НОХД 3062/2018 - Мотиви - 05-07-2019

Мотиви по Наказателно дело 3062/2018г.

МОТИВИ по  Присъда № 159 от 10.06.2019г. по н.о.х.д.№ 3062  по описа на РС-Пловдив за 2018г., ХХ н.с.

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла срещу подсъдимия С.Ю.Ю. обвинителен акт за това, че на неустановена дата през месец август 2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – видеокасетофон марка „Панасоник“, модел NV-P01 M2AM на стойност 50 /петдесет/ лева, собственост на К.К.Н. ЕГН **********, която е владеел и пазил - престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт РП-Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия и за това, че : в периода месец януари 2005 година – месец август 2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у К.К.Н. ЕГН **********,  М.Й.Р. ЕГН ********** и  А. Р.А.  ЕГН ********** заблуждение и с това им причинил имотни вреди, както следва:

-        На неустановени дати в периода месец януари 2005 г. – месец август 2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, е причинил на К.К.Н. с ЕГН ********** имотна вреда в размер на 600 /шестстотин/ лева;

-        На 15.08.2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, е причинил на М.Й.Р. с ЕГН ********** имотна вреда в размер на 50 /петдесет/ лева;

-        На 17.08.2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, е причинил на М.Й.Р. с ЕГН **********, имотна вреда в размер на 50 /петдесет/ лева;

-        На неустановена дата през месец август 2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, е причинил на А. Р.А. с ЕГН ********** имотна вреда в размер на 70 /седемдесет/ лева, като общият размер на причинените вреди възлиза на 770 /седемстотин и седемдесет/ лева -  престъпление по чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното обвинение          изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин с оглед всички събрани по делото доказателства.

Служебният защитник на подсъдимия адв. И. Р. *** счита, че въпреки положените от страна на съда процесуални усилия по установяването на подсъдимия, обстоятелството, че същият не е открит и не е дал пред съда обяснения във връзка с извършените от него действия, за които е предаден на съд,  поставяло под съмнение причините, поради които бил извършил престъпленията, и същите според защитника можело да бъдат извинителни.  Предвид така изразеното становище защитникът изтъква, че обвинението е недоказано и моли подсъдимия да бъде оправдан. В случай че съставът на съда приеме, че подсъдимият е виновен за извършване на престъпленията, за които е предаден на съд, моли съда при определяне на наказанието да бъде отчетено обстоятелството, че подзащитинят му няма криминални прояви, не е осъждан , поради което да приложи разпоредбата на чл.55 от НК.

Производството по делото е проведено по реда на чл.269, ал.3 т.2 от НПК, след като подсъдимият след първоначалното му привличане е бил обявен за общодържавно издирване, резултатите от които не са дали резултат и след положени усилия от разследващите органи да установят местонахождението му.

След постъпване на делото в съда са положени усилия по осигуряването участието на подсъдимия, но същите отново са без резултат. В хода на съдебното производство е направена справка за постоянния му и настоящ адрес, но адресите му съвпадат с тези, установени в хода на досъдебното производство  и на които е бил търсен и преди това многократно. На същите адреси подсъдимият е търсен по време на съдебното производство за всяко съдебно заседание, но не беше открит. Направена е справка за родствени връзки за евентуално призоваване чрез роднините му,  включително и  чрез съдействието на органите на МВР, но близките му заявяват, че отдавна не са го виждали и нямат връзка с него. Няма данни същият да има актуални трудови договори, да получава обезщетения за безработица, да притежава движимо или недвижимо имущество на свое име, да има сключени договори за мобилно потребление на свое име, както и да е напускал пределите на страната. По изложените съображения съдебното производство протече в отсъствието на подсъдимия.

Като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие за установено следното :

 Подсъдимият С.Ю.Ю. е роден на *** ***, постоянен адрес ***, настоящ адрес ***,  б., б.г., *** образование, безработен, неженен, неосъждан/ реабилитиран/, ЕГН **********.

Свидетелят К.К.Н. работел от 1998 г. като ** във фирма „А. - **“ ООД - гр. Р.. Фирмата се занимавала с отглеждане на животни във ферма. През есента на 2004 г. във фермата започнал работа и подсъдимият С.Ю.Ю.. Към фермата имало изградени постройки, които били пригодени за живеене на работниците. Именно там започнал да живее и подсъдимият Ю.. Първоначално живеел сам, но впоследствие с него заживяла и св. Р.Д.. Свидетелят Н. притежавал видеокасетофон марка „Панасоник“, модел NV-P01 М2АМ. През зимата в началото на 2005 г. подсъдимият Ю. поискал от свид. Н. да ползва видеокасетофона му. Последният се съгласил и му предоставил видеокасетофона. Като повод за искането си подсъдимият  Ю. обосновал желанието си да гледа касета със семейно тържество, касаещо сина му.

