НОХД 1450/2019 - Мотиви - 20-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 1450/2019г.

МОТИВИ към присъда по НОХД № 1450/2019г. по описа на ПРС, ХХV н. с.

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимата Н.З.П., ЕГН ********** за това, че в периода от неустановена дата на месец април 2018 год. до 26.09.2018 год. в с. Г. , общ. К., обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи, както следва:

-                 на неустановена дата през месец април 2018 год. в с. Г. , общ. К., обл. Пловдив е отнела 1 бр. златна гривна с тегло 10 грама на стойност 500 лева и 1 бр. златна гривна „Tollet 1902“ с тегло 25 грама на стойност 2 500 лева;

-                 на неустановена дата през месец май 2018 год. в с. Г. , общ. К., обл. Пловдив е отнела златна гривна „Oreticeria L. Albani“ с тегло 20 грама на стойност 1 600 лева, злато колие „Oreticeria L. Albani“ с тегло 50 грама на стойност 4 000 лева и златно колие с тегло 15 грама на стойност 750 лева;

-                 на 26.09.2018 год. в с. Г. , общ. К., обл. Пловдив е отнела златна гривна с тегло 30.35 грама, 18 карата на стойност 2 124 лева

от владението на М.Ц.М. с ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, или всичко на обща стойност 11 474 лева - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Пострадалата М.М., беше конституирана като частен обвинител и граждански ищец, с повереник адв. К. Н., като за съвместно разглеждане в съдебния процес беше приет предявения от постр. М., чрез адв. Н. граждански иск срещу подс. П.,  за сумата от 9095 лева, представляваща претърпяни имуществени вреди от престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на паричната претенция.

Производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура гр. Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинения, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимата П. за виновна в извършване на деянието, за което е дадена на Съд, като й наложи наказание, лишаване от свобода в размер между 1 година и 6 месеца и 2 години, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдиматат П.  е автор на възведеното спрямо нея обвинение, като по отношение на предявения граждански иск счита същия за своевременно подаден и доказан по основание и размер, поради което приема че следва да бъде уважен. По отношение на разноските предлага същите да бъдат възложени на подсъдимата.  

Защитникът на пострадалата М. – адв. Н. моли съда да признае подсъдимата за виновна, като предлага да й бъде наложено наказание лишаване от свобода, като по отношение на изтърпяването на наказанието – условно или ефективно предоставя на съда. Предлага на подсъдимата да й бъде наложена и пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ едновременно с наказанието лишаване от свобода на основание чл. 67, ал. 3 от НК. Моли предявения граждански иск да бъде уважен, претендира за направените разноски.  

Подсъдиматат П. в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. Изрази съжаление за стореното и поддържа изцяло казаното от нейния защитник. Заявява готовност да възстанови нанесените имуществени щети.

Защитникът й адв. Т. пледира да бъдат взети предвид смегчаващите вината обстоятелства и наказанието на подсъдими да се определи на 10 месеца лишаване от свобода което да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години. Заявява че гражданския иск следва да бъде уважен и разноските да бъдат възложени на подсъдимата. Моли да бъде взето предвид че причината поради която е било извършено престъплението е обстоятелството че подсъдимата е взела бързи кредити които не е могла да погасява в срок, поради което неизвестни лица са заплашвали семейството й. Като смегчаващи вината обстоятелства сочи признанието на вината, съдействието което е оказала на органите на разследването в досъдибната фаза на процеса, трудовата му ангажираност, семейното й положение.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Н.З.П. е родена на ***г***, б., б. г., със средно образование, работеща, омъжена, осъждана /реабилитирана/, живуща ***, ЕГН **********.

