НОХД 8253/2018 - Мотиви - 09-10-2019

Мотиви по Наказателно дело 8253/2018г.

Мотиви към присъда по НОХД № 8253/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI н. състав

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против С.П.М., ЕГН: ********** за това, че на 10.12.2017 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство –товарен автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,82 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв на специализирана химическа лаборатория при „УМБАЛ - Пловдив“ АД – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът изцяло поддържа внесеното обвинения срещу подсъдимия С.П.М., което намира за доказано по категоричен начин. Предлага на съда да бъдат кредитирани показанията на свидетелите-полицейски служители, на свидетелите З. и Б., както и заключението по съдебно-химическата експертиза. Взема становище показанията на свидетелите М.Ж., П.М., както и обясненията на подсъдимия да са вътрешно и взаимно противоречиви, поради което пледира на същите да не бъде давана вяра от съда. Поддържа извършването на престъплението да е доказано от обективна и от субективна страна, а така също и авторството му от страна на подсъдимия. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Пледира и за налагането на наказание лишаване от право да се управлява МПС, което да бъде индивидуализирано за срок от 2 години. Взема становище сторените в хода на наказателния процес разноски да бъдат възложени е тежест на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия – адв. В., взема подробно становище, с което моли съда да бъде постановена оправдателна присъда. Твърди, че по делото няма събрано нито едно пряко доказателство за авторството на престъплението от страна на подсъдимия. Поддържа от доказателствата да не се доказва и че св. З. се е намирала на инкриминираното място. Предлага на съда да кредитира изцяло показанията на свидетелите Ж. и П.М., които намира за логични, последователни и непротиворечиви. Твърди обясненията на подсъдимия също да се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което предлага и на тях да бъде дадена изцяло вяра. Сочи, че свидетелите Ж. и П.М. са единствените лица, които са възприели кой е управлявал автомобила, както и че вратата му откъм предното пасажерско място е била повредена, като не е могла да се отваря отвътре. Посочва, че подсъдимият не е уведомил работодателя си за това обстоятелство. Пледира по делото да не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства, както и че липсата на признание на вина от страна на подсъдимия не може да се счита за такова отегчаващо обстоятелство. Излага и аргументи, че преместването от мястото до водача на шофьорското място е било логично поведение с оглед на конкретната ситуация, в която е попаднал подсъдимия, забавянето на св. М.Ж. и мястото върху пътното платно, където е бил разположен автомобилът.

Подсъдимият С.П.М., редовно призован, не се явява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, но чрез защитника си заявява, че желае делото да се гледа без неговото присъствие, което е допустимо съгласно процесуалния закон и повдигнатото на подсъдимия обвинение. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които твърди да е бил употребил алкохол, но да не е управлявал процесния автомобил на инкриминираната дата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

С.П.М. е роден на *** ***, б., б. г., живущ ***, с висше образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.

