НОХД 1640/2019 - Мотиви - 29-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 1640/2019г.

МОТИВИ към Присъда №196 от 17.07.2019г. по НОХД №1640/2019г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

 

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.  И.С., ЕГН:**********, за това, че за времето от 28.06.2014г. до 11.05.2017г. в с.***, обл.Пловдив и в с.***, обл.Пловдив чрез жестоко отнасяне – проява на физическо насилие, посредством нанасяне на удари в областта на лицето и тялото и причиняване на телесни увреждания на съпругата му – С.Н.С., ЕГН:********** ***, намираща се в материална, емоционална, волева, семейна и брачна зависимост от него, я е довел до самоубийство, последвало на 13.05.2017г., като е допущал това – престъпление по чл.127, ал.3 от НК.

В хода на съдебното производство П.А.С. /дъщеря на починалата С.Н.С./, чрез особения й представител - адв. Т.К. ***, е конституирана като страна в процеса - граждански ищец и частен обвинител. За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет за разглеждане предявеният от нея против подсъдимия А.И.С. граждански иск за сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл.127, ал.3 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано 13.05.2017г. до окончателното изплащане.

Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия С., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият С. да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което с оглед проведеното съкратено съдебно следствие да бъде намалено с една трета. Предлага на съда наказанието лишаване от свобода да бъде в размер на три години. Счита, че приложение следва да намери институтът на условното осъждане, като наказанието бъде отложено за изпълнение, с изпитателен срок от пет години. Моли приложение да намери и разпоредбата на чл.67, ал.1 от НК. Пледира направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а приложените веществени доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност. Счита, че предявената гражданска претенция следва да бъде уважена изцяло.

Особеният представител на малолетната П.А.С. – адв. Т.К., се солидаризира с прокурора относно наказанието. Моли предявеният граждански иска да бъде уважен изцяло.

Защитниците на подсъдимия – адв. Н.М. и адв. Р.М., правят искане за налагане на наказание лишаване от свобода в минимално предвидения от закона размер, намалено с една трета, предвид проведеното съкратено съдебно следствие и приложение на чл.66, ал.1 от НК.  Досежно размера на предявения гражданския иск предоставят преценката на съда.

Подсъдимият С. в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а при дадената му последна дума моли за минимално наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпълнение.

Нито подсъдимият, нито защитниците му вземат становище относно направените по делото разноски и приложените веществени доказателства.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият А.И.С. е роден на ****** , обл. ***, ул.“***“ № ***, б., български гражданин, вдовец, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН:**********.

Подсъдимият А.С. и съпругата му С.С. ***, заедно с двете си деца – свидетелките М.С. и П.С.. Занимавали се с отглеждане на ***, което било и основен източник за средства на семейството.

С.С. била тиха, затворена, работлива, без отклонения във физическото или психическото й развитие. Полагала пълноценна грижа за дъщерите си, към които била силно привързана, не употребявала алкохол или наркотични вещества. От друга страна съпругът й – подс.С., често проявявал физическа и словесна агресия спрямо нея, бил свръхконтролиращ, не позволявал свободно общуване. Проблемите в семейството между двамата съпрузи се задълбочавали с времето. През 2014г. на свид. П.Псвид. В.П.- сестри на С.С., започнало да им прави впечатление, че често С.С. имала синини по тялото си, но последната отказвала да посочи от къде са, както и да даде каквото и да било обяснение за тях. В резултат на постоянния физически и психически тормоз от страна на подс.С., С.С. взела трудното решение да напусне без децата си семейното жилище в с.***, обл.Пловдив в края на м.юни 2014г. Намерила подслон в къщата на баща си, находяща се в с.***, обл.***, ул.„***” №***. Това по никакъв начин не попречило на подс.С. да посещава новото местоживеене на С.С. и да продължава да осъществява психически и физически тормоз върху нея. Такова „посещение” било направено от подсъдимия на 28.06.2014г. около 03.00-04.00ч. в дома, в който се била настанила С.С. -  този, находящ се в с.***, обл.***, ул. „***” №***. Същото било придружено от нанасянето на побой върху съпругата му с юмруци и ритници във всички части на тялото. Предприела първата крачка по напускане на семейното жилище, С.С. решила да предприеме и последваща такава, а именно посещение на съдебен лекар, за да бъдат констатирани травматичните и увреждания и да подаде молба в съда по Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/. В резултат на това посетила съдебен лекар в ДКЦ Пловдив още същия ден и била прегледана. било й издадено съдебно - медицинско удостоверение /СМУ/ №44/28.06.2014г., видно от което от нанесения й побой от подс.С., на С.С. били причинени следните травматични увреждания – оток и кръвонасядане на лицето, кръвонасядания в поясната област и по горните крайници, които довели до причиняването на болка и страдание.

На 03.07.2014г. в Районен съд гр.Пловдив била депозирана жалба от С.С., която била заведена с вх. №31030/03.07.2014г. Към същата били приложени копие от СМУ №44/28.06.2014г. и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. В молбата си С.С. поискала да вижда децата си, които били в дома на баща им, защото се опасявала да не и бъде забранено от съпруга й да ги вижда, след като подс.С. научи за подадения сигнал срещу него. Същото ясно и недвусмислено показало привързаността и към децата.

Дни след тези предприети първи стъпки, виждайки ситуацията, в която се намира – без средства за препитание, без децата си, без ясна представа за бъдещото и най-вече за начина, по който може сама да се грижи за дъщерите си и да им осигури добри условия, с оглед привързаността към децата си, С.С. приела положението като безизходно и се завърнала в семейното жилище в с.***, с надежда семейните отношения между двамата съпрузи да имат положителен обрат. Производството по гражданското дело било прекратено.

Животът на семейството продължил по обичайния начин. Често след скандали и побои от страна на подс.С., С.С. напускала дома си, скитала се по улиците през нощта, а на сутринта се връщала. Това бил нейният начин да „избяга” от действителността и да продължи живота, който води. С.С. не разполагала с лични средства. Двамата съпрузи се занимавали с ***, като доходите от *** били привеждани по сметка на подс.С.. Средствата се използвали за семейни нужди, но не и за задоволяване на лични потребности на С.С.. Последната нямала приятелски кръг и възможности за общуване извън дома си. Дейността й била строго ограничена в изпълнение на преките и задължения, налагани и контролирани от съпруга й. Последвал първият опит за самоубийство на С.С. през 2015г., като същата приела голямо количество лекарства. Изходът бил благоприятен, след проведено болнично лечение. Поведението на подс.С. спрямо нея не се променило.

На 30.05.2015г. С.С. направила втори суициден опит, като опитала да сложи край на живота си с препарат за растения. Първа помощ и била оказана в с.***, а на 02.06.2015г. в 04.55ч. била приета в спешен кабинет на УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД – Пловдив, след което била насочена към Клиника по Клинична токсикология, където била прегледана и даден активен въглен и очистително с диагноза Т60.8 – Токсично въздействие на други пестициди. Предложено било болнично лечение, но С.С. напуснала клиниката самоволно. Не потърсила специализирана помощ.

След случилото се отново отношението към нея от страна на подсъдимия не се променило. Малтретирането, свръхконтролът и униженията продължили, като започнали и да ескалират, след като подс.С. приемал алкохол. С.С. била обиждана с думите, че е „***” и „***”, наричана била „***”, „***”, което ставало и в присъствието на децата им. Подс.С. ясно демонстрирал своето превъзходство, безусловно право да се разпорежда и доминира. Проявявал свръхревност, продължавал с тежките физически посегателства и системни обиди. Синините по тялото и лицето на съпругата му, в резултат на побоя, който и нанасял, продължавали да се появяват, а същата да търси оправдания за тях, като в случай на зададени въпроси отговаряла, че е паднала бала слама върху нея, че се е блъснала във вратата, че е паднала по стълбите. Подсъдимият ограничавал възможностите на С.С. за свободно общуване, както и за търсене на помощ и подкрепа от сестрите й, като ги гонел от дома им и забранявал посещенията им. С.С. поддържала връзка с тях рядко, по телефона. Споделяла на сестра си – свид. П., че всички пари, които подсъдимият получавал от продажба на ***, ***, от субсидии, ги прибирал. Знаела къде са парите, имала достъп до тях, но не смеела да ги ползва.

