НОХД 1886/2019 - Мотиви - 29-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 1886/2019г.

Мотиви към присъда по НОХД № 1886/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI н. състав

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против А.С.Й., ЕГН: ********** за това, че на 24.07.2018 г. в гр. Пловдив при условията на опА.рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой мобилен телефон марка Нокия, модел 206 на стойност 30 лева, 1 брой портмоне от изкуствена кожа на стойност 4 лева и налична сума от 100 лева, всичко на обща стойност 134 лева, от владението на Н.А.Ч., ЕГН: ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от Наказателния кодекс (НК).

Производството по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното обвинение срещу подсъдимия Й., като намира същото за доказано по несъмнен начин от събраните доказателствени материали, които предлага на съда да бъдат кредитирани изцяло като събрани и проверени по реда на НПК. Поддържа деянието да е съставомерно и от субективна страна, като същото да е извършено при пряк умисъл. Предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание 6 години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета съгласно правилото на чл. 58а НК и да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Обуславя искането си с предходно изтърпените наказания от подсъдимия, които според прокурора по своя размер не са били достатъчни да мотивират подсъдимия към въздържане от извършване на престъпления, поради което поддържа, че налагане на наказание в минималния предвиден размер не би било ефективна ответна мяра от страна на държавата за постигане на целите на наказанието. Пледира разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Защитникът - адв. Г., моли съда да определи наказание под предложения от прокурора размер, което след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК да е ориентирано към минималния предвиден размер. Пледира, че наказание към предвидения минимум би било достатъчно за постигане на поправителните и превъзпитателни цели по чл. 36 от НК, а предложеният от прокурора размер на наказанието намира за прекомерен.

Подсъдимият Й. признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че е съглА.да не се събират доказателства за тези факти. Заявява, че се признава за виновен и не желае да дава други обяснения. В хода на съдебните прения поддържа наведените от защитника си съображения, а с последната си дума моли съда да му бъде наложено по-малко по размер на наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият А.С.Й. е роден на *** ***, б., български гражданин, живущ ***, със завършен втори клас, неженен, неработещ, осъждан, с ЕГН: **********.

Свидетелката Н.А.Ч. ***, в къща, сама. На 23.07.2018 г. вечерта преди да си легне св. Ч. оставила мобилния си телефон марка Нокия, модел 206 до себе си, на възглавницата, за да е наблизо докато спи. Телефонът бил с ИМЕИ 1 № ********* и ИМЕИ 2 № *********. Личните си вещи – портмоне от изкуствена кожа, ведно със сумата от 100 лева, личната си карта и банкова карта на „Си Банк“, св. Ч. държала в другата стая на жилището си. Преди да си легне тя оставила прозорец, на който имало поставен комарник, отворен, понеже било топло. След полунощ на 24.07.2018 г. подсъдимият А.С.Й., известен с прякора си „Б.“, влезнал в жилището на св. Ч. през отворения прозорец, като откачил комарника и го оставил подпрян в двора. Имал намерение да открадне вещи, които после да продаде, за да си набави парични средства. Влизайки в дома на св. Ч., подсъдимият видял портфейла на свидетелката и го взел заедно със сумата от 100 лева, личната й карта и банковата карта. След това Й. влезнал в стаята, където тя спяла, видял телефона й – Нокия, модел 206, взел и него и напуснал къщата.

На сутринта, като се събудила, св. Ч. установила липсващите й вещи и подала сигнал в VI-то РУ при ОД на МВР – Пловдив. По случая била образувана проверка, а в последствие и досъдебно производство.

Няколко дни след като подсъдимият Й. отнел вещите от дома на св. Ч., се срещнал със св. Н.М.А.. Двамата се познавали поради хероиновата си зависимост. В разговор подсъдимият споделил на св. А., че в себе си има мобилни телефони за продажба. Един от тях бил и този на св. Ч.. Предложил му да ги продадат заедно и му обещал, че ще му даде някакви пари за това. Двамата отишли в кв. Столипиново в гр. Пловдив. Там видели св. А.А. Т.. Свидетелят Н.А. му поискал 15 лева за телефона Нокия, модел 206, но накрая се спазарили за сумата от 8 лева. Подсъдимият Й. веднага взел от св. А. парите. След като продали още един телефон,  двамата си закупили наркотични вещества и ги употребили.        

Стойността на собствения на св. Ч. 1 брой мобилен телефон „Нокия“, модел 206 била 30 лева към датата 24.07.2018 г. Към същата дата стойността на собственото на св. Ч. 1 брой портмоне от изкуствена кожа и продълговата форма била 4 лева.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните и проверени гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.А.Ч. (лист 21 и лист 22 от досъдебното производство); Н.М.А. (лист 23 от досъдебното производство); А.А. Т. (лист 24 от досъдебното производство); Е.И.Д. (лист 25 от досъдебното производство), писмени доказателства – справка за съдимост за подсъдимия А.С.Й. (лист 11-14 от делото); протокол за доброволно предаване от 09.08.2018 г. (лист 11 от досъдебното производство); характеристична справка за подсъдимия Й. (лист 39 от досъдебното производство), писмени доказателствени средства – протокол за оглед на веществени доказателства (лист 26 досъдебното производство), както и от заключението на стоково-оценъчната експертиза (лист 31 от досъдебното производство), които доказателствени материали подкрепят самопризнанията на подсъдимия.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

 

От правна страна:

При така установените факти съдът намира, че подсъдимият А.С.Й. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна на 24.07.2018 г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, подсъдимият Й. чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой мобилен телефон марка Нокия, модел 206 на стойност 30 лева, 1 брой портмоне от изкуствена кожа на стойност 4 лева и налична сума от 100 лева, всичко на обща стойност 134 лева, от владението на Н.А.Ч., ЕГН: ********** ***, без нейно съгласие.

Датата и мястото на извършване на деянието се установяват от показанията на св. Ч., която изяснява, че инкриминираните й вещи са й били отнети на 24.07.2018 г., а на следващия ден е подала жалба за случилото се пред Шесто РУ при ОД на МВР – Пловдив, изяснява се и че свидетелката е съхранявала процесните си вещи в жилището, в което е живеела, находящо се в гр. П., ул. „В.“ № **. На следващо място от обективна страна съдът намира, че инкриминираните вещи – 1 брой мобилен телефон марка Нокия, модел 206 на стойност 30 лева, 1 брой портмоне от изкуствена кожа на стойност 4 лева и налична сума от 100 лева, които подсъдимият Й. е отнел от владението на св. Ч. при процесното деяние, представляват годен предмет на престъплението „кражба“. Касае са за движими вещи, които имат парична стойност, установено от заключението на стоково-оценъчната експертиза, и се явяват „чужди“ по смисъла на НК спрямо подсъдимия. Безспорно се установява на следващо място, че вещите, предмет на престъплението, са били във владението на св. Ч., като парите на стойност 100 лева са се намирали в инкриминираното портмоне, а то заедно с процесния мобилен телефон са били съхранявани в жилището, което е било обитавано и ползвано единствено от св. Ч.. Установява се на следващо място, че от обективна страна инкриминираните вещи са били отнети без съгласието на своя владелец. Липсата на съгласие за тяхното отнемане е била ясно и безпротиворечиво демонстрирана на третите лица чрез заключването на входната врата на жилището, по който начин е бил ограничен достъпът на други лица до собствените на св. Ч. вещи, които тя съхранявала в дома си. Този извод не се променя от оставения отворен прозорец, тъй като на първо място прозорецът не е вещ, предназначена по своето естество за влизане през нея, но също така и защото на прозореца е имало поставена мрежа против насекоми – т.нар. „комарник“, който обективно също е ограничавал възможността за достъп до помещенията в жилището на Ч.. В тази връзка съдът намира за доказано по делото и наличието на квалифициращото процесната кражба обстоятелство по т. 3 на чл. 195, ал. 1 НК. Мрежата против насекоми, поставена на прозореца, през който подсъдимият е влязъл в дома на св. Ч., е вещ, която е от естество и е предназначена да изключи достъпа на трети лица до имота свидетелката и до вещите, съхранявани в него, поради което тя представлява преграда по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Установи се и че тази преграда е била преодоляна от подсъдимия с цел да си осигури достъп до жилището на пострадалата, като комарникът е бил свален от прозореца и по-късно открит в двора. Самото изпълнително деяние представлява отнемането на инкриминираните вещи от страна на подсъдимия Й., като то се е изразило в прекъсването на фактическата власт на досегашния владелец – св. Ч., и установяване на свое държане от страна на подсъдимия. В момента, в който той се е отдалечил с отнетите вещи, деянието е било довършено от обективна страна, тъй като е настъпил съставомерен престъпен резултат – била е нарушена възможността на правоимащото лица – св. Ч., да упражнява безпрепятствено и в пълен обем правата си като си служи с вещите си. Авторството на деянието от страна на подсъдимия Й. също се явява категорично доказано. От една страна това обстоятелство е обхванато от неговото самопризнание, направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а освен това се установява и от съвкупния анализ на показанията на свидетелите Н.М.А. и А.А. Т., от протокола за доброволно предаване и протокола за оглед на веществени доказателства.

Правилна е и квалификацията на престъплението, като такова извършено при условията на опасен рецидив. На първо място в особената част на НК е предвидено наказание за това престъпление, представляващо опасен рецидив с разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от НК. Спазени са и изискванията на чл. 30, ал. 1 от НК, като не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, както и на чл.29, ал. 2 от НК, като за обосноваване на опасния рецидив не са вземани предвид престъпления, извършени от подсъдимия Й. като непълнолетен. Правилно рецидивът е квалифициран по б. „а“ и по б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК, тъй като към момента на извършване на процесното деяние подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.  Приложението на хипотезата по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК се обуславя от осъдителните присъди спрямо подсъдимия Й. по НОХД № 2806/2013 г.; по НОХД № 3956/2013 г.; по НОХД № 3950/2013 г.; по НОХД № 873/2014 г. и по НОХД № 5321/2013 г. – всичките по описа на Районен съд – Пловдив, представляващи осъждане, по което на подсъдимия Й. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК. Налице е и хипотеза по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, като по НОХД № 6906/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив на подсъдимия Й. е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение също не е било отложено по реда на чл. 66 от НК. Последното посочено наказание е наложено по отделно, второ осъждане, което не може да бъде групирано с гореизброените. 

От субективна страна престъплението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е формирал съзнание относно всички елементи от състава на престъплението и е съзнавал общественоопасния му характер. Предвиждал е, че с довършване на изпълнителното деяние по отнемане на вещите – предмет на престъплението, в обективната действително ще настъпи съставомерен престъпен резултат, тъй като ще бъде неправомерно засегната възможността на св. Ч. да използва и да си служи със собствените си мобилен телефон, портмоне и инкриминираната парична сума от 100 лева. Именно този забранен от закона резултат обаче е целял да постигне подсъдимият чрез процесното си деяние. Формирал е и представа за това, че мрежата против насекоми, поставена на прозореца, е представлява преграда за защита на лица и на имота. Допълнително от субективна страна подсъдимият Й. е действал и с присвоително намерение по отношение на предмета на престъплението. Това му намерение е ясно демонстрирано в последващите довършването на изпълнителното деяние действия на подсъдимия, възпроизведени в показанията на св. Н.М.А., по разпореждане с инкриминирания мобилен телефон, като подсъдимият е предал владението върху собствената на св. Ч. вещ – 1 брой мобилен телефон марка Нокия, модел 206, на св. Т., срещу което е получил парична сума.

По тези съображения настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият А.С.Й. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК, поради което и съдът го призна за виновен с присъдата си.

 

По наказанието:

За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години.

Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на дееца, признанието на вината, което подсъдимият направи наред с признанието и на фактите в своите обяснения, както и невисоката стойност на отнетите вещи. Следователно наказанието следва да се индивидуализира при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Същевременно съдът намира, че в случая не са налице предпоставки за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. Това е така, тъй като нито най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко с оглед на конкретно извършеното престъпление, нито пък по делото се установиха изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства. Направеното от подсъдимия самопризнание също не се цени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдът намира, че в случая разкриването на обективната истина по делото е резултат от навременните и ефективни действия на разследващите органи, като направеното признание подкрепя и затвърждава приетите за установени обстоятелства, но само по себе си не е изиграло решаваща роля за разкриването на престъплението и неговия извършител. Като основателно се цени и становището на прокурора, че последното ефективно изтърпяно наказание лишаване от свобода от подсъдимия, което е било в размер на 2 години, както и предходните такива, не са постигнали целените поправително и превъзпитателно въздействие. Предвид гореизложените съображения съдът приема, че наказанието на подсъдимия А.С.Й. следва да бъде индивидуализирано в размер на четири години и шест месеца „лишаването от свобода“, който срок ще е достатъчен за постигане на целите на наказанието по НК. Предвид протеклото производство по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определено наказание с една трета, като наложи на подсъдимия с присъдата си наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години. Съдът намира, че не следва да бъде упражнявано правомощието по чл. 196, ал. 2 от НК и не следва да бъде налагано наказание конфискация, тъй като същото не е необходимо за постигане на целите на наказанието и би представлявало неоправдана държавна принуда.

 В процесния случай не са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание три години „лишаване от свобода“, тъй като подсъдимият Й. е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, за които му осъждания не е настъпила реабилитация към момента на извършване на процесното деяние (осъжданията, които обуславят квалификацията на престъплението като опсен рецидив). На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът постанови наложеното на подсъдимия Й. наказание 3 години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

 

По делото не са приобщени веществени доказателства.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 23,46 (двадесет и три лева и четиридесет и шест стотинки) лева – представляващи сторени разноски по делото, в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Пловдив.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!Й.Т.