НОХД 3576/2019 - Мотиви - 15-10-2019

Мотиви по Наказателно дело 3576/2019г.

МОТИВИ към Присъда № 231 от 18.09.2019 г. по н.о.х.д.№ 3576/2019 г.  по описа на РС-Пловдив, ХХ н.с.

 

 

РП- Пловдив е внесла обвинителен акт срещу Т.Р.С. *** за това че : за периода от м. ноември 2017 г. до м. април 2018 г., включително в с. К., област Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 343 от 02.02.2017 г. на Районен съд гр. Пловдив по дело № 13708/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІV брачен състав, влязло в законна сила от 02.02.2017 г. да издържа свои низходящи – малолетните си *** М.А.И. ЕГН ********** и Р.А.И. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно шест месечни вноски в размер на 115 лева месечно за всяко ***(общо 230 лв. месечно за двете ***), общо в размер на 1380 лева, като деянието в периода от м. февруари 2018 г. до м. април 2018 г. е извършено повторно – след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление  (Присъда № 14/22.01.2018 г. по НОХД № 8242/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязла в законна сила на 07.02.2018 г.).

В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното обвинение.

Подсъдимата, редовно призована, се явява лично. Признава вината си. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, както и да не се провеждат разпити на свидетелите.  Същата се възползва от предвидените в НПК диференцирани процедури, а именно предвидената такава в глава 27 от НПК.

Служебният защитник на подсъдимата , адв. В.  Т. –Б. ***, изразява становище за доказаност на внесеното обвинение, моли съда при определяне на наказанието да отчете като смекчаващи обстоятелства, че подсъдимата не е трудово ангажирана, намира се в затруднено социално и финансово поведение.

Пострадалите от престъплението лица Р.А.И. и М.А.И., редовно призовани чрез законния им представител, въпреки разяснената им възможност, не са упражнили правото си да се конституират като частни обвинители по повдигнатото обвинение.

Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимата  се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.372, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Подсъдимата Т.Р.С. е родена на ***г***, б., б.г., неработеща, разведена, осъждана, ЕГН: **********.

Подсъдимата Т.Р.С. била осъдена по НОХД 8242/2017г. с присъда № 14 от 22.01.2018г. на Районен съд гр. Пловдив, в сила от 07.02.2018г. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, обхващащо периода от месец 05.2017г. до месец 10.2017г.

Подсъдимата Т.Р.С. и свидетелят А.Г.И. сключили граждански брак на 26.03.2014 г. От съвместното им съжителство се родили на *** г. *** им – М.А.И., а на ***г. и *** им – Р.А.И.. През 2017 г. съпрузите се развели с Решение на РС-Пловдив № 343/02.02.2017г. по брачно дело № 13708/2016г., ІV брачен състав, в сила от 02.02.2017г. С решението упражняването на родителските права спрямо двете *** било предоставено на бащата, а подсъдимата Т.С. била осъдена да плаща на *** М.А.И. и Р.А.И. чрез техния баща и законен представител месечна издръжка в размер на по 115,00 лева, считано от 01.02.2017 г.

Свидетелят А.Г.И. останал да живее с двете си *** в с. К., обл. Пловдив, ул. ***, тъй като ползването на жилището било предоставено от съда, където подсъдимата била задължена да плаща издръжка.

От момента на влизане в сила на решението за развода подсъдимата С. платила само първите три месеца дължащата на *** си месечна издръжка. Тя не осъществявала срещи с *** си, които отказвали да ходят при нея.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните устни и писмени доказателства – показания на св. А.Г.И., законен представител на малолетните М.А.И. и Р.А.И.; на св.М.А.И.;  самопризнания на подсъдимата ; решение на РС-Пловдив по гр.д.№ 13708 по описа за 2016 г., влязло в законна сила на 08.02.2017 г.; справка за съдимост ; характеристична справка.

