НОХД 4562/2019 - Мотиви - 03-10-2019

Мотиви по Наказателно дело 4562/2019г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 27.09.2019г. ПО НОХД № 4562/2019 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ

 

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Ф.М.С. за това, че на  02.01.2019г. в гр. Кричим, обл. Пловдив, при условията на повторност, в немаловажен случай,  чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот – прозорец, е отнел чужди движими вещи: 1бр. лаптоп  марка „Леново”, модел „Y510P” на стойност 320.00 лева, 1бр. таблет марка „Huawei”, модел „CC Partner Huawei Mediapad T 2 7”/N/A” на стойност 105.00 лева, 1 брой пластмасов монетник на стойност 1,00 лев, сумата от 40,00 лева и 1 брой ученическа раница „Адидас“ на стойност 24 лева, всички отнети вещи на обща стойност 490,00 лева от владението на  Я.Г.В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1.

 

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимия е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение и моли на подсъдимия да бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, под  средния размер на предвиденото в съответния законов текст. Пледира редуцираното по реда на чл. 58а НК наказание в размер на 2 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим.

Защитникът на подсъдимия изцяло се солидаризира с представителя на държавното обвинение относно доказаността на обвинението от обективна и субективна страна.  Пледира предвид установените по делото смекчаващи вината обстоятелства наказанието да бъде определено в рамките на законоустановения минимум.

Подсъдимият  в правото си на лична защита се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. С последната си  дума моли за налагане на по-леко наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Ф.М.С., ЕГН: ********** е роден на ***г***, *****, Б.Г., с основно образование, неженен, осъждан, с адрес: ***********.

На 02.01.2019г. подс. Ф.С. ***, където живее. На същия ден в ранните часове след полунощ подсъдимият С. отишъл до магазин за жива риба, находящ се в гр. *****************, стопанисван от ЕТ „П.-Я.В.“ с *****и собственик св. Я. В.. Подс. Ф.М.С. решил да влезе вътре, като счупи прозореца, и да отнеме намиращите се там вещи, които впоследствие да продаде и да използва в своя полза. В изпълнение на това си решение, на 02.01.2018 г. подсъдимият Ф.М.С. отишъл до северната страна на постройката, взломил намиращия се на северната стена прозорец и от направения отвор влязъл вътре в магазина. След като се намирал вече в сградата подс. Ф.М.С. използвайки сила, взломил и намиращата се вътре ПВЦ врата, водеща до помещение, обособено, за ползване от персонала на магазина. Подс. С. влезнал вътре в стаята, огледал я и взел намиращите се вътре 1бр. лаптоп марка „Леново”, модел „Y510P’, 1бр. таблет марка „Huawei”, модел „СС Partner Huawei Mediapad Т 2 7”/N/A”, 1 брой пластмасов монетник със сумата от 40 лева и 1 брой ученическа раница „Адидас“. След това подсъдимият излязъл от магазина през прозореца, който по-рано бил счупил.

В последствие подс. Ф.М.С. отишъл заедно със сестра си - св. Ф.С., в дома на св. З.К. и продал за сумата от 25,00 лева откраднатия 1бр. таблет марка „Huawei”, модел „СС Partner Huawei Mediapad Т 2 7”/N/A” на К.. След няколко дни нейния брат - св. Р.К., продал същия таблет на св. А.Г.за сумата от 40 лева.

На 11.01.2019г. с протокол за доброволно предаване св. А.Г.предал за нуждите на досъдебното производство 1бр. таблет марка „Huawei”, модел „СС Partner Huawei Mediapad Т 2 7”/N/A”.

По досъдебното производство е назначена и изготвена стоково-оценъчна експертиза с цел определяне стойността на инкриминираните вещи. Видно от заключението на вещото лице стойността на вещите към 02.01.2019г. е както следва: 1бр. лаптоп марка „Леново”, модел „Y510P” е на стойност 320.00 лева, 1 бр. таблет марка „Huawei”, модел „СС Partner Huawei Mediapad Т 2 7”/N/A” е на s стойност 105.00 лева, 1 брой пластмасов монетник е на стойност 1,00 лев, и 1 брой ученическа раница „Адидас“ е на стойност 24 лева, като общата стойност на отнетите вещи включително и отнетата сума от 40,00 лева, възлиза на 490 лева.

        

 

  ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА               

            Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия,  дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:

- показания на свидетелите И.В., Я. В., А.Г., З.К., Р.К., Ф.С., В.М.

-от заключението на назначената по делото стоково-оценителна и съдебно-дактилоскопна експертиза,

-  както и от приложените по ДП писмени доказателства, включително и протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД,  справка за съдимост, характеристична справка и др.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна страна, че  Ф.М.С. ***, при условията на повторност, в немаловажен случай,  чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот – прозорец, е отнел чужди движими вещи: 1бр. лаптоп  марка „Леново”, модел „Y510P” на стойност 320.00 лева, 1бр. таблет марка „Huawei”, модел „CC Partner Huawei Mediapad T 2 7”/N/A” на стойност 105.00 лева, 1 брой пластмасов монетник на стойност 1,00 лев, сумата от 40,00 лева и 1 брой ученическа раница „Адидас“ на стойност 24 лева, всички отнети вещи на обща стойност 490,00 лева от владението на  Я.Г.В., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1.

