НОХД 7852/2017 - Мотиви - 12-03-2018

Мотиви по Наказателно дело 7852/2017г.

М  О  Т  И  В  И към Присъда № 1/09.01.2018г., постановена  по  НОХД № 7852/2017г. по описа на Пловдивски районен съд, ХІ н. с.

 

ОП Пловдив е повдигнала обвинение срещу:

О.Я.М. – роден на ***г***, живущ ***, ***, ***** гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН ********** за това, че през периода месец януари 2015г. – месец март 2016г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у Л.К.Б. заблуждение и с това й е причинил имотна вреда в големи размери – общо 39000 лв., както следва:

- през месец януари 2015г. е възбудил заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати адвокатски хонорар по водено срещу него наказателно производство и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1000 лв.;

- през месец март 2015г. е възбудил заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на съдия сумата от 2000 лв., за да му бъде наложено с осъдителна присъда по-ниско по размер наказание лишаване от свобода и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2000 лв.;

- през месец април 2015г. е възбудил и до месец май 2015г. е поддържал заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на служител от затвора сумата от 3000 лв., за да му се даде възможност да полага труд по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода и да му се зачитат работни дни, и с това й е причинил имотна вреда в размер на 3000 лв.;

- през месец март 2015г. е възбудил и до месец юли 2015г. е поддържал заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на съдия за времето от месец март 2015г. до месец юли 2015г. 4 /четири/ вноски по 1500 лв., за да не бъде възбудено наказателно преследване срещу покойния й съпруг А.Х. Б. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 6000 лв.;

- през месец август 2015г. е възбудил и до месец декември 2015г. е поддържал заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на съдия за времето от месец август 2015г. до месец ноември 2015г. 4 /четири/ вноски по 1500 лв., за да не бъде възбудено наказателно преследване срещу покойния й съпруг А.Х. Б. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 6000 лв.;

- през месец август 2015г. е възбудил заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на началника на затвора сумата от 5000 лв., за да му се намали присъдата и с това е причинил имотна вреда на същата в размер на 5000 лв.;

- през месец декември 2015г. е възбудил и до месец март 2016г. е поддържал заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на съдия от месец декември 2015г. до месец март 2016г. 4 /четири/ вноски по 4000 лв., за да не бъде възбудено наказателно преследване срещу покойния й съпруг А.Х. Б. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 16 000 лв. – престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК,

както и за това, че за времето от месец април 2016г. до 17.03.2017г. в гр. Пловдив, след като предварително се е сговорил с Н.М.Й., с цел да набави за себе си и за другиго – Н.М.Й. имотна облага, е възбудил и поддържал у Л.К.Б. заблуждение, че следва да се заплати на съдия сумата от 100000 лв. на няколко вноски, за да го освободи последният от затвора и с това й е причинил имотна вреда в размер на 101000 лв., като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и причинената вреда е в големи размери – престъпление  по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК

и срещу Н.М.Й. – родена на ***г***, живуща ***, ***, **** гражданка, с основно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН ********** за това, че за времето от месец април 2016г. до 17.03.2017г. в гр. Пловдив, след като предварително се е сговорила с О.Я.М., с цел да набави за себе си и за другиго – О.Я.М. имотна облага, е възбудила и поддържала у Л.К.Б. заблуждение, че следва да се заплати на съдия сумата от 100000 лв. на няколко вноски, за да освободи последният О.Я.М. от затвора и с това й е причинила имотна вреда в размер на 101000 лв., като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство са приети предявеният от пострадалата Б. срещу подс. М. граждански иск за сумата в размер на 39000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2017г. до окончателното изплащане на същата, както и предявеният от пострадалата Б. солидарно срещу подс. М. и подс. Й. граждански иск за сумата в размер на 78000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 18.12.2017г. до окончателното изплащане на същата. Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски. Пострадалата Б. е конституира като граждански ищец и частен обвинител по делото.

Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.    

Прокурорът поддържа повдигнатите срещу подсъдимите обвинения и моли съда да ги признае за виновни, като на подс. М. за всяко едно от престъпленията бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около средния, предвиден от закона и на основание чл.23 от НК бъде определено едно общо най-тежко наказание, което да бъде изтърпяно ефективно. На подс. Й. прокурорът предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер над минималния, предвиден от закона, което да бъде изтърпяно ефективно, като бъде приспаднато времето, през което по отношение на подсъдимата е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Прокурорът предлага гражданските искове да бъдат уважени в предявените от пострадалата Б. размери, веществените доказателства, иззети от подс. Й., да послужат за обезпечаване на гражданския иск, а останалите – да се върнат на лицата, от които са били иззети, с изключение на 1 брой СД на „Теленор България“, който да остане по делото, както и подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят солидарно направените по делото разноски.

Гражданският ищец и частен обвинител Б. чрез повереника си адв. Е.Х. моли съда да признае подсъдимите за виновни и да уважи предявените граждански искове.

Адв. В.С. - защитникът на подсъдимите моли съда да признае подс. М. за невинен в извършване на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения и да го оправдае, а относно подс. Й. – да я признае за виновна само за сумата от 23 000 лв., като й бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около минималния, предвиден от закона, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок на основание чл.66 от НК. Относно веществените доказателства по делото адв. С. предлага същите да бъдат върнати на лицата, от които са били иззети - на подс. Й., съответно на А. М..

Адв. Ч.П. – защитник на подс. Й. моли съда да признае подзащитната му за невинна и да я оправдае, като е направено алтернативно искане, ако същата бъде призната за виновна, изпълнението на наложеното й наказание да бъде отложено с изпитателен срок на основание чл.66 от НК. Относно предявения срещу подс. Й. граждански иск и направените по делото разноски адв. П. посочва, че произнасянето по същите е в зависимост от това дали подсъдимата ще бъде призната за виновна. По отношение на веществените доказателства адв. П. се присъединява към искането на представителя на ОП Пловдив.

Защитникът на подсъдимите М. и Й. – А. М. поддържа заявеното от адв. С. и адв. П.. 

Подс. М. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Подс. Й. се признава за виновна само за сумата от 23 000 лв.

На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа обстановка:

Подс. О.Я.М. е роден на ***г***, живущ ***, ***, ***** гражданин, с основно образование, женен, осъждан, ЕГН **********.

Подс. Н.М.Й. е родена на ***г***, живуща ***, ***, **** гражданка, с основно образование, омъжена, неосъждана, ЕГН **********. 

Свид. Б. и съпругът и А.Б. се познавали от много години с подс. М. и подс. Й., които били преимуществено безработни.

Семейство Б. ползвали услугите на подс. М. по поддръжка на вилата им в с. Белащица. А.Б. го товарел и с други дребни услуги срещу заплащане.

На 01.03.2012г. служители на Шесто РУ към ОДМВР гр. Пловдив установили, че подс. Й. *** акцизни стоки без бандерол цигари. По случая била извършена проверка, наблюдавана от РП Пловдив - пр. преписка с вх. № 3389/2012г. В хода на проверката било установено, че държаното от подс. Й. количество цигари - 27 бр. кутии, на обща стойност 173.50 лв., е незначително и осъщественото от нея съдържа признаците на административно нарушение по смисъла на чл.123 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, поради което представител на РП Пловдив изготвил постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу подс. Й., прекратил преписката и изпратил същата в Агенция Митници - РМД Пловдив за преценка на основанията за реализиране на административнонаказателната отговорност на виновното лице.

На неустановена дата през 2012г. А.Б. обяснил на съпругата си, че на същия ден /01.03.2012г./ превозвал подс. М. и подс. Й. до заложна къща в кв. Столипиново в гр. Пловдив, като пред обекта двамата подсъдими били задържани от служители на ОДМВР гр. Пловдив.

От последващи разговори със съпруга си св. Б. узнала, че подс. М. и подс. Й. му разказали, че в дома им били открити акцизни стоки без бандерол - цигари и задържането било заради това.

А.Б. споделил със съпругата си, че предоставил на подс. М. сумата от 8000 лв., за да ги даде в полицията, тъй като последният му заявил, че там имат снимка на А.Б., от която било видно, че именно той ги е превозвал с колата си до заложната къща.

Св. Б. узнала от съпруга си, че той е дал на подс. М. още на два пъти парични суми с цел да бъдат те предавани на полицаите, които работят по случая с цигарите, но не разбрала в какъв размер са сумите, нито кога точно са били предадени.

През м. март 2014г. А.Б. починал.

Една вечер, на неустановена дата през м. август 2014г., подс. М. чакал св. Б. пред жилищния блок, в който живеела. Заговорили се и последният разбрал, че съпругът й е починал. Поискал й да му услужи със сумата от 1000 лв., които му били нужни за разходи по делба на имот, на който бил съсобственик. Първоначално св. Б. отказала да му даде тази сума, но след това подсъдимият на няколко пъти отново я причаквал пред блока и й искал пари. При тези им срещи и напомнял, че когато ги задържали полицаите за действия с цигари без бандерол, ги придружавал покойният й съпруг, който след този случай им „помагал финансово. Накрая св. Б. решила да му предостави сумата от 1000 лв.

Подс. М., с оглед дългогодишното познанство със семейство Б., разполагал с информация за имотното им състояние. Известен му бил и фактът, че единственият син на А.Б. и св. Б. - К.Б. страда от хронично заболяване и няма свое семейство. Знаел, че св. Б. разполага с недвижимо имущество и има авоари в банка. Решил да си набави парични средства като въведе в заблуждение св. Б., че въпреки, че съпругът й е починал, тъй като ги е превозвал в деня, когато полицията ги установила като държатели на акцизни стоки без бандерол, срещу него може да бъде възбудено наказателно преследване, да бъде осъден и да бъде отнето имуществото, оставено в разпореждане на семейството му. Убеждавайки св. Б., че това е възможно да се случи и заблуждавайки я, че трябва да се заплатят суми на различии органи на власт във връзка с водено срещу самия него наказателно производство за държане на акцизни стоки без бандерол, което не отговаряло на истината, целял да мотивира последната да се разпореди с налични у нея или в банковите й сметки средства, които да му предостави.

Затова и през м. януари 2015г. подс. М. отишъл до дома на св. Б. и поискал последната да му предостави 1000 лв., които по думите му били необходими за адвокатски хонорар, тъй като делото за действията му с цигари без бандерол следвало да започне. Св. Б. му предоставила тази сума.

През м. февруари 2015г. подс. М. се срещнал със св. Б.. Заявил й, че трябва да се яви при съдията, който ще гледа делото му и се притеснявал, че може да получи наказание от осем години лишаване от свобода, ако се докажело, че в деянието са участвали двама души. Няколко дни след това на неустановена дата през м. март 2015г. подсъдимият отново се срещнал със св. Б.. Заявил й, като това й го бил споменал и по-рано, че съдията имал снимка на съпруга й, както и съмнения, че цигарите без бандерол са закупени от съпруга й и подс. М., като последният следвало да занесе на съдията сумата от 2000 лв., за да бъде присъдата му по-малка - четири или четири и половина години лишаване от свобода. Св. Б. предоставила тази сума на подс. М., защото се притеснила да не намесят името на съпруга й в наказателно производство срещу подсъдимия. Притеснявала се от факта, че именно съпругът й бил возил подсъдимите до кв. Столипиново в деня, в който били задържани от полицията и вярвала, че последният може действително да е сниман как ги превозва. Подс. М. продължавал да излага още факти, които не отговаряли на действителността, а именно, че ако държавните органи докажат, че съпругът й е участвал в престъпление, нищо, че вече бил покойник, щели да направят обиск в дома й и от нея можело всичко да се изземе - парични средства, мебели и пр.

След няколко дни подс. М. се обадил на св. Б. и й заявил, че го викат да влиза в затвора, но не знаел какъв ще е размерът на наказанието му. Казал на пострадалата, че ако съдията реши, може да възбуди наказателно преследване срещу покойния и съпруг, от което следвало, че М. може да получи по-голяма присъда, но я убеждавал, че е казал на съдията, че деянието е извършил сам.

Отново през м. март 2015г. подс. М. уведомил пострадалата Б., че ходил пак при съдията и последният извадил от чекмеджето на бюрото си снимка на покойния А.Б., като му заявил, че може да направи така, че срещу семейството му, въпреки че той вече е починал, да бъде образувано следствие и да бъде отнето имуществото им. Подс. М. казал на св. Б. още, че съдията заявил, че ще се въздържи от такива действия, ако му се предоставят за периода от м. март 2015г. до м. юли 2015г. четири вноски по 1500 лв. Св. Б. се притеснила да не уличат в съучастие с подс. М. покойния й съпруг и да не посегнат на имуществото й и склонила да дава четири вноски по 1500 лв. на подс. М.. Тъй като не разполагала с първата вноска поискала от подсъдимия отсрочка, за да събере парите. Първата вноска от 1500 лв. тя дала на подс. М. след няколко дни. В последствие на още три пъти тя събирала по 1500 лв., като последната вноска от 1500 лв. предала на подсъдимия през м. юли 2015г. Така предоставила на подс. М. до м. юли 2015г. общо 6000 лв.

Междувременно през м. април 2015г. подс. М. потърсил пострадалата по телефона и й заявил, че се намира в затвора, но за да започне да работи там и да му се зачитат работни дни през периода на изтърпяване на наказанието, следва да предостави сумата от 3000 лв. на служител от затвора. Заявил на св. Б., че ще го пуснат в отпуск и може да отиде при нея да вземе парите. Св. Б. се срещнала с него и му заявила, че не разполагала с исканата сума. Поискала отсрочка да събере парите. Така на неустановена дата през м. май 2015г. пострадалата Б. предала на подсъдимия 3000 лв.

През м. август 2015г. подс. М. отново потърсил св. Б. и поискал от нея 5000 лв., за да ги предостави на началника на затвора, за да му се намали присъдата. Св. Б. първоначално откзала да му даде тази сума. Подс. М. заявил, че й се сърди. Впоследствие, след няколко дни, подсъдимият посетил св. Б., извинил й се и тя му предоставила сумата от 5000 лв.

Отново през м. август 2015г. на неустановена дата подс. М. казал на св. Б., че следва да се приготвят още четири вноски по 1500 лв. за съдията до м. ноември 2015г., но тъй като съдията щял да отсъства от града, общата сума от четирите вноски, а именно 6000 лв. следвало да му се даде през м. ноември 2015г. Св. Б. не могла да събере 6000 лв. в указания и срок и предоставила същата сума на подс. М. през м. декември 2015г. със съзнанието, че тази сума ще бъде предадена на въпросния съдия, за да не бъде възбудено наказателно преследване срещу покойния й съпруг.

Подс. М. взел парите като заявил, че ще ги носи на съдията и в последствие потърсил св. Б., която уведомил, че съдията много се ядосал, че били закъснели с плащането към него и затова поискал в продължение на три месеца да му се носят по 5000 лв., т.е. така им наложил глоба за закъснението от тяхна страна. Това се случило през м. декември 2015г. Св. Б. заявила на подс. М., че не може да дава на съдията три месеца по 5000 лв. и предложила да се предоставят на съдията на четири вноски, в продължение на четири месеца по 4000 лв. Подсъдимият заявил, че ще говори със съдията, като в последствие уведомил пострадалата, че предложението й е прието. От м. декември 2015г. до м. март 2016г. св. Б. давала на подс. М. по 4000 лв. ежемесечно.

Така в продължение на повече от година св. Б. осигурявала и предавала на подс. М. всички искани й от него суми, като извършвала тези действия със съзнанието, че парите се предават от последния на човек от съдебната система с цел недопускане започване на наказателно преследване спрямо покойния й съпруг, както и за адвокатски хонорар по водено срещу него наказателно производство, за налагане на по-ниско по размер наказание лишаване от свобода, за започване на работа по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, респ. за зачитане на работни дни и по-бързото изтърпяване на наказанието, както и за намаляване на присъдата.

В последствие подс. М. уведомил св. Б., че съдията го пуска да отиде в Г., за да работа.

Съпругата на подсъдимия - подс. М. също познавала семейство Б. и финансовото им състояние. На двамата подсъдими било известно, че св. Б. разполага с още парични средства, а и виждали, че тя до този момент безусловно се доверявала на всичко казано й от подс. М. и без да търси съдействие за охрана на правата си от когото и да било предавала на последния немалки суми пари. Затова подс. Й. и подс. М. решили заедно да си набавят още средства, като въведат в заблуждение посочената св. Б., за да се разпореди последната в тяхна полза с една значително по-голяма сума.

В изпълнение на взетото решение през м. април 2016г. подс. М. се свързал със св. Б., казал й, че се е върнал от Г. и се е срещнал със съдията. Заявил на пострадалата, че съдията му е поискал сумата от 100000 лв., която да му се изплати до м. декември 2016г., на три вноски, първата от които да бъде в размер на 30000 лв., а следващите две по 35000 лв., като след плащането на тази сума подс. М. щял да бъде освободен от затвора и за семейство Б. нямало да има никакви последствия във връзка с воденото наказателно производство за акцизни стоки без бандерол, а освен това през този период, до окончателното изплащане на сумата, на подс. М. щяло да бъде позволено да отиде да работа в Г., за да набави парични средства.

Св. Б. се притеснила от размера на сумата, но повече се притеснявала от негативни последствия за семейството си, включително и за финансовото му благополучие, тъй като нееднократно от страна на подс. М. й било напомняно, че ако възбудят наказателно преследване срещу покойния й съпруг, определена комисия можела да конфискува имуществото й. *** тези моменти св. Б. се притеснявала и за сина си, който не бил добре здравословно и не можел пълноценно да осъществява всички грижи за себе си и своите работа.

Пострадалата Б. имала банкова сметка в „Уникредит Булбанк АД с № *********** и по същата съхранявала своите спестявания на немалка стойност. На 25.04.2016г. св. Б. изтеглила от сметката си сумата от 23000 лв., тъй като подс. М. й казал, че той ще даде 7000 лв., за да се събере сума от 30000 лв., която искал съдията като първа вноска. На неустановена дата в края на месец април 2016г. св. Б. предоставила сумата от 23000 лв. на подс. М., за да бъдат занесени на съдията. След известно време подсъдимият й се обадил, казал й че е дал парите на съдията и последният го е пуснал да отиде да работи в Г., за да може да изкара пари за следващата вноска от 35000 лв.

Междувременно подс. М. бил задържан на 22.06.2016г. за осъществено от него престъпление по чл.149 ал.1 от НК по ДП № 289/2016г. по описа на Четвърто РУ към ОДМВР Пловдив /пр. пр. № 5736/2016г. по описа на РП Пловдив/ и на 24.06.2016г. му била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража, която последният започнал да търпи в Сектор „Арести при ОСИН. На 18.11.2016г. бил приведен в Затвора гр. Пловдив.

От момента на задържането на подс. М., той и подс. Й. се виждали често, като тя го посещавала в следствения арест и в затвора в качеството на негова съпруга, а също и като защитник по ДП № 289/2016г. Двамата подсъдими решили да не преустановяват престъпната си деятелност по отношение на св. Б. и тъй като обективно било невъзможно подс. М. да провежда периодични срещи с пострадалата, да поддържа заблуждението й и да получава от нея парични средства, това следвало да стори подс. Й..

Така, придържайки се към предварително очертания план за получаване на сумата от 100000 лв. през м. октомври 2016г. подс. Й. позвънила по телефона на пострадалата Б.. Уведомила я, че съпругът й - подс. М. е задържан в Г. и ще го връщат в Затвора в България. Подс. Й. съобщила, че съдията е много ядосан и си иска следващата вноска от 35000 лв. Подсъдимата уведомила пострадалата, че съпругът й не може да я посети и да вземе парите, затова св. Б. трябвало да ги събере и предаде на нея. Св. Б. се надявала, че след като плати остатъка от исканата от въпросния съдия сума няма да има негативни последствия за нея и семейството й и затова решила да събере 35000 лв. и да ги даде на подс. Й..

Св. Б. се разпореждала с три сметки в „Пощенска банка - ***********, *********** и № ***********. От същите тя изтеглила сумата 20000 лв. на 03.11.2016г., за да ги предаде на подс. Й.. Остатъкът до 35000 лв., а именно 15000 лв. св. Б. имала налични в дома си.

На 04.11.2016г. подс. Й. се срещнала със св. Б. ***. Подсъдимата заявила на пострадалата, че има среща с жена адвокат, чието име св. Б. не запомнила, на която следвало да предаде парите, а тя на свой ред да ги занесе на съдията. На тази среща св. Б. предала на подс. Й. сумата от 35000 лв.

В края на м. декември 2016г. пострадалата Б. получила телефонно обаждане от подс. М., който й обяснил, че се намира в Затвор в България и я моли да даде на съпругата му 20000 лв., а когато го освободят от затвора щял да отиде в Г., за да работи и да донесе остатъка от парите, които следвало да се дадат като поредна вноска за съдията. Заявил й, че на 30.12.2016г. сумата следвало да се предаде на съдията.

На 29.12.2016г. св. Б. изтеглила от горепосочената си сметка в „Уникредит Булбанк АД сумата от 20000 лв. На 30.12.2016г. сутринта, след предварителна уговорка по телефона, тя се срещнала пред входа на блока, в който се намирало жилището й с подс. Й., която взела от нея посочената сума. Подсъдимата заявила на св. Б., че бърза да занесе парите на адвоката, която следвало да ги предаде на съдията.

Св. Б. помислила, че това е последната вноска за съдията и всичко е приключило и се успокоила.

В началото на м. март 2017г. по телефона на мобилния номер на св. Б. ******* се обадила подс. Й.. Съобщила на св. Б., че съпругът й бил пуснат от съдията да отиде в Г., но последният го е върнал в затвора и сега подс. М. се намирал там и бил много болен. Подсъдимата заявила, че се подготвят документите на съпруга й, който скоро щял да бъде окончателно освободен от затвора. Очаквало се около 15-ти март да са готови документите за освобождаването му. Подс. Й. заявила на св. Б., че съдията е поискал от съпруга й за последно да му се дадат 30000 лв., като самата подсъдима казала, че е събрала около 6000 7000 лв. и поискала св. Б. да й даде сумата от 23000 лв. Св. Б. се страхувала от негативни последствия за имуществото си и заради това решила отново да даде сумата от 23000 лв. на подсъдимата, тъй като й било заявено от нейна страна, че е за последно. Подс. Й. дори казала, че е видяла документите за освобождаването на съпруга си. Св. Б. била със съзнанието, че подс. Й. щяла да вземе 23000 лв. и да даде още 7000 лв. от нея, след което да занесе цялата сума на адвоката, която пък да ги занесе на съдията и подс. М. щял да бъде окончателно освободен от затвора.

На 13.03.2017г. св. Б. отишла до офис на „Уникредит Булбанк“ АД. Заявила за теглене сума от 24000 лв., тъй като 1000 лв. й трябвали за лични нужди. Попитала служител на банката възможно ли е от там да изтича информация за наличните и средства по сметките. Била уверена от банковите чиновници, че това е невъзможно.

Така се стигнало до там, че св. Б. провела разговор със служител при „Уникредит булбанкАД в лицето на св. Б.Я., като му разказала, че това не било първото плащане, което правила на определен човек, който от своя страна предавал парите на човек от съдебната система по повод изнудване, свързано със съпруга й. От страна на банката сигнализирали в полицията за установеното вследствие на разговора с пострадалата.

Св. Г.Б.- служител в отдел „ИП при ОДМВР гр. Пловдив на 14.03.2017г. провел беседа със св. Б., която му разказала, че в продължение на две години предоставяла от спестяванията си на подс. М., а в последствие и на съпругата му - подс. Й., тъй като от страна на подсъдимия й било обяснено, че определен съдия може да възбуди наказателно преследване срещу покойния й съпруг и да й бъде отнето имуществото, а отделно от това двамата подсъдими искали от нея пари, които щели да се дадат за съкращаване на присъдата на подс. М..

След като било поискано и дадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства /СРС/ по отношение на пострадалата Б., която декларирала съгласието си за това, както и по отношение на двамата подсъдимия, на основание чл.17 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/ започнало експлоатирането на способите по чл.5, 6 и 7 от ЗСРС.

На 16.03.2017г. св. Б. отишла в офис на „Уникредит Булбанк“ АД в гр. Пловдив, където получила заявената от нея на 13.03.2017г. сума в размер на 24000 лв. След това се прибрала с парите в дома си. Около 20.00ч. на същата дата св. Б. позвънила от мобилния си номер ******* на мобилния номер, ползван от подс. Й. - *******, за да уточнят часа на получаване на парите. Обаждането било инициирано от страна на св. Б., тъй като преди това подс. Й. й казала тя да й се обажда, защото нямала кредит за разговори в сим-картата си. Двете се разбрали да се видят на следващата сутрин в 08.30ч. пред дома на пострадалата.

Св. Б. опаковала парите в хартия и ги облепила с тиксо, като ги сложила в найлонова торба, за да ги предаде на сутринта на подс. Й..

Сутринта на 17.03.2017г., понеже знаела, че и предишните пъти подсъдимата закъснявала за срещите им, а било студено навън, св. Б. решила да й се обади по телефона и да я попита кога ще дойде. Обаждането било около 08.30ч. и подс. Й. заявила на св. Б., че тъкмо тръгва към нея и до около пет минути ще пристигне.

Св. Б. слязла пред жилищния блок около 08.35ч. и седнала на една пейка, където изчакала пристигането на подсъдимата. Последната дошла около 08.40ч., седнала на пейката до св. Б. и започнали да разговарят. Разговаряли за здравословното състояние на подс. М., тъй като подсъдимата била споменала преди това, че то е лошо. След това св. Б. попитала дали наистина като се дадат парите, ще подпишат, като имала предвид документите за освобождаването на подс. М., а подсъдимата потвърдила. Св. Б. в разговора им подканила подсъдимата да отива да даде парите, за да пуснат съпруга й. Подсъдимата казала, че сега ще отиде. Св. Б. предала на подс. Й. жълта торба с надпис Billa, в която се намирала сумата от 23000 лв., разпределена в 400 бр. банкноти с номинал 50 лв., увита с бели ленти с печат на „Уникредит Булбанк“ АД и 150 бр. банкноти с номинал 20 лв., увита с бели ленти с печат на „Уникредит Булбанк“ АД, които подсъдимата прибрала в своята черна дамска чанта и тръгнала да се отдалечава, а пострадалата се насочила към входа на блока си.

След като изминала кратко разстояние подсъдимата била задържана от намиращите се наблизо служители на ОДМВР гр. Пловдив. У нея при обиск и изземване била намерена описаната по-горе парична сума, както и мобилните й телефони, накити и други лични вещи. Впоследствие при извършено в дома на подсъдимите претърсване и изземване били установени и иззети накити от жълт метал, мобилни телекомуникационни устройства, документи.

Съгласно заключението на изготвената техническа експертиза, част от накитите, иззети при действие по разследването от дома на подсъдимите лица са златни и стойността им възлиза на 11418.80 лв.

Съгласно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза подс. М. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив и не е получавал терапевтична помощ в заведението. Той е психично здрав. Качеството на психичните му актове е съхранено и не покрива критериите на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Подсъдимят е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към времето на инкриминирания период. Психичното здраве на подс. М. му позволява понастоящем да участва във всички етапи на наказателния процес и да се защитава сам, както и да дава достоверни обяснения относно фактите, имащи значение за делото. Психичното му здраве му позволява да престоява в условията на следствения арест.

Съгласно заключението на назначената и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на св. Б. последната не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив и не е получавала терапевтична помощ в заведението. Тя е психично здрава и качеството на психичните й функции не е нарушено. Психичното здраве на св. Б. й позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Установеното психично и соматично здраве на св. Б. й позволява участие в наказателното производство.

Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на основание направеното от страна на подсъдимите М. и Й. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на свидетелите Л.К.Б., Б.Х.Я., Г.И.Б., Б.П.Н. и С.Д.С., разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира, като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Както от самопризнанието на подсъдимите, така и от показанията на свидетелите се установяват фактите и обстоятелствата, предмет на доказване в настоящето производство.

Св. Б. е пострадало лице от престъпленията, за които са повдигнати обвинения на подсъдимите и като такова е заинтересована от изхода на делото, още повече, че същата е и страна в настоящето производство, тъй като е конституирана като граждански ищец и частен обвинител. В подкрепа обаче на нейните показания са останалите събрани по делото доказателства, включително и самопризнанието на подсъдимите. Действително между показанията на св. Б., дадени в досъдебното производство, са налице някои несъответствия относно инкорпорираните чрез тях фактически данни. От една страна, следва да се има предвид, че в случая става въпрос за една усложнена престъпна дейност, изразяваща се в множество деяния, извършени от подс. М. и подс. Й. по отношение на св. Б. в един продължителен период от време, а именно повече от една година, в рамките на който от страна на подсъдимите многократно са били искани и получавани парични суми от пострадалата, като последната е била поставена в положение, в което се е притеснявала за имуществото и семейството си, поради което е напълно нормално да са налице някои разминавания в нейните показания, доколкото в една такава ситуация не може да се очаква тя всеки път да си спомня в детайли всичко относно случилото се. Важното е, че противоречията в показанията на пострадалата не са такива, които да създават съмнения свързани със съставомерните признаци на инкриминираните деяния и тяхното авторство, доколкото в съвкупност с останалите доказателства по делото убедително потвърждават признатите от подсъдимите факти.

Относно първото от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, извършена от подс. М., в показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство в първоначално проведения й разпит на 15.03.2017г. /л.70, том І/, св. Б. посочва, че още в края на 2014г. подсъдимият й е казал, че срещу него ще започва делото във връзка с цигарите, поради което и са му необходими 2000 лв. за адвокатски хонорар, като през м. януари следващата 2015г. пострадалата му дала 1000 лв. В този смисъл са и показанията, дадени от св. Б. в разпита й пред съдия от същата дата 15.03.2017г. /л.60, том І/. Тези фактически данни се съдържат и в показанията на св. Б., дадени пред орган на досъдебното производство в разпита й на 17.03.2017г. /л.71, том І/, както и тези в разпита й пред съдия от същата дата /л.62-л.63, том І/, като единствената разлика е в това, че в последните пострадалата твърди, че подсъдимият й е поискал да му даде за адвокатски хонорар сумата от 1000 лв., които в показанията й пред съдия посочва, че му е дала през м. януари – м. февруари 2015г. Относно това кога сумата от 1000 лв. е била дадена от св. Б. на подс. М., съдът приема, че това се е случило през месец януари 2015г., доколкото в този смисъл са по-голяма част от показанията на пострадалата, още повече, че в последните посочени по-горе показания същата не изключва това да се е станало през м. януари, а само, че не е сигурна дали тогава или през м. февруари е дала парите на подсъдимия. 

На следващо място в показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство в разпита й на 17.03.2017г. /л.71-л.72/, св. Б. посочва, че някъде около м. февруари подс. М. й е казал, че ще ходи при съдията, който щял да гледа воденото срещу него дело, както и че се притеснявал, че може да бъде осъден на наказание от осем години лишаване от свобода. Няколко дни след това подсъдимият отново се срещнал с пострадалата, от която поискал 2000 лв., които да занесе на съдията, за да получи по-малко по размер наказание лишаване от свобода, а именно четири или четири и половина години. Св. Б. дала на подс. М. сумата, която той бил поискал от нея, като преди това последният й заявил, че съдията му е казал, че има снимка на съпруга й, както и съмнения, че цигарите са закупени от двамата, но той /подсъдимият/ обяснил, че съпругът й няма нищо общо с тази работа. В показанията й пред съдия, дадени на 17.03.2017г. /л.63/ св. Б. посочва, че е дала сумата от 2000 лв. на подс. М. през м. март 2015г. В този смисъл са и показанията на св. Б., дадени в хода на проведената между нея и подс. М. очна ставка /л.80/.    

Относно следващото деяние от извършеното от подс. М. продължавано престъпление, в показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство в разпита й на 15.03.2017г. /л.70/, св. Б. посочва, че известно време след като е дала на подсъдимия сумата от 1000 лв., която й поискал, за да плати адвокатски хонорар във връзка с воденото срещу него наказателно производство, той й се обадил като й казал, че се намира в затвора и му трябвала сумата от 3000 лв., които да даде на началника на затвора, за да може да започне работа и по този начин да бъде намален размерът на наказанието, което търпял. Подсъдимият казал на св. Б., че ще го пуснат в отпуск и тогава ще се срещне с нея, за да му даде тя парите, които му били необходими. Пострадалата посочва, че дала на подсъдимия поисканата от него сума в размер на 3000 лв. през м. април или през м. май. В този смисъл са и показанията на св. Б., дадени пред съдия на 15.03.2017г. /л.60/. В показанията й, депозирани в разпита й на 23.11.2017г. /л.4-л.5, том ІІІ/ от досъдебното производство св. Б. посочва, че сумата от 3000 лв. е била поискана от подс. М. през м. април 2015г., но тъй като се нуждаела от време, за да я събере, му дала парите през м. май същата година. 

Относно сумата в размер на 5000 лв., която св. Б. твърди, че е дала на подс. М. и която трябвало да бъде дадена на началника на затвора, за да бъде намалена присъдата му, в показанията й дадени пред орган на досъдебното производство в разпита й на 15.03.2017г. /л.70/ свидетелят посочва, че тази сума е била поискана от подсъдимия през м. август 2015г. Няколко дни след това в същия този месец пострадалата дала на подсъдимия сумата, която той бил поискал. Тези показания на св. Б. се подкрепят и от заявеното от нея пред съдия на 15.03.2017г. /л.60/.

В показанията си св. Б. твърди и това, че е давала на подс. М. определени суми, които трябвало да бъдат дадени на съдията, който гледал делото и които последният бил поискал, за да не бъде възбудено наказателно преследване срещу покойния й съпруг. Така в показанията й, дадени в разпита й пред орган на досъдебното производство на 15.03.2017г. /л.70/, свидетелят твърди, че от страна на подсъдимия са й били поискани и в продължение на пет месеца, считано от м. август 2015г., му е давала всеки месец по 3000 лв. за съдията, за да му бъде намалена присъдата. В разпита й пред съдия на 15.03.2017г. /л.60/ св. Б. наред с горното посочва и това, че през м. януари – м. февруари подс. М. й казал, че съдията е поискал на четири вноски да му бъдат платени по 5000 лв., за да може подсъдимият да излезе от затвора, тъй като бил болен. Във връзка с горното пострадалата дала на подсъдимия на четири пъти, в продължение на четири последователни месеца, считано от м. януари по 5000 лв. В показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство в разпита й на 17.03.2017г. /л.72/ св. Б. твърди, че през 2015г. подс. М. й казал, че съдията е поискал в продължение на четири месеца да му бъдат давани по 1500 лв., за да не започне следствие срещу покойния й съпруг. Тъй като пострадалата се притеснила за имуществото си се съгласила, поради което и всеки месец в продължение на четири месеца давала на подсъдимия по 1500 лв. В същите тези показания св. Б. посочва и това, че през м. август 2015г. подс. М. й казал, че съдията ще заминава някъда и известен период от време няма да го има, като след като се върнел трябвало да му бъде дадена сума в размер на 6000 лв. за месеците от август до ноември. Тъй като през този период пострадалата не била давала пари на подсъдимия, в края на месец ноември той й казал, че трябва да му даде 6000 лв. за съдията. Св. Б. дала тази сума на подсъдимия в началото на м. декември, след което той й казал, че съдията много се ядосал, че парите не били дадени навреме, поради което поискал в продължение на три месеца да му бъдат давани по 5000 лв. на месец. Пострадалата казала на подсъдимия, че не може да дава по 5000 лв. на месец, като предложила вместо това да дава по 4000 лв. всеки месец в продължение на четири месеца. Подс. М. казал, че ще говори със съдията и след няколко дни я уводомил, че последният е съгласен, след което св. Б. всеки месец от м. декември 2015г. до м. март 2016г. давала на подсъдимия по 4000 лв. В този смисъл са и показанията, дадени от св. Б. пред съдия на 17.03.2017г. /л.63-л.64/. В тези показания относно първата сума пострадалата уточнява, че същата е била поискана от подс. М. през м. март 2015г., като до месец юли същата година на съдията трябвало да бъдат дадени четири пъти по 1500 лв. Подсъдимият казвал на св. Б., че за да може да вземе парите от нея и да ги занесе на съдията го пускали от затвора. Пострадалата давала посочените по-горе суми със съзнанието, че по този начин няма да бъде възбудено наказателно преследване срещу покойния й съпруг, което заблуждение било създадено и поддържано у нея от подсъдимия. В подкрепа на показанията на св. Б., дадени пред орган на досъдебното производство и пред съдия на 17.03.2017г., са и показанията й, дадени в проведената между нея и подс. М. очна ставка, както и тези, депозирани в разпита й на 23.11.2017г. /л.4-л.5/ от досъдебното производство. Именно депозираните в трите й разпита и в проведената между нея и подс. М. очна ставка показания на св. Б. съдът кредитира, тъй като същите са идентични относно твърдените факти и обстоятелства, за разлика от заявеното от пострадалата в показанията й пред орган на досъдебното производство  и пред съдия на 15.03.2017г., които са изолирани от останалия доказателствен материал. Наред с горното следва да се посочи и това, че в показанията си пред съдия, дадени в разпита й на 17.03.2017г. св. Б. посочва, че в предишните й разпити е разказала една част от събитията, като не е успяла да каже всичко, което се е случило, тъй като не е могла да си спомни датите и сумите, доколкото в случая става въпрос за много различни дати и различни суми. Във връзка с горното свидетелят посочва, че си е направила бележки, които е ползвала в разпита си, за да може да обясни нещата така, както са се случили. 

В показанията й, дадени пред съдия на 15.03.2017г. /л.61/ св. Б. посочва, че през м. май – м. юни 2016г. подс. М. й се обадил, като й казал, че се е върнал от Г., както и че съдията е поискал 100000 лв., които трябвало да бъдат дадени на три вноски до м. декември същата година, след което подсъдимият щял да бъде пуснат от затвора. В тези си показания св. Б. заявява, че първата вноска в размер на 27000 лв. е била направена през м. юни – м. юли 2016г., от която сума тя дала 23000 лв., втората – през м. октомври 2016г. в размер на 35000 лв., дадени от пострадалата на подс. Й., на която освен това дала още 20000 лв. през м. декември същата година. В началото на м. март 2016г. подс. Й. се обадила на св. Б., като й казала, че на съдията трябва да бъдат дадени 30000 лв., от които подсъдимата била събрала 7000 лв., а останалите поискала от пострадалата, която трябвало да ги даде на 17.03.2016г. В показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство в разпита й на 17.03.2017г. /л.72-л.73/ св. Б. твърди, че подс. М. й се е обадил през м. април 2016г. и тогава й е казал, че съдията е поискал 100000 лв., които трябвало да му бъдат дадени на три вноски – първата в размер на 30000 лв., а другите две по 35000 лв., за да бъде освободен подсъдимият от затвора и да няма каквито й да било последици за пострадалата. Св. Б. посочва, че за плащането на първата вноска на 25.04.2016г. изтеглила от сметката си в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 23000 лв., тъй като подсъдимият й казал, че остатъка от 7000 лв. до пълния размер на първата вноска от 30000 лв., ще бъдат дадени от него. На следващия ден пострадалата дала парите на подсъдимия, който впоследствие се обадил, за да й каже, че е дал парите на съдията, както и че заминава за Г., където да работи и да изкара пари за втората вноска. През м. октомври 2016г. подс. Й. се обадила на св. Б. като й казала, че са задържали подс. М. в Г. и ще го връщат в затвора в България, както и че съдията си искал втората вноска от 35000 лв., които пострадалата трябвало да даде на подсъдимата, тъй като съпругът й не можел да отиде и да ги вземе. Св. Б., надявайки се, че след като плати тази сума всичко ще приключи, изтеглила от сметките си в „Пощенска банка“ сумата от 20000 лв., към която прибавила 15000 лв., които била изтеглила преди това и държала в дома си, и на 04.11.2016г. предала сумата от 35000 лв. на подс. Й.. В края на м. декември подс. Й. отново се обадила на св. Б., като й казала, че до края на месеца на съдията следвало да бъдат дадени 20000 лв. На св. Б. се обадил и подс. М., като й казал, че се намира в затвора и я помолил да даде сумата от 20000 лв. на съпругата му. На 29.12.2016г. пострадалата изтеглила от сметката си в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 20000 лв. и я дала на подс. Й.. В началото на м. март 2017г. подс. Й. отново се обадила на св. Б. за вноската от 30000 лв., от които свидетелят следвало да даде 23000 лв. На 13.03.2017г. пострадалата изтеглила от банковата си сметка в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 23000 лв., които на 17.03.2017г. предала на подсъдимата. В този смисъл са и показанията, дадени от св. Б. пред съдия на 17.03.2017г. /л.64-л.66/. В подкрепа на показанията на св. Б., дадени пред орган на досъдебното производство и пред съдия на 17.03.2017г. са и показанията й, дадени в проведените между нея и подсъдимите очни ставки. Действително налица са някои разминавания между показанията, дадени от св. Б. в разпита й пред съдия на 15.03.2017г. и останалите й показания относно размера на първоначалната вноска, както и относно това кога са били предадени от нея първата и втората вноска. От една страна тези противоречия са несъществени, а от друга, както вече беше посочено, именно в показанията й пред съдия на 17.03.2017г. св. Б. посочва, че е възпроизвела фактите от значение за делото така, както същите са се случили.

За да кредитира показанията на пострадалата съдът взема предвид това, че същата твърди, че първата вноска е предала на подс. М., а останалите три – на подс. Й.. Това се е наложило поради обстоятелството, че на 22.06.2016г. подс. М. е бил задържан по досъдебно производство № 289/2016г. по описа на Четвърто РУ към ОДМВР гр. Пловдив, като на 24.06.2016г. по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Поради това е било обективно невъзможно подсъдимият да получи останалите три вноски. Ако това, което св. Б. твърди не се беше случило, тя не би могла да даде такива показания, изцяло съответстващи на обективната възможност, респ. невъзможност подс. М. да получи парите, доколкото не се установява тя да е била запозната с тези обстоятелства.

В подкрепа на показанията на св. Б. са и тези на останалите, разпитани в досъдебното производство свидетели Б.Х.Я., Г.И.Б., Б.П.Н.и С.Д.С.. От показанията на св. Я.се установява, че във връзка с установената в „Уникредит Булбанк“ АД практика да се води разговор с възрастни клиенти на банката при разпореждането от тяхна страна с големи парични суми с цел предотвратяване на евентуални измами, когато на 13.03.2017г. св. Б. е заявила желение за теглене на сумата в размер на 20000 лв., е бил проведен разговор с нея. Въпреки че първоначално пострадалата посочила, че тегли парите за себе си, впоследствие казала, че това не е първото плащане, което прави на друг човек, който от своя страна предава парите на човек от съдебната система по повод на изнудване, свързано със съпруга й. Св. Я.и директорът на клона на банката уведомили колегите си от банкова сигурност в гр. София. След направена справка относно операциите по банковата сметка на св. Б. се потвърдило казаното от нея за превод на парични суми от продажби, както и за няколко тегления на суми около и над 20000 лв. от сметката за периода от средата на 2016г. до момента на изготвяне на справката. След като служител на банката информирал за случилото се ОДМВР гр. Пловдив, св. Б. била призована в Отдел „ИП“, където в проведения с нея разговор било установено, че след смъртта на съпруга й е давала пари както на подс. М., така и на подс. Й., тъй като й било казвано, че макар съпругът й да е починал, наказателната отговорност се е прехвърлила на нея и може да я осъдят и да й вземат имуществото. Впоследствие било образувано и настоящето наказателно производство. Обстоятелството, че инициативата е била на служители от „Уникредит Булбанк“ АД, които са провели разговор със св. Б., като дори първоначално тя е казала, че тегли парите за себе си, както и това, че не тя е отишла в полицията, за да разкаже за случилото се, а е била призована, е още едно доказателство за достоверността на нейните показания. Ако с показанията си св. Б. е искала да злепостави по някакъв начин подсъдимите едва ли би разчитала на това служител от банката да прояви някаква инициатива, в резултат на което тя да може да изпълни своите намерения.

Подс. М. в обясненията си, дадени в досъдебното производство в разпита му на 20.03.2017г. /л.55-л.56, том І/, заявява, че е получавал пари от св. Б., но те били за златото, което той бил дал на покойния й съпруг, за да го пази и което разбрал, че било откраднато. Подсъдимият твърди, че първоначално св. Б. е отказала да му плати златото, но впоследствие се съгласила, като двамата изчислили, че златото струва 54000 лв., като свидетелят дала на подсъдимия първия път сумата от 5000 лв., след това още 6000 лв., два пъти по 10000 лв. и веднъж 500 евро и останали 20000 лв. до възстановяване на пълния размер на дължимата сума. Подс. М. твърди, че подс. Й. не е знаела за златото, което той бил дал на А.Б. именно, за да го скрие от съпругата си. Едва след като св. Б. отказала да плати златото подс. М. казал за него на съпругата си, като дори били двамата с нея тогава, когато подсъдимият се срещнал с пострадалата, за да се разберат относно парите, които последната трябвало да му даде. Подсъдимият твърди, че А.Б. му е давал пари, когато е имал нужда, но без да начислява лихва върху тях. В посочения по-горе смисъл са и обясненията на подс. М., дадени в проведената между него и св. Б. очна ставка /л.81/. В обясненията, дадени от подс. М. в разпита му на 30.11.2017г. /л.9, том ІІІ/ същият вече твърди, че А.Б. е начислявал лихва връху сумите, които му е давал в заем.

В същото време в обясненията си подс. Й., дадени в разпита й на 17.03.2017г. /л.45-л.46, том І/, твърди, че двамата със съпруга й са взимали пари на заем от А.Б., които той им е давал с лихва, като са обезпечавали заемите със злато. Подсъдимата заявява, че когато е разбрала, че А.Б. е починал, се притеснила, тъй като му дължали много пари, които св. Б. й казала, че трябва да върнат. Подсъдимата казала на пострадалата, че са дали много злато на покойния й съпруг, за което обаче последната заявила, че не знае нищо.  

Налице са съществени противоречия между обясненията на двамата подсъдими, тъй като подс. М. макар и в последващите си обяснения да твърди, че върху парите, които А.Б. му е давал, е начислявал лихва, заявява, че е дал златото на последния, за да го скрие от съпругата си, а не като обезпечение на парите, които е получавал в заем, както и че съпругата му е разбрала за това едва след като св. Б. е отказала да го върне. В същото време от обясненията на подс. Й. се установява не само, че тя е знаела за златото, давано на А.Б., но и че това е било правено за обезпечаване на паричните заеми. Освен това съгласно обясненията на подс. Й. към момента, в който А.Б. е починал, тя и съпругът й са му дължали голяма сума пари, какъвто извод не може да бъде направен от обясненията на подс. М., от които излиза, че получените от него в заем пари са били върнати заедно с начислената върху тях лихва.

Предвид горното обясненията на подсъдимите не могат да бъдат кредитирани, доколкото те са взаимно противоречиви и изключващи се, като са налице и вътрешни противоречия между една част от обясненията на подс. М. с друга такава. Дори и да се приеме, че подс. М. е давал злато на А.Б., не може да се приеме, че това е било правено, за да скрие подсъдимият златото от съпругата си, доколкото съгласно обясненията на последната тя не само, че е била наясно с това обстоятелство, но и твърди, че златото е служило за обезпечаване на паричните заеми. Освен това отново съгласно обясненията на подс. Й., тя и съпругът й са дължали много пари на А.Б. към момента, в който той е починал. При това положение и след като златото е служило за обезпечение, няма каквото и да било логика св. Б. да се съгласи да плати на подс. М. цената на златото. Не се установява и друга причина, поради която св. Б. да е дължала на подс. Й. парите, които самият той в обясненията си признава, че е получил от нея – няколко вноски - в размер на 5000 лв., 6000 лв., два пъти по 10000 лв. и веднъж 500 евро.  

На следващо място както подс. Й., така и подс. М. отричат да са получавали от св. Б. сумите, във връзка с които им е повдигнато обвинение за престъпление, извършено след предварително сговаряне. В обясненията си подс. Й. признава, че е получила от св. Б. сумата от 23000 лв. като обаче твърди, че същата й е била необходима за ремонт на къщата, както и за погасяване на изтеглените от нея, мъжа й и дъщеря й кредити. Подсъдимата твърди, че се е обадила на св. Б., за да й поиска пари в заем в началото на м. февруари 2017г. Подс. М. също заявява, че през м. януари – м. февруари 2017г. той и съпругата му са решили да вземат пари на заем от св. Б. за ремонт на къщата, но според обясненията на подсъдимия става въпрос за сума в размер на около 2000 – 3000 лв. Обясненията на подсъдимите, че са поискали от св. Б. пари, които им били необходими за ремонт на къщата, категорично се опровергават от приложените към делото ВДС, изготвени чрез използване на СРС. Това обстоятелство е изцяло в подкрепа на показанията на св. Б..

В подкрепа на описаната фактическа обстановка са и заключенията на изготвените по делото техническа, съдебнопсихиатрична и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

От заключението на изготвената по отношение на св. Б. експертиза се установява, че същата е психично здрава и качеството на психичните й функции не е нарушено. От горното обаче не може да бъде правен извод, че след като тя е психично здрава не би могла да бъде измамена по този начин от подсъдимите. В тази връзка следва да се има предвид, че не се установява св. Б. да е имала каквито й да било правни познания, за да може да прецени, че след като съпругът й е починал, срещу него не може да бъде възбудено наказателно преследване, както и другите обстоятелства, за които у нея е била създадена и поддържана невярна представа. Наред с това пострадалата е била поставена в ситуация, в която се е притеснявала за имуществото и сина си, от което са били продиктувани нейните действия. В тази връзка в експертизата е посочено, че се касае за сложила се ситуация и усложнен тип взаимоотношения, при които действията на подекспертната са довели до нарушаване на обичайното житейско функциониране и статут. В показанията й не се намират данни за илюзорни и халюцинаторни изживявания, както и за налудни или парабулични механизми, действията й са изводими от реално възникнала ситуация, в която е била активна съобразно конкретните си преценки. Съгласно заключението на експертизата психичното здравне на св. Б. й позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.     

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства: том І от досъдебното производство – Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 17.03.2017г. /л.4-л.6/, албум за посетено местопроизшествие от 17.03.2017г. /л.7-л.14/, разпореждане от 17.03.2017г. по ЧНД № 524/2017г. по описа на ПОС /л.18/, Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 17.03.2017г. /л.19-л.22/, албум за посетено местопроизшествие от 17.03.2017г. /л.23-л.33/, разпореждане от 17.03.2017г. по ЧНД № 525/2017г. по описа на ПОС /л.37/, информация за сметка за период 20.07.2015г. – 16.03.2017г. /л.74-л.75/, извлечения от 17.03.2017г. /л.76, л.77, л.78/, нареждане разписка от 16.03.2017г. /л.79/, писмо рег. № 859е/16.03.2017г. /л.93/, писмо рег. № 941е/2017г. /л.160/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 30.03.2017г. /л.102-л.103/, разпечатка на проведени разговори /л.104, л.105, л.106, л.107, л.108/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 20.03.2017г. /л.109-л.110/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 30.03.2017г. /л.111/; том ІІ от досъдебното производство – писмо изх. № 667/28.03.2017г. /л.4/, справки от регионална база КАТ Пловдив /л.7, л.8/, писмо изх. № 13-00-398/05.04.2017г. /л.10/, писмо рег. № 1067е/03.04.2017г. /л.12/, писмо рег. № 1066е/03.04.2017г. /л.14/, писмо рег. № Е-1042/31.03.2017г. /л.16/, писмо изх. № 6950/06.04.2017г. /л.18/, писмо изх. № 6949/06.04.2017г. /л.20/, писмо рег. № Е-860/16.03.2017г. /л.23/, писмо изх. № 7515/13.04.2017г. /л.25/, писмо рег. № СА-2503/08.08.2017г. /л.27/, справка от инсп. С.А.Г. – *****„НОД“ /л.30-л.31/, характеристична справка /л.132/, справка за съдимост /л.133/, характеристична справка /л.136/, справка за съдимост /л.138-л.139/.   

В подкрепа на фактическата обстановка по делото са и приобщените към същото веществени доказателства - 1 бр. CD, съдържащ писмо с peг. 641е/2017г. от „Теленор България ЕАД, 1 бр. жълта торба с надпис „Вillа“, 1 бр. полиетиленов джоб, 1 бр. бяла салфетка, 1 бр. вестник, 1 бр. мобилен телефон, сер. № ***************, марка Nokia“ с повреден екран в долна дясна част, 1 бр. мобилен телефон сер. № *************** и сер. ***************, сив на цвят без надписи, 1 брой мобилен телефон марка Самсунгсер. ***************, 1 бр. метален сребрист ключ с надпис MD“, 1 бр. метален Те-образен предмет с кръгла основа, 1 бр. пластика на Мтел прима с ************** без сим карта, 1 бр. пластика на Мтел прима с ************** със сим карта, 1 бр. брой свидетелство за регистарция, част II на лек автомобил с рег. № ********, 1 бр. АУАН с № 254/29.06.2012г., запечатан в бял хартиен плик, 1 бр. мобилен компютър /лаптоп/ марка „Toshiba, бял на цвят, модел Sattelite С855-1РА с партиден № *****, ведно със зарядно устройство, 1 бр. мобилен телефон Prestigio с IMEI 1:***** и IMEI 2: *****, сер. № ******************, 1 бр. договор за разплащателна сметка № ****************/09.06.2016г., договор за стоков кредит № 250282/03.03.2017г., договор за покупко-продажба между М.Ю.М. като продавач и Н.М.Й. като купувач за незаконен павилион, 1 бр. служебна бележка от Тексим банк 1 бр. служебен бон от магазин Зора с № 0145491/03.03.2017г. ведно с гаранционна карта, 2 бр. касови бележки от Технополис с № 0344249/15.01.2017г. и № 0344254/15.01.2017г. ведно със застрахователна полица и заявка за монтаж, договор за покупко-продажба на МПС от 03.01.2014г. между С.А. и О.М., 1 бр. нареждане разписка с № *************/24.09.2015г., 1 бр. свидетелство за регистрация част № 1 с № ********* за л.а. ********, 1 бр. фискален бон с № 0095134/05.08.2016г. от магазин Зора, 1 бр. служебен бон с № 0095135/05.08.2015г. от магазин Зора, търговска гаранция за климатична техника, 1  бр. банкова карта /пластика/ с № **************** на Н.Й., ведно с прикрепен ПИН код към същата; 1 бр. бял хартиен плик с изписано име А.А.П.и № **********************, 2 бр. пръстени от жълт метал - единият с изображение на лице, вторият с цветя, приличащи на рози, 10 бр. гривни от жълт метал - релефни с надпис от вътрешната страна Duman 585 С289, 1 бр. кръгла обеца от жълт метал, 1 бр. синджир от жълт метал с висулка от жълт метал с форма, наподобяваща слънце със сини и бели камъчета по средата, 3 бр. гривни от жълт метал, 1 бр. синджир от жълт метал в яйцевидни 16 бр. топки, 2 бр. синджири от жълт метал в плетка тип „картие“, 1 бр. синджир от бял и жълт метал с 19 ромбоида, 1 бр. халка от бял и жълт метал; 1 бр. колие от жълт метал с 21 бр. половинки ромбоидчета, 2 бр. обеци от жълт метал с формата на цвете като отгоре и отдолу имат малки кръгове, 1 бр. пръстен от жълт метал с изобразено цвете, с формата на обеците, 1 бр. нагръдник от жълт метал с 10 бр. цветя от горната страна и 3 бр. вертикално надолу, разположени от голямо към малко цветя и 1 бр. цвете от жълт метал с кръгла форма с диаметър от 3,5 см.