Свид. М.М. живеела със съпруга и по-малкия си син в семейната им къща в с. Г. , общ. К., обл. Пловдив ул. *** . Къщата представлявала масивна триетажна постройка. На първия етаж били разположени кухнята, трапезарията и хола. На втория етаж били разположение четири спални и три тоалетни, а на третия етаж от къщата бил обособен кабинет за четене и отделна стая с компютри за децата. За да й помага в домакинството и по-специално в почистването на къщата, през 2016 год. свид. М. наела подс. Н.П.. Двете се уговорили подс. П. да почиства къщата в два дни от седмицата – вторник и сряда за времето от 08.30 ч. до 14.00 ч. срещу съответно възнаграждение. Във връзка с направените уговорки, свид. М. предоставила на подс. П. ключ и кода на охранителната система за къщата. В изпълнение на направените уговорки ежеседмично подс. П. посещавала дома на свид. М. в уговорените дни вторник и сряда, като влизала в къщата с предоставения й ключ и код за достъп до охранителната система. Обичайно когато подс. П. посещавала къщата, за да я почиства, оставала сама, тъй като това съвпадало с времето, в което свид. М. и съпруга й били на работа, а синът им на училище.

Свид. М. притежавала различни златни накити, които съхранявала в шкаф в спалнята на втория етаж, която ползвали със съпруга й.

 През месец април 2018 год. подс. П. имала много задължения, които била натрупала от усвоени от нея кредити, падежа на които изтичал и било необходимо да внесе дължимите вноски. В тази връзка тя имала необходимост от парични средства. За да си набави такива, тя решила да вземе от златните накити на свид. М., за които знаела, че се съхраняват в шкаф в спалнята на втория етаж, която ползвали двамата със съпруга й. Това обстоятелство й станало известно по време на работата й, свързана с почистването на къщата, при която установила какви златни накити притежава свид. М. и къде ги съхранява.

На неустановена дата през месец април 2018 год., като използвала деня за почистване на къщата и докато била в нея подс. П. се качила на втория етаж в спалнята, ползвана от свид. М. и съпруга й. Тя отворила горното чекмедже на шкафа и извадила черната квадратна картонена кутия, в която били златните накити. Разгледала намиращите се в нея златни накити. От всички тях преценила, че ще остане незабелязано ако вземе само две златни гривни. Подс. П. в изпълнение на взетото решение взела 2 бр. златни гривни, едната с тегло 10 грама, а другата модел „Tollet 1902“ с тегло 25 грама, с бяло злато в горната си част и върнала кутията отново в чекмеджето. След като приключила с почистването на къщата подс. П. ***. След пристигането си тя отишла в златарско ателие „Карат“, собственост на СД „ДОК-ИД ДАСКАЛОВИ И СИЕ“ гр. Пловдив, находящо се в гр. Пловдив, **** , в което работели съдружниците на дружеството - свидетелите И. Г. Д. и съпругата му Ц. Н. Д.. Подс. П. влязла в ателието и продала отнетите от владението на свид. М. златни гривни.

През месец май 2018 год. подс. П. все още продължавала да има остра нужда от финансови средства. Тъй като отнемането на златните гривни през месец април 2018 год. от владението на свид. М. останало незабелязано, тя решила, че отново може да вземе от чекмеджето златни накити, които да продаде в златарското ателие и по този начин да си набави необходимите й финансови средства.

 На неустановена дата през месец май 2018 год., в изпълнение на замисленото, като използвала деня за почистване на къщата и докато била в нея подс. П. се качила отново на втория етаж в спалнята, ползвана от свид. М. и съпруга й. Тя отново отворила горното чекмедже на шкафа и взела и отворила черната квадратна картонена кутия със златните накити. Огледала намиращите се в нея златни накити. Този път преценила, че ще остане незабелязано ако от наличните златни накити вземе комплекта от златна гривна с тегло 20 грама и злато колие тегло 50 грама, модел „Oreticeria L. Albani“, направени от листовидни елементи, като една част от елементите били с матирано злато, както и още едно златно колие с тегло 15 грама, върху което имало изрязани триъгълници от бяло злато. След като подбрала златните накити подс. П. в изпълнение на взетото решение ги взела в себе си. След като приключила с почистването на къщата подс. П. ***. Отново, както през месец април 2018 год., след пристигането си в гр. Пловдив тя отишла в златарско ателие „Карат“, собственост на СД „ДОК-ИД ДАСКАЛОВИ И СИЕ“ гр. Пловдив и продала отнетите от владението на свид. М. златни накити.

