НОХД 4964/2019 - Мотиви - 15-10-2019

Мотиви по Наказателно дело 4964/2019г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 27.09.2019 г. ПО НОХД № 4964/2019 г.

НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, V СЪСТАВ

От Районна прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт срещу Е.З.А., родена на *** ***, ***, българска гражданка, с основно образование, безработна, неомъжена, осъждана, ЕГН: **********, за това, че на 15.08.2018 г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с П.К.С., ЕГН ********** – като извършител, повторно в немаловажен случай, извършила е престъплението, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел “308 Д“ с регистрационен № *** е отнела чужди движими вещи както следва: 1 брой професионална фреш-машина, с неустановена марка по делото на стойност 650,00 лева, 1 брой кафемашина „CaffItaly“ на стойност  160,00 лева,50 броя кафе-капсули (всяка по 0,60 лв.) на обща стойност 30,00 лева, 1 брой мастилено-струен принтер марка „Ксерокс“ /Xerox/, модел „Уорк Център 3025“ /“Work Centre3025“/ на стойност 280,00 лева, 1 брой климатик комплект (външно и вътрешно тяло) марка “SHARP“ на стойност 140,00 лева, 1 брой вакуумен блендер марка „Ковингс“ (Kovings) на стойност 20,00 лева, 2 броя шкафче с чекмеджета, всяко по 35,00 лева – на обща стойност 70,00 лева, 2 броя комплекти работно облекло (яке и гащеризон „Бултекс“), всеки по 70,00 лева – на обща стойност 140,00 лева – всичко на обща стойност от  1 490,00 лева, от владението на И. Д. И.ЕГН ********** от гр. Пловдив, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. І и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 28 ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимата. Излага съображения, че по категоричен начин е установено, че подсъдимата е извършила вмененото и деяние. С оглед диференцираната процедура по гл. 27 НПК посочва, че фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепят от доказателствената съвкупност. Досежно наказанието пледира същото да бъде определено по чл. 54 НК, като се наложи „лишаване от свобода“, ориентирано в размер между средата и долната граница на предвидената в закона разпоредба, което да бъде редуцирано с 1/3 и да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Адв. М., защитник на подсъдимата А., моли при постановяване на присъдата и определяне на наказанието да се вземе предвид направеното признание на вината, изразената критичност към извършеното деяние, искреното съжаление за случилото се, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, както и че подсъдимата е съдействала за връщането на част от вещите на пострадалото лице. Поради изложеното моли съда да определи наказание „лишаване от свобода“, ориентирано към минимално предвидения размер, което да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а НК.

Подсъдимата Е.А. поддържа казаното от своя защитник. В предоставената и последна дума предоставя на съда преценката във връзка с определянето на наказанието.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

          Подсъдимата Е.З.А., ЕГН **********, е родена на *** ***, ***, българска гражданка. Завършила е основно образование, не е омъжена, осъждан е и към настоящия момент не работи. Живее в гр. ***.

Подсъдимата Е.З.А. и П.К.С. живеели на семейни начала, без сключен граждански брак. През месец юни 2018 година П.К.С. започнал да работи като заварчик в „И.П.И. 7961" ЕООД - град Пловдив. Материално отговорно лице на посоченото търговско дружество била свидетелката И. Д. И.. Търговското дружество държало под наем складова база, намираща се на адрес: бул. „Цариградско шосе" № 53 в град Пловдив, до бившия „Домостроителен комбинат", където се произвеждали метални конструкции за продажба. В средата на месец юли 2018 година П.К.С. помолил работодателя си да му позволи да живее в едно от помещенията на складовата база. До този момент той държал квартира в гр. Пловдив, плащал наем, всеки ден пътувал до работното си място и поради тази причина не му стигали парите. След като получил разрешение, П.К.С. занесъл в складовата база един куфар с лични вещи и започнал да живее в едно от помещенията. Няколко дни по-късно към него се присъединила и неговата приятелка - подсъдимата Е.З.А.. Свидетелката И. Д. И.нямала нищо против това приятелката на П.К.С. да живее при него в складовата база. В края на всяка седмица П.К.С. и подсъдимата Е.З.А. били посещавани от свидетеля С.Д.С., който бил син на подсъдимата Е.З.А.. През почивните дни тримата бездействали в складовата база и употребявали големи количества алкохол. В неделя вечер свидетелят С.Д.С. се прибирал при баща си - свидетелят Д.В.С., които живеел в село ***. Заплатата на П.К.С. не стигала за покриване на ежедневните нужди на него и подсъдимата Е.З.А.. Парите, които той получавал като трудово възнаграждение, били изразходвани основно за закупуване на алкохол, тъй като двамата с подсъдимата Е.А. ежедневно пиели алкохол.