През м.януари 2017г. побоите в дома на сем.С.в с.***, обл.*** зачестили още повече.

На неустановена дата през м.януари 2017г., в семейното жилище в с.***, обл.***, подс.С. нанесъл побой над съпругата си, посредством използване на юмруци и ритници в различни части на тялото на С.С.. Викове: „Пусни ме”, изречени от последната, блъскане на мебели и удари се чували от горния етаж, където били легнали, за да спят децата на семейството. Свид. П.С. запушвала ушите си, когато чувала виковете. Сутринта децата видели синини по лицето и тялото на майка си.

При пореден „скандал”, състоял се на неустановена дата през м.януари 2017г. в дома на семейството в с.***, обл.***, подс.С. отново удрял съпругата си, хванал я за косата и я съборил на земята, където продължавал с ударите с ръце и крака по цялото тяло. Обвинявал я, че му изневерява и харчи парите му. При опит на голямата му дъщеря - свид. М.С., да се намеси в тези отношения, С.С. застанала пред дъщеря си, за да я предпази от евентуално пренасочване на агресията на подсъдимия и настоявала двете деца да стоят в стаята си и да не излизат от там. Сутринта на пода имало косми от косата на С.С. и кръв. Често жертвата на упражнено домашно насилие след побоите напускала дома си, като се завръщала едва сутринта на другия ден или два дни по-късно.

През м.февруари 2017г. скандалите с побой от страна на подс.С. към С.С. зачестили още повече, като същите започнали да се случват през ден или два. В две от сутрините през същия месец С.С. споделила с дъщеря си – свид. М.С., че след тези „скандали” и идва да си сложи край на живота.

Един ден свид. М.С. позвънила на леля си – свид. П., която била най-близка с майка й, че последната я няма от два дни. В РУ Хисар бил получен сигнал от свид. П., че сестра й – С.С., била изчезнала от дома си в с.***, обл.*** на 10.02.2017г. около 09.00ч. и оттогава била в неизвестност. Били посетени множество адреси от страна на полицейските служители на близки и познати, но местонахождението и не било установено. Свид. П. посетила дома на сем.С.на 12.02.2017г., където през това време се била върнала С.С.. Същата била с множество синини по лицето, а подс.С. заявил, че „малко са се карали”. На полицейските служители С.С. посочила, че съпругът й – подс. С., е упражнил физическо насилие спрямо нея и затова е излязла от дома си, като нощувала в необитаема къща в същото село. На подсъдимия бил съставен протокол за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР да не извършва домашно насилие спрямо съпругата си, а на С.С. били разяснени правата по ЗЗДН. 

През м.март 2017г. нямало промяна в семейните отношения.

На 11/12 март 2017г. в с.***, обл.***, С.С. отново била удряна и блъскана от подсъдимия. Жестокото отнасяне от негова страна включвало множество удари с ръце и крака, както и побой с маркуч. С.С. *** и през земеделските земи извървяла пътя от с.*** до с.***. Там потърсила сестра си – свид. П. П., в дома й в с.***, обл.***, около 04.00 часа. Когато последната отворила вратата видяла С.С., която била в окаяно състояние. Имала синини в дясно на устната, голяма подутина между веждите и била цялата мокра. Имала множество синини по краката над коленете. Споделила, че съпругът й и е нанесъл побой с маркуч. Свид. П.П.я настанила в дома си, като веднага на сутринта, около 07.00ч., уведомила по телефона за случилото се другата им сестра – свид. В.П., която живеела в с.***, обл.***. В този момент в дома на свид. П.П.в с.***, обл.***, нахлул подсъдимият и ударил с юмрук в лицето свид. П. П.. При опит на С.С. да се притече на помощ на сестра си, подсъдимият я бутнал на земята. След това отново насочил агресията към лицето, готово да предостави защита на съпругата му и блъснал свид. П. във вратата. След като последната паднала, подс. С. започнал да я рита, но тя избягала на улицата и започнала да вика за помощ. С оглед на това да предотврати саморазправа и нараняване на сестра си - свид. П. П., С.С. станала и доброволно тръгнала с мъжа си към дома им в с.***, обл.***, за да продължи семейния си живот с него. След случая подс.С. сменил телефонния номер, на който двете сестри поддържали връзка и по този начин лишил съпругата си от единствената морална и материална подкрепа, която имала извън отношенията с него.

