НОХД 475/2019 - Мотиви - 29-10-2019

Мотиви по Наказателно дело 475/2019г.

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 475/2019г. по описа на ПРС - IХ н.с.

 

          Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу  подсъдимия И.Д.П. – роден на *** год. в с. ***, живущ ***, б., б.г., със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за престъпление по чл.343, ал.1 б."б", предл.1-во, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 13.05.2016год., в гр.Пловдив, на бул."Христо Ботев" пред № 66, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил "БМВ" с per. № *** е нарушил правилата за движение:

         - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП-"Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди".

         - чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП-"Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства".

         - чл.20, ал.2 от ЗДвП-"Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и

на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".

         - чл.21, ал.1 от ЗДвП-"При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория "В" в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч."

         - чл.116 от ЗДвП-"Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора".

         и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Т.К.Б. ЕГН: **********, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, при което тежко и необратимо е увреден главният мозък, довело до продължително разстройство на съзнанието - престъпление по чл.343, ал.1 б."б", предл.1-во, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

         В съдебно заседание подсъдимият П. и неговият защитник -  адвокат П. са заявили, че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището им е определил да се проведе предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание и в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. 

          В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.   

         Представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия И.Д.П. за това, че на 13.05.2016 год. в гр. Пловдив, на бул. "Христо Ботев" пред № 66, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил "БМВ" с рег. № *** е нарушил чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 и чл.116 от Закона за движение по пътищата и  по непредпазливост е причнил тежка телесна повреда на Т.К.Б. ЕГН: **********, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, при което тежко и необратимо е увреден главният мозък, довело до продължително разстройство на съзнанието -  престъпление по чл.343, ал.1 б."б", предл.1-во, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Предлага същият да бъде признат за виновен, като му наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 4 месеца, като изпълнението му да бъде отложено за срок от 3 години. Предлага още на основание чл.343г от НК същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, както и сторените по делото разноски в хода на досъдебното производство да се присъдят на подсъдимия.

         Повереникът на частните обвинители М.Б. и К.Б. – адвокат Ш. поддържа, че предвид обстоятелството, че  предходно съдебно заседание подсъдимият П. е приел в съгласие със всички участници този процес да приключи по реда на глава 27 от НПК, това води до признаване на вина и същият е наясно с всички последствия, поради което предлага да бъда определено наказание при смекчаващи вината обстоятелства, както и претендира направените по делото разноски.

         Защитникът на подсъдимия П. – адвокат П. посочва, че с оглед направените от подсъдимия признания, фактическата обстановка отразена от прокурора в обвинителния акт е доказана и не се оспорва от защитата. Относно размера на наказанията предлага съдът да съобрази, че предвиденото наказание за престъпление по чл.343, ал.1 б."б", предл.1-во, вр. с чл.342, ал.1 от НК е „Лишаване от свобода” до 4 години. Поддържа, че в конкретния случай би могло да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, тъй като в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства за данни смекчаващи вината обстоятелства, предлага да бъда определено наказание в най-нисък размер. Сочи, че е налице изключително влошено здравословно състояние на подсъдимия, неговата напреднала възраст, както и че до настоящия момент не е нарушавал Закона за движение по пътищата, не е криминално проявен. Ето защо предлага да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, като му бъде наложено наказание „Пробация”, при съвкупност от пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок около 9 месеца. Предлага още, по отношение нормата на чл.343г от НК същият да бъде лишен от право да управлява МПС в рамките на 9 месеца, както и да ми бъдат възложите сторените по делото разноски.

         Подсъдимият П. посочва, че поддържа казаното от защитника си, за наказанието лишване от право да управлява МПС сочи, че е  инвалид с единия крак, сега гледа майка си, тя е на 90 години, трябва да я кара всеки ден с кола. В последната си дума заявява, че съжалявам много, така се е случило, ако пострадалият не е бил тръгнал и той да пресича там където не трябва, това е нямало да се случи.

         Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият е роден на *** год. в с. ***, живущ ***, б., б.г., със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН: **********.

         Съдът намери за установено, че подсъдимият И.Д.П. би правоспособен водач, категория „В“ и притежавал лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ***, който управлявал ежедневно. На 13.05.2016 г. подсъдимият И.Д.П. бил на зъболекар в кв. „Кючук Париж“ в гр. Пловдив, като около 16.15 часа си тръгнал от зъболекаря като трябвало да отиде до ул. „Петко Д. Петков“. Подсъдимият П. управлявал горепосочения автомобил с  рег. № ***, като маршрутът му на движение минавал през „Бетонния мост“ в посока „Сточна гара“. Времето било ясно, а асфалтовата настилка – суха. На 10 – 15 метра зад него, с около 40 км./час се движел с таксиметровия си автомобил „Опел Астра“ свидетелят Д.И.Д.. При слизането си от моста и включването по бул. „Христо Ботев“  подсъдимият И.П. останал да се движи в крайна дясна лента. Тъй като искал да се пристрои в съседната лява / средна / лента, той поглеждал назад в огледалото за идващи от ж.п. гарата автомобили, тъй като в средната лента зад него имало такива автомобили, подсъдимият П. продължил да се движи бавно в дясната лента, за да ги изчака да преминат. Насочвайки вниманието си към пътната обстановка, която е зад него, подсъдимият П. не подходил с нужното внимание към лентите за движение на платното, по което се движел. Въпреки, че имал видимост напред, той не забелязал пострадалият Т.Б., който в този момент в нарушение на ЗДвП предприел перпендикулярно пресичане на бул.„Христо Ботев“ пред сградата на „Кепитъл Сити Център“ гр.Пловдив.

