НОХД 4182/2017 - Мотиви - 06-03-2018

Мотиви по Наказателно дело 4182/2017г.

Мотиви към Присъда № 36 от 30.01.2018г. по Н.О.Х.Д.№ 4182/2017 г. по описа на ПРС, НО, 4-ти с-в

Пловдивска районна прокуратура е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство - дознание № 41/2016 г. по описа на  РУ на МВР гр. Стамболийски (пр.пр.№ 12202/2015г. по описа на ПРП) срещу:

1.Ю.Е.М. заради това че на 28.12.2015 год. в село Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на повторност – извършил е престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство и след предварително сговаряне в немаловажен случай с В.Е.М. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи – 20 литра дизелово гориво на обща стойност 39.80 лв. от владението на В. А.А. ЕГН ********** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, предл. второ, т.5, т.7 вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 НК и

2. срещу В.Е.М. заради това че на 28.12.2015 год. в село Йоаким Груево, обл. Пловдив, при условията на повторност – извършил е престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство и след предварително сговаряне в немаловажен случай с Ю.Е.М. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи – 20 литра дизелово гориво на обща стойност 39.80 лв. от владението на В. А.А. ЕГН ********** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, предл. Второ, т.5, т.7 вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 НК

В хода на съдебните прения представителят на ПРП поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че от всички събрани доказателства може да се направи несъмнен извод, че подсъдимите са извършили кражбата на дизелово гориво на процесната дата и място. Доказана е вината им при извършване на кражбата като се прави подробен анализ на всички доказателствени източници, които подкрепят обвинението. Поради това, моли, същият да бъде признат за виновен като да му се определи наказание при условията на чл. 54 НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 2 години и 6 месеца лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия Ю.М. – адв. Н. С. и защитниът на подсъдимия В.М. – адв. Д.В. правят подробен анализ на доказателствения материал и настояват съдът да оправдае подсъдимите изцяло по обвинението за което са предадени на съд. Считат, че не е доказана безспорно и несъмнено вината на подсъдимите, нещо повече посочват, че се касае до доказана невинност. Излагат подробен и задълбочен анализ на всички доказателствени източници като се спират на всеки един от тях и предлагат на съда да приеме, че са налични сериозни съмнения както в достоверността на гласните доказателствени източници, така и в тяхната логичност, последователност и безпристрастност. Посочват, че не е безспорно и несъмнено установено двамата подсъдими да са отнели нафтата чрез източването й от резервоара на камиона, както и поддържат наличието на различни фактология, която да обясни поради какви причини свидетеля-очевидец Е.В.А. е видяла подсъдимите да носят туби с нафта, а именно подсъдимите са купили нафтата от трето лице и са я носили, за да я натоварят в багажника на автмобила управляван от баща им. Пледират невинни и за двамата подсъдими.

 Подсъдимият Ю.Е.М. поддържа казаното от защитника си, не се признава за виновен, поддържа, че не е вземал нафта, а че я е купил от трето лице.В дадената последна дума моли съда моли да бъде оправдан.

Подсъдимият В.Е.  М.  също поддържа защитната пледоария на адвоката си отрича да е открадвал нафта като заявява, че я е закупил с брат си от трето лице.В дадената от съда последна дума моли да бъде оправдан.

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Ю.М. е роден на ***г***, ****, български гражданин, без образование-грамотен, безработен, неженен, осъждан за кражби по НОХД № 90/2013г. на РС – Плевен и по НОХД № 4019/2014г. по описа на РС – Пловдив с ЕГН **********;

Подсъдимият В.Е.М. роден на ***г***, ****, български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, живущ *** осъждан за кражби по НОХД № 1078/2011г., на РС – Плевен, по НОХД № 1192/2012г. на РС – Плевен и по НОХД № 102/2015г. на РС- Плевен, с ЕГН **********

Свид. Г.Ч. ползвал лек автомобил марка „Мерцедес 190“ с рег. № *******. Същият имал двама доведени синове – обв. В.М., както и обв. Ю.М., които живеели в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив заедно с майка си Б.Ч..*** и свид. В. А.. Същият бил баща на А.В.А., който притежавал товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № *****. Владението на автомобила обаче се осъществявало от свид. Вл. А.. Товарният автомобил бил установен пред дома на Вл. А. на адрес *** за периода от 25.12.2015 год. до 15.01.2016 год. Свид. Вл. А. имал дъщеря – свид. Е.А., която живеела на горепосочения адрес. Двамата подсъдими, които също живеели в с. ***, били забелязали, че пред къщата на сем. А. имало паркиран камион без ремарке. В тази връзка двамата подсъдими решили да откраднат нафта, а дадените пари да задържат за себе си. В изпълнение на така взетото решение двамата взели от дома си туби и отишли към товарния автомобил, паркиран на горепосочения адрес. С помощта на на специално пригоден маркуч, след като отвили капачката на резервоара на товарния автомобил успели да източат от него 20 л. гориво, които разпределили в тубите.

На 28.12.2015 год. към 02.30 ч. св. Е.А. видяла през прозореца бял автомобил марка „Мерцедес“, който се движел бавно по улицата и бил управляван от Г. ***. Забелязала, че след автомобила се движат двамата подсъдими, като всеки от тях носел по туба от минерална вода с обем от 10 л. Направило й впечатление, че едно от момчетата носело и маркуч преметнат на врата си. Поради тази причина у свидетелката се породило съмнение, че може би тези лица са източили нафта от камиона, паркиран пред тях. За целта отишла до моторното превозно средство и забелязала, че капачката на резервоара е отворена, като освен това й направило впечатление, че има разлято гориво и по земята. Веднага същата събудила своя баща – свид. В. А. и му съобщила какво е видяла. След като свидетелката съобщила, че автомобила е управляван от човек от селото, а именно Г.Ч., свид. Вл. А. отишъл до дома на посоченото лице, но не установил на място автомобила. Към 07.30 ч. отново отишъл там и след като видял, че автомобила вече е паркиран отпред, отишъл и подал сигнал в районното управление на гр. Стамболийски, където работел като *** свид. Г.К.. Същият бил работа на 29.12.2015 год., когато било подадено заявление от свид. А., който съобщил обстоятелствата, които му станали известни в горепосочения период. Именно поради това, че същият съобщил, че на мястото е видял автомобил, управляван от Г.Ч., свид. К. заедно с неговия колега И.Д. отишли до дома на Г.П.Ч., като го заварили на място и пред тях свид. Ч. доброволно отворил багажника на автомобила, но не били установени предмети, свързани с инкриминираното деяние. Впоследствие при снемане на обяснения от страна на Ч. пред служителите той посочил, че отишъл с управлявания от него автомобил „Мерцедес“ да вземе двамата си доведени синове в близост до къщата на сем. А., които сложили в резервоара на автомобила 20 л. нафта, като споделили, че същата са я източили от товарния автомобил пред дома на свид. А.. При снемане на обяснения от страна на двамата подсъдими, пред служителите те потвърдили изложените факти от страна на свид. Ч., като признали, че на 28.12.2015 год. двамата заедно са отишли пред дома на свид. А., откъдето с помощта на предварително приготвен маркуч източили нафта – 20 л. от резервоара на товарния камион, ползван от свид. В. А.. Нафтата поставили в носените от тях туби, след което я пресипали в автомобила, управляван от свид. Ч..

          В хода на воденото разследване е назначена и изготвена стоковооценъчна експертиза, видно от заключението на която, стойността на инкриминираната вещ възлиза на 39.80 лв, което заключение е било надлежно приобщено към доказателствения материал по делото.

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством: частично от обясненията на подсъдимите дадени на съдебната и фаза на наказателния процес, показанията на свидетелите: В.А.А., Е. В. А., Г.С.К., Б.Ф. Ч.а,С.Т. Р., П.С. Р., Ж.С. Р., заключението на вещото лице С. Г. по съдебно-оценителната експертиза, свидетелство за съдимост на двамата подсъдими, характеристична справка, разписка за възстановена парична сума, която представлява равностойността на инкриминираното количество нафта, други писмени доказателства.

          Свитетелят В.А. си спомня, че на процесната дата и място – с.Йоаким Груево ул „ 4-та „ № 50 бил паркиран товарен автомобил марка „Волво“ с рег.№ *****, който бил собственост на сина му - А. А. като свидетелят В.А. упражнявал владението върху това МПС. Свидетелят си спомня, че дъщеря му, която се прибирала от работа на 28.12.2015г. видяла бяла кола с написан номер отпред. Влязла в къщата им като се усъмнила в лицата които стоели от другата страна на централния път. От стаята си от която имала видимиост към товарния автомобил, който бил паркиран на улицата и без да светва лампите видяла две лица да носят туби. Включително свидетелят  В.А. посочва в показанията си, че е възприел от дъщеря си как лицата, които са носили тубите са влезли в белия Мерцедес.Свидетелят В.А. си спомня, че имало нафта отдолу под резервоара. От особено фактическо значение за разкриване на обективната истина са показанията на свидетелката Е.А., която при разпита си заявява като сочи подсъдимите Ю.М. и В.М.,че ги е видяла с две туби нафта, да крадат от камиона на брат й, като баща им свидетелят Г. Ч. ги чакал с бял Мерцедес и им съдействал да приберат нафтата в колата .Свидетелката не си спомня точната дата на която е станала очевидец на събитията, поради което и на основание чл.281 ал.4 във връзка с ал.1 т.2 предл.2 НПК съдът е определил тези показания да бъдат прочетени  от 13.10.2016 г на листт 140 от ДП и съответно същите са  приобщени към доказателствения материал. В тези си показания дадени пред разследващ полицай от 13.10.2016г. свиделката Е.А., както и в показанията си пред настоящата инстанция си спомня че на 28.10.2015г е работела като сервитьорка в ресторант „Въча“ в с.Йоаким Груево. Свидетелката се е връщала около 2.30 през нощта, вървяла по тротоара като за да стигне до входната врата на къщата , минала покрай паркирания камион на баща й, влязла в къщата която имала нисък приземен етаж и втория етаж, от който имала изглед към двете улици , едната от страната на входа , а другата от другата страна на входа .Свидетелката си спомня също ,че имало улично осветление и имало добра видимост към камиона .По едно време чула , че по пътя от където дошла леко се движела кола като по шума , който издавала си личало ,че била стара кола , погледнала през прозореца и предвид доброто външно осветление видяла един бял Мерцедес , който минал бавно покрай камиона след това минал  покрай входа на къщата , завил наляво и спрял веднага.Вътре в колата на шофьорското място видяла свидетелят Г. Ч., който слязъл от колата и отворил багажника .Тогава свидетелката видяла ,че по средата на улицата вървели две момчета , като всеки от тях носел по една туба от по 10 литра,а единият имал преметнат през врата маркуч. Момчетата отишли към колата на Г. Ч. и сложили тубите и  маркучите в нея след което колата тръгнала. Св.Е.А. се усъмнила, че може подсъдимите да са крали нафта от камиона и слязла да види какво става. Отивайки до резервоара видяла, че около него имало течност и миришело на нафта. Проверила капачката и още като я пипнала тя й останала в ръката. Споделила на сутринта с баща си, че в колата на свидетелят Г. Ч. доведените му синове сложили две туби нафта откраднати от камиона на брат й. Свитетелката е категорична, че от двете страни имало разсипана нафта. Капачките на резервоара спокойно се махали. Тя е категорична пред настоящата инстанция в индефикацията на подсъдимите, защото преди две години ги е виждала постоянно. Св. Е.А. е посочва, че още вечерта като се е прибирала е познала подсъдимия Ю.М. ,тъй като той й е съсед. Него и брат му ги е видяла с пълни туби с нафта и с маркуча, на разстояние от около 10 метра от камиона.

Тези показания съответстват на изложеното пред настоящата инстанция като фактологичните неясноти съдът отдава на изминалия промеждутък от време поради което и се доверява изцяло на тях и на показанията на свидетелката дадени пред разследващ орган. Тези гласни доказателствени средства изцяло кореспондират с показанията на свидтеля Г.К., който си спомня че около преди година и половина в районното управление дошъл св.В. А. и му казал , че вечерта някой е точил нафта от камиона на сина му .Посочил лицето Г. Ч.. Св.Г.К. заедно със св.Ив. Д. извикали  Ч. още същия ден, който признал че двамата му сина – Ю.М. и В.М. отишли да източат една туба нафта, а той ги чакал в колата. Св.Ч. признал пред св.К. че били източени към 30 литра нафта. Едната туба я били изсипали в резервоара на тяхтата кола и след 30 минути, източили още една туба. Св.К. си спомня, че когата отишъл да огледа камиона имало следи от разлятата нафта, а капачката на резервоара била махната. След това св.К. повикал подсъдимия Ю.М., който също признал, че с брат си подс.Вл.М. са източили 30 литра нафта. Св.К. не е намерил нафтата в къщата на св.Г.Ч.. Тези показания също са в пълно съответствие с  показанията на св.И.Д., който заявява, че подсъдимите Ю.М. и В.М. са си признали, че са източили горивото и след това са го изсипали в резервоара на автомобила на баща им .

Това е първата група свидетелски показания, които по един категоричен и непротиворечив начин установяват факта, че подсъдимите Ю.М. и В.М. са откраднали процесната нафта от камиона на св.Вл.А. така както обвинението е формулирано от фактическа страна. За съда няма никакво съмнение, че макар  св.Ел.А. да не е видяла как подсъдимите точат нафта от резервоара на камиона, то същата е видяла, че е имало разлята нафта, че подсъдимите носят тубите с нафта, че ги качват в колата на баща си, видяла е маркуча с който е източена нафтата, както и че капачката на резервоара е била отвита. Тези обстоятелства също непротиворечиво са възпроиведени от двамата полицейски служители, които са снели обяснениа на подсъдимите Ю.М., В.М. и баща им, като и тримата признават за извършената кражба на нафта.

Втората група свидетелски показания касаят проверка на защитната версия на подсъдимите Ю.М. и В.М., която се изразява в това, че същите не са откраднали процесната нафта, а са я закупили от едно трето лице, св.С. Р. и са я носили в туби като са минали покрай камиона на свиделеля В.А., при което св.Е.А. погрешно била възприела, че тази нафта е открадната именно от камиона на брат й. Тази защитна версия обаче не обяснява най-малко четири факта: първият, защо е имало разсипана нафта под резервоара на камиона, второ защо е имало маркуч, който е бил преметнат на врата на единия от подсъдимите, трето, защо св. Г.Ч. е дошъл първи с автомобила си и е спрял в непосредствена близост до камиона от който е точена нафта, четвърто, защо нафтата е била носена на ръце, а директно не е била сложена в резервоара или багажника на автомобила на бащата на подсъдимите.

Вън от горното тази защитна версия изцяло остава неподкрепена от нито един доказателствен източник с изключение на показанията на майката на подсъдимите Б. Ч.а, които показания съда възприема като заинтересовани и не кредитира с доверие, от една страна, а от друга страна, същите са напълно изолирани от останалия доказателствен материал. Така показанията на св.С.Р. и неговите синове – също свидетели по делото са, че нито един от тях не познава подсъдимите, не продава нафта, не произвежда нафта, а бил използвал останалото от фритюрниците олио на р-нт „Въча“ и го смесва с нафта като по този начин се получавал биодизел. Св. Р. категорично отрича да е продавал нафта  нито на подсъдимите, нито на тяхната майка – св. Б.Ч.. В тази връзка категорично не се кредитират показанията на св.Б.Ч., че била заложила личната си карта като обезпечение за закупуване на нафта от св.С. Р., но дори и да се приеме противното, то закупената нафта срещу залог на лична карта по никакъв начин не се установява да е процесната, за която се води настоящето дело.

Ето защо съдът с категоричност отхвърля защитната версия на подсъдимите Ю.М. и В.М. и възприема обясненията им в частта в която сочат, че са придобили правомерно инкриминираното количество нафта не като доказателствен източник, а като защитна позиция .