Фактическата обстановка се установява и от ВДС, изготвени чрез използване на СРС.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че през периода месец януари 2015г. – месец март 2016г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у Л.К.Б. заблуждение и с това й е причинил имотна вреда в големи размери – общо 39000 лв., както следва:

- през месец януари 2015г. е възбудил заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати адвокатски хонорар по водено срещу него наказателно производство и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1000 лв.;

- през месец март 2015г. е възбудил заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на съдия сумата от 2000 лв., за да му бъде наложено с осъдителна присъда по-ниско по размер наказание лишаване от свобода и с това й е причинил имотна вреда в размер на 2000 лв.;

- през месец април 2015г. е възбудил и до месец май 2015г. е поддържал заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на служител от затвора сумата от 3000 лв., за да му се даде възможност да полага труд по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода и да му се зачитат работни дни, и с това й е причинил имотна вреда в размер на 3000 лв.;

- през месец март 2015г. е възбудил и до месец юли 2015г. е поддържал заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на съдия за времето от месец март 2015г. до месец юли 2015г. 4 /четири/ вноски по 1500 лв., за да не бъде възбудено наказателно преследване срещу покойния й съпруг А.Х. Б. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 6000 лв.;

- през месец август 2015г. е възбудил и до месец декември 2015г. е поддържал заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на съдия за времето от месец август 2015г. до месец ноември 2015г. 4 /четири/ вноски по 1500 лв., за да не бъде възбудено наказателно преследване срещу покойния й съпруг А.Х. Б. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 6000 лв.;

- през месец август 2015г. е възбудил заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на началника на затвора сумата от 5000 лв., за да му се намали присъдата и с това е причинил имотна вреда на същата в размер на 5000 лв.;

- през месец декември 2015г. е възбудил и до месец март 2016г. е поддържал заблуждение у Л.К.Б., че следва да заплати на съдия от месец декември 2015г. до месец март 2016г. 4 /четири/ вноски по 4000 лв., за да не бъде възбудено наказателно преследване срещу покойния й съпруг А.Х. Б. и с това й е причинил имотна вреда в размер на 16 000 лв.

От обективна страна с действията си подс. М. е реализирал обективните признаци от състава на престъплението „измама“ и то чрез двете форми на изпълнителното деяние – възбуждане и поддържане на заблуждение. И за двете форми на изпълнителното деяние е характерно, че се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, в резултат на което у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти и обстоятелства. Престъплението е резултатно, тъй като мотивирано от невярната или погрешна представа, формирана или поддържана от дееца у измаменото лице, то извършва акт на имуществено разпореждане и по този начин се причинява престъпният резултат – имотната вреда.

Подс. М. е създал и поддържал неверни представи у св. Б., посредством които я е мотивирал да извърши разпореждане с парични средства. През м. януари 2015г. в гр. Пловдив е създал невярна представа у св. Б., че следва да заплати адвокатски хонорар по водено срещу него наказателно производство, мотивирана от което тя извършила акт на имуществено разпореждане със сумата от 1000 лв., които преминали в патримониума на подсъдимия, който чрез тях се облагодетелствал, а за пострадалата настъпила имотна вреда. През м. март същата година подс. М. заблудил св. Б., че следва да заплати на съдия сумата от 2000 лв., за да му бъде наложено по малък по размер наказание лишаване от свобода, в резултат на което пострадалата му дала поисканата сума и по този начин бил причинен престъпният резултат. През м. април 2015г. подс. М. формирал у св. Б. невярната представа, че следва да заплати на служител от затвора сумата от 3000 лв., за да му бъде дадена възможност да полга труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и да му се зачитат работни дни, като продължил да поддържа тази представа до м. май същата година и пострадалата, мотивирана от подсъдимия, се разпоредила със сумата от 3000 лв. в полза на последния и за нея настъпила имотната вреда. През м. август 2015г. св. Б. била заблудена от подс. М., че следва да заплати на началника на затвора сумата от 5000 лв., за да му бъде намален размерът на наказанието лишаване от свобода, в резултат на което получил от нея поисканата сума и по този начин й причинил вреда.

През м. март 2015г. подс. М. създал у св. Б. невярна представа, която поддържал до м. юли същата година, а именно, че следва да заплати на съдия за времето от м. март 2015г. до м. юли 2015г. четири вноски по 1500 лв., за да не бъде възбудено наказателно преследване срещу покойния й съпруг. Такава невярна представа била формирана и поддържана у св. Б. и за времето от м. август 2015г. до м. декември 2015г., когато подсъдимият заблудил пострадалата, че следва да заплати на съдия за времето от м. август до м. ноември същата година четири вноски по 1500 лв., както и от м. декември 2015г. до м. март 2016г., когато следвало да се заплатят на съдия през посочения период четири вноски по 4000 лв. Мотивирана от горното пострадалата извършила акт на имуществено разпореждане два пъти със сума в размер на по 6000 лв., а след това предоставила на подсъдимия и сумата от 16000 лв., в резултат на което последният се облагодетелствал, а за св. Б. настъпила имотна вреда.

Извършената от подс. М. измама е в големи размери. Съгласно Тълкувателно решение № 1/30.10.1998г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98г., ОСНК при определяне квалифициращите признаци “големи размери” и “особено големи размери” за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата. Общият размер на причинената на св. Б. имотна вреда е 39000 лв. Размерът на минималната работна заплата за страната към края на инкриминирания период е 420 лв. /съгласно Постановление № 375/28.12.2015г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната на МС/, от което следва, че причинената на пострадалата имотна вреда е в големи размери.

Подс. М. е извършил деянията при условията на продължавано престъпление, тъй като те осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. 

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. М. е бил ръководен от специалната цел за лично имотно облагодетелстване, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по–горе правна квалификация за извършеното от подс. М. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото, които в случая са отегчаващи вината на подсъдимия, а именно съдебното му минало, лошите характеристични данни, това, че същият е признат за виновен в извършване и на двете престъпления, във връзка с които му е повдигнато обвинение, всяко едно от които е квалифицирано такова. Отегчаващо обстоятелство е и това, че стойността на предмета на престъпленията е много над стойността, необходима, за да е налице квалифициращото обстоятелство “големи размери”. Не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. по т. д. № 1/2008г. на ВКС – н. к. при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373 ал.2 от НПК, признанието по чл.371 т.2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая самопризнанието на подс. М. не е негово изначално процесуално поведение, а е направено само при искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Предвид горното съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание пет години лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция спрямо същия. Така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подс. М. да бъде наложено наказание три години и четири месеца лишаване от свобода.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК за това, че за времето от месец април 2016г. до 17.03.2017г. в гр. Пловдив, след като предварително се е сговорил с Н.М.Й., с цел да набави за себе си и за другиго – Н.М.Й. имотна облага, е възбудил и поддържал у Л.К.Б. заблуждение, че следва да се заплати на съдия сумата от 100000 лв. на няколко вноски, за да го освободи последният от затвора и с това й е причинил имотна вреда в размер на 101000 лв., като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и причинената вреда е в големи размери.

Подс. Й. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК за това, че за времето от месец април 2016г. до 17.03.2017г. в гр. Пловдив, след като предварително се е сговорила с О.Я.М., с цел да набави за себе си и за другиго – О.Я.М. имотна облага, е възбудила и поддържала у Л.К.Б. заблуждение, че следва да се заплати на съдия сумата от 100000 лв. на няколко вноски, за да освободи последният О.Я.М. от затвора, и с това й е причинила имотна вреда в размер на 101000 лв., като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и причинената вреда е в големи размери.

От обективна страна с действията си двамата подсъдими са реализирали обективните признаци от състава на престъплението „измама“ като за времето от месец април 2016г. до 17.03.2017г. в гр. Пловдив са създали и поддържали у св. Б. невярна представа, че следва да се заплати на съдия сумата от 100000 лв. на няколко вноски, за да бъде освободен подс. М. от затвора. Мотивирана от така формираната и поддържана от подсъдимите представа, св. Б. се разпоредила със сумата от 101000 лв. и по този начин за нея настъпила имотна вреда. 

Престъплението подсъдимите са извършили след като предварително са взели решението за извършване на измамата и при предварителна общност на умисъла, което обуславя квалификацията на престъплението като такова, извършено след предварителен сговор. За да е налице този, квалифициращ деянието признак не е необходимо лицата да са си разпределили отнапред ролите. В подкрепа на горното е обстоятелството, че паричните суми, с които се е разпоредила св. Б. във връзка със създадената у нея погрешна представа, са й били искани и от двамата подсъдими. Както подс. М., така и подс. Й. са искали пари от пострадалата с една и съща цел – да бъдат предадени на съдията, за да бъде освободен подсъдимият от затвора, като след задържането на подсъдимия във връзка с друго, образувано срещу него досъдебно производство, вноските започнала да получава подсъдимата.

Извършената от подсъдимите измама е в големи размери, тъй като размерът на причинената на св. Б. имотна вреда е 101000 лв. Размерът на минималната работна заплата за страната към края на инкриминирания период е 460 лв. /съгласно Постановление № 372/22.12.2016г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната на МС/, от което следва, че причинената на пострадалата имотна вреда е в големи размери.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимите са били ръководени от специалната цел за лично и за другия имотно облагодетелстване, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици.

С оглед на посочената и приета по–горе правна квалификация за извършеното от подс. М. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия и за това престъпление следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, доколкото не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отново отчита всички обстоятелства, посочени по-горе, а именно съдебното минало на подсъдимия, лошите характеристични данни, това, че същият е признат за виновен в извършване и на двете престъпления, във връзка с които му е повдигнато обвинение, всяко едно от които е квалифицирано такова, както и стойността на предмета на престъпленията, която е много над стойността, необходима, за да е налице квалифициращото обстоятелство “големи размери”. Предвид горното съдът намира, че на подсъдимия и за това престъпление следва да бъде наложено наказание пет години лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция спрямо същия. Така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подс. М. да бъде наложено наказание три години и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.1 от НК така наложените на подс. М. наказания следва да бъдат кумулирани и на същия наложено едно общо най-тежко наказание три години и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.б и б.в от ЗИНЗС така наложеното на подс. М. общо най-тежко наказание три години и четири месац лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С оглед на посочената и приета по–горе правна квалификация за извършеното от подс. Й. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същата следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото, както смекчаващите вината, а именно чистото съдебно минало, добрите характеристичин данни, така и отегчаващите - стойността на предмета на престъплението, която е много над стойността, необходима, за да е налице квалифициращото обстоятелство “големи размери”. И тук направеното от подс. Й. самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство, доколкото не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, а е направено само при искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Предвид горното съдът намира, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание три години лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция спрямо същия. Така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подс. Й. да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода.

Съдът намира, че наложеното на подс. Й. наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на наказанието и най-вече тези, свъразни с поправянето и превъзпитанието на подсъдимата. Действително същата към настоящия момент не е осъждана. В случая обаче следва да се отчете високата степен на обществена опасност на извършеното от нея престъпление. Подсъдимата е призната за виновна за квалифицирана измама на стойност, неколкократно надхвърляща големите размери на деянието, извършена по отношение на възрастна жена и възползвайки се от това положение. Налице е едно незачитане на установения правов ред, което обуславя високата степен на обществена опасност не само на деянието, но и на подсъдимата и мотивира съда да приеме, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.   

На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС така наложеното на подс. Й. наказание две години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НПК от така наложеното на подс. Й. наказание две години лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което е била задържана по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 17.03.2017г. до влизане в сила на присъдата.

Както беше посочено в началото за съвместно разглеждане в наказателното производство са приети предявеният от пострадалата Б. срещу подс. М. граждански иск за сумата в размер на 39000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 18.12.2017г. до окончателното изплащане на същата, както и предявеният от пострадалата Б. солидарно срещу подс. М. и подс. Й. граждански иск за сумата в размер на 78000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението чл.210 ал.1 т.2 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 18.12.2017г. до окончателното изплащане на същата. Така предявените граждански искове се явяват доказани по основание, тъй като именно в следствие на противоправните действия на подс. М., респ. солидарно на подс. М. и подс. Й. са били причинени имуществени вреди на пострадалата в размер на 39000 лв., съответно в размер на 78000 лв. Предвид горното, съдът намира, че претендираните обезщетения следва да бъдат уважени, като подс. М. бъде осъден да заплати на пострадалата сумата от 39000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2017г. до окончателното изплащане на същата. Наред с горното подс. М. и подс. Й. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на пострадалата сумата от 78000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.12.2017г. до окончателното изплащане на същата. 

Вещественото доказателство по делото – 1 бр. CD, съдържащ писмо с peг. № 641е/2017г. от „Теленор България“ ЕАД следва да се върне на „Теленор България“ ЕАД.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. жълта торба с надпис „Billa“, 1 бр. полиетиленов джоб, 1 бр. бяла салфетка, 1 бр. вестник, 1 бр. мобилен телефон, сер. № ***************, марка „Nokia“, с повреден екран в долна дясна част, 1 бр. мобилен телефон сер. № *************** и сер. № ***************, сив на цвят без надписи, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, сер. № ***************, 1 бр. метален сребрист ключ с надпис „MD“, 1 бр. метален Те-образен предмет с кръгла основа, 1 бр. пластика на „Мтел прима“ с № ************** без сим карта, 1 бр. пластика на „Мтел прима“ с № ************** със сим карта, 1 бр. брой свидетелство за регистрация, част II на лек автомобил с рег. № ********, намиращи се на съхранение в Сектор „ИП“ към ОДМВР гр. Пловдив, следва да се върнат на подс. Й., от която са били иззети с Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 17.03.2017г. 

Веществените доказателства по делото – 1 бр. АУАН с № 254/29.06.2012г., запечатан в бял хартиен плик, 1 бр. мобилен компютър /лаптоп/ марка „Toshiba“, бял на цвят, модел Sattelite С855-1РА с партиден № *****, ведно със зарядно устройство, 1 бр. мобилен телефон Prestigio с IMEI 1:***** и IMEI 2:***********, сер. № ******************, 1 бр. договор за разплащателна сметка № ****************/09.06.2016г., договор за стоков кредит № 250282/03.03.2017г. – 11 л., договор за покупко-продажба между М.Ю.М. като продавач и Н.М.Й. като купувач за незаконен павилион – 2 л.; 1 бр. служебна бележка от Тексим банк – 1 л., 1 бр. служебен бон от магазин Зора с № 0145491/03.03.2017г., ведно с гаранционна карта, 2 бр. касови бележки от Технополис с № 0344249/15.01.2017г. и № 0344254/15.01.2017г., ведно със застрахователна полица и заявка за монтаж – 5 л., договор за покупко-продажба на МПС от 03.01.2014г. между С.А. и О.М. – 1 л., 1 бр. нареждане разписка с № *************/24.09.2015г., 1 бр. свидетелство за регистрация част № 1 с № ********* за л.а. ********, 1 бр. фискален бон с № 0095134/05.08.2016г. от магазин Зора, 1 бр. служебен бон с № 0095135/05.08.2015г. от магазин Зора, търговска гаранция за климатична техника, 1 бр. банкова карта /пластика/ с № **************** на Н.Й., ведно с прикрепен ПИН код към същата, 1 бр. бял хартиен плик с изписано име А.А.П. и № **********************, намиращи се на съхранение в Сектор „ИП“ към ОДМВР гр. Пловдив, както и 3 бр. гривни от жълт метал, 1 бр. синджир от жълт метал в яйцевидни 16 бр. топки, 2 бр. синджири от жълт метал в плетка тип „картие“, 1 бр. синджир от бял и жълт метал с 19 ромбоида, 1 бр. халка от бял и жълт метал, 1 бр. колие от жълт метал с 21 бр. половинки ромбоидчета; 2 бр. обеци от жълт метал с формата на цвете, като отгоре и отдолу имат малки кръгове, 1 бр. пръстен от жълт метал с изобразено цвете, с формата на обеците, 1 бр. нагръдник от жълт метал с 10 бр. цветя от горната страна и 3 бр. вертикално надолу разположени от голямо към малко цветя и 1 бр. цвете от жълт метал с кръгла форма с диаметър от 3,5 см., намиращи се на съхранение при домакина на ОДМВР гр. Пловдив, следва да се върнат на А.О.А., от която са били иззети с Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 17.03.2017г. 

Веществените доказателства по делото – 2 бр. пръстени от жълт метал, единият с изображение на лице, вторият с цветя, приличащи на рози, 10 бр. гривни от жълт метал, релефни с надпис от вътрешната страна Duman 585 С289“, 1 бр. кръгла обеца от жълт метал, 1 бр. синджир от жълт метал с висулка от жълт метал с форма, наподобяваща слънце със сини и бели камъчета по средата, следва да останат на съхранение при домакина на ОДМВР гр. Пловдив за обезпечение на гражданския иск на пострадалата Б. срещу подсъдимите М. и Й., допуснато с обезпечителна заповед от 19.12.2017г. по НОХД № 7852/2017г. по описа на ПРС, ХІ н.с.    

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пловдив сумата от 415.27 лв., представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 3120 лв., представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. М. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Б. сумата от 2350 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Й. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОДМВР гр. Пловдив сумата от 288.31 лв., представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Й. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 1560 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Й. следва да бъде осъдена да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Б. сумата от 2350 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                          

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала

А.Д.