НОХД 7909/2017 - Мотиви - 10-08-2018

Мотиви по Наказателно дело 7909/2017г.

МОТИВИ към Присъда №138 от 06.06.2018г. по НОХД №7909/2017г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

 

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия В.Ц.К., ЕГН:********** за това, че на неустановена дата в периода 23.04.2016г. до 02.05.2016г. в местността „***“ в землището на с. ***, обл. Пловдивска, е предоставил законно притежавано огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер *** и боеприпаси – 8 броя стандартни бойни патрони калибър 9х19 мм. на лице, ненавършило 18 години – А.В.К., ЕГН:********** - престъпление по чл.338, ал.2 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия К. да бъдат наложени наказания от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.  Пледира за приложение на института на условното осъждане, като предлага изпитателен срок от пет години. Взема отношение относно приложението на чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК, а именно приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Счита, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени на подсъдимия. Не взема отношение относно веществените доказателства – метална гилза и 8 броя куршуми, част от бойни патрони калибър 9х19 мм.

Защитниците на подсъдимия К. – адв. З.Т. и съпругата му – К.К., считат, че същият следва да бъде оправдан по повдигнатото спрямо него обвинение за престъпление по чл.338, ал.2 от НК. Не вземат отношение относно направените по делото разноски, веществените доказателства и приложението на чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК.

Подсъдимият В.К. не се признава за виновен, дава обяснения. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитниците си, а при дадената му последна дума моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде оправдан.

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият В.Ц.К. е роден на ******, б., български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ, ЕГН:**********.

Към пролетта на 2016г. подсъдимият В.Ц.К. бил служител в ***. Същият притежавал 2 броя късо огнестрелно оръжие с нарезна цев, а именно пистолет „Макаров“, кал. 9х18, и пистолет марка „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер ***. Семейството на подсъдимия К. притежавало вила в *** на с. ***, обл. Пловдив. В съседство имало вила, обитавана от свидетелите П.С.С. и М.А.Г., които живеели на семейни начала. В годините двете семейства се опознали и понякога излизали на разходка в планината. Свидетелите П.С. и М.Г. обитавали постоянно вилата, а подс. К. и семейството му, в което влизали синът му А.В.К. и съпругата му К.Г.К., посещавали вилата си в почивните и празнични дни. При посещенията на вилата подс. В.К. често носел със себе си някой от законно притежаваните от него пистолети.

На неустановена дата в периода от 23.04.2016г. до 02.05.2016г. подсъдимият, синът му А.К. и съпругата му К.К. посетили вилата си в с. ***, обл. Пловдив и се срещнали със свидетелите П.С. и М.Г.. Взели съвместно решение да се разходят в планината. В изпълнение на това решение петимата потеглили на разходка. Първоначално се предвижвали с лек автомобил „Лада Нива“, управляван от свид. П.С., като преминали през селото и продължили по черен горски път. Тъй като на определено място горският път бил непроходим с моторно превозно средства, петимата слезли от колата и продължили по него пеша. Свид. П.С. ходел по-бързо и леко се отдалечил от основната група, в която се движели подс. В.К., синът му, съпругата му и свид. М.Г.. Пеша се придвижвали около 10 – 15 минути. Така всички достигнали до местността „***“ в землището на с. ***, обл. Пловдив. На тази разходка подс. В.К. носел със себе си законно притежавания пистолет марка „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер ***. Подсъдимият и синът му ходели в края на групата. Малко пред тях, на около 15 – 20 метра, се движили К.К. и свид. М.Г.. Подсъдимият предложил на сина си да стреля с пистолета, знаейки, че А.К. е непълнолетен /на навършени четиринадесет години/. Последният имал увлечение към компютърни игри с оръжие, като правил разлика между видовете оръжия. Поради това и охотно изразил съгласие да стреля с пистолета на баща си. Разговорът, че подсъдимият ще предоставя на непълнолетния си син пистолета, за да стреля, бил възприет от свид. М.Г.. Подсъдимият извадил намиращия се у него пистолет „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер ***, заредил го с осем броя стандартни бойни патрони калибър 9х19 мм. и го предоставил на сина си. Последният започнал да произвежда изстрели, като се целел в буково дърво, представляващо част от група от 4 дървета. Дървото, по което стрелял А.К., се намирало на склон, започващ непосредствено от лявата страна на горския път, като мястото на попаденията на куршумите върху него било на около 2 - 3 метра по въздушна линия от детето. А.К. възпроизвел няколко изстрела. Докато той стрелял двете жени били на около 15 – 20 метра напред и не обръщали особено внимание на случващото се. Свид. П.С., който преди това се бил откъснал от групата, се върнал назад и възприел как А.К. възпроизвежда 3 - 4 изстрела по дървото. Възприел и дървото, по което стрелял. Подсъдимият похвалил пред свид. П.С. сина си за добрата стрелба. Събрал, с помощта на останалите, гилзите по земята, които успели да открият. След като А.К. приключил стрелбата върнал пистолета на баща си и подс. В.К. го прибрал. След това всички заедно приключили разходката си и се прибрали по домовете си.