През м.април 2017г. в дома на семейството в с.***, обл.***, на С.С. отново бил нанесен жесток побой от подс.С., посредством нанасяне на удари с ръце и крака във всички части на тялото, като повечето били съсредоточени в областта на главата на С.С.. Както било и обичайното й поведение, в най-тежките случаи на упражнено насилие, същата напуснала дома си, като тръгнала из полето. Чувствайки се в поредната безизходица, съпътстваща живота й, не знаела от кого да потърси помощ и какво да направи. Позвънила по телефона на свид. К.С., която заедно със съпруга й – свид.Т.С., били семейни приятели на сем.С., с които се виждали по време на празници. Първите думи на С.С. били: „Не мога, не издържам вече, ще си сложа край на живота”. Свид. С.се поинтересувала какво се случва, на което С.С. отговорила, че цялата е насинена в очите и не може да вижда. На въпроса на свид. С.къде е, С.С. отговорила, че не може да вижда и не знае къде е. Пояснила, че по-късно ще се обади. Свид. С.иницирала разговор по телефона със свид. М.С., която казала, че в дома им е имало „скандал” между майка й и баща й, като майка й цялата била синя и изчезнала. С.С. не отговаряла на позвъняванията на свид. С.. Сама върнала обаждане около 18.00ч., когато заявила, че се намира в местността „***” в землището на с.***. Сем.С.веднага потеглили към посочената местност, където открили С.С. плачеща, със синини по двете очи до степен да не може да вижда. Свид. С.се обадил на подсъдимия, който пристигнал на място. Свид. С.предложила на С.С. да я заведе на лекар, но последната отказала, отдавна примирена с положението в семейния си живот, качила се при съпруга си в колата и се прибрала в дома си.

На 08.05.2017г. в дома им в с.***, обл.***, отново имало упражнено физическо насилие чрез нанасяне на множество удари над С.С. от съпруга й. Виковете й: „Остави ме на мира, престани да ме удряш”, били чути от горния етаж от страна на свид. М.С.. Вечерта С.С. отново напуснала дома си, а на сутринта се прибрала, за да се убеди, че децата й ще отидат на училище.

На 11.05.2017г. С.С. се прибрала от работа в дома си в с.***, обл.***, около 21.00ч. Същата отказала да се храни и да разговаря. На въпроса на свид. М.С. какво се е случило, същата отговорила: „Нямам думи, не мога да издържам повече”. Споделила, че е изчистила и измила всичко и помолила голямата си дъщеря да загаси лампата и да затвори вратата на кухнята, а тя излязла от жилището с думите, че ще изхвърли боклука. Около 22.00ч. подс.С. констатирал, че съпругата му я няма, за което уведомил свид. М.С.. Споделил с дъщеря си, че се „скарал” на майка й същия ден, защото изпуснала *** в нива. Двамата излезли, за да я търсят по сметищата, но не я открили. Търсенето продължило и на следващия ден, отново безрезултатно. На 12.05.2017г. в търсенето се включил и свид. Т.С., заедно със съпругата си, след като по телефона му се обадил подс.С. и съобщил, че съпругата му я няма. Казал, че се скарали за това, че била изпуснала *** в чужда нива, но изрично в разговора наблегнал на това, че не я е удрял. Семейството не уведомило органите на полицията, тъй като предположили, че С.С. е напуснала дома си, както обикновено прави след „скарване” със съпруга си.

С.С. осъзнала, че промяна в поведението на съпруга й спрямо нея няма да настъпи. Именно и в този период е настъпила убедеността у нея, че няма възможности за благоприятен изход от ситуацията. Същата ясно осъзнавала материалната зависимост, в която се намирала от подс.С. и това, че тя самата няма какъвто и да било източник на средства, освен тези, предоставяни и от съпруга й. Чувствала се зависима от него, от невъзможността да се освободи от личността му, дори и след напускане на семейното жилище, което обуславяло волевата и брачна зависимост от същия. Съзнавала силната си привързаност към децата, невъзможността да им осигури добра среда и живот сама, без източник на средства, което от своя страна обуславяли и емоционална, и семейна зависимост от подсъдимия.

