НОХД 3788/2018 - Мотиви - 22-08-2019

Мотиви по Наказателно дело 3788/2018г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 24.06.2019 Г. ПО НОХД № 3788/2018 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НО, 24 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

От Районна прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 423/2017 г. по описа на 04 РПУ при ОДМВР Пловдив /пр. пр. № 5710/2017 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив/ срещу С.И.Д. за извършено престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12, вр. чл. 130 ал.1 НК.

Срещу подсъдимия Д. е повдигнато обвинение за това, че на 29.06.2017 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил на Д.Й.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и разкъсно – контузна рана в областта на устата и вдясно, довели до разстройство на здравето извън случите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12, вр. чл. 130 ал.1 НК.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение. Излага съображения, че от гласните доказателства – показанията на братовечеда на пострадалия и полицейската служителка, както и от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, се установява по несъмнен начин, че подсъдимият С. Д. е нанесъл лека телесна повреда на Д.Д.. Според представителя на държавното обвинение действията са извършени чрез нарушаване на обществение ред и неприемане на обществените правила. Излага доводи, че първоначално делото е било образувано по реда на УБДХ, но съдът е приел по-висока степен на обществена опасност на деянието и материалите са изпратени на прокуратурата. Досежно определяне на наказание за извършеното от подсъдимия деяние, пледира, че справедливо се явява такова в размер от една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Моли разноските в производството да бъдат възложени на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия – адв. И., излага възприета от него фактическа обстановка, в която посочва, че първоначално подсъдимият Д. е бил ударен от пострадалия Д. с огледалото на управлявания от последния автомобил. Излага съображения, че след това подсъдимият и неговият баща настигат пострадалия, като устно го порицават. Защитата посочва, че така възприетата фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите П.И., И. Д. и И.Д., както и изготвената по делото комплексна медицинска и автотехническа експертиза, като възразява, че както братовчедът, така и полицейската служителка не са свидетели – очевидци на случилото. Посочва, че оплакванията за нанесена телесна повреда са възприети и от свидетеля Щ. и самия пострадал Д.. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин нанесена телесна повреда на Д., като се дискредитират показанията на свидетеля Д. и Д. досежно посоченото обстоятелство. На следващо място се посочва, че не са налице и хулигански подбуди, тъй като в случая пострадалият от ПТП търси отговорност от неговия извършител. В заключение се достига до извод от страна на защитата, че извършеното от подсъдимия Д. не съставлява престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.1 НК, поради което от съда се иска постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият С.И.Д., ЕГН: **********, е роден на *** ***. Към настоящия момент живее в гр.***. Същият е ***, с българско гражданство. Завършил е средно образование, не е женен, безработен е, към настоящия момент е неосъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК.

         На 29.06.2017 г. привечер, подсъдимият С.Д. се намирал пред входа на своя адрес в гр. ***. По същото време там се намирали и свидетелите И.Д. – баща на подсъдимия, И.Д., П.И. и други лица. Подсъдимият и неговият баща – И.Д. били непосредствено до уличното платно, като ремонтирали автомобил марка „Мерцедес“. Подсъдимият бил наведен над автомобила. В този момент той чул шум от приближаващ автомобил, който идвал от кръстовището на ул. „Мали Богдан“ с ул. „Родопи“. Подсъдимият се обърнал и в този момент покрай него преминал лек автомобил марка „БМВ“, управляван от пострадалия Д.Д.. Същият, при преминаването на автомобила, ударил със странично дясно огледало подсъдимия Д., който паднал на земята, а лекият автомобил продължил по ул. „Мали Богдан, завил надясно по ул. „Иларион Макареополски“ и спрял на паркинга пред близо намиращ се блок. Свидетелят И.Д. замерил колата с гаечен ключ, но не успял да уцели. Подсъдимият казал на своя баща – свидетелят И.Д., че пострадалият го е ударил. Свидетелят Д. помогнал на своя син да се изправи, и двамата тръгнали след водача на автомобила.