Със Заповед за задържане на лице от 17.05.2016г. подсъдимият бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа по ДП №362/2016г. на ІІ РУ при ОДМВР Пловдив.

Свид. М.Т.Д., като *** в ***, провела беседа с детето А.К. на 17.05.2016г. около 22:00 часа. Присъствали и Х.Р./*** към онзи момент/ и В.С./***/. При проведената беседа детето разказало различни неща за семейството си. В хода на беседата то споделило и за увлеченията му към компютърните игри с оръжия. Разказало също за познанията си за видовете пистолети, за разликата в стрелбата са тях, за твърдостта на спусъка, както и за разликата в патроните. Споделило и това, че е стреляло над десет пъти с пистолети, предоставени от баща му, като това се случвало в повечето случаи в гората по дървета и рядко по други мишени.

Във връзка с възложена от РП – Пловдив проверка в с. ***, обл. Пловдив отишли свидетелите Д.Г. и И.С.. Там провели разговор със свид. М.Г., като пред тях последната споделила, че при разходката е възприела как А.К. стреля с пистолет по дърво, а баща му бил непосредствено зад него. Такива факти споделил и свид. П.С. пред полицейските служители, които беседвали с него в хода на проверката.

Със Заповед за задържане на лице от 18.05.2016г. подсъдимият бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа по ДП №361/2016г. на І РУ при ОДМВР Пловдив /преобразувано в сл.д. №96/2016г. по описа на ОСО/.  

На 19.05.2016г. свидетелите В.С.В. и З.Н.К., като ***, посетили вилната зона на с. ***, обл. Пловдив. Там се срещнали със свид. П.С.. Последният им разказал за възприетата от него стрелба и обстоятелствата около нея, след което завел двамата свидетели до мястото, където била извършена стрелбата. Там свидетелите К. и В. възприели дървото и намиращите се на него 8 дупки. Предвид установеното, на 20.05.2016г. на посоченото от свид. В. място бил извършен оглед на местопроизшествие, при който било фиксирано дървото и дупките в него. При огледа била намерена и метална гилза. Били иззети като веществени доказателства както намерената гилза, така и намерените в дупките осем броя куршуми.