Проявената трайна особена жестокост от страна на подс.С. към С.С. била в пряка и непосредствена причинна връзка с решението й за поставянето на край на живота чрез суициден акт. Същата съзнавала, че няма възможност да се освободи от съпруга си – чувствала се зависима от личността му и то в такава зависимост, която водела до безизходно положение, че виждала единствения изход от излизането и чрез самоубийството си. След като достигнала до тези изводи, С.С. преминала към действия.

На 13.05.2017г. в раните сутрешни часове на деня С.С. отишла в местността „***”, находяща се в землището на с.***, обл.***. Качила се на една от бетонните основи на подпората на стълба за високо напрежение, прехвърлила син сезал през първия хоризонтален елемент от оребряването на конструкцията на железобетонния стълб, сложила оформената примка от сезала на врата си, след което направила крачка встрани и увиснала, в резултат на което настъпила механична асфикция /задушаване/ и последвала смъртта й.

На 13.05.2017г. търсенето на С.С. от страна на дъщеря й продължило. Този път същото дало резултат. Свид. М.С. открила майка си обесена на електрическия стълб в местността „***”, находяща се в землището на с.***, като висяла от стълба и била завързана през шията със син сезал. Областта около врата и била подута. Свид. М.С. се обадила по телефона на баща си – подс.С., който пристигнал на място, заедно със свид.Т.Г.. Последният пипнал С.С. по лицето и констатирал, че все още е топла. Подс.С. прихванал С.С. през кръста, а свид.Т.Г. отрязал сезала, на който същата висяла. Опитали да окажат първа помощ, но свид. Г.констатирал, че С.С. няма пулс, нито признаци на живот. Сигнализирали по телефона екип на ЦСМП, които констатирали смъртта на починалата.

Мястото било посетено от служители на РУ Хисар при ОДМВР - Пловдив, като на място бил извършен оглед на местопроизшествие, което процесуално – следствено действие поставило началото на досъдебното производство.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно - медицинска експертиза на труп №120/2017г., от заключението на която се установило: странгулационна бразда, разположена в горната трета на шията с хоризонтален ход отпред, от дясно и от ляво и с кос ход в тилната част на шията, окачване заден тип, точковидни кръвоизливи по очните ябълки, под плеврата и по епикарда, тъмно червена течна кръв, оток на мозъка и белите дробове, кръвен застой във вътрешните органи, кръвонасядане по кожата на горната устна в дясно и по брадата в ляво, стари кръвонасядания по дясната мишница и дясната подбедрица. Причина за смъртта на С.Н.С. е механична асфиксия /задушаване/ в следствие на обесване, за което се съди по наличието на странгулационна бразда в горната трета на шията и по трупната находка, и липсата на други болестни или травматични увреждания, които да доведат до смъртта й. Обесването е станало с едноката мека пълзяща примка, за което се съди по разположението на послесмъртните петна, по гърба, седалището, горните и долните крайници, по нисколежащите им непритиснати части от тях. Трупът не е висял продължително време на примката, за което се съди от послесмъртните петна по гърба, седалището, горните и долните крайници, по ниско лежащите и не притиснатите части от тях. Кръвонасяданията по кожата на горната устна и по брадата в ляво, както и старите кръвонасядания по дясната мишница и дясната подбедрица са причинени от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане с или върху такъв и не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта.

Огледът и аутопсията на трупа в секционна зала на УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД гр.Пловдив, които били извършени въз основа на постановление за назначаване на съдебно - медицинска експертиза на трупа на С.Н.С. по досъдебното производство, били извършени на 13.05.2017г. от 10.00 часа, като в експертното заключение било отразено, че състоянието на трупа, преценено по трупните изменения и съобразено с метеорологичните условия съответства на смърт от първо денонощие.