         Малко след това пострадалият Д. се намирал в своя автомобил, като чул удар по задния капак на колата. Ударът бил нанесен от свидетеля И.Д., който се намирал от дясната страна на автомобила. Пострадалият тръгнал да излиза от своя автомобил, като в този момент подсъдимият Д. застанал до предна лява врата и ударил свидетеля Д. в дясната страна на лицето, като му казал: „Няма да минаваш по моята улица“. След това дошъл и свидетелят И.Д., който повторил думите на сина си и двамата си тръгнали от мястото, където се намирал автомобилът. И.Д. отишъл да зареди своя автомобил, а подсъдимия С.Д. останал пред блока. Последният се оплаквал от болки в дясната част на поясната област.

         Случилото се било възприето от свидетеля Д., който пристигнал при пострадалия Д.. Споделил му, че е видял какво се е случило и ако желае, ще свидетелства за обстоятелствата, които е възприел.

         След свидетеля Д., при пострадалия пристигнал неговия братовчед – свидетелят Щ.. Последният видял, че пострадалият има кръв по ризата и по устата. Свидетелят Д. споделил на братовчед си какво се е случило.

         Пострадалият Д. се обадил на тел. 112, но на място не дошъл патрул, а същият, заедно със свидетеля Щ., посетили 04 РПУ при ОДМВР Пловдив. По това време дежурна в районното управление била свидетелката Щ. – п. и.. Свидетелят Д. и споделил, че докато паркирал своя автомобил бил нападнат от един мъж, към когото впоследствие се присъединил втори – по-възрастен мъж. Свидетелката Щ. забелязала, че пострадалият е удрян в лицето, като имал оток и кръв в областта на челюстта, облечен бил с бяла риза, по която имало кръв.

         Предвид подадения сигнал, на място бил изпратен екип на 04 РПУ за установяване на свидетели – очевидци. Полицейски служители пристигнали на място, на адрес: ул. „Мали Богдан“ № 50, установили самоличността на подсъдимия С.Д. и го отвели в районното управление.

         Свидетелят И.Д. се върнал отново пред блока, като свидетелят Д. му казал, че го търсят от полицията. Свидетелят Д. отишъл пеш до 04 РПУ при ОДМВР Пловдив. Той и подсъдимият Д. били задържани за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, след което им били съставени актове по УБДХ. Подсъдимият Д. се оплакал, че е бил ударен от огледалото на лекия автомобил на пострадалия, но свидетелката Щ. не възприела видими следи от удар. Свидетелката Щ. огледала и автомобила на пострадалия, но не било извършено действие по разследването – оглед, поради което не оформила документация във връзка с възприетото от нея.

Във връзка със съставения акт на С.Д., на 27.06.2017 г. било образувано АНД № 4159/2017 г. по описа на Районен съд Пловдив, 24 наказателен състав. Съдебният състав по образуваното АНД счел, че са налице данни за  евентуално извършено престъпление от общ характер, поради което прекратил производството и изпратил материалите по същото на Районна прокуратура Пловдив.

         На 28.06.2017 г. подсъдимият С.Д. посетил съдебна медицина, където след преглед от с. м. – свидетелят К.Х., му било издадено Съдебномедицинска удостоверение № 649/2017 г. След това посетил ДКЦ V, където му бил извършен преглед от лекуващ лекар, изследвания и рентгенова снимка.

         На 27.02.2018 г. подсъдимият Д. депозирал жалба до Директора на ОДМВР Пловдив, с копие до министъра на вътрешните работи, с което съобщил, че е пострадал при реализирано ПТП на 29.06.2017 г. в гр. Пловдив, на ул. „Мали Богдан“ № 50. Във връзка с депозираната жалба била изготвена Справка за извършена проверка по преписка УРИ № 317р-2865 и УРИ № 812102-538/2018 г., с която се постановило, че не са установени категорични данни, че на 29.06.2017 г. С.Д. е бил потърпевш от възникнало ПТП, не са установени данни за превишаване на служебните задължения от страна на служители на 04 РПУ при ОДМВР Пловдив, както и не са установени по категоричен начин данни за действия или бездействия от страна на полицейски служители, довели до нарушаване правата на гражданите.