Предмета на престъплението са чужди за дееца движими вещи- собственост на Я. В., като вещите са се намирали във владение на съответния собственик.

Подсъдимият е прекъснал фактическата и разпоредителна власт на собственика върху инкриминираните вещи, като е установил своя собствена трайна фактическа власт, с което и престъплението е довършено. 

Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и владелеца на вещта.

Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина.  Дееца е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от субективна страна- намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се третира като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от установените действия на подсъдимия след довършване на отнемането, а именно продажба на вещите, с цел тяхната парична равностойност да бъде използвана за текущи разходи.

 

По отношение на подсъдимия е налице и квалифициращия признак по чл. 195, ал.1, т.7 НК, доколкото видно от справката му за съдимост подсъдимият вече е осъждан с два влезли в сила акта по НОХД 364/2016г по описа на ПРС и по НОХД 270/2018г. за извършени от него престъпления кражба. Деянията по цитираните дела не се намират нито помежду си, нито с деянието предмет на настоящото производство в условията на съвкупност, поради което е налице и елемента повторност В същото време предвид стойността на предмета на инкриминираното деяние не може да се приеме, че случая е маловажен.

 

Предвид констатираното „взломяване“ на прозореца на сградата и на ПВЦ вратата на вътрешното помещение е налице и квалифициращия белег по чл. 195, ал.1, т.3 НК доколкото прозорецът и вратата  съгласно трайната съдебна практика се явяват преграда здраво направена за защита на лица или имущество.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

За престъплението по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.28 НК извършено от подсъдимия се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че по отношение на Ф.С. следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК при значителен  превес на смекчаващите вината обстоятелства в рамките малко над законоустановения минимум, а именно две години лишаване от свобода.

Като отегчаващо  обстоятелство на първо място съдът приема предходната съдимост на лицето. За да е налице квалифициращият признак повторност е достатъчно лицето преди извършване на инкриминираното деяние да е осъждано веднъж за същото престъпление. В процесния случай то е осъждано два пъти. Съгласно трайната съдебна практика всички обстоятелства над минимално необходимото за съставомерност на деянието по даден основен или квалифициран състав следва да се отчитат като отегчаващи. Така изрично Така Решение № 285 от 11.09.2015 г. по н. д. № 948 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 52 от 01.06.2015 г. по н. д. № 11 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 631 от 15.01.2003 г. по н. д. № 525/2002 г., III н. о. на ВКС, Решение № 65 от 5.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 708/2009 г., НК, III н. о. , Решение № 117/ 29 май 2018 г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 363/2018 година ВКС, Решение №104/13.06.2018 по дело №340/2018 на ВКС.

При преценка съдимостта на лицето освен предходните осъждания следва да се отчете и че в съвкупност с процесното деяние е извършил и още една кражба, за която е осъден с влязъл в сила акт по НОХД 6757/2018г.

Като отегчаващо следва да се счита и обстоятелството, че върху дееца вече е действано със средствата на наказателната репресия, като същият реално е търпял наказание обществено порицание и пробация. Тези наказания не само, че не са въздействали предупредително и превъзпитателно спрямо него ами и се наблюдава известна ескалация на престъпната му дейност. При първото му осъждане предмет на кражбата са само парични средства, при второто му деяние към паричните средства се прибавят и предимно козметични продукти, многобройни по количество, но на сравнително ниска стойност. При сегашното му деяние предмет на кражбата са вече и високи технологии- лаптоп и таблет. Следва да се отчете и че при кражбата, предмет на НОХД 6757/2018г., която е в съвкупност с процесното деяние откраднати са били газов пистолет и газови патрони.

Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и извършването на кражбата при две квалифициращи обстоятелства по чл. 195 НК, а именно по чл. 195, ал1, т.3 и 7 НК, докато за да се обуслови по-тежката наказуемост е достатъчно и само едно квалифициращо обстоятелство.

Като отегчаващо следва да се отчете и взломяването, както на прозорец, така и на вътрешна врата, докато за съставомерността на деянието е достатъчно повреждането и на само един обект. Засягането на две здраво направени прегради в случая съществено увеличава степента, до която са накърнени обществените отношения, предмет на защита.

Като смекчаващо  обстоятелство съдът на първо място цени- влошеното материално и социално положение на подсъдимия- като тук следва с особена тежест да се отчете обстоятелството, че подсъдимият е растял без баща, чийто пример и съвети биха могли да изиграят за него ролята на така необходимия морален императив и коректив.

