НОХД 2007/2019 - Мотиви - 19-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 2007/2019г.

МОТИВИ към Присъда 171 от 19.06.2019 г. по н.о.х.д.№ 2007 по описа на РС-Пловдив, ХХ н.с.

 

Районна прокуратура Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу Д.С.Г., живущ *** , за това че : на 26.01.2019г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал наркотично вещество - високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 0,21 грама, със съдържание на активен компонент амфетамин 8,6 тегловни % (процента), на стойност 6,30лв. по цени за нуждите на съдопроизводството, съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното обвинение  и счита, че същото е доказано по несъмнен начин с оглед събраните в хода на разследването доказателства.

Упълномощеният защитник на подсъдимия адв.Б. *** изразява становище, че от доказателствата в хода на досъдебното производство се установявало,  че подзащитният му е автор на деянието, за което  привлечен към наказателна отговорност и по отношение на фактическата обстановка , при която е извършено деянието се присъединява към становището на прокурора за доказаност на обвинението. Изразява несъгласие обаче с правната квалификация на внесеното  обвинение, като счита, че деянието, осъществено от подзащитния му съдържа белезите на маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, поради което моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по 354а, ал.5 от НК, тъй като случаят е маловажен и да го оправдае по  първоначално повдигнатото обвинение  по чл.354а, ал.3 т.1 от НК. Доводите си в тази насока защитникът аргументира с ниското количество на държано наркотично вещество.  В подкрепа на така изразеното становище изтъква също, че подсъдимият е в тежко семейно положение, като представя доказателства за това- медицинска документация във връзка със здравословното състояние на родителите  му.

В дадената му възможност за лична защита подсъдимият се присъединява към казаното от своя защитник. Пред съда подсъдимият прави и изрично искане за протичане на съдебното производство по реда на гл.27 от НПК и по-точно при прилагане нормата на чл.371 т.2 от НПК. Същият признава изцяло фактите, така както са отразени от РП-Пловдив в Обвинителния акт, като заявява, че е запознат преди това  с правните последици на това диференцирано  производство, заявява също, че не желае да се събират други доказателства по отношение на  фактическата обстановка, изложена в него.

Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия  се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие  за установено следното от фактическа страна :

Подсъдимият Д.С.Г. е роден на *** г. в гр. Я., б., б.г., неженен, осъждан, със *** образование, работещ, живущ *** ЕГН **********.

С влязла в сила на 21.10.2016 г. присъда  по НОХД 1159/2015г. на Районен съд-Ямбол, подсъдимият Г. е осъден за престьпление по чл.149,  ал.2, вр. ал.1 от НК на три години „лишаване от свобода“. Изтърпяването на наказанието е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години.

Подсъдимият  Д.Г. и св. М.Б.се познавали от около година и половина. Поддържали близки приятелски отношения и често излизали заедно. Свидетелката Б. знаела, че подсъдимият Г. употребява наркотични вещества, но не знаела откъде ги закупува. В края на месец ноември 2018 г. св.Б. започнала работа като пицар в пицария „Краси“ в гр. Пловдив. Тъй като се чувствала изморена от работата, подсъдимият Г. й предложил да употребява амфетамин, за да се чувства по-енергична. Св.Б. се съгласила и 2-3 пъти употребила амфетамин, предоставен й от подсъдимия Г.. Подсъдимият Г. впоследствие й разказал, че й слагал амфетамин в кафето, което тя пиела.

На 25.01.2019  г. св.Б. и подсъдимият Г. се разбрали да се видят през нощта, като около 01.00 ч. на 26.01.19г. двамата се срещнали и отишли в „Клуб 147“  в гр.Пловдив да играят билярд. Там останали до 02.00ч. на 26.01.19 г. След това излезли и отишли в лекия автомобил на св.Б. „Фиат Пунто“ с ДК№***. Постояли известно време в автомобила и си говорили, като през това време подсъдимият  Г. извадил от задния джоб на дънките си амфетамин и употребил от него чрез „смъркане“. След това подсъдимият Г. предоставил и на св.Б. амфетамин, при което тя също употребила амфетамин. Двамата постояли още известно време в автомобила, след което потеглили с автомобила, управляван от св.Б.. Движейки се по ул. „Даме Груев“ в гр.Пловдив, автомобилът „Фиат Пунто“ с ДК№***, управляван от св.Б., бил спрян за проверка от служителите на 01 РУ-Пловдив, свидетелите И. П. и С.Ю.. Двамата служители на 01 РУ били назначени в наряд на територията на 01 РУ за времето от 20.00ч. на 25.01.19г. до 08.00ч. на 26.01.19г. След като спрели автомобила, св.П. и Ю. извършили проверка и установили самоличността на водача М.Б.и другия пътник - подсъдимия  Г.. Служителите П. и Ю. забелязали, че Б. е неспокойна, със забавени реакции и говор, треперещи ръце и неадекватно поведение, поради което я попитали дали е употребила алкохол или наркотични вещества. Св.Б. признала, че е употребила преди  час амфетамин. Св. П. запитал подсъдимия  Г., дали притежава вещества и предмети забранени от закона, при което подсъдимият отговорил, че има в себе си малко амфетамин. Св.П. и Ю. извикали за съдействие и друг автопатрул от 01 РУ.  След пристигането на втория автопатрул подсъдимия Г. и св.Б. били изведени от автомобила „Фиат Пунто“, за да бъдат закарани до 01 РУ-Пловдив. При излизането си от автомобила подс. Г. блъснал полицейския служител и побягнал. Св.П. побягнал след него и го настигнал след 3-4 метра, след което го задържал и го транспортирали до 01 РУ. В сградата на 01 РУ подсъдимият Г. извадил от задния ляв джоб на дънките си една бяла бучка от прахообразно вещество, която била обвита в прозрачен полиетиленов къс и я предал на дежурния *** от 01 РУ-Пловдив Е.Д.. За предаването бил съставен протокол за доброволно предаване, който бил подписан от  подсъдимия Г.,  *** Д. и двама свидетели. Предаденото от подс. Г. вещество - бяла прахообразна бучка, била поставена в хартиен плик, който бил запечатан по термичен път и подписан от присъстващите лица.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи от събраните устни и писмени доказателства – показания на св.С.Й.Ю.,  И. К. П., М.И.Б.; а също и от Протокол за доброволно предаване от 26.1.2019 г.; Заповед за задържане от 26.01.2019г.; свидетелство за съдимост, характеристична справка, документи за трудовата ангажираност на подсъдимия, вкл. и препоръка от работодателя му;  химическа експертиза.

 От показанията на двамата свидетели- П. и Ю. се установява, че на посочената дата час и място били на работа и изпълнявали служебните си задължения. При извършен обход на ул. „Даме Груев“, находяща се  гр.Пловдив спрели за проверка  минаващия на посочената улица лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. N ***. Двамата свидетели установили, че автомобилът се управлява от св. М. Б., а в него бил и подсъдимият. При проверката свидетелите попитали подсъдимия дали държи в себе си забранени вещества и вещи. Тогава подсъдимият споделил, че държи в себе си амфетамин за лична употреба. След поискано съдействие от проверяващите свидетели от дежурния екип да им бъде осигурен служебен автомобил подсъдимият и Б. били транспортирани до районното управление. В този момент според св.Ю. подсъдимият се опитал да избяга. В същата насока са и показанията на другия полицейски служител И. К. П., който твърди, че при опита да бъде качен подсъдимият в служебния автомобил, подсъдимият блъснал свидетеля П.,  след което започнал да бяга. След като изминал няколко метра подсъдимият бил настигнат и задържан. Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели Ю. и П., доколкото същите са последователни, взаимнодопълващи се и логични. Техните показания  са в съответствие с останалите доказателства по делото – Протокол за доброволно предаване от 26.1.2019 г., съгласно който подсъдимия е предал  в сградата на 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив държаното у него наркотично вещество, съхранявано в найлоново топче. Същите са в съответствие и с издадената срещу подсъдимия Заповед за задържане от 26.01.2019г.,  видно от която същият е бил задържан по  реда на ЗМВР за срок от 24 часа, което води до извод, че у проверяващите е възникнало основателно съмнение, че същият може да се укрие и да осуети разследваното.

  При преценка относно достоверността на дадените от двамата свидетели показания съдът взе предвид и показанията на св. М.И.Б., установена според показанията на полицейските служител да управлява МПС. Същата потвърждава, че на процесната дата в деня на проверката подсъдимият е държал описаното в обвинителния акт наркотично вещество, като преди това част от него бил дал и на свидетелката за употреба. Св. Б. не отрича също, че подсъдимият тръгнал да бяга, след като бил надлежно поканен от проверяващите да влезе в служебния автомобил, за да бъде отведен в сградата на районното управление за приключване на проверката. Това негово поведение според свидетелката наложило и същият да бъде задържан и да му бъдат поставени белезници. Съдът дава вяра на показанията на св.М.Б., тъй като същите са обективни, всестранни и пълни. Нейните показания са в съответствие с тези на другите двама свидетели - П. и Ю., като освен това те съдържат и подробна информация за отношенията й с подсъдимия. Св. Б. не отрича, че подсъдимият и преди употребявал наркотици и дори й осигурявал и на нея, за да се чувства в кондиция.

Като обективна, всестранна и пълна, основаваща  се на пълно запознаване с всички останали събрани по делото доказателства, отговаряща на всички поставени въпроси, съдът намира изготвената по досъдебното производство химическа експертиза. От заключението на извършената химическа експертиза се установява, че предаденото от подсъдимия Г. вещество има нето тегло 0.21 грама и съдържа 8,6 тегловни % амфетамин.

