител А. за пръв път именно при инкриминираното деяние. Не се установяват и влошени лични отношения или предхождащи конфликти на свидетеля и с подсъдимия К.. От показанията на свид. Т.се изясняват мястото на извършеното деяние, авторството му от страна на подсъдимия К., както и конкретното поведение, чрез което е било осъществено изпълнителното деяние – нанасяне на удар с юмрук в лицето на частния обвинител. В тази връзка следва да се посочи, че в показанията си Т. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. От тях се установяват и настъпилите събития след нанесения удар от страна на подсъдимия по частния обвинител, като последният е бил на земята, а от скулата и носа му е течала кръв. В показанията си свид. Т. възпроизвежда и поведението на частния обвинител, който след като се е изправил, е взел камък и го е захвърлил по посока на подсъдимия. Следователно не може да се приеме, че свидетелят тенденциозно възпроизвежда случилите се събития в интерес само на частното обвинение, тъй като изяснява и изгодни за защитата обстоятелства, което пък затвърждава извода, че Т. е непредубеден и незаинтересован свидетел по делото. Най-сетне съдът дава вяра на показанията на този свидетел и защото тя бяха проверени по делото, като твърденията на свид. Т. се подкрепят и от показанията на частния обвинител А., на свид. А., на свид. Ш., както и от заключенията по двете съдебномедицински експертизи, които се ценят от съда като обективен способ за събиране и проверка на доказателства.

Кредитират се и показанията на частния обвинител Д.С.А.. В тях той възпроизвежда непосредствените си впечатления като очевидец както на инкриминираната дата, така и за събитията след нея. Следва да се посочи, че съгласно изрични регламент на чл. 118, ал. 1, т. 2 НПК частният обвинител е допустим свидетел в процеса, поради което не може доказателствената стойност и достоверността на твърденията му да бъде a priori отречена поради твърдяна заинтересованост. Въпреки това съдът подходи със завишено внимание при оценката на показанията на частния обвинител А.. При тази си дейност се установява, че те не представляват единствен източник на доказателствена информация за нито едно обстоятелство по делото. Напротив - показанията на частния обвинител са проверени във всички техни части чрез съпоставката им с останалите доказателствени материали по делото, включително показанията на свидетелите Т., М., Ш., както и със заключенията по двете съдебномедицински експертизи. От показанията на частния обвинител отново се установяват обстоятелствата на нанесения му удар, който е попаднал в лявата му скула, както и че му е бил нанесен от подсъдимия. Показанията му кореспондират с тези на свид. Р.М.М. в частта им, че последният е казал на А., че може да взема оградната мрежа, която в последствие е станала предмет за спора между Д.А. и А.К., тъй като подсъдимият е претендирал мрежата да е била негова. От показанията на свид. М. обаче се установява, че той е казал на частния обвинител А., че именно той (свид. М.) е поставил мрежата и коловете в имота, че те са негова собственост и че разрешава на А. да ги вземе. Съдът не дава вяра на показанията на частния обвинител единствено в частта им, в която твърди да не е хвърлял камък по подсъдимия К., тъй като в тази им част те бяха оборени от показанията на свид. Т.. 

На следващо място съдът кредитира и показанията на свид. С.Д.Ш.. От тях се установяват както непосредствените й възприятия относно здравословното състояние на частния обвинител, както и момента, когато го е видяла за пръв път след инкриминираната случка, така и какво й е било съобщено за инцидента от страна на частния обвинител А.. Изяснява се, че когато Ш. е видяла А., той е бил ударен в лявата част на лицето си и под окото си, както и че му е текла кръв. Свидетелката пояснява още, че частният обвинител й е обяснил, че е бил ударен от подсъдимия. Установява се и потърсената медицинска помощ непосредствено след деянието, включително хоспитализирането на частния обвинител в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на датата на деянието и последващото му освидетелстване в отделението по „Съдебна медицина“. Показанията на свид. Ш. също се ценят като подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви. Твърденията на свидетелката намират подкрепа както в показанията на частния обвинител А., така и в писмените доказателства по делото, поради което и настоящият състав им дава вяра.

