НОХД 3302/2019 - Мотиви - 15-10-2019

Мотиви по Наказателно дело 3302/2019г.

         МОТИВИ

към решение по НOХД № 3302/2019 г. по описа на ПРС IХ н. с.

 

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.Г.Н. – роден на *** г. в гр. П., живущ ***, б., б.г., висше образование, служител в ***, женен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на На 11.¬02.2018г., в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Христо Ботев” с ул. „Авксентий Велешки”, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Каравел” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение:

- чл.6 т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.”;

- чл.20 ал.2 от ЗДв.П: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”;

- чл.21 ал.1 от ЗДв.П: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория „В” в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч.”, като в конкретния случай скоростта е била около 64 км/ч.;

- чл.116 от ЗДв.П: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.”;

- чл.31 ал.1 от ППЗДв.П – „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината”;

- чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДв.П – „Светлинните сигнали имат следното значение: Жълта светлина – означава „Внимание, спри!”. Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят”

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.А.М. ЕГН **********, а именно:

- средна телесна повреда, изразяваща се в политравма – контузия на главата с линеарно счупване на черепа в областта на тила в ляво, гръдна травма със счупване на 8 ребра в дясно по няколко линии с излив на кръв и въздух в гръдната кухина и коремна травма с разкъсване на черния дроб на 2 места на десния дял и на 2 места на левия дял, като всяко от тези увреждания само по себе си е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота

 - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на 8 ребра в дясно по няколко линии с излив на кръв и въздух в гръдната кухина, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза в дясно в областта на ямката на тазобедрената става и счупване на дясната срамна кост, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник

- престъпление по чл.343 ал. 1 б. б пр.2  вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК.

С определение от 20.06.2019г. по реда на чл.252, ал.2 от НПК, вр. чл.248, ал.1, т.4 от НПК, съдът е констатирал основания за разглеждане делото по реда на особените правила, а именно – по реда на Глава двадесет и осма от НПК. В този смисъл съдът е установил след запознаване със справката съдимост на обвиняемия Н., че същият не е осъждан, а спрямо него веднъж е приложен реда на чл. 78а от НК с присъда от 25.03.1997 г. по НОХД № 1104/1996 г. по описа на РС – Пловдив, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 000 неденоминирани лева. При това, макар по делото да не са приложени доказателства относно това дали въпросното наказание е заплатено от обвиняемия, то следва да се съобрази, че съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Също така, съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Ето защо и независимо от спирането или прекъсването на давността, задължението на обвиняемия Н. по наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 000 неденоминирани лева, наложено с присъда от 25.03.1997 г. по НОХД № 1104/1996 г. по описа на РС – Пловдив е погасено по давност най-късно към 01.01.2008г.. На следващо място и съгласно изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по т. д. № 2 от 2017 г. на ВКС и по-конкретно т. 7 на същото решение институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. В този смисъл и както вече бе посочено, давностният срок е изтекъл най-късно към 01.01.2008 г., съответно – срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК – най-късно към 01.01.2009 г. или далеч преди датата на инкриминираното деяние.  И на последно място – в случая не се установяват съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Ето защо съда намери, че са налице всички предпоставки за приложението на чл. 78а от НК съгласно повдигнатото обвинение, поради което и разгледа делото по реда на глава ХХVІІІ-ма от НПК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343 ал. 1 б. „б“ пр.2  вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, като предлага обвиняемият  Д.Г.Н. да бъде признат за виновен, доколкото обвинението се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, включително и от изслушването на вещите лица в съдебни заседания. Посочва като установено, че рано сутринта на 11.02.2018 г.  при дъждовно време, като пострадалия М. е предприел пресичане на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ с ул. „Авксентий Велешки“, кръстовището е било осветено, асфалтовата настилка е била мокра, това е било в момент, когато светофара не е бил в авариен режим с мигащи светлини, пешеходецът е пресичал на червено за пешеходци и на зелено за моторни превозни средства, а Н. е се движел със скорост около 64 км/ч в посока изток-запад, навлязъл е в кръстовището, когато е светел жълт сигнал за него и е настъпил удар между неговата дясна страна на автомобила и пресичащия пешеходец. Поддържа още, че Н. е бил изпробван с техническо средство „Алкотест-Дрегер“ за наличие на алкохол, като пробата на същия е била отрицателна, а видно от изготвената съдебно-химическа експертиза в хода на досъдебното производство при пострадалия М. е доказан алкохол в кръвта му 1,72 промила. Взема становище, че видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза на М. са пречинени множство телесни увреждания, всяко от които е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупването на таза в дясно в областта на ямката на тазобедрената става и счупване на дясната срамна кост, което е довело до трайни увреждания на пострадалия, както увреждания, които не попадат в обхвата на чл.128 и чл.129 от НК. Поддържа, че обвиняемият Н. е нарушил разпоредбите на ЗДвП видно от заключението на авто-техническата експертиза, независимо, че същият се е движел със скорост 64 км/ч, която е над разрешената за населеното място, е можел чрез своевременна реакция и е имал техническата възможност да избегне удара. Предлага обвиняемият Н. да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, като сочи, че едновременно са налице предпоставките за освобождаване на наказателна отговорност и налагане на административно наказание, доколкото престъплението, за което е предаден на съд закона предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години, както и пробация, същият не е осъждан за престъпления от общ характер, не са налице съставомерни имуществени вреди. Предлага наказанието да бъда определено малко под средния размер, като се вземе предвид, че същият има множество нарушения видно от справката му нарушител/водач, но от друга страна същият е с чисто съдебно минало, следва да бъде отбелязано съпричиняване на вредоносния резултат на пешеходеца. Предлага също на обвиняемия да бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като същото е предвидено по чл.343г от НК, като счита, че 1 година лишаване от право да управлява МПС би било справедливо наказание. По отношение на веществените доказателства, находящи се на л.51 и л.100, предлага същите да останат по делото, а  сторените разноските в размер на 495 лева да се присъдят в тежест на обвиняемия.