В хода на досъдебното производство била назначена и послесмъртна тройна съдебно - психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че С.С. не се е водила на отчет, не е консултирана и лекувана в ЦПЗ гр.Пловдив. Няма данни да е страдала от психично заболяване. С оглед физическото и психическото състояние и възраст не са били установени данни за нарушена психична годност на С.Н.С. правилно да възприема фактите от действителността и да взема адекватни решения. Ситуацията, в която е била поставена от съпруга си нарушава нейни базисни потребности - самоуважение и свобода на решенията и действията. Била е подложена на системни манипулации и ограничения, което е довело до преживяване на малоценност и безизходност. Ниската й самооценка я прави податлива на манипулативни действия от страна на хора от нейното обкръжение. Решението за самоубийство е било взето по собствено решение и мотивирано от невъзможността да намери приемлив изход от тежката стресогенна ситуация, в която се е намирала. Според вещите лица с оглед данните по делото и личността на С.Н.С. може да се приеме, че тя е била изцяло зависима от съпруга си. Възприемала е ситуацията, в която е била поставена, като нерешима.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - от показанията на свидетелите М.С., П.С., Т.С., К.С., П. П., В.П., Т.Г., С. С., Б. С., С. М., Й. А., В. Г., Н. П., И. А., Г. Ш., С. Я., Н. Ш. и Д. М., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Показанията на свидетелите са обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски показания, не се наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза и послесмъртна тройна съдебно - психиатрична експертиза, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, които според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него фотоалбум /л.2 – 10 от дос.пр./, препис – извлечение от Акт за смърт и удостоверение за наследници /л.35 – 37 от дос.пр./, заверено копие на протокол за предупреждение /л.42 от дос.пр./, удостоверение от ЦПЗ – Пловдив /л.44 от дос.пр./, справка от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив /л.46 от дос.пр./, заверено копие на СМУ №44/2014г. /л.50 от дос.пр./, справка от РС – Пловдив, ведно с разпечатка от Деловодната система /л.52 – 53 от дос.пр./, справка от РС – Пловдив, ведно със заверени копия на документите по гр. д. №10337/2014г.  /л.55 – 62 от дос.пр./, справка от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив /л.64 от дос.пр./, заверени копия на СМУ №44/2014г. и СМУ №11/2017г. /л.66 – 67 от дос.пр./, заверени копия на документи от кметството на с. *** /л.69 – 72 от дос.пр./, заповед за задържане /л.73 от дос.пр./, заверено копие на жалба /л.94 - 95 от дос.пр./, заверено копие на заверено копие на декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗНД /л.96 от дос.пр./, заверено копие на СМУ №11/17 /л.97 от дос.пр./, заверено копие на лист за преглед на пациент /л.98 от дос.пр./, характеристична справка /л.150 от дос.пр./, социален доклад от Агенция за социално подпомагане /л.20 – 21 от съд.пр. по НОХД № 5254/2018г.по описа на РС – Пловдив – Х н.с./, справка за съдимост /л.18 от съд.пр./.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият А.И.С., ЕГН:**********, е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.127, ал.3 от НК, тъй като за времето от 28.06.2014г. до 11.05.2017г. в с.***, обл.*** и в с.***, обл.*** чрез жестоко отнасяне – проява на физическо насилие, посредством нанасяне на удари в областта на лицето и тялото и причиняване на телесни увреждания на съпругата му – С.Н.С., ЕГН:********** ***, намираща се в материална, емоционална, волева, семейна и брачна зависимост от него, я е довел до самоубийство, последвало на 13.05.2017г., като е допущал това.

