НОХД 3772/2017 - Мотиви - 10-11-2017

Мотиви по Наказателно дело 3772/2017г.

М О Т И В И

по НОХД № 3772/2017 год. на ПРС – 14 н.с.

         Районна прокуратура –гр.Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия Р.В.В., в това че на 17.01.2017 год. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като e бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, след предварителен сговор за осъществяването му с А.Г.В. с ЕГН **********, в немаловажен случай е отнел чужди движими вещипортфейл на стойност 2 /два/ лв., парична сума от 300 лв., мобилен телефон маркаМайкрософт Лумия  640” на стойност 130 лв., с калъф на стойност 5 лв., всички вещи на стойност 437 лв., от владението на С.Д.Б. ***, без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. чл. 195, ал.1, т.5, вр чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б.”а” и б.“б” от НК,

както и срещу подс.А.Г.В. за това, че по същото време и място, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, след предварителен сговор за осъществяването му с Р.В.В., с ЕГН **********, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещипортфейл на стойност 2 /два/ лв., парична сума от 300 лв., мобилен телефон маркаМайкрософт Лумия  640” на стойност 130 лв., с калъф на стойност 5 лв., всички вещи на стойност 437 лв., от владението на С.Д.Б. ***, без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК.

         Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимите обвинение като прилага да им се наложи наказание : съответно за Р.В. около и над средния, а за А.В. около минимума съобразно правните квалификации за всеки един от тях.

         По делото не е предявен граждански иск. Не участва и частен обвинител.

         Подсъдимият Р.В. се признава за виновен, като дава подробни обяснения. Твърди, че действал сам, а съпроцесника му нямал отношение към извършеното. Лично и чрез своя защитник моли Съда за минимално наказание.

Подс.А.В. също дава обяснения, според които няма участие в престъплението, за което е предаден на съд. Неговия защитник настоява за оправдателна присъда, а алтернативно за осъждане по чл.215 НК като в случай на осъдителна присъда да се приложат мерки по ЗБППМН.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Подсъдимият Р.В.В. е роден на *** ***,  живущ ***. Той е ..., български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.

         Подсъдимият А.Г.В. е роден на *** ***,  живущ ***. Той е ..., български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, неработещ, ученик в Професионална гимназия по кожени изделия и текстил „Д-р Иван Богоров“,  ЕГН: **********.

Подсъдимите Р. и А. Василеви били роднини /чичо и племенник/. Двамата живеели в съседство в гр.Пловдив, кв.“Изгрев. Докато първият бил осъждан неведнъж и е търпял наказание лишаване от свобода, а освен това бил и наркозависим като употребявал хероин, вторият бил ученик в Професионална гимназия по кожени изделия и текстил „Д-р Иван Богоров“. Занятия обаче посещавал нередовно, а освен това въпреки, че бил в 10-ти клас, бил неграмотен и без мотивация за постигане на високи резултати в обучението си. Като цяло се интересувал единствено от най-належащите си потребности, без никакви допълнителни интереси.

На 17.01.2017 г. след обяд подс.Р.В. срещнал роднината си А.В. *** и му предложил заедно да се разходят. Всъщност намерението на първия било да извърши кражба от някой магазин и по този начин да си набави средства за закупуване на наркотици, а племенника му да присъства и по този начин да ангажира вниманието на продавача. Така около 14.00 ч те отишли до ул.“Александър Малинов“ в гр.Пловдив, където на №1 се намирало ателие за производство и продажба на текстилни торбички. Същото било собственост на свид.С.Д.Б.. Подс.Р.В. влязъл в магазина, където в този момент освен св.Б. нямало други хора. Подс.А.В. останал в близост до входната врата. В същото време първият подсъдим започнал разговор със свид.Б. относно намиращата се в ателието стока. целта му била да отвлече вниманието на продавача и през това време да набележи вещ, която да открадне. Така възприел в ателието на стол оставена дамската чанта на свидетелката, а на бюро се намирал мобилен телефон маркаМайкрософт Лумия  640” с калъф, също собственост на пострадалата Б.. В дамската си чанта тя държала портфейла си, кожен, кафяв на цвят, в който се намирала парична сума от 300 български лева, както и нейните лични документи – СУМПС, 2 бр. дебитни карти на „Уникредит Булбанк“, 1 бр. дебитна карта на „Фи банк“, 1 бр. карта на „Пощенска банка“ и 1 бр. карта на КТБ, а така също и клиентски карти за магазините „Метро“ и „Лекси“.

През цялото време свидетелката била ангажирана единствено с подс.Р.В., който единствено проявил интерес към продаваните от нея подаръчни торбички, а също така изявил желание да закупи определен брой такива. Изрично поискал на торбичките да има избродирано сърце, но свид.Б.  в момента нямала такива. Тогава подс.Р. В. се престорил, че разговаря по телефона. После й заявил, че ще вземе 10 бр. торбички от наличните в магазина, а ще поръча изработването на 10 бр. със сърца, като ще заплати в момента за всичките. Тогава свид.Б. се отправила към дъното на ателието, за да вземе още торбички, тъй като на витрината нямало достатъчно, като в този момент била с гръб към двамата подсъдими. В този момент подс.Р.В. взел бързо от дамската чанта на свид.Б. портфейла й с посочените по-горе вещи, а след това пак бързо взел и мобилния й телефон маркаМайкрософт Лумия  640” с калъф от бюрото. Вещите прибрал в джоба си. Подс.А.В. видял как другия подсъдим взема портмонето и се уплашил. Когато свид.Б. се върнала, подс.Р.В. заявил, че ще отидат до автомобила си, за да вземат пари. Всъщност това било само предлог да напуснат магазина с племенника му. това и сторили като чичото наел такси и така се върнали в махалата. Подс.Р. В. от откраднатите 300 лева предал сумата от 25 лева на подс.А.В.,*** с влак за гр.Русе. Отнетия телефон продал и заедно с останалите пари разходвал за лични нужди, включително за наркотици. Междувременно свид.Б. се усъмнила, че има нещо нередно предвид забавата на двамата В. и решила да провери дали вещите й са на място. Тогава установила липсата на портфейла и телефона си. Проверила на улицата за автомобил или някой от двамата подсъдими, но не намерила никой. Ето защо сигнализирала органите на реда за случая.

Впоследствие двамата подсъдими били установени от полицейските органи по оперативен път и били приведени за извършване на беседи в 04 РУП при ОДМВР гр.Пловдив.

         Горната фактическа обстановка, Съдът приема за установена от частично от обясненията на подсъдимите Р.В.В. и А.Г.В., дадени в хода на съдебното производство пред настоящия състав на съда, от показанията на свидетелките С.Д.Б. и З.А.В. – майка на подс.А.В., дадени в същата фаза на процеса, както и от събраните по делото писмени доказателства и протоколи за процесуално следствени действия. По отношение непълнолетния А.В. е надлежно изготвен и приет по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” Пловдив /л.49 и 50 от съденото дело/, както и предсъдебен доклад изготвен от ОС”ИН” – Пловдив /л.19 – 20 от съдебното дело/.

         Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Р.В. в частта им сочеща, че е бил на процеснсото време и място заедно с другия подсъдим, а последният не знаел предварително за извършваната кражба. В тази част тези обяснения се подкрепят от обясненията на подс.А.В., а останалите доказателства не позволяват да се направи категоричен и несъмнен извод за наличия на сговор между двамата за извършване на кражбата, било той предварителен или внезапен. Действително подс.А.В. също е бил в магазина, в близост до входа, но нищо от показанията на свид.Б. не сочи, че това е сторил с цел да предупреждава за идващи клиенти или друга опасност. На следващо място от показанията на същата свидетелка е видно, че този подсъдими не е казал или вършил каквото и да било за отнемане на вниманието й, а същото било изцяло ангажирано от думите и действията на подс.Р.В.. Всеки би могъл да се окаже в ситуация да придружава другиго в търговски обект, но за да бъде държан отговорен за евентуални действия на този другиго, би следвало да са налице убедителни доказателства в тази насока, а не само факта на присъствието му в обекта. Действително по делото са налице свидетелски показания на свидетеля М.Р.Д., според които при проведена беседа сс подс.Р.В. същият му заявил, че е действал заедно с другия подсъдим при общност на умисъла за извършване на кражбата. Тези показания не се ценят от настоящата инстанция тъй като не представляват годни и допустими доказателствени средства. В случая свид.Д. е действал като полицейски служител при когото подс.Р. В. е бил  доведен вече като заподозрян в извършване на престъплението. Без на последния да са разяснявани каквито и да било права, които би имал като обвиняемо лице, от него по неизвестен начин са снети обяснения, които в последствие да бъдат използвани срещу него, а и другия подсъдим. Този способ макар да е допустим от оперативна гледна точка, не може да осугури надлежни доказателства в наказателния процес, защото последния се води по изрични правила посочени в НПК. Не случайно последния е предвидил определени такива, а евентуални пороци при извършени процесуално следствени действия не могат да бъдат санирани като се разпитат лица присъствали на тези действия, освен ако не се касае за поемни лица. При положение, че органите на реда са се насочили към личността на подсъдимите, същите са били приведени в служебните помещения и на практика са били възпрепятствани и от възможност да ги напуснат, т.е. на практика са били задържани, да се извършват действия по техния разпит без да се осигури възможност за връзка с адвокат, без да се разясни какви последици биха имали тези показания, по същество представлява заобикаляне нормите на НПК, а това не е допустимо. Няма пречка определени изявления на извършителя на престъпление да се ползват при решаване на делото, но когато същите са били направени в една свободна обстановка па било то и непосредствено след посещение от полицейски служители по повод подадения сигнал за извършеното престъпление, но не и в хипотеза като настоящата. Ето защо и показанията на свид.Д. досежно „споделеното” му от подс.Р.В. не се кредитират от настоящата инстанция.

         От друга страна не се кредитират обясненията на подс.Р.В. в частта им сочеща, че в портмонето имало само 90 лева, а от тях той дал 45 на племенника си. Относно първото обстоятелство това противоречи на показанията на свид.Б., която не е страна по делото и сочи сума от около 300 лева. Относно сумата дадена от този подсъдим на подс.А.В. пък, твърдението на първия противоречи на обясненията на втория, както и на производните показания на свид.В., която също сочи, че синът й споделил, че получил сумата от 25 лв. Ето защо настоящата инстанция кредитира показанията на свид.Б. досежно размера на цялата отнета сума, а така също и показанията на свид.В. и обясненията на подс.А.В. досежно получената от последния сума от 25 лв след деянието. Обясненията на подс.Р.В. съдът отдава на негова защитна версия стремейки се да омаловажи тежестта на извършеното, която обаче версия се опровергава от другите гласни доказателства.

Видно от извършената по досъдебното производство съдебна стоково-оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи е както следва:

-  портфейл на стойност 2 /два/ лв.,

-  парична сума от 300 български лева,

-  мобилен телефон маркаМайкрософт Лумия  640” на стойност 130 лв.,

-  калъф на стойност 5 лв.

Всички вещи на стойност 437 лв.

Видно от извършена в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза подс.А.В. не страда от психично заболяване, което да е свързано с качествено разстройство на психичните функции и не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив. Той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на инкриминираното деяние, може да участва във всички фази на процеса. По отношение вмененото му деяние не е налице увлечение или лекомислие, тъй като въпреки установената при него ниска интелектуална развитост, той има достатъчно добра компетенция за нередността и наказуемостта на деяние като „кражба”, както и не се установяват критериите за наличие на увлечение при него. В съдебно заседание изрично вещите лица посочиха, че не е налице болестно състояние, а ниската му компетентност се дължи изцяло на неговата незаинтересованост към всичко различно от задоволяване на елементарните му нужди. Същият обаче има капацитет в случай , че прояви старание да усвоява и нови познания. В този смисъл не е налице умствена изостаналост, а неглижираност на проблема с неговото развитие и възпитание.

         Съдът възприема заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответните области и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

         При така описаната фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият Р.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.А и Б от НК за това, че на 17.01.2017 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като e бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещипортфейл на стойност 2 /два/ лв., парична сума от 300 лв., мобилен телефон маркаМайкрософт Лумия  640” на стойност 130 лв., с калъф на стойност 5 лв., всички вещи на стойност 437 лв., от владението на С.Д.Б. ***, без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.

         От обективна страна - с действията си подсъдимият е осъществил обективните признаци на престъплението “кражба”, тъй като с присвотелно намерение - видно от последвалото отчуждаване, е прекратил досегашната фактическа власт на свид.Б. върху инкриминираните вещи. На следващо място видно от справката за съдимост подс.Р. В. към момента на деянието е бил осъждан многократно, но интерес в настоящия казус представляват следните осъждания: С Определение №392/02.06.2014 г., с което е одобрено споразумение по  НОХД №1458/2014 г. на ПРС, в законна сила от 02.06.2014 г., е признат за виновен за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1,вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“, вр. с чл.20 ал.2 и ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26 ал.2 вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание  ЕДНА  ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяно на 27.02.2015 г.

С Определение №514/03.08.2015 г., с което е одобрено споразумение по  НОХД №3016/2015 г. на ПРС, в законна сила от 02.06.2014 г., е признат за виновен за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1,вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“, вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК и му е наложено наказание  ЕДНА  ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяно на 31.10.2016 г.

Същите обуславят квалификацията по чл. 29, б.”а” и „б” от НК в процесния казус.

         От субективна страна - престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Р.В. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

         Тъй като не се установи по несъмнен начин участието на подс.А.В. при горното деяние, настоящата инстанция намери за необходимо да признае за невиновен подс.Р. В. в това да е извършил горното след предварителен сговор за осъществяването му с А.Г.В., с ЕГН **********, в немаловажен случай, поради което и на осн.чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 и вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК.

         С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Р.В. престъпление, като се съобрази с целите по чл.36 от НК и разпоредбата на чл.54 от НК, Съдът намира, че наказанието на същия ще следва да се определи при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и малко над минимума предвиден в закона от две години лишаване от свобода. Така наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се явява най-справедливо и съответно на извършеното деяние. Като смекчаващи вината обстоятелства настоящата инстанция отчита признанието на вината и съдействието оказано от този подсъдими в хода на наказателното производство. Горното наказание е съобразено и с относително невисокия размер на причинените вреди. От друга страна са налице и отегчаващи вината обстоятелства , а именно факта, че деянието е извършено скоро след излизането от затвора на този подсъдим, както и неговото обременено съдебно минало / осъждан многократно, включително на лишаване от свобода/. По-голямо наказание обаче според настоящата инстанция би било несъразмерно на причинените с деянието вреди. От друга страна не са налице многобройни или изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да доведе до извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко. Ето защо наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА би оказало своето поправящо и превъзпитаващо въздействие спрямо виновния.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „Б” от ЗИНЗС така наложеното на подсъдимия Р.В.В. наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва  да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК следва да се ПРИСПАДНЕ времето, през което същият е бил задържан по настоящето дело, считано от 20.01.2017 г. до влизане в сила на настоящата присъда.

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че подсъдимият А.Г.В. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за което е предаден на съд по настоящото дело. Аргументи за това вече бяха посочени по-горе като по делото не се установи по несъмнен начин неговото участие в деянието и по-конкретно да е способствал при това при условията на предварителен сговор с другия подсъдим, да пази по време на извършване на кражбата от страна на последния, нито да отклонява вниманието на продавачката и да е допринесъл с действията си именно за това. Действително установи се, че подс.А.В. е приел сумата от 25 лева от другия подсъдим, за които е знаел, че са придобити чрез престъпление – кражба, тъй като сам е станал свидетел на последната. Въпреки това настоящата инстанция намира, че не следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.215, ал.1 НК. От една страна на него такова обвинение не му е вменено по настоящото дело. Принципно няма пречка и без изменение на обвинението подсъдими да бъде оправдан за кражба , а осъден за вещно укривателство, но в настоящия казус А.В. е непълнолетно лице, което се е оказало в сложна за неговото интелектуално развитие ситуация. Макар същия да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си, то престъплението „вещно укривателство” е различно от  „кражба” и според ниската интелектуална развитост у този подсъдим, то същия едва ли е могъл в момента на получаване на парите веднага след деянието да го оцени като погрешно поведение. На следващо място няма как да бъде държан отговорен по смисъла на НК за вещно укривателство на сумата от 25 лева. Дори да се приеме, че същият е осъзнавал нередността на приемането на тази сума, то би била налице хипотезата на чл.9 НК.

Ето защо и с оглед повдигнатото пред съда обвинение настоящата инстанция на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Причини за извършване на деянието от страна на подс.Р. В. - ниска правна култура, незачитане на установения в страната правов ред и неуважение към чуждата собственост.

         Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва подсъдимия Р.В.В. /със снета самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от  52,90 лв. /петдесет и два лева и деветдесет стотинки/ лв., представляваща направени разноски по досъдебното производство касаещи неговото обвинение, както и сумата от 20,00 /двадесет/ лева по сметка на ПРС.

         На основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските в размер на 315,08 /триста и петнадесет лева и осем стотинки/ лева следва ДА ОСТАНАТ за сметка на Държавата, тъй като касаят оправдания подсъдим А.В..

         По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

   

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

Секретар: К.Ч.