НОХД 4572/2018 - Мотиви - 16-08-2019

Мотиви по Наказателно дело 4572/2018г.

М О Т И В И

по НОХД № 4572/2018 год., ПРС - 14 н.с.

         Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Д.Р. Г. за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 10/11.08.2017г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, е причинил другиму - на Е.И.А. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в множество травми по главата и тялото, които след светъл период от 24-36 часа, са манифестирали масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

         Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Г. обвинение изцяло. Предлага на същия да се наложи наказание две години лишаване от свобода, което да се отложи за изпълнение с максимален изпитателен срок. По отношение гражданския иск намира същия за доказан по основание, а по размер до сумата от 12 000лв.

По делото е  предявен и приет за разглеждане граждански иск от пострадалата Е.И.А. срещу подс.Г. за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК, за което е последния е предаден на съд по настоящото дело.

Освен това е приет и втори иска от пострадалата срещу подсъдимия за сумата от 5000лв претензирани като имуществени вреди в резултат на същото деяние. Свид.А. е конституирана като граждански ищец и като частен обвинител. Лично и чрез повереник настоява за осъдителна присъда с наказание, което не се отлага по чл.66 НК. Искът намират за доказан по основание и размер.

Подсъдимият Д.Г. намира, че не е извършил вмененото му престъпление. Лично и чрез защиниците си моли да бъде оправдан. Гржаданския иск намира за неоснователен и иска да бъде отхвърлен изцяло.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият Д.Р.Г. е роден на *** ***, обл. П., ул. „…“ № . Той е ..., с двойно гражданство ******, със средно образование, разведен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

         Подсъдимия Г. живеел в ..., но тъй като се запознал със свид.Е.А. и между тях се появили чувства започнал да организира живота си в Р България. През 2014г. двамата сключили граждански брак и заживели в бащината къща на свителката в гр. С. на ул…. № .., ет. . С течение на времето обаче започнали скандали между тях най-често поради ревност от страна на подсъдимия към по-младата му съпруга. При един от тях дори подсъдимия ударил силен шамар на пострадалата, при което й било спукано тъпанчето на лявото ухо. Въпреки това не били информирани органите на реда. През месец март 2017г. отношенията между дамата вече били силно влошени и подс.Г. решил да заживее в собствения си кемпер с рег.№ ..., който държал паркиран в гр.С. на бетона площадка  между пенкт за ГТП и бензиностанция …. При това положение двамата решили да прекратят брка си чрез развод. Междувременно свид.Е.А. започнала нова връзка със свой познат от детството – свид.К.Г.С.. Последният скоро се бил завърнал от чужбина. Въпреки фактическата раздяла  подсъдимия, последния след като разбрал за горната връзка отново проявил признаци на ревност. Въпреки това на 10.08.2017г. свид.А. влязла във връзка с подсъдимия като поискала да се срещнат, за да уредят отношенията си по повод лек автомобил „Тойота“, който закупили с общи средства. Същата вечер около 21.30ч свид.А. била изпратена до дома си от свид.С. като последния отишъл на работа нощна смяна. След това около 22.00ч подс.Г. се появил пред дома й, като двамата излезли заедно. Насочли се към кемпера на подсъдимия, където си говорили и пили по малко бира. Около полунощ обаче свид.С. се обадил на пострадалата и това силно раздразнило посъдимия. Последният взел телефона от ръцете на свид.А. и влязъл в словесен конфликт със свид.С. като му потърсил сметка защо се обажда на съпругата му. След като прекратил разговора подс.Г. насочил агресията си към пострадалата като започнал силно да я дърпа за ръцете. Същевременно заявил, че била негова. Въпреки , че не бил провокиран с някакво насилие срещу себе си, подсъдимият нанесъл няколко удара на пострадалата по тялото, както  и един силен удар с ръка в главата на свид.Е.А. и тя паднала на пода. В резултат същата загубила съзнание. Малко по-късно се свестила като се намерила в легло в караваната, където била пренесена от подсъдимия. Междувременно свид.С. се опитвал да се свърже по телефона със свидетелката А., тъй като бил притеснен от по-ранния разговор с подсъдимия, но така и не успявал. Сутринта на 11.08.2017г. свидетелката А. се оплакала от силно главоболие, а се появило и кръвотечение от носа й. По нейно желание подс.Г. я закарал до дома й. Там по-късно се видяла с майка си – свид.И.А.. Последната се понитересувала какво е станало и пострадалата й разказала за случилото се. Въпреки това отново не се обърнали към органите на реда. През целия ден пострадалата се чувствала зле с непрекъснато главоболие. Ве пак същта вечер излязла на вечеря със свид.С.. Около 21.15ч се прибрала и легнала да спи. На другия ден сутринта състоянието на свидетелката силно се влошило. Около 09.00ч тя се бадила на майка си, но гласът и бил слаб. Свид.И.А. се качила на етажа й, но вратата била заключена. Тъй като никой не й отворил, свид.И. А. повикала помощ като се отзовали свид.И.А. – брат на пострадалата, както и свидетелите Р.П. и Г.И.. Чрез стълба през терасата на жилището проникнали във вътрешността му и отворили входната му врата. Така открили и свид.Е.А., която била в безсъзнание, паднала на пода в кухнята. Сигнализирали на тел.112 като междувременно пострадалата започнала да получава гърчове. След присигане на Спешна помощ била хоспитализирана в УМБАЛ СВ.Г., където й била оказана медицинка помощ, тъй като състоянието й било опасно за живота. По този повод било образувано и гражданско дело за защита от домашно насилие № 13015/17г. на ПРС. По него била издадена и Заповед за незабавна защита № 147/17.08.2017г. срещу подс.Г.. Според съдебния акт последния следвало да се въздържа от прояви на насилие спрямо пострадалата, както и да не я прилижава, включително жилището й, меторабато и места за социални контакти и отдих на същата.

