НОХД 937/2016 - Мотиви - 10-11-2016

МОТИВИ към присъда по НОХД№ 937/16г

МОТИВИ към присъда по НОХД№ 937/16г . по описа на Пловдивски районен съд – XIV н.с.

 

     Районна прокуратура –Пловдив е повдигнала обвинение срещу П.Д.В. за това, че на 13.05.2014 г. в гр.Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества, а именно бензодиезепини, установено по надлежния ред – чрез техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000” с фабричен № ARAM 0008, проба № 123,  престъпление по  чл. 343б ал.3 от НК.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото  обвинение със същата фактическа обстановка описана в обвинителния  акт и същата квалификация на деянието. По отношение  на реализацията на наказателната отговорност  предлага на подсъдимия В.  за извършеното   престъпление да му се определи наказание ,което да е в размер от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева ,като наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Подсъдимият П.В. не се признава за виновен,дава обяснения по делото през призмата на неговите възприятия на случващото се на посочената в обвинителния акт инкриминирана дата.В хода на съдебните прения лично и чрез упълномощения си  защитник, моли съда  да бъде оправдан по обвинението ,за което му у повдигнато обвинение.Производството е протекло по реда на чл.371т.1 от НПК.

Адв.К.-защитник на подс. В. в съдебните прения акцентира върху обстоятелството ,че В. не е управлявал посочения автомобил,поради което и в този смисъл не е извършил наказуемо деяние по смисъла на чл.343 б ал.3 от НК , а в допълнение посочва,че дори и съда да приеме въпреки това ,че такова управление под формата на преместване на автомобила е доказано, то следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК ,тъй като деянието му се явява малозначително.Иска подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

 

ПОДСЪДИМИЯТ П.Д.В. - роден на *** год. в гр. Ч., живущ ***, б., български гражданин, с начално образование–завършен 7-ми клас, пенсионер по болест, неженен, осъждан, ЕГН **********.   Подсъдимият П.В. не е правоспособен водач на моторно превозно средство, като няма издадено свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство.

         На 12.05.2016г подсъдимият заедно с И.Д. и К.Д. *** предприели пътуване.Пътували с личния автомобил на подс.В. „Фолксваген голф“.Посоката на пътуването била от гр.В. през с. Г. –П.,където били при бабата и дядото на подсъдимия .Там останали няколко часа, като потеглили в посока гр.Пловдив,защото К.Д. трябвало да вземе предписания му метадон.След като пристигнали през нощта в гр.Пловдив ,прекарали времето си в лекия автомобил ,като сутринта посетили и мястото от което Д. трябвало да си вземе метадона.През цялото време автомобила бил управляван от И.Д., тъй като подсъдимият бил приел ривотрил и метадон .След като се разделили с К.Д. *** А. ,отново с лекия автомобил вече само Д. и В. пристигнали в кв“К. П.“,там И.Д. оставил В. в колата и си тръгнал.Отначало подс.П.Д. бил седнал на седалката до шофьорското място . След това обаче се наложило подс.В. да премести автомобила ,поради което седнал на шофьорската седалка, стартирал двигателя, привел автомобила описан по-горе в движение и го спрял до дърво на края на пътя, като автомобилът останал с работещ двигател. Непосредствено след това подс.В. се унесъл и заспал, поради въздействието на употребеното от него наркотично вещество върху организма му.Това било наблюдавано от граждани ,чиято самоличност по делото не беше установено,но именно те се обадили в Първо РУП-Пловдив да докладват за това,че лице в неадекватно състояние управлява лек автомобил.Това действие се случило вече на 13.05.2014г.На място във връзка със сигнала били изпратени свидетелят М.Д. и св.Т.С. служители при І РУ на МВР – Пловдив.Свидетелите Д. и С. *** ,където установили подс.В., както и обстоятелството, че същият е разположен на шофьорското място, както и че автомобилът „Фолксваген Голф” с ДК № ***** е с работещ двигател.Свидетелите възприели състоянието на .подс.В., който  бил отведен своевременно в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Пловдив, където му бил извършен тест за употреба на упойващи вещества с техническо средство „Дрегер драг тест 5000” с фабр. № ARAM 0008, който реагирал на бензодиазепини. Пробата на техническото средство била с №123, като подсъдимия П.В. бил съставен съответния акт за установяване на административно нарушение и му бил издаден талон за медицинско изследване. В съставения акт с бланков № сер.Т 482116 обв.В. собственоръчно записал „само преместих колата да не пречи”.

По време на проверката  била изготвена и  справка в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр.Пловдив, от която станало ясно, че подс.В. не е правоспособен водач на моторно превозно средство. Подсъдимият  В. не дал кръв за експертно изследване, като от въпросния тест на техническото средство била изкарана разпечатка, видно от която резултатът от пробата за наркотично вещество е положителен за бензодиазепини /BENZO/.  В резуртат на това подс.В. бил задържан за 24 часа, като му бил направен личен обиск по реда на ЗМВР, в хода на който била открита 1 бр. карта за субституираща и поддържаща програма с № 424, у обвиняемия били открити и 19 таблетки с надпис ROSHE и 1 бр.  шише с надпис „ривотрил” 2 мг.  П.В. предал на водещия разследването описаното по-горе наркотично вещество, като дал обяснение, че ривотрила му бил изписан от личната лекарка, като в подкрепа на горното твърдение по делото била приложена и копие от съответната рецептурна бланка, както и копие от фискалния бон за закупуване на съответния медикамент. С разписка от 14.05.2014 г. 19-те бр. таблетки с надпис  ROSHE и 1 бр. шише с надпис „ривотрил” 2 мг. били върнати на В..

         Техническото средство, с което В. бил тестван за наркотични вещества в кръвта било от тип за еднократна употреба, било предадено на водещия разследването, който от своя страна го предал за съхранение на домакина на І РУП – Пловдив.

 Горната фактическа обстановка  и формулираните въз основа на нея изводи от правна страна се потвърждават и от съвпадащата се част от обясненията на подсъдимия В.,както дадени в съдебно заседание , а така също  приобщени по реда на чл.279 ал.2вр.ал.1т.3 от НПК , показанията на свидетеля  Д.,приобщени и по чл.281ал.4вр.ал.1т.1 от НПК ,както и от показанията на св. Д. приобщени директно от досъдебното производство, предвид одобреното съгласие на страните по реда на чл.371т.1 от НПК,показанията на св.С. приобщени по реда на чл.281ал.5вр.чл.281ал.1т.2 от НПК  .Същите са възприели различни фази  от развитието на процесния случай,и ще бъдат разгледани от съда поотделно и съответно ценени в зависимост от тяхната обективност ,последователност, логичност и съобразно останалия доказателствен материал. На следващо място ,разбира се и от събраните по делото писмени доказателства по реда на НПК-възложена и изготвени съдебно психиатрична експертиза на в съдебното  производство ,протокол тест №123 от дата 13.05.2014г. от „ Дрегер драг тест 5000” с фабр. № ARAM 0008, който реагирал на бензодиазепини ,АУАН бл.№482116 в копие на досъдебното производство/ същия приложен по делото и в съдебна фаза в оригинал/,заверено копие от АУАН бл.№35934 серия Т  от дата 13.05.2014г издаден срещу И.Д.,справка от ЦПЗ-Пловдив относно П.В.,И.Д. и К.Д.,както и писмена справка от д-р Н. относно изписания и получен метадон от К.Д.        ,медицинска бележка издадена от д-р Л.,характеристична справка ,справка за съдимост ,като писмените доказателства са събрани както в досъделното и съдебното  производство по реда на НПК ,прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК.Извън доказателствената маса останаха свидетелските показания на св.Д. ,тъй като същия беше заличен от списъка със свидетелите и неговите показания не подлежат на обсъждане по настоящето дело.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

  На първо място следва да бъдат обсъдени показанията на свидетеля И.Д. ,съдът констатира ,че показанията на същия са хаотични и страдат от  липса на хронологичност в достатъчна степен  ,но в основната си част се възприемат от съда.Кредитират се от съда досежно обстоятелството кой е управлявал лекия автомобил от  В.  до с .Г. .А именно ,че автомобила е управляван от И.Д. ,за което е санкциониран с АУАН .Последното беше доказано чрез приобщаването на екземпляр от същия по делото.В тази част съдът възприема показанията му ,тъй като се припокриват и с обясненията на подсъдимия , а също така и с отразеното в АУАН бл.№35934 серия Т от дата 13.05.2014г. Възприема показанията му и в частта ,с която св.Д. посочва ,че св.Д. ги е напуснал по-рано и са останали в лекия автомобил само с В.,като и това обстоятелство не е спорно и се потвърждава и от обясненията на подс.В..Относно състоянието на подсъдимия на дата 13.05.2014г.в показанията в тази му част  се забелязва избирателност ,като именно в тази част и досежно обстоятелство какво е приемал в лекия автомобил В. съдът констатира противоречия в показанията му дадени на досъдебното производство и тези пред съда.След приобщаването им по реда на чл.281 ал.5вр.ал.1 т.2 от НПК съдът констатира противоречия , а именно ,че в досъдебното производство при разпита на 19.05.2014г. е заявил ,че П. *** ,като още във В. е приел ривотрил, като е имал и в себе си и  така тръгнал към Пловдив.След прочитането на показанията същият заяви,че не е давал такива показания ,и не е казал ,както и не е видял П.В. да употребява такива лекарства.Потвърди показанията си в тази част пред съда , а не в досъдебната фаза. Съдът ,обаче кредитира показанията му дадени на досъдебното производство,и прочетени по реда на чл.281ал.5вр.ал.1т.2 от НПК ,тъй като същите на първо място са най-близко до случая, а именно само 6 дни след него, от друга страна не е имал възможност да влиза в контакт с подсъдимия до показанията си.Към настоящия момент от цялостното му поведение в съдебното заседание  и от отношението,което показа и изрази  този свидетел към собствените си показания и своите възприятия, е по-скоро избирателно и според конкретната ситуация и цели да оправдае поведението на подс.В..От това се определя при него спомнянето на фактите и на тяхното възпроизвеждане. При тази оценка съдът възприема показанията му относно главните и важни факти по предмета на доказване по делото ,но също така както е видно по-горе не може да подмине и посочените обстоятелства за избирателност ,противоречия и известни  неточности ,които констатира между показанията дадени на досъдебното производство и тези в съдебна фаза.Но същите ,макар и констатирани не променят установената от съда фактическа обстановка ,нито оборват основния факт по делото.Това е така ,тъй като реално свидетеля И.Д. не е свидетел-очевидец на последващите действия по привеждане в движение и преместване на лекия автомобил от  подс.В. станало основание за образуване на настоящето производство.

           Следващата група свидетели са свидетелите Д. и С..Това са ** служители ,които са изпратени на мястото,където е бил паркиран автомобила по сигнал на граждани.Същите са възприели ,че на посочената дата 13.05.2014г. около 20ч . същите пристигнали на ул.С. С.“** ,където в лекия автомобил ,който бил спрян,но с работещ двигател се намирал П.В..Същият бил в неадекватно състояние,като при разговор с ** служители им заявил,че е употребил ривотрил и метадон.Отведен бил в Пътна полиция ,където му бил извършен тест за употреба на наркотици.При проверката ,резултата показал съдържание на бензодиезипини.Показанията на св.Д. се ползват директно от досъдебното производство ,след одобреното от съда съгласие да не се провежда неговия разпит ,а да бъде приет директно и непосредствено съдържанието на разпита му съдържащ се в протоколите от досъдебното производство, а показанията на св.С. са приобщени по реда на чл. чл.281ал.5вр.чл.281ал.1т.2 от НПК .Показанията и на двамата свидетели са съответни помежду си,като съдът ги възприема за достоверни досежно възприетото лично от тях и правилно и точно възпроизведени.Ползва показанията им в цялост при постановяване на крайния съдебен акт.

           На последно място ,но не по важност подлежат на обсъждане обясненията на подс.В..Съдът кредитира същите ,тъй като не са единствено средство за защита ,но и източник на доказателства. Възприема ги в тяхната цялост досежно фактите за предвижването им, маршрута ,както и повода, по който са били в Пловдив,възприема и обясненията му ,че до Пловдив собствения му лек автомобил е бил управляван от И.Д..До тук ,както и впоследствие за проверката на полицаите обясненията му са праволинейни ,ясни и точни ,съвпадат и останалия доказателствен материал ,събран в тази връзка ,а именно свидетелските показания на Д. ,С. Д..Не се кредитират обясненията му в частта ,с която същия отрича факта,че е преместил лекия автомобил на известно разстояние посредством задействане на двигателя му.В тази част предвид констатираните противоречия с дадените на досъдебното производство обяснения ,съдът на основание чл.279 ал.2вр.ал.1т.3 от НПК , приобщи същите чрез прочитането им.А ,именно в досъдебното производство подс.В. е заявил в разпита си от дата 14.05.2014г. в качеството му на обвиняем по делото на л.11 от досъдебното производство в присъствието на защитника му адв.К.,че е преместил собствения си лек автомобил на разстояние около 2-3 метра в близост до едно дърво  ,за да не пречи на движението .Тоест това противоречие даде основание на съда да прочете обясненията на подс.В. в тази му част и да ги приобщи по делото.Именно в тази част същия отрича пред съда да е и извършил подобно  действия на процесната дата по преместване на лекия автомобил.Като обаче видно и от АУАН бл.№482116,който му е съставен и там същия е вписал това свое обяснение.Съдът отчита ,че по този начин подс.В. се стреми единствено да оневини себе си ,съответно и това да доведе до оправдаването му,отричайки пред съда този факт.За това ,че лекия автомобил е приведен в движение и че двигателят на същия е бил включен и е работил ,свидетелстват и *** служители Д. и С..Съдът не възприема изразеното от страна на подс.В. след прочитането на тези му обяснения ,че не са му четени ,че постоянно някой влизал и излизал и той не бил казал подобно нещо в досъдебното производство.Видно е от самия разпит ,че на него присъствал определения и назначения му за служебен защитник адв.К. ,който също е положил своя подпис под протокола без възражения,което е една допълнителна гаранция за това,че разказаното от подсъдимия в качеството му на обвиняем и правилно и точно отразено от водещия разследването.Възражения за неправилно записване не е имало и на по късен етап , а именно при предявяване на делото.В този смисъл позицията на В. съдът възприема единствено и само като стремеж да оневини себе си ,отричайки дадените обяснения на досъдебното производство и отричайки подписа и написаното в АУАН.При предявяването на последния ,първоначално реакцията на подсъдимия е,че не може да прочете съдържанието на акта , а впоследствие след прочитането му ,твърди,че не е вписвал той нищо в този акт , както и че подписа и почерка приличали на неговите ,но не били негови.Прави впечатление,че подс.В. от една страна твърди пред съда  неспомняне на детайли и факти ,имащи значение по делото , а от друга страна демонстрира ясен и пълен спомен в обясненията си.Ето защо обясненията му бяха възприети с критичност от съда и бяха съпоставени с останалия доказателствен материал, като в по-голямата си част съдът констатира съвпадение и липса на противоречие с доказателствата, но и в същото време  ,както беше коментирано по-горе е налице противоречие и стремеж да ги използва като средство за защита отричайки главния факт имащ значение по делото.Но съдът отчете това и кредитира обясненията му по главния факт , а именно ,че е преместил лекия автомобил и е оставил двигателя му да работи ,като възприе в тази част обясненията му дадени на досъдебното производство. Действително налице е стремеж у подс.В. да бъде оправдан, тъй като видно от справката му за съдимост същия е с богато съдебно минало.В този смисъл тези му твърдения се явяват голословни и отричането на главния и основен факт по делото ,не се възприема за достоверен от съда.Също така защитна позиция по делото е възприел подс.В. и досежно обстоятелството по делото дали и от какви вещества се е чувствал опиянен.Разбира се в тази част има събрани достатъчно доказателства по делото ,поради което и невземането на отношение по този въпрос от подсъдимия не води до пропуски по делото и до неизясняване на факти.Законът е дал възможност обвиняемия респективно подсъдимия ,ако желае да не дава обяснения въобще ,както и по определени въпроси ,поради което и това негово право не следва да се тълкува в негова вреда.

            В съдебна фаза беше назначена съдебно –психиатричната експертиза на подс.П.В. .Целта на същата беше да установи дали подсъдимия е разбирал свойството и значението на извършеното и дали е могъл да ръководи постъпките си към датата на инкриминираното деяние,съответно приемането на наркотични вещества повлияло ли е на възприемането и възпроизвеждането на фактите от значение по делото  и дали поведението на подс.В. е било мотивирано и ръководено в резултат от приетите от него упойващи вещества,също така да се направи преценка на състоянието към датата на инкриминираното деяние ,така и към датата на неговото освидетелстване.След запознаване с материалите по делото и след преглед на П.В. е констатирала относно психичния му статус:психомоторно спокоен, контактен ,добре ориентиран.Маниерен ,манипулативен,неискрен. Мисленето му е подредено ,но повърхностно,правилно по форма,скорост и съдържание,без болестни мисли.Емоцианолно и волево лабилен,данни за психическа и физическа зависимост към опиоиди и бензодиазепини.Има данни ,че е употребил метадон и ривотрил ,чувствал се повлиян ,постигнал е желано от него състояние.Същевременно проличава,че е възприемал обективно реалността ,действията му са били целенасочени и подредени.Няма данни да е бил дезориентиран,с помрачено съзнание,или под въздействие на илюзии,халюцинации или дереализации.Не се установява и болестна мотивация на поведението му.Обясненията му са израз на неговото желание за изграждане на защитна стратегия,подредени и свързани се ,без данни за нелепи или неадекватни изказвания или постъпки.Възприемал е обективно обстоятелствата и фактите и може да ги възпроизвежда правилно , ако желае.По време на самото освидетелстване ,се държи адекватно,полага усилия да се представи в добра светлина и да буди съчувствие.Няма данни за каквото и да е психично заболавяне ,представляващо продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.Като правният извод в резултат на изготвеното и защитено в съдебна фаза заключение е,че подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното , могъл е да ръководи постъпките си ,поради което и в смисъла на чл.33 от НК се явява наказателно отговорен.В съдебно заседание и след зададените въпроси вещото лице д-р Ц. обясни подробно действието на метадона ,както и на бензодиазепините върху организм а.Категорична беше,че подс.В. дори и след употребата на тези вещества ,същите не са довели до качествена промяна на протичане на психотичните му процеси.Не е бил в състояние ,което да се приеме за краткосрочна промяна на съзнанието.Заключението беше прието по делото ,като професионално изготвено , отговорено е пълно ,точно и ясно на всички зададени въпроси с необходимата обективност ,всестранност и основателност.Настоящият съд не възприема становището на адв.К. изразено в съдебните прения,че изводите на експерта са нелогични и че същия не дава вяра на това заключение , а на издадената от д-р Л. медицинска бележка ,намираща се на лист 142 от делото.Това е така ,тъй като вещото лице е направило ,както преценка на доказателства по делото ,така и след личен преглед на подс.В. е дал своето заключение за състоянието му ,както към инкриминираната дата ,така и към датата на освидетелстването.А съответно пък д-р Л.  е издал медицинска бележка, в която е посочил ,че при прием на голямо количество ривотрил -30 таблетки  по думите на П.В. ,това може да доведе до медикаментозна кома.Тоест докато единият лекар/д-р Ц./  дава заключение въз основа на  всички налични доказателства по делото ,включително и след преглед на подсъдимия , то другият доктор, а именно д-р Л. посочва някаква възможност, която се ръководи изцяло от субективните данни и възприятия на подсъдимия,без да е наясно с конкретното дело и деяние,както и с доказателствата по делото.Което няма как да бъде възприето от съда и да обори заключението на вещото лице,така както иска адв.К. и се явява напълно несериозно и немотивирано.

         Съдът кредитира и отразеното в протокол тест под №123 от дата 13.05.2014г. от „ Дрегер драг тест 5000” с фабр. № ARAM 0008,в който е посочено,че пробата е положителна  и резултата е отчел съдържание на бензодиазепини.Това обстоятелство по съществото му не се оспорва и от подсъдимия по делото , както и от неговия защитник, а именно ,че действително има установено наркотични вещество ,както и неговия вид.Оспорването от страна на под.В. и неговия защитник е ,че не е доказано,че подс.В. е управлявал МПС –то.Това ще бъде обсъдено по надолу в мотивите на съда.Досежно веществото ,същото се явява наркотично вещество по смисъла на т.11 от Допълнителни разпоредби от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите .Както и съгласно чл.3ал.2т.3 от същия закон ,има издадена Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични .Съответно бензодиазепините са отбелязани ,както в Списък №2 от Приложение №2 към чл.3т.2 ,така и към списък №3 към Приложение №3 към чл.3т.3 от Наредбата.В този смисъл е безспорен факта,че се касае за наркотично вещество по смисъла на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите , а така също и в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.        

При така описаната фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият  П.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 б ал.3 от НК.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

 

  Подсъдимият П.Д.В. *** е управлявал моторно превозно средство  - лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества, а именно бензодиезепини, установено по надлежния ред – чрез техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000” с фабричен № ARAM 0008, проба № 123,  престъпление по  чл. 343б ал.3 от НК.

   От обективна страна  по делото е  доказано на първо място наличието на наркотично вещество –бензодиазепини,установени по надлежния ред , а именно чрез техническо „Дрегер Друг Тест 5000” с фабричен № ARAM 0008, проба № 123.Имайки предвид факта,че В. е отказал да даде кръвна проба,то съгласно чл.6  от Наредба №30 от 27.06.2001г.за реда за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС -при отказ да се даде кръвна проба или неявяване навреме в лечебното заведение ,употребата на алкохол или друго упойващо вещество  се установява въз основа на показанията на техническото средство.Такъв е и конкретния случай ,а именно възприети са показанията на техническото средство и същите не са оспорвани ,нито на досъдебна ,нито в съдебна фаза.

  На следващо място е доказан и спорния по делото съставомерен елемент изискуем по закон ,за да бъде деянието престъпление , а именно не само да има установено наличие на наркотично вещество ,но и водачът на МПС да е управлявал същото.На дата 13.05.2014г. в гр.Пловдив е доказано,че подс.В. е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество –бензодиазепини .Това е така ,тъй като съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983г.по н.д 8/82г. на Пленума на ВС по т.2 буква е посочено какво се има предвид по понятието „управление“ ,употребено в чл.342 ал.1 от НК .А  именно включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство ,както и задължителните указания на оправомощените лица,когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерните последици ,независимо дали превозното средство или бойната машина или специална машина се намират в покой или движение“.В конкретния случай подс.В. е  стартирал двигателя, привел автомобила описан по-горе в движение и го спрял до дърво на края на пътя, като автомобилът останал с работещ двигател до идването на полицейските служители.Тоест доказано е ,че има извършено управление на МПС ,както и че това е било под въздействието на наркотично вещество.

 От субективна страна деянието е извършено при форма на вина "пряк" умисъл, като В.   е съзнавал, че е употребил наркотични вещества, но въпреки това е предприел управление на МПС в това състояние.За това,че същия е наказателно отговорен и съзнава извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си в достатъчна степен допринася заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза.

 Настоящият съд не възприема заявеното искане от страна на адв.К. , а именно в условията на алтернативност ,съдът да приложи спрямо подзащитния му разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.Няма как на фона на предходните осъждания ,както и предвид завишената обществена опасност на престъпление по чл.343 б ал.3 от НК да бъде приета от съда малозначителност на деянието или пък явна незначителност на същото.Съдът не счита ,че настоящия случай, както и престъплението за което е повдигнато обвинение могат да бъдат третирани по този начин.

     ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

Съдът намира, деянието за доказано по един безспорен и категоричен начин. С оглед реализацията на отговорността за извършеното престъпление счита, че по отношение на подс.В. като се съобрази с целите по чл. 36 от НК ,конкретния казус ,както и личността и съдебното минало на извършителя ,прецени ,че следва да определи неговото наказание при условията на чл.55 от НК при   многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно младата възраст на лицето,неговото тежко физическо състояние , а именно факта,че същия е останал без една ръка ,обстоятелството ,че към инкриминираната дата същия  е преместил лекия автомобил на относително кратко разстояние с цел същия да не пречи на движението ,доброто му процесуално поведение както на досъдебна ,така и на съдебна фаза ,както и изминалото време от самото деянието до неговото наказване ,като на това противостои единствено отежненото му съдебно минало.Като последният факт ,не може в достатъчна степен да обуслови налагането на наказание по реда на чл.54 от НК.

Тоест според настоящия съд  са налице предпоставките чл.55 ал.1т.2 буква „б“ от НК ,имайки предвид ,че за престъплението по чл.343б ал.3 от НК към датата на извършване на деянието ,законът е предвиждал наказание „лишаване от свобода „ до две години .Тоест приложи се и разпоредбата на чл.2ал.2 от НК.Поради което и определи наказанието му при условията на чл.55ал.1т.2 буква „б“ вр.чл.2ал.2  от НК ,като замени наказанието „лишаване от свобода“ до две години с наказанието „пробация“.Като размер на същото съдът определи същото да бъде за срок от Осем месеца,при задължителните пробационни мерки по чл.42 а ал.2т.1-задължителна регистрация по настоящ адрес“,което на основание чл.42б ал.1 от НК да се изпълнява два пъти седмично,както и по  чл.42а ал.2т.2“задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Така определеното от съда наказание,като вид и размер  е достатъчно, за да се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на подобни деяния в бъдеще, а също така ще има превантивен ефект и по отношение на останалите членове на обществото.

Тъй като по делото има доказателства ,че подс.В. е бил задържан по реда на ЗМВР на дата 13.05.2014г.,на основание чл.59ал.2вр.ал.1т.1предл.последно от НК приспадна от определеното наказание „Осем месеца пробация“ това задържане, като един задържане да се зачита за три дни пробация.

По отношение на вещественото доказателство-„дрегер друг тест 5000“ АRAM 0008 ,който се съхранява при домакина на Първо РУ“П“-ОД на МВР-Пловдив ,съдът постанови да бъде унищожен като вещ без стойност след влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.189 ал.3 от НПК възложи разноските в размер на 106,26 лева направени за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза  по делото на подс.В..

Причини за извършване на престъплението са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред .

По изложените съображения Пловдивски районен съд ХIV н.с. постанови присъдата си.

                                                                 

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!
ЙТ