В хода на досъдебното производство била изготвена експертна справка №124 от 21.05.2015г., със заключение, че предоставените за изследване осем броя проектили /куршуми/ калибър 9х19 мм и един брой гилза калибър 9х19 мм, иззети при огледа на местопроизшествието, извършен на 20.05.2016г. в местността „***“ ***“ по горски карти в землището на с. ***, обл. Пловдив са изстреляни/стреляни с представения пистолет „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер ***.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-балистична експертиза, от заключението на която се установява, че намерените при огледа гилза и куршуми представляват части от стандартни бойни патрони калибър 9х19 мм. Същите са стреляни/изстреляни от  пистолет марка „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер ***, регистриран на името на В.К.. Разпитано в съдебно заседание вещото лице И.Ч. поддържа заключението си.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, от чието заключение се установява, че А.В.К. не се води на психиатричен отчет в ЦПЗ – Пловдив и не страда от психично заболяване. Към момента на освидетелстването и към инкриминирания момент не са били налице предпоставки от психологически или психиатричен характер, които биха могли да възпрепятстват А.К. да ръководи постъпките си или да му попречат да осъзнава значението на постъпките си, каквито и да са били те. Няма причини от психологически или психиатричен характер, които биха попречили на същия да дава достоверни показания по делото. Физическото и психическото му развитие му дават възможност правилно да възприема и възпроизвежда факти в логична и хронологична последователност. На основата на когнитивно и интелектуално – мнестичното развитие на А.К., той е в състояние да осъзнава и контролира действията си, като разбира възможните причинно – следствени връзки, в рамките на социалния си опит. Експертите не откриват данни за аномални прояви в поведението му, а така също за психични отклонения и/или обсесивни състояния по време на освидетелстването. Разпитани в съдебно заседание вещите лица *** Н.В.и ***. О.Д. поддържат заключението.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни доказателства – частично от обясненията на подсъдимия К.; частично от показанията на свидетелката М.Г., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав и изцяло от отчасти прочетените й на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени пред органа на досъдебното производство /разпит от 19.05.2016г., л.108 от дос.пр./; частично от показанията на свидетеля П.С., дадени пред настоящия съдебен състав и изцяло от отчасти прочетените му на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени пред органа на досъдебното производство /разпит от 19.05.2016г., л.107 от дос.пр./; частично от показанията на свидетеля В.В., дадени пред настоящия съдебен състав и изцяло от отчасти прочетените му на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, дадени пред органа на досъдебното производство /разпит от 20.05.2016г., л.112 от дос.пр./; изцяло от показанията на свидетелите М.Д., З.К., М.Н., А.Б., З.Л., Д.Г., А.С. – Д., Д.К. и И.С., депозирани пред настоящия съдебен състав и изцяло от отчасти прочетените на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на свидетелката М.Д., дадени пред органа на досъдебното производство /разпит от 19.05.2016г., л.105 – 106 от дос.пр./.

При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство съдебно-балистична експертиза и комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза. Експертните заключения са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност и според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства. Не се споделя възражението на защитата за некредитиране на заключението на съдебно-балистичната експертиза. Обект на тази експертиза са били иззетите при огледа осем броя проектили /куршуми/ калибър 9х19 мм и един брой гилза калибър 9х19 мм. Същите са били приобщени като веществени доказателства по делото. Гилзата и куршумите са били съпоставени с наличния в сектор БНТЛ при ОДМВР – Пловдив пистолет „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер ***, собственост на подсъдимия. Обстоятелството, че пистолетът не е бил приобщен като веществено доказателство по делото, а се е намирал в сектор БНТЛ при ОДМВР – Пловдив по повод изготвената преди експертизата експертна справка №124 от 21.05.2015г., не прави експертното заключение нито необосновано, нито немотивирано.

Описаната по - горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК – заповед за задържане от 18.05.2016г. /л.12 от дос.пр./, заверено копие на Удостоверение за раждане на А.В.К. /л.84 от дос.пр./, заверени копия на епикризи на А.В.К. /л.163 – 165 от дос.пр./, кадрова справка за подсъдимия /л.190 – 191 от дос.пр./, характеристични данни от СОУ „*** /л.193 – 194 от дос.пр./, характеристична справка за А.В.К. /л.198 – 199 от дос.пр./, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него фотоалбум /л.271 – 271, л. 284 – 290 от дос.пр./, експертна справка №124 от 21.05.2015г. /л.275 – 276 от дос.пр./, справка от Началник ІІ РУ при ОДМВР – Пловдив /л.281 от дос.пр./, справка за съдимост на подсъдимия /л.11 от съд.пр./, справка от сектор БНТЛ при ОДМВР – Пловдив, ведно със заверено копие на приемо - предавателен протокол /л.87 – 88 от съд.пр./, справка от Началника на ІІ РУ при ОДМВР – Пловдив /л.92 от съд.пр./, заверено копие на Разрешение за придобиване на ОББ, Приложение 1 №*** /л.129 от съд.пр./, заверено копие на Разрешение за продажба на ООБ, Приложение 1 №*** /л.130 от съд.пр./, заверено копие на Разрешение за придобиване на ОББ, Приложение 1 №*** /л.131 от съд.пр./, заверено копие на Разрешение за носене и употреба на ООБ, Приложение 3 № *** /л.132 от съд.пр./, заверено копие на Разрешение за носене, употреба и съхранение на ООБ № *** /л.133 от съд.пр./, заверено копие на Заповед за отнемане на ООБ рег. №*** от съд.пр./ заверено копие на Протокол за приемане на ООБ рег. № *** /л.137 от съд.пр./, заверено копие на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 15.04.2015г. /138 – 139 от съд. пр./, заверено копие на  приемо - предавателен протокол от 10.06.2016г. /л.140 от съд.пр./, заверено копие на заповед за задържане от 17.05.2016г. /л.149 от съд.пр./, справка от Началника на ІІ РУ при ОДМВР – Пловдив, ведно с приложено към нея заверено копие на разписка от 19.06.2015г. /л.168 – 170 от съд.пр./, както и от веществените доказателства - метална гилза и 8 броя куршуми, част от бойни патрони калибър 9х19 мм.

Показанията на свидетелите М.Д., З.К., М.Н., А.Б., З.Л., Д.Г., А.С. – Д., Д.К. и И.С., депозирани пред настоящия съдебен състав се ценят изцяло.  Свидетелите М.Н. и А.Б. изнесоха пред съда твърдения за личността на подсъдимия, свидетелката А.С. – Д. за личността на А.К., а свид. З.Л. беше разпитван за факти, касаещи наличието в сектор БНТЛ при ОДМВР – Пловдив на изследвания при изготвяне на експертизата пистолет „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер ***. Няма каквито и да е основания за некредитиране на твърденията на посочените четирима свидетели.

Казаното от свидетелката М.Д. пред съда и отчасти прочетените й на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, дадени пред органа на досъдебното производство /разпит от 19.05.2016г., л.105 – 106 от дос.пр./ също се възприемат с доверие от съдебния състав. Не се установява твърдяната от защитата несъвместимост между показанията на тази свидетелка, показанията на свид. А.С. – Д. и експертното заключение на комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза. Обстоятелството, че по време на психологичното интервю А.К. е споделил с експертите, че свид. М.Д. се е държала с него непрофесионално, че е пушила, че не му е вярвала и че му е казала, че ще го подлага на детектор на лъжата, не може да опровергае казаното от тази свидетелка пред съда, че не е имало такова поведение от нейна страна. Изнесеното от експертите в обстоятелствената част на експертизата и в разпита им пред съда при приемане на експертното заключение, за поведението на свид. М.Д. по време на беседата, представлява единствено твърдение на А.К. по време на психологическото интервю с него и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Напротив опровергава се от показанията на свид. М.Д., за които няма каквито и да е основания за некредитирането им. Посочените твърдения на А.К. не променят експертното заключение, поради което и то не се явява в противоречие с показанията на свидетелката М.Д.. Заявеното от тази свидетелка, че А.К. има познания за оръжията не само от компютърните игри, но и от баща си не се хареса на защитата. Безспорно се установява по делото, че А.К. е имал сериозно увлечение към компютърните игри с оръжия, от където и е имал познания за тях. Логично и обосновано обаче свидетелката Д. посочи, че познанията на А.К. за тежестта на различните видове оръжия, за начина на стрелба с тях, за твърдостта на спусъка, за разликата в патроните им, не могат да се добият само от компютърните игри. В тази връзка и посочи, че по време на беседата А.К. е споделил, че е стрелял над десет пъти с пистолети, предоставени от баща му, като това се случвало в повечето случаи в гората по дървета и рядко по други мишени, както и че предпочита стрелбата с Глог, пред тази с Макаров. Така заявеното от свидетелката се кредитира от съда при изграждане на изводите му от фактическа страна.

Казаното от свидетеля В.В., непосредствено пред съда, не се възприема единствено в частта, в която изнася твърдения, че когато свид. П.С. е завел него и свид. З.К. на мястото на стрелбата, не е споделил за развилите се събития по предоставянето на пистолета от страна на подсъдимия на сина му и по стрелбата на последния с него. От една страна, така заявеното е в противоречие с казаното от свид. З.К., който е категоричен и подробен в разказа си за думите на свид. П.С. и чийто показания съдът цени изцяло. От друга страна е абсолютно нелогично полицейските служители да търсят за съдействие свид. П.С. по повод извършване на проверка за предоставяне на огнестрелно оръжие на непълнолетно лице и да не се информират именно от свидетеля – очевидец за развилите се събития. Ето защо за този факт съдебният състав се доверява на казаното от свид. З.К., а не на заявеното от свид. В.В.. В останалата част показанията на свид. В.В., депозирани пред настоящия съдебен състав се ценят с доверие. Досежно мястото на стрелбата и досежно броя на намерените в дървото дупки от куршуми показанията на свид. В.В., дадени пред органа на досъдебното производство бяха прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Така приобщените му показания се кредитират от съда при изграждане на изводите му от фактическа страна. Нормално и логично е поради отминалия период от време свидетелят В.В. да няма точни спомени за тези обстоятелства.

Основните противоречия в събраните по делото гласни доказателства са свързани с това предоставял ли е по време на разходката подсъдимият на сина си своя пистолет „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер ***, ведно с наличните в него патрони, стрелял ли е А.К. по дървото или пък е стрелял подсъдимият и упражнен ли е или не натиск от страна на полицейските служители върху свидетелите М.Г. и П.С., за да кажат, че са видели как А.К. стреля. Изграждайки изводите си от фактическа страна съдебният състав прие, че по време на разходката подсъдимият е предоставил на сина си своя пистолет „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер ***, ведно с наличните в него осем броя патрони, че непълнолетният А.К. е възпроизвел няколко изстрела с него, както и че полицейските служители, извършващи възложената от РП – Пловдив проверка не са упражнявали никакъв натиск върху свидетелите М.Г. и П.С., казвайки им какво да говорят и пишат.

И свидетелката М.Г. и свидетелят П.С. заявиха пред съда, че по време на проверката, преди образуване на досъдебното производство, от страна на полицейските служители спрямо тях е бил упражнен натиск. Свид. М.Г. посочи, че полицаите са й казали да напише в своето обяснение, че е видяла А.К. да стреля с пистолета по едно дърво. Свид. П.С. също посочи, че е написал неверни неща, тъй като служителите на реда са му казали какво да напише и че това е за някаква справка и за протокола. Така изнесените от тези двама свидетели твърдения са несериозни и в директно противоречие с казаното от свидетелите Д.Г., И.С. и Д.К., чиито показания съдебният състав възприема с доверие. Последните трима са категорични, че никога в практиката си не са упражнявали какъвто и да е натиск или въздействие върху свидетели. Действително свид. Д.К. не можа да си спомни за беседата и снемането на обяснения от свид. П.С., но пък свидетелите Д.Г. и И.С. бяха подробни в показанията си за разговора им със свид. М.Г. и казаното от нейна страна.

Поради възникнало съществено противоречие в показанията на свид. М.Г., депозирани пред съда и тези, дадени пред органа на досъдебното производство относно обстоятелства, свързани с това разбрала ли е свидетелката, че подсъдимият ще дава на сина му А.К. пистолет, за да стреля и видяла ли е същата пистолет по време на разходката в някой от присъстващите лица, се наложи приобщаване към доказателствата по делото на показанията й в тази част, дадени пред органа на досъдебното производство /разпит на 19.05.2016г., л.108 от дос.пр./ на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Поради възникнало съществено противоречие в показанията на свид. П.С., депозирани пред съда и тези, дадени пред органа на досъдебното производство относно обстоятелства, свързани с това виждал ли е свидетелят А.К. да стреля с пистолет по дърво и виждал ли е свидетелят оръжие по време на разходката, се наложи приобщаване към доказателствата по делото на показанията му в тази част, дадени пред органа на досъдебното производство /разпит на 19.05.2016г., л.107 от дос.пр./ на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. Именно на така приобщените доказателства за визираните обстоятелства съдебният състав се доверява при изграждане на изводите му за фактическата установеност на стореното, а не на заявеното от тези свидетели за посочените факти непосредствено пред съда. Аргументите за това са свързани както с обстоятелството, че тези показания са били дадени непосредствено след извършеното престъпление, така и с обстоятелството, че казаното от свидетелите М.Г. и П.С. пред съда, за развилите се събития по време на разходката, не се подкрепя от кредитираната доказателствена съвкупност. Заявеното от свид. М.Г., непосредствено пред съдебния състав, че по време на разходката не е видяла оръжие и че е разбрала, че ще стреля подсъдимият, както и казаното от свид. П.С., непосредствено пред съда, че по време на разходката не е виждал А.К. да стреля и че въобще не е виждал оръжие тогава е в директно противоречие не само със заявеното от тях в надлежно приобщените им на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени пред органа на досъдебното производство /които се ценят от съда/, но и с показанията на свидетелите З.К., Д.Г. и И.С.. Пред тези трима полицейски служители свидетелите П.С. и М.Г. са споделили, че подсъдимият е носил в себе си пистолет, че го е предоставил на непълнолетния си син и че последният е стрелял с него. Макар и косвени доказателства за установяване на релевантните по делото факти, показанията на полицейските служители са съответни на останалите събрани по делото доказателства, ценени от съда, и сочат съпричастността на подсъдимия към престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Заявеното от свидетелите М.Г. и П.С. пред съда за визираните обстоятелства намира подкрепа единствено в обясненията на подсъдимия К., които обаче в тази част представляват израз на възприетата от него защитна позиция. В желанието си да обслужат защитната версия на подсъдимия, че не последният е автор на престъплението по чл.338, ал.2 от НПК, свидетелите М.Г. и П.С. изнесоха пред съда твърдения, изцяло противоречащи на казаното от тях в досъдебното производство. За развилите се по време на разходката събития обаче, както се каза, се ценят от съдебния състав показанията на цитираните свидетели, дадени пред органа на досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК.

Обясненията на подсъдимия се ценят отчасти. Тъй като обясненията му, в частта касаеща събитията по задържането му на 17.05.2016г. и на 18.05.2016г., в частта, касаеща смъртта на родителите му и в частта, касаеща влошените му отношения с част от ръководството на *** – Пловдив, са неотносими към предмета на доказване по това дело, то същите не следва и няма да бъдат подлагани на анализ. Кредитира се с доверие единствено казаното от него за това, че е имало разходка, кои са били лицата при тази разходка, както и че той по време на нея е носил в себе си законно притежавания от него пистолет „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер ***. В останалата им част /по отношение на относимите към предмета на доказване факти/ обясненията му представляват израз на възприетата от него защитна позиция. Действително обясненията на подсъдимия имат двояка природа, като освен защитна позиция са и доказателствено средство. Но за да може да се изграждат изводите от фактическа страна върху неговите обясненията, същите следва да кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, което в случая не е така. Посочи се, че казаното от подсъдимия, че не синът му, а той е стрелял, се подкрепя в известна степен от заявеното пред съда от свидетелите М.Г. и П.С., на чиито твърдения обаче не се дава вяра. И цитираните показания на посочените свидетели и обясненията на подсъдимия за действията на последния са изолирани от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Няма как събитията да са се развили както твърдят двамата свидетели и подсъдимия, а последният да е бил категорично посочен дни след извършване на престъплението и от свид. М.Г. и от свид. П.С. като лицето, което е предоставило на непълнолетния А.К. огнестрелното оръжие и намиращите се в него патрони. На версията на подсъдимия се противопоставят всички останали събрани доказателства, кредитирани от съда. Изводът за съпричастността на подсъдимия към престъплението не може да се опровергае и от обстоятелството, че попаденията на куршумите в дървото са били концентрирани в сравнително малка окръжност. Това обстоятелство беше многократно изтъкнато и от подсъдимия и от неговата защита, като се твърдеше, че няма как лице, което не борави с оръжие да има такива точни попадения. Първо следва да се отбележи, че дървото, по което е стрелял А.К., се е намирало на склон, започващ непосредствено от лявата страна на горския път, като мястото на попаденията на куршумите върху него е било на около 2 - 3 метра по въздушна линия от детето, т.е. разстоянието от стрелеца до мишената е било малко и е естествено и напълно възможно попаденията да са близо едно до друго. Наред с това не може да бъде подминат и факта, че тази стрелба не е била инцидентна за непълнолетния А.К.. С оглед на казаното съдът намира, че в настоящия случай събраните по делото доказателства са достатъчни, за да формират извод досежно авторството на подсъдимия, поради което и съдът счита за неоснователно възражението на защитата направено в тази насока.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият В.Ц.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.338, ал.2 от НК, тъй като на неустановена дата в периода 23.04.2016г. до 02.05.2016г. в местността „***“ в землището на с. ***, обл. Пловдивска, е предоставил законно притежавано огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер *** и боеприпаси – 8 броя стандартни бойни патрони калибър 9х19 мм. на лице, ненавършило 18 години - А.В.К., ЕГН:**********.