След като получил видеокасетофона, подсъдимият Ю. започнал да го ползва и не го върнал. В началото на месец  август 2005 г. подсъдимият Ю. се запознал и със свид. А. Р.А.. Познанството им прераснало в приятелски отношения. Около средата на месец август  2005 г. около 04:00 ч.сутринта подсъдимият Ю. посетил дома на свид. А.,  извинил й се за късното посещение и й обяснил, че починал баща му Ю.Ю.Ю., поради това той и жената, с която живеел на съпружески начала, като посочил, че това била св. Д., трябвало да пътуват за погребението в гр.Хасково и по тази причина имал нужда от пари за пътни разходи. Поискал първоначално 30 лева, а малко след това  40 лева,  тъй като пътят бил дълъг. Подсъдимият обещал, че след погребението, като се върнел на работа, щял да възстанови поисканата сума. Поради установените между подсъдимия и св.А. приятелски отношения, последната му дала поисканата сума в размер на 70,00 лв. Подсъдимият освен това обезпечил обещанието за връщане на сумата, като предоставил видеокасетофона „Панасоник“, който бил на св. Н.. По този начин подсъдимият напуснал дома й. Впоследствие, тъй като подсъдимият повече не се появил, св. А. разбрала, че е взел пари и от други граждани на гр.Раковски. С протокол за доброволно предаване от 04.04.2006 г. св. А. предала получения от подсъдимия видеокасетофон.

Подобен  на описания мотив пред св. А., подсъдимият Ю.  изтъкнал и пред свидетеля Н., с когото работели на едно и също място. Така в периода от месец януари 2005 г. до месец август 2005 г. включително на няколко пъти подсъдимият искал различни суми в заем от свидетеля Н..  Сумите варирали между 50 лева и 100 лева, като всеки път подсъдимият изтъквал различни причини. В един от случаите - че парите му трябвали за закупуване на детска количка,  в друг от случаите,  че му трябвали пари за храна, а в трети от случаите - че бил починал баща му Ю.Ю.Ю. и му трябвали пари за погребението му. Всеки път, след като получавал поисканата от свид. Н. сума, подсъдимият Ю. обещавал, че ще я върне, след като изтегли заем от бА.та. Така до месец август 2005 г. под различни предлози подсъдимият Ю., заблуждавайки свид. Н., получил от него сума в размер общо на 600 лева. Вместо да върне парите обаче, подсъдимият  Ю. внезапно напуснал работното място и жилището, където живеел, и се укрил.