         В хода на досъдебното производство е изготвена и приобщена в съдебната фаза на процеса съдебномедицинска експертиза. Съгласно заключението на вещото лице на пострадалия Д. е било причинено: оток и разкъсно-контузна рана в областта на устата вдясно. Описаните травматични увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в материалите по делото. Причиненото е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.

В съдебна фаза, на етап съдебното следствие бе назначена компелксна съдебномедицинска и автотехническа ескпертиза. Според заключението на вещите лице на 29.06.2017 г. в гр. Пловдив, на лицето С.Д. е било причинено следното телесно уреждане: контузия на гръдния кош, счупване на девет ребро вдясно, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, както и кръвонасядане по корема, което му е причинило болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаните травматични уреждания са разположени в дясната половина на тялото като кръвонасядането е разположено по предна мишнична линия в областта на корема, а счупеното ребро е отзад, вдясно, по средната лопатъчна линия. Според експертите, уврежданията най-вероятно са причинени едномоментно, от един удар, от действието на твърд тъп предмет, от удар или притиска с или върху такъв. Кръвонасядането е причинено по директен механизъм, а счупването на девето ребро по задна лопатъчна линия е причинено по индиректен механизъм, а именно – притискане или удар в дясната странична част на гръдния кош, където са най-изпъкнали ребрата, и счупва в по-задна лопатъчна линия вдясно. Същите е възможно да възникнат така, както се съобщава в материалите по делото, а именно при удар на автомобила в дясната странична част на гръдния кош на Д.. Посочено е от вещите лице, че е възможно тези увреждания да бъдат причинени от директен удар със страничното огледало на лек автомобил „БМВ 525“, само ако пострадалият /в настоящото производство подсъдим/ е леко приведен или приклекнал и се е осъществил контакт на огледалото със съответната област на корема. Вещите лица посочват, че скоростта на лекия автомобил при възникване на подобно произшествие не може да се определи категорично. 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена частично въз основа на обясненията на подсъдимия Д. /л.119/, както и от показанията на свидетелите: И.Д. /л.61/, М.Щ. – л.63 /дадени в хода на съдебното следствие и частично прочетени на основание чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.2 предл.второ НПК/, В.Д. – л. 64 /дадени в хода на съдебното следствие и частично прочетени на основание чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.1 НПК/, Д.Д. – л.74 /дадени в хода на съдебното следствие и частично прочетени на основание чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т. т.1 и т. 2 предл.второ НПК/, И.Д. – л. 77 /дадени в хода на съдебното следствие и частично прочетени на основание чл. 281 ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК/, П.И. /л.90/, А.Щ. /л. 91/, К.Х. /л.173/, както и от приобщените по реда на НПК писмени доказателства, а именно: акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен на И.Д. /л.2 от ДП/, Заповед за задържане по реда на ЗМВР на И.Д. /л.8 от ДП/, акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен на И.Д. /л.2 от АНД № 4159/2019 г./ Заповед за задържане по реда на ЗМВР на С.Д. /л.72 от ДП/, протокол от открито съдебно заседание по АНД № 4159/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив /л.13 от АНД № 4159/2019 г./, съдебномедицинско удостоверение на С.Д. /л.27 от ДП/, протокол за оглед и албум към него /л.39 – 44 от ДП/, характеристична справка на С.Д. /л.70 от ДП/, свидетелство за съдимост /л.15/, амбулаторен лист № 157/30.06.2017 г. /л.55, л.178/, резултати от извършени изследвания на С.Д. ***, общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ /л.101/, писмо от ОП „Паркове и Градини“ Пловдив /л.102/, Справка за извършена проверка по преписка УРИ № 317р-2865 и УРИ № 812102-538/2018 г. /л.126/, жалба вх. № УРИ 812102-538/27.02.2018 г. /л.129 – 130/. Така приетата фактическа обстановка се установи и от изготвените и приобщени по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни на Д.Д. /л. 46 от ДП/, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.136 – 158/.