На 10.12.2017 г. около 08:30 часа свидетелят Г.Б. излязъл с цел да проведе редовната си тренировка, а именно сутрешен крос. Когато се намирал в района на ул. „Кракра“ гр. Пловдив в близост до кръстовището с ул. „Цанко Дюстабанов“ св. Б. забелязал товарен автомобил марка „Фолксваген Голф“, който се движел бавно по ул. „Кракра“ и стигайки до кръстовището с ул. „Цанко Дюстабанов“, леко навлязъл с предната си част, след което преустановил движение. Автомобилът бил управляван от подсъдимия С.М..*** се движела св. Р.З., която управлявала лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №  ***. Същата спряла зад товарния автомобил „Фолксваген Голф“, като помислила, че шофьорът ще направи десен завой, тъй като двигателят работел и бил включен десният мигач. Изчакала няколко минути, но автомобилът пред нея не потеглил. Това направило впечатление на св. З., поради което тя доближила автомобила, за да разбере причината, поради която стои на едно място. Тя видяла, че на предна лява седалка седи лице от мъжки пол с клюмнала напред глава. Шофьорът бил със шапка с периферия, за това св. З. не успяла да види лицето му. Свидетелката З. констатирала, че мъжът не се движел и не реагирал по никакъв начин. Стъклата на автомобила били затворени. З. се притеснила, че на шофьора на автомобила му е прилошало, поради което решила да се обърне към намиращия се наблизо автопатрул, който видяла малко по-рано. Върнала се назад и отишла при полицейските служители. Полицейските служители от II РУ при ОД на МВР – Пловдив в състав свидетелите Т. и А., които в този момент се намирали в близост до ПУ „Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив, изслушали св. З., която им съобщила, че наблизо има спрял автомобил с работещ двигател и че вътре седи човек, който не реагира. Тъй като св. З. не могла да обясни къде точно се намира кръстовището, за което говорила, тя решила да заведе полицейските служители до мястото, което и сторила. Когато пристигнали, полицейските служители Т. и А. видели, че в самото кръстовище между улиците „Кракра“ и „Цанко Дюстабанов“ има навлязъл автомобил с рег. № ****. Те слезли от служебния автомобил и се приближили до спрелия в кръстовището автомобил „Фолксваген Голф“. Видели, че водачът е вътре, стоял на шофьорското място и не помръдвал. Свидетелите Т. и А. също както св. З. видели, че шофьорът бил с отпусната глава, както и че имал шапка с периферия. Двамата започнали да тропат по прозореца на шофьорската врата. В резултат на това шофьорът се размърдал. Полицейските служители разбрали, че същият е бил заспал. Шофьорът свалил прозореца на вратата, като в този момент полицейските служители усетили силен мирис на алкохол. След като се представили, полицейските служители поканили шофьора да изключи двигателя на колата и да излезе, което било направено от последния. Свидетелите Т. и А. поискали документите за самоличност на шофьора, както и документите на автомобила. Установили самоличността на шофьора, а именно подсъдимия С.П.М., както и обстоятелството, че същият живеел съвсем наблизо, на ул. „Цанко Дюстабанов“ № 37. Свидетелят А. успокоил св. З., която била притеснена за здравословното състояние на водача, че той просто бил пиян. Свидетелят Б., който все още се намирал в района, видял пристигането на полицейските служители. Свидетелите Т. и А. установили, че св. Б. е пряк очевидец за това, че установеният на място товарен автомобил „Фолксваген Голф“ непосредствено преди да спре в кръстовището, се е движел бавно по ул. „Кракра“. Това обстоятелство било отразено в изготвената от полицейските служители докладна записка.

Свидетелите Т. и А. поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив за извършване на проверка на подсъдимия М. за наличие на алкохол в кръвта. До пристигане на екип от сектор „Пътна полиция“ свидетелите Т. и А. останали на място и не позволили на подсъдимия М. да си отиде. На място пристигнал свидетеля Д. - *** при ***, който констатирал, че подсъдимият М. лъхал на алкохол и трудно пазел равновесие. Подсъдимият отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер“, като за това на място му бил съставен АУАН № 0285502 от 10.12.2017 г. На подсъдимия М. бил издаден талон за изследване № 0034446, където бил отразен отказът му да бъде тестван с техническо средство. М. се разписал в талона, с който бил уведомен, че в рамките на 40 минути следва да даде кръвна проба за изследване за наличие на алкохол в кръвта си в УМБАЛ „Св. Г.“***. Талонът за изследване бил връчен на подсъдимия М. в 10:55 часа на 10.12.2017 г. М. посетил посоченото в талона лечебно заведение, където в 11:33 часа на 10.12.2017 г. му била взета кръвна проба за изследване. Концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия С.М. към момента на извършване на деянието била 1,82 на хиляда.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И.И.А., М.Р.Т., И.Л.Д., Х.А.П., Г.И.Б., Р.Д.З.; писмени доказателства – справка за съдимост за подсъдимия С.П.М. (лист 107 от делото); писмо до Началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив от 06.03.2018 г. (лист 4 от досъдебното производство); акт за установяване на административно нарушение с бл. № 0285502 от 10.12.2017 г. (лист 7 от досъдебното производство); талон за изследване № 0034446 от 10.12.2017 г. (лист 8 от досъдебното производство); протокол № 1112/11.12.2017 г. за определяне на концентрация на алкохол в кръв и урина (лист 9 от досъдебното производство); справка за нарушител/водач за подсъдимия М. (лист 10-12 и лист 44-46 от досъдебното производство); справка от АИС-КАТ Регистрация за товарен автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **** (лист 13 от досъдебното производство); наказателно постановление № 17-1030-008970 от 03.01.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „ПП“ (лист 14 от делото); писмено обяснение с вх. № 20690/28.03.2019 г. от „АЛД Аутомотив“ ЕООД (лист 59-60 от делото); приемо-предавателен протокол от 06.06.2017 г. (лист 89 от делото); приемо-предавателен протокол от 04.05.2018 г. (лист 89-гръб от делото); схема на организация на движението на кръстовището на ул. „Цанко Дюстабанов“ с ул. „Кракра“ в гр. Пловдив (лист 91 от делото), както и от заключението на съдебно-химическа експертиза по писмени данни (лист 24 и лист 24-гръб от досъдебното производство).

Съдът дава вяра на показанията на св. Р.Д.З.. От тях се установява, че свидетелката З. е видяла процесния автомобил, когато същият вече е бил навлязъл в кръстовището, за което по делото се установи да е било образувано от улиците „Цанко Дюстабанов“ и „Кракра“ в гр. Пловдив. Изяснява се още, че автомобилът е бил в покой, но с включен двигател и работещи светлини. За самия автомобил се установява, че е бил издаден надясно, но без да е била завършена маневра завиване надясно. Установява се на следващо място от показанията на св. З., че след като тя се е приближила до автомобила, който описва в показанията си, е видяла само един човек вътре, който е бил седнал на мястото на водача и е бил с клюмнала глава. Свидетелката пояснява, че в този момент е имала видимост към цялата вътрешност на автомобила. По-нататък изяснява се, че З. е потърсили съдействие от намиращ се наблизо полицейски автопатрул, който тя забелязала малко по-рано, като след пристигането си полицейските служители започнали да тропат по стъклото и тавана на автомобила. Свидетелката посочва, че в крайна сметка лицето излязло от автомобила, както и че тя е познала, че това бил същият човек, когото преди това видяла с клюмнала глава, като го познала по дрехите и специфичната шапка - бомбе, която носил на главата. Установява се и състоянието, в което се е намирал излезлият от автомобила, като З. изяснява, че лицето е залитало и трудно се е задържало на краката си, а по-късно един от полицаите й е казал и че завареният в автомобила бил много пиян. Свидетелката пояснява, че докато е била на процесното кръстовище с автомобила си, не се е оглеждала за други автомобили или за преминаващи пешеходци, тъй като е била концентрирана първо върху наблюдаване на пътната обстановка, а в последствие върху случващото се с лицето от другия автомобил. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св. З., които намира за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В тях свидетелката възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец. Показанията й се подкрепят и от тези на свидетелите А. . Не се установяват и никакви основания, по които св. З. да се счита за заинтересована или предубедена.

Дава се вяра и на показанията на свидетелите И.И.А. и М.Р.Т.. За двамата се установява, че те са се отзовали при потърсеното съдействие от св. З.. От показанията и на двамата свидетели се установява датата на събитията, които възпроизвеждат, а от тези на св. Т. и мястото на деянието. На следващо място от показанията на двамата свидетели се изяснява и самоличността на лицето, което са установили в процесния автомобил, а именно подсъдимия М.. Показанията им изцяло кореспондират с тези на З., че подсъдимият е бил сам в автомобила, а св. Т. изяснява и че М. е миришел на алкохол и залитал, докато ходел, което отново съответства с твърденията на З.. Свидетелят Т. изяснява още, че на въпроса на полицейските служители към подсъдимия дали той е управлявал автомобила последният е отговорил, че той е карал. Относно противоречието при показанията на св. А. съдът дава вяра на прочетените му показания от досъдебното производство от разпита му на 18.10.2018 г., а именно, че регистрационният номер е бил ****. Свидетелят изрично заяви, че поддържа тези си показания, като обясни и причината за допуснатата грешка при първоначалния разпит, което обяснение се ползва с доверие от страна на съда. От показанията на св. А. се установява още, че по-късно на място е дошъл и бащата на подсъдимия, но това е станало след около половин час, както и че не е видял да идват други близки или приятели на подсъдимия М.. Показанията на двамата свидетели кореспондират с тези на св. З. и досежно разположението на автомобила върху пътното платно и обстоятелството, че е бил с работещ двигател.

Кредитират се и показанията на свидетелите И.Л.Д. и Х.А.П., които са полицейски служители и за тях също не се установяват основания, по които да се считат за предубедени или заинтересовани. Обстоятелствата, които изясняват с показанията си, са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения. Свидетелят П. посочва още, че при разговор с подсъдимия последният първо е посочил, че лично е управлявал автомобила, а после е казал, че не е бил той водач. Изяснява и че подсъдимият е лъхал на алкохол и е отказал да бъде изпробван с техническо средство.

Съдът дава вяра и на показанията на св. Г.И.Б.. Същите са изключително подробни, а освен това кореспондират и с показанията на свидетелите А., Т., П. и З.. От тях се установява, че св. Б. е видял процесния автомобил първо докато се е прибирал след сутрешната си тренировка и тогава този автомобил е бил в движение, а при заобикалянето му свидетелят е видял и че в него е имало само едно лице – водачът. По-нататък Б. изяснява, че той е паркирал своя автомобил в непосредствена близост до процесното кръстовище, като гаражът му се намирал на административен адрес ***. Посочва, че след като е паркирал се е върнал на същото място и е разпознал същия автомобил, който преди това е заобиколил и за който по делото се установи да е бил управляван от подсъдимия. Свидетелят Б. пояснява, че този автомобил вече е бил в покой, а на мястото са били пристигнали и полицейски служители, като един от тях бил и св. А., с когото Б. разговарял. Присъствието на св. Б. на инкриминираното място също беше потвърдено от показанията на свидетелите А. и Т..

От талон за изследване № 0034446 се изяснява, че подсъдимият М. е отказал да бъде тестван с техническо средство за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта си и собственоръчно е изписал в бланката на документа изявлението: „Желая да дам кръв“, след което е положил подписа си. Изяснява се още, че талонът е бил съставен на дата 10.12.2017 г. и връчен на подсъдимия отново на тази дата, в 10:55 часа, като е уведомен за лечебното заведение, в което следва да се яви за вземане на кръвната проба и времето за явяване, считано от получаването на екземпляр от талона за изследване.

От АУАН с бл. № 0285502/10.12.2017 г. се установява, че същият е съставен на дата 10.12.2017 г. за деяния, извършено отново на тази дата, от св. И.Л.Д., а свидетел по акта е св. И.И.А.. 

От Наказателно постановление № 17-1030-008970 от 03.01.2018 г. се установява, че на подсъдимия М. не е било наложено административно наказание за деянието от 10.12.2017 г., за което му е бил съставен АУАН по т. 1 от същия.

От приемо-предавателен протокол от 04.05.2018 г. между „Мерк Шарп и Доум България“ ЕООД и подсъдимия М. се изяснява, че на посочената дата М. е предал фактическата власт върху процесния автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, който е бил приет без липси, дефекти и щети.

