НОХД 8328/2018 - Мотиви - 11-11-2019

Мотиви по Наказателно дело 8328/2018г.

М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 243/03.10.2019 г., постановена  по  НОХД №8328/2019 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.

 

РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу К.И.Н. –  роден на *** ***, б., с българско гражданство, със средно образование, разведен, осъждан, безработен, с ЕГН ********** за това, че на неустановена дата през месец ноември 2014 г. в с.Бегово, обл.Пловдив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ: трактор колесен, марка „ЮМЗ 6КМ”, с рег. № **, рама № **, двигател № **на стойност 4531 /четири хиляди петстотин тридесет и един/ лева, собственост на П.Г.Г., ЕГН **********, която е владеел /на основание устен договор за послужване между П.Г.Г. и К.И.Н./  – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. Н. обвинение, прави анализ на доказателствата по делото и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен за престъпление по чл.206, ал.1 от НК и да му се наложи наказание ориентирано към минималния законов срок, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв.С.Н. сочи, че са налице основания да бъде признат за виновен подсъдимия и да бъде уважен гражданският иск, моли за справедлив съдебен акт. В лично становище частният обвинител и граждански ищец П.Г. сочи, че иска единствено да му бъде върнат трактора.

Защитникът на подс. Н. – адв. А.Б. сочи в пледоарията си, че подзащитният му е невинен, иска оправдаване по предявеното обвинение, излага аргументи за липса на осъществен престъпен състав.

Подс. Н. не се признава за виновен за престъплението и заявява,  че иска да бъде оправдан.

След запознаване с всички доказателства по делото съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К.И.Н. е  роден на *** ***, б., с българско гражданство, със средно образование, разведена, осъждана, безработен, с ЕГН **********.

Спрямо подс.Н. са налице два  влезли в сила съдебни акта – Решение от 18.06.2003 г., влязло в законна сила на 04.07.2003 г., с което същият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.343, ал.1, б.”Б” пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК и определение от 14.10.2016 г., влязло в законна сила на същата дата, с което е одобрено споразумение и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от пет години за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.1 от НК.

Свидетелят Г.И. бил **, като през 2003 г. той заплатил на собственика му инкриминираното превозно средство - колесен трактор марка „ЮМЗ 6КМ" с рама № **и двигател № **, който му бил необходим за дейността му на земеделски стопанин. Документално обаче собствеността на трактора не била прехвърлена по законоустановения ред. През 2012 г. св.И. решил да се откаже от земеделието, поради което и този трактор вече не му бил необходим и той решил да го отчужди в полза на трето лице. С него се свързал св.П.Г.Г., за когото св.И. знаел, че изкупува селскостопанска техника и също се занимават със земеделие. Двамата свидетели се срещнали на 10.04.2012 г. в с.Стрелци, обл.Пловдив и след като договорили съответната цена св.Г. я заплатил за трактора. Предвид на липсата на документи за трактора св.И. и св.Г. удостоверили действията си в ръкописно изготвен договор за покупко-продажба, който подписали. Същият не бил нотариално заверен. Св.И. предал на св.Г. ключовете за превозното средство и самия трактор. Към момента на извършване на тези действия инкриминираната вещ не била регистрирана в КТИ /Контролно-техническа инспекция/.

Подсъдимият К.Н. се познавал със св.П.Г. близо 20 години, като първоначално двамата били добри приятели и като хора, занимаващи се със **, се случвало често да си помагат един на друг, както и да си правят различни услуги. Случвало се подс.Н. да ползва различни селскостопански машини от тези, с които св.П.Г. разполагал. На неустановена дата през 2012 г. подс.Н. и съпругата му св.Г.У.-Н. посетили дома на св.Г.. Там се намирал и процесния  колесен трактор, марка „ЮМЗ 6КМ", с рама № **и двигател № **, който бил харесан от подсъдимия и последният пожелал да го закупи. Между св.Г. и подс.Н. били проведени разговори по отношение на трактора, като същият бил предоставен на подс.К.Н.. За конкретните уговорки между двамата относно трактора не били изготвени документи. По време на преговорите присъствали и съпругите на подсъдимия св.Г.У.-Н. и на св.Г. – св.П.Г.. Подсъдимият закарал трактора на собствен ход в двора на дома си в с.С.. С оглед техническото състояние на трактора подсъдимият извършил ремонтни дейности по същия. Междувременно подс.Н. на неустановена с категоричност дата и година оставил пред дома на св.Г. за продажба товарен автомобил „Фолксваген”, модел ЛТ 50. Същият не бил собственост на подс.Н., а на св.М.С., но бил във фактическа власт у подсъдимия, тъй като години преди това двамата разменили превозни средства като подс.Н. предоставил на св.С. товарен бус, а получил от него сочения товарен автомобил. Прехвърляне на собствеността на тези превозни средства също не било сторено по законоустановения ред с писмен договор с нотариална  заверка на подписите. В последствие този камион през 2013 година бил харесан от св.А.С., който заплатил за него на св.П.Г. сумата от 2500 лева. Собствеността на камиона обаче не била прехвърлена. Това станало едва на 11.04.2014 г., когато св.С. и съпругата му прехвърлили по законоустановения ред собствеността на това МПС на св.С.. За платената от св.С. на св.Г. парична сума не бил съставен писмен документ.

На 31.07.2013 г. подс.К.Н. сключил договор за кредит за текущо потребление на стойност 20 000 евро с „Банка ДСК“ ЕАД и на 01.08.2013 г. изтеглил в брой сумата от 19 590 евро от клон на банката.

На неустановена дата отношенията между св.Г. и подс.Н. се влошили. Тогава св.Г. решил да направи съответната регистрация на инкриминирания трактор в Контролно – техническа инспекция /КТИ/ Пловдив. Тъй като не разполагал с документи за собственост на същия отишъл до дома на подс.Н. и убедил последния да му позволи да запише идентификационните данни на трактора. След като направил това, св.Г. помолил св. П.Т. и св.Г.П. да му съдействат за установяване собствеността върху трактора. Така на 05.08.2014 г. тримата свидетели се явили в кантората на Нотариус С.П., където св.Т. и св.П. подписали декларация, че им е известно св.Г. да е закупил сочените в декларацията колесни трактори преди повече от седем години, както и че владее същите спокойно, без някой да му оспорва собствеността. Един от посочените в декларацията трактори бил и инкриминирания трактор марка „ЮМЗ 6КМ", с рама № **и двигател № **. На същата дата 05.08.2014 г. нотариусът изготвил постановление, с което признал, че св.П.Г.Г. е собственик на посочените в декларацията на св.Т. и П. колесни трактори, включително и на инкриминирания такъв. След като бил признат за собственик, св.Г. предприел и необходимите действия по регистрацията на колесен трактор марка „ЮМЗ 6КМ", с рама № **и двигател № **в Контролно – техническа инспекция /КТИ/ Пловдив и на 06.08.2014 г. същият бил регистриран като му бил даден регистрационен номер ** и било издадено свидетелство за регистрация **. Издадената регистрационна табела не била монтирана на трактора. Идентификацията на трактора била направена от св.Х.А. в с.Бегово и към датата на регистрация тракторът бил спрян от движение по желание на собственика /видно от удостоверение на Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив/.

След регистрацията на трактора, св.Г. поискал на неустановена дата от подс.Н. да му върне трактора, но последният не го сторил. С оглед на това на 24.10.2014 г. св.П.Г. подал в Районна прокуратура гр.Пловдив жалба срещу подс.К.Н., в която посочил че му е предоставил трактора на 07.08.2014 г., няколко пъти си го е искал от подсъдимия, но същият не му го връщал.

         В хода на досъдебното производство била изготвена авто-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на колесен трактор, марка „ЮМЗ 6КМ" с per. № **, с рама № **и двигател № **към инкриминирания период месец август – месец ноевмри 2014 г. е 4351.00 лева.

Сочената експертиза е приета от съда в хода на съдебното следствие, преценява се като обективна, отговорила на поставените задачи, като в съдено заседание вещото лице отговори на поставените му въпроси изчерпателно. С оглед на това заключението на тази експертиза се кредитира от съда в цялост.

В хода на досъдебното производство е бил извършен и оглед на колесния трактор, при който е установено, че номера на двигателя е **, на шасито е **. Не се установява да е описана регистрационна табела, нито такава се наблюдава на приложения фотоалбум. На левия калник е била налична бяла табела с надпис Багер тракторен хидравличен БХ025.МТ, комбинат за багери Каварна, обем на кофата – 0.3 куб.метра, обем на коша 0.5 куб.метра, работно налягане – 12 МN.HM/кв.метър.

За да приеме за установена описаната по-горе фактическа обстановка съдът съобрази всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно по отношение на гласните доказателства - свидетелските показания на свидетелите П.Г., Г.У.-Н., П.Г., Г.И., П.Т., Х.А., Г.П., М.С., А.С., Ж.Ч., И.К.Н. от обясненията на подсъдимия К.Н., както и от очните ставки между св.Г. и подс.Н. и св.Г. и св.У.-Н..

Фактическата обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства – договор за кредит за текущо потребление, операционна бележка, писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив ведно със справка по отношение на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 50“ с рег. Номер **, писмо от Община Калояново, удостоверение от Регионална служба Контролно-техническа инспекция гр.Пловдив, копие от свидетелство за регистрация на колесен трактор „ЮМЗ 6 КМ“ с номер на рама **, двигател **и рег.номер **, договор за продажба на МПС от 10.04.2012 г., удостоверение от Областна дирекция „Земеделие“ Пловдив, копие от постановление на Нотариус С.П. от 05.08.2014 г., декларация с нотариална заверка на подписите на П.А.Т. и Г.П.П. от 05.08.2014 г., заключение на автооценъчна експертиза, договор за покупко-продажба на МПС от 11.04.2014 г., протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум към него, справка съдимост, характеристична справка.