Докато пребивавал в гр. Раковски, през лятото на 2005 г. подсъдимият  Ю. се запознал и със свид. М.Й.Р. и се сприятелил и с нея. В същия период от време подсъдимият  Ю. поискал в заем от свид. Р. сумата от 50 лева. Мотивирана от приятелските отношения, тя му предоставила исканата сума и след няколко дни той й върнал взетите пари. На 15.08.2005 г. подсъдимият Ю., придружен от жената, с която живеел на семейни начала, св. Р.Д., отново посетил дома на свид. Р. и й поискал в заем сумата от 50 лева. Молбата си той обяснил с необходимостта от закупуване на храна, за която обаче не разполагал със средства. Тъй като изпитвала към подсъдимия изцяло  приятелски чувства и предвид обстоятелството, че вече един път му била услужила  със същата сума пари, която той й върнал, свид. Р. се съгласила и му дала поисканата сума, а именно 50 лева.  След два дни - на 17.08.2005 г., около 23:00 часа вечерта, подсъдимият Ю. отново посетил дома на свид. Р.. Той отново бил придружен от жената, с която се представил, че живеел на съпружески начала, като и двамата изглеждали тъжни. Свид. Р. попитала какво се е случило и подсъдимият  Ю. обяснил, че чичо му бил починал, а нямали пари да се приберат за погребението му. Извинил се, че дошли толкова късно, но имал нужда от пари и затова се обърнал към нея. Свид. Р. съжалила подсъдимия  и му дала сумата от 50 лева, тъй като продължавала да му има доверие. По този начин, като я въвел в заблуждение подсъдимият получил от св. Р. исканата сума. След няколко дни обаче тя забелязала, че нито подсъдимият Ю., нито жената, с която живеел на семейни начала, се намирали в града. По същото време св. Р. се срещнала със св. А. и двете започнали разговор, от който разбрали, че по едно и също време подсъдимият с един и същи мотив е искал пари назаем и от двете. Тогава св. Р. посетила местоработата на подсъдимия Ю. и разговаряла със собственика на фирмата, от когото разбрала, че подсъдимият избягал със семейството си.  В резултат на постъпили жалби в РУ на МВР- Раковски във връзка с действията на подсъдимия  било образувано досъдебно производство срещу него.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие устни и писмени доказателства – показания на св. К.К.Н., М.Й.Р., А. Р.А., А.Т.Л., Р.Е.Д., Ш.Ю. Х., А.Ю. Х., Е.Ю.Д.; протокол за доброволно предаване от 04.04.2006г. на движима вещ видеокасетофон марка Panasonic; гаранционна карта на движима вещ видеокасетофон марка Panasonic, модел NV –P01 M 2 АМ на името на К.К.Н.;  справка АИС БДС  на името на бащата на подсъдимия Ю.Ю.Ю.; справка съдимост на името на подсъдимия; характеристична справка на името на подсъдимия; справка за постоянен и настоящ адрес на подсъдимия; справка за задгранични пътувания на името на подсъдимия; справка от ЧСИ А.А.по изпълнително дело 392/2007 г.; справка от „БА. ДСК” ЕАД за отпуснат кредит на името на подсъдимия с поръчители А.Т.Л. и Т.Д.Л.; справка НОИ Дирекция Социално подпомагане -Раковски и Хасково за липсата на получавани от подсъдимия обезщетения за безработица; справка НАП за липсата на  актуални сключени трудови договори; справка Агенция по вписвания, Имотен регистър за липсата на недвижими имоти на името на подсъдимия; справка ОД на МВР, сектор Пътна полиция - Хасково за липсата на регистрирани МПС на името на подсъдимия; удостоверение за идентичност на лице с различни имена; справка родствени връзки на подсъдимия ; справки ОД на МВР, сектор БДС за задгранични пътувания на негово име; също и от съставените  протоколи за разпити на свидетели и всички извършени в хода на разследването процесуално-следствени действия; стоково-оценъчна експертиза.

Установява се от приобщената по делото справка от „Агройкон -92” ООД, че  подсъдимият С.Ю.Ю.Ю. е работел в „**” ООД от 01.01.2005 г. до 15.08.2005 г., а  св. Р.Д. от м. 06.05.2008 г. до 15.08.2005 г.

Установява се от показанията на св. К.К.Н., М.Й.Р., А. Р.А., А.Т.Л., Р.Е.Д., че познавали подсъдимия и св. Д. от фермата, в която работел подсъдимия и св. Д..

От показанията на св. К.Н. се установява, че свидетелят Н. работел там отпреди, а подсъдимият дошъл там по-късно. И двамата – св. Н. и подсъдимият работели като **, като св. Н. бил дояч на крави, а подсъдимият – **. Според св. Н. подсъдимият заедно със св. Д. работели там, а тя му била жена. Свидетелят посочва пред съда също, че дал на подсъдимия известна сума пари на заем, която подсъдимият обещал да му върне, но така и не я върнал. Същото посочва и за видеокасетофона марка „Panasonic“, който му дал да ползва и не го получил обратно. Поради противоречия и непълноти между  показанията на св. Н., дадени пред съда и тези, дадени от същия свидетел в хода на разследването /л.36  от досъдебното производство/ за което свидетелят обясни, че не си спомня, показанията му, дадени пред разследващите органи бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1 т.2, пр. второ от НПК. Свидетелят посочва , че през зимата на 2004 г. дошла и св. Р.Д. и двамата заживели заедно, като подсъдимият я представил пред останалите работници във фермата като негова жена. През зимата на 2004 г. подсъдимият поискал от свидетеля Н. на заем видеокасетофона марка „Panasonic“, за да гледа филм, свързан със семейно тържество. След като дал видеокасетофона на подсъдимия, свидетелят Н.  не го получил обратно. Пак през периода януари –август 2005г. , когато се появил на работа във фермата, подсъдимият поискал от свидетеля Н. и известна сума пари на заем, като посочил пред свидетеля, че има малко дете и че трябва да му купи количка, че му трябват пари за храна, че починал баща му, така общо дадената от свидетеля на подсъдимия Ю. сума била в размер на 600,00 лв. Тази сума от 600,00 лв. след предаването й не била върната обратно от подсъдимия на свидетеля. Според св. Н., св. Д., която подсъдимият представил за своя жена, придружавала подсъдимия, когато същият посочвал причините, поради които парите му трябвали. Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, включително и на тези, дадени от него в хода на досъдебното производство, доколкото същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и логични, като противоречията в тях според съда се дължат на изминалия значителен период от време от даването на показания пред разследващите органи.