Видно  от заключението на съдебно – оценъчната експертиза на вещо лице С.Г., стойността на инкриминираната нафта възлиза на 39.80 лв като съда няма основание да се съмнява в безпристрастността и правилността на заключението на вещото лице. Поради което й кредитира заключението. Видно от разписка на л.145 от ДП изадена от св.В.А., същият е получил сумата от 40 лв, която представлява левовата равностойност на инкриминираната нафта.

Изводът за съдимостта и личността  на подсъдимите съда направи въз оснава на приобщените по делото свидетелства за съдимост и характеристична справка .

От правна страна съдът намира следното.

Относно подсъдимия Ю.М. същият е извършил престъпление по чл.195 ,ал.1 ,т.4 , предл.2 , т.5 , т.7 във връзка с чл.194 ал.1 във вр.чл.28 ал.1 НК. Изпълнителното деяние на кражбата се състои в отнемането на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие. В случая отнемането е извършено чрез прекратяване на фактическата власт на владелеца св.Вл.А. и установяване на своя фактическа власт върху инкриминираното количество нафта, което по смисъла на Закона за собствеността има характеристиката на движима вещ. Кражбата е извършена с използването на техническо средсво – маркуч от две лица подсъдимия и неговия брат - В.М., сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато същата не предствалява маловажен случай, като кражбата е извършена в условияна на повторност за подсъдимия Ю.М.. Случаят не е маловажен, тъй като, от една страна размера на инкриминираната щета е нисък, но само и единствено поради този размер , съдът не би могъл да квалифицира случая като маловажен, защото подсъдимия Ю.М.  е осъждан два пъти за кражби, а подсъдимия В.М. е осъждан три пъти за кражби, което означава, че автоматично се изключва ниската степен на обществена опасност на дееца тъй като деянията са извършени при условията на повторност. На следващо място не са налица други смекчаващи обстоятелства, които да категоризират тази кражба като такава, с  по – ниска степен на обществена опасност. Кражбата е извършена през тъмната част на денонощието, при наличието на престъпно сдружаване – общностен умисъл, както и чрез използването на техническо средство маркуч. Следователно деянието не разкрива белезите на по–ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други деяния от същия вид . В тази връзка и не би могъл да се приложи закон за по – леко наказуемото престъпление, доколкото съгласно чл.197 НК ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд открадната вещ бъде заместена са предвидени по-леки наказания. Привилегированият състав на чл.197 НК е неприложим поради наличието на повторност както за подсъдимия  Ю.М.  така и за подсъдимия В.М.. Тази повторност за подс. Ю.М. произтича от осъждането му по НОХД № 4019/2014г. на РС-Пловдив в сила от 07.07.2014г., по което този подсъдим е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал.1 НК – грабеж, което пък престъпление по своята правна характеристика е сложно съставно и включва в себе си два функционално обусловени акта – принуда и кражба – арг. от чл. 28, ал.2 НК Повторността за подс. Ю.М. произтича и от осъждането му по НОХД № 90/2013г. на РС – Плевен в сила от 24.04.2013г., което осъждане е за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 , вр. с чл. 194, ал.1НК като съгласно чл. 30, ал.1, изр. второ НК – реабилитацията по право по това осъждане не изключва правилата за повторността на чл. 28 НК. Повторността се изключва след изтичане 5 години от осъждането, което в случая не е  налице. Ето и защо поради квалифициращият признак повторност е неприложим привилегированият състав на чл. 197 НК.

Относно субективната страна на престъплението – подс. Ю.М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, съзнавал е обстоятелството, че действа в сговор с брат си – другия подсъдим, както и е целял престъпното отнемане на инкриминираната движима вещ – процесната нафта. Подс. Ю.М. е съзнавал, че за да отнеме нафтата е използвал техническо средство – маркуч, както и че вече е бил осъждан за кражба, т.е извършва деянието при повторност.

Ето защо този за този подсъдим се установи, че несъмнено, категорично и безспорно е извършил престъплението за което е предаден на съд, поради което и същият на основание чл. 303 НПК беше признат за виновен.

По отношение на втория подс. В.М. – същият е извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, предл. второ, т.5, т.7 вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 НК. Аналогично и по отношение на него кражбата на дизелово гориво е на стойност 39.80 лева извършена е в немаловажен случай, след предварително сговаряне с другия подс – Ю.М. за нейното осъществяване и е осъществена чрез използване на техническо средство – маркуч. Аналогично и за този подсъдим настоящата инстанция няма основание да приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 НК – подс. Вл.М. е многократно осъждан за кражби, личност с висока степен на обществена опасност е, с трайно установени престъпни навици, без да защита чуждата собственост, изтърпявал е ефективно наказание лишаване от свобода, не се е поправил в затвора и проявата му не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Повторността за този подсъдим произтича от осъжданията по му за кражби по НОХД № 1078/2011г., на РС – Плевен, по НОХД № 1192/2012г. на РС – Плевен и по НОХД № 102/2015г. на РС- Плевен, което обуславя и невъзможността за приложението на привилегията на чл. 197 НК.

Подс. Вл.М. е действал при условията на сговор, налице е бил общностен умисъл, който е обхващал както неговите действия, така и действията на неговия брат – другия подс. Ю.М., които общи действия са били насочени към източването на нафтата и вкарването й в багажника на автомобила управляван на доведения им баща – св. Ч..

Ето защо този за този подсъдим се установи, че несъмнено, категорично и безспорно е извършил престъплението за което е предаден на съд, поради което и същият на основание чл. 303 НПК беше признат за виновен.

          По наказанието:

          По отношение на подс. Ю.М..

          За този подсъдим е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство, което се свежда до размера на инкриминираната щета и обстоятелството, че сумата е възстановена на пострадалото от престъплението лице – св. Вл.А.. Следователно, за постигане целите на наказанието и предвид обстоятелството, че когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел, който в случая е една година, като справедлив размер е 8 /осем/ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 НК така определеното наказание се отложи с изпитателен срок от 3 години поради три причини – първата ефективното изтърпяване на наказанието би отнело възможността на подс. Ю.М. за социална интеграция в обществото, същият е в твърде млада възраст, а предходните му осъждания са били като непълнолетно лице. Втората причина е че за ефективното поправяне на подс. Ю.М. е достатъчно същият да бъде под изпитателен срок за период от 3 години, които би бил сериозен контрамотив от извършването на други престъпни посегателства срещу собствеността, т.е този срок би изиграл една превъзпитателна и поправителна роля в живота на дееца. Третото съображение на съда се свежда по постигането на генералната превенция на наказанието, като лишаването от свобода не може да бъде възмездие за престъплението, респ. идеята за наказанието като единствено форма на възмездие е чужда на българското наказателно право.

          По отношение на подс. Вл.М.. Аналогично и за него следва да се приложи чл. 55 НК поради изложените по-горе две съображения: ниската стойност на откраднатата нафта и обстоятелството, че същата е заплатена на пострадалия. Спрямо подс. Вл.М. следва да се индивидуализира и определи наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, което следва на основание чл. 57, ал.1, т.2, буква „б” ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, тъй като се касае за извършено умишлено престъпление за което не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията. По-високо наказание лишаване от свобода би било неоснователена репресия спрямо подс. Вл.М. с оглед най-вече на обстоятелството, че макар личност с формирани трайни престъпни навици, на същият следва да се даде възможност по-скоро да се интегрира социално в обществото.

          На основание чл. 59, ал.1, вр. с ал.1.,т.1 НК спрямо двамата подсъдими беше извършено приспадане от така наложените им наказания лишаване от свобода на времето през което са били задържани по ЗМВР и НПК.

          На основание чл. 189, ал.3 НПК подс. Ю. – и В. М. бяха осъдени да заплатят разноските сторени в досъдебното производство и настоящата инстанция.

          Причини за извършване на престъплението – незачитане на правовия ред и желание за противоправно придобиване на материални блага.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС