НОХД 7854/2017 - Мотиви - 15-11-2019

Мотиви по Наказателно дело 7854/2017г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 17.09.2019 г. ПО НОХД № 7854/2017 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Н.О.,  IV-ти НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

От Районна прокуратура- Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 871/2019 г. по описа на 01- во РУ при ОД на МВР Пловдив срещу В.Г.Д., ЕГН ********** за извършени от него престъпления, както следва: за това, че в края на м. август 2009г. в гр. Пловдив, с цел да принуди С.П.П. и Н.А.А. да се разпоредят с пари- общо 1760 лв., представляващи част от трудовите възнаграждения на П. и А., ги заплашил с насилие, като деянието е придружено със заплаха за убийство- престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК; за това, че на 03.07.2009г. в гр. Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- престъпление по чл. 325, ал. 1 НК; и за това, че на 08.10.2009г. в с. Ягодово, обл. Пловдив, се заканил на Р.П.Х. с престъпление против личността на неин ближен- с убийство на сина й А.Д.Н. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1НК.

Производството пред настоящия съдебен състав е второ по ред, след като с Решение № 343 от 29.11.2017г., поставено по ВНОХД № 1894/ 2017г., по описа на ОС- Пловдив, н.о. е отменена присъда № 208 от 22.05.2015г., постановена по НОХД № 3366/2010г., по описа на РС- Пловдив, XXIII- ти н. с-в и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С протоколно определение от 18.06.2018г., влязло в законна сила на 04.07.2018г., настоящият съдебен състав е констатирал, че по отношение на престъпленията по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за преследване на същите. Предвид това и доколкото е заявено изрично искане от страна на защитника и подсъдимия, то на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4, вр. чл. 81, ал. 3 НК е прекратил наказателното производство за деянията по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

 В хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага доводи, че по безспорен и категоричен начин е изяснена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Акцентира върху обстоятелството, че между подсъдимия от една страна и св. А., и св. П. от друга страна, са възникнали облигаторни правоотношения по повод на сключени договори за заем на парични средства. А. и П. са заплащали редовно месечните си вноски, като в даден момент са заявили, че преустановяват плащанията, тъй като считат, че са се издължили и са предоставили на подсъдимия много повече парични средства, отколкото им е заел. Това не се е приело позитивно от подсъдимия, който продължил да изисква от тях плащания ежемесечно, като ги е заплашил, че ако преустановят плащанията, то това ще доведе до неблагоприятни последици за живота и здравето им. Изтъква, че именно чрез заплахи за живота на пострадалите, подсъдимият е поддържал състояние на страх у А. и П. и ги е мотивирал да му заплащат ежемесечно сума в размер от 1760 лв.- факт, който се извежда и от показанията на св. А.Н.. Подсъдимият не е потърсил правата си чрез легитимните способи, разписани в ГПК, а е избрал да заплашва своите длъжници, с цел да ги принуди и за процесния месец да му заплатят сума от 1760лв. Предлага се, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по смисъла на чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. чл. 1 НК, наказанието на подсъдимия да бъде определено на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като се съобрази, че е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно многократното надхвърляне на разумния срок, в което е следвало да бъде разгледано делото и да е налице произнасяне от съда. Продължаващата вече почти десет години съдебна фаза на процеса препятства постигането на целите на личната превенция и предвид това, се предлага наказанието „лишаване от свобода“ и наказанието „глоба“ да са под минимума, разписан за престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК. Предлага се, така наложеното наказание „лишаване от свобода“, на основание чл. 66, ал. 1 НК, да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Предлага се, в тежест на подсъдимия да бъдат възложени всички сторени разноски, включително и при предходното разглеждане на делото.

Защитникът на подсъдимия – адв. С., излага доводи в насока недоказаност на обвинението по един несъмнен и категоричен начин. Поддържа, че липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е предоставил парични средства на св. А. и на св. П.. Липсват данни и те да са му заплащали или да са им удържани от заплатите суми, с цел погасяване на вече взет паричен заем. Акцентира се върху обстоятелството, че не са налице документи за предавани суми, а единствено св. Н. посочва, че е удържал суми от заплатите на А. и П.. Твърди се обаче, че тези суми по никакъв начин не са постъпвали в полза на подсъдимия. В подкрепа на това са и показанията на св. П., който посочва, че многократно е искал от Н. документ за удържаните суми, но такъв не е получавал. Защитата поддържа, че всъщност задължения на св. П. са съществували, но те са били към св. Н. във връзка със стоките, които е предоставял „на вересия“ в качеството си на търговски представител на фирмата, управлявана от св. Н.. Изтъква се, че и другият ключов свидетел по делото- А. също заявява, че не е предавала лично парични средства на подсъдимия, не е виждала и св. П. да му предава такива. Защитата посочва и че е неясно как се формира сумата от 1760 лв., посочена в обвинителния акт като месечна вноска, която св. А. и св. П. са предавали на подсъдимия в цел погасяване на предоставения им заем. Изтъква се, че представените по делото записи на заповед са подписани доброволно от св. А. и св. П. и никой не е упражнявал спрямо тях натиск. Сочи се, че по делото не са налице и данни подсъдимият да е отправял каквито и да било заплахи към А. и П., още по- малко такива свързани с живота и здравето им. Предвид изложеното, се моли подсъдимият да бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 213а, ал.2, т. 1, вр. ал. 1 НК.

Подсъдимият Д., в рамките на предоставената му възможност за лична защита, поддържа казаното от своя защитник. Изтъква, че нито е предоставял, нито е получавал парични средства от св. А. и св. П.. Не е влизал и в пререкания с тях по повод на неуредени финансови взаимоотношения.

С последната си дума, моли да бъде признат за невинен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становищата и възраженията на страните, счита за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият В.Г.Д., е роден на ***г. ***, живущ ***, ****, български гражданин, разведен, неработещ, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********.

По силата на Трудов договор, сключен между „Тиратрон- 1“ ЕООД, ЕИК 160133732, представлявано от управителя Н., като работодател и подс. В.Г.Д. като служител, последният изпълнявал длъжността „****“ в дружеството. Във фирма „Тиратрон 1“ ЕООД също така работели св. Н.А. и св. С.П.. Дружеството стопанисвало склад, намиращ се на бул. „Кукленско шосе“ № 17, като именно там било и работното място на св. А.- тя заемала длъжност „****“, а св. П. заемал длъжност „***“. По това време св. А. и св. П. живеели заедно в условията на фактическо съпружеско съжителство.

Още от началото на трудовите правоотношения с „Тиратрон 1“ ЕООД, подс. Д. установил близки отношения с управителя на дружеството- св. Н.. Последният често възлагал на подсъдимия дейности, които били извън заеманата от него длъжност като шофьор и били свързани с ръководене на оперативните дела на дружеството. Подс. Д. предоставял дори и парични средства на дружеството, за да подпомогне дейността му.

През 2007г. св. А. и св. П. имали нужда от парични средства, като за целта потърсили финансов кредит от различни банкови институции. Било им отказано, предвид недобрата им кредитна история и доходи. По това време, подс. Д. инициирал контакт със св. А. и св. П. и тримата постигнали съгласие подсъдимият да им предостави в заем парични суми, като А. и П. му ги връщат на части, със съответната възнаградителна лихва. Предвид така постигнатата уговорка, подс. Д. през месец юни- юли 2007г. предал на св. П. сума в размер от 2000 лв. В кратък период след това, подсъдимият предал на св. А. сума в размер от 6000 лв. За обезпечаване на това вземане бил издаден и запис на заповед, в който било отразено, че А. дължи на подсъдимия сума в размер от 10 000лв., който впоследствие обаче бил загубен и не е представен по делото. Следвайки това, подсъдимият предал на св. П. последователно суми в размер от 4000 лв. и от 10 000лв. За обезпечаване вземанията за последните две суми, са издадени и съответни записи на заповед, като св. П. е отразен като задължено лице ( платец), а като поемател (кредитор) е посочен подс. Д.. Авалист ( поръчител по записа на заповед) за сумата от 10 000 лв. е св. А.Н., а за сумата от 4000лв.- св. А. и св. Н.. На срещите, при които ставало договарянето на условията, при които ще се осъществява издължаването на паричните суми, присъствал и св. Н.. Пред св. Н., свидетелите А. и П., и подс. Д. се уговорили, погашението на заетите суми да става чрез удръжки от заплатите на двамата длъжници. Удържането щяло да става от св. Н. и той да предава парите на подс. Д.. Именно с цел да се гарантира, че св. Н. ще спазва тази уговорка, той бил вписан в записите на заповед като поръчител.

По това време, подс. Д. започнал да предоставя парични заеми и на други лица, които също работели във фирма „Тиратрон 1“ ЕООД- през 2008г. св. М. получил от подсъдимия в заем два пъти по 1000лв., като уговорката отново била да бъдат върнати парите на месечни вноски, със съответна възнаградителна лихва. Допълнително, подс. Д., в качеството си на ипотекарен длъжник, бил обезпечил вземането на „Уникредит Булбанк“ ЕАД към „Тиратрон“ ЕООД (Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 144, том VI, рег. № 4392, дело № 1021 от 07.11.2007г. на Нотариус М. Ц.) и  вземането на „Прокредит Банк България“ АД към „Тиратрон“ ЕООД (Нотариален акт за договорна ипотека № 36, том 6, рег. № 9084, дело № 962 от 2006г. на Нотариус Т. К.).

Същевременно, св. А. и св. П. продължавали редовно да се издължават на подс. Д. като месечната им вноска, насочена към погасяване на задълженията към подсъдимия възлизала на 1760 лв. Така, до м. 09.2009г. двамата длъжници заплатили на подс. Д. сума в общ размер от 63 360 лв. Тъй като тази сума многократно надхвърляла общия размер на получените парични средства, св. А. и св. П. няколко пъти говорили с подсъдимия, че не желаят повече да му плащат, но последният винаги заявявал, че са платили само лихвите по взетите суми и главницата е останала непогасена. Тъй като подс. Д. казвал, че ежемесечно предаваната му сума от 1 760 лв. покрива само лихвите по предоставения паричен заем и желае цялата главница накуп, св. А., под въздействието и на св. П., изтеглила от различни банкови институции парични кредити- от банка „Пиреус“ изтеглила на 31.07.2008г. заем в размер от 5000лв, от „Уникредит Булбанк“ АД взела а 12.08.2009г. като паричен заем сума в размер от 10 000лв. и от „Профи кредит“ на 16.12.2008г. сума в размер от 2 583 лв. Всички средства, които били получени от финансовите институции били предадени от св. П. на подс. Д..

Предвид тежкото си материално положение, в края на м. август 2009г., св. А. и св. П. с категоричност заявили, че не желаят повече част от заплатите им да се удържат с цел погасяване на задълженията им към подс. Д.. Този разговор се провел в кабинета на св. Н., който също присъствал. Отказът на А. и П. да продължават да заплащат парични суми, никак не се понравил на подсъдимия и той започнал да ги заплашва вербално, на висок тон. Крещял им, че трябва да продължават да плащат, защото ще им се случи най- лошото, познавал хора, които щели да ги заличат от земята и трябвало да му плащат, докато са живи. Отправял спрямо тях нецензурни думи и на висок тон ги заплашил, че ще ги хвърли в язовир. Това породило основателен страх у св. А. и св. П., особено в светлината на факта, че подс. Д. често им е казвал, че има хора, които „щели да си свършат работата, ако не продължават да плащат“, че е „бивш полицай и неговите бивши колеги го пазят“. В така възникналия спор се намесил св. Н., който заявил на подс. Д., че след като А. и П. не желаят да заплащат суми, то ще преустанови и удържането на сумата от 1760 лв. от заплатите им. Н. също така посочил, че е редно да бъде съставен и да се подпише документ за предадената до момента сума. Така била съставена Справка за финансов заем за периода от 2007г. до 09.2009г., в която било отразено, че подс. Д. е получил от св. А.  и св. П. обща сума в размер от 63 360 лв.  Подсъдимият отново не бил доволен от случващото се, но подписал лично така съставената справка.

След разразилия се спор, последвал срив в отношенията между подс. Д. и св. Н., като Д. бил дисциплинарно уволнен от  дружеството „Тиратрон 1“ ЕООД през м. септември 2009г. Св. А. и св. П. потърсили съдействие от органите на МВР, като депозирали сигнал срещу подс. Д..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за недвусмислено установена от показанията на свидетелите Н.А. (т. 2, л. 246 гръб- л. 249 от НОХД № 7854/ 2017г.; т. 1, л. 40 гръб- л. 42 от НОХД 3366/ 2010г., прочетени на основание чл. 281, ал. 2, т. 2 НПК; т. 2, л. 422- 423 от НОХД 7854/2017г.; л. 75- 76 от досъд. пр., дадени пред разследващ орган и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК; л. 73- 74 от досъд. пр., дадени пред съдия и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК), А.Н. ( т. 2, л. 249 гръб- л. 253 от НОХД № 7854/ 2017г.; т. 1, л. 176 гръб- л. 178 от НОХД № 3366/2010г., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК; т. 2, л. 426 гръб- л.428 от НОХД № 7854/ 2017г.; л. 77- 79 от досъдебното пр., дадени пред разследващ орган и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК), С.П. ( л. 101- 102 от досъд. пр., дадени пред съдия и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК в ОСЗ, проведено на 16.05.2019г. по НОХД 7854/ 2017г.- т. 2, л. 424 гръб;   т. 1, л. 43- л. 46 от НОХД № 3366/ 2010г., прочетени на основание чл. 281, ал .1, т. 1 НПК в ОСЗ, проведено на 16.05.2019г. по НОХД 7854/ 2017г.- т. 2, л. 424 гръб), К.Х. ( т. 2, л. 277- 278 от НОХД № 7854/ 2017г.), А.М. ( т. 1, л. 235- 237 от НОХД № 3366/ 2010г., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК; т. 2, л. 529- 530 от НОХД № 3366/ 2010г., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК; л. 80 от досъд. пр., дадени пред разследващ орган, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК- изброените показания на св. М. са прочетени в ОСЗ, проведено на 17.09.2019г. по НОХД № 7854/ 2017г.- т. 2, л. 482 гръб), М.Р. (т. 1, л. 234 от НОХД № 3366/ 2010г., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК; л. 82- 83 от досъд. пр., дадени пред разследващ орган, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК- изброените показания на св. Р. са прочетени в ОСЗ, проведено на 17.09.2019г. по НОХД № 7854/ 2017г.- т. 2, л. 483 ), А.К. ( т. 1, л. 181 от НОХД № 3366/ 2010г., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4- показанията са прочетени в ОСЗ, провело се на 17.09.2019г. по НОХД № 7854/ 2017г.- т. 2, л. 483), С. А. ( т. 1, л. 184 от НОХД № 3366/ 2010г., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4- показанията са прочетени в ОСЗ, провело се на 17.09.2019г. по НОХД № 7854/ 2017г.- т. 2, л. 483- гръб). Изложеното от свидетелите се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства- Справка за финансов заем ( т. 1, л. 118 от НОХД № 3366/2010г.), Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 144, том VI, рег .№ 4392, дело № 1021 от 07.11.2007г. на М.Ц.- Нотариус с район на действие РС- Пловдив ( т. 2, л. 464- 465 от НОХД № 3366/ 2010г.), Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 36, том 6, рег. № 9084, дело № 962 от 2006г. на Т. *** действие РС- Пловдив ( т. 3, л. 807 от НОХД № 3366/2010г.), Договор за предоставяне на потребителски кредит № 12203/ CL/ 2008г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и Н.А. ( л. 32- л. 35 от досъд. произв.),  Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 4063/ 12.08.2008г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и Н.А. ( л. 36 37 от досъд. произв.), Договор за предоставяне на кредит- транскарт на физическо лице от 22.10.2007г. ( л. 38 от досъд. произв.), Договор за револвиращ заем № 1003291308, сключен между „Профикредит“ ЕООД и Н.А. ( л. 39- 41 от досъд. произв.), Запис на зоповед за сума в размер от 10 000лв. ( л. 52 от досъд. произв.), Запис на заповед за сума в размер от 4 000лв. ( л. 53 от досъд. произв.), Трудов договор от 01.01.2008г., сключен между „Тиратрон 1“ ЕООД и В.Г.Д. ( л. 115 от досъд. произв.), Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 30.09.2009г. ( л. 117 от досъд. произв.), Трудов договор от 01.01.2008г., сключен между „Тиратрон 1“ ЕООД и С.П.П. ( л. 121 от досъд. произв.), Трудов договор от 18.09.2009г., сключен между „Тиратрон 1“ ЕООД и Н.А.А. ( л. 118 от досъд. произв.). В хода на настоящото производство бе назначена и изготвена графологична експертиза, като обект на изследване бе авторството на подписа под текста в Справка за финансов заем, находяща се в т. 1, л. 118 от НОХД № 3366/2010г. Заключението на експертите бе, че както ръкописният текст „500 000“, така и подписът срещу него са изпълнени от подс. Д..

Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че гореизброената доказателствена съвкупност, еднопосочно, категорично, безпротиворечиво и отвъд всякакво съмнение илюстрира описаната фактическа обстановка ( която съответства и на отразеното в обвинителния акт). В тази връзка, ключови за правилното изясняване на процесния казус са показанията на св. А., св. Н. и св. П.. И тримата са, както преки, така и първични информационни източници досежно процесните събития. Именно и предвид това, настоящият съдебен състав счита за нужно да подложи техните показания на по- детайлно обсъждане.

