НОХД 3429/2019 - Мотиви - 26-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 3429/2019г.

М  О  Т  И  В  И

по НОХД №3429/2019год. на ПРС, ХІV н.с.

         Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия А.Х.З., в това че в периода от 30.10.2018 г. до 23.11.2018 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на Г.Г. *** и това заканване е могло да възбуди основателен страх у Г.Г. С.за осъществяването му, както следва:

-на 30.10.2018 г., в гр. Пловдив, се е заканил на Г.Г. С.с убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх у Г.Г. С.за осъществяването му;

-на 23.11.2018 г., в гр. Пловдив, се е заканил на Г.Г. С.с убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх у Г.Г. С.за осъществяването му- престъплени2 по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр чл.26, ал.1 от НК;

както и в това на 10. 02. 2019 г., в гр. Пловдив, е унищожил противозаконно чужда движима вещ - стъклопакет на входна врата на помещение, собственост на ОС на ТПК - Пловдив ЕИК 000441176, на стойност 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/- престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

Проидзводството е по реда на чл.371, т.2 НПК.

         Прокурорът поддържа така повдигнатите на подсъдимия обвинения. Предлага на същия за горепосочените деяния, да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на девет месеца, което на основание чл.58а, ал.1 НК се намали с 1/3. При условията на чл.23 от НК да се определи едно общо най-тежко наказание в същия размер, което да се търпи ри общ режим. Пледира и разноските по делото да се възложат в тежест на подс.З..

         По делото не участва частен обвинител и граждански ищец.

         Подсъдимият А.Х.З. признава фактите описани в обстоятелствената част на ОА. Признава се за виновен и изразява съжаление. Лично и чрез своя защитник моли за минимално наказание. 

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият А.Х.З. е роден на *** ***. Той е б., б.г., с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

         Свидетелката Г. С. работела като ****** в книжарница ****** , която се намирала в гр.Пловдив, ****** . Търговския обект се стопанисвал от „Дибо плюс“ЕООД гр.Пловдив, ЕИК 205179819. Управител на фирмата била свид.Г. Х.. Помещението, в което се намирала книжарницата било собственост на „ОС на ТПК – Пловдив“, ЕИК 000441176 представлявано от Х. К. и се ползвало от „Дибо плюс“ ЕООД по силата на договор за наем.

         В близост се намирало бистро **** , където подс.З. помагал с обща работа. Той често посещавал книжарницата, най-често с оглед изготвяне копия на менюта за деня в заведението. Така се запознал със свид.С., към която започнал да изпитва силна симпатия. Ето защо посещенията му зачестили, търсел разговори с нея и все повече засилвал влечението си към същата. Започнал да оставя бележки, в които пишел, че я обича. Свидетелката не откликвала на сърдечните му стремления и бележките започнали да придобиват заплашителен характер като : „момиче, ще те закарам в килията на Алфа Сот заред Антон“, „Ще те ** в книжарницата“ и други. Това вече притеснило свидетелката и тя споделила за ставащото със свид.Х.. Освен това помолила и бащата на общото им дете, с когото живеела на семейни начала – свид.М. Н., да я взема след работа. Това обаче не възпряло подсъдимия, който на 30.10.2018г. оставил на вратата на книжарницата нова бележка, в която писал: „ще лежим в един гроб, няма да се прибереш при детето си“. Свид.С. се изплашила силно и посетила ІІ РУ при ОДМВР Пловдив, където сигнализирала за случая. Органите на реда в лицето на свид.Д.  веднага откликнали като последния се обадил по телефон на подсъдимия и устно го предупредил на основание чл.65 ЗМВР да не се заканва и да не притеснява свид.С.. На следващия ден обаче подс.З. отново посетил книжарницата. Пострадалата настояла да напусне, което той сторил. Въпреки това на 23.11.2018г. подсъдимият оставил нова бележка на вратата на книжарницата, в който написал: „Ще те убия пред книжарницата“. Свидетелката С.прочела бележката и отново изпитала страх за живота си. Междувременно подсъдимият започнал да оставя торби пълни с вещи извадени от кофите за смет, които представял като подаръци за пострадалата и детето й. Това поведение на подсъдимия засилило опасенията на свидетелката, включително за психичното здраве на подсъдимия. закупила си спрей за самозащита, носела паник-бутон, а свид.Н.  все така я вземал след работа. На 09.02.19г. подсъдимият оставил нова бележка на вратата на книжарницата, в която написал, че ще счупи витрината на книжарницата, а свид.С.ще заплати за щетите. На следващия ден подс.З. изпълнил заканата си като хвърлил камък по бравата на входната врата. След това със същия камък счупил стъклото на вратата, а камъкът останал във вътрешността на помещението. Свид.Х. сигнализирала за случая органите на МВР, а на 12.02.2019г., когато подс.З. преминал покрай книжарницата, свид.С.уведомила за местонахождението му служителите на реда. Последният бил задържан. Междувременно тъй като по силата на договора за наем „Дибо плюс“ЕООД следвало да поддържа обекта в изправност, заплатило сумата от 140 лв за подмяна стъклопакета на вратата.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за категорично установена от самопризнанието и обясненията на подсъдимия А.Х.З., дадени в хода на досъдебното производство, от показанията на разпитаните в хода на същото производство свидетели Г. С.Х., Г.Г. С., М. О. Н. , П. Г. Д. , З. С. П., М. А. Н и С. М. Р., както и от събраните писмени доказателства и протоколи за процесуално следствени действия – протокол за оглед и фотоалбум към него /л.7-13 д.пр./, протокол за доброволно предаване /л.39, 44/, протокол за оглед на ВД и фотоалбум към него/ л.40, 41; 45/, протокол за доброволно предаване и фактури към него /л.82-84/, справка от ЦПЗ Пловдив досежно подсъдимия / л.88/, справка съдимост /л.78/, характеристична справка /л.79/. В подкрепа на горното са и приложените по делото веществени доказателства – 17 бр. бележки изпълнени ръкописно с химикална паста / л.44/ и СД със запис от охранителни камери / л.47/.

         Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите посочени по-горе, тъй като те са хармонични и се допълват взаимно едни други. Съответстват и на приложените писмени документи и ВД-та. Безспорно по делото се доказа, включително и от обясненията на подсъдимия присъствието му на посочените време и място по обвинението. Налице са противоправни действия от негова страна насочени към свид.С., поради нейния отказ да откликне на интереса му към нея. Дори споделил с майка си -свид.Н., за това че ще счупи витрината на книжарницата заради това момиче. За промяната в отношението към нея свидетелства и самата С., както и свидетелите Х. и Н. . За страха изпитан от пострадалата свидетелства и полицейския служител Д. . Показанията на свид.П. – брат на подсъдимия на практика не допринасят с нищо за изясняване на обстоятелствата по делото, освен факта че живеят в едно домакинство с майка му и подсъдимия, както и че се прехранват като събират отпадъци от кофите за смет.

         По делото са назначени съдебно психиатрична и комплексна психиатрична и психологична експертизи. Видно е от заключенията им, че подс.З. страда от лека умствена изостаналост. Това заболяване обаче не му пречи да разбира свойството изначението на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на деянията. Действително съдържа се елемент на разминаване между първата и втората експертиза досежно деянието по чл.144 НК като според вещото лице С., подсъдимият не е разбирал наказуемостта на отправените закани. Това обаче не е и нужно, тъй като той е осъзнавал, че пострадалата би могла да се изплаши от заканите и че не е редно да се заплашват хората. В крайна сметка същия именно за това ги е отправял като е могъл и да не го прави. Настоящата инстанция кредитира заключенията като компетентно изготвени и с нужните специални знания, в съответствие с доказателствата по делото.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият А.З. е осъществил обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това че  в периода от 30.10.2018 г. до 23.11.2018 г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на Г.Г. *** и това заканване е могло да възбуди основателен страх у Г.Г. С.за осъществяването му, както следва:

-на 30.10.2018 г., в гр. Пловдив, се е заканил на Г.Г. С.с убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх у Г.Г. С.за осъществяването му;

-на 23.11.2018 г., в гр. Пловдив, се е заканил на Г.Г. С.с убийство и това заканване е могло да възбуди основателен страх у Г.Г. С.за осъществяването му.