Съдът следва да отбележи, че по-голямата част от материалите по делото, формиращи доказателствената съвкупност, са еднопосочни, като формират цялостен извод за описаната по-горе фактическа обстановка. Основните противоречия в събрания доказателствен материал се съсредоточават върху два факти – нанесения удар на подсъдимия Д. от огледалото на лек автомобил „БМВ“, управляван от пострадалия Д., и нанесения удар на Д. от подсъдимия Д., вследствие на което са му причинени процесните телесни увреждания.

Така на първо място съдът намира, че описаната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на самия подсъдим. В останалата си част обаче съдът ги оценява освен като доказателствено средство, но и като едно от основните средства за защита. Съдът намира, че следва да приеме изложеното от подсъдимия Д. само доколкото то намира подкрепа и в останалите материали от доказателствената съвкупност. Това е само признанието на подсъдимия, че по времето и на мястото, посочени от обвинението, действително е бил на мястото на престъплението, както и че е бил разположен непосредствено до лекия автомобил „Мерцедес“, като заедно със своя баща са го ремонтирали. Съдът възприема изложеното от подсъдимия, че докато е ремонтирал лекия автомобил, същият е чул изсвистяване на гуми, като покрай него е преминал лек автомобил марка „БМВ“, управляван от пострадалия, който му е нанесъл удар със страничното огледало. В тази част настоящият съдебен състав констатира противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д.. Съдът намира, че изложеното от подсъдимия намира опора в останалите събрани по делото доказателства – както гласни, така и писмени доказателства, както приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. В тази част обясненията на обвиняемия се подкрепят от показанията на свидетелите И.Д., И.Д., П.И. и К.Х.. Независимо, че свидетелят И.Д. е баща на подсъдимия и неговите показания следва да бъдат преценявани с оглед евентуалната заинтересованост от изхода на спора, съдът кредитира показанията му в тази част доколкото същите съответстват както на изложеното от Д., И. и Х., така и на приобщената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Вещите лица са категорични, че на подсъдимия Д. на 29.07.2017 г. са причинени две телесни увреждания – контузия на гръдния кош, счупване на девето ребро вдясно и кръвонасядане по корема, като е възможно същите да са настъпили при удар от част от автомобила в дясната странична част на гръдния кош. Експертите посочват и че увреждането може да се получи, ако лицето, което е ударено, в момента на удара е било приклекнало, което напълно съответства на изложеното от подсъдимия в тази част. Съдът кредитира посочената експертиза като компетентно изготвена, с необходимите знания и умения, и отговаряща на поставените и задачи. На следващо място посочените гласни доказателства и приетата експертиза съответстват и на приложените по делото писмени доказателства, а именно: съдебномедицинско удостоверение на С.Д., амбулаторен лист № 157/30.06.2017 г., резултати от извършени изследвания на С.Д.. В тази връзка не се кредитират показанията на свидетеля Д.,*** не е имало хора, както и че не е имало препятствия, които е следвало да заобиколи. Съдът отчита и че ударът, нанесен със страничното огледало на лекия автомобил, представлява непредпазливо деяние, като водачът на лекия автомобил може и въобще да не е разбрал за неговото извършване. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав прие за установено, че на подсъдимия Д. е нанесен удар от страничното огледало на лек автомобил „БМВ“, управляван от свидетеля Д..