         Описаната фактическа обстановка съда намира за категорично установена частично от обясненията на подс.Г. дадени в съдебната фаза на процеса, от показанията на свидетелите Е.И.А., И.Р.А., К.Г.С., А.Д.Т., А.П., И.А., А.Д., Р.П., И.Д., Т. Т. Г., Г.Р.П., С.Б., Б.М.К. дадени в същата фаза на процеса, както и от показанията на свид. Г.К. на л.102 от д.пр., прочетени и приобщени на основание чл.281, ал.7, вр ал.5 и ал.1, т.5 от НПК със съгласие на страните. На основание  чл.281, ал.7, вр ал.5, вр ал.1, т.2 НПК бяха приобщени и част от показанията на горните свидетели от досъдебна фаза, като съда кредитира именно тях. Нормално е предвид изминалия период от време свидетелите да не помнят подробности, а когато са били разпитвани в досъдебна фаза все пак да са помнели по-добре предвид по-малкия период от време от случая. Следва да се посочи, че показанията на свидетелите са в хармонична и последователна съвкупност, поради което се ценят от настоящата инстанция като обективни и логични.    Не така стои въпроса с обясненията на подсъдимия, че всъщност той не проявил агресия към пострадалата на процесната дата. При положение, че според самия него свид.Е.А. злоупотребява с алкохол, то нелогично е да и предложи такъв. Обяснението, че само бира имал на разположение не може да обоснове поведението му, тъй като той е съзнавал, че това няма да помогне , а може само да усложни положението. На следващо място обективен факт по делото е претърпяната травма от пострадалата. Единствената възможност да се получи същата е именно при инцидента в караваната на подсъдимия, тъй като липсват доказаелтва за друг мехинизъм на причиняването й. Горното е видно и от приложените по делото писмени документи. В тази връзка от приложеното гражданско дело е налице индиция, че свид.И.А. и И.А. са депозирали други показания пред гражданския съд досежно датата на инциднета. Същите обаче не са доказателство по настоящото дело, а показанията им по наказателното дело се потвърждават от останалите доказателства и СМЕ. Ето защо и настоящата инстанция ги кредитира с доверие.

         От заключението на СМЕ /123-124 д.пр./е видно че на пострадалата Е.А. е било причинено на 10/11.08.2017г. разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Същият е от травматично естество. Изрично вещото лице в съдебна зала уточни, че е напълно възможно травмата да се получи по времето, когато пострадалата е пребивавала в кмпера на подъдимя като време. По отношения механизма на нанасянето й същата може да се получи както от директен удар, така и при падане на терен. За последното обаче няма категорични данни, предвид други съпътстващи увреждания. Поради това и настоящата инстанция намира, че по-скоро травмата е в резултата на директен удар в главата на пострадалата. Последното обаче не е определящо, тъй като действително важно е, че увреждането е в резултат на поведението на подсъдимия, който след като е нанесъл удар на Свидетелката, същата е получила травмата. Налице са и по-леки увреждания, които обаче се поглъщат от по-тежкия резултат.

Съда кредитира заключението на вещото лице като изготвено обстойно, с нужните специални знания и съобразно доказателствата по делото.