         В средната лента пред автомобила на подсъдимия също се движили автомобили. На това място бул. „Христо Ботев“ бил с две платна за движение с по три ленти във всяка посока като между двете платна имало маркировка от двойна непресечена ивица, забраняваща пресичането, както и поставени ограничители. Докато подсъдимият И.П. и свидетелят Д.Д. се спускали от „Бетонния мост“, пострадалият Т.К.Б. *** от тротоара пред „Кепитъл сити център“ гр. Пловдив /северното платно/ до средата на булеварда, след което, притичвайки продължил движението си по южното платно. Пострадалият Б. бил облечен непривично за сезона и едва когато започнал да пресича последната /дясна/ лента бил забелязан от подсъдимият И.П.. Последният веднага натиснал спирачки, но тъй като пострадалият Б. забавил движението си точно преди тротоара, настъпил удар между автомобила и пешеходеца. Пострадалият Б. паднал на платното за движение в дясно като ударил главата си. Подъсимият П. веднага спрял, а след него и свидетеля Д.. Към пострадалият се приближили и други случайни минувачи, които сигнализирали на тел. 112. Пристигнала линейка, която откарала Б. в болницата. Местопроизшествието било посетено от полицейски служители, които тествали подсъдимият П. за наличие на алкохол, при което пробата била отрицателна.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

         Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа на извършеното от подсъдимия П. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както следва:

         Самопризнанието на подсъдимия П. се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели М.Г.Б., Д.И.Д., А.С.М., В.С.Т., Г.К.К., В.П.С. и Ю.Д.Д., които показания съдът преценява като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните се установява фактическата обстановка, съгласно посоченото в обвинителния акт.

         Съдът взе предвид заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно – медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза /л.104-105 от ДП/, съгласно която при настъпилото ПТП на Т.К.Б. е било причинено тежка черепно мозъчна травма, при което тежко и необратимо е увреден главният мозък, което е довело до продължително разстройство на съзнанието. Съгласно същото заключение, вследствие на мозъчната травма и увреждане Б. не може да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и не може да дава достоверни обяснения за тях. Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установяват причинените на пострадалия Т.К.Б. телесни увреждания.

         На следващо място съдът съобрази и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.132 – 160/, съгласно което ударът е настъпил малко преди да спре автомобила, на който извод навежда липсата на травма в крака на пострадалия  и липсата на деформация по самия автомобил. Пешеходеца е бил в крачка като напред е бил изнесен левия крак. Автомобилът е ударил десния крак на пострадалия при което той се е завъртял в отрицателна посока и е паднал с дясната част на тялото надолу, при което е получил опасните травми. Според вещото лице скоростта, с която се е движел лек автомобил „БМВ 318“ преди задействане на спирачната му система е около 53 км./час. Водачът И. Д. П. би имал техническа възможност да избегне удара ако е задействал спирачната система на около 7 м. преди мястото, на което е реагирал или ако е карал със скорост по – малка от 45 км./час. Не са били налице технически условия, които да налагат движение с такава скорост. Основни причини за настъпилото ПТП са това, че пешеходецът Т.Б. е пресичал платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно и това, че водачът П. не е реагирал своевременно на опасността от удар. Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установяват механизма на настъпилото ПТП, във връзка с констатираните телесни увреждания.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия подсъдимият И.Д.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Затова, че на 13.05.2016 год. в гр. Пловдив, на бул. "Христо Ботев" пред № 66, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил "БМВ" с рег. № *** е нарушил правилата за движение:

чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".

чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство, управлявано с категория "В", в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч."

чл. 116 от ЗДвП – "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора".

и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Т.К.Б., ЕГН: **********, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, при което тежко и необратимо е увреден главният мозък, довело до продължително разстройство на съзнанието

От обективна страна на установява се нарушение от страна на подсъдимия П. на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото същият се е движил с скорост,  която е превишавала стойността от 50 км за МПС управлявана като максимална за МПС от категория „В” в населено място, която също очевидно не е била съобразена с характера и интензивността на движението.

С горното се установя още и че подсъдимия П. е нарушил и чл.116 от ЗДвП, доколкото с това с поведение очевидно не е бил  внимателен и предпазлив към пешеходците.

