НОХД 1521/2017 - Мотиви - 01-11-2017

Мотиви по Наказателно дело 1521/2017г.

                                     Мотиви към присъда

по НОХД №1521/2017г. по описа на ПРС, ХVІ н.Г.

 

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Т.П.А. за това, че 16.03.2016г. в гр. Пловдив, без съгласието на притежателите на изключителното право върху марките, а именно на:

- “TOMMY HILFIGER Licensing B.V.” - THE NETHERLAND - в качеството на притежател на марка „TOMMY HILFIGER” -  словна с № 32317 със срок на действие до 07.04.2017г.; фигуративна с № 32318 със срок на действие до 07.04.2017г.; комбинирана с № 1225683 със срок на действие до 25.06.2024г.; комбинирана с № 000131631 със срок на действие до 01.04.2024г.; комбинирана с № 000131665 със срок на действие до 01.04.2024г.; словна с № 000131706 със срок на действие до 01.04.2016г.; фигуративна с № 000138529 със срок на действие до 01.04.2024г. и комбинирана с № 1225683 със срок на действие до 25.06.2024г. и

- “SISCO TEXTILES N.V” - CURAÇAO в качеството на притежател на марка “O’NEILL” – словна с № 572361 със срок на действие до 31.05.2021г.; комбинирана с № 686002 със срок на действие до 28.11.2017г.; комбинирана с № 000071928 със срок на действие до 01.04.2026г.; комбинирана с № 000666784 със срок на действие до 01.04.2018г.;  словна с № 008499782 със срок на действие до 21.08.2019г. и комбинирана с № 008501141 със срок на действие до 20.08.2019г., като едноличен собственик на капитала и управител на „ТЕО – ЕВРОПА“ ЕООД – гр. Пловдив с ЕИК: 160049387, да е използвала в търговската си дейност стоки, носещи знаци - идентични или сходни на регистрираните марки, или тяхна имитация, за които, поради сходството си с марките - обекти на това изключително право, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с марките /по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (обн. ДВ. бр. 81 от 14.09.1999г.) /, като ги е съхранявала с цел предлагане на стоките с тези знаци за продажба  и пускането им на пазара , без правно основание ,  а именно:

- спортни блузи с къс ръкав – тип тениски, в различни цветове и с различни щампи, с надписи на латиница “TOMMY HILFIGER”, с прикрепени етикети – текстилни и хартиени, със същите надписи  – общо 250 /двеста и петдесет/ броя;

- спортни блузи с къс ръкав – тип тениски, тъмносини на цвят, с щамповани изображения, с надписи на латиница “O’NEILL”, с прикрепени хартиени етикети със същите надписи – общо 15 /петнадесет/ броя - на обща стойност от 10 300 /десет хиляди и триста/ лева и са причинени значителни вредни последици - престъпление  чл. 172б, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителя на РП-Пловдив пледира за доказаност на обвинението и моли подсъдимата А. да бъде призната за виновна при условията на наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства, както и с приложение на чл.66, ал.1 от НК.

Процесуалният представител на подсъдимия - адв.Е. – пледира към съда за недоказаност на обвинението от субективна стана, поради което моли съда да оправдае подсъдимата по повдигнатото й обвинение.

Излага подробни съображения за липсата на съставомерност на деянието, както и че подсъдимата не е знаела за пренасяните стоки, тъй като е била в чужбина и е разбрала по телефона за случая.Същевременно турската фирма от чиито склад са натоварени стоките, изпратила обяснително писмо, че стоките са натоварени по грешка в тира на юридическото лице „Ками” ООД, ангажирано от подГ.А. за покупка и пренос на стоки.Подробно съображения се излагат и относно обективната и субективна страна на престъплението по чл.172б от НК.

Подсъдимата А. не се признава за виновна по обвинението и дава подробни обяснения и моли съда да бъде оправдана.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимата Т.П.А. е родена на *** ***, живуща ***, Б., българска гражданка, със средно образование, работеща, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.

ПодГ.Т.А. е едноличен собственик на капитала и управител на “ТЕО-ЕВРОПА” ЕООД от създаването и регистрацията въз основа на съдебното решение за регистрацията на търговското дружество на 07.06.2006г. му до настоящия момент.Основен предмет на дейност на дружеството бил внос на стоки и търговия с конфекция и обувки. Вносът бил само от Турция. Дружеството не притежавало издаден митнически или друг вид лиценз, защото не извършвало дейност, подлежаща на лицензионен режим. ПодГ.Т.А. като физическо лице била регистрирана като митнически агент. Дружеството не стопанисвало търговски обект, офис или самостоятелно складово помещение. Нямало нает персонал.Дейността по поръчване и доставка на стоките А. организирала като получавала поръчки от клиенти по телефона или по електронна поща за доставка на определен тип и количество стоки, които впоследствие продавала на тези клиенти. За да изпълни направените поръчки от клиентите А.  заявявала тези количества по телефона на “G.L.T.S.V.D.T.L.S.” – гр. Истанбул, Турция - фирма, с която работела отскоро. За всяка отделна поръчка сключвали договор. С осигурен от нейна страна транспорт, но за сметка на продавача – т.е. турската фирма, от България за гр. Истанбул потеглял празен камион на “КАМИ” ООД – гр. Димитровград. Последната фирма била транспортна такава , с която  нямали сключен писмен договор за транспортни услуги, но работели съвместно от около две или три години. Обикновено А. им се обаждала по телефона, за да заяви определен курГ. “КАМИ” ООД от своя страна издавали фактура на “G.L.T.S.V.D.T.L.S.” за извършения международен транспорт, а именно – от Турция до Гърция и след това от Гърция за България. Транспортът от България до Турция с празния камион бил за сметка на “КАМИ” ООД. Там камионът пристигал на паркинг “Европа”, където бил товарен със заявеното количество стока. Стоката била опакована предварително в склада в гр. Истанбул в колети под формата на кашони, чували, вързопи и др., като всеки един от колетите се номерирал и се вписвал под съответния номер в опаковъчния /т.нар. пакинг-лист/, който придружавал стоката. След натоварването на камиона от склада на “G.L.T.S.V.D.T.L.S.”, ** се явявал на вътрешната митница “Халкале” в гр. Истанбул, където бил извършван митнически контрол по документи, както и физически контрол на стоката.

            През септември 2013г. А. регистрирала дружеството и в Р.Гърция с данъчен № 998247681 от Данъчната служба в гр.Солун, за да отговаря на изискванията на гръцкото законодателство за обмитяването на стоки на тяхна територия. Това сторила, за да избегне плащането на митнически такси, дължими при директен внос на стоки от Турция – държава, която не е член на ЕГ. Дължимият ДДС за стоките А. внасяла в България. По този начин се освобождавала от заплащането на митнически такси.За да я представлява в гр.Солун, в качеството си на управител на “ТЕО-ЕВРОПА” ЕООД – гр.Солун, тя упълномощила местната митническа агенция “Хермес”, която извършвала митническото представителство на стоката пред гръцките митнически власти. Те изготвяли международната товарителница – ЧМР и пътен лист за **, който важал само за територията на Гърция. На гръцката митница стоката преминавала отново през физически контрол, включително през рентгеново проследяване, както и подлежала на документална проверка.След приключването на проверките на гръцките власти, стоката била надлежно обмитена и съответно освободена – свободна за обращение.На влизане в България през съответния ГКПП, стоката отново била проверявана, включително чрез рентгеново проследяване на товара.След приемането на България за член на ЕС през 2007г., вносът на стоки от Р.Гърция се третирал като “вътреобщностна доставка между страни членки на ЕС” и съответно не подлежал на митнически контрол и проверка в Р.България. Само по отношение на акцизни стоки или при възникнали съмнения за наличие на такива в товара при преминаване на камиона със стоката през рентген, българските митнически власти имали законово основание за извършването на митническа проверка.При пристигане на стоката от Гърция в гр. Пловдив, тя била разтоварвана и оставяна за съхранение за срок не по-дълъг от 24 часа в склад, стопанисван под наем от “ПРЕСТИЖ 2” ЕООД, находящ се на територията на Митница Пловдив в гр. Пловдив, на ул. “Кукленско шосе” № 32. По силата на договор за аутсорсинг, на договор за временно предоставяне на част от складово помещение за товаро-разтоварна дейност и договор за превоз - всички от 09.04.2015г., със страни “ТЕО-ЕВРОПА” ЕООД – гр. Пловдив и “ПРЕСТИЖ 2” ЕООД – гр. Казанлък, представлявано от П. Г. С., те работили по следния начин: стоката, предназначена за “ТЕО-ЕВРОПА” ЕООД, била разтоварвана в този склад и се продавала чрез директна доставка до клиентите, които предварително са я поръчали. Те я получавали до 24 часа след разтоварването й в склада. За целта А. ползвала превоз отново на “ПРЕСТИЖ 2” ЕООД по силата на горецитирания договор от 09.04.2015г. Обикновено цялото количество стока, заявена за доставка от турската фирма – изпращач, предварително била поръчана от клиенти , като А. не поръчвала количества без предварителни заявки. Впоследствие същата ги продавала на клиентите според заявките.

              Когато се касаело за използване в търговската дейност на стоки от регистрирана търговска марка легалното им използване се осъществявало посредством сключване на лицензионен договор. Снабдяването с такива оригинални стоки се осъществявало чрез внос от територията на ЕС или чрез закупуването им от официалните дистрибутори на съответната марка, като при всички случаи следвало стоките да са придружени със съответните документи, удостоверяващи произхода им.

  В конкретния случай А. отново поръчала на “G.L.T.S.V.D.T.L.S.” – гр. Истанбул, Турция съответното количество стока, получена като заявка от клиенти. Сред заявените стоки, според държавното обвинение били и : спортни блузи с къс ръкав – тип тениски, в различни цветове и с различни щампи, с надписи на латиница “TOMMY HILFIGER”, общо 250 /двеста и петдесет/ броя и спортни блузи с къс ръкав – тип тениски, тъмносини на цвят, с щамповани изображения, с надписи на латиница “O’NEILL”,  общо 15 /петнадесет/ броя.

              А. заявила и транспорт от страна на “КАМИ” ООД – гр. Димитровград, като уточнила, че камионът следва да бъде в склада на парк “Европа” в гр. Истанбул, Турция на 14.03.2016г. В България камионът трябвало да пристигне на 16.03.2016г.На 15.03.2016г. вечерта с А. се свързал по телефона ** на “КАМИ” ООД – св.Т.В., когото същата познавала откакто започнала да ползва транспортните услуги на “КАМИ” ООД – негов работодател. Той й съобщил, че трябвало да представи камиона със стоката на следващата сутрин на Митница Пловдив за митническа проверка. Поводът бил съмнение за наличие на акцизни стоки, което се породило при рентгеново наблюдение на ГКПП “Капитан Петко Войвода” – на влизане от Гърция. Поради това камионът бил пломбиран там, за да се яви с ненарушена пломба на Митница Пловдив. Тя го уведомила, че от страна на “ТЕО-ЕВРОПА” ЕООД – гр. Пловдив ще се яви упълномощен представител, а именно – св.З.Т..

           На 16.03.2016г. в гр.Пловдив митническите инспектори към Митница Пловдив – свидетелите Г.Г.Г. и Й.Н.Н.   извършили съвместно щателна митническа проверка на товарен автомобил – влекач - марка и модел “Ивеко Стралис” с рег. № ** и полуремарке към него - марка и модел “Кьогел СНЦО 24 П 90”. Необходимостта от извършването на проверката била във връзка с рентгеново пролъчване, извършено на камиона на ГКПП “Капитан Петко Войвода” при влизането му в страната от Гърция поради съмнения за евентуално наличие на акцизни стоки. Камионът бил докаран в митническото хале за извършване на физически контрол на МПС, находящо се в гр. Пловдив, на територията на Митница Пловдив, бул. “Кукленско шосе” № 32. ** – св. Т.К.В. ***, паркирал камиона на указаното му място - рампа № 6 в митническото хале. Същият представил  на митническите служители Инвойс-фактура № 104062-063/14.03.2016г. /приложена в заверено копие на лист № 19 по делото/ за произхода на стоката, установяваща , че стоката  закупена от Турция от името и за сметка на фирма “ТЕО-ЕВРОПА” ЕООД – гр. Пловдив  и предназначена за дружеството като получател. Установили също , че стоката била обмитена в Гърция, а по смисъла на митническото законодателство, доставката в България се регистрирала като вътреобщностна и като такава, била освободена от заплащане на митнически такси. Констатирано било, че св.В. бил служител на друго търговско дружество - “КАМИ” ООД – гр. Димитровград, което било собственик на товарната композиция. Митничарите му указали да уведоми представител на фирмата – получател на стоката за проверката, за да осигурят свой представител, който да присъства при извършването й. Уведомена от св.В.  за предстоящата проверка, от страна на “ТЕО-ЕВРОПА” ЕООД – гр. Пловдив, се явила св. З.Г.Т. -  упълномощения представител на дружеството. В присъствието на посочените свидетели, митническите служители свалили монтираната на камиона автоматична митническа пломба с ненарушена цялост. След това започнали фактически действия по извършването на проверка на стоката чрез разтоварването и преброяването й. Стоката била опакована в т.нар. колети - чували, кашони и др. подобни пакети с различен обем и големина. Като артикули стоката била конфекция - дрехи, обувки и текстил. Започнало разтоварване на стоката.Всъщност разтоварени били 62 /шестдесет и два/ броя колети със стока, а останалите /платове на топове/, поради значителния обем и количество, били преброени от митничарите на място вътре в камиона. Общото количество на колетите по фактурата било 833 броя – толкова били преброени и вътре в камиона. Фактическото преброяване на колетите и проверката на артикулите в тях след отварянето им, се извършвало в присъствието на  упълномощения представител на “ТЕО-ЕВРОПА” ЕООД –св.Т. и на **-св.В..В хода на извършената митническа проверка, вътре в камиона били намерени и два броя бели полиетиленови чували – приблизително еднакви като обем и размери, запечатани с кафяво на цвят тиксо, видимо с ненарушена цялост, които на пръв поглед по нищо не се различавали от останалите. Първоначално, при отваряне, в единия от тях, сред останалата стока в него – тениски с къс ръкав без обозначителни знаци на определени търговски марки, митническите служители намерили общо 15 /петнадесет/ броя тениски с къс ръкав с надписи на латиница “ONEILL”, които били с прикрепени хартиени етикети със същите надписи на тях. Веднага била извършена съответната проверка в митническа информационна база данни, при която се оказало, че марката е регистрирана като защитена.

          Тъй като липсвал документ за разрешение за ползване на защитените и описани по-горе марки било образувано досъдебно производство в хода на което била назначена и изготвена патентна експертиза, която сочи, че съществува вероятност за объркване на потребителя, която включва и възможността потребителят да свърже знаците и надписите, изобразени върху обследваните стоки с такива от надлежно регистрираните марки и у него да се създаде погрешна представа за произхода и качеството им. Именно в това се състоят противоправните последици за потребителите от нарушаването на изключителното право върху марка по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от  Закона за марките и географските означения /Обн. ДВ. бр. 81/14.09.1999г., в сила от 15.12.1999г./.Била назначена и стоково-оценъчна експертиза, според която средната пазарна цена на процесните артикули към инкриминацията, възлиза на обща стойност от 10 300 /десет хиляди и триста/ лева. Посочената стойност на вещите и отрицателното изменение на условията за нормално съществуване и възможността упражняване на  изключителното право върху марките от притежателите им, определят  според държавното обвинение наличието на значителни вредни последици по смисъла на  ал. 2 пр.2 вр. ал.1 на чл. 172б от НК , причинени с деянието. 

В хода на производството именно по този текст от НК било повдигнато обвинение и на подГ.Т.А. и за същото е предадена на съд.

          Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от обясненията на подсъдимата, свидетелските показания, изготвената съдебно-оценъчна експертиза, патентно-правна експертиза, както и всички писмени доказателства по делото.

          На първо място съдът следва да отбележи, че по фактическата обстановка не се спори от страните.Няма спор по изготвената патентно правна експертиза, от която става ясно, че стоките носят знаци на запазени марки и съществува опасност от объркване на потребителите и дружеството „Тео-Европа” няма права над тези марки.Няма спор и относно стойността на тези стоки определена от назначената стоково-оценъчна експертиза по делото, а именно 10 300лева.

          Съдът кредитира обясненията на подсъдимата изцяло по фактическата обстановка, които изцяло кореспондират със тези на свидетелските показания, включително и относно сключения договор между нея и представителя на търговските марки-адв.Т..Действително в този договор практически А. е признала, че е използвала търговски марки без да има право, но това по никакъв начин не може да се приеме като признаване на вина за извършено престъпление, тъй като, видно от самия договор не е конкретизирала по кое точно предложение от ЗМГО и било използването в търговската дейност.Дори и самопризанието да бъде направено пред съд, ако не се подкрепя от останалите доказателства(както е в случая), то не може само въз основа на него да бъде издадена осъдителна присъда.В обясненията си А. заяви, че е сключила този договор за да не бъде съдено представляваното от нея дружество по граждански ред и е решила да предотврати бъдещ граждански иск то маркопритежателя, като се задължи да не използва повече в търговската си дейност тези марки и за настоящия случай да не заплаща неустойка, като само случай на ново нарушение от нейна страна дължи обезщетение от 10 000евро.Напълно житейски оправдано е подобно поведение от управителя на едно юридическо лице и съдът кредитира обясненията на подсъдимата, че е сключила договора си с „Т. Т. и Т.” за да не бъде предявяван граждански иск срещу представляваното от нея дружество.

          По безспорен начин от показанията на св.Й.Н. , св. Г.Н., св. З.Т., св. Т.В., както и от обясненията на подГ.А. се доказа, че товарен автомобил – влекач - марка и модел “Ивеко Стралис” с рег. № ** и полуремарке към него - марка и модел “Кьогел СНЦО 24 П 90” е пристигнал на Митница-Пловдив в халето на Рампа номер 6 пломбиран още на границата на страната с Гърция, за щателна митническа проверка и, че в същия се открити процесните маркови стоки.Наличен е спор обаче дали именно те са били поръчани от А. с оглед получения отговор от турската фирма, че точно тези стоки са натоварени погрешка.Видно от документите за поръчани стоки от дружеството представлявано от А. не са налични поръчки на стоки, с тези марки и за съда остава неизвестно как точно е достигнато до извод, че А. е знаела, че именно стоки с марковите знаци на Томи Хилфигер и О’нийл са били натоварени в описаното по-горе МПГ.Дейстивтелно е налице е покупка на огромен брой артикули, видно от писмените материали по делото, но като брой те далеч не съвпадат с броя на процесните стоки,  още по-малко да се означени като блузи с въпросните марки.Ето защо съдът счита, че не може на съмнение да почива една осъдителна присъда е само на това основание би оправдал А..В случая обаче, подробно съдът няма да обосновава този си довод защото причината за да се достигне до извод за невиновност на подсъдимата е съвсем различна.Както вече бе споменато по-горе безспорно от всички доказателства по делото, гласни най-вече е че товарен автомобил – влекач - марка и модел “Ивеко Стралис” с рег. № ** и полуремарке към него - марка и модел “Кьогел СНЦО 24 П 90” е бил спрян за проверка на ГКПП „Капитан Петко Войвода”, находящ се на границата на РБългария с Гърция.Именно там на превозното средство е сложена пломба на товара и е изпратено за щателна митническа проверка на Митница-Пловдив, заради съмнение за съдържание в товара на акцизни стоки.

          Съдът следва да отбележи, че именно в този момент със слагането на пломбата на ГКПП „Капитан Петко Войвода”, практически товара в превозното средство преминава и във владение и във фактическо държане у държавните власти.Нито водача на товарния автомобил св.В., нито подГ.А. от този момент нататък имат какъвто и да контрол върху цялата натоварена в тира стока.Веднага след като му е било указано св.В. е закарал стоката в халето на Митница-Пловдив, рампа номер 6, не за да се съхраняват там натоварените стоки, а за да се извърши щателна митническа проверка на съдържанието на товара.Ето защо съдът напълно се солидализира с тезата на защитата, за липсата на умисъл за държане и съхранение с цел продажба и разпространение в търговската мрежа на процесните стоки в хале на Митница-Пловдив, а именно Рампа номер 6.Ако не беше изпратен товарния автомобил с процесните стоки за щателна митническа проверка и беше директно отишъл в склада стопанисван от „Тео-Европа” ЕООД, тогава съдът дължеше и по-подробни доводи, защо счита, че не е доказано знание за държани на 250 блузи Томи Хилфигер и 15 блузи О’Нийл, с оглед писмения отговор от турската фирма натоварила стоките.

          С оглед на така изложените мотиви съдът намира, че и от обективна страна не е извършено деянието, тъй като както вече отбеляза със слагането на пломба на ГКПП „Капитан Петко Войвода” цялата стока в превозното средство, не е нито във владение, нито във фактическо държане у подсъдимата и представляваното от нея дружество.

           За пълнота съдът следва да отбележи, че престъплението по чл.172б във вр. предл. по чл.13, ал.1, т.2, а именно съхранение с цел продажба на стоките и пускането им на пазара без правно основание е формално и на просто извършване, поради което опитът към него е невъзможен.

           Ето защо съдът намира, че деянието в което е обвинена подГ.А. не е извършено от нея и липсва изобщо състав на престъпление.По отношение на обвинението по ал.2 на чл.172б съдът намира, че настъпили значителни вредни последици изобщо не са налице, няма каквито и да е доказателства в тази насока и дори и А. да бе виновно извършила описаното деяние, то следваше да се квалифицира по чл.172б, ал.1 от НК.

  Независимо от наказателната отговорност ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:  – спортни блузи с къс ръкав /тип тениски/, в различни цветове и с различни щампи, с надписи на латиница “TOMMY HILFIGER” и “O’NEILL”, с прикрепени етикети – текстилни и хартиени, със същите надписи - общо 265 /двеста шестдесет и пет/ броя, опаковани и запечатани в полиетиленови чували, подробно описани по марки и количества в протокол за доброволно предаване от 16.03.2016г., находящи се на съхранение при домакина на Отдел “ИП” при ОД на МВР, на основание чл. 172б, ал.3 от НК  се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат, след влизане на присъдата в сила.

            На основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените в хода на досъдебното производство разноски по делото в размер на 310.50 лева /триста и десет лева и петдесет стотинки/, като и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 125.59 лева /сто двадесет и пет лева и петдесет и девет стотинки, съдът постанови да остават за сметка на Държавата.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.