Досежно последващите обстоятелства относно паркирането на лекия автомобил „БМВ“ на ул. „Иларион Макареополски“ и настигането на същия от подсъдимия Д. и неговия баща – свидетелят И. Д., не се констатираха съществени противоречия. В тази насока са както обясненията на самия подсъдим, така и показанията на неговия баща, и на свидетеля П.И.. Единствено съдът не кредитира показания на свидетеля Д., който пред настоящия съдебен състав заяви, че е пристигнал на място при водача на лекия автомобил „БМВ“, заедно с подсъдимия и неговия баща, което противоречи на изложеното от него в хода на досъдебното производство, че когато е решил да тръгне към водача, вече е възприел подсъдимия и неговия баща да се връщат към ул. „Мали Богдан“, като противоречията бяха констатиране чрез четенето на показанията на свидетеля на основание чл. 281 ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК. Съдът намира, че изложеното от свидетеля Д. в хода на досъдебното производство в тази част от показанията си, се явява релевантно, доколкото на първо място посоченото от него в открито съдебно заседание не се подкрепя от нито един друг доказателствен източник. На следващо място съдът не възприема и изложената причина за наличие на противечия между показанията на свидетеля в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, а именно, че казаното на подготвителната фаза е колкото „да мине“, защото не е мислил, че ще се стигне до дело и не му се е занимавало. Съдебния състав не приема, че изложеното може да бъде основателна причина свидетелят да излага факти и обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност, при положение, че преди неговиятразпит са му разяснени правата и задълженията на свидетел, както и наказателната отговорност по чл. 290 НК. Предвид изложеното съдът намери, че свидетелят Д. не е присъствал на срещата между подсъдимия Д., неговият баща – свидетелят И.Д., и пострадалия Д..

Противоречия се констатираха досежно случилото при пристигането на подсъдимия и неговия баща при свидетеля Д. и в частност – досежно нанасяне на удар, вследствие на който е причинено телесно увреждане на последния. В тази част съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия. Следва да се има предвид, че по принцип същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни доказателства и подробния им анализ /така Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС/. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в посочената част ги оценява като средство за защита. Изложеното от подсъдимия, че единствено е предупредил свидетеля Д. да не преминава през улицата, без да му е нанесъл удар, се опровергава на първо място от показанията на самия пострадал. В тази връзка показанията на последния не могат да бъдат оспорени със съображения за субективизъм и заинтересованост, предопределени от процесуалното му качество в процеса. Обстоятелството, че този свидетел е пострадал от престъплението – предмет на настоящото дело, не може да служи като аргумент за обосноваване недостоверността на показанията му и за претендиране отхвърлянето им като ненадежден източник на доказателства. То само поставя завишени изисквания към инстанциите по същество за проверката му с оглед изясняване истинността на възпроизведените чрез него факти /в този смисъл /Решение № 201/ 20.10.2017 г., по н.д. № 552/2017 г. на ВКС, 2 НО/. Както беше посочено показанията на свидетеля Д. не бяха кредитирани в частта за липса на удар между огледалото на управлявания от него автомобил и подсъдимия Д., доколкото посоченото обстоятелство се извежда от множество събрани по делото доказателства. В останалата част съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Д., доколкото същите намират опора в приобщени по делото гласни доказателства, както и приобщената по делото съдемномедицинска експертиза. Така на първо място показанията на свидетеля се подкрепят от показанията на свидетеля Д., която се явява пряк очевидец на нанасянето на удара от подсъдимия на пострадалия. Действително, по делото се установи предходен конфликт между свидетеля Д. от една страна и подсъдимия и неговия баща от друга, но съдът при преценка евентуалната заинтересованост от изхода на спора на свидетеля Д., дава вяра на неговите показания, доколкото същите се подкрепят от множество други доказателства. В насока показанията на Д. и Д. са показанията на свидетелите Щ. и Щ., които макар и да не са били свидетели – очевидци на удара, са възприели последиците след неговото нанасяне, а именно, че по ризата и около устата на Д. в имало кръв. Показанията на посочените свидетели, макар и производни в тази част, подкрепят и изложеното от Д. и Д. за нанасянето на удар от подсъдимия на пострадалия. Следва да се има предвид, че не съществува забрана за използване на производни доказателства, те могат да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни /така Решение №113/23.06.2015 по дело №93/2015 на ВКС/. В разглеждания случай показанията на свидетелите Щ. и Щ. послужиха за проверка показанията на свидетелите Д. и Д., които са източник на първични по естеството си доказателства. В тази насока е приетата по делото съдебномедицинска експертиза, която констатира вида и характера на нанесените на Д. увреждания при процесното деяние, както и че същите могат да бъдат получени по време и начин, както се съобщава в досъдебното производство. Съдът кредитира приетата по делото експертиза, доколкото е изготвена от компетентно лице, имащо специални знания в областта на медицината и отговаря на поставените и задачи. В обратна насока на изложеното от Д., Д., Щ. и Щ., и в подкрепя обясненията на подсъдимия в тази част, са единствено показанията на свидетеля И.Д., като в тази част съдът не ги кредитира, доколкото последният се явява в родствена връзка от първа степен по права линия с подсъдимия. Само по себе си това обстоятелство не би могло да изключи показанията на свидетеля Д., но същите са в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал. Досежно свидетелят Д., съдът посочи, че не кредитира показанията му, че е присъствал в момента, в който подсъдимия е достигнал до пострадалия. Поради изложеното съдът прие, че при срещата си подсъдимият Д. е нанесъл удар на пострадалия Д..