Съдът кредитира и показанията на свид. А.К.А., от които се установява, че свид. Т. е присъствал на мястото на извършване на престъплението, както и че е съобщил на А., че е видял подсъдимия К. да удря частния обвинител А.. Изяснява се още, че свид. А. непосредствено е възприел и състоянието на частния обвинител след удара, като последният е имал одраскване под окото и следа от удар, както и че свид. Т. е дал кърпичка на А., за да се избърше, което индицира, че последният действително е имал кръвотечение, както твърдят и Т., и А.. Установява се от показанията на свид. А. и хвърлянето на камък от частния обвинител към подсъдимия, което обаче хронологически се е случило след нанасянето на удара от подсъдимия.

От показанията на свид. К.Г.П. се установява, че при инкриминираното събитие, случило се на пазара в гр. Куклен, са присъствали както подсъдимият, така и частният обвинител. Изяснява се и че в един момент свид. П. е забелязала да се събират повече хора, но тя си е нареждала стоката и не е разбрала какво се е случило, нито е видяла бой или размяна на удари между някого. Установява се и че когато е попитала подсъдимия за какво са се скарали с частния обвинител, К. е отговорил, че частният обвинител му бил откраднал мрежата и коловете. Съдът не дава вяра на показанията на П. в частта им, в която твърди на следващия ден да е видяла частния обвинител в Куклен да се разхожда и без да има видими наранявания по лицето, тъй като това твърдения е оборено от писмените доказателства по делото, доказващи че по това време А. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. От показанията на свид. Я.Х.С. се установява, че той е видял частния обвинител да взема оградната мрежа от имот, за който подсъдимият твърди да е негов, както и че по-късно свид. С. е уведомил подсъдимия за това, че именно частният обвинител А. е взел мрежата. Свидетелят С. посочва, че на въпроса му към А. какво прави в чужд имот последният му отговорил, че му било дадено да взема тази мрежа. Установява се още, че имотът, който С. описва в показанията си, в миналото е бил използван и от свид. Р.М.. От показанията на свид. М.Р.М. се изяснява, че той е разбрал от хора на пазара в гр. Куклен, че частният обвинител А. е бил ударен, както и че по-късно същия ден е видял свид. Ш., на която е разказал какво са му съобщили за състоянието на Д.А.. Тези твърдения на М. кореспондират и с показанията на свид. С.Ш., която също съобщава по пътя към пазара да е видяла човек, който й казал, че частният обвинител бил ударен.     

Съдът изцяло кредитира заключенията и по двете изготвени съдебномедицински експертизи. Вещите лица са работили самостоятелно и независимо едно от друго, но въпреки това са достигнало до идентични изводи. От експертните заключения се установява, че частният обвинител А. е претърпял следните травматични увреждания – счупване на лявата ябълчна кост, наложило оперативна намеса; кръв в левия максиларен синус; разкъсно-контузна рана по долния клепач на лявото око; кръвонасядане по долния и горния клепач на лявото око; травматичен оток в лявата лицева половина. Установява се още, че същите са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет. Счупването на лявата ябълчна кост, наложило оперативна намеса, по своя медико-биологичен признак се приравнява на счупване на челюст, което е затруднило трайно дъвченето и говоренето. Наличието на кръв в левия максиларен синус и разкъсно-контузната рана са причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Всяко от експертните заключения съдът цени за подробно, мотивирано и обосновано, като е отговорено в пълнота на поставените задачи. Същевременно със заключението по назначената в съдебната фаза на процеса експертиза беше удовлетворено искането на защитата за личен преглед и рентгенова диагностика. И двете заключения са изготвени от вещи лица, разполагащ с необходимите специални познания в съответната област на науката, като следва да се посочи и че вещото лице Л.Д. е специалист по орална и лицево-челюстна хирургия. При осигурена възможност на страните за пряка конфронтация и двете вещи лица подробно и мотивирано защитиха изводите си. По тези съображения настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключенията и по двете изготвени в наказателния процес съдебномедицински експертизи.