На 22.09.2018 год. свид. М. подреждала шкафа в спалнята, в който съхранявала накитите си. Тогава установила, че й липсвали две златни гривни. Едната била с тегло 10 грама, а другата модел „Tollet 1902“ с тегло 25 грама и в горната си част имала бяло злато. Последната  свид. М. си я била закупила от Белгия преди години. Също така установила, че й липсва и комплект от златна гривна и колие. Същите били подарък от съпруга й, закупени при посещение в Италия и представлявали златна гривна с тегло 20 грама и злато колие тегло 50 грама, модел „Oreticeria L. Albani“, направени от листовидни елементи, като една част от елементите били с матирано злато. Установила и липсата на друг свой златен накит - златно колие с тегло 15 грама, върху което имало изрязани триъгълници от бяло злато. След като не ги намерила в шкафа, тя започнала да ги търси в цялата къща, но не успяла да ги намери. Споделила за това на съпруга си. Тогава двамата проверили дали не са ги преместили в сейфа, но и там ги нямало. Всички тези накити, които свид. М. не успяла да намери, ги съхранявала в черна квадратна картонена кутия, предназначена за бижута. На 24.09.2018 год. свид. М. отново прегледала чекмеджетата на шкаф, в който съхранявала накитите си. Тогава намерила подарена й от починалата й свекърва златна гривна, която съхранявала в кутия. След като я разгледала тя сменила мястото на гривната, като я поставила в картонена светлосиня на цвят кутия за бижута. Кутията с гривната отново поставила във второто горно чекмедже на шкафа. На 25.09.2018 год. свидетелката отново отворила шкафа с бижута и отново потърсила изчезналите й накити, като установила, че гривната и синята картонена кутия са на мястото, където ги била оставила предния ден. На 26.09.2018 год. сутринта, преди да тръгне на работа, свид. М. направила снимка на чекмеджето, в което държала накитите си, за да може по-късно да направи сравнение дали нещо е местено. Същият ден, тъй като било сряда и съгласно направените уговорки, в дома на свид. М. в с. Г.  дошла подс. Н.П., за да чисти. Последната продължавала да има големи финансови затруднения, като отново й били необходими парични средства. Тя отново била взела решение да вземе от златните накити на свид. М., които отново да продаде. Докато почиствала стаите в къщата, подс. П. отново отишла в спалнята, ползвана от свид. М. на втория етаж. Тя отново отворила горното чекмедже на шкафа, в който свид. М. съхранявала своите златни накити. Този път не взела черната картонена кутия, от която била вземала предходните два пъти. След като разгледала съдържанието на чекмеджето, тя взела светлосиня картонена кутия, която била вътре и която свид. М. била поставила златната гривна, подарък от свекърва й. Когато отворила кутията, подс. П. видяла, че вътре има златна гривна, която била с тегло 30.35 грама. Тя взела златната гривна и внимателно върнала синята кутия на мястото й в чемеджето. След като приключила работата си в дома на свид. М., подс. П. ***. След пристигането си тя отново отишла в златарско ателие „Карат“, собственост на СД „ДОК-ИД ДАСКАЛОВИ И СИЕ“ гр. Пловдив. Когато подс. П. влязла в ателието, в този момент на работа била свид. Ц. Д.. Подс. П. поискала да продаде отнетата от свид. М. златна гривна. Свид. Д. претеглила гривната и обяснила на подс. П., че може да й заплати паричната сума от 941 лв. Подс. П. се съгласила, взела парите и напуснала ателието. 

Когато се прибрала вечерта на 26.09.2018 год. в дома си, свид. М. била твърде изморена и не проверила чекмеджето за състоянието в което го е оставила. Сутринта на 27.09.2018 год. тя отворила чекмеджето на шкафа в спалнята, в който съхранявала накитите си и видяла, че нещата са разместени и не са в състоянието, в което ги била оставила. Тя погледната направената по-рано снимка и установила, че има разместване на вещите. Веднага проверила дали златната гривна от свекърва й си е на мястото в кутията, в която я била оставила. Тогава установила, че гривната липсва.