Останалите обстоятелства, приети в описаната фактическа страна, се доказват по несъмнен начин от свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, експертизите и писмените доказателствени средства, поради което съдът заключи, че следва да приеме за установена тази фактическа обстановка. Досежно същите не се констатираха съществени противоречия.

Изводът за съдебното минало и данните на подсъдимия, съдът направи въз основа на приобщените по делото свидетелство за съдимост и характеристична справка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От така възприетата по-горе фактическа обстановка по несъмнен начин се установи, че подсъдимият С.Д. е осъществил деяние, обективиращо престъпния състав състава на чл. 131 т. 12, вр. чл. 130 ал.1 НК, за това, че на на 29.06.2017 г. в гр. Пловдив по хулигански подбуди е причинил на Д.Й.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и разкъсно – контузна рана в областта на устата и вдясно, довели до разстройство на здравето извън случите на чл. 128 и чл. 129 НК.

От приетата по делото фактическа обстановка, изведена въз основа на направения от съда доказателствен анализ, се установи, че подсъдимият Д. е застанал от лявата страна на лек автомобил „БМВ“, в който на предната седалка е стоял пострадалия Д., като му е нанесъл един удар с юмрук в областта а устата в нейната дясна част. Вследствие на осъщественото от подсъдимия деяния, на пострадалия са нанесени травматични увреждания, изразяващи се в оток и разкъсно-контузна рана в областта на устата вдясно, довели до разстройство на здравето извън случите по чл. 128 и чл. 129 НК. Касае се за болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. То представлява кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост. Посоченият резултат се квалифицира като разстройство на здравето, извън случаите средна и тежка телесна повреда, в който смисъл е и т.15 от ППВС 3/79 г.