Като смекчаващо обстоятелство съдът цени изразеното съжаление за стореното, но същото не следва да се абсолютизира, доколкото е направено едва на съдебна фаза и то в рамките на процедура по съкратено съдебно следствие.

Като смекчаващо обстоятелство с особено значение следва да се отчете младата възраст на дееца-19 години, както към датата на извършване на деянието, така и към датата на постановяване на присъдата. Тази възраст на извършителя говори за социална незрялост,  за младежка импулсивност, за незавършен процес на адаптация към правилата  на социалното общежитие,  за потепърва формираща се нагласа и отношение към запретения характер на престъпните прояви и тяхното негативно отражение в обществото, за човек все още търсещ себе си и своето място в живота, при когото моралните императиви на личността не са достигнали своята устойчивост. Младите хора в най-голяма степен са подвластни на емоцията, добивана чрез приема на наркотик, защото илюзорно считат, че са щастливи и по-лесно се справят с предизвикателствата, които животът предлага. Така изрично Решение № 224 /22 май 2014 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д. 571/14 г. на ВКС, Решение  № 151/15 ноември 2017 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 753/2017 г., Решение  № 92/05.06.2015 г., второ наказателно отделение, наказателно дело № 2031/2014 г. по описа на ВКС, Решение №57/04.04.2018 по дело №159/2018 на ВКС.

Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчитат характеристичните данни за подсъдимия-има завършено основно образование. Действително същият не работи на постоянен трудов договор, но от показанията на неговата майка се установява, че в последната една година у дееца се изграждат трудови навици-търси работа, приема всички предложения за работа като общ работник. Когато бива назначен, проявява прилежност и старание при изпълнение на задълженията си.

Действително подсъдимият е направил самопризнание и е приел делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. Съгласно задължителната съдебна практика-ТР 1/6.4.2009 по тълк. дело 1/2008 направеното самопризнание следва да бъде отчетено по реда на чл. 58а НК. Като допълнително смекчаващо обстоятелство същото може да бъде отчетено, само ако е направено още на досъдебно производство и е съдействало на органите на реда за разкриване на престъплението.

В конкретния случай на ДП подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения, не е оказвал съдействие за разкриване на престъплението, а самопризнанието му е направено едва на съдебна фаза, след като всички възможни доказателства срещу него вече са били събрани. От гореизложеното следва, че самопризнанието на дееца следва да се оцени само чрез редукция на определеното наказание с една трета, но не и като се третира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство.

Съдът намира, че определеното наказание съответства и на предмета на престъпно посегателство. Действително същият е под стойността на една минимална работна заплата, но в никакъв случай абсолютният размер на стойността на инкриминирания предмет -490 лева не може да се приеме за нисък. В тази връзка следва да се съобрази и трайната съдебна практика, че в случаи като настоящия умисълът на дееца обхваща отнемане на всички вещи, които се намират във взломяването помещение, поради което и обществената опасност на деянието не следва да се неглижира, само заради съотношението на стойността на реално отнетото с минималната работна заплата. За умисъла  на дееца да  отнеме всичко, което намери и успее- свидетелства разнородността на отнетите вещи, както и обстоятелството, че е отнел и пластмасов монетник, на стойност един лев. Степента на обществена опасност на деянието се завишава и от самото естество на отнетите вещи, включително и високотехнологични приспособления- лаптоп и таблет.

При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.

На основание чл. 58а, ал.1 НК така определеното наказание в размер на две  години  лишаване от свобода следва да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в окончателен размер от една година и четири  месеца

Съдът намира, че така определеното наказание, редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието съответства и на степента на обществена опасност на престъплението и на дееца

Според съдът неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено в закона наказание  се оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и определяне на наказанията то по реда на чл. 54 НК в посочените размер. Още повече, че по делото са констатирани и значителен брой отегчаващи обстоятелства

Доколкото към датата на извършване на деянието деецът не е бил лишаван от свобода и предвид констатираните подобрения в трудовите му навици, както и изявения от майката при разпита й в съдебно заседание стремеж да оказва превъзпитателно въздействие, съдът не намира, че окончателно определеното наказание в размер на една година и четири месеца следва да бъде изтърпяно ефективно. Изпълнението му на основание чл. 66 НК следва да се отложи с изпитателен срок от 3 години.

Възможността през този срок изпълнението на наказанието да бъде активирано според настоящия състав в достатъчна степен ще въздейства възпиращо на подсъдимия срещу извършване на други противообществени деяния.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

             ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото - 1бр. таблет марка „Huawei”, модел „CC Partner Huawei Mediapad T 2 7”/N/A” – оставен на съхранение при ****** на РУ гр. Стамболийски при ОДМВР гр. Пловдив – следва да се върнат на правоимащото лице                                                                                                          Я.Г. В..

              На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Ф.М.С.  следва да бъде осъден да заплати разноски по делото в размер на 141 лева, по сметка на ОД на МВР – Пловдив.

 

                                       Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

                                                                                                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:   ......................................

 

Вярно с оригинала.

С. Д.