Защитникът на обв. Н. – адвокат С. посочва, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвинения, а принципът, въведен с чл.303 от НПК, който изрично забранява някой да бъде осъден, ако обвинението не е доказано по несъмнен начин и почива на предположения. В този смисъл поддържа, че прецизната преценка на изводите в заключението по авто-техническата експертиза, в т.ч. и във връзка с видеофилма от охранителната камера дават основание да бъде оспорена и отречена годността им, като единствено доказателство в подкрепа на обвинението,  вещото лице не отговаря на съществени поставени въпроси, не обосновава и не доказва изводите си, някои от които не са обективни и научно обосновани. Сочи, че са налице поредица от неточности и несъответствия в първичните измерени и производни разстояния, допускащи отклонения в крайните резултати относно мястото на удара, установяването на автомобила и тялото на пострадалия след това, а от тук и върху скоростта на движение на автомобила и пешеходеца, дължината на опасната зона и в крайна сметка върху механизма на автопроизшествието и доказване вината на водача на автомобила. В този смисъл посочва, че вещото лице не може да обясни защо след като първичната, образуващата величина на отстоянието от ориентира до мястото на съприкосновението е определена на около 22-23 метра, т.е. най-малко с 1 метър възможна разлика, в изчисленията се ползва разстояние точно до сантиметри - 22.63 метра и защо се е стигнало до определяне производната, образуваната величина на разстоянието на отхвърляне на тялото, което започва също от мястото на съприкосновението, също с точност до сантиметри, т.е. 33.52 метра, разстояние от 22.63 метра е посочено на скицата на стр.13 от заключението, стр.78 на делото, без да е обяснено как е била получена тази величина, още вещото лице не даде обяснение за това нито в плоскостта на „графично мащабно построение" на пътната ситуация, нито по друг начин. На следващо място поддържа, че е допусна съществена грешка, като не е отчетена разликата от 1 метър, като величината на отхвърлянето е трябвало да се формира при местоположение на автомобила от ориентира един път на 22-ри втори път на 23-ти метър, също да бъде определена в два варианта, а не точно 33.52-ри, скоростта в т.ч. и минималната и максималната да се изчисляват, като се изхожда от двете получили се величини на разстоянието на отхвърлянето, с оглед на това са възможни отклонения, които могат съществено да изменят крайните изводи. Също посочва, че неправилно вещото лице прилага среден коифициент на съпротивление между "тялото на пешеходеца и земята, която е мокър асфалт", защото реалния коефициент на сцепление зависи и от начина на движение на тялото-през глава или напречно по дължина, чрез претъркалване или плъзгане по дължина или напречно, степента на намокряне на асфалт, които не се установяват и отчитат при изчисленията на вещото лице М.. Изразява становище, че и не е ясно защо от възможните в случая 3 начина на изчисляване на скоростта, според Ashton вещото лице избира точно „по разстояние на отхвърляне на тялото", който не съвсем сигурен и точен по изложените съображения, а не прилага: "по деформациите върху автомобила" и "по травмите на пострадалия". Посочва и че приблизително, но не точно е определена друга величина определяща за крайните изводи, а именно скоростта на пешеходеца, като максимална за бърз ход, а не и друга степен на спокойно или бързо бягане, което е основание да бъде оспорен извода, че пешеходеца е стъпил на северното платно 3.63 секунди преди удара. На следващо място поддържа, че неправилен е и извода на вещото лице М., че точния градус на пресичане в посока от югоизток на северозапад, а не както я определя той от юг на север, движението на пешеходеца в тази посока, а не перпендикулярно на пътното платно означава, че той се е появил в полезрението на водача дълбоко в кръстовището, в ракурс силно встрани с положение към излизане от полезрението на водача, става въпрос за необичайно, изненадващо поведение на пешеходеца, което водача не е бил длъжен и не е могъл да предполага в конкретната ситуация. Също твърди, че неправилен и необоснован научно е извода на вещото лице, че не може да се изчисли скоростта по изминатото разстояние, тъй като не се знае времето за изминаването и интензивността на спиране на спирачките, тъй като всички тези данни ги има във видеозаписа и въз основа на тях с много по точна и научно обоснована и сигурна методика може да бъде изчислена скоростта и съотношението и с другите основни характеристики на механизма на автопроизшествието, което възражението се основава на консултация с експерт по фотограметрия и видеонаблюдение. Посочва и че е направил изчисление с обвиняемия по този метод от появата си на екрана до съприкосновението автомобила е изминал 4.60 метра за 0.3 секунди, което означава,че скоростта е била 15.5 метра в секунда или 55.8 км/ч, която е значително по-ниска. Посочва, че в заключението няма ясно обяснение как е преминато разстоянието на пешеходеца до мястото на удара и къде започва то, ако започва от югоизточния тротоар на разстояние 10м от пешеходната пътека или е от стъпване на пешеходеца в дясното платно и двата случая означават по-висока скорост на движение на пострадалия и изненадващ момент в поведението му. Изразява становище, че от  съществено значение е и от кой момент и в какво положение се е намирал пешеходеца, кога той е станал видим и въобще дали е би могъл да бъде видян, възприет като опасност за движението, възможно ли е при тези обстоятелства създадената и  от лявата греда на автомобила мъртва зона на видимост за водача до такава степен да ограничи да се види пешеходеца, че въобще да го изключи. Поради това поддържа, че възраженията по горните въпроси представляват основание да се счита, че заключението не е достатъчно пълно и ясно и не е обосновано и възникна съмнение за неговата правилност. Взема становище, че обвиняемия не е осъждан, както и че всички горни обстоятелства навеждат силно към възможността да бъде приложен чл.9, ал.2 от НК, макар престъпното деяние формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, още и тежки наранявания на пострадалия се дължат от внезапността на появяването му, обвиняемият  не е могъл да го предвиди в края на кръстовището и не е могъл да го види от обстоятелствата, които изложих. Предлага обвиняемият да бъда оправдан или в краен да му бъде наложено наказание при многобройни изключително смекчаващи вината обстоятелства до степен на изключване на неговата вина.

