НОХД 4925/2018 - Мотиви - 02-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 4925/2018г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 125

ОТ 23.04.2019 г.

 

ПО НОХД № 4925/2018 г.

НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,

НО, XI СЪСТАВ

 

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане обвинителен акт по досъдебно производство № 94/2018 г. по описа на VI РУ при ОДВР Пловдив и пр. пр. № 2079/2018 г. по описа на РП Пловдив, с който е повдигнал обвинение на Б.Н.С. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК, Т.Г.Й. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК и Н.С.Д. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

 

В хода на производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав подсъдимите са получили препис от разпореждането на съда по чл. 247б от НПК ведно с препис от обвинителния акт, като им е съобщено, че делото може да бъде разгледано и решено в тяхно отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. В разпоредителното заседание всички са редовно призовани, явяват се и взимат участие в провеждането му. В насроченото след това съдебно заседание подсъдимият Й., който е редовно призован от разпоредително заседание, не се явява. След установяване, че Й. не се намира в никой от арестите и затворите в страната, че е напуснал пределите на Република България  на 13.11.2018 г., т.е. пет дни след проведеното разпоредително заседание, и след неуспешен опит да се осъществи контакт с него по телефон, е даден ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК. В съдебното заседание, когато съдът е приел, че са налице предпоставките за даване ход на делото и след даване ход на съдебното следствие, пред настоящият състав е депозирано споразумение за решаване на делото, касаещо другите двама подсъдими, С. и Д., поради което е приложена процедурата по чл. 384а от НПК. С протокол № 207 от 06.03.2019 г. по НОХД №1312/2019 г. на РС Пловдив, IV н.с. е одобрено депозираното споразумение за решаване на делото по обвинението срещу Б.С. и Н.Д. и съдът е прекратил наказателното производство по отношение на тях.

 

За разглеждане и решаване пред настоящият състав е останало обвинението срещу подсъдимият Т.Г.Й., което е разгледано от съда при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, доколкото същият е бил редовно уведомен от проведеното разпоредително заседание, изпълнена е процедурата по чл. 247б от НПК и самият той с поведението си сам се е отказал от участие в съдебното производство. В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу него, за което е предаден на съд, като прави предложение да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Защитникът на подсъдимия – адв. П., пледира за невиновността на подсъдимия поради неустановяване и недоказване по безспорен и несъмнен начин на съпричастността му към престъпното деяние. Намира, че наркотичната зависимост е обстоятелство, което следва да се вземе предвид при определяне размера на наказанието, в случай че съдът реши различно от застъпената теза.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият Т.Г.Й. е родена на *** г. в гр. Ч., живущ ***, ***, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен и осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Т.Й. е криминално проявен като с определение № 7 от 01.02.2013 г. по НОХД № 132/2013 г. на Окръжен съд Пловдив е одобрено споразумение, който акт на съда е влязъл в сила от същата дата и подсъдимият е признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, т. 1 от НК, като изпълнението на определеното наказание е отложено по реда на чл. 66 от НК, а с определение № 28 от 26.03.2014 г. по НОХД № 337/2014 г. на Окръжен съд Пловдив е одобрено споразумение, влязло в сила на същия ден и подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, т. 1 от НК, а изпълнението на определеното наказание, съдът е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим. С определение от 26.03.2014 г. по НОХД № 337/2014 г. на Окръжен съд Пловдив на основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено Й. да изтърпи изцяло наказанието от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, постановено по НОДХ № 132/2013 по описа на ОС Пловдив, и отделно от наказанието по НОХД № 337/2014 г.

На 26.02.2018 г. в обедните часове Б.С. се намирал пред дома си в ***********. При него пристигнал подсъдимият Т.Й., известен в общността, в която живеели и двамата, с името Т.. Не след дълго покрай тях минал Н.Д., известен с прозвището А., с когото се познавали и той също се спрял.