         От обективна страна са отправени макар в писмена форма закани спрямо свид.С.за нейния живот. При първото деяние макар да има елемент на намерение и за самоубийство, то недвусмислено се съдържа закана и за убийство към свидетелката, тъй като факта, че ще лежат в общ гроб и няма да се прибере при детето си категорично сочат на закана именно с убийство. При вотрото деяние бележката е още по-категорична с твърдението, че ще убие свителката пред книжарницата. действително имена не са посочени, но от останалите доказателства несъмнено става ясно, че заканите са отправени именно към свид.С., а не към някой друг. Тези закани по естеството си са напълно в състояние да възбудят страх от осъществяването им, още повече е налице градация в действията на подсъдимия, който с чупенето на стъклопакета на вратата вече е преминал и към разрушителни действия. В този смисъл не само свидетелката, че е изпитала страх, което е видно от мерките взети от нея – носене на спрей, паник-бутон и придружавана от партньора си, но за съставомерност н адеянието е достатъчно само възможността да бъде предизвикан такъв. Последното е обективна категория, която се преценява не само с оглед личността на пострадалия, но и от обективните действия на дееца. В процесния казус е налице трайност в поведението на последния, а наличието и на психично заболяване спомага за извода, че волевите задръжки на З. биха могли да не се окажат достатъчни и той би могъл да представлява реална заплаха за свидетелката. Самия факт на търсенето й без повод, оставяне на различни нелепи вещи, сочат на неговата фиксация върху личността й. Особеното в случая е, че са налице две отделни деяния, които са през непродължителен период от време / останалите бележки не съдържат закана с убийство, но пак са показателни за отношението на дееца към пострадалата/, които по същество осъществяват един и същ състав на престъпление. Ето защо е налице само едно такова, продължавано по см. на чл.26, ал.1 НК.

От субективна страна деянията са извършени с пряк умисъл като дееца е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици. Това е видно от последователността в действията на дееца. Такива са и настъпили като пострадалата е била силно затормозена в работата си.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия А.З. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и с разпоредбата на чл.54 от НК Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи  при превес на смекчаващите вината обстоятелства. От една страна изхождайки от смекчаващото отговорността признание на вината още в досъдебна фаза на процеса, а и чистото съдебно минало, то настоящата инстанция намира, че наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода се явява напълно достатъчно да постигне поправителен и възпитателен ефект върху дееца. В тази връзка се отчита и наличното заболяване лека умствена изостаналост, която все пак снижава критичното отношение на З. към постъпките му. Следва да се посочи, че липсват данни за други криминални прояви или лоша характеристика. От друга страна освен наличието на две съставомерни деяния по това обвинение, то еналице и относително продължителен период от време, в който подсъдимия е „преследвал“ пострадалата, а е налице и съвкупс.ност с унищожаване на имущество. Ето защо по-ниско наказание не би постигнало поправителен ефект върху него. Не е налице обаче и основание за по-тежко наказание, което би било израз на необоснована репресия.

Липсват основания и за прилагане нормата на чл.55 НК, тъй като не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко. Дори напротив, таков би било твърде занижено.

Съответно наказанието от девет месеца лишаване от свобода предвид нормата на чл.373, ал.2 НПК, вр с чл.58а, ал.1 НК следва да се редуцира с 1/3 и за изтърпяване следва да се определи наказание от ШЕСТ месеца лишаване от свобода.

Това наказание  следва да се изтърпи при първоначален общ режим на основание нормата на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. Действително то е под три години, дееца не е осъждан, но приложението на чл.66, ал.1 НК не би постигнало поправителен ефект върху дееца, а и не би способствало за постигане на генерална превенция. Налице е едно продължително преследване на пострадалата и стрес за цялото й семейство, поради което поправителен ефект би се постигнал само ако дееца реално изтърпи горното наказание.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред и неуважение към чуждата личност.

Подбуди - лични.

С оглед приетата фактическа обстановка настоящата инстанция намира и че е осъществен от подс.З. и състава на престъплението по чл.216, ал.1 НК като на 10. 02. 2019 г., в гр. Пловдив, е унищожил противозаконно чужда движима вещ - стъклопакет на входна врата на помещение, собственост на ОС на ТПК - Пловдив ЕИК 000441176, на стойност 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/.

