НОХД 2946/2017 - Мотиви - 29-12-2017

МОТИВИ

МОТИВИ

към Присъда по НОХД № 2946/2017 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

         Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение спрямо подсъдимия А.С.О. за престъпление по чл.343В ал.2 от НК за това, че на 02.11.2016 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А6” с peг. № *****, без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 15-1030-001682/10.06.2015 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” - гр. Пловдив при ОДМВР - гр. Пловдив, връчено на 24.06.2016 г. и влязло в сила на 04.07.2016 г.

По делото не е предявен и няма приет за съвместно разглеждане граждански иск.

Съдебното следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде намалено с една трета – до осем месеца, предвид реда на провеждане на съдебното следствие, и което наказание лишаване от свобода да бъде търпяно ефективно, тъй като подсъдимият не е реабилитиран по предходно му осъждане.

Упълномощеният защитник на подсъдимия не оспорва извършеното от подзащитния му като деяние и като състав на престъпление по см. на чл.343В ал.2 от НК. Иска се от съда да определи на клиента му наказание в минимален размер, но наказанието лишаване от свобода да бъде с отложено изпълнение – условно. Развиват се доводи за настъпила реабилитация по предходното осъждане. 

         Подсъдимият А.С.О. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Поддържа адвоката си в исканията му относно следващото му се наказание.

         Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе, прие за установено следното:

         Подсъдимият А.С.О. е роден на *** ***, живущ ***, с адрес по лична карта гр. Пловдив, ул. „***“ № *, б., б. гр., с начално образование, неработещ, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

         С определение по НОХД № 34/2008 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в сила на 17.01.2008 г., подсъдимият А.О. бил признат за виновен за извършено на 25.09.2007 г. престъпление по чл.354А ал.3 т.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година с отложено на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнение с изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 2000 лева. За дължимата сума по наказанието глоба в размер на 2000 лв. бил издаден изпълнителен лист и образувано в Дирекция „Събиране” при ТД на НАП гр. Пловдив изпълнително дело. Задълженията по изпълнителния лист на длъжника О. били платени частично, като към 10.07.2017 г. актуалният размер на задълженията бил в размер на 1650.11 лв. за глобата, в размер на 2.89 лв. държавна такса и в размер на 2.87 лв. за лихва за държавна такса.    

         Подсъдимият А.С.О. *** е неправоспособен водач на моторни превозни средства, но можел да управлява такива.

         На 02.11.2016 г. около 17.15 ч. свидетелите Д.И. – п. с.  към VІ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, и З.П. – п. с. към Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, спрели за проверка на ул. „Ландос” в гр. Пловдив движещ се лек автомобил „Ауди А6” с рег. № *****. Автомобилът се управлявал от неправоспособния подсъдим А.О.. При извършване на проверката на водача О. последният не могъл да представи свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, тъй като не притежавал такова. За управление на лекия автомобил като неправоспособен водач на подсъдимия бил съставен от св. П. акт – АУАН № 968029/02.11.2016 г., за прието за извършено нарушение с правна квалификация по чл.150 от ЗДВП. При предявяване на акта О. вписал, че няма възражения.

         Същата календарна 2016 г. – на 04.07.2016 г., влязло в сила наказателно постановление № 15-1030-001682/10.06.2015 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което А.С.О. бил наказан с административно наказание глоба в размер на 300 лв. за друг случай, предхождащ инкриминираното деяние, на управление на моторно превозно средство като неправоспособен водач – за нарушение по чл.150 от ЗДВП сторено на 01.06.2015 г.

         Установяването на управление на 02.11.2016 г. на моторно превозно средство от неправоспособния подсъдим О. в период от време по – малък от година след като вече е бил наказан по административен ред /с НП № 15-1030-001682/10.06.2015 г., влязло в сила на 04.07.2016 г./ за същото деяние – управление на моторно превозно средство като неправосопособен водач, послужило като основание за сезиране на Районна прокуратура за извършено от лицето престъпление по чл.343В ал.2 от НК и на 29.11.2016 г. с постановление на прокурор при РП гр. Пловдив било образувано досъдебното производство спрямо О..   

         Така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: самопризнанието на подс. О., дадено в хода на съдебното следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие извън направените самопризнания на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, от показанията на свидетелите Д.Х.И., З.Г.П. и Р.А.Г., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК, справки за нарушител/водач, копия на АУАН, на наказателни постановления, справки, разпореждане за прихващане, справка за лице, справки за съдимост, характеристична справка.

         Съдът кредитира обясненията на подсъдимия О., извън ползваното на основание чл.372 ал.4 от НПК самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дадени в хода на съдебното следствие при проведения разпит на лицето, които се свеждат до изложени обстоятелства за семейно и материално положение, до притежание на лекия автомобил „Ауди” като непротиворечащи на други гласни и писмени доказателства по делото.

         Съдът ползва като достоверни показанията на свидетелите И., П. и Г., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.373 ал.3 от НПК, като последователни и логични, взаимодопълващи се, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото.

При така приетата за установена и изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият А.С.О. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343В ал.2 от НК, тъй като на 02.11.2016 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А6” с peг. ****, без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с Наказателно постановление № 15-1030-001682/10.06.2015 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив, влязло в сила на 04.07.2016 г.

От обективна страна подсъдимият О. към 02.11.2016 г. не е бил правоспособен водач на моторно превозно средство – нямал е свидетелство за правоуправление и никога не е придобивал такова. Бил е наказван по административен ред с наказание глоба за шофиране без съответно свидетелство за правоуправление – с наказателно постановление № 15-1030-001682/10.06.2015 г., влязло в сила на 04.07.2016 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” гр. Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив, и въпреки това на 02.11.2016 г. в гр. Пловдив – на ул. „Ландос“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А6” с peг. *****, без свидетелство за правоуправление на МПС. От датата на влизане в сила на наказателно постановление № 15-1030-001682/10.06.2015 г., с което подсъдимият е бил наказан по административен ред – 04.07.2016 г., до датата на извършване на престъплението 02.11.2016 г. включително, не е бил изтекъл срок по – дълъг от една година – т. е. управлявал е МПС – то в едногодишния срок на наказването му. 

Самото управление на лекия автомобил от О. и липсата на надлежната правоспособност за управление на МПС не се оспорва от лицето, признава се от него, както се и признава и административното му наказване с НП пак за управление на МПС като неправосопособен водач.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено – опасни последици.

При така приетото за извършено престъпление от страна на подсъдимия А.С.О. и определената правна квалификация на деянието – по чл.343В ал.2 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата на чл.58А от НК, което задължение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Предвиденото наказание за престъплението по чл.343В ал.2 от НК е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Разпоредбата пък на чл.58А ал.1 от НК предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на наказанието лишаване от свобода с една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата част на НК. Съдът счете, че от една страна са налице като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вина и затрудненото материално положение, предвид обстоятелството, че подсъдимият е безработен, а от друга – като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – наличието на множество наказвания по административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата като водач на пътни превозни средства /спрямо О. има издадени шест наказателни постановления и един фиш/. С оглед на така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, следвайки и желанието за постигане на целта на наказанието, което следва да се определи на подсъдимия А.О., което да бъде съответно на обществената опасност и на дееца, и на деянието, според съдебния състав е лишаване от свобода в минимално предвидения за престъплението размер, а именно една година, и глоба също в минимално предвидения за престъплението размер, а именно 500 лв. Доколкото както се и посочи по – горе наказанието лишаване от свобода следва да се намали с една трета съобразно нормата на чл.58А ал.1 от НК, то и съдебният състав редуцира размера на наказанието лишаване от свобода и с настоящата си присъда осъди подсъдимия на лишаване от свобода в размер на осем месеца. Съобразно ал.5 на чл.58А от НК съдът не би могъл да приложи привилегията за намаляване на наказанието с една трета при предвидено наказание по чл.37 ал.1 т.4 от НК глоба. Това наложено наказание – като съвкупност от наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца и глоба в размер на 500 лева е според съда законо – и целесъобразно.

Така наложеното на подсъдимия А.С.О. наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца съдът постанови с присъдата си лицето да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Съдът не прие за основателно искането на защитника, поддържано и от подсъдимия, за отлагане на изпълнението на това наказание лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 от НК, заради твърдяна настъпила реабилитация по предходното осъждане спрямо О.. Както се посочи и по – горе А. С. е осъждан до момента на постановяване на настоящата присъда само веднъж - с определение по НОХД № 34/2008 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в сила на 17.01.2008 г., като за престъпление по чл.354А ал.3 т.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година с отложено на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнение с изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 2000 лева. Глобата в размер на 2000 лв. не е била платена от подсъдимия и за това наказание глоба по издаден изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело с длъжник О.. От влизане в сила на този осъдителен акт по НОХД № 34/2008 г. до датата на извършване на процесното престъпление е изтекъл период по – дълъг от определения изпитателен срок от три години за наказанието лишаване от свобода, но това не е достатъчно, за да се счете подсъдимия за реабилитиран. Съгласно чл.86 ал.1 т. 3 от НК, уреждащ реабилитацията по право при случаи, в които е наложено и наказание глоба, наред с друго наказание, както е тук с наказание лишаване от свобода, „Реабилитацията настъпва по право в следните случаи: ... 3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнението на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер.”. При положение, че наказанието глоба не е изпълнено – глобата по осъждането по НОХД № 34/2008 г., до инкриминираната дата не е заплатена, то и О. не може да се счита за реабилитиран по право съобразно условията за това на чл.86 от НК. Съдебна реабилитация по осъждането на подсъдимия по чл.87 от НК също не е постановявана. А.О. не може да се счете за реабилитиран и съобразно чл.88А от НК /пълна реабилитация/, доколкото чл.88А ал.1 от НК отново поставя изискване за изтърпяване на наказанието по осъждането и след това пък и препраща към сроковете на чл.82 от НК – давност за изпълнение на наказанията, като пък по аргумент съобразно от ал.5 на чл.82 от НК давността за изпълнение на наложено наказание глоба не може да бъде приложена, когато за събирането на глобата е образувано изпълнително дело – както е и в процесния случай. Самото пък изпълнително дело според постъпилата справка от ТД на НАП гр. Пловдив не е приключило и то към датата на изготвянето й 10.07.2017 г. Относно развитите от защитата доводи за евентуално наличие на прекратително за изпълнителното дело основание според съдебния състав следва да намерят приложение разпоредбите на ДОПК /чл.171 от ДОПК за давност за публични вземания/, а не тези на ГПК. За това и според съда подсъдимият А.С.О. не се прие за реабилитиран по осъждането му по НОХД № 34/2008 г. на Районен съд гр. Пловдив, което и изключи възможността за прилагане на чл.66 ал.1 от НК - за отлагане на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок.

По делото не са направени разноски, които с оглед на изхода на производството да бъдат присъждани в тежест на подсъдимото лице.  

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.