Срещу къщата на С.,***, се намирало ОУ „Кирил Нектариев“, където протичал ремонт. В двора на училището дружеството „Парсек груп“ ЕООД поставило офис контейнер, чийто наемодател било друго дружество – „Екотой сервиз“. Дружеството, което стопанисвало контейнера, извършвало и строителните работи и по тази причина държало в него строителни материали – 1 брой удължител ЩВПС 3х2 кв.мм. и 26,5 кг арматурно желязо. Външно контейнерът имал прозорци, врата, които били заключени и затворени към онзи момент, и един прозоречен климатик „Рекон“, който бил поставен, посредством две метални планки. Климатичното тяло било поставено в предварително създаден отвор и закрепено към контейнера и уплътнено само с монтажна пияна. Пред и зад климатикът нямало каквато и да е било преграда. Климатикът бил модел за поставяне на контейнери.

Докато Й., Д. и С. се намирали пред дома на последния, обсъждали начини да изкарат пари чрез кражба. Забелязали фургонът в двора на училището и се запътили натам. Когато стигнали, Д. натиснал с крак стърчащото извън контейнера климатично тяло и то паднало. След това проникнал във фургона през отвора за климатика и подал на подсъдимия Й. и С., намиращите се вътре удължител и арматурно желязо. Взели със себе си и климатичното тяло и с всички вещи се върнали обратно до къщата на С.. За да изкарат пари, решили да потърсят превоз за вещите до някой пункт за изкупуване на вторични суровини. Намерили свидетеля Ф.Т., който имал каруца и кон и извършвал точно такава дейност – извозвал с нея всякакви материали. Обяснили му, че искат да извърши за тях това, като наемат каруцата и коня му и той извози техни вещи до пункта за изкупуване на черни и цветни метали в гр. Пловдив, стопанисван от дружеството „Гаро 2004“ ЕООД. Договорили се за услугата да му заплатят 7 лв. Т. натоварил арматурните железа, климатикът и удължителя от къщата на С. и заедно с Д. и подсъдимият Й. с каруцата ги закарал до посочения пункт. Б.С. останал пред дома си. На пункта вещите приел Д.Х., като им заплатил неустановена по делото цена за тях. Нито подсъдимият, нито Д. съобщили, че вещите са предмет на кражба, а твърдели, че са на Д. и са остатък от негов ремонт. На Т. заплатили сумата от 5 лева за услугата, а остатъка си го разделили, като след връщането си подсъдимият Т.Й. дал на С. сумата от 7 лева и едно топче хероин, тъй като и тримата били наркозависими.

Към 19 часа на същия ден обекта на „Парсек груп“ ЕООД бил посетен от техническия ръководител Ц.Ц.. Той забелязал, че липсва климатикът от контейнера. Влязъл вътре и установил и липса на 1 брой удължител ЩВПС 3х2 кв.мм. и 26,5 кг арматурно желязо. Веднага уведомил органите на реда и дружеството, от което наели контейнера.

Изготвената на досъдебното производство и приета от съда съдебностокова експертиза е посочила стойността на климатика в размер на 250 лв., удължителя – 90 лв., и арматурно желязо – 33,12 лв., всичко на стойност от 373,12 лв.

Извършен е оглед на местопроизшествие, който е установил фургон на ул. „Правда“ № 17 в гр. Пловдив в двор на училище „Кирил Нектариев“, на който входната врата е намерена затворена и заключена, а източната му част е намерен отвор с размери 40 на 60 см, за което са изготвени и фотоснимки.

 

По доказателствата:

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимия Т.Й. формално самопризнание на досъдебното производство при разпита му (л. 28 ДП), както и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: гласни – обясненията на подсъдимите Б.С. и Н.Д., дадени пред съда (л. 148 НОХД), показанията на свидетелите Ц.Ц. (л. 39 и 40 ДП, л. 189 гръб НОХД), Г.П. (л. 41 ДП, л. 190 гръб НОХД), Ф.Т. (л. 216 НОХД), Д.Х. (л. 216 гръб НОХД) и писмени – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум към него (л. 10 от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 46 ДП), опис на покупко-изплащатени сметки (л. 47 ДП), заключение на стоково-оценъчна експертиза (л. 49 ДП), характеристична справка (л. 69 ДП), справка за съдимост (л. 71 ДП и л. 9-11 НОХД), пълномощни (л. 38б и 42 ДП), разпечатка от партида на търговец (л. 38а ДП), три броя разписки за възстановяване на претърпени вреди на ощетеното юридическо лице (л. 145 НОХД), определение № 207/06.03.2019 г. по НОХД № 1312/2019 г. по описа на РС Пловдив, IV н.с. за одобряване на споразумение спрямо Б.С. и Н.Д..