Следва да се посочи, че по делото са налични две групи показания, които са взаимно противоречиви. В тях се включват от една страна показанията на частния обвинител и граждански ищец П.Г. и съпругата му П.Г., а в другата група са показанията на св.Г.У.-Н., св.И.К.Н. /баща на подсъдимия/ и обясненията на подсъдимия К.И.Н.. Според показанията на първата група свидетели процесният колесен трактор е бил предоставен за ползване на подс.Н., който в последствие след изрични покани е отказал да го върне, поради което е подадена и жалба в тази връзка. Съгласно показанията на втората група свидетели и обясненията на подс.Н., уговорките относно процесния трактор са били за закупуването на същия, но с оглед липсата на възможност за плащане на дължимата сума от 4200 лева веднага, това е станало с предаването във владение на св.Г. на товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 50“ и в последствие заплащане на сумата от 2200 лева след изтегляне на кредит. Извън тези групи остават свидетелските показания на всички останали свидетели, които безспорно нямат никакво отношение относно изясняване действителните уговорки между подсъдимия Н. и св.Г., но имат значение относно обстоятелства косвено свързани с тях като предаване на владение върху различни моторни превозни средства, преговори за заплащане на същите, доказване на собственост върху тях и действия по регистрацията им. Тези обстоятелства са от съществено значение за съдебния състав с оглед преценката показанията на коя група следва да се приемат за по-достоверни.

От материалите по делото се установява, че подсъдимият и св.Г. са имали облигационни отношения касаещи инкриминирания трактор, както и че владението върху трактора е било предадено от св.Г. на подс.Н.. Спорно по делото е какви са били действителните уговорки по отношение на трактора, кога е предадено владението на същия, заплащана ли е някаква сума от подсъдимия на св.Г., кога и в какъв размер, както и дали на св.Г. е било предоставяно владението върху товарен автомобил „Фолксваген“, модел „ЛТ 50“, който да бъде отчужден на трето лице и получената сума да бъде задържана от св.Г. като цена за трактора. Спорно е също така и дали св.Г. е искал от подс.Н. да му върне процесния трактор, както и ако такива искания са били отправени кога се е случило това.

Преди да даде отговор на спорните въпроси съдът счита, че следва да отбележи изрично, че от всички доказателства по делото се установява, че владеещите процесните моторни превозни средства лица не са считали за необходимо в значителен период от време да прехвърлят собствеността на тези превозни средства по законоустановения ред на лицата, на които са ги предавали. Това от своя страна, наред с липсата на писмени доказателства относно уговорките между страните в тези отношения затруднява значително точното установяване на волята на лицата. Независимо от това обаче могат да се направят определени изводи при съпоставката на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

На първо място съдът счита, че следва да обсъди отношенията между св.Г.И. и св.П.Г. по отношение на инкриминирания трактор. От показанията и на двамата свидетели, както и от приложения на л.84 от т.1 на досъдебното производство договор се установява, че през месец април 2012 година св.Г. е заплатил на св.И. сумата от 1200 лева и е получил владението върху трактора, като тези им действия са били отразени в писмена форма. Доколкото и двамата свидетели са категорични, че това се е случило именно когато е посочено в договора, както и доколкото не са събрани каквито и да било доказателства, които да оборват твърдението, че договорът е съставен на посочената в него дата, съдът счита че няма как да приеме, че отразеното в договора не се е случило или че същият е съставен впоследствие. Така или иначе обаче с оглед на неспазване на законоустановената форма за прехвърляне на собственост на моторни превозни средства не може да се счита, че през месец април 2012 година св.Г. е станал собственик на инкриминирания трактор. Трябва да се отбележи, че и св.И. не е бил на законово основание собственик на тази движима вещ, доколкото той също не я е придобил по законоустановения ред. Безспорно е обаче, че св.Г. е получил фактическата власт върху този трактор от св.И..

По отношение на другото моторно превозно средство, чиято собственост е изследвана в настоящото дело – товарен автомобил „Фолксваген“, модел „ЛТ 50“ следва да се посочи, че собствениците на същия са известни и са разпитани по делото. Това са били св.М.С. и св.А.С., като на 11.04.2014 г. св.С. и съпругата му са прехвърлили по законоустановения ред собствеността на това МПС на св.С.. Може да се счита за установено, че този автомобил е бил във владение на подсъдимия Н., както и че св.С. е закупил именно този товарен автомобил. Това е така, тъй като св.С. сочи, че е предал на подс.Н. именно такова моторно превозно средство, което бил разменил срещу получен в замяна бус, както и че в последствие е поискал да си върне товарния автомобил, за да го продаде на трето лице, но е установил че същият не се намира у подсъдимия. Едва в последствие е разбрал у кого е това МПС и е прехвърлил собствеността върху него по законоустановения ред.

         От доказателствата по делото може да се приеме за безспорно доказано и че товарният автомобил „Фолксваген ЛТ 50“, който е бил във владение на подсъдимия Н., в един период от време е бил паркиран пред дома на св.Г.. Този факт е безспорно установен, макар св.Г. да отрича че автомобилът му е бил оставен, за да го продава. Може да се счита и с голяма степен на вероятност за доказано, че именно на св.Г. е заплатен товарния автомобил от св.С.. За да приеме това съдът отчита най-вече показанията на св.С., който сочи че е контактувал с лице на име П. от с.Б., като е закупил от него малко тракторче и товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 50“, който в последствие му е бил прехвърлен пред нотариус от действителния собственик. Свидетелят С. не сочи фамилията на лицето, с което е контактувал, но сочи категорично че не познава подсъдимия. Освен това св.Г. от своя страна сочи, че едно и също лице е закупило малък трактор от него и е харесало товарния автомобил, но отрича да е получавал парична сума за последния. Макар да не се визира поименно в показанията на св.Г. св.С., то може да се приеме за доказано, че лицето за което говори св.Г. е именно св.С.. С оглед на всичко това и с оглед липсата на заинтересованост на св.С., съдът счита че следва да кредитира с доверие показанията на същия, а не тези на св.Г.. Това е така, доколкото св.Г. би имал заинтересованост да отрича получаването на парична сума за товарния автомобил от св.С., тъй като в противен случай би подкрепил обясненията на подсъдимия. От друга страна показанията на св.С., макар и косвено подкрепят обясненията на подсъдимия Н., който сочи че е оставил за продажба на св.Г. горепосоченото МПС, а същият е трето лице за отношенията между св.Г. и подс.Н. и липсва установен интерес от свидетелстване в полза на определена страна по спора.