На 15 август 2018 година П.С. и подсъдимата Е.А. останали без пари. Нямали с какво да си купят храна и алкохол. Този ден не бил работен и в складовата база били само двамата. Помещенията в складовата база били отключени, както обикновено. Подсъдимата Е.А. предложила на П.С. да откраднат каквото могат от складовите помещения, да го продадат и с парите да си купят храна и алкохол. П.С. се съгласил. От различни помещения в складовата база двамата взели професионална фреш-машипа - с неустановена  марка,  кафемашина  ,,Caffltaly", петдесет броя кафе-капсули, мастилено-струен принтер марка „Ксерокс", климатик - комплект с външно и вътрешно тяло, марка „SHARP“, вакуумен блендер – марка „Ковингс“, два броя шкафчета с чекмеджета, два комплекта работно облекло - яке и гащеризон, и натоварили посочените движими вещи в служебния микробус на фирмата – „Мерцедес 308 Д“, с регистрационен № ***. Зад волана на моторното превозно средство седнал П.К.С., а до него подсъдимата Е.З.А.. Микробусът стоял отключен в складовата база, а ключът за стартиране на двигателя бил оставен на таблото. П.К.С. привел в движение моторното превозно средство и потеглил в посока - село ***. Като влезли в посоченото населено място, двамата видели на улицата сина на подсъдимата Е.З.А. - свидетелят С.Д.С.. Спрели до него и П.К.С. го попитал дали може да остави в дома му откраднатите движими вещи. Обяснил му, че от работата му не са му платили заплата и той взел вещите, за да ги продава. Свидетелят С.Д.С. отказал да съдейства на майка си и нейния приятел. Тогава П.К.С. и подсъдимата Е.А. отишли с микробуса под един мост в село ***, и разтоварили там откраднатите вещи. След това двамата, придружени и от свидетеля С.Д.С., се качили в микробуса и се върнали в град Пловдив. П.К.С. оставил моторното превозно средство на мястото му и след това тримата взели автобус и се върнали в село Катуница, обл. Пловдив. Отишли под моста, при откраднатите вещи, купили си алкохол и започнали да пият. Междувременно подсъдимата Е.А. се обадила по телефона на бившия си мъж - свидетелят Д.В.С., и му казала, че има неща за продаване, които са разтоварили под моста в селото. Той отказал да й окаже съдействие и прекъснал разговора. Междувременно, същият ден - 15 август 2018 година, към 16.30 часа, свидетелката И. Д. И.отишла в складовата база на фирмата и установила извършената кражба. Заподозряла в извършване на деянието П.К.С. и свидетелят С.Д.С.. За втория тя знаела, че живее в село ***. Отишла в посоченото населено място и намерила къде живее бащата на свидетеля С.С. - свидетелят Д.В.С.. При разговора с него, свидетелят Д.С. заявил на свидетелката И. И., че не знае нищо за извършената кражба и не знае къде се намират в момента синът му, бившата му жена и настоящият й приятел. Взел телефонния номер на свидетелката И. И.и обещал, че ще й се обади, ако научи нещо. Свидетелката И.си тръгнала и се прибрала в град Пловдив. На следващия ден - 16 август 2019 година, сутринта, свидетелят Д.С. минал покрай моста в село ***, и видял там, на поляната, да спят синът му, бившата му жена и нейният приятел. Свидетелят С. ги събудил и започнал да им се кара, като им обяснявал, че ги търсят за извършена кражба. Тогава П.С. го завел до едни храсти и показал в тях крадените вещи. Свидетелят Д.С. взел част от тях и ги натоварил в служебния си автомобил. След това ги откарал в град Пловдив - в складовото помещение, наето от свидетелката И. Д. И.. Върнал й вещите, но тя му казала, че има още. Свидетелят С. се върнал в село ***, и се обадил на сина си. Той го ориентирал къде точно се намират останалите неща и свидетелят С. отишъл на посоченото място, взел още вещи и ги занесъл в дома си. След това се обадил на свидетелката И. И.и казал, че останалите вещи са в дома му и тя може да дойде и да си ги вземе. На следващия ден свидетелката И. Д. И.отишла в дома на свидетеля Д.С. и взела останалите вещи, които били откраднати.