От заключението на съдебно-химическата експертиза по писмени данни се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия М. към инкриминираната дата и при вземането на кръвната проба е 1,82 на хиляда. Изяснява се още, че изследването е извършено по газхроматографския метод, а резултатите от него са били обективирани в протокол за изследване № 1112/11.12.2017 г., приложен по делото. Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно-химическа експертиза, в същото е отговорено в пълнота на поставената задача с постановлението на разследващия орган за назначаване на експертизата. Заключението е изготвено от вещо лице, разполагащо с необходимите експертни познания в съответната област на науката, което е мотивирало крайния си извод и е посочило приложените методи на изследване.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите П.Г.М. и М.В.Ж., които са съответно баща и приятел на подсъдимия. Това тяхно качество изисква да се подхожда със завишено внимание при оценката на показанията им, но само по себе си не ги дисквалифицира като годни свидетели, нито автоматично налага извод, че същите са предубедени. Именно поради това и те бяха допуснати до разпит. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на посочените свидетели не просто поради наличието на близки отношения с подсъдимия, а поради доказаната недостоверност на съобщените в показанията им твърдения. Показанията на посочените свидетели бяха подложени на същата проверка, както всички останали свидетелски показания по делото, в резултат от която се установи, че твърденията на П.М. и на Ж. не отговарят на обективно случилото се и това е причината да бъде отречена доказателствената стойност на показанията. Същите макар и кореспондиращи си относно основното поддържано от защитата обстоятелство, а именно автомобилът да е бил управляван не от подсъдимия, а от св. Ж., са доказа да са противоречиви помежду си досежно редица други обстоятелства при задаваните на свидетелите контролни въпроси. На първо място Ж. твърди, че двамата с П.М. са разговаряли само на входа пред къщата, след което са поели в различни посоки, като не са се качвали заедно до жилището, тъй като П.М. отишъл директно при сина си и автомобила, а провелият се разговор да бил кратък и схематичен. От своя страна св. П.М. твърди, че след като е слязъл да отключи на Ж., двамата са се качили заедно в къщата, като са разговаряли както по стълбите нагоре така и в самото жилище, а св. Ж. подробно му разказал какво правили двамата с подсъдимия предната нощ и сутринта след като се събудили. По-нататък Ж. твърди, че когато е извикал бащата на подсъдимия, не били дошли полицейски служители, а когато 15 минути по-късно си тръгнал, защото бързал за автогарата, автомобилът бил вече преместен, а полицаи отново нямало. От своя страна св. П.М. сочи да е слязъл при сина си около пет-шест минути, след като Ж. го потърсил, като по това време вече били пристигнали полицаите от Второ РУ, но все още не били там служителите от сектор „ПП“. От своя страна св. А. ясно изясни, че бащата на подсъдимия е дошъл около половин час след като полицейските служители от Второ РУ, ОДМВР-Пловдив са пристигнали, доведени от св. З.. Сам по себе си този факт доказва недостоверността на твърденията и на Ж., и на П.М. за случилото се. На следващо място показанията и на двамата са оборени и в частта им, в която твърдят предната врата на пасажерското място до водача на автомобила „Фолксваген“ с рег. № **** да не можела да се отваря отвътре. Такова твърдение направи и подсъдимият в обясненията си. От събраните по делото писмени доказателства от собственика на автомобила, който е бил лизингодател, и от работодателя на подсъдимия към онзи момент – лизингополучател, се установява подсъдимият да не ги е уведомявал за такава повреда, нито тя да е била отстранявана чрез ремонт на автомобила. В тази връзка подсъдимият заяви, че повредата на вратата на процесния автомобил все още била налична и към момента, когато го е върнал на работодателя си. По делото беше изискан документът, обективиращ това действие, като от него (приемо-предавателен протокол от 04.05.2018 г.) се установява, че автомобилът е бил върнат без щети и повреди. Същият като писмено доказателство се цени от съда като обективен източник на доказателствена информация и оборва твърдението на подсъдимия и на заинтересованите свидетели Ж. и П.М. за съществувала повреда на вратата на автомобила. По-нататък констатираха се и редица противоречия между показанията на двамата свидетели и обясненията на подсъдимия. Последният твърди, че баща му (св. П.М.) е дошъл след като са пристигнали служителите на сектор „ПП“, св. П.М. пък сочи, че когато слязъл заварил само полицаите от Второ РУ, а тези от сектор „Пътна полиция“ дошли по-късно. Подсъдимият също така твърди, че след като излязъл от автомобила, видял баща си на терасата и той го повикал. От своя страна П.М. посочва, че първо е видял сина си (подсъдимия) вътре в автомобила, на пасажерското място, а след това отново го е видял едва когато е слязъл пред къщата, повикан от св. Ж., като твърди да е нямало такъв момент, когато подсъдимият да му е правил знаци или да го е викал да слезе. Не се дава вяра на показанията на св. П.М. и в частта им, в която твърди, че от терасата забелязал само лицето, което седи на пасажерското място до водача, но не и на самия водач на процесния автомобил, защото той не се виждал. От схемата на организация на движението, разположението на къщата, където се е намирал св. П.М., както и разположението на самото МПС се установява, че автомобилът е бил застанал така, че именно страната му, където седи водачът, е била насочена към терасата, където се е намирал св. М.. По тези съображения настоящият състав не кредитира освен показанията на М.Ж. и П.М., то и обясненията на подсъдимия, които приема за негова защитна версия. При поставените контролни въпроси отново бяха констатирани не просто отделни противоречия, а в цялост описаната фактическа обстановка противоречи на съобщеното от св. П.М. за последователността, в която са се случили събитията. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че никой от свидетелите, за които по категоричен начин се доказа да са присъствали на мястото на деянието, не е видял там св. Ж. освен подсъдимия и неговия баща. Последният твърди, че когато е слязъл, автомобилът вече е бил преместен, както и че е слязъл около 10 минути след П.М., който от своя страна се забавил около 5 минути, докато се облече. Доказа се обаче, че автомобилът е бил преместен много по-късно, едва след като са дошли и полицаите от сектор „Пътна полиция“. Нелогично звучат и показанията на Ж., който твърди да е видял св. П.М., но не и полицаите, въпреки че към момента, когато той твърди да си е тръгнал, те вече са били дошли и са се намирали на същата улица и в непосредствена близост до дома на подсъдимия, откъдето е минал Ж.. Предвид всички тези противоречия и непоследователност съдът не дава вяра на показанията на свидетелите М.Ж. и П.М., които намира за предубедени и заинтересовани, както и на обясненията на подсъдимия, които пък се ценят като негова защитна версия.