От обективна страна се установява и причинно-следствената връзка между нарушаване горните разпоредби от страна на подсъдимия П. и настъпилото ПТП, съответно – на причинената тежка телесна повреда на Т.К.Б. изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, при което тежко и необратимо е увреден главният мозък, довело до продължително разстройство на съзнанието.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Престъплението е извършено при форма и вид на вината –непредпазливост, като подсъдимият П. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги предвиди. В тази връзка, съгласно вече описаната като възприета от съда фактическа обстановка, се налага извод за виновно поведение на П., довело като пряка и непосредствена последица настъпване на инкриминираното ПТП, в следствие на нарушение от страна на подсъдимия на посочените разпоредби на ЗДвП, съгласно коментираното от обективна страна.

         Във връзка с квалификацията на деянието съдът съобрази и заключението на изготвената и приета от съда тройна съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че не може да се приеме причинно – следствена връзка между претърпяното ПТП и настъпилата на 13.05.2019г. смърт на Т.К.Б.. Съдът приема заключението на последната експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установяват, че липсват данни изследваното ПТП да е причинило смъртта на пострадалия Т.К.Б..

          Ето защо, съдът призна подсъдимия И.Д.П. – роден на *** год. в с. ***, обл. Пловдив, живущ ***, б., б.г., със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 13.05.2016 год. в гр. Пловдив, на бул. "Христо Ботев" пред № 66, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил "БМВ" с рег. № *** е нарушил правилата за движение:

         - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението".

         - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство, управлявано с категория "В", в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч."

         - чл. 116 от ЗДвП – "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора".

         и по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на Т.К.Б., ЕГН: **********, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, при което тежко и необратимо е увреден главният мозък, довело до продължително разстройство на съзнанието – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Въпреки това съдът намери, че подсъдимия И.Д.П. следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН за това на 13.05.2016год., в гр.Пловдив, на бул."Христо Ботев" пред № 66, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "БМВ" с peг. № *** е нарушил правилата за движение:

чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП -"Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди".

чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП -"Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства"

Относно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се има предвид, че същата е обща, като правилото за поведение е конкретизирано в различни други норми на ЗДвП, в случая – в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което деецът нарушава винаги специалната, не общата разпоредба.

Същото се отнася и до разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, която е обща, като в случая се установява, че в случая подсъдимия П. е нарушил специалната разпоредба на чл. 116 от ЗДвП, съответно не следва да бъде признат за виновен в нарушение на общото правило за поведение.

Поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът ОПРАВДА подсъдимия П. по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

         ПО НАКАЗАНИЕТО:

         След като намери подсъдимия П. за виновна, при индивидуализиране на наказанието съдът констатира липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, с същевременно наличие на изключително смекчаващо обстоятелство, а също и на многобройни други такива смекчаващи обстоятелства. В случая като изключително смекчаващо обстоятелство следва да се приеме поведението на пострадалия Т.К.Б., който е предприел едно пресичане пътното платно в грубо нарушение реда на ЗДвП, а именно - перпендикулярно пресичане на бул.„Христо Ботев“ пред сградата на „Кепитъл Сити Център“ гр.Пловдив, на място, на което последното е очевидно недопустимо, с което е допринесъл за настъпване на изследваното ПТП. Установяват се и други обстоятелства, във връзка с личността на подсъдимия П., а именно – добрите характеристични данни, високата му възраст и влошено здравословно състояние.

         Ето защо в случая се установява, че и най-лекото, предвидено в чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК наказание, ще се окаже несъразмерно тежко, предвид гореописаните както многобройни, така и изключително смекчаващо обстоятелство. Поради това, при условията на чл. 58 а  ал. 4 вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, съдът замени наказанието „Лишаването от свобода“, предвидено в чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което не е предвиден най-ниският предел - с наказание „ПРОБАЦИЯ”, като определи такова наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от ЕДНА ГОДИНА при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ  АДРЕС”*** за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява два пъти седмично, по чл. 42 а, ал. 2 т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА ГОДИНА.

         Отново като съобрази изключителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и необходимостта на подсъдимия да ползва МПС за нуждите на семейството си, на основание чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши подсъдимия И.Д.П. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на настоящата присъда в сила.

         Съдът намери, че в този им вид, заедно и поотделно, наказанията са справедливи, съответстващи на извършеното престъпление и че ще съдействат в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо количество.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

         След като намери подсъдимия П. за  виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 1-во вр. с чл. 342, ал. 1 от НК

съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 1328.54 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата, а също и направените от съда разноски по делото в размер на 957,60 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на Съдебната власт. Същите разноски са направени изготвяне експертизи в хода на накзателното производство, във връзка с обвинението, по което подсъдимият бе признат за виновен, приложено е постановление за определяне възнаграждение на вещото лице.

         Отново на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът намери, че П. следва да заплати на частния обвинител М.Г.Б. ЕГН  ********** направените по делото разноски  за процесуално представителство в размер на 850,00 лева, както и да заплати на частния обвинител К.Т.Б. ЕГН  ********** направените по делото разноски  за процесуално представителство в размер на 850,00 лева. Същите разноски са направени от наследниците на починалото лице за процесуално представителство и се установяват от приложените договори за правна помощ, във връзка с обвинението, по което подсъдимият бе признат за виновен, поради което и следва да бъдат възложени на последния.

 

По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                            

         

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.