 Във връзка с установеното свид. М. потърсила съдействие от органите на полицията. При предприетите незабавни действия по установяване на автора на деянието била разкрита подс. П.. Същата оказала съдействие на полицейските служители, като ги завела до златарското ателие „Карат“, където продала предишния ден отнетата златна гривна. Когато полицейските служители посетили златарското ателие, в този момент на работа там бил свид. И. Д.. Същият съдействал на органите на полицията, като с протокол за доброволно предаване /л. 32/, предал на полицейския служител гривната, която била закупена предния ден от съпругата му Ц. Д. от Н.П..

В хода на проведеното разследване при извършеното разпознаване свид. Ц. Д. е разпознала подс. Н.П. като лицето, от което е закупила златната гривна /л. 28-29/.

С изготвената по делото химическа експертиза - протокол № 1647/22.10.2018 год. е било установено, че приобщената по досъдебното производство като веществено доказателство гривна от жълт метал представлява гривна с дължина 20 см. и ширина 1.5 см. и е изработена от 18 карата злато, тегло 30.35 грама.

Съгласно последваща изготвена разписка /л. 53/ златната гривна, 18 карата злато, с тегло 30.35 грама е била върната на правоимащото да я получи лице – нейния собственик свид. М..

С изготвената по делото стоковооценъчна експертиза е било установено, че стойността на отнетите златни накити е както следва:

-                 1 бр. златна гривна с тегло 10 грама към месец април 2018 год. - 500 лева

-                 1 бр. златна гривна „Tollet 1902“ с тегло 25 грама към месец април 2018 год. - 2 500 лева

-                 1 бр. златна гривна „Oreticeria L. Albani“ с тегло 20 грама към месец май 2018 год. - 1 600 лева

-                 1 бр. злато колие „Oreticeria L. Albani“ с тегло 50 грама към месец май 2018 год. - 4 000 лева

-                 1 бр. златно колие с тегло 15 грама към месец май 2018 год. - 750 лева

-                 1 бр. златна гривна с тегло 30.35 грама, 18 карата към 26.09.2018 год. - 2 124 лева,

като тяхната обща стойност възлиза в размер на 11 474 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите М.М., И. Д., Ц. Д. и С. П., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото.  Показанията на свидетелите са обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото и подкрепят направеното от подсъдимата самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски показания, не се наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото  писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 283 от НПК – протокол за разпознаване ва лица и предмети /л. 29 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 31,32,33 от ДП/, протокол за оглед на ВД /л. 34 от ДП/, писмо от Easycredit /л. 45,46 от ДП/ писмо от Мах credit /л. 48-50 от ДП/, удостоверение за настоящ адрес /л. 52 от ДП/, разписка /л. 53,56 от ДП/, заповед за задържане и протокол за личен обиск /л. 62-64 от ДП/, справка за съдимост /л.67 от ДП/, характеристична справка /л.65 от ДП/.

При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство стоково – оценъчна експертиза и химическа експертиза, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, която според преценката на съда е извършена компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдиматат Н.З.П., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като в периода от неустановена дата на месец април 2018 год. до 26.09.2018 год. в с. Г. , общ. К., обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай – извършила е престъплението, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи, както следва:

-                 на неустановена дата през месец април 2018 год. в с. Г. , общ. К., обл. Пловдив е отнела 1 бр. златна гривна с тегло 10 грама на стойност 500 лева и 1 бр. златна гривна „Tollet 1902“ с тегло 25 грама на стойност 2 500 лева;

-                 на неустановена дата през месец май 2018 год. в с. Г. , общ. К., обл. Пловдив е отнела златна гривна „Oreticeria L. Albani“ с тегло 20 грама на стойност 1 600 лева, злато колие „Oreticeria L. Albani“ с тегло 50 грама на стойност 4 000 лева и златно колие с тегло 15 грама на стойност 750 лева;

-                 на 26.09.2018 год. в с. Г. , общ. К., обл. Пловдив е отнела златна гривна с тегло 30.35 грама, 18 карата на стойност 2 124 лева

от владението на М.Ц.М. с ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, или всичко на обща стойност 11 474 лева.

 Подсъдиматат е реализирала обективните съставомерни признаци на указаното престъпно посегателство, като е отнела чужди за нея движими вещи от владението на пострадалата – свидетелка  М.М.. Без нейно съгласие е прекъснала с действията си упражняваната от нея до момента на посегателството фактическа власт върху предметите и е установила свое владение върху тях. Възползвайки се от доверието на пострадалата М., и от предоставения й ключ и код за алармена система от дома на пострадалата, подс. П. е придобила противозаконно изброените в обвинението златни накити именно с намерение противозаконно да ги присвои. Същото е сторила за да погаси задълженията си по взети бързи кредити и е реализирала присвоителните си намерения като е продала златните накити в златарско ателие, срещу определена сума пари. Същото е било правено периодично, с цел да се избегне разкриване на престъпната деятелност и поради периодичността на вноските дължими по взети кредити.

Касае се за няколко извършени от подсъдимата деяния през инкриминирания период, които осъществяват по отделно един и същи състав на едно и също престъпление и са извършени през не продължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Посоченото определя и  приложение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК, определяща цялостната престъпна дейност на подсъдимата като осъществена при условията на продължавано престъпление.

Подсъдиматат е осъждана еднократно и това осъждане има значение за правната квалификация на престъплението. По НОХД № 1205/2014 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив с присъда № 195/27.05.2014 год. подс. Н.З.П. е била призната за винован за извършено през периода от неустановена дата на месец февруари 2013 год. до 09.09.2013 год. от нея престъпление от общ характер по чл. 194  ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като й е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. На основание чл. 66 от НК изпълнението на така наложеното наказание било отложено с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е влязла в законна сила на 12.06.2014 год.

Преди да са изтекли 5 години по смисъла на чл.30 ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по посочените присъди, подс. П.   извършила деянието, предмет на разглеждане в настоящото производство. Посочените осъждания се отразява на правната квалификация на вмененото във вина престъпление на П. и определят извършеното от него престъпление, като такова извършено при условията на повторност, по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.

 Деянието е съставомерно по т. 7, на чл. 195, ал.1 от НК, тъй като същото е извършено в немаловажен случай, повторно, като и предходното осъждане за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК също е в немаловажен случай. За да достигне до този извод настоящия състав съобрази че престъплението за което е осъдена по  НОХД № 1205/2014 год. по описа на Районен съд гр. Пловдив е продължавано такова, стойността на отнетите тогава през 2013г. вещи е сравнително висока – 4 916,70лв., наличие на еднородност на извършените от подсъдимата престъпления за който е предадена на съд по настоящото дело и това за което вече е осъдена – кражба на златни накити от домовете на хора които са й имали доверие. Изложеното мотивира съда да приеме че и престъплението за което е била осъдена подс. П. първия път, и това за което е предадена на съд по настоящото дело не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като са налице значителни вредни последици, и липсват смегчаващи вината обстоятелства които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност от обикновенните случаи на престъпления от същия вид.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдиматат е съзнавала неговия общественоопасен характер, т.е. че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Намерението й за противозаконно присвояване на отнетите чужди движими вещи намира пряк обективен израз в предприетите от нея действия, а и не се отрича от нея.

Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимата,  слабите й волеви задръжки и незачитане на установения в страната правен ред.

За престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до десет години. В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимата наказание при условията на чл.58А от НК /в редакцията, действаща към месец Март 2011г. – месец Юни 2011г. - ДВ бр.26 от 2010г./. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на чл. 58А, ал.1, вр. чл. 54 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства изразената критичност от страна на подсъдимата, съжалението й за стореното, затрудненото й материално положение. Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство и направеното от подсъдимата самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. по т. д. №1/2008 г. на ВКС – н.к. при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая самопризнанието на подс. П. е дошло още в самото начало на воденото разследване. Благодарение на самопризнанието на подсъдимата, един от отнетите златни накити е бил намерен в посочената от нея заложна къща и бил върнат на пострадалата М.. Подсъдимата оказала пълно съдействие на органите на разследването с което улеснила в значителна степен разкриването на престъплениетото. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени лошите характеристични данни които сочат че П. макар и реабилитирана към настоящия момент е осъждана за престъпление противо собствеността. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подсъдимата следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а, ал.1 от нк да се намали с една трета, като наказанието което следва да се изтърпи от подсъдимата следва да бъде в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода. Това наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Само за пълнота следва да се посочи, че в случая не следва да се определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.58А, ал. 4 от НК, тъй като не са налице основанията на посочената законова норма. Законодателят е предвидил такава възможност само, когато са налице едновременно за прилагане условията на чл.58А, ал.1 – 3 и чл.55 от НК и приложението на чл.55 от НК би се явило по – благоприятно за дееца, но съдът счита, че в конкретния случай не е налице изключително или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Чл.58А от НК, указва привилегията за намаляване на определеното съобразно правилата на Общата част на НК наказание с една трета, не и за задължително прилагане на чл.55 от НК.