Изложеното от св. А. и св. Н. е неизменно през цялото наказателно производство- от досъдебното производство, през предходното разглеждане на делото, така и в рамките на настоящото НОХД. От показанията на свидетелката А. се изяснява, че през периода 2007- 2009г. тя и св. П. живеели съвместно, като имали нужда от средства. Именно в този период, подс. Д. им е предал на няколко пъти сума в общ размер от 22 000лв.- първоначално 2000 лв. на С.П., след това сума от 6000 лв. на св. А., след това са предадени суми от 4000 лв. и от 10 000лв. на св. П.. Погашението на всяка една от сумите ставало чрез удръжки от заплатите на св. А. и св. П.. Върху главницата, подс. Д. начислявал и възнаградителна лихва, която променял по собствено усмотрение (първоначално била 3%, впоследствие нараснала на 8%). Общото правило е било, че парите са се предавали от св. Н. на подс. Д.. В този порядък, в разпита си, обективиран в т. 1 л. 178  от НОХД № 3366/ 2010г., св. Н. съвсем подробно разкрива, както уговорките постигнати между А., П. и подс. Д., така и начинът, по който се е осъществявало издължаването. Св. Н. посочва и методиката, по която се формира отразената в обвинителния акт и приета от съда месечна вноска от 1760 лв., която А. и П. заплащали на подсъдимия- на пето число от месеца е удържано от П. 160 лв, след това на 25- то число е удържана сума от 480 лв. от А., на 27- мо число е удържана сума от 320 от П. и на последно число от месеца се удържат 800 лв. Точният размер на удържаната сума от трудовите възнаграждения на св. А. и св. П. се коментира именно от св. А. и в разпита й, проведен пред съдия в рамките на досъд. производство ( л. 74- гръб, абзац „последен“ от досъд. произв.- „Ориентировъчно на В. всеки месец заедно със С. предавахме сумата от 1760 лв.“ ). Предвид гореизложеното, съдът счита за напълно неоснователно възражението на защитника, направено в пледоарията, че е неясно как точно се формира сумата от 1760лв. и че същата е произволно посочена в обвинителния акт.

С категоричност се изяснява и че ежемесечното изплащане на сумата от 1760 лв. е извършвано чрез удържане от заплатата на А. и П.. Удържането се е извършвало от св. Н., със съгласието на двамата пострадали. Това обстоятелство е подробно описано от св. П. в разпита му пред съдия в досъд. произв.- л. 101 гръб). Потвърждава се и от казаното от св. Н.- т. 1, л. 177, абзац „първи“ от НОХД № 3366/1010г. и т. 2, л. 249 от НОХД № 7854/ 2017г.- „Аз се съгласих и всеки месец удържах от заплатите  на Н. и С. пари и ги давах на В.“.  

Съдът напълно кредитира и изложеното от св. А., че преди датата, на която подс. Д. ясно е заплашил нея и св. П., в присъствието на св. Н., тя многократно е изисквала документ от подсъдимия за получените от него пари ( л. 102 от досъд. произв.). Той е отказвал като винаги е отправял предупреждение към А. и П., че трябва да внимават и да заплащат парите ведно с лихвата редовно, иначе ще им се случи нещо лошо ( т. 1, л. 41, НОХД № 3366/ 2010г.). Съвсем закономерно, това константно притискане за заплащане на парични суми, както и несигурност кога ще бъдат изплатени заетите парични средства, е довело до решението на А. и П. да съобщят на подсъдимия, че преустановяват плащанията. Този разговор се състоял в края на м. август 2009г. в кабинета на св. Н., който също присъствал. Както св. А., така и св. Н. и св. П. са категорични, че след като му било съобщено, че св. А. и св. П. преустановяват плащанията и че желаят документ, удостоверяващ размера на дадената до момента сума, подсъдимият избухнал, инициирал вербално пререкание и с тримата свидетели, като на А. и П. казал, че имал хора, които знаели какво да правят с тях и че те щели да ги заличат от света ( т. 1, л. 41 от НОХД № 3366/ 2010г.). В тази насока са и показанията на св. П. ( т. 1, л. 44 гръб, абзац „последен“ от НОХД № 3366/ 2010- „…каза, че ще ме смачка, каза ми, че съм мухльо, щял да ме затрие, като гнида съм щял да изчезна. Каза ми, че неговите хора щели да дойдат и не знаел какво можело да стане с мене.“).  Св. Н. също описва идентична обстановка ( т. 2, л. 250 от НОХД 7854/ 2017г.- „В. ги заплашваше, че ще ги утрепе, както и че в язовир ще ги хвръли.“). Прави впечатление, че изложеното и от тримата ключови свидетели носи идентичен вербален заряд- подсъдимият съвсем безпардонно и еднозначно е демонстрирал, че спирането на плащането от страна на св. А. и св. П. ще доведе до критични последици за техния живот и здраве. Всъщност, както А., така и П. заявяват, че са изпитвали страх от подсъдимия именно поради непрестанните му вербални нападки и заплахи ( т. 1, л. 41 от НОХД № 3366/ 2010г.- „С.П. го беше страх от В.….“; т. 1, л. 42, от НОХД № 3366/ 2010г.- „…от месец август 2009г. спрях да плащам, казах си, че каквото ще да става, няма да плащам повече“; т. 1, л. 44 гръб от НОХД № 3366/ 2010г.- „Страхувах се от В., че ще ме затрие.“; л. 102 от досъд. произв.- „Тези заплахи възприехме сериозно, той беше агресивен.“). От изложеното от свидетелите е напълно ясно, че единствената цел, която е преследвал подсъдимият с отравянето на заплахите, е да стимулира А. и П. да извършват поредното разпоредително действие в негова полза, като се съгласят да им бъде удържана от заплатите сума от 1760 лв.

Обстоятелството, че св. П. е получавал пари в заем от подс. Д. се потвърждава и от думите на св. А.К. ( т. 1, л. 181-гръб от НОХД № 3366/2010г.), който макар и производен източник на информация, служи за проверка и контрол на казаното от св. А., св. П. и св. Н.. Така, св. К. изрично заявява, че лично пред него св. П. му се е оплакал, че е в затруднено финансово положение, тъй като св. Н. удържа средства от заплатата му, за да ги дава на подсъдимия с цел погасяване на заемно правоотношение. Друг важен производен източник на информация е св. Р. ( т. 1, л. 234 от НОХД № 3366/2010г.). От показанията на същата се изяснява, че подс. Д. е заплашвал св. А. и св. П., като последният е бил видимо притеснен от това. Макар и св. Р. да посочва, че не знае дали поводът за заплахите са били неуредените парични взаимоотношения, то в светлината на обсъдения до момента доказателствен материал, то с категоричност се налага изводът, че именно това е причината.

От косвените информационни източници, съдът счита, че следва да се акцентира и върху думите на св. М.. Неговите показания са от важност за изясняване на всички аспекти на делото в няколко насоки: на първо място, св. М. разкрива обстоятелството, че подс. Д. е имал честа практика да предоставя заеми срещу съответна възнаградителна лихва. Лично св. М. е получавал в заем парични средства от подсъдимия два пъти през 2008г. Впоследствие, той се е издължавал на подсъдимия, но последният е претендирал, че М. следва да продължава да плаща, като в противен случай щял да има проблеми ( т. 1, л. 236 гръб от НОХД № 3366/2010г. и л. 80- гръб от досъд. произв.). Допълнително, както в разпита си пред орган на досъдебното производство (л. 80 гръб от досъд. произв.), така и пред съдия ( т. 1, л. 235 от НОХД № 3366/2010г.), св. М. разкрива, че от разговори между колеги във фирмата знае, че подс. Д. е предоставял парични средства на св. А. и на св. П., като впоследствие ги е притискал и заплашвал, за да продължават да заплащат суми. Тоест, за настоящия съдебен състав се налага разбирането, че предоставянето на парични средства в заем и последващите заплахи, отправяни към заемополучателите, с цел да продължават за заплащат суми, е регулярна практика на подсъдимия. Св. М. дава информация и за заплахи, които са отправяни към неговия син, който към 2008г- 2009г. също е работил във фирма „Тиратрон 1“ ЕООД. Последното обстоятелство, макар и встрани от предмета на доказване по делото, красноречиво говори за личността на подсъдимия и отношението му към околните.

Изложеното дотук и приетото от настоящия съдебен състав досежно взаимоотношенията между страните се потвърждава и от гореописаните писмени доказателства. Съдът счита за нужно да акцентира, че Справката за финансов заем ( т. 1, л. 118 от НОДХ 3366/ 2010г.) подкрепя изложеното от свидетелите, че между А. и П. като заематели и подс. Д. като заемодател, е възникнало заемно правоотношение, като общо изплатената на последния сума за периода от 2007г. до 09.2009г. възлиза на 63 360 лв. Цитираната справка за финансов заем, по своето същество представлява разписка, удостоверяваща обстоятелството, че за периода от 2007г. до м.09.2009г. подсъдимият е получил общо горепосочената сума. От заключението на експертите по назначената графологична експертиза се установи, че подписът положен след текста в справката, с висока степен на вероятност е изпълнен от подсъдимия. При защитата на заключението ( т. 2, л. 481 от НОХД № 7854/ 2017г.), вещо лице М. заяви, че елементите в подписа, които съвпадат са доста повече от тези, които не съвпадат. Това изявление, ведно с казаното от свидетелите А., П. и Н., налагат за съда категоричното заключение, че справката е подписана именно от подс. Д.. За естеството на възникналите между пострадалите и подсъдимия финансови взаимоотношения свидетелстват и издадените записи за заповед ( л. 52 и л. 53 от досъд. произв.). Те са издадени именно в обезпечение на дадените от подсъдимия Д. в заем суми в размер от 10 000 лв. и от 4 000 лв. Същите записи на заповед са предявени на св. П. ( т.1, л. 46 от НОХД № 3366/ 2010г.) като той категорично посочва, че са съставени от него. Ясно е и че поемател ( кредитор) по тях е именно подсъдимият Д.. Съдът не кредитира възражението на защитника и на подсъдимия, че тези записи на заповед са съставени под давлението на св. Н. и че подс. Д. не е знаел за тяхното съществуване до момента на съдебното производство. Подобно твърдение не намира каквато и да било правна опора, именно предвид факта, че св. Н. е вписан като авалист ( поръчител) и в двата записа на заповед. Тоест, след настъпването на падежа и двата менителнични ефекта могат да му бъдат предявени за плащане и Н., като авалист, отговаря за пълното плащане на сумите наравно с главното задължено лице. Ако действително тези записи на заповед са създадени под давлението на св. Н., с цел той да се облагодетелства под някаква форма, то по никакъв начин той не би вписал себе си като авалист и не би се подписал върху лицевата им страна ( по изложените по- горе правни съображения). Всъщност, тези изводи на съда съвпадат и с казаното от св. Н., че е бил гарант по записите на заповед, за удържането на парите от заплатите на А. и П., в полза на подс. Д. ( т. 1, л. 177, абзац „втори“ от НОХД № 3366/2010г.). Допълнително, в ОСЗ, проведено на 16.05.2019г. ( т. 2, л. 427 гръб от НОХД № 7854/ 2017г.), на св. Н. му бяха предявени двата записа на заповед, като той потвърди, че ги е подписал като поръчител, давайки по този начин гаранция, че парите от заплатите на св. А. и св. П. редовно ще бъдат предавани на подс. Д.. В потвърждение на изложеното е и казаното от Св. П. в ОСЗ, проведено на 09.11.2010г. ( т. 1, л. 44 гръб- „Разбраха се В.Д. и А.Н., че по записите на заповед Н. става гарант, а В. поемник.“).

По отношение на приетите по делото трудови договори, сключени между „Тиратрон 1“ ЕООД и св. А., св. П. и подс. Д., то съдът ги кредитира досежно позициите, които са заемали в дружеството. Съдът не ги кредитира досежно датата, на която са сключени, доколкото св. Н. (управител на „Тиратрон 1“ ЕООД), категорично заяви, че подс. Д. е на работа от 2007г., а св. А. и св. П. са постъпили на работа още преди това ( т.1, л. 178, абзац „първи“ от НОХД 3366/2010г.).

С цел пълнота на доказателствения анализ, съдът счита за нужно да коментира и показанията, дадени от св. П. в течение на наказателния процес. Така, както бе посочено и по- горе, в рамките на проведеното досъдебно производство ( л. 101- 102 от досъд. пр.), както и по време на разпита си в ОСЗ, проведено на 09.11.2010г. ( т. 1, л. 43 гръб- л. 46), св. П. е категоричен, че подс. Д. е предоставил на него и на св. А. парични суми в общ размер от 22 000лв ( т. 1, л. 44 гръб от НОХД № 3366/ 2010г.). Впоследствие е търсил издължаването на многократно по- голяма сума, като за целта е отравял константи заплахи за живота и здравето на двамата пострадали и е искал от тях да му превеждат ежемесечно сума от 1760 лв. При разпита си пред настоящия съдебен състав обаче, св. П. изложи коренно противоположна версия, като категорично отрече да е получавал пари от подс. Д., да е предавал на последния парични суми, както и от страна на подсъдимия да са му отправяни каквито и да било заплахи ( т. 2, л. 423- 425 от НОХД № 7854/ 2017г.) . Св. П. презентира една съвсем различна версия, като посочи, че целият случай е плод на машинации от страна на св. Н. и именно последният стои зад всички обвинения, насочени спрямо подс. Д.. Настощият съдебен състав не кредитира последно изложената от св. П. версия, а дава вяра именно на показанията му, дадени пред съдия в досъдебното производство и в ОСЗ, проведено на 09.11.2010г. по НОХД № 3366/ 2010г. Именно тези показания са дадени непосредствено след случилото се и преди върху свидетеля да е имало каквато и да било възможност да се въздейства. Всъщност, мотивът за промяната в показанията на св. П. прозира в казаното от св. Н.. Нееднократно в показанията си той посочва, че тази промяна в казаното от св. П. е настъпила след като св. Н. е потърсил от св. П. дължимите суми за стока, която е предал и за която не е отчел парите в касата на „Тиратрон 1“ ЕООД. Предвид това, съдът счита, че тази промяна в показанията е само и единствено плод на желанието на св. П. за реваншизъм спрямо бившия си работодател и именно поради това не следва да бъде кредитирана тази „новоизложена“ от П. версия за процесните събития. Както бе посочено и малко по- горе в настоящото изложение, настоящият съдебен състав напълно отхвърля версията, че св. Н. е оркестрирал всички събития, тъй като е целял да се облагодетелства. Основно съображение за този извод на съда е, че самият Н. се е подписал като авалист ( поръчител по записите на заповед, намиращи се на л. 52 и л. 53 от досъд. произв.) и би отговарял за пълната сума по записите на заповед, по които поемател е подс. Д.. Ако действително св. Н. бе имал за цел да се облагодетелства, то той не би поел подобно задължение, което го поставя в позиция на платец, в случай, че главното задължено лице не изпълни.

По отношение на обясненията на подсъдимия Д., следва да се има предвид, че по принцип същите имат двуяка природа - те представляват както доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани обективни находки по делото и подробния им анализ /така Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС/. В рамките на настоящото производство, подсъдимият даде обяснения в ОСЗ, проведено на 17.09.2019г. ( т. 2, л. 485 гръб- л. 486 от НОХД № 7854/ 2017г.). Лайтмотивът на тези обяснения бе, че инициатор и своеобразен организатор на целия случай е св. Н., тъй като Д. бил ипотекарен длъжник по договор за паричен заем, сключен между св. Н. и банкова институция. В обясненията си, подс. Д. категорично отрича и да е предоставял в заем парични средства, както и да е заплашвал св. А. и св. П. с цел да се облагодетелства. Изтъква и че не е имал каквито и да било пререкания с А. и П., както и с другите, работещи в „Тиратрон 1“ ЕООД. Подсъдимият твърди и че процесният случай е „скалъпен“ от св. Н. с цел да не заплати остатъка от взетите парични кредити. Настоящият съдебен състав не кредитира изложеното от подсъдимия по следните съображения: твърденията му са изцяло голословни и противоречащи на приетата и описана по -горе доказателствена съвкупност. Единственият информационен източник, който ги подкрепя са дадените показания от св. П. в ОСЗ, проведено на 16.05.2019г. (т. 2, л. 423- 425 от НОХД № 7854/ 2017г.), които по вече изложени съображения, съдът не кредитира. Всъщност, казаното от подсъдимия не намира своята опора и в чисто правен и житейски аспект. Действително, изясни се, че подс. Д. е ипотекарен длъжник по силата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 144, том VI, рег .№ 4392, дело № 1021 от 07.11.2007г. на М.Ц.- Нотариус с район на действие РС- Пловдив и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 36, том 6, рег. № 9084, дело № 962 от 2006г. на Т. *** действие РС- Пловдив. Заемополучатели по посочените ипотечни актове е „Тиратрон“ ООД, представлявано от св. Н.. По първия цитиран ипотечен акт, св. Н. също така е и ипотекарен длъжник за заетата сума. Предвид това, св. Н. в никакъв случай не би имал интерес да поставя в неблагоприятно положение подс. Д., тъй като последният отговаря с имуществото си за задължения на управляваното от Н. дружество. Нещо повече- св. Н. има интерес от доброто финансово състояние на ипотекарния длъжник, тъй като той обезпечава вземането по договора. Ако вземането по договора не бъде редовно обслужвано, то ще се насочи изпълнение и срещу имота на св. Н., доколкото той също се явява ипотекарен длъжник.  Иначе казано, св. Н. няма обоснована причина да желае неговият съдлъжник по ипотечните договори да бъде неплатежоспособен и компрометиран. Напълно произволно е и твърдението на подсъдимия, че св. Н., чрез настоящия процес, цели да избегне заплащането на остатъка от взетите суми по силата на горецитираните ипотечни актове. Липсва каквато и да било връзка между облигаторните задължения на св. Н. и подсъдимия към финансови институции и отношенията между подсъдимия и св. А. и св. П..

По отношение на останалия, приет по делото доказателствен материал- показанията на св. Д. ( т. 1, л. 203 гръб от НОХД № 7854/ 2017г.), св. П. ( т. 1, л. 203 гръб- л. 204 от НОХД № 7854/ 2017г.), св. К. ( т. 1, л. 204 от НОХД № 7854/ 2017г.), св. М. ( т. 2, л. 276 от НОХД № 7854/ 2017г.), св. П. ( т. 2, л. 276 гръб от НОХД № 7854/ 2017г.), св. Т. ( т. 2, л. 277 от НОХД № 7854/ 2017г.; т. 3, л. 796- 799 от НОХД № 3366/2010г., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК), св. Х. ( т. 2, л. 277- 278 от НОХД № 7854/ 2017г.), св. Д. ( т. 2, л. 338 от НОХД № 7854/ 2017г.), св. Т. ( т. 1, л. 184 гръб- л. 185 от НОХД № 3366/2010г., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК) и св. К. ( т. 3, л. 810- 811 от НОХД № 3366/ 2010г., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК), то съдът счита, че поднесената от тях информация е неотносима към деянието по смисъла на чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК. Изброените свидетели говорят за отношенията между служителите във фирма „Тиратрон 1“ ЕООД, касаещи предмета й на дейност- транспортиране, предлагане и доставка на хранителни стоки. Излагат твърдения за това каква е била практиката при предаването на стоките- дали същите са се заплащали веднага или впоследствие, както и кой е бил служителят, който е събирал средствата от магазините, до които е извършена доставка. Посочените свидетели обясняват и как се е водело счетоводството на дружеството във връзка с търговската му дейност. Изброените обстоятелства са встрани от предмета на доказване по делото, не допринасят за изясняването на финансовите отношения между подсъдимия и свидетелите А. и П., предвид което съдът не счита, че следва да бъдат обсъждани като част от доказателствената съвкупност, върху която се градят фактическите изводи за процесния случай.

Съдът не кредитира намиращите се в т. 1, л. 124- л. 173 от НОХД № 3366/2010г. писмени доказателства- извлечение от ведомости за заплати на служителите в „Тиратрон 1“ ЕООД. Причина за това е казаното от св. А. в разпита й, проведен в ОСЗ на 09.11.2010г., в рамките на който категорично заявява, че заплатата й, посочена в трудовия договор не е съответствала на реално получаваното трудово възнаграждение ( т. 1, л. 42 от НОХД № 3366/ 2010г.). В такава насока са и показанията на св. П., който в разпита си от същата дата заявява, че е получавал суми многократно надвишаващи възнаграждението, което е отразено в трудовия му договор. Съдът не намира основание да се съмнява в изложеното от свидетелите и именно предвид това счита, че не следва да бъдат ценени ведомостите за заплатите ( доколкото в същите винаги фигурира договореното по трудов договор възнаграждение).

Съдът не кредитира и приетото и намиращо се в т. 1, л. 261- 313 от НОХД № 3366/2010г. извлечение от тетрадка, в която са отразени заявките към „Тиратрон 1“ ЕООД и стоките, които са определени за разнос. В посоченото извлечение са налице множество записи с неясен произход и авторство. Извлечението от тетрадката, по своето естество, представлява частен документ, като напълно неясно е кои са лицата, които са извършвали записи в нея и в какъв период от време. Измежду посочените листове са налице подчертани графи, в които е отразена сума и записано „предадени на В.“. Посочените записи не съдържат релевантна за настоящия казус информация, доколкото в тях дори не е отразен поводът, по който се дават на подсъдимия.

По отношение изводът за чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът го базира на приобщената по надлежен ред към делото справка съдимост- т. 1, л. 79 от НОХД № 7854/ 2017г.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От така възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, по несъмнен и категоричен начин се установява, че подс. Д. е осъществил в своето единство всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на престъпния състав по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, тъй като в края на м. август 2009г. в гр. Пловдив, с цел да принуди С.П.П. и Н.А.А. да се разпоредят с пари- общо 1760 лв., представляващи част от трудовите възнаграждения на П. и А., ги заплашил с насилие, като деянието е придружено със заплаха за убийство.

От обективна страна, на посочените време и място подсъдимият е извършвал активни действия по заплашване на св. А. и св. П., с цел да ги принуди да се разпоредят със свое имущество- парични средства в общ размер от 1 760 лв. Изпълнителното деяние в случая се е изразявало в т. нар. мотивационна заплаха- вербална агресия и психическо въздействие, ясно изразяващо се в отправяне на закани, свързани с насилие ( физическо въздействие върху личността на пострадалите). Това е било придружено и с ясна и недвусмислена заплаха за живота на А. и П., че ще им се случи най- лошото, че подсъдимият познава определени хора, които ще ги заличат от земята, ако преустановят плащанията. Безспорно, съдържанието на изреченото от подсъдимия спрямо пострадалите носи отрицателен вербален заряд и доколкото е непосредствено възприето от тях, е възбудило основателен страх за живота им, особено в контекста на предхождащите процесната дата събития (подсъдимият често е напомнял на пострадалите, че следва да се издължават редовно, като в противен случай нещо лошо ще ги сполети). Вербалната агресия на подсъдимия, неговата безпардонност и демонстрация на превъзходство при процесната среща, в рамките на която А. и П. са отказали да му заплащат, са били напълно достатъчни за последните да изпитат основателен страх за своя живот. В този порядък, поведението на подсъдимия е съставомерно, тъй като то се е изразило в употребена заплаха за убийство, възприета от всеки един от пострадалите. Непосредствената цел на тази заплаха е да принуди пострадалите да се разпоредят със свои парични средства ( да обеднеят), удовлетворявайки имуществените претенции на подсъдимия спрямо тях. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че за съставомерността на деянието е изцяло ирелевантно дали претенцията на подсъдимия спрямо пострадалите е основателна ( в случая дали действително сумата от 1760 лв. е дължима). От значение е фактът, че подсъдимият не е претендирал уреждане на имуществената си претенция по легитимен начин, а напротив- открито е демонстрирал вербална агресия спрямо пострадалите, придружена със заплаха за убийство ( в тази насока Р-е № 129/2009г. на ВКС, II- ро Н.О. и Р-е № 152/ 2010г. на ВКС, III- то Н.О.).

Деянието по смисъла на чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК е формално такова, доколкото не съществува изискване пострадалият ( в случая пострадалите) да предприеме изискваното от него поведение. В това се корени и една от разликите с престъпния състав на чл. 214 НК ( Р-е № 222/2010г. на ВКС III- то Н.О). В случая напълно достатъчно е, че заплахата е обективирана за постигането на преследваната от подсъдимия цел- пострадалите да се разпоредят в негова полза със сумата от 1760 лв.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл- деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Така, подсъдимият Д. е имал ясната представа, че  със заплахите си за убийство, отправени към А. и П., цели да ги принуди да се разпоредят в негова полза с парични средства в размер от 1 760 лв. Подсъдимият е бил наясно и че без да бъдат приложени тези заплахи като механизъм за въздействие, пострадалите не биха се разпоредили с паричните си средства. Деецът е имал и познанието, че с това си активно поведение накърнява обществените отношения, регулиращи свободното формиране на воля у личността, както и отношенията, гарантиращи нормалното упражняване на правото на собственост. Въпреки това, подс. Д. се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е била пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.

 По изложените съображения, подсъдимият В.Г.Д., съгласно чл. 303, ал.2 от НПК бе признат за виновен за така извършеното от него престъпление по смисъла на чл. 213а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

За извършеното от подсъдимия В.Г.Д. престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, се предвиждат кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ от две до осем години и  „глоба“ в размер от 3 000 до 5 000 лева.

При дефиниране размера на наказанието, което следва да се наложи, съдът отчете следното:

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства се взема предвид факта, че изнудването е упражнено спрямо две лица- св. А. и св. П..

Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия. От особена важност в случая е и наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно- неспазването на разумния срок за разглеждане на делото и постановяването на окончателен акт. В.Д. е привлечен като обвиняем с Постановление от 23.02.2010г. ( л. 69 от досъд. произв.). Това именно и е първият момент, от който е налице официално изявление на държавен орган в насока ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия. Делото за пръв път е постъпило в съда на 01.06.2010г., като е било разпределено на XXIII- ти н. с-в при РС- Пловдив. XXIII- ти с-в се е произнесъл с оправдателна присъда на 22.05.2015г., като мотиви по същата не са били изготвени. Срещу присъдата са постъпили протест и жалба от единия от частните обвинители, по повод на които е образувано ВНОХД 1894/ 2017г., по опис на ОС- Пловдив. С Решение № 343 от 29.11.2017г., постановено по цитираното дело, състав на ОС –Пловдив е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Настоящият съдебен състав е разгледал делото за втори път, като на дата 17.09.2019г. е постановил своята присъда. От така описаната хронология е видно, че от момента, в който подсъдимият е бил привлечен в качеството си на обвиняем, до постановяването на присъдата в настоящата инстанция е изминал период от повече от девет години. Същевременно, за проточването на делото във времето не е отговорен подсъдимият, доколкото не е демонстрирал поведение, целящо злоупотреба с процесуални права. Дори напротив - въпреки проточващото се във времето наказателно производство, подсъдимият е полагал усилия редовно да присъства на съдебните заседания и да не става причина за тяхното отлагане. Ясно е, че наказателно производство продължаващо повече от девет години е свързано с редица неудобства, тежести, ангажименти и неяснота за подсъдимия. С това са накърнени правата му, разписани в чл. 6 от ЕКЗПЧОС - всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Както вече бе посочено, неспазването на разумния срок рефлектира крайно негативно в правната сфера на подсъдимия и предвид това, той следва да бъде компенсиран. Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, доколкото е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство ( неспазването на разумния срок), като и най- лекото предвидено в закона наказание за престъплението по смисъла на чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК се явява несъразмерно тежко.

По тези съображения и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр, чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказанието „лишаване от свобода“ бе наложено за срок от десет месеца, а кумулативно предвиденото по- леко наказание- „глоба“, на основание чл. 55, ал. 3 НК, не бе наложено. Налице са и предпоставките за отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Подсъдимият Д. не е осъждан, опреденото от съда наказание е под три години „лишаване от свобода“ и с оглед постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето на подсъдимия, съдът счита, че по отношение на същия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в законна сила на присъдата. Съдът счита, че с прилагането института на чл. 66, ал. 1 НК ще бъдат постигнати целите на наказанието, разписани в чл. 36 НК. Процесното престъпно деяние се явява изолирана и откъслечна проява в живота на подсъдимия и не е поредно проявление на трайно следвана престъпна линия на поведение. В тази насока, то е очевидно, че подсъдимият Д. не е лице с трайно изградени престъпни навици и така определеното наказание ще окаже нужния поправително- превъзпитаващ и предупредително- възпиращ върху личността му.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Доколкото подсъдимият Д. бе признат за виновен за вмененото му престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, то на основание чл. 189 ал. 3 НПК същият бе осъден да заплати по сметка на РС- Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сторените разноски в съдебната фаза на наказателното производство, при предходното разглеждане на делото, които възлизат на сума в размер от 311, 37 лв.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият Д. бе осъден да заплати по сметка на РС- Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 509, 82 лв., представляваща сторени разноски за изготвянето на графологична експертиза в рамките на съдебното производство по НОХД № 7854/2017г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти н. с-в.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ сума в размер от 300 лв., представляваща разноски за осигурена правна помощ.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Т.К.