         Показанията на св.Г.Г. частично се кредитират от съдебния състав. Както вече беше посочено по-горе няма основание да се приеме за различно развитие на отношенията между него и св.Г.И., доколкото показанията им се допълват и си кореспондират, а от друга страна не са събрани доказателства, които да ги оборват. Ето защо, и по отношение на това по какъв начин св.Г. първоначално е придобил владението върху инкриминирания трактор, съдът счита показанията му за достоверни и ги кредитира с доверие. По отношение на значителна част от другите му показания възникват съмнения. Това се касае на първо място до обстоятелствата касаещи уговорките с подсъдимия и момента, в който е било предоставено владението върху колесния трактор на последния. Действително св.Г. сочи с категоричност, че е дал трактора на подс.Н. през 2014 година, за да си свърши работа, както и че последният не му го върнал.  Следва обаче да се посочи, че в показанията си в съдебната фаза св.Г. сочи, че е предоставил трактора на подсъдимия преди да го е регистрирал, а в подадената жалба до РП Пловдив е посочено, че това е станало след като тракторът е бил регистриран. Това разминаване би могло лесно да бъде обяснено с изминалия период от време, но в конкретния случай съдът не счита, че това би било достоверно. Това е така, тъй като от една страна са показанията на насрещната група свидетели и обясненията на подсъдимия за това, че предаването на трактора е станало още през 2012 г., а от друга страна, макар и след прочитане на показанията и от досъдебното производство, съпругата на св.Г. – св.П.Г. също подкрепя версията, че предаването на трактора е станало през 2012 г. Какво значение има това обстоятелство за преценката достоверността показанията на свидетелят съдът ще посочи в последствие. На следващо място св.Г. твърди в съдебното следствие, че няколко пъти е искал от подс.Н. връщане на трактора, но последният все отлагал и казвал, че има да си свърши работа, след което ще го върне. Твърди и че подс.Н. не му е отказвал категорично да му върне трактора, а странял от него. Св.Г. сочи, че не е търсил подсъдимия и по телефона. В последствие при очната ставка между него и подсъдимия, св.Г. сочи категорично, че последният им разговор по отношение на трактора е бил през октомври 2014 година, когато го е искал обратно и го помни заради трагично събитие тогава. Прави впечатление, че показанията на свидетелят по отношение на тези обстоятелства са непоследователни, вътрешно противоречиви и неподкрепени с никакви доказателства. За да приеме това съдът отчита именно последното изявление на свидетеля за периода на последния разговор – октомври 2014 г. Твърдението на свидетеля, че свързва този месец с трагично събитие и затова е категорично сигурен звучи логично и би могло да се приеме. Тогава обаче е необяснима несигурността при разпита му като свидетел в съдебното заседание на 19.03.2019 г. и различните показания относно това кога и как е искал трактора и какво му е сочел като причина за невръщането ми подсъдимия. Ето защо и съдът приема, че категоричното заявление относно последния им разговор е по-скоро дадено от желание да се подкрепи обвинителната теза. Независимо от това обаче не може да бъде прието, че въобще не са провеждани разговори за връщането на трактора, тъй като е очевиден спорът между св.Г. и подс.Н. относно трактора, онагледен надлежно в подадената жалба на 24.10.2014 година. Следва да се посочи, че самият св.Г. сочи, че при срещите му с подс.Н. относно връщане на трактора е нямало техни близки или други свидетели. Тази част от показанията му може да се счита за достоверна, доколкото както св.Г. /съпруга на св.Г./, така и св.У.-Н. /бивша съпруга на подс.Н./ сочат, че не са присъствали на такива срещи. Свидетелят Г. категорично отрича да е имало уговорки за покупко-продажба на колесния трактор, както и да е получавал като част от покупната цена товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 50“ от подс.Н., респективно да е получавал парична сума от разпореждане с такъв автомобил. Св.Г. сочи единствено, че товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 50“, който е бил във владение на подс.Н. е харесан от купувач, като св.Г. е осъществил свързването им. Тези показания, в частта относно свързването на продавач и купувач на товарния автомобил, могат да се считат за оборени от показанията на св.С., който е закупил такъв товарен автомобил, тъй като св.С. сочи че не познава въобще подсъдимия. По отношение на регистрацията на колесния трактор могат да се възприемат показанията на св.Г., доколкото е безспорно установено, че същият е бил признат за собственик на процесния трактор по законоустановен ред и е била осъществена регистрация на същия в компетентната към онзи момент институция – РТИ Пловдив. Установено е безспорно обаче, че св.Г. не е поставил регистрационната табела на трактора /видно от протокола за оглед на веществено доказателство/. Това може да се приеме, че е  така, тъй като тракторът не е бил в негово владение. Това пък от своя поставя под съмнение и показанията на св.Х.А., които ще бъдат разгледани по-късно. С оглед на всичко това и на всички констатирани противоречия в показанията на св.Г. съдът счита, че същите са в голяма степен нелогични и противоречиви, поради което и следва да бъдат преценявани с голяма критичност след съпоставката им с другите доказателства по делото.

         Показанията на св.П.Г. съдът кредитира с доверие в по-голямата им част, тъй като същата макар и съпруга на св.П.Г. излага обстоятелства, които се подкрепят и от други доказателства по делото. Прави впечатление, че показанията и не приповтарят показанията на съпруга и като има значителни различия между тях по отношение на определени обстоятелства, което е особено видимо относно периода на предоставяне на трактора на подс.Н.. Единствено по отношение на това какви са били конкретните уговорки между св.П.Г., нейния съпруг, и подс.К.Н., показанията и биха могли да се поставят под съмнение и следва да бъдат обсъдени в светлината и на другите доказателства по делото.

         По отношение обясненията на подсъдимия следва да се има предвид, че същите имат двояка същност. От една страна те са средство за защита на подсъдимия и в този смисъл същият няма задължението да казва истината. От друга страна обаче с тях биха могли да се внасят и доказателства относно определени факти имащи значение за делото. Във всички случаи обаче следва обясненията на подсъдимия да бъдат обсъждани с по-голяма критичност с оглед посочената по-горе липса на задължение да се казва истината. В конкретния случай в целият наказателен процес подс.Н. сочи, че между него и св.Г. е имало уговорки за закупуване на инкриминирания трактор. Като доказателства за това сочи изтеглен потребителски кредит от 2013 г., с част от който се твърди да е заплатена част от уговорената цена, а именно да е заплатена сумата от 2000 лева от уговорената цена от 4200 лева. По отношение на останалата част от сумата пък се твърди да е предоставен за продажба на св.Г. товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 50“. Като свидетели на уговорките се сочи тогавашната съпруга на подсъдимия св.Г.У.-Н.. По отношение на извършените ремонтни дейности пък се сочат за свидетели бащата на подсъдимия - И.Н. и св.Ж.Ч.. Отново следва да се отбележи, че твърденията и на двете страни за уговорките помежду им не се потвърждават от писмени доказателства. Това може да се посочи и по отношение твърдението на подсъдимия, че е заплатил парична сума в размер на 2000 лева на св.Г.. Независимо от това обаче частично показанията на подсъдимия се подкрепят и от писмени доказателства по делото – протокол за оглед на веществено доказателство. При огледът е констатирано, че се касае за тракторен багер, което подкрепя обясненията на подсъдимия, че всъщност получения колесен трактор е бил първоначално багер и той го е получил без седалка, тъй като част от кабината е била демонтирана заедно с коша на багера. Косвено обясненията на подсъдимия се подкрепят и от представените от него писмени доказателства – договор за потребителски кредит и оперативна бележка. Тези доказателства сочат, че действително подсъдимият през 2013 година е имал финансовата възможност да заплати незаплатена част от уговорената цена за колесния трактор, но липсват категорични доказателства че това действително се е случило. Косвено обаче показанията на подсъдимия се подкрепят и от показанията на св.С., който сочи че е предоставил на подсъдимия товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 50“, който в последствие искал да си върне, но не успял тъй като последният бил предаден на трето лице. В последствие св.С. е продал на св.С. товарния си автомобил „Фолксваген ЛТ 50“. Тези показания косвено подкрепят тезата на подсъдимия, че е имало уговорка за покупка на колесния трактор, тъй като може да се приеме за установено, че подсъдимият е предоставил на св.Г. именно товарния автомобил на св.С., а от своя страна св.С. пък е харесал този автомобил именно докато същият е бил у св.Г. и му е заплатил парична сума за него. В този смисъл макар и косвено обясненията на подс.Н. се подкрепят и от показанията на св.С.. Следва да се посочи, че макар и много косвено може да се направи извод, че и показанията на св. Ж.Ч. подкрепят обясненията на подсъдимия. Това е така, тъй като св. Ч. сочи, че му е известно подс.Н. да е закупил от св.Г. трактор, както и че е помагал за ремонт на същия. Доколкото обаче св.Ч. не сочи категорично нито период, нито марка и модел на трактора, то съдът няма как да приеме за единствен възможен извод това че св.Ч. дава показания именно за инкриминирания трактор. Това обаче може да бъде прието с голяма доза на вероятност, тъй като с показанията си св.Ч. подкрепя обясненията на подс.Н. за ремонт на трактор получен от св.Г., а от друга страна нито Г., нито Н. сочат друг път да са имали уговорки за покупко-продажба на колесни трактори. С оглед и на показанията на св.У.-Н. и св.И.Н., съдът счита че обясненията на подсъдимия могат да се считат за по-достоверни от показанията на свидетеля Г. относно уговорките за инкриминирания колесен трактор. Не така стоят нещата обаче по отношение на обясненията на подсъдимия за това дали св.Г. е търсил връщане на колесния трактор. От една страна е видно, че св.Г. е сезирал компетентните органи с твърдения, че тракторът не му се връща, а от друга страна и св.И.Н. сочи, че св.Г. е искал тракторът да му бъде върнат. С оглед на това и съдът счита, че в тази им част обясненията на подсъдимия са израз на правото му на защита.

         Показанията на св.Г.У.-Н. съдът кредитира частично. Следва да се отбележи, че нейните показания също като показанията на св.П.Г. следва да бъдат подложени на критичен анализ с оглед на това, че същата е бивша съпруга на подсъдимия. В този смисъл и нейните показания напълно подкрепят обясненията на подс.К.Н.. Казаното по отношение на косвената подкрепа на част от писмените и гласни доказателства на тезата за това, че е имало уговорка за покупко-продажба на трактора се отнася и до показанията на се.У.-Н.. Същото се отнася се отнася и за показанията и относно товарния автомобил „Фолксваген ЛТ 50“, доколкото и за това има доказателства, които косвено подкрепят тезата на подсъдимия и бившата му съпруга. С оглед на казаното дотук би могло да се приеме, че е по-вероятно и показанията и относно заплащането на сума за трактора да са правдиви. По отношение на тези обстоятелства обаче липсват други доказателства, включително и косвени такива, поради което не може и да се приеме за безспорно доказано това. Що се касае до показанията и относно исканията на св.Г. да му бъде върнат трактора, то същите не се кредитират от съда, тъй като от една страна противоречат на писмени доказателства по делото, а от друга страна и на показанията на св.Г., Г. и И.Н..

         Показанията на св.И.Н. съдът кредитира с доверие, тъй като независимо от родствената връзка с подсъдимия, част от показанията му са в противоречие с обясненията на сина му, поради което и съдът счита показанията му за обективни и ги кредитира с доверие.

         Показанията на св.П.Т. съдът кредитира частично. Това е така, тъй като същият сочи, че в декларацията изготвена в кантората на Нотариус С.П. подписът под номер 1 е негов и че подкрепя написаното в декларацията. Сочи, че инкриминирания трактор е бил в дома на св.Г. към момента на подписване на декларацията. При конататиране на противоречия в показанията му относно това обстоятелство и заявеното в досъдебното производство и прочитане на показанията му сочи, че не помни какво е казал в полицията и че двете са истина. Съдът обаче счита, че няма как да кредитира показанията на св.Т. относно това, че към датата на деклариране на сочените в декларацията от 05.08.2014 г. обстоятелства, тракторът е бил в дома на св.Г.. Това е така тъй като съдът приема, че тракторът е бил във владение на подс.Н. още от 2012 година и не е бил връщан на св.Г., а от друга страна може да се счита за доказано, че св.Г. единствено е записал техническите данни и номерата на рама и двигател на трактора преди регистрацията му. Ето защо и съдът кредитира в тази им част показанията на св.Т. от досъдебното производство, където се сочи че св.Т. е виждал три броя трактори, включително марка „ЮМЗ“ в двора на св.Г. пет-шест месеца преди датата на деклариране. Доколкото същият не сочи изрично други установъчни данни за тези трактори, и с оглед посоченото по-горе относно това откога тракторът е бил във владение на подс.Н., съдът счита че няма как да приеме за безспорно доказано, че инкриминираният трактор е бил във владение на св.Г. през 2014 година към момента на регистрацията му.

         Показанията на св.Г.П. пък са още по-объркани и противоречиви. Същият сочи, че е бил помолен от св.Г. да удостовери пред нотариус собствеността на трактори, знае че св.Г. е имал трактор „ЮМЗ“ и същият е бил червен на цвят с бяла кабина, но при предявяване на декларацията сочи, че няма негов подпис и този под номер две може да е негов, може и да не е. Твърди, че св.Г. му е показал тракторите, но той не им е гледал номерата на рамите. Заявява, че знае св.П.Г. да има трактори „ЮМЗ“, един „Булгар“ и един багер, но не може да каже за кои от тях се отнася декларацията. С оглед на това съдът счита, че и от показанията на св.П. не може да се направи категоричен извод, че към момента на декларирането процесния трактор „ЮМЗ 6 КМ“ с номер на рама **, двигател **се е намирал във владение на св.П.Г..

         Показанията на св.Х.А. се кредитират с доверие в голямата си част. Следва да се посочи, че св.А. е бил длъжностното лице, което е следвало да извърши идентификация на регистрирания в КТИ Пловдив от св.П.Г. трактор „ЮМЗ 6 КМ“ с номер на рама **, двигател **. След прочитане по законоустановения ред на показанията му от досъдебното производство, св.А. ги потвърждава, като сочи че след регистриране на земеделската техника се издава една регистрационна табела, която се предава на собственика сам да си я монтира. Могат да се възприемат показанията на св.А. относно реда за регистрация на земеделска техника и за действията, които са били извършвани от служителите на  КТИ Пловдив. Същият обаче сочи още в досъдебното производство, че не помни в чий имот и на какъв адрес е идентифицирал процесния трактор, но сочи че машината е била технически изправна. С оглед на тези му показания и отчитайки останалите събрани в хода на делото доказателства, съдът счита че не може да се приеме за категорично доказано, че преди регистрацията на 06.08.2014 г. в КТИ на процесния трактор „ЮМЗ 6 КМ“ с номер на рама **, двигател **идентификацията на същия е била направена от св.А., както и че същият се е намирал във владение на св.П.Г..

