НОХД 4563/2019 - Мотиви - 20-12-2019

Мотиви по Наказателно дело 4563/2019г.

М О Т И В И

по НОХД № 4563/2019 год., ПРС - ХІV н.с.

 

         Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Н.П.Г. за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. с чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК за това, че на 06.11.2018г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта “Луиджо“ на стойност 15 лв. с намиращите се в нея дамско портмоне на стойност 5 лв. ведно със сумата от 30 лв., 1бр. мобилен телефон марка “Самсунг Галакси А5“ с ИМЕЙ ***на стойност 170 лв. – всичко на обща стойност 220 лв., от владението на Б.А.В. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството е по реда на чл.370 и сл. от НПК.

         Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Х.обвинение изцяло. Предлага на същия да се наложи наказание в размер около две години лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, което да се намали по реда на чл. 58а, ал.1 НК с една трета.

По делото не е предявен граждански иск. Не участва и частен обвинител.

Подсъдимият Н.Г. признава вината си, както и обстоятелствата изложени в ОА по реда на чл.371, т.2 от  НПК. Лично и чрез своя защитник моли за възможно най-малко наказание.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият Н.П.Г. е роден на ***г. в гр.П. , живеещ в с.гр. на ул. **** . Той е б., б. г., с основно образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.

          Същият е многократно осъждан като на 18.08.2015г. бил освободен от Затвора след изтърпяване на последното наказание. Бил му определен и изпитателен срок в размер на 6 месеца. Осъждането касае престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК като му е било наложено наказание две години и два месеца лишаване от свобода. Тъй като бил наркозависим, подсъдимият посещавал *** проглама в гр.Пловдив. Същевременно не разполагал със средства и решил да си набави такива по престъпен начин. На 06.11.2018г. бил в гр.Пловдив и преминавайки покрай училище „Екзарх Антим І“ влязъл в същото. Пред свид. С.М., която била учител там, се представил като баща на дете за 3-ти клас, което искал да запише в училището. Свидетелката го насочила към своя колежка – свид.Б.В.. Последната след проверка заявила, че има свободни места и оставила подсъдимия да попълни заявление. После отишла до кабинета на секретаря и така оставила без надзор своя. Възползвайки се от това, подс.Г. влязъл в кабинета на пострадалата и от бюрото й взел мобилен телефон самсунг Галакси А5, както и дамската й чанта. В последната свидетелката държала портмоне с лични документи и сумата от 30 лв. След това подсъдимия напуснал сградата на училището. От своя страна след връщането си свид.В. установила липсата на посочените по-горе вещи. Междувременно подсъдимия изхръллил портмонето и дамската чанта, а останалите вещи запазил. Телефона, който бил със спукан дисплей продал за сумата от 100лв на свид.И.А.В.а парите разходвал за свои нужди. В последствие телефонът бил открит и иззет от органите на реда. По налично видеонаблюдение в училището се насочили към личността на подсъдимия, който при задържането си все още държал в себе си личните документи на пострадалата.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия Г. направено в съдебно заседание, с което потвърждава описаните факти, от неговите обяснения в досъдебна фаза, от показанията  на свидетелите депозирани в същата фаза на процеса, както и приложени по делото писмени доказателства , протоколи за процесуално следствени действия и заключение на СОЕ.

Съдът кредитира самопризнанието на подсъдимия и показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен материал.

В хода на наказателното производство била назначена и изготвена стоково - оценъчна експертиза. Съгласно заключението на експерта стойността на телефона възлиза на 170лв, на дамската чанта на 15лв, а портмонето било оценено на 5лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият Н.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал.1, т. 1, вр с чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК за това, че на 06.11.2018г. в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамска чанта “Луиджо“ на стойност 15 лв. с намиращите се в нея дамско портмоне на стойност 5 лв. ведно със сумата от 30 лв., 1бр. мобилен телефон марка “Самсунг Галакси А5“ с ИМЕЙ ***на стойност 170 лв. – всичко на обща стойност 220 лв., от владението на Б.А.В. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна безспорно се установи, че с присвоително намерение /видно от последвалото разпореждане с парични средства/ подс.Г.  е лишил пострадалото лице от фактическата власт върху инкириминираните вещи и е установил своя такава. Същевременно същия е осъждан многократно, но от значение в случая е НОХД № 1205/2014г. на РС- П. , подробно посочено по -горе. По останалите осъждания е изтекъл петгодишния срок по чл.30 НК.

Ето защо обоснована е квалификацията на деянието предмет на настоящото дело на извършено от подс. Г. при условията на опасен рецидив съгласно чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Очевидно е, че не са изтекли сроковете по чл.30 от НК от изтърпяването на наказанието по това дело.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, като съзнавал настъпването на общественоопасните последици и е искал това. Същият сочи, че имал нужда от средства за препитание, но не това е начина, по който да реализира същите. Извършеното по-горе представлява „кражба” по смисъла на закона.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Н.Г. престъпление, като се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК. За престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК е предвиден специален минимум на наказанието лишаване от свобода в размер от две години. В настоящия казус е налице съдействия от началото на производството макар при оставените следи по видеозаписа и откритите вещи у него, както и телефона, така или иначе органите на реда се насочили към неговата личност. Досега същия е търпял значителни наказания лишаване от свобода, но размера на причинените щети е относително не висок. Отегчаващи вината обстоятелства са налични други осъждания извън съставомерните. Последното сочи, че не е реализирана специалната превенция при изтърпяване на последното наказание от две години и два месеца лишаване от свобода. Ето защо настоящата инстанция намира, че в настоящия казус следва да се определи наказание от три години лишаване от свобода на подсъдимия. Така същото се явява най-справедливо и съответно на извършеното и личността на дееца. По-голямо наказание обаче би било неоправдана репресия и несъотносимо към стойността на предмета на престъплението. Същевременно съгласно чл.58а, ал.1 от НК това наказание следва да се намали с 1/3, като подсъдимия бъде осъден да търпи наказание от  ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства водещи до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко. Дори напротив, посочените отегчаващи вината обстоятелства сочат на извод, че минималното наказание би било недостатъчно за постигане на поправителен ефект върху дееца.

С оглед разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 2, б. Б от ЗИНЗС същото следва да се търпи при първоначален “Строг” режим.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред и неуважение към чуждата собственост.

Подбуди - користни.

Веществените доказателства – диск със запис от камери за видеонаблюдение (л.72) и 2бр. дактилоскопни следи, които така и не е установено на чие лице принадлежат (л.10) да останат по делото до неговото унищожаване.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подс. Н.П.Г., със снета по делото самоличност да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР - Пловдив в размер на 59 /петдесет и девет лева/ за извършената стоково- оценъчна експертиза.

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