От доказателствата по делото се установява с категоричност, че пострадалата С.С. се е намирала в материална, емоционална, волева, семейна и брачна зависимост от подсъдимия. Двамата са били съпрузи, като са обитавали общ дом, находящ се в с. ***. С.С. е била изцяло зависима от съпруга си, като е била поставена на системни манипулации и ограничения. Подсъдимият бил свръхконтролиращ, не й позволявал свободно общуване, постоянно я обиждал с думите, че е „***” и „***”, наричал я „***”, „***”, което ставало и в присъствието на децата им. Подс.С. ясно демонстрирал своето превъзходство, както и безусловно право да се разпорежда и доминира. Проявявал свръхревност. Ограничавал възможностите на С.С. за свободно общуване, както и за търсене на помощ и подкрепа от сестрите й, като ги гонел от дома им и забранявал посещенията им. С.С. поддържала връзка с тях рядко, по телефона, като в определен момент била лишена и от тази незначителна комуникация. Същата нямала никакъв друг източник на средства, освен тези предоставяни от съпруга й. Той пък прибирал всичките пари, които получавал от продажба на ***, *** и от субсидии. С.С. не разполагала с лични средства. Доходите от *** били използвани за семейни нужди, но не и за задоволяване на потребностите на пострадалата. Последната се чувствала зависима от подсъдимия, от невъзможността да се освободи от личността му, дори и след напускане на семейното жилище, което обуславя волевата и брачна зависимост от същия. Съзнавала силната си привързаност към децата, невъзможността да им осигури добра среда и живот сама, без източник на средства, което от своя страна обуславяли и емоционална, и семейна зависимост от подсъдимия. Всички тези обстоятелства давали на подсъдимия  възможност да въздейства върху живота на жертвата.

За времето от 28.06.2014г. до 11.05.2017г. в с.***, обл.*** и в с.***, обл.*** подсъдимият проявявал жестоко отношение към съпругата си. Системно й причинявал физическо страдание, като й нанасял удари в областта на лицето и тялото и й  причинявал телесни увреждания. В българското наказателно право няма определение на това, кога е налице „жестоко отнасяне”. При съобразяване с Решение №7/02.07.1992г. на КС на РБ по к.д. №6/1992г. „употребените в международните договори изрази и понятия, които се съдържат като елементи в престъпни състави предвидени във вътрешното законодателство могат да служат за смислово пояснение на тези състави или елементи от тях”. В Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ратифицирана със закон, приет от НС на 15.02.1985г., се приема, че „жестоко отнасяне” е друга форма на „изтезание”. В чл.1 от Конвенцията е определено, че изтезание „означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано…”. Действията на подсъдимия по системно причиняване на физическо страдание и телесни увреждания на съпругата му, чрез непрестанните побои, покриват понятието „жестоко отнасяне“. В много продължителен период от време същият й е причинявал силно физическо и психическо страдание, както и болка. През посочения период от време в резултат на действията на подсъдимия С.С. направила два опита за самоубийство /през 2015г./. Поведението на подсъдимия обаче не се променило. В резултат на горепосоченото поведение на подсъдимия спрямо съпругата му, на 13.05.2017г. тя извършила самоубийство /в местността „***“, находяща се в землището на с. ***, обл. Пловдив/. Самоубийството било извършено чрез обесване. С.С. се качила на една от бетонните основи на подпората на стълба за високо напрежение, прехвърлила син сезал през първия хоризонтален елемент от оребряването на конструкцията на железобетонния стълб, сложила оформената примка от сезала на врата си, след което направила крачка встрани и увиснала, в резултат на което настъпила механична асфикция /задушаване/ и последвала смъртта й. За да сложи край на живота си тя била мотивирана от поведението на подсъдимия по жестоко отнасяне с нея в годините. Поради всичко изложено съдът намира, че подсъдимият А.С. от обективна страна е осъществил престъплението по чл.127, ал.3 от НК при една от формите на изпълнително деяние – жестоко отнасяне -  проява на физическо насилие, посредством нанасяне на удари в областта на лицето и тялото и причиняване на телесни увреждания на съпругата му, която се е намирала в материална, емоционална, волева, семейна и брачна зависимост от него. Настъпил е и престъпният резултат – самоубийството на жертвата, което е в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с гореописаното поведение на подсъдимия.