От обективна страна с действията си подсъдимият на неустановена дата в периода 23.04.2016г. до 02.05.2016г. в местността „***“ в землището на с. ***, обл. Пловдивска, е предоставил своето законно притежавано огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер *** и боеприпаси – 8 броя стандартни бойни патрони калибър 9х19 мм. на сина си А.К.. Оръжието и боеприпасите не само са били предоставени във фактическата власт на А.К., но същият и ги е използвал за стрелба. За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл.338, ал.2 от НК е достатъчно оръжието и боеприпасите да бъдат предоставени на лице, което не е навършило 18 – години, без да е необходимо това да бъде в продължителен период от време. Достатъчен е фактът, че те са се намирали във владението на такова лице, независимо от времевия период. Възражението на защитата, че за съставомерността на това престъпление е необходимо трайно и продължително установяване на фактическа власт върху тези вещи, е неоснователно. Да се предостави вещ означава тя да се остави на разположение на някой друг. Синоними на думата „предоставям“ са „оставям“, „давам“, „оставям на разположение“. От доказателствата по делото категорично се установява, че подсъдимият е дал своя пистолет, с наличните в него патрони на сина си, поради което от обективна страна е осъществил формата на изпълнителното деяние „предоставям“. Към момента на това действие синът на подсъдимия – А.К., е бил непълнолетен - на навършени 14г., т.е. не е имал навършени 18 години.  

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване. Напълно е съзнавал, че синът му не е навършил 18 години и въпреки това му е предоставил законно притежаваното от него огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка „Глок“ 17, калибър 9х19 мм със сериен номер *** и боеприпаси – 8 броя стандартни бойни патрони калибър 9х19 мм.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в незачитане на установения в страната правов ред.

При индивидуализиране наказанието на подсъдимия съдът отчете, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, както и добрата му характеристика. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени по – високата степен на обществена опасност на извършеното, аргументирана както от обстоятелството, че оръжието и боеприпасите са били предоставени на непълнолетния 14 – годишен А.К. с цел употребата им от него, която цел е била постигната, така и от личността на подсъдимия - ***. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус следва да се наложат наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които да бъдат в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева. Така наложените наказания съответстват както на обществената опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия К. и според преценката на съда биха постигнали своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също биха се отразили възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. Не са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК.

С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, както и за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, настоящият съдебен състав е на становище, че наложеното на подсъдимия наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално. Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК от така наложеното на подсъдимия В.Ц.К. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и на НПК, включително и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 18.05.2016г. до 30.08.2016г., като един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.

Веществените доказателства – метална гилза и 8 броя куршуми, част от бойни патрони калибър 9х19 мм, следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила. 

На основание чл. 189, ал.3 от НПК следва подсъдимият В.Ц.К. да бъде осъден да заплати по сметка на ОД МВР-Пловдив сумата от 307,44 /триста и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща направени в досъдебното производство разноски, както и да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, в полза бюджета на ВСС сумата 255,00 /двеста петдесет и пет/ лева, представляваща направени в съдебното производство разноски.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