Обвиняемият Н. сочи, че поддържам казаното от защитник си, ъгълът на светлината в залата е същия, и в залата на вижда нищо, при празно кръстовище и отсреща светещи фарове със светодиоди е същото. В последната си дума заявява, че иска справедлив съдебен акт.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Д.Г.Н. е роден на *** г. в гр. П., живущ ***, б., б.г., висше образование, служител в ***, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът намира за установено, че

Обвиняемият Д.Г.Н. бил правоспособен водач, като притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство категория „С“, „В“, „АМ“ и „ТКТ“.

На 10.02.2018год., около 20.00 часа вечерта пострадалият И.А.М. ***., където стоял до полунощ, като употребил алкохол. След това заедно с със свои приятели посетил дискотека, която се намирала до „Сточна гара" в гр.Пловдив, където също употребил алкохол.

На 11.02.2018год., около 05.00 часа сутринта, М. си тръгнал от дискотеката, заедно с негови бивши съученичка и съученик. Двамата мъже изпратили бившата си съученичка, след което се върнали отново към бул.„Христо Ботев“ до „Сточна гара“ в гр.Пловдив, след като стигнали до кръстовището на бул.„Христо Ботев“ с ул.“Авксентий Велешки“ в гр.Пловдив, бившият съученик на свидетелят И.М. си тръгнал с такси, а М. продължил пеша.

Така на 11.02.2018год, около 06.00 часа сутринта свидетелят И.М. предприел пресичане на двете платна за движение на бул.„Христо Ботев“ в посока от юг на север към ул.„Авксентий Велешки“ в гр.Пловдив. По това време било все още тъмно и валяло дъжд, като пострадалият М. при пресичането си на пътя носил разтворен чадър, с който се предпазвал от дъжда. Пътната настилка в района на кръстовището била асфалтова - мокра. По пътя имало работещо улично електрическо осветление и самото кръстовище било осветено. Светофарната уредба на кръстовището работила нормално, като вече не била в авариен режим с мигаща жълта светлина. Когато пешеходецът – свидетелят М. започнал да пресича булеварда, той тръгнал да се движи косо през самото кръстовище в посока от югоизток на северозапад, а не на обособените за това места, тоест по продължението на тротоара или на маркираните пешеходни пътеки. Пострадалият пешеходец  тръгнал да пресича на червен сигнал за пешеходци и зелен за пътните превозни средства, движещи се по бул."Христо Ботев" в посока от изток на запад и обратно. В района на кръстовището по бул."Христо Ботев" имало две платна за движение - южно и северно, които били разделени по между им с разделителна ивица. По всяко платното имало маркировка, която ги разделяла на три ленти за движение.

В същото време обвиняемият Д.Г.Н. управлявал лек автомобил „Фолксваген Каравел“ с peг. № ***, като се движел с около 64 км/ч. по крайната дясна лента за движение на северното платно на бул.„Христо Ботев“ в посока от изток на запад. В момента, когато свидетелят М. се намирал около средата на средната и крайната дясна лента за движение на северното платно на бул.„Христо Ботев“, светофарната уредба на кръстовището преминала от зелен в жълт сигнал. В този момент в кръстовището навлязъл лек автомобил „Фолксваген Каравел“ с peг. № ***, управляван от обв. Н., при което настъпил удар между предна лява част на автомобила и пресичащия пешеходец от неговата дясна страна. От възникналия удар свидетелят М. бил изтласкан напред в посока запад.

След възникване на пътнотранспортното произшествие към мястото били насочени екипи на ЦСМП и МВР. На място водачът Д.Н. бил изпробван с техническо средство „Алкотест-Дрегер" за наличие на алкохол в издишания въздух, като пробата била отрицателна. Медицинският екип пристигнал на място установил, че пострадалият И.М. бил с тежки травми, което наложило транспортирането му до УМБАЛ „Св.Георги”***, за оказване на спешна медицинска помощ.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява на основание чл.378, ал.2 от НПК, както следва:

От показанията на свидетеля И.А.М. /л.30-л.33 от ДП/ се установява изцяло описаната фактическа обстановка, а именно – че същият вечерта на 10.02.2018год., посетил заведение в ж.к.”Тракия” в гр.Пловдив., където стоял до полунощ, а след това заедно с със свои приятели и посетил дискотека, която се намирала до „Сточна гара" в гр.Пловдив, употребил алкохол и рано сутринта на 11.02.2018год., на посоченото място, разделил се със съучениците си и предприел пресичане на двете платна за движение на бул.„Христо Ботев“ в посока от юг на север към ул.„Авксентий Велешки“ в гр.Пловдив, събудил се в болницата.

От показанията на свидетеля С. С. Д. /л.34-л.36 от ДП/ - служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив се установява заварената от същия на мястото на произшествието фактическа обстановка, а именно – положението тялото на пешеходеца, изпробването на водача с техническо средство за употреба на алкохол, както и положението на автомобила, управляван от обвиняемия.

Отново данни в същия смисъл, а именно – положението тялото на пострадалия след инцидента, както и на управляваното от обвиняемия Н. МПС в кръстовището се установяват от показанията на свидетелите А. С. К. /л.39-л.40 от ДП/, К. Р. Ч. /л.41-л.42 от ДП/ и И. С. А. /л.49 – л.50 от ДП/, които бе да се очевидци на самото ПТП, пристигнали на мястото след неговото реализиране.

От показанията на свидетеля Д. И. Т. /л.37-л.38 от ДП/ се установява единствено на начина на подаване сигнал за инцидента на телефон „112“, по съобщение на свидетеля А..

Горната фактическа обстановка частично се установява обяснява и от обясненията на обвиняемия Н. /л.42-обратна страна – л.43 от делото/, който също сочи, че на описаното в обвинението време и място е бил участник в ПТП във връзка с което му е повдигнато настоящото обвинение, ударил е при движението си пешеходеца, светофарната уредба е била в работен режи, в която им част обясненията на обвиняемия изцяло кореспондират с цялата останала доказателствена съвкупност и следва да бъдат кредитирани от съда.  В останалата им част, а именно – липсата на каквато и да е видимост и собствената оценка на скоростта на движение, обясненията на обвиняемия Н. противоречат на констатациите съобразно заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, което заключение съдът възприема и което ще обсъди отделно.

Също на основание чл.378, ал.2 от НПК съдът съобрази и изготвеното по досъдебното производство и прието от съда заключение на съдебномедицинска експертиза № 43/2018г. на пострадалия И.А.М. /лист 53 от ДП/, от която се установява, че при пътнотранспортното произшествие, настъпило на 11.02.2018г., на същия било причинено: политравма-контузия на главата с линеарно счупване на черепа в областта на тила в ляво, като линията на счупване минава и по основата на черепа; навяхване на шията; контузия на гръдния кош със счупване на 8 ребра в дясно по няколко линии с излив на кръв и въздух в гръдната кухина; контузия на корема с разкъсване на черния дроб на две места на десния дял и на две места на левия дял; счупване на таза в дясно в областта на ямката на тазобедрената става и счупване на дясната срамна кост. Описаните травматични увреждания на пострадалия М. били в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са били причинени при възникнало ПТП, с което са в пряка причинна връзка. Счупването на черепа, гръдната травма със счупване на ребра с излив на кръв и въздух и коремната травма с разкъсване на черния дроб – всяко от тези увреждания само по себе си се преценява като довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Множеството счупени ребра са довели до трайно затрудняване движенията на снагата по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на ставната ямка на тазобедрената става е довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник по смисъла на чл.129 от НК. Навяхването на шията е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява вида, броя и характера на травматичните увреждания, причинени на пострадалия М. при изследваното ПТП.

Следва изрично да се посочи, че съгласно отразеното в заключението, както и посоченото от експерта пред съда, контузия на гръдния кош със счупване на 8 ребра е довело както до разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК, така и отделно от това е довело до трайно затрудняване движенията на снагата по смисъла на чл.129 от НК поради което и се установяват три отделни средни телесни повреди, съгласно посоченото в чл.129 от НК.

На следващо място, на основание чл.378, ал.2 от НПК съдът съобрази и изготвеното по досъдебното производство съдебно-химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия пешеходец И.А.М. /л.60 от ДП/, за което е съставен Протокол № 118/12.02.2018г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина  в изследваните проби кръв. Съгласно последното заклчение, във взети от И.М. се доказва етилов алкохол в количество от 1,72 промила. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява, че пострадалият М. е бил в пияно състояние при предприетото пресичане на платното за движение, съгласно описаното като възприето във фактическата обстановка.

Отново на основание чл.378, ал.2 от НПК съдът съобрази и изготвеното по досъдебното производство и прието от съда заключение на изготвената по досъдебното производство автотехническа експертиза /лист 66 – 87/, съгласно което заклчение:

1. Ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира:

- ПО ДЪЛЖИНА на около 22 - 23м. източно от ОРИЕНТИРА приет в протокола за оглед.

- ПО ШИРОЧИНА на около 4 – 4,5 м. южно от ОРИЕНТИРА.

2. Скоростта на л.а. „Фолксваген Каравел" в момента на удара е била около 64 км/ч. При липса на обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се приеме, че това е била скоростта на движение и преди произшествието.

3. Когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път /опасна зона/, пешеходеца И.М. е бил на платното за движение, бил е видим за водача на л.а. „Фолксваген Каравел” и водача на автомобила при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да избегне удара.

4. Водача на л.а. „Фолксваген Каравел” е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта с която се е движел, при своевременна реакция от негова страна.

5. Най-вероятен, от  техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:

Водача Д.Г.Н. е управлявал л.а. „Фолксваген Каравел” по платното за движение на бул. „Христо Ботев” в гр.Пловдив в посока от изток на запад. През това време пешеходеца И.А.М. е пресичал платното за движение на бул. „Христо Ботев” в посока от юг на север, от ляво на дясно пред автомобила. Водача на л.а. „Фолксваген Каравел” не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца И.А.М., въпреки че е имал техническа възможност да го забележи и така е настъпил удар в предна лява част на л.а. „Фолксваген Каравел” и в дясната страна на пешеходеца И.А.М.. След удара, автомобила се е установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходеца е паднал на платното за движение пред автомобила.

6. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е водача на л.а. „Фолксваген Каравел” – Д.Г.Н. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца И.А.М., който е пресичал платното за движение пред автомобила.

Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява мястото на настъпване на удара, скоростта на движение на МПС в момента същия, фактът, че водачът е имал техническа възможност да избегне удара, при своевременна реакция и задействане на спирачната система, включително със скоростта, с която се е движил, както и механизма и основната причина за произшествието – това, че обвиняемият Н. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца.

В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на защитата в смисъл, че са налице поредица от неточности и несъответствия в първичните измерени и производни разстояния, като вещото лице не може да обясни защо след като първичната, образуващата величина на отстоянието от ориентира до мястото на съприкосновението е определена на около 22-23 метра, т.е. най-малко с 1 метър възможна разлика, в изчисленията се ползва разстояние точно до сантиметри - 22.63 метра и защо се е стигнало до определяне производната, образуваната величина на разстоянието на отхвърляне на тялото, което започва също от мястото на съприкосновението, също с точност до сантиметри. Следва да се приеме като съвсем обосновано посоченото в експертизата и обясненото от вещото лице при разпита му пред съда, а именно - че точните разстояния са измерени по изготвената мащабна скица, съобразно точните ориентири, а мястото на ударът е дадено с известно приближение, предвид използвания метод – отхвърляне на тялото, както и фактът, че човешкото тяло няма нулеви размери, поради което и мястото на удар не може да бъде посочено с точност до сантиметър.

Също като неоснователно съдът намира и становището, че не е отчетена разликата от 1 метър, като величината на отхвърлянето е трябвало да се формира при местоположение на автомобила от ориентира един път на 22-ри втори път на 23-ти метър, също да бъде определена в два варианта. Съдът преценява като обосновано посоченото от вещото лице, че поради описания като използван метод е ненужно изготвяне на заключението в два варианта, последния интервал е и без значение относно получената стойност на скоростта.

На следващо място съдът следва да прецени като неоснователно и възражението, че неправилно вещото лице прилага среден коифициент на съпротивление между „тялото на пешеходеца и земята, която е мокър асфалт“, защото реалния коефициент на сцепление зависи и от начина на движение на тялото-през глава или напречно по дължина, чрез претъркалване или плъзгане по дължина или напречно, степента на намокряне на асфалт, които не се установяват и отчитат при изчисленията на вещото лице М.. В този смисъл и в експертизата ясно е посочено, че е използван среден коефициент на съприкосновение между тялото на пешеходеца и земята 0,55, доколкото асфалта е бил мокър, което се установява по делото, като същото е достатъчно съгласно използвания метод. В този смисъл житейски ясно е, че всички посочени от защитата обстоятелства имат значение за реалния коефициент на сцепление, такова значение със сигурност имат и вида на материята на дрехите на пешеходеца, грапавината на асфалта на конкретното място, точното количество влага по повърхността на същия и всякакви други установими или не фактори, но както е посочено в експертизата, приложен е среден коефициент на съприкосновение, което съгласно използвания метод се явява достатъчно.

Също като неоснователно следва да се отчете и възражението, че не е ясно защо от възможните в случая 3 начина на изчисляване на скоростта, според Ashton вещото лице избира точно „по разстояние на отхвърляне на тялото“, който не съвсем сигурен и точен по изложените съображения, а не прилага: „по деформациите върху автомобила“ и „по травмите на пострадалия“. Съгласно ясно посоченото в експертизата, методът за определяне на скоростта  „по разстояние на отхвърляне на тялото“ е по-точен от посочените от защитата „по деформациите върху автомобила“ и „по травмите на пострадалия“ и логично същият е използван. Обяснено е още и каква е причината да не бъде използван някой от двата по-точни методи за определяне на скоростта– „директно измерване“ и „по спирачни следи“, а именно поради липсата на такива.

Съдът намери за неоснователно и възражението, че приблизително, но не точно е определена друга величина определяща за крайните изводи, а именно скоростта на пешеходеца, като максимална за бърз ход, а не и друга степен на спокойно или бързо бягане, което е основание да бъде оспорен извода, че пешеходеца е стъпил на северното платно 3.63 секунди преди удара. Следва като основателно да се възприеме посоченото от вещото лице и описано в експертизата, че скоростта на пешеходеца е определена сравнително точно от видеозаписа, като грешката е съвсем малка - около 5 %, също в заключението са посочени и релевантните средни стойности бавен, спокоен и бърз ход на пешеходец.

На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението, че неправилен е и извода на вещото лице М., че точния градус на пресичане в посока от югоизток на северозапад, а не както я определя той от юг на север. Съгласно посоченото в експертизата, видно и от изготвената скица, както и от заявеното от вещото лице, действително има косо движение на пешеходеца, което е отчетено от заключението.

Що се отнася до твърденията, че при движение на пешеходеца в тази посока (която всъщност е отчетена в заключението), а не перпендикулярно на пътното платно означава, че пешеходецът се е появил в полезрението на водача дълбоко в кръстовището, в ракурс силно встрани с положение към излизане от полезрението на водача, става въпрос за необичайно, изненадващо поведение на пешеходеца, което водача не е бил длъжен и не е могъл да предполага в конкретната ситуация, то същите твърдения са съвсем спекулативни и не почиват на никакви обективни данни по делото, нито на експертно заключение, поради което не могат да бъдат коментирани от съда.

Съдът намери за неоснователно и възражението, че неправилен и необоснован научно е извода на вещото лице, че не може да се изчисли скоростта по изминатото разстояние, тъй като не се знае времето за изминаването и интензивността на спиране на спирачките, тъй като всички тези данни ги има във видеозаписа и въз основа на тях с много по точна и научно обоснована и сигурна методика може да бъде изчислена скоростта, възражението се основава на консултация с експерт по фотограметрия и видеонаблюдение. Видно от протокола за оглед на същия видеозапис, както и от посоченото от вещото лице, на записа не се вижда цялото движение на автомобила, а само от момента на удара до спирането, което движение е закъснително и до колкото не се знае с какъв интензитет е било спирането, а именно – интензивността на спиране със спирачките, то по същото не може да се изчисли скоростта. Също следва да се сподели като напълно логично и посоченото от вещото лице, че не е възможно от момента на появата на видеозаписа на предната част на автомобила до момента на удара да се предели скоростта на движение на автомобила, защото от момента на появата на предната част на автомобила до момента на удара са налични само два размазани кадъра, освен това и ъгълът на камерата е неподходящ, поради което и би се получило неточно измерването с голяма грешка в стойността на скоростта. Също очевидно не може да бъда коментиран и довода за становище на неназован „експерт“ по фотограметрия и видеонаблюдение. Още по-малко съдът следва да взема становище по изчисления, правени неясно как от самия обвиняем, с който той изчислил по-ниска скорост на собственото си движение, а именно - 55.8 км/ч, за която скорост също може да се отбележи, че превишава максимално допустимата.

Неоснователно е и възражението, че в заключението няма ясно обяснение как е преминато разстоянието от пешеходеца до мястото на удара и къде започва то, доколкото както вече бе посочено, движението е ясно описаното в експертизата, включително видно е и от изготвената скица, като е отчетено от заключението.

Не може да бъде споделено и възражението, че от  съществено значение е и от кой момент и в какво положение се е намирал пешеходеца, кога той е станал видим и въобще дали е би могъл да бъде видян, възприет като опасност за движението, възможно ли е при тези обстоятелства създадената и  от лявата греда на автомобила мъртва зона на видимост за водача до такава степен да ограничи да се види пешеходеца, че въобще да го изключи. Следва напълно да се сподели посоченото в заключението, както и изразеното от вещото лице, че виждането е субективен процес, като в случая предмет на изследване е не последното, а обективната възможност на обвиняемия Н. да види пешеходеца и което се установява несъмнено. В този смисъл очевидно е, че остава неустановимо по делото какво е било положението на главата на обвиняемия и накъде е гледал той, за да се правят спекулации в смисъл какво е значението на лявата греда на автомобила и др. подобни.  

Също така съдът съобрази и протоколът за оглед на веществено доказателство /л.101 от ДП/, от който се установява съдържанието на веществено доказателство – оптичен диск /л.100 от ДП/, като от същото съдържание се установява движението на пешеходеца, предприетото от последния пресичане на пътното платно, ударът между пешеходеца и микробуса, също фактът, че светофарната уредба на кръстовището на бул.„Христо Ботев“ и ул.„Авксентий Велешки“ е била в работен режи към момента на ПТП.

Горното обстоятелство, а именно – че светофарната уредба на кръстовището на бул.„Христо Ботев“ и ул.„Авксентий Велешки“ е била в работен режи към момента на ПТП се установява и от писмените доказателства по делото – писмо на директор Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ – гр.Пловдив с приложени към същото схема на организация на движението на същото място и циклограма /л.105 – л.108 от ДП/.

Също от писмо на Национален институт по метрология и хидрология – филиал Пловдив /л.119 от ДП/ се установява метеорологичната обстановка на мястото към момента на ПТП, а именно – че все още било тъмно, валяло, съответно – пътната настилка била мокра.

Съдът съобрази още е протокола за оглед на местопроизшествие и 11.02.2018г., от който се установява положението на МПС с „Фолксваген Каравел“ с peг. № *** при спирането му след удара в кръстовището спрямо приетите референтни ориентири, във връзка с оценка заключението на автотехническата експертиза.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така очертаната фактическа обстановка настоящия състав на съда прие, че обвиняемият Д.Г.Н. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

За това, че на 11.¬02.2018 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Христо Ботев” с ул. „Авксентий Велешки”, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Каравел” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение:

- чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.”;

- чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”;

- чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория „В” в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч.”, като в конкретния случай скоростта е била около 64 км/ч.;

- чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.”;

- чл.31, ал.1 от ППЗДвП – „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината”;

- чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат следното значение: Жълта светлина – означава „Внимание, спри!”. Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят”,

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.А.М., ЕГН **********, а именно:

- средна телесна повреда, изразяваща се в политравма – контузия на главата с линеарно счупване на черепа в областта на тила вляво, гръдна травма със счупване на 8 ребра вдясно по няколко линии с излив на кръв и въздух в гръдната кухина, и коремна травма с разкъсване на черния дроб на 2 места на десния дял и на 2 места на левия дял, като всяко от тези увреждания само по себе си е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота,

 - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на 8 ребра вдясно по няколко линии с излив на кръв и въздух в гръдната кухина, довело до трайно затрудняване движенията на снагата, и

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза вдясно в областта на ямката на тазобедрената става и счупване на дясната срамна кост, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник

От обективна страна на установява се нарушение от страна на обвиняемият Н. на - чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.31, ал.1 от ППЗДвП и чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП, доколкото същият е навлязъл в кръстовището на бул.„Христо Ботев“ и ул.„Авксентий Велешки“ на жълт сигнал на светофарната уредба, следователно не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, съгласно указания в горните разпоредби ред.

Констатира се и нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, доколкото същият се е движил с скорост,  която е превишавала стойността от 50 км за МПС управлявана като максимална за МПС от категория „В” в населено място, която също очевидно не е била съобразена атмосферните условия, състоянието на пътя и конкретните условия на видимост. Установява се още и нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и още предвид това, че Н. не е успял да спре пред предвидимо препятствие – появилия се пешеходец. Препятствието от своя страна се явява предвидимо, доколкото мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ ипешеходеца М. е бил на платното за движение, бил е видим за обвиняемия и последният, при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да избегне удара

С горното се установя още и че обвиняемият Н. е нарушил и чл.116 от ЗДвП, доколкото с това с поведение очевидно не е бил  внимателен и предпазлив към пешеходците.

От обективна страна се установяват и описаните причинил три отделни средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК на И.А.М., ЕГН **********, които са коментирани от съда при обсъждане заключението на съдебномедицинската експертиза.

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Престъплението е извършено при форма и вид на вината –непредпазливост, като обвиняемият Н. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги предвиди. В тази връзка, съгласно вече описаната като възприета от съда фактическа обстановка, се налага извод за виновно поведение на Н., довело като пряка и непосредствена последица настъпване на инкриминираното ПТП, в следствие на нарушение от страна на обвиняемия на посочените разпоредби на ЗДвП, съгласно коментираното от обективна страна.

Предвид това изцяло като неоснователно следва да се определи становището на защитата, че в случая се касае за случайно деяние, доколкото се констатират посочените нарушения на ЗДвП, реализирани от обвиняемия, съгласно вече изброеното. Още по-малко може да се твърди, че обвиняемият Н. нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а именно – възможността пешеходец да пресича пътното платно на описаното кръстовище, както и опасността от произшествие с същия.

В този смисъл и като неоснователни следва да се приемат твърденията на подсъдимия, че нищо не виждал, бил заслепен и т.н., поради което не могъл по никакъв начин да възприеме пешеходеца, пресичащ пътното платно. Въпросните твърдения са недоказани и по същество - непроверимо. От протокола за оглед на веществено доказателство – оптичен диск /л.102 от ДП/, както и от разпечатка от същия /л.77 – приложена по заключението на автотехническата експертиза/ се вижда, че в лентата на насрещно движение, спрямо посоката на движение на обвиняемия Н., престоява в изчакване на червен сигнал на светофарната уредба МПС – автобус, както и че кръстовище е осветено с изкуствена светлина. Ето защо и напълно неясно остава по какъв начин обвиняемият е бил „заслепен“ повече от всеки един водач на МПС, движещ се по който и да е път с двупосочно движение през тъмната част на денонощието. Отделно от горното т.нар. заслепяване е конкретно явление, което общоизвестно зависи от множество фактори, сред които са както обективни такива – източника на светлина, неговата сила, посока и др., както и индивидуални такива, свързани с възможността на лицето да възприема и различава зрително, а също и със субективната му оценка на възприеманите предмети. Предвид това и твърдението на подсъдимия, включващо и негови субективни възприятия е практически непроверимо. Следва обаче да се посочи, че твърдението за „заслепяване“, дори да бе доказано, по никакъв начин не би променило описаните изводи на съда, нито би довело до заключение за случайно деяние. В този смисъл неясно остава защо ако е бил заслепен, обвиняемият Н. е предприел навлизане в описаното кръстовище, при това със скорост, която не само е несъобразена с пътните условия, но превишава и максимално допустимата за МПС на територията на населено място.  

Също като неоснователно следва да приеме и предложеното от защитата деянието да бъде счетено за малозначително такова по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Настоящото престъпление се отличава със една значителна степен на обществена опасност, като с последното са причинени множество телесни повреди на пострадалия, нарушени са множество разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, което очевидно не кореспондира с извод, че деянието не е обществено опасно, или обществената опасност е явно незначителна.

Ето защо съдът призна обвиняемия Д.Г.Н. – роден на *** г. в гр. П., живущ ***, б., б.г., висше образование, служител в ***, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 11.¬02.2018 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Христо Ботев” с ул. „Авксентий Велешки”, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Каравел” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение:

- чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.”;

- чл.20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”;

- чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория „В” в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч.”, като в конкретния случай скоростта е била около 64 км/ч.;

- чл.116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.”;

- чл.31, ал.1 от ППЗДвП – „За регулиране движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки, стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета, с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на светлината”;

- чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП – „Светлинните сигнали имат следното значение: Жълта светлина – означава „Внимание, спри!”. Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят”,

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.А.М., ЕГН **********, а именно:

- средна телесна повреда, изразяваща се в политравма – контузия на главата с линеарно счупване на черепа в областта на тила вляво, гръдна травма със счупване на 8 ребра вдясно по няколко линии с излив на кръв и въздух в гръдната кухина, и коремна травма с разкъсване на черния дроб на 2 места на десния дял и на 2 места на левия дял, като всяко от тези увреждания само по себе си е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота,

 - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния кош със счупване на 8 ребра вдясно по няколко линии с излив на кръв и въздух в гръдната кухина, довело до трайно затрудняване движенията на снагата, и

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза вдясно в областта на ямката на тазобедрената става и счупване на дясната срамна кост, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК

         Установява се още, че обвиняемият Д.Г.Н. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.

Извод за последното следва предвид обстоятелството, че спрямо обвиняемият Н. веднъж е приложен реда на чл. 78а от НК с присъда от 25.03.1997 г. по НОХД № 1104/1996 г. по описа на РС – Пловдив, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 000 неденоминирани лева. Макар по делото да не са приложени доказателства относно това дали въпросното наказание е заплатено от обвиняемия, следва да се съобрази, че съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Също така, съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Ето защо и независимо от спирането или прекъсването на давността, задължението на обвиняемия Н. по наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 000 неденоминирани лева, наложено с присъда от 25.03.1997 г. по НОХД № 1104/1996 г. по описа на РС – Пловдив е погасено по давност най-късно към 01.01.2008г.. На следващо място и съгласно изложеното в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по т. д. № 2 от 2017 г. на ВКС и по-конкретно т. 7 на същото решение институтът на чл. 78а от НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по давност. В този случай, освен давностния срок, следва да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. В този смисъл и както вече бе посочено, давностният срок е изтекъл най-късно към 01.01.2008 г., съответно – срокът по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК – най-късно към 01.01.2009 г. или далеч преди датата на инкриминираното деяние.  И на последно място – в случая не се установяват съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.

         Също така предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е лишаване от свобода до три години лишаване от свобода или пробация. При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на обвиняемия Н. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на  чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, както следва – обвиняемият Н. пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е до три години лишаване от свобода или пробация, обвиняемият Н. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият Н. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК

При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, като отегчаващи обстоятелства съобрази следва да бъде отчетено, че от осъщественото виновно от обвиняемия Н. деяние са настъпили тежки последици за пострадалия, а именно – на последния са причинени три отделни средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, както и че са нарушени множество разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, включително същият се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата в градски условия.

От друга страна, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете   поведението на пострадалия, а именно – същият е предприел неправилно пресичане платното за движение на описаното кръстовище – косо през самото кръстовище в посока от югоизток на северозапад, а не на обособените за това места, както и добрите характеристични данни на обвиняемия.

         При посочения баланс на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, който следва да бъде преценен като такъв с относителен превес на смекчаващите такива, предвид личността на обвиняемия, съдът намери, че на обвиняемият *** следва да бъде административно наказание „глоба” в размер, ориентиран към минималния такъв, но не равен на него, поради което и определи такова в размер на 1 500 лева.

         Съдът също намери, че на основание чл.78, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, обвиняемият Н. следва да лишен от право да управлява МПС. При определяне размера на последното наказание и отново като отчете описания баланс на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, който не е нужно да бъде повтарян, съдът намери, че обвиняемият Д.Г.Н. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на решението в сила.

         Съдът намери горните наказания за справедливи, съответстващи на извършеното деяние, както и че в този им вид ще съдействат в максимална степен за осъществяване предупредителното и превъзпитаното въздействие на наказанието спрямо дееца.

         ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:       

         Съдът намери, че веществените доказателства – 2 броя оптични дискове, находящи се на л.91 и л.100 от ДП №116/2018г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР - Пловдив да останат в кориците на делото за срока на неговото съхранение. Същите макар да нямат характер на документи, са носители на цифрови данни, от значение за фактите по делото, като предвид техните размери, съхранението им по делото не би било съпроводено със съществени затруднения.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

         След като намери обвиняемия Д.Г.Н. за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 495 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на държавата. Същите разноски са направени изготвяне експертизи в хода на досъдебното производство, във връзка с обвинението, по което подсъдимият бе признат за виновен, приложено е постановление за определяне възнаграждение на вещото лице.

         Отново на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът намери, че обв. Д.Г.Н. следва да заплати сумата от 50, представляваща разноски по делото, по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт. Последните разноски отново са направени за изслушване на вещите лица, във връзка с обвинението, по което подсъдимият бе признат за виновен, сумата е изплатена от бюджета на РС - Пловдив.

 

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

  

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.