Показанията на св.Н.  са в съответствие и с показанията на св. А. и писмените доказателства по делото. Те са в съответствие с приобщената по делото справка от „Агройкон -92” ООД,  съгласно която подсъдимият постъпил на работа от 01.01.2005 г. , както  и с приобщената по делото гаранционна карта на движима вещ видеокасетофон марка „Panasonic“, модел NV –P01 M 2 АМ на името на свидетеля Н.. Обстоятелството че св. Н. е дал на подсъдимия видеокасетофона, а подсъдимият не му го е върнал,  се потвърждава  от показанията на св. А., дадени пред разследващите органи /л.40 от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1 т.2 , пр. второ от НПК /. В потвърждение на показанията на св. А., че видеокасетофонът, се намирал у нея  и  й бил даден от подсъдимия, е съставеният Протокол за доброволно предаване от 04.04.2006 г., находящ се на л. 41 от досъдебното производство, съгласно който свидетелката А. го е предала на полицията.

Съдът дава вяра на показанията  на двамата свидетели Н. и А.  и приема, че свидетелят Н. бил дал на подсъдимия видеокасетофона си,  впоследствие подсъдимият го дал на св. А.,  а последната, видно от  съставения протокол за доброволно предаване , го предала на полицията. Съдът не приема, че видеокасетофонът е бил взет от свидетеля Н., за да обезпечи подсъдимия други свои задължения и че  след това подсъдимият е имал намерение да го върне на собственика му. От получаването на видеокасетофона  подсъдимият не е дал обективен израз на това свое обещание за връщане на процесната вещ по никакъв начин, напротив, използвал  е  видеокасетофона, за да получи други пари, които отново не е върнал, на св. А.. Съдът дава вяра на показанията на св. Н., че подсъдимият го е заблудил, че парите му трябват за погребение на баща му, за детска количка. По тази причина и за изследване на тяхната достоверност пред съда , бяха разпитани и близките на подсъдимия, същите са разпитвани  и в хода на досъдебното производство. Както пред съда, така и пред разследващите органи  близките на подсъдимия – св. Ш.Ю. Х., А.Ю. Х., Е.Ю.Д., посочват, че същият от години не е идвал при тях да ги види. Не може да се приеме също, че е имал намерение да отиде на погребение на баща си, доколкото видно от изготвената по делото справка на името на баща му Ю.Ю.Ю. / л. 199 от досъдебното производство/ същият е починал едва на  12.10.2006 г., т.е. значително по-късно след процесния период, в която е изтъквал пред св. Н., че баща му е починал. Всички посочени  от подсъдимия причини според съда са били насочени главно за възбуждане на заблуждение и поддържане на такова у св. Н. да му даде пари, които пари подсъдимият не е имал намерение да връща.

В съответствие с тези изводи на съда са и  показанията на св. М.Й.Р., дадени пред съда и в хода на досъдебното производство. Доколкото в хода на съдебното следствие свидетелката Р. не отрече, че  е давала пари на подсъдимия, срещу обещанието от  него, че  тези пари ще  й бъдат върнати, но не спомена подробности във връзка с отношенията, които се развили между двамата, нейните показания в досъдебното производство / л.37, л. 159 от досъдебното производство/ бяха  приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1 т.2 , пр. второ от НПК  / чрез прочитането им. От показанията на св. Р., дадени в хода на разследването,  се установява, че през лятото на 2005 г. се запознала с подсъдимия. Тогава същият се появил със св. Р.Д., която подсъдимият представил пред св. Р. като своя съпруга. Свидетелката Р. посочва също, че двамата - подсъдимият и св. Д., работели като ** в „**” ООД и живеели във фермата. Първоначално двамата подсъдимият и св. Д. се появили при Р. и подсъдимият й поискал сумата от 50,00 лв. на заем, тя се съгласила да му даде тази сума, след няколко дни сумата й била върната.  По-нататък св. Р. посочва, че двамата - подсъдимият и св. Д. отново се появили при нея на 15.08.2019 г.и подсъдимият поискал сумата от 50,00 лв., като обяснил, че им трябва за храна и че като получи  заплата ще я върнат. Св. Р. посочва, че понеже дадената от преди сума в размер на 50,00 лв. й била върната, а също и че понеже вече били станали много близки с подсъдимия, му имала доверие и дала сумата от 50,00 лв. След няколко дни, на 17.08.2005 г. късно вечерта, около 23:00 ч., двамата отново се появили при свидетелката и отново й  поискали сумата от 50,00 лв., като този път подсъдимият посочил друга причина, че чичото на подсъдимия починал  и че нямали пари за погребението му. Свидетелката посочва , че дала сумата от 50,00 лв.,  тъй като се съжалила за случилото се, но след като минало известно време и  никой от двамата – нито подсъдимият, нито св. Д. се появил, св. Р. научила, че подсъдимият е искал на заем пари и от други хора, именно от св. А.  А. и не ги връщал, така св. Р. разбрала, че е била измамена от подсъдимия. Съдът дава вяра на показанията на св. Р., тъй като същите са последователни, логични и в съответствие с останалите доказателства по делото. Според показанията на близките на подсъдимия - св. Ш.Ю. Х., А.Ю. Х., Е.Ю.Д.,  същият не е идвал от години в дома им. Отделно от това прави впечатление, че пред свидетеля Н. подсъдимият изтъкнал, че част от парите, които поискал  му трябвали за погребение на баща му, а пред св. Р. изтъкнал, че му трябват за погребение на чичо му, при това положение и при съпоставка с показанията на близките роднини на подсъдимия, че той изобщо не се е появявал да види близките си, съдът намира, че действията на подсъдимия са били насочени единствено да възбуди и поддържа заблуждение и у св. Р.. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че както взетите пари от св. Н., така и  тези, взети от св. Р. и Н., подсъдимият е нямал намерение да връща, а изтъкнатите от него причини са били да възбудят единствено съжаление  у св. Р., за да му се довери  и да получи парите от нея. С поведението си и изтъкваните причини пред Р. подсъдимият е  възбудил и поддържал заблуждение у нея, вследствие на което свидетелката  му се е доверила, вярвайки му, че ще ги върне и се е разпоредила с  парите, а той  вследствие на това нейно разпореждане се е облагодетелствал имуществено.