На 28 декември 2018 година П.К.С. бил убит, като в извършване на деянието са заподозрени свидетелят С.Д.С. и подсъдимата Е.З.А.. Срещу двамата е образувано досъдебно наказателно производство, по което по отношение на всеки един от тях е взета мярка за неотклонение - задържане под стража. Поради тази причина към настоящия момент свидетелят С.Д.С. и подсъдимата Е.З.А. се намират в арестните помещения на ОС ИН град Пловдив.

В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебностокова експертиза, като от експертното заключение на вещото лице е видно, че общата стойност на противозаконно отнетите движими вещи възлиза на сумата от  1490.00 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством направените от подсъдимата А. самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и чрез подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство чрез показания на свидетелите -  И. И./л.7, 9, 12-13, 71 от ДП/, Д.С. /л.10-11 от ДП/, С.С. /л.14 от ДП/, и приобщените по надлежния ред писмени доказателства – протокол за оглед на веществени доказателства и албум към него /л.16 – 27/, протокол за оглед на веществени доказателства и албум към него /л.28 – 31/, протокол за доброволно предаване, справка за регистрирани собственици на МПС с рег. № *** /л.72 от ДП/,

Констатация за съдебното минало на подсъдимата А., съдът направи въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка съдимост /л.15/.

По делото е изготвена стоковооценъчна експертиза /л.34-35 от ДП/. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на инкриминираните вещи по пазарни цени към датата на извършване на деянието – 15.08.2018 г., възлиза на 1490 лева.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като същите са безпротиворечиви, относими към предмета на делото и взаимно се допълват. Дава вяра и на обясненията на подсъдимата, които установяват авторството на вмененото на и деяние и осъществяването на неговия механизъм. Приобщената стокооценъчна експертиза е компетентно изготвена, с необходимите знания и умения, поради което също следва да бъде кредитиранина. Доказателствената съвкупност се подкрепя и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, които в цялост установяват по безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка.

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимата А. се подкрепят от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

С оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му обсъждане се явява ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК , в която връзка е и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В хода на наказателното производство се установи по безсъмнен и категоричен начин, че подсъдимата Е.З.А. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195 ал. 1 т.4 и т.7 НК, вр. чл. 194 ал.1 НК, вр. чл. 20 ал.2 НК, вр. чл. 28 ал.1 НК. Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъплениена 15.08.2018г. в гр.Пловдив, в съучастие като извършител с П.К.С., ЕГН ********** – като извършител, повторно в немаловажен случай, извършила е престъплението, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и чрез използване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел “308 Д“ с регистрационен № *** е отнела чужди движими вещи както следва: 1 брой професионална фреш-машина, с неустановена марка по делото на стойност 650,00 лева, 1 брой кафемашина „CaffItaly“ на стойност  160,00 лева,50 броя кафе-капсули (всяка по 0,60 лв.) на обща стойност 30,00 лева, 1 брой мастилено-струен принтер марка „Ксерокс“ /Xerox/, модел „Уорк Център 3025“ /“Work Centre3025“/ на стойност 280,00 лева, 1 брой климатик комплект (външно и вътрешно тяло) марка “SHARP“ на стойност 140,00 лева, 1 брой вакуумен блендер марка „Ковингс“ (Kovings) на стойност 20,00 лева, 2 броя шкафче с чекмеджета, всяко по 35,00 лева – на обща стойност 70,00 лева, 2 броя комплекти работно облекло (яке и гащеризон „Бултекс“), всеки по 70,00 лева – на обща стойност 140,00 лева – всичко на обща стойност от  1 490,00 лева, от владението на И. Д. И., ЕГН **********, от гр. Пловдив, в качеството и на МОЛ в ЕТ „И.П.И. – 1961“ – Пловдив, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои

Отнемането на посочените вещи от владението на пострадалото лице, е било осъществено напълно, с прекъсването на фактическата власт върху тази вещ на досегашния техен владелец, и установяването на такава на подсъдимата, с намерението същите да бъдат присвоени.