От обективна страна е налице действие по хвърляне на камък, което е спредство годно да нанесе щетите и това е добре съзнавано от дееца. Същият дори дълго време носел камъка със себе си, а педния ден и манифестирал намерението си да увреди витрината като оставил бележка за това. Налице е пряка причинна връзка межсду поведението на подсъдимия и нанесената вреда. Последната формално е била възстановена от наемателя на обекта, но по силата на договор за наем. В това отношение подсъдимия няма никакъв принос, ето защо настоящата инстанция намира, че в случая не може да се приеме наличие на възстановяване на вредите. Действително законът не изисква лично подсъдимия да е поравил вредата като това може да стори и трето лице. Но последното би следвало да действа поради някакво основание свързано със самия дееца, а не репарирането да става по силата на друго отношение още повече договорно, както е в настоящия казус. Всъщност вредата просто се е преместила от тежест на собстевника върху наемателя на обекта, който би имал регрес срещу прекия причинител, а за да е налице възстановяването й би следвало репарирането да елиминира именно този ефект. Ето защо и настоящата инстанция не отчита наличие на възстановена щета, която да ползва дееца дори като смекчаващо вината обстоятелство. Според настоящата инстанция деянието надхвърля състава на ал.4 на чл.216 НК, макар увреденото имущество да е частно такова, а размера на щетата от 140 лв поначало да не е висок. Изхождайки обаче от цялостното поведение на подсъдимия и причината за извършването му, а именно отношението спрямо свид. С., то случая не е маловажен. Видно е, че дееца преминава от вербални закани към действия, което сочи на по-висока степен на обществена опасност на това деяние, а и на самия деец.

От субективна страна това деяние е извършено умишлено със съзнавани и искане обществено опасни последици. Това е видно от предварителната подготовка и вида на използването средство – камък.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия А.З. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и с разпоредбата на чл.54 от НК Съдът намира, че наказанието на същия следва да се определи  при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Отоново изхождайки от смекчаващото отговорността признание на вината още в досъдебна фаза на процеса, чистото съдебно минало, наличието на заболяване посочено по-горе, както и ниския размер на щетите, то настоящата инстанция намира, че наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода се явява напълно достатъчно да постигне поправителен и възпитателен ефект върху дееца. Отегчаващо обстоятелство е според съда наличието на съвкупност и с друго престъпление.

Липсват основания за прилагане нормата на чл.55 НК, тъй като не са налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко.

Наказанието от шест месеца лишаване от свобода за това престъпление предвид нормата на чл.373, ал.2 НПК, вр с чл.58а, ал.1 НК следва да се редуцира с 1/3 и за изтърпяване следва да се определи наказание от ЧЕТИРИ месеца лишаване от свобода.

Това наказание също следва да се изтърпи при първоначален общ режим на основание нормата на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. Действително то е под три години, дееца не е осъждан, но приложението на чл.66, ал.1 НК не би постигнало поправителен ефект върху дееца.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред и неуважение към чуждата собственост.

Подбуди - лични.

Същевремнно налице са условията на чл.23, ал.1 НК, тъй като преди да е налице влязла в сила присъда са налице две престъпления, по които може и следва да се определи едно общо най-тежко наказание при реална съвкупност. Това следва да е наказанието от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Същото е вече индивидуализирано по реда на чл.58а, ал.1 НК, поради не следва отново да се намалява с 1/3.

Това наказание също следва да се изтърпи при първоначален общ режим на основание нормата на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. Налице са две престъпления, едното продължавано такова, при това засягащи различни сфери на обществените отношения. Както срещу личността , така и срещу собствеността. Ето защо приложението на чл.66 НК не би постигнало поправителен ефект върху дееца, а и целите на генералната превенция.

На основание чл.59, ал.1 НК следва да се зачете времето през, което подс.З. е бил задържан по настоящото дело, а именно от 12.02.2019г. до влизане в сила на присъдата.

Веществените доказателства – 17 бр листчета с ръкописен текст и 1 бр СД намиращи се в колиците на делото, следва да останат в него до унищожаването му по предвидения ред при изтичане сроковете за съхранението му. По този начин се гарантира, че дори при възобновяване на производството по делото, същите биха били налични.

На основание чл.189, ал.1 от НПК разноските в размер на 537.60 лв. за извършени експертизи на досъдебно производство следва да бъдат възложени в тежест на подс.А.Х.З. като бъде осъден да ги заплати по сметка на ОД МВР Пловдив.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.