Със същото намерение, а именно да получи имуществена облага подсъдимият е възбудил заблуждение и е поддържал такова и у  св. А. А.. Пред съда  св. А. не отрече, че познавала подсъдимия покрай съпруга си, че и двамата -  и подсъдимия, и св. Д., идвали у тях на гости и ги посрещали редовно. По тази причина и тъй като бил близък със съпруга й, тя имала доверие на подсъдимия. Посочва също, че след като дала парите на Ю., не се появил повече нито той, нито св. Д.. Поради противоречия  в показанията на св. А., дадени пред съда и за изясняване на подробностите по техните взаимоотношения, показанията на св. А. Р.А., дадени пред разследващ орган /л.40 от досъдебното производство/ бяха  приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, вр. ал.1 т.2 , пр. второ от НПК.  От показанията на св. А. пред разследващите органи  се установява, че на неустановена дата през август месец 2005 г. в дома им се появил подсъдимият Ю. заедно със свидетелката Д., било на разсъмване около 04,00 ч. сутринта. Св. А. познавала вече подсъдимия покрай съпруга й, и знаела, че  Ю. работи като в ** в една ферма в гр. Р.. През посочения от свидетелката период подсъдимият поискал сумата от 70,00 лв., като обяснил, че му трябва за погребението на баща му. Като гаранция, че ще й върне парите подсъдимият й дал и видеокасетофона, който преди това получил от св. Н.. Свидетелката дала на подсъдимия сумата от 70  лв. След това подсъдимият не се появил повече и не спазил обещанието си да върне парите. След това св. А. узнала от други хора, че подс. Ю. бил взел много пари и от други лица  и не ги върнал, така св.А.  разбрала, че е измамена от подсъдимия. В потвърждение на нейните показания е и намиращия се в нея видеокасетофон, даден й от подсъдимия като обезпечение за дълга, който така и не върнал и който свидетелката предала на органите на полицията. В тази връзка и в съответствие с нейните показания  е и  съставеният Протокол за доброволно предаване от 04.04.2006 г.,  находящ се на л. 41 от досъдбеното производство. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката А., доколкото нейните показания са в съответствие с тези, дадени от св. Н. и Р., а непълнотите в показанията й дадени пред съда се дължат единствено на изминалия значителен период от разпита на свидетелката пред разследващите органи.   В поведението си, което е демонстрирал пред нея, подсъдимият е изтъкнал същите причини каквито и пред останалите свидетели, но по никакъв начин след това подсъдимият не е демонстрирал каквото и да е намерение да върне процесните суми, напротив ,  дори не се е обадил на работодателя си и е напуснал града без знанието на никого.

В  подкрепа на тези изводи на съда, че подсъдимият е демонстрирал незачитане на правото на собственост без да е имал каквото и да  е намерение да връща  дадените му от други лица парични суми са и показанията на  св.А.Т.Л., дадени пред съда, а също и в хода на досъдебното производство. Също както и останалите свидетели Н., Р. и А. свидетелят посочва, че познавал подсъдимия и св. Д. от фермата в Р.. Според свидетеля и двамата изчезнали през лятото на 2005 г. През пролетта на 2005 г. подсъдимият го бил помоли да му стане поръчител, за да изтегли пари, с което  св. А.Л. и баща му Т.Л. се съгласили.  Понеже подсъдимият не изплатил изтегления кредит, се наложило той като поръчител с баща му да изплати  дължимите суми,  за което имало образувано и изпълнително дело. В съответствие с дадените от св. А.Л. показания са и приобщените в хода на досъдебното производство писмени доказателства – уведомително писмо от „БА. ДСК” ЕАД /л. 47 от досъдебното производство  , според което на името на подсъдимия е бил отпуснат кредит с поръчители А.Т.Л. и Т.Д.Л., а също и постъпилата в хода на съдебното следствие справка от ЧСИ А.А., според която  срещу подсъдимия е имало образувано изпълнително дело 392/2007 г. за неплатени суми към „БА. ДСК“ ЕАД , от която се установява, че изпълнителното дело е отбелязано като приключено поради изплащане на сумите по делото, но не от подсъдимия, а от другите двама свидетели – А.Л. и Т.Л.. В хода на разследването е разпитан и бащата на св. А.Л.. За същия обаче се получиха данни както от св. Ат.Л., така и превид постъпилото по делото копие от акт за смърт, че св. Т.Л. е починал. Въпреки това показанията на св. А.са достатъчни, за да потвърдят направените от съда изводи, а именно че подсъдимият не е имал намерение да връща пари на никого.

Не може да се приеме, че подсъдимият е имал някаква извинителна причина, която е налагала да търси пари от посочените свидетели Н., Р. и А. и след това да не ги връща. Такива не са били изтъкнатите от него причини, свързани със семейството му, доколкото през годините той е демонстрирал пълно безразличие към живота на близките му и това се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели св. Ш.Ю. Х., А.Ю. Х., Е.Ю.Д.. Не може да се приеме също и, че същият е имал и намерение да връща взетите пари от св. Н., Р. и А., доколкото и след задържането му /л.94 от досъдебното производство/, а също и след привличането му като обвиняем същият дори не се е опитал да се свърже с някого от пострадалите лица.

В хода на досъдебното производство подсъдимият е давал обяснения в качеството си на обвиняем  /л. 103 от досъдебното производство/ . В тях същият посочва, че действително е взел посочените суми от лицата К.Н., А. А. и М.Й.Р., като за тях е дал обяснение, че ги бил дал на св. Д., а тя не ги била върнала. Не отрича също, че е взел и видеокасетофона от св. Н., но за него посочва, че бил отново у св. Д..

Доколкото обясненията в качеството му на обвиняем по досъдебното производство  не са давани от него пред съдия, по реда на чл.222 от НПК, нито пред защитник, те  не бяха приобщени по делото  по реда на чл.279 от НПК и не могат да бъдат предмет на доказателствен анализ нито самостоятелно, нито с останалите доказателства по делото. Съставеният протокол за привличане на обвиняемия и протокол за разпита му в качеството му на обвиняем / л.102, л.103 от досъдебното производство/  представляват годно писмено доказателство и удостоверяват обективираните в тях действия, реда по който са извършени тези действия.  Съставените протоколи  дават основание на съда да се приеме, че доколкото протоколът за привличане и протоколът за разпит са подписани от подсъдимия в качеството му на обвиняем, същият  е знаел, че е привлечен в това му качество и това привличане е във връзка с видеокасетофона, който взел и не върнал на св. Н., а също и във връзка с  парите, които не взел и върнал обратно на св. Н., А. и Р., така че и към момента на даването на тези обяснения, а и след тях по никакъв начин той не е дал външен израз , че проявява интерес към случилото се и не е  направил опит да се свърже със св. Д. да изясни причините за това.