         Показанията на свидетелите А.С. и М.С. съдът кредитира изцяло, тъй като същите са последователни и логични, не са вътрешно противоречиви. Освен това и у двамата свидетели не се установява да има някаква заинтересованост показанията им да обслужат версията на някоя от страните по делото.

         Анализирайки всички събрани писмени и гласни доказателства съдът счита, че значително по-вероятно е между подсъдимия К.Н. и св.П.Г. да е имало уговорка за покупко-продажба на процесния трактор „ЮМЗ 6 КМ“ с номер на рама **, двигател **, както и да е заплатена уговорената цена по начина сочен от подсъдимия. Следва да се отбележи, че тези уговорки не са могли да породят желания правен ефект, тъй като към момента на предаване на владението върху трактора св.Г. не е бил юридически собственик на същия, а подсъдимият от своя страна не е настоял за предприема на действия относно придобиване на собствеността по законоустановен ред. Може да се счита и, че в даден момент св.Г. е решил да придобие собствеността върху трактора, като се е погрижил това да стане по законен ред и е бил признат за собственик от компетентен да го стори нотариус. С оглед данните по делото може да се приеме и че действията си по регистрация на трактора и признаването му за собственик на същия са предприети от св.Г. след влошаване отношенията му с подсъдимия.

С оглед на приетата от съда фактическа обстановка, се приема за доказано безспорно и категорично, че подс. К.Н. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

От обективна страна за наличието на осъществен състав по чл.206, ал.1 от НК законът изисква да се установи кумулативно наличието на следните предпоставки : От една страна у дадено лице трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ следва да се пази или владее от това лице, като то следва да съзнава, че няма правото да се разпорежда с вещта без съзнанието на собственика и. Същевременно вещта следва да се намира у лицето на някакво правно основание, т.е. владението върху тази вещ следва да е било законосъобразно придобито. На следващо място следва това лице да промени отношението си към вещта и да започне да извършва действия с нея, които би могъл да извършва само собственика, т.е. следва да започне да владее вещта като своя и да не признава, че вещта е чужда собственост или да се разпореди с нея в своя или чужда полза. Възможно е също така да се оспорва собствеността и чрез бездействие, като например да не се връща вещта на собственика при изрично искане за това.

От субективна страна деянието следва да е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като подс. Н. следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, факта че присвоява една чужда движима вещ и започва да я владее като своя и да е съзнавал, че промяната на субективното му отношение към собствеността на вещта става известна за трети лица и за действителния собственик на тази вещ.

В конкретния случай, за да се приеме че подсъдимият Н. е извършил на неустановена дата през месец ноември 2014 г. престъпление по чл.206, ал.1 от НК с предмет колесен трактор, марка „ЮМЗ 6КМ", с рама № **и двигател № **, рег. №** следва от доказателствата по делото да се установява, че към инкриминирания период от време той е съзнавал, че вещта е чужда и е извършил разпоредителни действия с автомобила или пък е отказал да върне същия на собственика.

Може да се счита за доказано по делото, че подс.Н. не е извършвал разпоредителни действия с трактора, тъй като от момента на получаването на владението върху него същият е ползван единствено от подсъдимия и в хода на производството е бил предоставен за оглед като веществено доказателство.

По отношение на инкриминирания период съдът счита, че не са събрани доказателства, които да водят на извода, че именно на неустановена дата през месец ноември 2014 г. подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.206, ал.1 от НК с предмет процесния колесен трактор „ЮМЗ 6КМ“. За да достигне до този извод съдът отчете следните обстоятелства : От една страна се установява по делото, че жалбата на св.Г. срещу подс.Н. е подадена на 24.10.2014 г. в Районна прокуратура гр.Пловдив, като в същата се сочи изрично, че подс.Н. е отказал да върне процесния трактор. От друга страна в хода на целия процес св.Г. сочи по различен начин кога и как е искал връщане на трактора, но в нито един момент не сочи да го е правил и съответно да му е било отказано през месец ноември 2014 г. Дори и в проведената очна ставка в хода на съдебното следствие св.Г. категорично заявява, че последния разговор между двамата за трактора е бил през месец октомври 2014 г. и след като не го е получил е подал жалба. Следва изрично да се посочи, че в нито един момент не се и сочи да е бил поставян срок за връщане на вещта, който да изтича през месец ноември 2014 г. Ето защо и съдът счита, че не е доказано подсъдимият да е предприемал каквито и да било действия през месец ноември 2014 година, с които да е демонстрирал, че именно тогава започва да владее чуждата вещ като своя.

Трябва да се посочи, че формално отказът на подсъдимия да върне трактора би могъл да осъществи от обективна страна съставът на престъплението обсебване. Това е така, тъй като безспорно установено по делото е, че собственик на този трактор е именно свидетелят П.Г., който е признат за такъв чрез един оригинерен придобивен способ, а именно с постановление на Нотариус, който го е признал за собственик на колесния трактор. Действително при изследване на процедурата по признаване на собствеността могат да възникнат известни съмнения относно истинността на декларираните от св.П.Т. и св.Г.П. обстоятелства относно инкриминирания трактор, тъй като същите не са категорични в показанията си в съдебна фаза на настоящия процес. Това обаче не може да е основание съдът да не зачете законоустановените последици от признаването на св.Г. за собственик на трактора, тъй като и към настоящия момент /повече от пет години след признаването му за собственик/, собствеността му не е оспорена по надлежен ред и пред орган, който е компетентен да изследва дали действително св.Г. е собственик на вещта или не. От друга страна може да се счита за доказано, че след признаването му за собственик, св.Г. е поискал от подс.Н. да му предаде трактора, а последният не го е сторил, макар да липсват категорични доказателства кога е станало това /безспорно обаче е било преди подаване на жалбата на 24.10.2014 г. и липсват доказателства за такова искане през месец ноември 2014 г./. Както вече беше казано този отказ би могъл да осъществи съставът на престъплението обсебване от обективна страна, доколкото една движима вещ /тракторът/ се намира в лице, което не е собственик на същата на някакво правно основание /подс.Н./ и това лице отказва да я върне на нейния собственик /св.Г./.

От обективна страна в конкретния случай както се посочи и по-горе липсват доказателства за осъществяване на отказ на подсъдимия в периода, за който му е повдигнато обвинение, макар да може да се приеме, че такъв отказ е осъществен в по-ранен времеви период. С оглед на това и съдът счита, че не е безспорно доказано наличието на всички изискуеми от закона обективни признаци от състава на обсебването, доколкото не е доказан времевия период на отказа да се върне чуждата вещ.

         Всеки престъпен състав обаче освен обективна има и субективна страна. В настоящия случай следва да се посочи обаче, че според съда не е осъществен съставът на престъплението и от субективна страна, доколкото не е доказано че с действията си подсъдимият е променил впоследствие отношението си към лекия автомобил и е започнал да го владее като собственик. Този извод на съда се основава на изначалното убеждение на подсъдимия, че е собственик на трактора тъй като са се разбрали със св.Г. да го закупи. От субективна страна съставът на престъплението изисква да се съзнава от извършителя, че владее чужда вещ и едва в последствие да е било променено намерението за владеене на тази вещ и да са предприети действия с които се манифестира разбирането на дееца, че вещта е негова собственост. В конкретния случай обаче това не е налице, тъй като от всички доказателства по делото може да се направи единствения възможен извод, че подс. К.Н. е считал трактора за свой още в момента на получаването му и е предприел действия според собствените си разбирания за придобиване на собствеността /заплатил е уговорената цена/. С оглед на тези обстоятелства съдът счита, че няма как да е осъществен от субективна страна съставът на престъплението обсебване дори при констатирания отказ на подс.Н. да върне трактора на св.Г..

С оглед на всичко изложено съдът счита, че обвинението по което подсъдимият К.И.Н. е бил предаден на съд е недоказано, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдава изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

По отношение на предявения граждански иск за сумата от 4531 лева, ведно със законната лихва от 1987 лева, приет за съвместно разглеждане от съда, то същият се счете за неоснователен и беше отхвърлен.  Следва да се има предвид, че основата на гражданската отговорност на подсъдимия в конкретния случай е чл.45 от ЗЗД, доколкото с действията си се твърди същият да е причинил имуществени вреди на св.П.Г. в размер на 4531 лева. Тези имуществени вреди се претендира да са резултат от невръщането на инкриминирания колесен трактор. Безспорно е доказано в случая, че именно св.Г. е собственик на колесния трактор, както и че същият го е предоставил на подс.Н.. Доколкото съдът е признал за невинен подсъдимият за извършване на престъплението, за което е предаден на съд /именно за обсебване на колесния трактор на стойност 4531 лева/, съдът счита че няма как да уважи и предявения граждански иск за сумата от 4531 лева, доколкото гражданската и наказателната отговорност в случая имат за предмет едни и същи действия на подсъдимия, а е доказано че същият не е осъществил съставът на престъплението обсебване по посочените по-горе причини. С оглед на това съдът не може да приеме, че в конкретния случай е налице и деликт, който пък да е основание да се приеме, че на св.Г. са причинени имуществени вреди в претендирания размер.

По отношение на вещественото доказателство - трактор колесен, марка „ЮМЗ 6КМ”, рама № **, двигател № **, съдът счита че същото следва да се върне на правоимащото лице – св.П.Г.. Безспорно е че именно св.Г. в законен собственик на трактора. Същевременно не може да се приеме, че е налице правен спор за собствеността на трактора, който да е основание за съда да приеме, че следва да приложи разпоредбата на чл.113 от НПК. Действително подсъдимият сочи, че според него тракторът е негов, тъй като го е платил, но това изявление не може да се приеме за оспорване на собствеността върху вещта по начин, което да се приеме за висящ спор относно собствеността съгласно изискванията на чл.113 от НПК. При произнасянето относно вещественото доказателство, съдът не може да преценява и други процесуални възможности като право на задържане, дори и такова да е налично за подсъдимия. Тъй като именно свидетелят Г. е легитимиран по законов ред като собственик на процесния трактор, то съдът счита че същият следва да му се върне от лицето на което е оставен за отговорно пазене – подс.Н.. С оглед на това и съдът се е произнесъл с присъдата си за връщането на приобщения като веществено доказателство трактор колесен, марка „ЮМЗ 6КМ”, рама № **, двигател № **на неговия законен собственик – св.П.Г..

На основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в oбщ размер на  150.00 /сто и петдесет/ лева следва да останат за сметка на държавата с оглед на това че подсъдимата е признат за невинен и оправдан по предявеното и обвинение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.