     Съгласно Приложение № 2 към Постановление №23/29.01.1998г. на Министерски съвет за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на предмета на престъплението 0.21 грама амфетамин е 6,30лв.

В корелация със събрания доказателствен материал е и направеното  от подсъдимия самопризнание, дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съдът кредитира самопризнанието на подсъдимия и намира същото за кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

С оглед събраните доказателства съдът направи следните правни изводи :

Подсъдимият  Д.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а именно на 26.01.2019г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е държал наркотично вещество - високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 0,21 грама, със съдържание на активен компонент амфетамин 8,6 тегловни % (процента), на стойност 6,30лв. по цени за нуждите на съдопроизводството, съгласно приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г . за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно лице, което не е притежавало разрешение за държане на наркотично вещество.

Обект на защита са обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве.

От обективна страна престъплението е съществено чрез една от проявните му форми - държане, а именно чрез упражняване на фактическа власт .  Съгласно трайната практика на ВКС осъществяване на престъплението посредством  държане означава установяване на фактическа власт върху предмета на престъпление от дееца чрез действия, които обективират принадлежността на вещта.

Предмет на престъплението е високорисково наркотично вещество с  нето тегло 0.21 грама, съдържащо 8,6 тегловни % амфетамин, което съгласно Приложение № 2 към Постановление №23/29.01.1998г. на Министерски съвет за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е на стойност 6,30 лв. Наркотично вещество е всяко вещество включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 от от ЗКНВП и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични  и  може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Амфетаминът е включен  в Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и Списък  I по чл.3, т.1, приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“. С оглед на това в чл.30 от ЗКНВП е въведена изрична забрана за придобиване и притежание на наркотичните вещества от Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от закона.

От субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Причини за извършване на деянието са незачитане на установения правен ред.

За да се приеме, че случаят е маловажен съгласно чл.93 т.9 от ДР към НК  следва  да е налице липса или незначителност на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства случаят да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При  преценката за маловажност на случая, за което настоява защитата, следва да се отбележи, че според практиката на ВКС тази преценка следва  да бъде конкретна и да премине през съобразяване на спецификите на конкретния случай, относими към неговата тежест (обстоятелства, при които е извършено престъплението, особености на неговия механизъм, характеристики на предмета, евентуални вредни последици от извършеното, подбуди и др.) – от една страна и към личността на подсъдимия – от друга страна. Дори и престъплението да е осъществено чрез една от проявните му форми – държане, което предполага изцяло използването му за лични нужди, по делото са събрани достатъчно доказателства, в тази насока са показанията на св.Б., според която подсъдимият на процесната дата й е предоставил за употреба част от държаното наркотично вещество. От нейните показания се установява също, че и преди проверката подсъдимият е съхранявал в себе си наркотични вещества и й е предоставял такива, обяснявайки й, че след употребата им ще се чувства по-добре, работоспособна и в кондиция. От показанията на св. Б. се установява не само, че подсъдимият е държал наркотично вещество, но той  е целял и увличането на други лица към употреба на наркотични вещества. Не може да не се отчете също и вида на намереното наркотично вещество-амфетамин, т.е. същото е високорисково наркотично вещество. Тези са съображенията на съда, според които единствeно ниското количество на наркотичното вещество не може да обуслови случаят като маловажен. Изводите на съда, че с поведението си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.354а , ал.3 т.1 от НК и е невъзможно да бъде приложена разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК се основават и на данните за личността на подсъдимия. В тази връзка по делото се събраха достатъчно доказателства - справка за съдимост, характеристична справка, документи, удостоверяващи трудовата му ангажираност, препоръка от работодателя му. За изясняване на личността на подсъдимия съдът допусна до разпит и едни свидетел, доведен от страна на защитника му , а именно св. М.Т. Д., роднина на подсъдимия.

 Съдът взе предвид представените трудови договори, а също и представената препоръка от работодателя му, от които се установява, че Г.  е бил  трудово ангажиран преди задържането му.

От приобщената по реда на чл.283 от НПК медицинската документация на името на родителите му се установява, че същите са  нетрудоспособни и разчитат на грижите на сина си.

Според св. Д. поведението на Г. в деня на задържането му било неадекватно, несъответстващо на личността му, същият се очертавал като човек, който тя добре познава и на когото може да се  разчита и на когото  свидетелката поверявала дори детето си. Според нейните показания тя  никога не е поставяла под съмнение,  че същият може да бъде опасен за околните. Показанията на св. Д. се опровергават от показанията на св.Б., която съобщава, че подсъдимият и преди е употребявал наркотични вещества и й  е предоставял такива , за да се чувства по-добре, като й е разяснявал доброто им влияние върху работоспособността й.