Разпитана в хода на досъдебното производство, а и пред съда св.Р.  Д. посочва, че е работила във фермата около месец, там се запознала с подсъдимия. Показанията й  са в съответствие с приетата по делото справка от „АГРОЙКОН-92“ ООД. Според свидетелката отношенията с подсъдимия били приятелски, двамата живеели в една стая, но не като мъж и жена. Посочва, че се завърнала в дома си не след дълго, понеже работата във фермата не й харесала, а имала и семейство. Свидетелката не си спомня точната сума, която подсъдимият  бил взел от други хора, не отрича обаче, че  присъствала, докато подсъдимият получавал парите. След това като напуснали фермата, двамата - тя и подсъдимият  Ю., се разделили, и св. Д.  не видяла подсъдимия повече, а той й дал пари за път, за да е прибере у дома си. Поради обстоятелството, че свидетелката не си спомняше подробности, свързани с процесния период и отношенията, които възникнали с другите свидетели - Н., Р. и А. нейните показания, дадени в хода на разследването /л.114 от досъдебното производство/  бяха прочетени по реда на чл. 281, ал.4  във вр. ал.1 т.2 от НПК . В тези показания свидетелката посочва, че при даването на парите от св. М.  Р.Д. присъствала, но за дадените от св. Н. и А. А.  пари св. Д. не  присъствала. Посочва, че подсъдимият изтъквал различни причини за вземането на парите -  връщане на  някакъв заем, а също и понеже снаха му имала бебе и трябвало да го види, както и че баща му починал и му трябвали пари за погребение. За касетофона свидетелката  посочва,  че бил в стаята , в която живеели, докато работели във фермата с подсъдимия, но впоследствие същият изчезнал и някой го бил взел. Противоречията между показанията на Д.  пред съда и  тези, дадени в хода на разследването се дължат на изминалия период от време. Нейните показания са в съответствие с тези на останалите свидетели, както с тези, дадени от св. Н., който посочва, че парите дал на подсъдимия лично, така и на св. А., която посочва, че свидетелката Д. се появила с подсъдимия, но парите били дадени на Ю., така и с  тези на св. Р.. Никой от тримата свидетели не посочва, че е давал пари на св. Д., както и никой от тях не посочва, че парите са искани от подсъдимия във връзка със св. Д., а при всеки опит да получи парите подсъдимият е изтъквал пред свидетелите само лични причини – заеми, текущи нужди, разходи за погребение на  близки. По тези съображения съдът дава вяра на показанията на св. Д., доколкото същите намират опора в останалите доказателства по делото.

При тази доказателствена наличност съдът направи следните правни изводи :

Подсъдимият С.Ю.Ю. е извършил от обективна и субективна  страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, а именно : на неустановена дата през месец август 2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – видеокасетофон марка „Панасоник“, модел NV-P01 M2AM на стойност 50 /петдесет/ лева, собственост на К.К.Н. ЕГН **********, която е владеел и пазил.

Обект на престъплението по чл.206, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с правото на собственост на гражданите.

Предмет на престъплението е чужда движима вещ  - видеокасетофон, марка Panasonic.

Субект на престъплението е пълнолетно лице.

От субективна страна подсъдимият е знаел, че вещта е чужда, че е дадена от собственика й да я ползва и въпреки това същият е игнорирал това обстоятелство и се е разпоредил с нея като със своя собствена вещ . Подсъдимият е съзнавал, че отнемането и разпореждането с видеокасетофона  е извън кръга на предоставените му правомощия. Безспорно е, че той противозаконно е присвоил инкриминираната вещ, тъй като не е имал разрешение от нейния собственик да извършва каквито и да било разпоредителни действия с него, въпреки това подсъдимият е дал видеокасетофона като гаранция на друго лице  без да го върне на собственика му.

За престъплението по чл.206, ал.1, от НК предвиденото наказание „лишаване от свобода“  е от една  до шест години.

При определяне на наказанието съдът взе  предвид  от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия , както и изминалия период от време от образуването на досъдебното производство до внасянето на обвинителния акт в съда, ниската стойност на присвоеното имущество, а от друга обстоятелството, че деянието е било придружено с други престъпни посегателства срещу собствеността ,  поради което счете, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, налагащи наказанието да бъде наложено при условията на чл.55 от НК. Съдът определи наказанието за извършеното престъпление при условията на чл.54 от НК към минимума, предвиден в закона, като отчете превес, макар и минимален, на смекчаващите обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Като взе предвид, че подсъдимият е реабилитиран и наложеното му наказание за престъплението по чл.206, ал.1 от НК е за срок от една година, също и че целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК биха били изпълнени и без да се налага подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното наказание „лишаване от свобода“, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание  „лишаване от свобода“, за срок от три години.

Подсъдимият С.Ю.Ю. е извършил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно : в периода месец януари 2005 година – месец август 2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у К.К.Н. ЕГН **********,  М.Й.Р. ЕГН ********** и  А. Р.А.  ЕГН ********** заблуждение и с това им причинил имотни вреди, както следва:

-        На неустановени дати в периода месец януари 2005 г. – месец август 2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, е причинил на К.К.Н. с ЕГН ********** имотна вреда в размер на 600 /шестстотин/ лева;

-        На 15.08.2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, е причинил на М.Й.Р. с ЕГН ********** имотна вреда в размер на 50 /петдесет/ лева;

-        На 17.08.2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, е причинил на М.Й.Р. с ЕГН **********, имотна вреда в размер на 50 /петдесет/ лева;

-        На неустановена дата през месец август 2005 г. в гр. Раковски, обл. Пловдив, е причинил на А. Р.А. с ЕГН ********** имотна вреда в размер на 70 /седемдесет/ лева, като общият размер на причинените вреди възлиза на 770 /седемстотин и седемдесет/ лева -  престъпление по чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правото на собственост на гражданите.

Субект на престъплението е пълнолетно лице.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при  форма на вина – пряк умисъл и с користна цел. Подсъдимият е съзнавал, че ще възбуди заблуждение у други лица – Н., Р. и А. , в резултат на което тези лица  ще извършат  имуществено разпореждане, с което ще им причини имотна вреда и е искал настъпването на този престъпен резултат. Същият е действал с користна цел - желаел е да се облагодетелства имуществено, което е било и мотива му за извършването на престъплението. Същият не е имал намерение да връща парите, които са му били дадени и по никакъв  начин не е демонстрирал намерение и опит за тяхното връщане.

Причини за извършване на престъплението според съда са незачитане от страна на подсъдимия на правото на собственост на гражданите.

От обективна страна престъплението е извършено при двете му проявни форми – възбуждане на заблуждение, за което осъществяване  подсъдимият  е изтъквал различни лични причини и поддържайки вече създаването на заблуждение у същите е посочвал, че като получи заплата ще им върне дадените от тях пари.

Престъплението по чл.209, ал. 1 от НК е довършено, като са настъпили целените от дееца неблагоприятни последици в имуществената сфера на пострадалите.

Престъплението е извършено от подсъдимия  при условията на чл.26, ал.1 от НК, т.нар. продължавано престъпление, доколкото всяко от измамливите действия, осъществени от подсъдимия е осъществено през непродължителни периоди от време, при еднородна фактическа обстановка , като подсъдимият е изтъквал едни и същи причини за възбуждането и поддържането на заблуждението  у измамените лица, като връзката между деянията не е прекъсвана и от субективна страна, всички деяния са извършени от подсъдимия при една и съща форма на вината.

За престъплението по чл.209, ал.1 от НК  се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години.

При определяне на наказанието съдът взе  предвид  от една страна чистото съдебно минало на подсъдимия , както и изминалия период от време от образуването на досъдбеното производство до внасянето на обвинителния акт в съда,  а от друга обстоятелството, че деянието е било извършено при условията на продължавано престъпление, при което подсъдимият е демонстрирал трайна, престъпна упоритост при извършването му,  било  е насочено спрямо собствеността на няколко лица, придружено е  с други престъпни посегателства срещу собствеността ,  поради което съдът счете, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, налагащи наказанието да бъде наложено при условията на чл.55 от НК.

 Съдът определи наказанието за извършеното от подсъдимия  престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК към минимума, предвиден в закона, като отчете превес, макар и минимален на смекчаващите обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.

Като взе предвид, че подсъдимият е реабилитиран и наложеното наказание е за срок от една година, също и че целите на наказанието биха били изпълнени и без да се налага подсъдимият да изтърпява ефективно наложеното наказание „лишаване от свобода“, съдът отложи изпълнението му за срок от три години съгласно чл.66, ал.1 от НК.

Предвид разпоредбата на чл.23 от НК и доколкото всяко от престъпленията, извършени от подсъдимия – по чл.206, ал.1 от НК и по чл.209, ал.1,  вр.чл.26 ал.1 от НК е извършено преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях , съдът определи и наложи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание измежду наказанията за всяко от престъпленията, а именно „лишаване от свобода“  от една година. Така наложеното наказание  предвид наличието на формалните условия, предвидени в чл.66, ал. 1 от НК  – подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, реабилитиран е, размера на наложеното общо най-тежко  наказание, а именно същото е по-малко от три години, както и на това, че целите на наказанието биха били изпълнени без да се налага подсъдимият да го изтърпява ефективно, съдът отложи , като определи изпитателен  срок от три години

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НК съдът осъди подсъдимия да заплати и сторените по делото разноски в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева за изготвена по досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза по сметка на ОДМВР – Пловдив, както и сумата в размер на 38,00 лева /тридесет и осем/ лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив.

Вещественото доказателство видеокасетофон марка „Панасоник“, модел NV-P01 M2AM, дадено на съхранение при домакина на РУ на МВР – гр. Раковски,съдът постанови  да се върне на правоимащото лице, неговия собственик К.К.Н..

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                       Районен съдия : …………………………………..

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.