С оглед посочената липса на предходни осъждания /подсъдимата е реабилитирана/, както и за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, настоящият състав е на становище, че така наложеното на подсъдимата едно общо най-тежко наказание в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода не е необходимо да се изтърпи от същата реално. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде отложено за срок от четири години, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.

На основание чл. 67 ал. 3 вр. чл. 42а ал. 2 т. 2 вр. чл. 42б ал. 2 от НК настоящия състав прие че на подсъдимата Н.З.П. следва да бъде наложено през периода на определения изпитателен срок пробационна мярка – „Задължителни периодични сещи с пробационен служител“, в продължение на една година, считано от влизане на присъдата в сила. С налагането на тази пробационна мярка, настоящия състав намира че целта на индивидуалната превенция спрямо подс. П., а и на генералната такава би била постигната в най пълна степен. Съдът съобрази особенностите на дееца, неговата възраст и заявеното от него желание да се превъзпита.

На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от НК следва да се приспадне от наложеното на подсъдимата Н.З.П. наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца времето, през което същата е била задържана за 24 часа по реда на ЗМВР и за срок до 72 часа по реда на НПК, считано от 27.09.2018г. до 01.10.2018г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

След като призна подсъдимата Н.З.П. за виновна в извършване на престъпление с правна квалификация чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, съдът намери, че така предявения от гражданския ищец М.Ц.М. срещу подсъдимата Н.З.П. граждански иск за сумата от 9 095 лева, съставляващи причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, е доказан по основание.

В този смисъл установи се, съгласно вече посоченото, че подсъдимата П. е причинила на М.М. имуществени вреди в общ размер на 11 474лева. Златната гривна с тегло 30.35 грама, 18 карата на стойност 2 124 лева, е била върната на пострадалата със съдействието на подсъдимата /л. 53 от ДП/. Отделно от това в съдебно заседание адв. Н. заяви че подсъдимата му е предала и сумата от 255 лева като обезщетение на имуществените вреди нанесени на пострадалата. Следователно подс. П. е възстановила сумата от 2 379 лева на пострадалата М.. Невъзстановените имуществени вреди възлизат на сумата на предавяния и приет за съвместно разглеждане граждански иск, възлизащ на 9 095лева.  Установи се още, че подсъдимата П. е извършила същото престъпление виновно, както и че гражданския ищец и частен обвинител М.М. е претърпяла имуществени вреди от същото, равняващи се на 9 095лв. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Ето защо приетата за разглеждане искова претенция се преценява като доказана по основание и по размер.

Подсъдимата П. следва да бъде осъдена да заплати и законната лихва от датата на увреждането – 26.09.2018г. до окончателното й изплащане, доколкото при вреди от непозволено увреждане лихвата за забава не е мораторна, а компесаторна и се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.

Ето защо съдът осъди подсъдимата П. да заплати на гражданския ищец М.Ц.М. с ЕГН ********** сумата от 9095 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 26.09. 2018г. до окончателното й изплащане.

След като намери подсъдимия П. за виновна в извършване на престъпление с правна квалификация чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, съдът счете, че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Н.З.П. следва да бъда осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 363,80 лева.

Също на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Н.З.П. следва да бъда осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител М.Ц.М. и сумата от 800 лева, направени разноски по делото за процесуално представителство от повереник.

Отново на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счете, че подсъдимата Н.З.П. следва да бъда осъдена да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 106,71 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

П. С.