НОХД 3839/2019 - Мотиви - 20-12-2019

Мотиви по Наказателно дело 3839/2019г.

М О Т И В И

по НОХД № 3839/2019год., ПРС - ХІV н.с.

         Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Н.К.Б., в това че през периода от м. Октомври 2017 год. до м. Май 2019 год. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с решение № 3331/28.09.2017 год. по гр. дело № 18058/2016 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 20.10.2017 год. да издържа свой низходящ – детето си М. Н. Б. ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 140,00 лева чрез А.Н.Г., ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно: 20 /двадесет/ месечни вноски всяка в размер на 140,00 лв., на обща стойност 2 800,00 лв.- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

         Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия обвинение. Предлага да му бъде наложено наказание Пробация в размер на една година и шест месеца с минималния брой пробационни мерки. Също така да се наложи и наказание обществено порицание

         По делото като частен обвинител е конституирана майката на малолетното дете А.Н.Г.. Същата лично и чрез свой повереник настоява за осъдителна присъда като досежно наказанието се солидаризира с държавното обвинение.

         Подсъдимият Б. се ползва от правото си да не дава обяснения по делото. Лично и чрез защитника си заема становище, че не е извършил престъпление. Алтернативно настоява за минимално наказание.  

         Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Н.К.Б. е роден на *** ***, живущ ***. Той е б., б. г., със средно образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

През 2013г. подс.Б. и свид.А.Г. заживели на семейни начала, а на 11.03.2015г. им се родило дете – М. Н. Б.. Поради проблеми през 2016г. обаче се разделили като детето останало да живее при свидетелката. Последната завела и гражданско дело срещу подсъдимия № 18058/2016г. за присъждане на издръжка. С Решение № 3331/28.09.2017г., влязло в сила на 20.10.17г. на РС Пловдив подсъдимият бил осъден да плаща издръжка в размер 140 лв. месечно посредством майката, на която било възложено и отглеждането на детето. На практика от влизане в сила на решението подс.Б. не успял да заплати никаква издръжка. По жалба на свид.Г. било образувано настоящото производство. С оглед повдигането на обвинение бил фиксиран и периода на обвинението по делото.

 В този период подсъдимият рядко се интересувал от състоянието на детето. Не взимал същото и през определените дни за лични контакти. Следва да се посочи, че подсъдимия е лице с трайно намалена работоспособност до експертизата от 71 % съгласно телково решение №2824/093 от 28.05.2019г., а след това с 80 %.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелката А.Г. депозирани пред настоящата инстанция, както и от приложените писмени доказателства, които Съдът кредитира като логични, безпротиворечиви и съответстващи на помежду си. Доколкото подсъдимия не дава обяснения, то остават като доказателство по делото единствено показанията на майката на детето му, а те не бяха опровергани с никакви доказателства. Същественото дори и да е имало случаи при което подсъдимия е давал някакви пари на детето си, то същите не могат да изместят задължението за плащане на издръжка, а представляват изпълнение на т.нар. в правото „естествени задължения“. Тъй като всеки родител е нормално да прави подаръци или да дава дребни суми на детето си, дори да не е осъден да плаща издръжка.

         При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това че през периода от м. Октомври 2017 год. до м. Май 2019 год. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с решение № 3331/28.09.2017 год. по гр. дело № 18058/2016 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 20.10.2017 год. да издържа свой низходящ – детето си М. Н. Б. ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 140,00 лева чрез А.Н.Г., ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно: 20 /двадесет/ месечни вноски всяка в размер на 140,00 лв., на обща стойност 2 800,00 лв.

         От обективна страна – след влизане на решението на РС-Пловдив в сила подсъдимият е следвало, включително под страх от наказателна отговорност за всеки календарен месец да изплаща определената издръжка на детето си чрез неговата майка и законен представител. По начало тази издръжка е дължима още с настъпване на месеца, тъй като това е нейното предназначение – да осигури следства за живот през текущия месец. Въпреки това подс.Б. не правел това, макар, че е трудоспособен. Следва да се посочи, че свид.Г. също има здравословни проблеми и не е редно тежестта на издръжката за детето да пада само върху нея. Липсата на работа не е оправдание, макар подсъдимия да страда от проблеми със сърцето и да е с намалена работоспособност. В крайна сметка задължение на всеки родител е след като е създал дете, да осигури неговата издръжка приоритетно. Следва да се посочи и че в цялото законодателство е залегнала идеята, че издържката на лица, които са в невъзможост сами да си осигурят такава, каквото е едно малолетно лице, се ползва с особена закрила. Така например, когато задължението е за издръжка, то няма защита срещу принудително изпълнение досежно несеквестируимост на имущество. Именно това сочи, че според закона имащия право на издръжка е в толкова лошо положение, че този който му я дължи следва да я осигури, дори ако сам остане без имущество в следствие на това.

         От субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Липсата на средства обяснява неплащането на издръжка, но не го извинява. Липсват доказателства сочещи на невъзможност изобщо да се набавят доходи.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Б., като се съобрази с целите по чл.36 от НК и взе в предвид обстоятелствата по чл.54 от НК, Съдът преценя, че наказанието на същия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства все пак. Нормата на чл.183, ал.1 НК предивжда наказание лишаване от свобода или пробация. За пълнота следва да се отбележи, че не е предвидено наказание обществено порицание по основната алинея. Такова има само в случаите на рецидив, какъвто този не е. В процесния казус второто се явява по-подходящо, тъй като от една страна би дало възможност на подсъдимия да реализира доходи, а с това и да заплаща издръжката на детето си, а от друга е съответно и на обществената опасност на деянието. Настоящата инстанция отчита като смекчаващо вината обстоятелство и здравословното състояние на дееца – лице с трайно намалена работоспособност 71 % към момента на деянието. От друга страна като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита факта, че подс.Б. не е плащал изобщо издържка и то за продължителен период от време – 20 месеца.  В този смисъл на подс.К. следва да се наложи наказание Пробация на минимума предвиден в закона. Размерът на същата определен на ШЕСТ МЕСЕЦА при следните мерки:

-по чл. 42а, ал.2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ  АДРЕС”***, което на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява два пъти седмично,

-по чл. 42а, ал. 2, т. 2  вр. с ал. 3, т. 1 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” Съдът намира за съответно на обществената опасност на деянието и дееца. В случая не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, още по-малко да е налице изискването на закона минимално предвиденото наказание да е несъразмерно тежко.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред и родителските задължения.

Подбуди – лични.

По делото не са извършени разноски, които да се възложат в тежест на подсъдимия.

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