Установява се от приобщения по делото  заверен  препис на решение    на РС-Пловдив по гр.д.№ 13708 по описа за 2016 г., влязло в законна сила на 08.02.2017 г., че бракът на подсъдимата С. с А.И. е прекратен и подсъдимата е била осъдена да заплаща на своите низходящи ***  М.А.И. и Р.А.И. чрез законния им представител св.  А.И. месечна издръжка по 115,00лв. за всяко от тях.

Установява се от приложената по делото справка за съдимост, че подсъдимата е била осъдена за същото по вид престъпление с Присъда по н.о.х.д.№ 8242 по описа на РС-Пловдив за 2017 г. , като  присъдата е влязла в законна сила на 07.02.2018 г.

Установява се от приложените по досъдебното производство заверени копия на пощенски записи, че подсъдимата е заплатила месечна издръжка за месец февруари 2017 г. в размер на 230,00 лв. с пощенски запис м. февруари 2017 г., месечна издръжка за месец март 2017 г. в размер на 230,00лв. с пощенски запис месец март 2017 г.  и месечна издръжка за месец август 2017 г. в размер на 230,00 лв.   с пощенски запис м.август 2017 г.

Установява се от показанията на разпитания в хода на досъдебното следствие свидетел  А.И., че след прекратяването на брака му с подсъдимата, последната не проявявала никакъв интерес към *** си , не плащала присъдената им издръжка.

В съответствие с показанията на св. А.И. са и тези , дадени от св.  М.А.И., който потвърждава дадените от св.Ат. И. показания, че подсъдимата не проявявала интерес към двамата със сестра му и единствените грижи за тях полагал баща им св. А.И..

В дадените пред съда и в хода на съдебното следствие обяснения подсъдимата признава, че не плащала издръжка през процесния период, като изтъква, че била безработна, в затруднено финансово положение.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели и направеното самопризнание, доколкото същите са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и се намират в хармонично единство както помежду си, така и с  писмените доказателства по делото и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното  убеждение на съда, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.4, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, а именно : за периода от м. ноември 2017 г. до м. април 2018 г., включително в с. К., област Пловдив, след като е била осъдена с Решение № 343 от 02.02.2017 г. на Районен съд гр. Пловдив по дело № 13708/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІV брачен състав, влязло в законна сила от 02.02.2017 г. да издържа свои низходящи – малолетните си *** М.А.И. ЕГН ********** и Р.А.И. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно шест месечни вноски в размер на 115 лева месечно за всяко ***(общо 230 лв. месечно за двете ***), общо в размер на 1380 лева, като деянието в периода от м. февруари 2018 г. до м. април 2018 г. е извършено повторно – след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (Присъда № 14/22.01.2018 г. по НОХД № 8242/2017 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязла в законна сила на 07.02.2018 г.).

Субект на престъплението е лице, осъдено да плаща издръжка на свои близки, низходящи.

Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочените лица да осигуряват средства за издръжка на своите низходящи, ненавършили пълнолетие ***.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк  умисъл. Подсъдимата е знаела, че е осъдена с влязло в сила съдебно решение да издържа своите низходящи,  като изплаща месечна издръжка в определения й размер от гражданския съд, преследвала е настъпването на общественоопасните последици и изпадането в забава чрез това свое неизпълнение и въпреки това не е изпълнила това свое задължение. Подсъдимата е знаела също, че и преди е била осъждана за същото престъпление, въпреки това е продължила трайно и престъпно да не плаща издръжка.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие – подсъдимата не е изпълнила задължението си  да плаща задълженията си за издръжка на своите низходящи, съгласно Решение № 343 от 02.02.2017 г. на Районен съд гр. Пловдив по дело № 13708/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІV брачен състав, влязло в законна сила от 02.02.2017 г.

По силата на разпоредбата на чл.183, ал.1  от НК, за да е осъществено престъплението съгласно цитираната разпоредба  достатъчно е неплащане на най-малко две месечни вноски. Началото на срока на неизпълнение е  момента на влизане в сила на съдебното решение на гражданския съд. В случая съдебното решение на РС-Пловдив по гр.д.№ 13708/2016г. е влязло в законна сила на 02.02.2017 г. , подсъдимата не е изпълнила  задължението си да плаща месечна издръжка на своите низходящи в периода от м. ноември 2017 г. до м.април 2018 г., общо шест месечни  вноски, по 115,00 лв. всяка,  общо 230 лв. месечно за двете вноски или общо 1380 лв. за шест месеца . Извършените от подсъдимата плащания се отнасят за м. февруари, март и август 2017 г., т.е. същите плащания се отнасят за дължими месечни вноски извън периода, визиран във внесения обвинителен акт, поради което и е налице пълно неизпълнение и неплащане на нито една от общо шестте месечни вноски за периода м. ноември 2017 до месец  април 2018 г.

За наличието на  квалифициращия признак повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК е необходимо освен неизпълнението, изразяващо се в неплащане на две или повече месечни вноски, да е налице предходно осъждане с влязъл в сила съдебен акт за същото по вид престъпление. Съгласно справката за съдимост подсъдимата  е била осъдена с присъда по н.о.х.д.№ 8242/2017 на РС-Пловдив, влязла в сила на 07.02.2018 г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, извършено  в периода от м. май 2017 г. до м. октомври 2017 г. Инкриминираното деяние с внесения обвинителен акт се отнася за същото по вид престъпление и обхваща периода от м.ноември 2017 г. до месец април 2018г., като за месеците от м.февруари 2018 г. до м. април 2018 г. е  осъществено след влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 8242/2017 г. на РС-Пловдив за престъпление по чл.183, ал.1 от НК т.е. за същото по вид престъпление.

Престъплението по чл. 183 от НК е типично продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо“ бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване. Доколкото се касае за едно деяние осъществявано трайно, непрекъснато в инкриминираня период, предишното осъждане за същото по вид престъпление влияе върху правната му квалификация и го определя като повторно независимо, че само за част от месеците през визирания период е била осъдена с влязла в сила присъда. Това е така, доколкото се касае за единство на деянието и квалифициращи признак влияе върху цялата престъпна дейност.

За престъплението по чл.183, ал.4 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“, „пробация“, както и „обществено порицание“. Съдът прецени, че с оглед на обществената опасност на деянието и дееца, най-адекватно по вид и отговарящо на целите на чл.36 от НК се явява наказанието „пробация“. Наказанието „пробация“ би отговорило не само  на целите на наказанието, но  би дало и възможност на подсъдимата да започне да изпълнява задълженията си като родител и най-вече да изплаща дължимата за ***та й месечна издръжка.

Съдът  наложи на подсъдимата С. наказание „пробация“ за срок от две години, включващо : по чл. 42а, ал.1 вр. ал.2, т. 1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“*** за срок от две години, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;  по чл. 42а, ал.1, вр. ал.2, т. 2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител“  за срок от две години; по чл. 42а, ал.1 вр. ал. 2, т. 6 от НК „ безвъзмезден труд“ в полза на обществото с продължителност по двеста часа годишно за срок от две поредни години.

Независимо, че производството по делото протече по реда на гл.27 от НПК, т.нар. съкратено съдебно следствие , като подсъдимата призна изцяло фактите по внесения обвинителен акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти в случая не намери приложение разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, доколкото на подсъдимата е определено и наложено наказание „пробация“ , а не „лишаване от свобода“ и законовата редукция по чл.58 а, ал.1 от НК  е предвидена единствено за наказанието „лишаване от свобода“.

Самопризнанието на подсъдимата не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, предвид мотивите, изложени в т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д.№1/2008г. на ОСНК на ВКС.  Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимата призна фактите в обвинителния акт, не се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 55 НК. Съдействието й в хода на разследването не сочи същата да изразява съжаление за стореното и опит да се поправи.