 

От правна страна:

При така установените факти съдът намира, че подсъдимият С.П.М. е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

От обективна страна на 10.12.2017 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство –товарен автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,82 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв на специализирана химическа лаборатория при „УМБАЛ - Пловдив“ АД.

Доказаха се на първо място датата и мястото на извършване на деянието. Освен от показанията на свидетелите А. и Т. датата се установява и от съставените на същия ден АУАН и талон за медицинско изследване. Мястото на извършване на деянието се установява от показанията на свидетелите Т. и Б., които ясно посочват кое е било кръстовището и къде е бил установен процесния автомобил. Последният също беше установен по делото с достатъчно индивидуализиращи го признаци (марка, модел, рег. №) - „Фолксваген Голф“ с рег. № ****.

На следващо място от обективна страна по категоричен начин е доказано и каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към инкриминираната дата, а именно 1,82 на хиляда. Това обстоятелство се установява от заключението по съдебно-химическата експертиза, изцяло кредитирано от съда. Следва да се посочи, че фактът подсъдимият да е бил употребил алкохол към тази дата не се оспорва от него, като същият сам заяви, че е усещал и алкохолно опиване. Възраженията му са насочени срещу обвинението той да е управлявал автомобила. В тази връзка доказа се и че процесният автомобил е бил приведен в движение, като този факт съдът установява от показанията на св. Б., който непосредствено е възприел това обстоятелство, когато се е разминал със служебния автомобил на подсъдимия М.. Съдът приема за доказано от обективна страна и авторството на деянието от страна на подсъдимия. Неоснователно е възражението за липсата на преки доказателства, тъй като св.  Б. изясни, че заобикаляйки процесния автомобил, когато той е паркирал своя, е видял, че в товарния автомобил „Фолксваген“ с рег. № **** е имало само едно лице. Единственото лице, което е установено в този автомобил, е именно подсъдимият. По-нататък свидетелите Т. и П. изясниха, че пред тях и непосредствено след деянието подсъдимият е заявил, че именно той е управлявал автомобила. Макар тук да се касае за производни доказателства, те следва да бъдат анализирани заедно и с останалите доказателствени материали в тяхната съвкупност, при което се стига до категоричен извод, че именно С.М. е управлявал автомобила на инкриминираната дата. Не се доказа по делото вратата на автомобила към мястото до водача да е била повредена, поради което фактът, че подсъдимият е бил заварен именно на мястото на водача е важна индиция, която затвърждава извода, че той е управлявал превозното средство. Освен това присъствието на св. Ж. на инкриминираното място не само не беше доказано, но и обективно изложената от него и от св. П.М. версия е невъзможна. Това е така, защото се установи св. Б. първо да е видял процесния автомобил, докато е бил в движение, да го е задминал, след което да е паркирал своя автомобил, след това отново да е видял автомобила, управляван от подсъдимия, но вече в покой и да са дошли полицаи. Б. пояснява, че не е наблюдавал автомобила само няколко минути, през което време се установява, че е дошла и св. З., която е извикала полицейските служители А. и Т.. Следователно, ако Ж. е управлявал автомобила, той трябва да е излязъл и отишъл до дома на П.М. във времето, след като Б. е паркирал и преди да дойдат св. З. заедно с А. и Т., тъй като никой от тях не е виждал Ж.. Дори и това не би обяснило обаче защо Б. е видял само едно лице в процесния автомобил, когато са се разминали. На следващо място изясни се, че П.М. е отишъл при подсъдимия и полицаите около половин час след като те са пристигнали. З. също изясни, че изваждането на подсъдимия от автомобила е отнело сходно време. Така обективно невъзможни се явяват твърденията на Ж. да си е тръгнал 15 минути след като е извикал П.М., през което време последният вече да бил излязъл, а автомобилът да е бил преместен. По тези съображения съдът приема, че именно подсъдимият М. е управлявал товарния автомобил „Фолксваген“ с рег. № **** на инкриминираните дата и място. Това му поведение представлява и изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Същото е формално и е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му подсъдимият е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи от състава на престъплението – съзнавал е, че служейки си с уредите на автомобила, го е привел в движение, съзнавал е и че е употребил алкохол в съответното количество, но въпреки това е пристъпил към управление на МПС, т.е. съзнателно е пристъпил към извършване на престъплението.

 

По наказанието:

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и наказание „глоба“ от двеста до хиляда лева.

Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимия, който е лице с висше образование и с чисто съдебно минало, не се установяват никакви данни за предходни противообществени прояви. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът съобрази високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. При преценката на така изясните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но не като механичен сбор, а съобразно тяхната относителна тежест, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде индивидуализирано в минималния предвиден размер, а именно от една година лишаване от свобода, тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия все пак не е дотолкова завишена над допустимия предел, че да налага определяне на по-тежко наказание. Все пак значението на това обстоятелство е отчетено от съда и то служи като основание за индивидуализиране на имущественото наказание глоба над предвидения минимум, но при превес на смекчващите обстоятелства, като с присъдата си съдът наложи глоба в размер на 400 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че преследваните от законодателя цели със системата от наказания по НК могат да бъдат постигнати и ако изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година бъде отложено. Подсъдимият не е лице с трайно изградени престъпни навици, което да налага изолирането му от обществото. Съдът намира и че самият факт на осъждането, наложеното наказание, третирането на подсъдимия като осъждан и неблагоприятните последици в случай на нарушаване на изпитателния срок се явяват ефективен механизъм да го мотивират към въздържане от извършване на деяние, съставляващо престъпление, както и че представляват достатъчна по своя интензитет принуда, която да окаже целеното поправително и превъзпитателно въздействие спрямо личността на С.М.. Следователно за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият да изтърпи наказанието, той не е и осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му в настоящото производство наказание „лишаване от свобода“ е в размер на 1 година, т.е. до 3 години, поради което са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 1 година с изпитателен срок от 3 години.

Съобразно с разпоредбата на чл. 343г НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство. Съдът счита, че именно наказанието лишаване от право да се управлява МПС най-пряко и непосредствено е насочено към защита на накърнените с процесното деяние обществени отношения по спокойното и законосъобразно осъществяване на транспортната дейност, поради което лишаването от гореописаното право следва да бъде за период от една година и седем месеца. На основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнението на това наказание следва да бъде зачетено времето, през което за същото деяние подсъдимият С.М. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 10.12.2017 г. до влизане на присъдата в сила.

 

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски, както следва: сумата от 52,90 (петдесет и два лева и деветдесет стотинки) лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Пловдив и сумата от 20 (двадесет) лева в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив.       

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

  

 

 

 

Вярно с оригинала!

ХБ