 

Съдът след като прецени събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, както и направеното формално самопризнание от досъдебното производство, и ги обсъди в своята съвкупност и поотделно, намира, че приетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин.

Обясненията, дадени от С. и Д., са подробни, последователни, логични и кореспондират с останалите събрани гласни и писмени доказателства. Те пресъздават създалата се фактическа обстановка по обективен начин. От значение е, че свидетелят Т. също споделя, че е бил потърсен от двама мъже, за да пренесе със своята каруца климатик, кабел и арматурно желязо, които били натоварени и предадени на пункт за вторични суровини, стопанисван от дружеството „Гаро 2004“ ЕООД. Сочи, че един от двамата, с които пътувал до пункта, бил ***, а другият ром. След като се разбрали за услугата и цената, отишли да натоварят вещите до училище „Димчо Дебелянов“. Посочва, че трима са натоварили вещите на каруцата му. Макар да не знае имената на въпросните лица, то разказът му напълно съответства на обясненията на С., където той също посочва, че Д. и подсъдимият Й. извършили превоза, а той изчакал пред къщата му, която също се намира до училище. Съдът не намира, че посоченото от свидетеля Т. „Димчо Дебелянов“ учебно заведение е различно от установеното ОУ „Кирил Нектариев“. И самият С. в обясненията си пред съда посочва други наименования като „Добри Чинтулов“ и „Найден Геров“. Това обаче не може да окачестви неговите обяснения, нито показанията на Т. като ненадеждни, тъй като от протокола за оглед на местопроизшествие по категоричен начин се установява местоизвършването на деянието именно в двора на ОУ „Кирил Нектариев“. С. и свидетелят Т. споделят, че училището се намира срещу къщата на С.,***. Същевременно свидетелят Ц. категорично сочи, че именно на тази улица се намира училище с такова име.

Всичко изложено и най-вече точките на съвпадение между обясненията на С., който е имал качеството на подсъдим по настоящото производство и спрямо него същото е приключило с одобрено споразумение, и показанията на свидетеля Т. покриват доказателствения стандарт за ползване обясненията на един от подсъдим по отношение на дейността на друг подсъдим, така че да се преодолее съществуващ оговор. Както обясненията, така и показанията на двамата са вътрешно подредени, логични и непротиворечиви в самостоятелното си съществуване, така и в съвкупната им преценка, достоверни са, доколкото се подкрепят взаимно, а отделни факти са утвърдени и от останалите доказателствени източници като показанията на свидетелите Ц. относно предметите на кражбата и местоизвършването на деянието и Х. относно климатичното тяло и срещата му със свидетеля Т., който е карал каруца и е доставил вещите, както и от протокола за доброволно предаване на климатичното тяло, намерено в пункта за вторични суровини. Следва да се отчете и корелацията между фактите, за които споделят С. и Т., и самопризнанието на подсъдимия Й., въпреки че последното е съвършено формално и не носи никаква доказателствена информация, но все пак е признание за осъществяване на факти от обвинението.

Всичко изложено дава основание да се приеме, че въпреки двояката си природа, обясненията на С. отговарят на обективната истина, проверени са чрез останалите доказателства и съответстват на данните, които те носят. Следователно достоверни са показанията му, че в извършването на деянието са участвали и тримата, включително и Й. (известен като Т.), и тримата са влезли в двора на училището и от намиращия се там фургон са взели климатичното тяло, кабел и арматурни железа. След това Д. и Й. заедно със свидетеля Т. са закарали вещите до пункта за вторични суровини.

Изложеното кореспондира и на обясненията на Д., за когото производството също е приключило с одобрено споразумение, който в обясненията си сочи като извършители на всичко и тримата съвкупно, включително и подсъдимият Й., който му е известен само с турското име Т..

 От друга страна обясненията на Д. и С. и показанията на Т. съответстват на протокола за доброволно предаване, с който свидетелят Х. е предал на органите на реда 1 брой прозоречен климатик с надпис „Venting“ и протокола за оглед на местопроизшествие, както и показанията на Ц. за намиращите се в контейнера вещи, същите като отнетите, показанията на П. за същността на климатика като прозоречен и марката му „Recon“.

Съдът взе предвид, че приетата стоково-оценъчна експертиза е изготвена компетентно, в кръга на знанията на професионалист и същата е пълна, поради което следва да ѝ се даде вяра за равностойността на вещите, предмет на престъплението, общо 373.12 лв., от които 250 лв. климатик марка „Recon“, 90 лв. удължител и 33.12 лв. арматурно желязо.

В цялата си съвкупност всички доказателства и направеното формално самопризнание формират едно непротиворечиво цяло, което дава основание на съда да приеме установената фактическа обстановка, предмет на установяване от която е участието на подсъдимия Т.Й. в извършването на инкриминираното престъпление.

 

От правна страна:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т.Г.Й. с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление, а именно – на 26.02.2018 г. в гр. Пловдив при условията на опасен рецидив е отнел в съучастие като извършител с Б.С. и Н.Д., извършители, чужди движими вещи 1 брой удължител ЩВПС 3х2 кв.мм. – 90 лв., 26,5 кг арматурно желязо – 33.12 лв., и 1 брой климатик /прозоречен/ Рекон – 250 лв., всичко на обща стойност 373.12 лв. от владението на другиго, а именно „Парсек груп“ ЕООД, без съгласие на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е прекъснал владението на ощетеното юридическо лице, упражнявано чрез отговорните за това служители, върху неговите движими вещи, като ги е взел от наетия и стопанисван от „Парсек груп“ ЕООД офис-контейнер. Последният бил заключен и затворен, поради което Д., С. и подсъдимият преодолели това като Д. бутнал с крак стърчащия навън климатик. Като тримата взели със себе си вещите и ги отнесли до къщата на С., установили трайна фактическа власт върху тях и взели решение да се разпоредят като със свои като ги предадат на пункт за вторични суровини, а паричната им равностойност да разделят по равно. В изпълнение на взетото решение подсъдимият Й. участвал в натоварването, транспортирането и разпределението на печалбата от продажбата на отнетите вещи. Поведението му сочи на вземане на дейно и пряко отношение в действията по прекъсване на фактическата власт на другиго и установяване на собствена, извършено заедно с активното поведение и на С. и Д., т.е. при съучастие под формата на съизвършителство.

Върху вещите удължител и желязо дружеството е упражнявало своя фактическа власт, изразяващата се в съхраняването им на защитено място – в заключен и затворен офис контейнер, а относно климатикът – чрез прикрепването му към самия контейнер на място, създадено за тази цел. За действията на подсъдимия и неговите съучастници липсва съгласие на владелеца на вещите – ощетеното юридическо лице „Парсек груп“ ЕООД, което упражнявало фактическа власт въз основа на договорно отношение, те да бъдат държани от подсъдимия, С. и Д.. Несъмнено вещите са движими по характера си, тъй като отговарят на дефиницията на чл. 110, ал. 2 от ЗС и не са трайно прикрепени към земята или към постройка. Същите вещи има парична равностойност, която е определена чрез оценъчна експертиза.

От установеното за предходната съдимост на подсъдимия Й. следва, че извършеното от него деяние е при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Деянието е извършено след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК. Именно с определение № 7/01.02.2013 г. по НОХД № 132/2013 г. по описа на Окръжен съд Пловдив същият е осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 от НК на лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца, чието изпълнение макар със същия акт да е отложено по реда на чл. 66 от НК, то с определение от 26.03.2014 г. по НОХД № 337/2014 г. по описа Окръжен съд Пловдив същото наказание е приведено в изпълнение изцяло и отделно от постановеното с определение № 28/26.03.2014 г. по същото дело наказание, като е приложен чл. 68 ал. 1 от НК. Наказанието по НОХД № 132/2013 г. на ПОС, обуславящо опасния рецидив, е изтърпяно на 07.06.2015 г., като в срока по чл. 30 от НК подсъдимият е извършил друго тежко умишлено престъпление.

От субективна страна деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК  е извършено при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият Й. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, като предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Той добре е знаел, че отнема без съгласието на владелеца чужди движими вещи като засяга обществените отношения свързани с опазване на собствеността, предвиждал е, че с тези си действия ще засегне тези отношения и че от това ще настъпят неблагоприятни последици за владелеца на вещите и пряко е желаел реализирането им, като е постигнал престъпния резултат да установи владение върху вещите така като за свои, т.е. да има и предвиденото в нормата специфично престъпно намерение. Действията му сочат, че между него и С. и Д. е имало общност на умисъла, като и тримата са проявили необходимото и изискуемо от закона субективно отношение към поведението си, съзнавали са, че участват в изпълнението на престъплението заедно и са предвиждали и искали от общата дейност да настъпят общественоопасните последици като разделят поравно печалбата си.

 

 

По индивидуализацията на наказанието:

 

 

При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе предвид, че индивидуализацията му се извършва в рамките на санкцията на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, отчитайки вида и размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода” от две до десет години. Съгласно ал. 2 на същия член съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство размера на стойността на отнетите вещи, който е значително под еднократния размер на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието. Направеното самопризнание пред орган на досъдебното производство не може да се отчете като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото то не е проява на цялостното поведение на подсъдимия в наказателното производство, а следователно и личностна характеристика, така и поради формалността си не разкрива факти около извършването на самото деяние. Не може да се вземе предвид и обстоятелството, че той е наркозависим, тъй като това не е положителна личностна характеристика и не оправдава криминогенно поведение. Това представлява положение, в което самата личност въз основа на съзнателен избор сама се е поставила и не може да черпи права от такова свое поведени.

Същевременно съдът отчете и факта, че подсъдимият Й. е осъждан през годините, видно от приложената по делото справка за съдимост.

Поради това, ограничаването на свободата на подсъдимия чрез налагане на наказание „лишаване от свобода”, което безспорно в най-голяма степен препятства и възможността на осъденото лице да извърши друго престъпление, в конкретния случай би се явило съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция. С него биха се постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл наказанието следва да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства ориентирано по размер към минимума. Това свое решение съдът основава на становището си, че по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо със смекчаващите отговорността обстоятелства и прекалено предвид отегчаващите отговорността обстоятелства, които не са толкова тежки, че да определят по-тежко от избраното от съда наказание, и последните отстъпват значително пред смекчаващите, а именно ниската стойност на откраднатите вещи.

Затова наказанието следва да се определи на две години лишаване от свобода. Съдът намира, че това именно наказание няма да засегне правата на подсъдимия и отговаря на принципа за справедливост на наказанието, като то съответства на степента на обществена опасност на престъплението и дееца и размера на предмета на престъпното посегателство.

Съдът счита, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК, доколкото няма нито изключително, нито многобройни обстоятелства, обосноваващи необходимостта размера на наказанието да падне под най-ниския предвиден размер, когато и то би се оказало несъразмерно тежко. Не е приложим и чл. 66 от НК, защото подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Колкото до предвидената възможност да се наложи и конфискация, съдът намира, че няма необходимост от налагането ѝ. Определеното вече наказание съответства на принципа и всеобщото разбиране за преимущество на индивидуална превенция и съдът намира за достатъчно наложеното наказание „лишаване от свобода“, а налагането и на конфискация би прехвърлило границите на справедливост на наказанието.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС така определеното наказание в размер на две години лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим, тъй като деянието е извършено преди да са изтекли 5 години от изтърпяване на предходно наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по реда на ЗМВР, а именно на 01.03.2018 г.

С оглед на изхода от делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Т.Й. следва да бъде осъден да заплати в полза на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд Пловдив направените в съдебното производство разноски за изслушване на експерт в размер на 20 лева.

По посочените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала.

            А. Д.