При така установените фактически положения Съда намира, че подс.Д.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр ал.1 2 от НК за това, че на 10/11.08.2017г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, е причинил другиму - на Е.И.А. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в множество травми по главата и тялото, които след светъл период от 24-36 часа, са манифестирали масивен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От обективна страна чрез действие от страна на подсъдимия по нанасянето на удари на пострадалата е нарушен нейния телесен интегритет. Макар усложнението с мозъчен кръвоизлив да е настъпило по-късно, то е в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия. Изрично се установи по делото, че не се касае до някакво заболяване на свидетелката или пък алкохолна злоупотреба, а травмата е в резултат на външна намеса. Живота на свидетелката е бил в опасност, с поява на гърчове и само навременната намеса и транспортиране в болнично заведение са спасили живота й. по – леките увреждания се поглъщат от по-тежкия резултат, тъй като е засегнат телесния интегритет като цяло на лицето.

От субективна страна деянието е извършено умишлено с целени общественоопасни последици, които са искани от подсъдимия. Това е видно от силата на удра и насочеността на действята на подсъдимия.

С оглед гореизложеното и съобразявайки обстоятелствата по чл.54 от НК и чл.36 от с.з., настоящата инстанция намира, че в настоящия казус следва на подс.Д.Г. следва да бъде определено наказание от две години лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Такива са чистото му съдебно минало и иначе добрите му характеристични данни. Като такова съдът отчита и все пак значителната разлика във възрастта с пострадалата и донякъде разбираемата ревност, воден от чувствата си към бившата му съпруга. Същата обаче е прекрачила границите на приемливото се изродила в насилие в конретния казус. Донякъде за това спомогнало и предходното отношение на пострадалата и близките й, които при други инцидентни прояви все пак предпочели да не прекратят тази връзка. Именно тези предходни прояви обаче налагат налагане на наказание над минималното предвидено в закона в процесния казус. От друга страна не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорноста обстоятелство, което да води до извода, че и най-лекото предвидено от закона наказание би се явило несъразмерно тежко.

Наказанието от две години лишаване от свобода според настоящата инстанция следва да се отложи за изпълнение с изпитателен срок от четири години. Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 НК тъй като дееца е неосъждано лице, наложеното му наказание е под три години лишаване от свобода, а според иначе добрата му характеристика целта на закона и по-специално неговото поправяне може да се постигне и по този начин. Все пак имайки предвид зачестилите случаи на насилие в домшна обстановка настоящата инстанция намира, че изпитателния срок също следва да е над минимално възможния, а такъв от 4 години се явява най-справедлив.

На основание чл.59, ал.1 от НК следва да се зачете времето през което подс. Д.Р.Г. е бил задържан по настоящото дело, а именно от  13.08.2017г. до 16.08.2017г.

По отношение предявения граждански иск подсъдимия Д.Р.Г. със снета по делото самоличност да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Е.И.А. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК, за което е предаден на съд по настоящото дело. същия е доказан по своето основание – извършено престъпление, което представлява и деликт на основание чл.45 ЗЗД. Налице е пряка причинна връзка между поведението на дееца и настъпилия резултат, което е видно от показанията на пострадалата, изготвената медицинска документация и СМЕ. По отношение размера обаче настоящата инстанция намира, че в съотвествие с принципа залегнал в чл.52 ЗЗД сумата от 10 000лв е напълно достатъчна да компенсира пострадалата за преживения стрес, болки и неудобства.

         Ето защо съдът ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за разликата над 10 000 /десет хиляди/ лева до пълният предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева като неоснователен.

         На следващо място предявеният граждански иск от Е.И.А. срещу подсъдимият Д.Р.Г. за сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, претендирани като обезщетение за имуществени вреди също е неоснователен. Не бяха представени никакви доказателства сочещи за каквито и да е претърпени имуществени вреди от деянието.

ВЕЩЕСТВЕНОТО  ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото – 1 бр. плик с косми, находящ се по делото следва да останат до неговото унищожаване.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подс. Д.Р.Г., със снета по делото самоличност да заплати направените по делото разноски: по сметка на ОД на МВР - Пловдив в размер на 148,12 /сто четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки/ лева; по сметка на ПРС сума в размер на 100 /сто/ лева разноски; на гражданския ищец и частен обвинител Е.И.А. сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски за повереник, а по сметка на ПРС сумата от 400 /четиристотин/ лева ДТ от 4% върху уважения размер на гражданския иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия:

 

Вярно с оригинала! МК