Налице е и съставомерният квалифициращ белег, деянието да е извършено по хулигански подбуди. Така съобразно константаната практика на ВКС /Решение № 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на ВКС, Решение №410/04.12.2013 по дело №1479/2013 на ВКС, НК, II н.о., Решение  № 401/10 ноември 2014 г. на ВКС, Решение № 42/24 март 2014 г. по нак.д. № 2301/2014 г. на ВКС/ хулигански подбуди са налице, когато деецът извършва посегателството срещу личността, движен от стремежа си да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност.  Тук се включват случаите, когато посегателството срещу личността е извършено като реализация на стремежа дееца да демонстрира собствената си правота, величие, превъзходство и виждания за обществена справедливост, като вижданията за обществена справедливост се налагат не по предвидения в закона ред. В действителност, както бе посочено от защитата, се установява личен мотив за нанасянето на телесната повреда на пострадалия. Това е непредпазливото деяние на самия пострадал при преминаването в близост до подсъдимия,  изразяващо се в нанесен удар със страничното огледало на лекия автомобил. Установяването на личен мотив, на който се позовава защитата, е основание за оневиняване, но само в случаите, когато не са налице останалите елементи от състава – действията да не са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и да не изразяват явно неуважение към обществото /така Решение № 475/08.04.2015 г. по н. д. № 1791 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2 НО/. Съчетаването на личния мотив с хулиганските подбуди по смисъла на чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС № 2/1974 година, т. 3 /в този смисъл вж. и ППВС № 2/1957 година, т. 19, Решение № 65/2010 година на ВКС, І НО, Решение № 441/2011 година на ВКС, І НО, Решение № 425/ 22.12.2015 г, по н.д.№ 1169 / 2015 на ВКС и др./. В настоящия случай хулиганските подбуди на подсъдимия са извлечими от цялостното му поведение – вследствие на непредпазливо деяние на пострадалия, същият предприема незабавни действия по саморазправа, като независимо, че пострадалият е подминал, той го догонва, нанася му силен удар в областта на лицето и го предупреждава повече да не се появява на „неговата“ улица. Всички тези действия на подсъдимия са извършени на публично място, в присъствието на множеството намиращи се лица наоколо, между които и деца. Несъответно на изложеното от подсъдимия досежно притеснението му за играещите децата наоколо, се явява неговото поведение, което не само не може да служи за пример, дори напротив – същото цели да показа превъзходство над останалите членове на обществото. Водещата идея на подсъдимия при нанасянето на телесното увреждане е именно да въздаде собствената си справедливост, не по законоустановения ред – чрез сезиране на компетентните органи, а лично, чрез физическа саморазправа. Именно поради изложеното съдът намира, че макар и да е имал личен мотив за причиняването на телесното увреждане на пострадалия, то извъшените от него действия следва да се квалифицират като такива по хулигански подбуди.

От субективна страна се установи, че подсъдимият е действал умишлено – съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е целал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал протовообществения характер на своите действие и че посредством тях, той демонстрира явно неуважение както към обществото, така и към отделната личност, причинявайки на пострадалия телесно уреждане.

По изложените съображения подсъдимият С.И.Д. съгласно чл.303 ал.2 от НПК беше признат за виновен за извършеното от него престъпление съответно по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.1 НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимия С.Д. престъпление по чл. 131 ал.1 т.12, вр. чл. 130 ал.1 НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години.

Съдът намери, че наказанието за подсъдимия Д. следва да бъде определено в рамките на закона при прилагането на чл.54 НК, доколкото не са налице условията на чл.55 НК. По делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства. Предвиденото в закона наказание не се явява несъразмерно тежко за личността на подсъдимия и за извършеното от него престъпление и определянето на наказанието в рамките, предвидени от законодателя, ще способства за изпълнение на целите на наказателната репресия.

При определяне на конкретния размер на наказанието, което трябва да се наложи за извършеното от подсъдимия С.Д. престъпление, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимия, както и че е имало кратко съприкосновение между него и страничното огледало на управлявания от свидетеля Д. автомобил.

Като отегчаващо обстоятелство съдът предишна противообществена проява на подсъдимия, за която същият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК.

Поради изложеното според съдебния състав наказанието на подсъдимия Д. следва да бъде определено при превес на смекчаващи обстоятелства, поради което същото бе индивидуализирано в размер на пет месец „лишаване от свобода“.

Налице са и предпоставките за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, поради следните обстоятелства: на първо място подсъдимият Д. не е осъждан, на следващо място наложеното наказание е под три години „лишаване от свобода“. На последно място съдът прие, че чрез отлагане изпълнението на наложеното наказание и определяне на изпитателен срок от три годни, ще бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК, като частната и генералната превенция ще бъдат изпълнени успешно.

Така определеното на подсъдимия Д. наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността му, но и върху другите членове на обществото, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимият бе осъден да заплати както направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 84 лева по сметка ОДМВР Пловдив в полза на бюджета на Държавата, така и тези, направени в хода на съдебното производство, в размер на 652 лева по сметка на Районен съд Пловдив в полза на бюджета на ВСС.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС