НОХД 3872/2019 - Мотиви - 09-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 3872/2019г.

Мотиви към присъда по НОХД № 3872/2019г.

по описа на ПРС, ХVІ н.с.

 

 

      Районна прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.Н.Б. и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, а именно за това, че през периода от месец ноември 2016 г. до месец септември 2018 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение от 20.10.2016 г. на Районен съд- гр. Пловдив, IV брачен състав, по Гр.д.№11184/2016 по описа на Районен съд- гр. Пловдив, влязло в законна сила на 20.10.2016 г. да издържа свой низходящ- дъщеря си Т.Е.Б., ЕГН**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23 месечни вноски, всяка в размер на 110.00 лева на обща стойност 2 530.00 лева.

       В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като по отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на съда наказанието да бъде определено при условията на чл. 54 от НК – лишаване от свобода на минимума предвиден в закона, което на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок от три години.

          В съдебно заседание от страна на подсъдимия и защитника му адв.Г. *** бе направено искане за предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият направи признание на фактите, изложени в обвинителния акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните от досъдебното производство доказателства – да бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Доколкото съдът намери изразеното съгласие за съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.

          Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

          Подсъдимият Е.Н.Б. е роден на *** ***, б., български гражданин, разведен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

 С Решение №3097, постановено на 20.10.2016 г. по Гр.Д № 11184/2016, IV брачен състав по описа на Районен съд- гр. Пловдив за 2016 г. е бил прекратен гражданският брак между Я.Й.Б., ЕГН********* и обв.Е.Н.Б. като било утвърдено постигнато между съпрузите споразумение по чл.51 от СК. По силата на така постановеното съдебно решение бащата -Е.Н.Б., ЕГН********** бил осъден да заплаща месечна издръжка на своето дете Т.Е.Б., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Я.Й.Б. с ЕГН******** в размер на 110 лева/ сто и десет/, считано от влизане на решението в сила- 20.06.2016 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, от падежа до окончателното й заплащане. Издръжката следвало да бъде заплащана до 10- то число на месеца, за който се отнася. Съдебното решение е влязло в законна сила на 20.10.2016 г. С Решение №3333 от 03.11.2016 г. , постановено по Гр.д.№11184/ 2016 по описа на Районен съд- гр.Пловдив за 2016 г., IV брачен състав била допусната поправка на явна фактическа грешка като навсякъде в решението / в мотивите и диспозитива на същото/ за ЕГН на Я.Й.Б. следвало да се чете следното:ЕГН**********. Решението е влязло в законна сила на 03.11.2016 г.

След влизане на съдебното решение в сила подс. Е.Б. не заплащал изобщо издръжката на дъщеря си. Рядко давал на детето си дребни суми пари от порядъка на около 5 лева. Я.М. ( Б.) многократно разговаряла с обвиняемия в качеството й на законен представител на роденото от брака дете- Т.Б., че подсъдимия следва да заплаща определената издръжка, но същия не изпълнявал своето задължение. Майката Я.М. сама упражнявала родителските права и отглеждала непълнолетната си дъщеря Т.Е.Б.. С Протоколно определение от 06.01.2019 г. , постановено по Гр. Д. №16271/2018 по описа на Районен съд- гр. Пловдив за 2018 г., I бр. състав била постигната спогодба, според която бил изменен размера на присъдената месечна издръжка, дължима от обв. Е.Б. на Т.Б., чрез нейната майка и законен представител като била увеличена от 110 лева на 140 / сто и четиридесет/ лева месечно, считано от 01.01.2019 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Решението е влязло в законна сила на 16.01.2019 г. Въз основа на издадени ИЛ№1523/14.02.2019 г. и ИЛ №9389/12.10.2018 г. е било образувано на 09.01.2019 г. Изп.дело №2002/2019 г. , II р. по описа на СИС при ПРС

За времето от месец ноември 2016 г. до месец септември 2018 г. включително в гр. Пловдив, където непълнолетната Т.Е.Б. живеела с майка си и се дължало изпълнение, подсъдимия съзнателно не е платил присъдената месечна издръжка и дължал общата сума от 2 530 лева, равняваща се на 23 / двадесет и три/ месечни вноски по 110/ сто и десет/ лева за Т.Е.Б..

За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда се доказва от следните събрани по делото доказателствени материали –самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите Я.Б. и Т.Б., както и от представените писмени доказателства, събрани в хода на воденото дознание, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му, както и авторството на деянието.

Спор по фактите, изложени в обвинителния акт на РП-Пловдив, съдът не констатира, като намира в този смисъл, че от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива - се установява една безспорна фактическа обстановка. За издръжката на детето се е грижила само майката, без бащата да е предоставял ежемесечно парични средства или по друг начин да е изпълнявал законовото си задължение да полага грижи за материалното обезпечаване на Т.Б..

 

      ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият Б. през периода от месец ноември 2016 г. до месец септември 2018 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение от 20.10.2016 г. на Районен съд- гр. Пловдив, IV брачен състав, по Гр.д.№11184/2016 по описа на Районен съд- гр. Пловдив, влязло в законна сила на 20.10.2016 г. да издържа свой низходящ- дъщеря си Т.Е.Б., ЕГН**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23 месечни вноски, всяка в размер на 110.00 лева на обща стойност 2 530.00 лева.

С действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав на визирания текст.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В съзнанието му е съществувало знанието, че е осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа децата си, че дължи издръжка ежемесечно, както и че не изпълнява това си задължение.

Подсъдимият е в работоспособна възраст и същия работи в частна фирма, няма данни по делото да страда от здравословни проблеми, които да ограничават работоспособността му, не се представиха доказателства, видно от които да не може да полага труд или да реализира други доходи за обезпечаване на дължимата от него издръжка. Задължението за издръжка е не само законовоутвърдено, но и морално задължение. Същото се възлага на лицето, което няма да упражнява родителските права, т.е. преимуществено да полага грижи по прехраната и отглеждането на детето.

Като се има предвид, че издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното лице през месеца, то именно поради тази причина изплащането й следва да стане през текущия месец, за да задоволи естествените нужди на лицето, за което е предназначена. В този смисъл е и застъпеното становище на ВКС, І н.о. в определение № 9/04.02.1977г. по н.д.№54/77г. В противен случай нуждаещият се от издръжка се поставя в по-неблагоприятно положение от задължения да я дава. В настоящия казус се установява, че за периода от близо две години подсъдимият не е заплатил нито една от дължимите издръжки. Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е продължено такова, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно, непрекъснато в определен период от време. А издръжката, както се посочи, е дължима ежемесечно и ненапразно законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 183, ал.3 от НК възможност за съда да не накаже подсъдимия, само ако е изпълнил цялото си задължение, като наред с това се оставя възможност за съда да прецени и дали не са настъпили други вредни последици за  нуждаещия се от издръжка. Доказателства да е изпълнил задължението си за инкриминирания период, дори  и частично, подсъдимият не ангажира, въпреки, че му бе дадена такава възможност.Не се споделя тезата на защитата, че случаят е маловажен и налице чл.9, ал.2 от НК, тъй като както бе отбелязано липсват каквито и да е обективни пречки от здравословен или друг характер подсъдимия да плаща издръжка.

При индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази следните обстоятелства: подсъдимият е пълнолетно, работоспособно лице, с добри характеристични данни, чисто съдебно минало. Признава вината си, което съдът взема впредвид като смекчаващо обстоятелство тъй като обективно при така определеното наказание няма как да го редуцира с една трета.Съдът прие че следва да наложи по лекото алтернативно предвидено наказание – „пробация”, визирано в санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1 от НК.Наказанието следва да бъде наложено в граници по близо до минимума му тъй като гореизброените смекчаващи обстоятелства значително превъзхождат отегчаващите.Всъщност такова съда откри единствено в големия брой неплатени месечни вноски-23.Все пак наложеното наказание  следва да бъде близо до предвидения минимум, но не самия него, а именно 10 /десет/ месеца тъй като се касае за сравнително дълъг период на неплащане на издръжка (23 месеца) .

Именно поради всичко изложено съдът наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно – ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес –за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА с периодичност – два пъти седмично и за същия срок – задължителни периодични срещи с пробационен служител. Именно това наказание и в определения от съда размер се явява адекватно да санкционира подсъдимия за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.