Обстоятелството, че подсъдимият се отличава като личност с висока степен на обществена опасност се установява и от данните за неговото съдебно минало. Същият е осъждан и е извършил престъплението, за което е предаден на съд по настоящото дело, след осъждането му с влязла в сила Присъда по н.о.х.д.№ 1159/2015 г. на РС-Ямбол, изпълнението по която е отложено за изпитателен срок от пет години. В рамките на определения му изпитателен срок подсъдимият не е показал, че се е поправил, напротив, продължил е да осъществява противообществени  престъпни прояви, създаващи опасност не само за личното му  здраве, но и за тези на околните, като доказателство за това е извършеното престъпление в рамките на изпитателния срок, въздействието, което е оказвал спрямо свидетелката Б. и разясняването на същата за доброто влияние, което наркотикът  може да окаже на нейната работоспособност и кондиция.

 По отношение на доводите, изтъкнати  от защитата, за  влошеното състояние на родителите на подсъдимия, които разчитали на неговите грижи, между личния и обществения интерес предимство има общественият интерес и следва да бъде ограничено неблагоприятното въздействие спрямо обществото от лица, склонни да извършват престъпни прояви .

Тези са съображенията на съда, според които оплакванията на защитата за неправилност на дадената правна квалификация и за приложение на чл.354а, ал.5 от НК се явяват неоснователни, поради което и съдът приема, че осъщественото от подсъдимия деяние не разкрива признаците на маловажен случай.

За престъплението по чл.354а , ал.3 т.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и „глоба“ от две до десет хиляди лева. При индивидуализацията на наказанието, съдът прие, че обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние  е висока, доколкото същият е държал високорисково наркотично вещество. Налице е и висока степен на самия деец, който е осъждан. Отегчаващи отговорността обстоятелства според съда са поведението, което е демонстрирал подсъдимият в деня на проверката и направения опит да я осуети, тръгвайки да бяга, а също и че наркотичното вещество е използвал не само за лични нужди, а и за тези на св.Б..  Смекчаващи обстоятелства са ниското количество наркотично вещество, което е държал в деня на проверката, младата му възраст. Направеното в хода на съдебното следствие признание на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, е процесуална предпоставка за приложението на чл.58а  от НК при определяне на наказанието. Поради това и самопризнанието не се отчита като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.

По изложените съображения съдът наложи на подсъдимия наказание към минимума предвиден в закона, а именно една година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 2000 лв., които наказания според съда са достатъчни, за да въздействат поправително и възпиращо на подсъдимия, както и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото.

При определяне на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.54 от НК съдът приложи разпоредбата на чл.58А от НК, като намали така наложеното на подсъдимия наказание от една година „лишаване от свобода” с 1/3 и осъди подсъдимия на осем месеца „лишаване от свобода”.

Съобразявайки разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС, доколкото престъплението по чл.354а , ал.3 т.1 от НК  е извършено от подсъдимия в срока на условно осъждане по н.о.х.д.№ 1159/2015  по описа на РС-Я. , присъдата по което е влязла в законна сила на 21.10.2016 г. и е определен изпитателен срок от пет години, а също и сборът на двете наказания по н.о.х.д.№ 1159/2015  на РС-Ямбол и по настоящото н.о.х.д. № 2007 /2019 г. по описа на РС-Пловдив е по –голям от две години, съдът  определи  първоначален строг режим  за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“  за срок от осем месеца.

На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НК  съдът приспадна  от така наложеното наказание „лишаване от свобода“  за срок от осем месеца, времето, през което подсъдимият  е бил задържан за срок до 24 часа, съгласно Заповед за задържане от 26.01.2019г., както и времето, през което същият е бил задържан по реда на НПК за срок до 72 часа съгласно Постановление на наблюдаващия прокурор от 26.01.2019г.

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК  съдът приспадна  и времето, през което спрямо подсъдимия  е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 29.01.2019г. до влизане на присъдата в законна сила.

Доколкото престъплението по чл.354а , ал.3 т.1 от НК е извършено от подсъдимия в срока на условно осъждане съдът постанови на основание чл.68, ал.1 от НК  наказанието по НОХД №1159/2015г. по описа на РС - Ямбол, „лишаване от свобода“ за срок от три години  да бъде изтърпяно отделно и изцяло.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален  общ режим  за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД №1159/2015г. по описа на РС – Я..

На основание чл. 354а, ал.6 от НК съдът постанови остатъкът от наркотичното вещество  0,09 гр. амфетамин, предаден за съхранение в ЦМУ  отдел МРР – НОП – гр. София да бъде отнето  в полза на Държавата , като след влизане на присъдата в законна сила същото да бъде унищожено по предвидения в закона ред.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия направените разноски на досъдебното производство в размер на 95.00 /деветдесет и пет/ лева. 

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                        Районен съдия :……………………………………

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.