От субективна страна престъплението е извършено при форма и вид на вина – „евентуален умисъл“, съгласно чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал, че съпругата му се намира в материална, емоционална, волева, семейна и брачна зависимост от него, съзнавал е и това, че се отнася жестоко към нея /чрез непрестанните побои/, като същевременно е допускал, че тя може да посегне на живота си в резултат на неговото поведение, но се е отнасял безразлично към това.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

За престъплението по чл.127, ал.3 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и полаганите от него грижи за низходящите му родственици. Не може и не следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. по т. д. №1/2008 г. на ВКС – н.к. при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая самопризнанието на подсъдимия не е негово изначално процесуално поведение, а е направено само при искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Като особено отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени по – високата степен на обществена опасност на извършеното, аргументирана както от продължителния период от време, през който подсъдимият е осъществявал изпълнителното деяние – „жестоко отнасяне“, така и от системността на това отношение към жертвата. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус следва на подсъдимия да бъде наложено наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимия следва да бъде в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Само за пълнота трябва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.58А, ал.4 от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 от НК и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл.55 от НК би се наложило да бъде сторено при старата редакция на чл.58А от НК – действаща до изменението й с ДВ бр.26 от 2010г., предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, но към инкриминирания период - 28.06.2014г. до 11.05.2017г., е в сила новата редакция на чл.58А от НК, указваща единствено привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.

С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на престъплението, предвид трудовата му ангажираност и полаганите от него грижи за своите низходящи /останали без майка/, както и за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, настоящият съдебен състав е на становище, че така наложеното на подсъдимия наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално. Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. Съдът намира, че не е необходимо приложението на чл.67, ал.1 от НК /полагане на възпитателни грижи спрямо подсъдимия през изпитателния срок от обществена организация/, така както беше поискано от прокурора и особения представител.

На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2  от НК следва да бъде приспаднато от така наложеното на подсъдимия А.И.С. наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 22,20 часа на 13.05.2017г. до 09,30 часа на 14.05.2017г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

По гражданския иск:

С оглед признаването на подсъдимия А.И.С. за виновен в извършване на престъпление по чл.127, ал.3 от НК, то така предявеният граждански иск за неимуществени вреди от П.А.С. /дъщеря на починалата С.С./, чрез особения й представител - адв. Т.К., се явява основателен и доказан в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева.

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безсъмнено по делото беше установено, че в резултат на действията на подсъдимия е починала неговата съпруга С.Н.С.. П.А.С. се явява наследник на пострадалата С.С.. Същата е претърпяла неимуществени вреди, за които следва да бъде обезщетена. Претърпените от малолетната П.С. неимуществени вреди – болки и страдания, са в следствие на трагичната загуба на нейната майка, на която е разчитала, която е полагала пълноценна грижа за нея и помежду им е имало силна, сърдечна и хармонична връзка. Към момента на загубата й П.С. е била на 11 години, крехка възраст, в която едно малолетно, но вече подрастващо, момиче има огромна нужда от своята майка. С настъпилата смърт на С.С. на П.С. са били отнети завинаги майчините грижи и подкрепа, огромните усилия по възпитанието и всестранното й развитие, които са били полагани от нейната майка. Посочените болки и страдания представляват неимуществени вреди, които съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД подлежат на обезщетяване по справедливост. Предвид принципа на справедливостта съдът счита, че предявеният граждански иск за неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.127, ал.3 от НК е основателен и доказан до размер от 100 000 /сто хиляди/ лева. Това е оптималният паричен еквивалент за репариране на причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2017г. до окончателното й изплащане. Поради това и осъди подсъдимия А.И.С. да заплати на П.А.С., ЕГН:**********, чрез особения й представител - адв. Т.Н.К. ***, сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.127, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2017г. до окончателното й изплащане. Гражданският иск за разликата между пълния предявен размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева и уважения размер от 100 000 /сто хиляди/ лева съдът намира за недоказан, поради което и го отхвърли в тази част. Уважаването на граждански иск в по –  висок от 100 000 /сто хиляди/ лева размер би било в нарушение на изискването за справедливост и съответствие между причинените вреди и дължимите за същите обезвреди.

С оглед уважения размер на гражданския иск подсъдимият А.И.С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 4000 /четири хиляди/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Веществените доказателства – 1 бр. син сезал – предаден в Катедра „Съдебна медицина” и 1 бр. салфетка, напоена с червено-кафява течност – на съхранение в РУ Хисар при ОДМВР гр.Пловдив, следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на настоящата присъда в законна сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.И.С. следва да заплати по сметка на ОДМВР-Пловдив сумата от 740,60 /седемстотин и четиридесет лева и шестдесет стотинки/ лева, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото /за експертизи/.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