 

От правна страна:

При така установените факти съдът намира, че подсъдимият А.Д.К. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна на 03 април 2018 година в град Куклен, област Пловдив чрез нанасяне на удар с юмрук подсъдимият К. е причинил средна телесна повреда на Д.С. ***, изразяваща се в счупване на лявата ябълчна кост - с разместване /приравняващо се на към счупване на челюст/, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок повече от тридесет дни.

Доказа се по делото от показанията на свид. Ш., че частният обвинител А. е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД на същия ден, на който е бил ударен от подсъдимия и е претърпял процесното увреждане. В тази връзка установява се от обективна страна, че датата на извършване на престъплението е 03.04.2018 г., която е удостоверена като дата на постъпване на частния обвинител в посоченото лечебно заведение в издадената му първа по време епикриза – по ИЗ № 21576/920. Мястото на извършване на деянието също е категорично доказано по делото, като то се установява от показанията както на частния обвинител А., така и на свидетеля-очевидец Т., на които съдът изцяло даде вяра.

По категоричен начин се доказа и авторството на деянието от страна на подсъдимия, като свид. Т. непосредствено е възприел факта на нанесения от К. удар в лицето на частния обвинител А., последващото падане на последния на земята, както и че от скулата и носа му е потекла кръв. Освен това Т. е наблюдавал случилото се и след като А. е бил ударен, включително се е намесил като е преустановил продължаващата между двамата разправия и е помогнал на частния обвинител да се изправи. Следователно изключена е възможността и ударът да е бил нанесен от друго лице. Такива твърдения не се и наведоха, нито се установява такова обстоятелство. От показанията на свид. А. се установява и че непосредствено след деянието свид. Т. му е казал, че е видял подсъдимият К. да удря частния обвинител А.. В тази част показанията са производни, но и служат за проверка на истинността на твърденията на свид. Т.. По тези съображения съдът намира за доказано авторството на деянието от страна на подсъдимия К..

Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие от страна на К. и се е изразило в инкриминирания удар с дясната ръка, свита в юмрук, нанесен от подсъдимия в лицето на частния обвинител А.. Така установеният механизъм на причиняване на констатираните травматични увреждания изцяло кореспондира с изводите на вещите лица за начина, по който са били причинени процесните травми. На следващо място от обективна страна се установява, че счупването на лявата ябълчна кост на частния обвинител А., наложило оперативна намеса, по своя медико-биологичен признак се приравнява на счупване на челюст, което е затруднило трайно дъвченето и говоренето. Наличието на кръв в левия максиларен синус и разкъсно-контузната рана са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Следователно счупването на лявата ябълчна кост на частния обвинител, наложило оперативна намеса, което се приравнява на счупване на челюст, се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Доказано по делото е и че обективно е възможно конкретно настъпилите травматични увреждания на частния обвинител А. да бъдат причинени при нанесения удар с ръка, свита в юмрук, от страна на подсъдимия К.. От експертните заключения се прави извод и за наличието на връзка между изпълнителното деяние - нанесения удар с юмрук от подсъдимия в лицето на частния обвинител, и настъпилия съставомерен резултат - травматично увреждане, съставляващо средна телесна повреда, като тази връзка е на причина и следствие, а телесната повреда е именно пряк и непосредствен резултат от деянието на подсъдимия К.. За пълнота следва да се посочи, че макар установените травматични увреждания да имат различен медико-биологичен признак, правилно цялостната деятелност е квалифицирана като престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като настъпилият най-тежък резултат поглъща по-леките увреждания, които също са в причинна връзка с конкретното деяние. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото се доказа от обективна страна престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия, да е било довършено с настъпил съставомерен престъпен резултат.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият К. е предвиждал, че нанасяйки удар с юмрук в лицето на частния обвинител, това ще доведе до причиняване на травматично увреждане от съответния вид. Съзнавал е и общественоопасния характер на това си деяние, но въпреки това във волево отношения е искал постигането на съставомерния престъпен резултат, а именно увреждане на здравето на частния обвинител А. в съответната степен, т.е. причинявайки му средна телесна повреда. Неоснователно е възражението, че подсъдимият към момента на извършване на деянието не бил предвиждал, че частният обвинител ще претърпи настъпилото травматично увреждане, а единствено по-леко такова. Неоснователността на възражението произтича от конкретното поведение на подсъдимия. Доказа се по делото, че той е нанесъл инкриминирания удар по частния обвинител А. с ръка, свита в юмрук, от непосредствена близост, ударът е бил насочен пряко в лицето на А. и по отношение на лице в напреднала възраст (към датата на деянието частният обвинител е бил на 78 години). При тези факти лице с нормално развита психика може да извърши психическия процес по предвиждане на резултата от поведението си, както и на причинната връзка между тях.

 

По наказанието:

За престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години.

При определяне на наказанието съдът отчети като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, който полага труд като земеделски производител и чрез който реализира доходи, както и чистото му съдебно минало. Като отегчаващо отговорността обстоятелство се третират по-леките телесни увреждания, претърпени от частния обвинител А. в пряк резултат от процесното деяние, които са довели само до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и до болка и страдание, без разстройство на здравето и които травматични увреждания се поглъщат от по-тежкия резултат.

Неоснователно е възражението смекчаващо обстоятелство да представлявало и провокиращо поведение от страна на частния обвинител, с което да предизвикал извършването на деянието. Всички действия на частния обвинител А., с които се обосновава възражението – хвърлянето на камък по подсъдимия, но без да го уцели, демонстрирано желание да се саморазправя, са били извършени едва след като деянието на подсъдимия е било довършено от обективна страна и той вече е бил нанесъл удар по частния обвинител. Следователно няма как последващо поведение на А. да е оказало каквото и да е въздействие върху процеса по вземане на решение от страна на подсъдимия да осъществи изпълнително деяние и да пристъпи към неговото изпълнение. Все в тази връзка неприложим се явява и привилегированият състав по чл. 132, ал. 1 НК, тъй като дори и подсъдимият да е бил силно раздразнен, то това му състояние не е било предизвикано от частния обвинител по някой от посочените в разпоредбата начини.

Като съобрази така установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но не като механичен сбор, а предвид тяхната относителна тежест, настоящият съдебен състав приема, че за извършеното от подсъдимия К. престъпление трябва да му бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК и при превес на смекчаващите обстоятелства, което да бъде индивидуализирано в размер на пет месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание, към момента на извършване на деянието той не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му в настоящото производство наказание „лишаване от свобода“ е в размер на пет месеца, т.е. до 3 години, поради което са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 5 (пет) месеца с изпитателен срок от 3 (три) години.

Искането за определяне на наказанието по реда на чл. 55 НК съдът намира за неоснователно, а и за вътрешно противоречиво. Неоснователно е, тъй като по делото не беше установено нито изключително, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, което е задължителна предпоставка за приложението на посочения правен институт. Същевременно отправеното до съда искане е наложеното наказание да бъде три месеца лишаване от свобода, но наказание от такъв вид и в такъв размер би могло да бъде определено единствено при условията на чл. 54 НК, защото другата кумулативна предпоставка за приложението на правилата по чл. 55 НК е и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се окаже несъразмерно тежко. Както се посочи, за престъплението по чл.129, ал. 2 вр. ал. 1 НК предвиденото наказание е до шест години лишаване от свобода, но без определен най-нисък предел. Следователно наказанието от три месеца лишаване от свобода също е предвидено от закона за този вид престъпление, а по реда на чл. 55, ал. 2, б. „б“ НК наказанието лишаване от свобода би могло да се замени с пробация. Предпоставките за това не са налице по делото, поради което и наказанието на подсъдимия К. беше определено и индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК.

 

По отношение на разпореждането с веществените доказателства съдът постанови с присъда си вещественото доказателство, представляващо компакт диск, приложен на лист 114 от делото, да остане по кориците на делото до неговото унищожаване.

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Д.К. да заплати направените по делото разноски, както следва: сумата от 140,76 лева (сто и четиридесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща сторени на досъдебното производство, по сметка на ОД на МВР – Пловдив, както и сумата от 398 лева (триста деветдесет и осем) лева, представляваща сторени разноски по делото в съдебната фаза на процеса, платими в полза на съдебната власт и по сметка на Районен съд – Пловдив.

 

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Н.Н.