НОХД 4838/2017 - Мотиви - 07-11-2017

Мотиви по Наказателно дело 4838/2017г.

Мотиви към ПРИСЪД А № 260/12.10.2017г. по Н.О.Х.Д.№ 4838/2017 г. по описа на ПРС, НО, 4-ти състав

Районна прокуратура – гр. Пловдив е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство № 128/2017 г. по описа на 06-то РУ на МВР гр. Пловдив (пр.пр. № 2310/2017г. по описа на Районна прокуратура – гр. Пловдив) срещу Н.Р.М. за извършено престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и срещу Р.Н.М. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Срещу подсъдимия Н.Р.М. е повдигнато обвинение за това, че на 23.03.2017 г. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Р.Н.М., ЕГН **********, е употребил сила с цел да принуди органи на властта – **** С.Р.С. – **** на отделение в група “**********” на Сектор “**********” към ********** и ****Т.Г.Н.  - **** в група “**********” на Сектор “**********” към **********, да пропуснат нещо по служба  - да извършат проверка за установяване на самоличността на лица, извършващи нарушаване на обществения ред – престъпление  по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК;

И за това, че на 23.03.2017 г. в гр. Пловдив е причинил на полицейски орган – **** С.Р.С. – **** на отделение в група “**********” на Сектор “**********” към **********, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната очна ябълка причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Срещу подсъдимия Р.Н.М. е повдигнато обвинение за това, че на 23.03.2017 г. в гр. Пловдив, в съучастие като извършител с неизвестни лица е причинил на полицейски орган – ****Т.Г.Н.  - **** в група “**********” на Сектор “**********” към **********, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, кръвонасядане по външно- страничната повърхност на лявото бедро, охлузвания по предната повърхност на двете  коленни стави, причинили болка и страдание; – престъпление  по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК;

За това, че на 23.03.2017 г. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Н.Р.М., ЕГН **********, е употребил сила с цел да принуди органи на властта – **** С.Р.С. – **** на отделение в група “**********” на Сектор “**********” към ********** и ****Т.Г.Н.  - **** в група “**********” на Сектор “**********” към **********, да пропуснат нещо по служба  - да извършат проверка за установяване на самоличността на лица, извършващи нарушаване на обществения ред – престъпление по чл. 269,  ал.1, вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1 от НК;

И за това, че на 23.03.2017 г. в гр. Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм (обиждал и крещял непристойни изрази и псувни на полицейските служители) и дързост (упорито и демонстративно е продължил извършването на хулиганските действия, въпреки неколкократните предупреждения на полицейските служители) - престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура – гр. Пловдив поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че направените от подсъдимите самопризнания в хода на съкратеното съдебно следствие се подкрепят от всички доказателство по делото. Поради това моли, преди да бъде извършена редукцията по чл. 58а от НК, да се наложат следните наказания:

За подсъдимия Н.М. за престъплението по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК – три години лишаване от свобода, като след редукцията то ще стане две години лишаване от свобода.

За престъплението по чл.131 ал.2 предл.4, т.3, вр.чл.130 ал.1 НК - три години лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58а НК ще стане две години лишаване от свобода.

При така определените наказания, представителят на Районна прокуратура – гр. Пловдив счита, че на подсъдимия Н.М. следва да му бъде определено едно общо най-тежко наказание  по чл. 23 НК в размер на две години лишаване от свобода.

За подсъдимия Р.М. за престъплението по чл.269 ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК – три години, като след редукцията същото да бъде намалено на две години лишаване от свобода.

За престъплението по чл.131 ал.2 предл.4 т.4, вр.чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 НК – две години лишаване от свобода преди редукцията,а  след нея една година и четири месеца лишаване от свобода.

И за престъплението по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 НК – три години, като след редукцията по чл. 58а от НК същото да бъде намалено на две години лишаване от свобода.

При така наложените наказания според представителя на Районна прокуратура – гр. Пловдив следва да се определи на подсъдимия Р.М. едно общо, най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, като след прилагането на чл.58а от НК, то да бъде намалено на две години лишаване от свобода.

Представителят на държавното обвинениe счита, че всички наказания следва да бъдат наложени при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като същият посочва като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимите са възстановили имуществените вреди на пострадалите, както и това, че признават вината си. Като смекчаващо обстоятелство за подсъдимия Н.М. представителят на прокуратурата сочи това, че е в една млада възраст и има малко дете, за което да се грижи. Като отегчаващо обстоятелство е посочено тежкото съдебно минало и на двамата подсъдими. Прокурорът посочва, че подсъдимите са били задържани на 27.03.2017 г. до момента по ЗМВР и НПК, поради което на основание чл.59 НК моли да бъде приспаднато времето на тяхното задържане от така наложените наказания лишаване от свобода.

И за двамата подсъдими следва първоначалният режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода да бъде строг.

По отношение на вещественото доказателство по делото – един брой компакт диск представителят на Районна прокуратура – гр. Пловдив счита, че следва да остане по делото. Във връзка с разноските по делото в размер на 115,92 лв. за извършени СМЕ прокурорът моли да бъдат възложени за сметка на подсъдимите, като бъдат заплатени от тях солидарно.

В хода на съдебните прения защитникът на двамата подсъдими – адв. В. моли да им бъдат наложени наказания при условията на чл. 55 от НК, както следва: по отношение на подсъдимия Н.М. за престъплението по чл. 269 ал.1 НК –  пробация при определен от съда размер при първите две пробационни мерки. За престъплението по чл.131 ал.2, вр. чл. 130 ал.1 – единадесет месеца лишаване от свобода при условията на чл. 55 от НК, като му се наложи едно общо най-тежко наказание единадесет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

По отношение на подсъдимия Р.М. адв. В. моли за налагане на следните наказания: за престъплението по чл.269 ал.1 НК – пробация в определен от съда размер с приложение на първите две пробационни мерки при условията на чл. 55 от НК; за престъплението по чл.325 ал.2 НК – отново пробация в определен от съда размер с приложение на първите две пробационни мерки; за престъплението по чл.131 НК също да му бъде наложено наказание пробация. С оглед на това адв. В. моли да бъде определено едно общо, най-тежко наказание пробация с приложение на първите две мерки.

Подсъдимите Н.М. и Р.М. са направили изрично искане за протичане съдебното производство по реда на глава 27 /двадесет и седем/, и по-точно прилагане на нормата на чл.371, т.2 НПК. Признават изцяло фактите, така както са отразени от Районна прокуратура – гр. Пловдив в Обвинителния акт, като са запознати с правните последици на това особено производство, отказват да се събират други доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в Обвинителния акт. С оглед на това, съдът, след като установи, че самопризнанието им се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.372, ал.4 от НПК.

В хода на съдебните прения подсъдимите Н.М. и Р.М. заявяват, че поддържат становището на своя защитник, съжаляват за стореното и искат да им бъде дадена възможност да осъществяват грижи за семействата си, чийто членове към момента са възпрепятствани да осъществяват трудова дейност. При дадената им последна дума и двамата подсъдими молят за налагане на по-леко наказание.

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н.Р.М. е роден на *** ***, ****, български гражданин, постоянен адрес:***, с начално образование, неженен, осъждан, безработен, 40, ЕГН **********;

Подсъдимият Р.Н.М. е роден на *** ***, ****, български гражданин, постоянен адрес:*** 40, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, , ЕГН **********.

Свидетелят С.Р.С. работил на длъжност **** на отделение в група “**********” на Сектор “**********” към Шесто РУ – Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, а свидетелят  Т.Г.Н. работи на длъжност **** в група “**********” на Сектор “**********” към Шесто РУ – Пловдив при ОД на МВР-Пловдив.

  За времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. на 23.03.2017 г. свидетелите С. и Н. изпълнявали служебните си задължения по ********** на територията на **********, като работели със служебен автомобил и в униформено облекло с отличителни символи на МВР. На 23.03.2017 г. около 11,30 ч. свидетелите С. и Н. били изпратени от административната дежурна част на **********, по сигнал на гражданин, че на обръщалото на последна спирка на автобусите на градския транспорт, находящо се в гр. Пловдив, кв. Столипиново, ул. „Крайна“, се чувала прекалено силна музика, пречеща на живущите наоколо граждани. Свидетелите С. и Н. се отзовали на сигнала в изпълнение на службата си и при пристигане на място установили, че подсъдимият Р.М. празнувал раждане на внуче, като за целта бил ангажиран и дисководещ, оборудван с мощна професионална озвучителна техника. Полицейските служители провели разговор с подсъдимия Р.М., за когото те знаели, че в ромската махала бил известен като „****“. Последният казал на полицаите, че имали семейно тържество, тъй като на сина на „****“ – подсъдимия Н.М., наричан и „*****“, му се било родило дете. Полицейските служители проявили разбиране и позволили на „****“ тържеството да продължи още 10-15 минути, като обаче го предупредили устно, че след това трябва да намали прекалено силната музика и че те щели да проверят дали това е изпълнено. И така след около 10-15 минути свидетелите С. и Н. отново посетили горепосоченото място, където се провеждало тържеството на родата на „****“ и констатирали, че музиката изобщо не била намалена. Св. С. отишъл до дисководещия – свидетелят С.С.Н. и му разпоредил устно да спре музиката. Това видимо вбесило подсъдимия Р.М., който се доближил до св. С. и му казал, че имал разрешение да празнува „от началника“ и затова те двамата били „никои“. Подсъдимият Р.М. казал на полицейските служители: „Вие сте ****, ****, ще ви уволня, вие сте никои, за да ми спирате музиката“. Св. С. разпоредил неколкократно на подсъдимия Р.М. да даде личната си карта за установяване на коректната му самоличност, но изнервеният мъж продължил с упоритото си и демонстративно неподчинение и отказвал да покаже документ за самоличност, казвайки на полицейските служители, че нищо няма да им даде. Свидетелят С. поканил подсъдимия Р.М. да придружи полицаите до служебния автомобил, за да бъде откаран с него до сградата на полицията, където да му бъде установена самоличността и да му бъде съставен акт по ЗМВР за неизпълнение на полицейските разпореждания, но „****“ категорично отказал и казал отново на св. С., че бил „****“. Това демонстративно грубо неподчинение от страна на подсъдимия Р.М. накарало св. С. и св. Н. да използват сила спрямо него, хващайки го отзад за ръцете, опитвайки се да го отведат към полицейския автомобил. Подсъдимият Р.М. обаче употребил сила по отношение на свидетелите С. и Н., като се дърпал, буйствал и отказвал да бъде качен в патрулката. В този момент св. Н. бил нападнат с удари в гръб и издърпан назад от група лица с неустановена самоличност, които двамата полицаи не познавали. Свидетелят С. останал сам да държи подсъдимия Р.М., когато бил силно ударен с юмрук от подсъдимия Н.М. в областта на дясното око. Свидетелят С. след удара усетил много силна болка, спрял да вижда с дясното око, прилошало му и пуснал подсъдимия Р.М.. Всъщност с нанесения удар срещу полицейския служител подсъдимият Н.М. целял именно това – чрез сила да принуди органите на власт да пропуснат да изпълнят служебните си задължения да извършат проверка на баща му и на него за установяване на техните самоличности. След като подсъдимият Н.М. нанесъл удара на св. С., св. Н. се опитал да задържи „****“, хващайки го през шията, но не успял тъй като подс. Н.М. употребил сила, дърпайки се и буйствайки, след което от своя страна, подсъдимият Р.М. се нахвърлил срещу *** Н. с ритници и юмруци. Подсъдимият Р.М. нанесъл неколкократно удари с ритници и юмруци в тялото и по главата на *** Н. с цел да го принуди да пусне сина му и по този начин да го принуди да пропусне да извърши нещо по служба – да извърши установяване на самоличността на лица, нарушаващи обществения ред. Целта на употребената сила от страна и на двамата подсъдими по отношение на двамата полицейски служители била да успеят да осуетят полицейската проверка като избягат от мястото. Едновременно с ударите, нанесени от подсъдимия Р.М. на св. Н., последният бил удрян и дърпан и от други лица, които полицейските служители не познавали и чиято самоличност останала неизвестна. Вследствие на упражнената спрямо него сила от страна на подсъдимия Р.М., св. Н. бил принуден да освободи от захвата си подсъдимия Н.М.. Тъй като агресията спрямо полицейските служител продължавала, ескалирала и довела дори и до причиняване на травматични увреждания, свидетелите С. и Н. извадили служебните си пистолети от кобурите. Полицейските служители не възпроизвели изстрели с оръжията си, но при вида на пистолетите обградилата ги група агресори избягали. Двамата подсъдими напуснали местопроизшествието, след като успели да попречат на полицейските органи да си изпълнят задълженията, като впоследствие се укривали от органите на МВР продължително време. На мястото на тежкия инцидент впоследствие пристигнали множество полицейски служители, както и екип на спешна медицинска помощ.

От заключението на  изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо лице се установява, че на св. С. е била причинена контузия на дясната очна ябълка, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Така установеното  травматично увреждане е било причинено чрез удари или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да е получено така, както е отразено в делото. Съгласно заключението на вещото лице контузията на дясната очна ябълка е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От заключението на  изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо лице се установява, че на св. Т.Н. са били причинени травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, кръвонасядане по външно- страничната повърхност на лявото бедро, охлузвания по предната повърхност на двете  коленни стави, причинили болка и страдание. Така установените  травматични увреждания са били причинени чрез удари или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени така, както е отразено в делото. Съгласно заключението на вещото лице травматичните отоци и кръвонасядания в областта на главата, кръвонасядането по външно- страничната повърхност на лявото бедро и охлузванията по предната повърхност на двете коленни стави са причинили болка и страдание на пострадалия.

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством направените от подсъдимите Р.М. и Н.М. самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и чрез подкрепящите ги доказателства, събрани в хода на досъдебното производство показанията на свидетелите -  С.Р.С., Т.Г.Н., Р.М.К., С.С.Н., А.В. Златов, Р.Н.Р., Н.Й.М., Н.В.И., С.Т.А., К.Г.С.,А.Н.М., А.Щ.А., Й.Н.Щ., К.Г.Ш..

Самопризнанието на подсъдимите Р.М. и Н.М. е дадено пред съда, при спазването на предвидените в чл.10-20 от НПК принципи, кореспондира с установеното с годни доказателства, събрани чрез Протоколи за разпознаване на лица.

Съдът кредитира като обосновани и обективни и заключенията на извършните съдебно-медицински експертизи. От заключението на  изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо лице се установява, че на св. С. е била причинена контузия на дясната очна ябълка, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Така установеното  травматично увреждане е било причинено чрез удари или притискане с или върху твърд тъп предмет. Съгласно заключението на вещото лице контузията на дясната очна ябълка е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.С оглед на заключението на вещото лице по изготвената СМЕ и гласните доказателства може да се направи категоричен и несъмнен извод за наличие на причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания на св. С. и описаните по-горе нанесени му удари от подсъдимия Н.Р.М..

От заключението на  изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на живо лице се установява, че на св. Т.Н. са били причинени травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, кръвонасядане по външно- страничната повърхност на лявото бедро, охлузвания по предната повърхност на двете  коленни стави, причинили болка и страдание. Така установените  травматични увреждания са били причинени чрез удари или притискане с или върху твърд тъп предмет. Съгласно заключението на вещото лице травматичните отоци и кръвонасядания в областта на главата, кръвонасядането по външно- страничната повърхност на лявото бедро и охлузванията по предната повърхност на двете  коленни стави са причинили болка и страдание на пострадалия. С оглед на заключението на вещото лице по изготвената СМЕ категорично и несъмнено е налице причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания на св. Н. и описаните по-горе нанесени му удари от подсъдимия Р.Н.М. и от други неустановени по делото съизвършители.

Констатация за съдебното минало на подсъдимите Н.М. и Р.М., съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмено доказателство справки съдимост и характеристични справки.

По делото се приобщиха и писмени доказателства – типова длъжностна характеристика на длъжността „**** на отделение“ и на длъжността „**** – ****“ от които се установява качеството на пострадалите лица С. и Н. – ****.,

В хода на съдебното производство се събраха допълнителни доказателства за личността на подсъдимите – показанията на св. Т. Т. А. и К.Б.П., както и писмени доказателства – удостоверение за раждане на детето Р.Н.М., както и медицинска документация – епикризи на Р.А. А. и детето Р.Н.М.

С оглед безпротиворечивостта на доказателствения материал по-подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК (в тази връзка вж. и чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която разпоредба съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят).

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на подсъдимия Н.  Р.М.:

1.       Относно престъплението по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – Подсъдимият Н.Р.М. е осъществил от обективна и от субективна страна съставът на престъплението по по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на на 23.03.2017 год. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Р.Н.М., ЕГН **********, е употребил сила с цел да принуди органи на властта – **** С.Р.С. – **** на отделение в група “**********” на Сектор “**********” към ********** и ****Т.Г.Н.  - **** в група “**********” на Сектор “**********” към **********, да пропуснат нещо по служба – да извършат проверка за установяване на самоличността на лица, извършващи нарушаване на обществения ред.

Принудата спрямо орган на власт или представител на обществеността по чл. 269 НК е престъпление, чийто обект на защита са обществените отношения, свързани с управлението и осъществяването на дейността на държавните органи във всички направления на държавния апарат.

От обективна страна подсъдимият Н.М. е упражнил принуда, изразяваща се в употреба на сила спрямо **** С.Р.С. –**** на отделение в група “**********” на Сектор “**********” към ********** и ****Т.Г.Н.  - **** в група “**********” на Сектор “**********” към **********. Предвид заеманите длъжности от страна на свидетелите С.С. и Т.Н., същите се явяват орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, което качество се изисква за съставомерност на деянието по чл. 269 от НК. Употребената сила от страна на подсъдимия Н.М. се изразила в удар с юмрук в областта на дясното око на свидетеля С., а впоследствие при опита на свидетеля Н. да го задържи – и в дърпане и буйстване. Целта на така описаните действия от страна на подсъдимия Н.М. е била да принуди, да мотивира полицейските служители да пропуснат да извършат нещо по служба, а именно – проверка на самоличност спрямо него и баща му Р.М.. Правомощието по служба на полицейските органи да извършват проверки за установяване на самоличността на лице е заложено в чл. 70 от ЗМВР. Престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК е резултатно и е довършено с факта на осъществяване на въздействието – т.е. упражняването на принуда.

От субективна страна е налице изискуемата от закона специална цел, изразила се в принудително препятстване на орган на власт да изпълни възложените му задължения и функции по служба. На базата на изложената по-горе хронология на инцидента, съдът счита, че подсъдимият Н.М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, с оглед волевата насоченост на инкриминираните му действия, които във взаимовръзка предопределят формиран пряк умисъл. Подсъдимият Н.М. е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост.

Това престъпление е извършено при условията на съучастие с другия подсъдим Р.М. във формата на съизвършителство, затова и правната му квалификация е във връзка с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. От обективна страна за съизвършителството е характерно, че е налице участие на две или повече лица в самото изпълнително деяение на престъплението. Това означава, че всеки един от съизвършителите осъществява елементи от изпълнителното деяние, както е и в настоящия случай, но конкретното участие в настоящото престъпление на подсъдимия Р.М. ще бъде разгледа по-нататък. От субективна страна се изисква всеки съизвършител да предвижда общественоопасните последици на извършваното от него деяние, да съзнава, че го осъществява съвместно с друго лице, което също действа умишлено, да съзнава общественоопасния характер на деянията и иска или се е съгласява с настъпването на престъпния резултат от тях. Предвид приетото за фактически установено по настощия казус, съдът счита, че тези условия са налице по отношение на подсъдимите Н.М. и Р.М..

Направеното от подсъдимия Н.М. самопризнание, показанията на свидетелите, подробно описани по-горе, ведно с протоколи за извършени процесуално-следствени действия, приобщените писмени доказателства правят единствено възможен извода за участие на подсъдимия Н.М. в инкриминираното деяние, което налага и ангажиране на наказателната му отговорност. По изложените съображения подсъдимият Н.Р.Н. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление съответно по по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

2.       Относно престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК – подсъдимият Н.М. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК,  тъй като на 23.03.2017 г. в гр. Пловдив е причинил на полицейски орган – **** С.Р.С. – **** на отделение в група “**********” на Сектор “**********” към **********, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната очна ябълка причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Телесната повреда се определя като противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек посредством нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм, а също и причиняването на болка или страдание другиму.

От обективна страна подсъдимият Н.М. е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението телесна повреда, като е ударил с юмрук в областта на дясното око полицейски орган – свидетеля С., което въздействие е предизвикало анатомичната и функционални смущения, които пък от своя страна са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Видно от приложената по делото съдебно-медицинска експертиза, на св. С. е била причинена контузия на дясната очна ябълка, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Съгласно заключението на вещото лице контузията на дясната очна ябълка е причинила разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Предвид установените по делото факти настоящия съд счита, че е налице причинно-следствена връзка между нанесения удар в областта около дясното око на свидетеля С. от страна на подсъдимия Н.М. и причинените му травматични увреждания.

Квалифицираният състав по чл. 131, ал. 2, предл.4, т. 3 от НК предвижда, че леката телесна повреда следва да е причинена на полицейски орган при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Предвид заеманата от свидетеля С. длъжност, следва да се приеме, че същият отговаря на критериите за „полицейски орган“. Към момента на извършване на инкриминираното деяние същият е изпълнявал своите служебни задължения по **********, за което свидетелства и фактът, че е бил със служебната си униформа, движел се е със служебен автомобил и работното му време е обхващало периода на извършване на деянието. В допълнение пострадалият С. е изпълнявал службата си като е извършвал проверка за установяване самоличността на подс. Р.М. като нанасянето на юмручния удар от страна на подс. Н.М. е изцяло и непосредствено във връзка с осъществяваната от полицейския служител служба.

Следователно, по недвусмислен начин е било обективизирано, че пострадалия изпълнява служебните си правомощия, което е било възприето от подс. Н.М..

От субективна страна подсъдимият Н.М. е действал при условията на пряк умисъл, като е предвиждал и целял причиненото на свидетеля С. разстройство на здравето. Предвид облеклото, полицейския автомобил и действията на свидетеля С., подсъдимият Н.М. е съзнавал и качеството му на полицейски орган и това, че е изпълнявал служебните си задължения по проверка на документите за самоличност на неговия баща – подс. Р.М..

По изложените съображения подсъдимият Н.Р.М. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление съответно по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

 

По отношение на подсъдимия Р.Н.М.:

1.  Относно престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – подсъдимият Р.Н. е осъществил от обективна и от субективна страна съставът на престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 23.03.2017 год. в гр. Пловдив в съучастие като извършител с неизвестни лица е причинил на **** орган – ****Т.Г.Н.  - **** в група “**********” на Сектор “**********” към **********, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, кръвонасядане по външно-страничната повърхност на лявото бедро, охлузвания по предната повърхност на двете  коленни стави, причинили болка и страдание.

От обективна страна подсъдимият Р.М. е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението, като е нанесъл неколкократно удари с ритници и юмруци в тялото и по главата на *** Н., което причинило на последния болка и страдания без разстройство на здравето. Видно от приложената по делото съдебно-медицинска експертиза, на св. Т.Н. са били причинени травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, кръвонасядане по външно- страничната повърхност на лявото бедро, охлузвания по предната повърхност на двете  коленни стави, причинили болка и страдание. Съгласно заключението на вещото лице травматичните отоци и кръвонасядания в областта на главата, кръвонасядането по външно- страничната повърхност на лявото бедро и охлузванията по предната повърхност на двете  коленни стави са причинили болка и страдание на пострадалия. Предвид установените по делото факти настоящия съд счита, че несъмнено е налице причинно-следствена връзка между нанесените удари от страна на подсъдимия Р.М. и получените травматични увреждания на свидетеля Т.Н..

Като се има предвид заеманата длъжност от страна на пострадалия Т.Н., следва да се приеме, че същият отговаря на критериите за „*****“, което качество се явява обективен признак на състава на престъплението по чл. 131, ал. 2, предл. 4, т. 4 от НК. Към момента на извършване на инкриминираното деяние свидетелят Т.Н. е изпълнявал своите служебни задължения по **********, като заедно със св. С. бил отправил устно предупреждение към под. Р.М. да намали прекалено силната музика. Относно обстоятелството, че св. Т.Н. е упражнявал правомощията си във връзка със службата си свидетелства и фактът, че е бил със служебната си униформа, движел се е със служебен автомобил и работното му време е обхващало периода на извършване на деянието. От това се прави извод, че процесното деяние е извършено „при изпълнение на службата“ от страна на *****.

От субективна страна подсъдимият Р.М. е действал при условията на пряк умисъл, като е предвиждал увреждането на здравето на пострадалия, целял е именно неговото настъпване и е съзнавал качеството му на „*****“, който изпълнява служебните си задължения. Подсъдимият Р.М. е наказателноотговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост.

Деянието е извършено при условията на съучастие под формата на съизвършителство, тъй като подсъдимият Р.М. и неустановени по делото лица са участвали в изпълнителното деяние на престъплението, като действията им са били насочени към общия престъпен резултат – телесното увреждане на пострадалия, действайки с общност на умисъла. Така подс. Р.М. е съзнавал своите действия и както и е съзнавал, че те се осъществяват наред с други лица, съзнавал е че св. Н. е ***** и е предвиждал както че неговите действия, така и че действията на неизвестните лица ще причинят телесното увреждане на св. Н.. Подсъдимият М. е целял постигането на престъпния резултат.

По изложените съображения подсъдимият Р.Н.М. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление съответно по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

2.  Относно престъплението по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – подсъдимият Р.М. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,  тъй като на 23.03.2017 г. в гр. Пловдив, в съучастие като съизвършител с Н.Р.М. е употребил сила с цел да принуди органи на властта – **** С.Р.С. – **** на отделение в група “**********” на Сектор “**********” към ********** и ****Т.Г.Н.  - **** в група “**********” на Сектор “**********” към **********, да пропуснат нещо по служба  - да извършат проверка за установяване на самоличността на лица, извършващи нарушаване на обществения ред.

От обективна страна за съставомерност на престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК на първо място се изисква да бъде употребена сила или заплашване. При опита на свидетелите С. и Н. да задържат подсъдимия Р.М. с цел да бъде отведен в полицейското управление, където да бъде установена неговата самоличност, същият употребил сила върху *****, като буйствал и се дърпал, отказвайки категорично да се качи в *** автомобил. Впоследствие, когато свидетелят Н. се опитвал да озапти подсъдимия Н.М., подсъдимият Р.М. се нахвърлил върху него с юмруци и ритници, нанасяни по тялото на полицейския служител.

От субективна страна е необходимо наличието на специална цел в съзнанието на дееца– да принуди орган на властта да пропусне да извърши нещо по служба или свързано с функциите му, която цел именно е налице спрямо подсъдимия Р.М.. Силата, която същият е употребил спрямо *****служители, които несъмнено представляват органи на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, е целяла да принуди същите да не извършат проверка на самоличност по отношение на него самия, както и на сина му. Правомощието на ***** органи да извършват проверки на самоличност на лица, както беше споменато вече, е уредено в чл. 70 от ЗМВР и то представлява такова по служба и е свързано с техните функции.

Престъплението е довършено с факта на осъществяване на въздействието – т.е. с упражняването на принудата, като в случая обаче е постигнала и целта, тъй като полицейските органи не са успели да извършат проверка на самоличността на дейците.

Това престъпление е извършено при условията на съучастие с другия подсъдим Н.М. под формата на съизвършителство, затова и правната му квалификация е във връзка с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Това е така, тъй като с действията си всеки един от подсъдимите осъществява елементи от изпълнителното деяние. От субективна страна всеки от тях е предвиждал общественоопасните последици на извършваното деяние, съзнавал е, че го осъществява съвместно с друго лице, което също действа умишлено, съзнавал е и общественоопасния характер на деянията и е искал настъпването на престъпния резултат от тях. С оглед приетите за установени факти по делото, съдът счита, че тези условия са налице по отношение на подсъдимите Н.М. и Р.М..

По изложените съображения подсъдимият Р.Н.М. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление съответно по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

3.  Относно престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – подсъдимият Р.М. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 23.03.2017 год. в гр. Пловдив, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм (обиждал и крещял непристойни изрази и псувни на полицейските служители) и дързост (упорито и демонстративно е продължил извършването на хулиганските действия, въпреки неколкократните предупреждения на полицейските служители).

Престъплението по чл. 325 от НК е посегателство срещу реда и общественото спокойствие. Още в ППВС № 2 от 1974 г. е уточнено, че „под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.

Чрез своите действия подсъдимият Р.М. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК поради следните съображения:

На първо място, съставът на престъплението изисква деецът да е извършил непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред. Според съдебната практика за такива се приемат онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.

В конкретния случай, изпратени по сигнал на адреса, в правомощие на полицейските служители е било да установят самоличността на лицата и да проверят подадения сигнал, т.е. да предприемат действия по спазване на обществения ред именно в качеството си на орган на властта.  Противоправните действия на подсъдимия Р.М. се изразяват в отправените обидни реплики по адрес на тези полицейски служители, като същият ги наричал „**** и ****“. Едновременно с това подсъдимият Р.М. демонстрирал явно превъзходство спрямо тях, като им заявил, че той „имал разрешение от началника да празнува и те са никои, за да му спират музиката“. В същото време подсъдимият се заканвал на свидетелите С. и Н. с това, че „ще ги уволни“.  И двамата полицейски служители са възприели лично отправените от страна на подсъдимия обидни епитети спрямо тях, като тези фрази, ведно с отправените закани за уволнение към тях и изтъкване на собственото положение безспорно са ги възприели като пренебрежителното отношение към установения ред и представителите на полицията в лицето на същите свидетели. Поведението на подсъдимия Р.М. изразява нахалство и засяга нравствените принципи, същият е искал да покаже превъзходство и надменност над полицейските служители, които по същото време са изпълнявали служебните си задължения. Още повече, че това пренебрежително отношение към органите на реда е демонстрирано публично, като е възприето от присъстващите на тържеството.

На следващо място за съставомерността на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК се изисква деянието да е съпроводено със съпротива срещу органите на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост. В конкретния казус е налице втората хипотеза, визирана в чл. 325, ал. 2 от НК, а именно, че деянието се отличава с изключителен цинизъм или дързост. В съдебната практика (ППВС № 2 от 1974 г.) се приема, че хулиганството се характеризира с изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. Настоящият съд счита, че с отправените по адрес на полицейските служители обиди и закана за уволнението им, с упоритото си неподчинение и отказ да покаже документ за самоличност, казвайки на полицейските служители, че „нищо няма да им даде“, с дърпането, буйстването,отказа си да бъде качен в патрулката, подсъдимият Р.М. е демонстрирал именно такова изключително дръзко и цинично поведение. В тази връзка, че самият факт, че след отправеното му предупреждение от страна на полицейските органи да намали музиката подсъдимият Р.Н. не е предприел никакви действия, с които да преустанови нарушението си на обществения ред, говори, че това лице не изпитва никакво уважение към пазителите на реда и останалите членове на обществото, нещо повече – същото това лице счита, че има надмощно положение спрямо полицейските органи и не следва да взема предвид отправените му от тяхна страна разпореждания. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР по отношение на всеки гражданин разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. Освен това подсъдимият Р.Н. не само, че не преустановява хулиганските си действия, но продължава в още по-висока степен да засяга обществените отношения, свързани с реда, установен в страната, и общественото спокойствие, като си позволява да буйства и да отказва да изпълни последващите нареждания на органите на МВР, дори да нанася удари на полицейски служител.

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл, като подсъдимият Р.М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е бил ръководен от своето явно неуважение към обществото, целял е да наруши обществения ред и спокойствие. Свидетелство за това е цялостното му гореописано поведение.

По изложените съображения подсъдимият Р.Н.М. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление съответно по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

 

По наказанието:

Съгласно нормата на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК като подсъдимите Н.М. И Р.М. признаха изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на Обвинителния акт като същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.  Същевременно в хипотезата на чл. 58а, ал.4 НК се предвижда само приложението на чл. 55 НК ако са налице предпоставките затова и той е по-благоприятен за дееца. В настоящия случай за нито един от подсъдимите не са налице предпоставките на чл. 55 НК, тъй като по делото не са налични нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окажае несъразмерно тежко. Този извод следва преди всичко от предходната съдимост на двамата подсъдими – като подсъдимия Н.М. е извършил престъпленията в изпитателен срок по друго осъждане по НОХД № 1551/2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив по което му е наложено наказание лишаване от свобода, а подс. Р.М. е извършил престъпление за което му е наложено наказание лишаване от свобода по НОХД № 609/2007г. на РС – Пловдив в срока на условното предсрочно освобождаване определен по ЧНД № 864/2004г. на Окръжен съд  - Пловдив. Вън от това механизмът на престъпленията, степента на обществената им опасност, както и всички други обстоятелства при които са извършени не допускат приложението на чл. 55 НПК.

             По наказанията наложени на подс. Н.Р.М.:

             За престъплението по чл. 269, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 НК справедливото наказание което съдът отмери е в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода след редукцията по чл. 58а НК / или две години лишаване от свобода преди редукцията/ Затова престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години. Така индивидуализираното наказание за този подсъдим е съобразено със следните смекчаващи обстоятелства: признанието на вина, възстановяване на неимуществените вреди на пострадалите, семейното положение, наличието на наскоро родило се дете. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат механизма на престъплението, като са засегнати двама полицейски служители, които са били принудени да пропуснат нещо по служба, както и обстоятелството, че деянието е извършено през светлата част на денонощието в присъствието на множество лица. За постигане целите на чл. 36 НК така определения размер на наказанието лишаване от свобода е достатъчен. По-висок размер на наказанието би била неоснователна репресия спрямо подсъдимия Н.М. и би довело до по-продължителна социална изолация, респ. до препятстване възможността за нормално упражняване на родителските му права спрямо роденото му наскоро дете.

             На основание чл. 57, ал.1, т.2, буква „в“ ЗИНЗС се определи първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода.

             За престъплението по чл. 131, ал.2, пред.4, т.3 вр. с чл. 130, ал.1 НК справедливото наказание което съдът отмери е в размер на една година лишаване от свобода след редукцията по чл. 58а НК / или една година и шест месеца лишаване от свобода преди редукцията./ Затова престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години. Така индивидуализираното наказание е ориентирано към минималния размер и е съобразено със следните смекчаващи обстоятелства: признанието на вина, възстановяване на неимуществените вреди на пострадалите, семейното положение, наличието на наскоро родило се дете. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат механизма на престъплението, и обстоятелството, че юмручният удар е в областта на главата на св. С. – дясна очна ябълка, както и че деянието е извършено през светлата част на денонощието, в присъствието на множество лица. За постигане целите на чл. 36 НК – индивидуалната и генералната превенция така определения размер на наказанието лишаване от свобода е достатъчен. По-висок размер на наказанието би била неоснователна репресия спрямо подсъдимия Н.М. и би довело до по-продължителна социална изолация, респ. до препятстване възможността за нормално упражняване на родителските му права спрямо роденото му наскоро дете.

             На основание чл. 57, ал.1, т.2, буква „в“ ЗИНЗС се определи първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода.

             На основание чл. 23, ал.1 НК се определи едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца което съдът счете, че не е необходимо да увеличава по реда на чл. 24 НК тъй като не е налице престъпна упоритост от страна на подс. Н.М., същият не е лице с много висока степен на обществена опасност и по-продължителна социална изолация би затруднила последващата му социална интеграция.

             На основание чл. 57, ал.1, т.2, буква „в“ ЗИНЗС се определи първоначален строг режим за изтърпяване на така определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца.

             На основание чл. 59, ал.1 НК се приспадна от така определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца времето пред което подс. Н.М. е бил задържан по ред на ЗМВР и НПК считано от 27.03.2017г. до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

            

             По наказанията наложени на подс. Р.Н.М.

             За престъплението по чл. 131, ал.2, предл.4, т.4, вр. с чл. 130, ал.2, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 НК справедливото наказание което съдът отмери е в размер на осем месеца лишаване от свобода след редукцията по чл. 58а НК / или една година лишаване от свобода преди редукцията./ Затова престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години. Така индивидуализираното наказание е в  минимален размер и е съобразено със следните смекчаващи обстоятелства: признанието на вина, възстановяване на неимуществените вреди на пострадалите, семейното положение, наличието на наскоро родило се внуче. Не се отчитат отегчаващи отговорността обстоятелства.  За постигане целите на чл. 36 НК – индивидуалната и генералната превенция така определения размер на наказанието лишаване от свобода е достатъчен. По-висок размер на наказанието би била неоснователна репресия спрямо подсъдимия Р.М. и би довело до по-продължителна социална изолация, респ. до препятстване възможността за нормално упражняване на социални контакти с наскоро родилото му се внуче. Въпреки, че съдът възприема подс. Р. М. като личност с немалка степен на обществена опасност / предвид предхоните му осъждания, включително за убийство по хулигански подбуди/ в конкретния случай затова престъпление проявеното насилие е с нисък интензитет и е довело до охлузвания и кръвонасядания, които не са от естество да завишат степента на обществена опасност на престъплението.

             На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС се определи първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Р.Н.М..

             За престъплението по чл. 269, ал.1,вр. с чл. 20, ал.2 , вр. с ал.1 НК, справедливото наказание което съдът отмери е в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода след редукцията по чл. 58а НК / или две години лишаване от свобода преди редукцията/ . Затова престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години. Така индивидуализираното наказание за този подсъдим е съобразено със следните смекчаващи обстоятелства: признанието на вина, възстановяване на неимуществените вреди на пострадалите, семейното положение, наличието на наскоро родило се внуче. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат механизма на престъплението, като са засегнати двама полицейски служители, които са били принудени да пропуснат нещо по служба, както и обстоятелството, че деянието е извършено през светлата част на денонощието в присъствието на множество лица. За постигане целите на чл. 36 НК така определения размер на наказанието лишаване от свобода е достатъчен. По-висок размер на наказанието би била неоснователна репресия спрямо подсъдимия Р.М. и би довело до по-продължителна социална изолация, респ. до препятстване възможността за нормално упражняване на социалните контакти с наскоро роденото му внуче.

             На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС се определи първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Р.Н.М..

             За престъплението по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 НК справедливото наказание което съдът отмери е в размер на една година лишаване от свобода след редукцията по чл. 58а НК / или една година и шест месеца лишаване от свобода преди редукцията./ Затова престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. Така индивидуализираното наказание е ориентирано към минималния размер и е съобразено със следните смекчаващи обстоятелства: признанието на вина, възстановяване на неимуществените вреди на пострадалите, семейното положение, наличието на наскоро родило се внуче. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчитат механизма на престъплението, което се отличава с изключителен цинизъм и дързост, както и че деянието е извършено през светлата част на денонощието, в присъствието на множество лица. За постигане целите на чл. 36 НК – индивидуалната и генералната превенция така определения размер на наказанието лишаване от свобода е достатъчен. По-висок размер на наказанието би била неоснователна репресия спрямо подсъдимия Р.М. и би довело до по-продължителна социална изолация, респ. до препятстване възможността за нормално упражняване на социалните му контакти роденото му наскоро внуче.

             На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС се определи първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Р.Н.М.

             На основание чл. 23, ал.1 НК се определи едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца което съдът счете, че не е необходимо да увеличава по реда на чл. 24 НК тъй като не е налице престъпна упоритост от страна на подс. Р.М., същият би могъл да се превъзпита и поправи и без увеличение на наказанието м, като по-продължителна социална изолация би затруднила последващата му социална интеграция.

             На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС се определи първоначален общ режим за изтърпяване на така определението общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца на подсъдимия Р.Н.М..

             На основание чл. 59, ал.1 НК се приспадна от така определеното едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца времето през което подс. Р.М. е бил задържан по ред на ЗМВР и НПК считано от 27.03.2017г. до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3, изр.2-ро от НПК подсъдимият Н.М. и подсъдимият Р.М. следва да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 115,92 лева за извършени СМЕ, които да заплатят солидарно.

По отношение на веществените доказателства, а именно Един брой компактдиск, съдържащ видеозапис, приложен по делото, същото следва да остане по делото.

Причините за извършване на престъпленията са незачитане на установения в страната правов ред.

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Т.К.