С реализирането на инкриминираното деяние е засегнат и непосредственият обект на престъплението "кражба”, а именно: обществените отношения, осигуряващи спокойното упражняване на правото на собственост. Предмет на престъплението са чужди движими вещи с определена стойност към момента, в който подсъдимата е осъществила своето посегателство върху тях и които се отнемат от владението на другиго. В случая е установено, че инкриминираните вещи възлизат на обща стойност 1490 лева, и са собственост на ЕТ „И.П.И. – 1961“ – Пловдив, на което материално отговорно лице е И. Д. И..

Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило в отнемането на процесната вещ от владението на свидетеля И. Д. И.в качеството и на МОЛ на ЕТ „И.П.И. – 1961“ – Пловдив. Подсъдимата е успяла да прекъсне фактическата власт върху инкриминираните вещи на свидетелката И., като е установил своя. Установената от подсъдимата Е.А. фактическа власт върху отнетите вещи е била трайна, тъй като същата е разполагала с пълната възможност за разпореждане с тях, доколкото обективно си е осигурила възможност необезпокоявано да осъществява правнозначими действия със същите. Тя е манифестирала присвоителното си намерение, след като е напуснала трайно мястото, от което са взети инкриминраните вещи чрез управляваното от нейния съучастник и съизвършител – П.С., МПС „Мерцедес 308 Д“, с рег. № ***, и се е отдалечила от мястото, където са се намирали вещите, а именно складовите помещения, ползвани от ЕТ „И.П.И. – 1961“ – Пловдив. Именно така описаното и поведение обективира противозаконното разполагане с отнетите предмети на престъплението по начин, изключващ упражняването на права и въздействието от собственика върху тези вещи.

Отнемането на вещите е довършено, доколкото са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление - произведена е промяна на фактическата власт върху предметите на посегателство с намерение същите да бъде своени.

Доказателствено обезпечено е твърдението на Районна прокуратура Пловдив за авторството на престъпното деяние в лицето на подсъдимата, подкрепящо се еднозначно не само от показанията на свидетелите и протокола за доброволно предаване, но и от релевираното от подсъдимата цялостно признание на етапа на съдебното следствие на описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология.

Налице е задружно умишлено участие на подсъдимата Е.А. и лицето П.С. в отнемането на инкриминираните вещи. И двамата са осъществили фактическа дейност върху същите като са ги пренесли в товарния автомобил и чрез него са се отдалечили от складовите помещения, като по този и двамата са осъществили фактическа власт върху същите. И двамата са участвали в изпълнителното деяние – както в прекъсването на фактическата власт върху вещите на търговеца, така и в осъществяването на собствената фактическа власт върху тях, поради което правилно формата на съучастие на подсъдимата в инкриминираното деяние е квалифицирана от държавното обвинение като съизвършителство по чл. 20 ал.2 НК с лицето П.С..

Извършената кражба от подсъдимата А. и нейният съучастник – С., е извършена чрез използване на товарен автомобил - МПС „Мерцедес 308 Д“, с рег. № ***, което същите са използвали за отдалечаване на инкриминираните вещи от складовите помещения, за да осъществяват фактическа власт върху тях, поради което несъмнено дейността им попада в хипотезата на чл. 195 ал.1 т.4 предл. първо НК,  а именно: кражбата да е извършена чрез МПС /в този смисъл ППВС 6/26.04.1971 г./.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице и другият вменен на подсъдимата квалифициращ признак на престъплението кражба по чл. 195 ал.1 т.7 НК, а именно: деянието да е извършено повторно в немаловажен случай. Досежно първата предпоставка на посочената норма, съдът отчете, че подсъдимата А. е осъдена за престъпление по чл. 194 ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 НК, с присъда № 20/27.10.2015 г., постановена по НОХД № 125/2015 г. по описа на Районен съд Първомай, влязла в сила на 13.06.2016 г. Касае се за друго такова по вид престъпление, налице е разпоредба, която да предвижда в особената част на НК наказание за извършване на деяние в условията на повторност и не е изтекъл срокът по чл. 30 НК. Съдът намира, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.93 т.9 НК, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тези от същия вид. Касае се за множество отнети вещи, при усложнена престъпна дейност – чрез съучастие, като в допълнение деянието е извършено повторно и чрез МПС. Отделно от изложеното подсъдимата е извършила деянието в изпитателния срок на предходно осъждане, което несъмнено характеризира, както дееца, така и деянието, в тяхната съвкупна и взаимна връзка като такива с по-висока обществена опасност /в този смисъл т.7 от ППВС 6/1971 г./

От субективна страна престъплението е извършено умишлено при условията на пряк умисъл – подсъдимата А. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване /чл. 11 ал.2, предл.първо НК/. Същата е съзнавала, че чрез използването на МПС, без съгласието на собственика на инкриминираните вещи, е отнела същите с цел да придобие владение върху тях, като е прекъснала владението на собственика и е осъществил свое. Налице е и тъпичния за съучастието общност на умисъла между съизвършителите Е.А. и П.С.. Подсъдимата А. е съзнавала участието на С. в извършваното деяние, също и обществноопасния характер на неговото поведение и е целяла той да участва в извършването на престъплението.

По изложените съображения подсъдимата Е.З.А. съгласно чл.303, ал.2 от НПК беше призната за виновна за извършеното от нея престъпление съответно по чл. 195 ал. 1 т.4 и т.7 НК, вр. чл. 194 ал.1 НК, вр. чл. 20 ал.2 НК, вр. чл. 28 ал.1 НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 195 ал.1 НК  законодателят е предивидил наказание „лишаване от свобода” от една до десет години. Съгласно нормата на чл.58а ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373 ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372 ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК като подсъдимата А. призна изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. С нормата на чл. 58а ал. 4 от НК е предвидена изричната възможност посоченият правен институт да отстъпи пред приоритетното приложение на чл. 55 от НК. Когато подсъдимият е признал фактите по чл. 371, т. 2 от НПК, но са установени многобройни или изключителни смекчаващи отговорността  обстоятелства,  съдът следва да прецени налице ли са условията за определяне на наказаниетопо реда на чл. 55 от НК /респ.чл. 58 от НК/ и каква по вид санкция да наложи, като прилага по-благоприятния от тях. Когато определеното по реда на чл. 55 от НК наказание е различно от лишаване от свобода, то всякога е по- благоприятно от наказанието по чл. 58а от НК /така Тълкувателно решение № 2/19.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС/. Решаващият съд намира, че в настоящия случай не са налични многобройни смекчаващи обстоятелства спрямо подсъдимата А., както и че най-ниското предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно тежко, поради което определи наказанието му при условията на чл.58а ал.1, във вр. с чл.54 от НК.

При определяне на справедливо наказание досежно извършеното от подсъдимата А., съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, изразеното искрено съжаление и критичност към постъпката, изразеното самопризнание, което не е еднократен акт, а е елемент на цялостно, обективно проявено в хода на досъдебното разследване, процесуално поведение /т.7 от Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Като смекчаващо обстоятелство настоящият съдебен състав прецени и съдействието на подсъдимата за възстановяването на вещите, предмет на обвинението. При определяне на наказанието, съдът прие като отегчаващо отговорността обстоятелство механизма на извършване на деянието, а именно, че същото е извършено в съучастие с друго лице, както и че са налице два квалифициращи признака. Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност съдът прие, че наказанието на подасъдимата следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.. Намаляването на това наказание с изискуемата 1/3 съобразно ал.1 на чл.58а от НК дава като краен резултат налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години.

Така определеното наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността на подсъдимата, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

Съдът, като взе предвид изхода на делото, на основание чл. 189 ал.3 НПК, осъди подсъдимата да заплати 58.65 лева, извършени разноски в хода на досъдебното производство, в полза на Държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР Пловдив. Същите съизмеряват заплатеното на вещото лице възнаграждение за извършената по делото стоковооценъчна експертиза.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС