НОХД 893/2016 - Мотиви - 15-06-2016

МОТИВИ към присъда по НОХД № 893/2016 г

МОТИВИ към присъда по НОХД № 893/2016 г. по описа на ПРС, ХХV н. с.

Районна прокуратура гр. П. е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия П.Ц.С., за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК за това, че през месец януари 2008г. гр. Пловдив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № ... на стойност 1 600лв., собственост на „Авто Дизайн“ ЕООД – гр. Пловдив,, която владеел.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск.

Съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна квалификация на престъплението, за което е предаден на съд. Моли да бъде определено наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като престъплението е извършено през 2008г. и константната съдебна практика сочи че изминалия такъв дълъг период от време води до приложението на чл. 55 от НК. Излага становище че в случая приложима е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като към момента на извършване на деянието през 2008г. е действала старата редакция на чл. 206 от НК преди изменението през 2010г. Поради изложеното моли на подсъдимия да му бъде наложено наказание „Пробация“ при двете задължителни мерки за срок от 6м. Излага искане за възлагане на разноските по делото в тежест на подсъдимия.

 Служебният защитник на подсъдимия адв. З.М. не оспорва извършеното от подзащитния му, нито правната квалификация на деянието. Моли съда да определи по наказание при условията на чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 206 от НК към момента на извършване на деянието се явява по благоприятен за дееца закон. Моли да бъде определено наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 58а от НК, преди изменението през 2009г. препраща към приложение на чл. 55 от НК, и тъй като за престъпрлението по чл. 206 от НК в редакцията му преди изменението през 2010гг. се предвижда наказание лишаване от свобода, без да има определен мининум, следва да бъде наложено наказание „Пробация“ при двете задължителни пробационни мерки за срок от 6 м. Не излага становище по отношение на разноските.

Подсъдимият П.Ц.С. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразява съжаление и разкаяние. Заявява че е с влошено здравословно състояние и че му предстои операция. Подкрепя казаното от неговия защитник.

Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Подсъдимият П.Ц.С. е роден на ***г***, ..., български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Свидетелят К.И.Д., била у. на „Автодизайн“ ЕООД и като такава се занимавала с отдаване на автомобили под наем. Офисът на фирмата се намирал в гр. Пловдив, бул. "Христо Ботев" № 82. Сред отдаваните под наем автомобили, собственост на „Автодизайн“ ЕООД, бил и лек автомобил "Опел Вектра" с рег. № ...

На 05.12.2007г., в офиса на фирмата се явил подсъдимия С., който имал нужда от автомобил и решил да наеме такъв. За това и посетил офиса на „Автодизайн“ ЕООД като и разговарял със свидетеля Д. В. И. Същият сключил договор за отдаване под наем по силата на който наел за срок от 10 дни лек автомобил автомобил "Опел Вектра" с рег. № ... който следвало да върне на 15.12.2007г. На посочената дата, С. се явил в офиса на фирмата и заявил желание да продължи да ползва автомобила като заплатил наема за същия до 03.01.2008г. Това обстоятелство било отразено във вече сключения между страните договор, като било дописано на ръка че е платено до 03.01.2008г. и бил поставен печат на „Автодизайн“ ЕООД. На 03.01.2008г. подс. С. не дошъл в офиса на фирмата и не върнал наетия автомобил, св. И. го потърсил на посочения от подсъдимия мобилен номер, като при проведения с него разговор, подс. С. обещал да върне автомобила на следващия ден, тъй като имал обективни причини които му пречели да го направи на същия ден. Тъй като подсъдимия не върнал автомобила и на следващия ден, в продължение на няколко дни св.И. провеждал разговори с него в които той обещавал да върне автомобила. В последствие подс. С. спрял изобщо да вдига телефона, поради което управителката на дружеството св. Д. подала жалба в полицията. В последствие св. И. не могъл да осъществи контакт с подсъдимия, като инкриминирания лек автомобил бил обявен за ОДИ тъй като не могъл да бъде открит и останал в неизвестност.   

Според заключението на вещото лице по изготвената АОЕ /л. 90-91 от досъдебното производство/ стойността на лек автомобил "Опел Вектра" с рег. № ... към инкриминирания момент – м.януари 2008 г., е 1 600 лева.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: признанието на подсъдимия П.Ц.С. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК и ползвано на основание чл. 373, ал.3 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, от показанията на разпитаните пред разследващия орган свидетели Д.И. и К.Д., заключенията на вещото лице по изготвената АОЕ, копие на договор за отдаване на автомобила под наем от 05.12.2007г., заверено копие на свидетелство за регистрация на лек автомобил, справка в ЦБ – КАТ, телеграма за обявяване за издирване на МПС, справка за лице - български гражданин, заверено копие на свидетелство за регистрация на МПС - част І, справка за съдимост, справка от Дакси, докладни записки, справка за криминалистическа и съдебна регистрация на лице, справки, протоколни определения на съда, характеристична справка.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото като обективни, последователни и логични, а и кореспондиращи помежду си и с целия доказателствен материал по делото. Съдебният състав не откри каквито и да било разминавания в твърденията на свидетелите по основните факти, касаещи престъпната дейност на П.Ц.С., и които са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати изцяло от подсъдимия.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената АОЕ /л.90-91 от досъдебното производство/ като компетентно, изградено въз основа на нужните знания и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото.

При така очертаната фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият П.Ц.С. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, тъй като през месец януари 2008г. гр. Пловдив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № ... на стойност 1 600лв., собственост на „Авто Дизайн“ ЕООД – гр. Пловдив, която владеел.

От обективна страна с действията си подсъдимия П.Ц.С. е реализирал обективните признаци от състава на престъплението обсебване, тъй като през месец януари 2008г. е присвоил като е отказал да върне в гр. Пловдив намиращия се в негово владение /в негова фактическа власт/ чужда му движими вещи - лек автомобил "Опел Вектра" с рег. № ..., собственост на „Автодизайн“ ЕООД.

Изпълнителното деяние на престъплението обсебване освен чрез противозаконно разпореждане с намиращата се във фактическа власт чужда движима вещ, може да се осъществи и чрез другата си форма - каквато е налице в настоящия случай - противозаконен отказ да се върне чуждата движима вещ, която е била във фактическата власт на владелеца въз основа на валидно правно основание, след отпадане на основанието за владеене и искането за връщането й. /Реш. № 608/1991 г. по н. д. № 445/1991 г. на ВС - І н. о./.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл - със съзнавани, целени и настъпили обществено - опасни последици.

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия С. като съобрази целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК, за да определи и наложи на извършителя справедливо и съответстващо на деянието и дееца наказание, съдът отчете следното:

На първо място съдът е обвързан при определяне и налагане на наказанието с прилагането на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 58А, вр. чл. 55 от НК предвид обстоятелството, че съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК и то при хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК - съгласно чл. 373, ал.2 от НПК, и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвиденото наказание за извършеното престъпление с оглед на правната му квалификация за подсъдимия С. към момента на извършването на деянието през 2008г. е лишаване от свобода до шест години. Тъй като закона действащ преди изменението през 2010г. на чл. 206, ал. 1 от НК се явява по благопрятен за дееца от последващата разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК, следва да се приложи по силата на чл. 2, ал. 2 от НК. Липсата на законово определен минимум с оглед на задължителното прилагане на чл. 58 А, вр. чл. 55 от НК налага наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде заменено с наказанието „Пробация“ -  по см. на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „Б“ от НК, тъй като съгласно старата редакция на чл. 58а, преди изменението през 2009г. наказанието в производство по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК задължително се определя при условията на чл. 55 от НК, който се явява по благоприятен за дееца. Настоящият съдебен състав е на становище, че наказанието пробация следва да бъде изпълнено само с двете задължителни периодични мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес:***, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като и двете бъдат за минималния срок - от шест месеца, което наказание по вид и размер се явява съответно на стореното и на личността на извършителя, а и би повлияло върху преустановяване на престъпната дейност на подсъдимия.

При определяне на размера на наказанието за подсъдимия С. съдът се води и от това, че лицето е многократно осъждано, но от извършването на деянието до постановяването на присъдата са изминали повече от 6 години. Съдът взе под внимание и влошеното здравословно състояние на подс. С. видно от приложените по делото два броя епикризи. По тези съображения съдебният състав определи и наложи наказанието „Пробация“ в минимален размер и съобразявайки се с нормата на чл. 373, ал.2 от НПК.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, при изпълнението на наказанието пробация следва да се зачете и времето през което подс. С. е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР на 28.10.2015г., като един ден лишаване от свобода следва да се зачита за три дни пробация.

В хода на наказателното производство са направени разноски общо в размер на 30 лева за възнаграждения за вещо лице, поради което и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият П.Ц.С. бе осъден да заплати тази сума по сметка на ОДМВР гр. Пловдив.

 По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.