При определяне на наказанието „пробация“ съдът прие, че подсъдимата напълно е неглижирала задълженията си на родител , тъй като в качеството й на  майка на малолетните й *** не е проявила интерес към тяхното развитие и социални нужди, най-вече не е изпълнила вмененото й по силата на съдебното решение задължение да ги издържа, плащайки определената й от съда издръжка.

Не може да се приеме, че социалният й статус и липсата на редовни доходи са причина за нейното неизпълнение да плаща месечно дължимата издръжка. Подсъдимата е в сравнително млада възраст, трудоспособна е  и е в състояние да работи.

Не може да не се отчете и ниската възраст на *** й  и това как е рефлектирало нейното противоправно поведение върху тяхното развитие .

Подсъдимата е лице с лоши характеристични данни , отличава се като незаинтересована от развититето на *** си, оставяйки грижите за тях единствено на техния баща .

Въпреки че съдебното производство се проведе за втори път пред първата инстанция  не поради отмяна на постановения преди това съдебен акт по повод подаден протест от прокурора или жалба на подсъдимата, постъпило е било искане от Главния прокурор за отмяната на съдебния акт по реда на възобновяването му с оглед нарушение на материалния закон при  определяне на наказанието на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1 т.1 от НПК. С  Решение по н.о.х.д. /в/ №177 по описа на АС-Пловдив за 2019 г. съдът е приел, че нарушение на материалния закон има, отменил е първоначално постановената присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Макар че в правната уредба на производството по възобновяване на наказателните дела няма разпоредби, които се отнасят до забрана за влошаване положението на подсъдимия, прилагат се правилата за касационното производство с оглед препращането на разпоредбата на чл.426 от НПК. При това положение и с оглед предвиденото препращане единствено отклонение от принципа за влошаване положението на подсъдимия е  намерило израз в разпоредбата  на  чл. 354, ал.3 вр.  чл.348 ал.1 т. 1 от НПК, съгласно която присъдата подлежи на отмяна, ако е бил нарушен материалният закон, съответно горестоящият съд може да отмени оправдателна присъда ако е нарушен материалния закон. При новото разглеждане на  делото и с оглед предвиденото изключение от общия принцип съдът може при постановяване на осъдителна присъда да определи друго по-тежко наказание. В случая се касае за отмяна на съдебния акт не по искане на осъдения, не по искане на прокурора за нарушение на процесуалния закон, при което нарушение на проц. закон съдът, на който е възложено делото за ново разглеждане е длъжен само да приложи правилно процесуалните изисквания, а делото е върнато заради това, че материалният закон е приложен неправилно, като е налице и съответно искане от страна на Главния прокурор.

Предвид изложеното дотук, доколкото при определяне на наказанието първоинстанционният съд, постановил първата присъда, е нарушил материалния закон при определяне на наказанието „пробация“, няма пречка при новото разглеждане на делото да бъде определено по-тежко наказание. Тези изводи на съда са обусловени и от правната природа на наказанието „пробация“, което представлява комплекс от пробационни мерки и нарушението на материалния закон по отношение на една от тях влече нарушение на цялото наказание, доколкото същото е едно. Не може да не се отбележи също, че производството е било възобновено не заради явна несправедливост на наложеното наказание, а за неправилното му определяне.

С оглед всичко изложено съдът определи на подсъдимата наказание „пробация“ в посочените по-горе рамки и съобразно правилата, предвидени в чл.54 от НК, тъй като не намери нито многобройни, нито смекчаващи обстоятелства, напротив намери и отчете само и единствено отегчаващи такива.

С оглед наказанията, които законът предвижда за извършеното престъпление, съдът наложи на подсъдимата освен  наказанието „пробация“ и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание “, което да се оповести чрез обявяване на присъдата на съответните места в Кметството по постоянния й адрес: с. К., ул. ***.

По изложените  мотиви  съдът постанови присъдата си.

 

 

                                     Районен съдия :………………………………..

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.